Решение № 2002 от 2.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 6088/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. •••в ликвидация, представлявано от ликвидатора •••чрез адв. Т. е обжалвало наказателно постановление /НП/ •••• на ••• с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че в нарушение на принципа на чл.3, ал.1 от ЗАНН е приложен закон – чл.5, ал.7, т.1 от КСО, който не е бил в сила към датата на нарушението ••• Отделно от това, намира че липсва описание на нарушението, квалифицирано по чл.5, ал.7, т.1 от КСО, като обръща внимание и на разпоредбата на чл.5, ал.10 от КСО, предвиждаща, че при прекратяване на дейността на дружества, които нямат правоприемник, документите по чл.7, т.1 от КСО се предават в съответното •••на •••, освен ако не се определя друг ред за тяхното съхранение, а такъв бил този случай, при който дружеството било прекратено и в производство по ликвидация. Затова и задължението по чл.5, ал.7, т.1 от КСО не можело да се отнесе към дружеството, тъй като качеството му на осигурител било прекратено. Счита, че описаното неизпълнение на задължения, следвало да се подведе като нарушение на чл.108, ал.2 от КСО, свързано с непредставяне на контролните органи на изискани от тях документи, свързани със спазване на осигурителното законодателство. Изложени са съображения за липсващо съдържание в АУАН и издаденото НП по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 т ЗАНН, тъй като не е посочена датата, респективно периода на извършване на нарушението и законовата разпоредба, която е нарушена. Оспорва извода на наказващия орган, че нарушението е извършено виновно от дружеството, предвид че в декларацията представена от ликвидатора било посочено, че цялата документация се намира в дружеството, извършващо счетоводно обслужване, на което е извършвана проверка по ЗДДС и нарушения не били открити. При евентуалност, в случай, че съдът не се съгласи с горните доводи, моли да се приложи чл.28 от ЗАНН, поради маловажност, тъй като няма причинени вреди и вредни последици, а констатираното деяние е за първи пък като нарушение на осигурителното законодателство. В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Депозирано е писмено становище от адв. Т. с вх.••• в което се поддържат съображенията от жалбата, с молба НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски като заплатено адвокатско възнаграждение по списък и договор за правна защита и съдействие. Наказващият орган, чрез •••оспорва жалбата и моли, НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание. Намира, че въз основа на събраните по делото доказателства категорично се доказало извършеното нарушение, а възраженията за неправилна правна квалификация и неправилно приложение на материалния закон, подвеждайки деянието като административно нарушение по разпоредба, която не е съществувала към датата на извършването, предлага да не се приемат, тъй като самият жалбоподател неправилно определял датата на извършване, без да вземе предвид, че задължението за съхранение на ведомостите е за 50 годишен период и е констатирано при проверката от 2025г., когато разпоредбата на чл.5, ал.7, т.1 от КСО е съществувала. Счита, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството, което макар и в ликвидация, според разпоредбите на ТЗ се представлява от ликвидатор, който е участвал в административнонаказателното производство, като е представил нотариално заверена декларация, че не се намират у него ведомостите за заплати от•••, а дружеството няма офис по седалище и адрес на управление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, несъответстващ на извършената работа от адвоката. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на ••• е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че при извършена проверка на •••. по спазване на осигурителното законодателство, във връзка с постъпили данни, че дружеството е в производство по ликвидация е установено, че осигурителят не е изпълнил задължението да съхранява за срок 50 години ведомостите за заплати за периода от•••. или до••• считано от ••• на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят ведомостите за заплати според чл.35 от ЗНАФ на адреса на осигурителя в•••за което обстоятелство ликвидаторът на дружеството ••• е попълнил нотариално заверена декларация, представена на •••, както и е декларирал на същата дата, че считано от •••дружеството няма дейност, няма офис на адреса по седалище и управление – нарушение на чл.5, ал.7, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. НП е издадено въз основа на АУАН №••• Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП и приложени към жалбата писмени доказателства. Разпитани по делото са свидетелите З. В. И. – актосъставител и М. •••М. – присъствала при съставяне на акта, според които по повод на постъпили данни за производство по ликвидация на дружеството – жалбоподател била извършена проверка, като били изискани ведомости за заплати на заетите по трудов договор от •••от ликвидатора •••, с определена дата на представяне. На тази дата, той се явил и представил нотариално заверена декларация, че не се съхраняват тези ведомости за заплати, а дружеството няма офис на адреса по седалище и управление на дружеството. За констатираното нарушение на чл.5, ал.7, т.1 от КСО, тъй като не било изпълнено задължението ведомостите да се съхраняват за 50 години на дружеството бил съставен АУАН в присъствие на ликвидатора, на когото бил предявен. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП установи наличие на задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН и конкретно по т.3 – дата и място на извършване на нарушението, които реквизити са изводими от съдържанието. Мястото на извършване на нарушението е седалището и адреса на управление, което е посочено, че е в••• предвид че така описаното нарушение е при бездействие и мястото на извършване е мястото на дължимо действие. Касаещо датата на извършване на нарушението, следва да се има предвид, че описаното деяние е продължено нарушение в период и при бездействие, т.е. датата на констатиране на нарушението – •••е датата на извършване на същото, тъй като и с оглед на представената нотариално заверена декларация от ликвидатора към •••. ведомостите за заплати на дружеството в това число от ••••е се намират у ликвидатора, тъй като цялото счетоводство е водено от друго дружеството, което не е предало документи за този период, с твърдение, че не разполага със същите. АУАН е съставен по правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен в съответствие с изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Компетентен контролен орган от НОИ е съставил акта по чл.350, ал.1 от КСО - старши инспектор по осигуряването при ••на •••- •••, на която е възложена проверката. НП е издадено от компетентен орган по чл.350, ал.2 от КСО, при спазване на изискванията за съдържане по чл.57, ал.1 от ЗАНН и конкретно по т.5 и т.6. Направено е подробно, разбираемо и точно описание на извършеното нарушение, с дата и място на извършване, изводими от съдържанието, за което горе се изложиха съображения и не следва да се повтарят, тъй като съдържанието на НП е идентично с това на АУАН. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена, като въпрос на приложение на материалния закон е дали правилно е подведено съответното деяние като административно нарушение, тъй като изискването за съдържание е формално. Констатациите в АУАН и НП се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, както и потвърдени от писмените доказателства, които са част от АНП. Жалбоподателят не оспорва, че ведомостите за заплати за периода от •••. не се намират както по седалище и адрес на управление на дружеството, така и не се намират у ликвидатора, предвид откритото производство по ликвидация и прекратяване на дейността на дружеството. Ликвидаторът е попълнил нотариално заверена декларация от ••• за тези обстоятелства. Така, правилно нарушението е квалифицирано по чл.5, ал.7, т.1 от КСО и категорично се доказа, че е извършено именно от дружеството – жалбоподател. Относно възраженията за липса на вина, тъй като счетоводното обслужване се извършвало от друго дружеството – ••• от където заявили, че не разполагат с ведомости за заплати на работещи по трудови договори на жалбоподателя, следва да се има предвид, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и изложеното обстоятелство е ирелевантно за ангажиране на административнонаказателна отговорност на ••••за неизпълнение на вменено му законово задължение. Касаещо възраженията на жалбоподателя против приложение на чл.5, ал.7, т.1 от КСО, то тази норма е приложима и за ведомостите за заплати за проверявания период от ••• тъй като съдът горе обоснова, че нарушението е извършено на датата на констатирането – на••• когато разпоредбата е била част от правния мир. Видно от справка в Търговския регистър дейността на дружеството е прекратена на •••., а от същата дата е назначен за ликвидатор •••и е обявена дата на производство по ликвидация. Действително чл.5, ал.10 от КСО предвижда в такива случаи, документите да се предават на съответно •••на •••, но тук именно затова се извършва ревизията, тъй като заличаване на дружеството се извършва с вписване в Търговски регистър, а според изр.2 от същата разпоредба, това става само след като •••удостовери, че ведомостите са получени. Прекратяване на дейността на дружеството и производство по ликвидация, не означава, че дружеството е изгубило качеството на осигурител, както смята жалбоподателя и доказателство за това е именно чл.5, ал.10 от КСО, предвиждащ, че при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал.7, т.1 се предават на съответните •••на •••, т.е. КСО третира дружество с прекратена дейност отново като осигурител. Видно от справка в Търговски регистър дружеството не е заличено и не е престанало да съществува, което означава, че няма пречки същото да носи административна отговорност за неизпълнение на задължения по КСО, а що се отнася до разликата в разпоредбите на чл.5, ал.7, т.1 и чл.5, ал.10 от КСО, следва да се има предвид, че първата предвижда задължение за съхранение на ведомостите за заплати за определен период, а втората – задължение за предаване на ведомости при прекратяване на дейността на осигурителя, т.е. става въпрос за две различни и отделни задължения, а не за едно общо по чл.5, ал.10 от КСО, както смята жалбоподателя, под което да се подведе и описаното нарушение в коментирания АУАН и НП. Що се отнася до разпоредбата на чл.108, ал.2 от КСО, която според жалбоподателя е нарушена, тъй като не е спазено задължението за представяне на изискани от контролните органи на НОИ документи, следва да се има предвид, че това е общо задължение и не е приложимо в случая, тъй като конкретно става въпрос за ведомости за заплати и то в производство по ликвидация, които не се съхраняват, т.е. не са налични, според нотариалната декларация на ликвидатора. Правилно и в минимален размер на имуществената санкция от 500 лева наказващият орган е определил наказанието на жалбоподателя по чл.349, ал.1 от КСО, при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Съдът не може да се съгласи, че случая е маловажен, тъй като с това неизпълнение на законово задължение на дружеството са засегнати осигурителните права на заетите по трудово правоотношение в периода от м.11.2016г. до м.01.2018г., общо четири лица, с дата на последно прекратен трудов договор от 17.01.2018г., който период не е малък и съответно вредните последици от деянието са значителни, т.е. отличава се със значителна обществена опасност. Обстоятелството, че на дружеството не е налагано наказание по КСО и това нарушение е първо, е взета предвид от наказващия орган като смекчаващо обстоятелство и по тази причина е определена имуществената санкция в минимален размер. При тези съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал ••• следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се представлява от юрк. •••. При определяне на размера по чл.63д, ал.5 от ЗАНН, съдът отчете разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, бързо приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и извършените процесуални действия от юрк. •••, което обосновава минималния размер от 80 лева на юрисконсултското възнаграждение, а жалбоподателят следва да бъде осъден да го заплати. Водим от горното съдът