Решение № 1765 от 10.10.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 437/2024 г.

Производството е по реда на чл. 121, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 145 и сл. от /Административно-процесуален кодекс /АПК/. Образувано е по ЖАЛБА на В.В.М. в качеството му на •• „В. К. И.-Д.“ ЕООД с ЕИК: ••, със седалище и адрес на управление: •••, против РЕШЕНИЕ срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ № 88/27.06.2024г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което решение е оставена без уважение негова жалба и е потвърдено ПНПОМ с изх. № С240 006-023-0001856/20.06.2024г. издадено от гл.публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново, за наложен запор на банкови сметки на дружеството. В жалбата се развиват съображения, че ПНПОМ е незаконосъобразно. Няма спиране на ревизията, искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки е направено от гл. публичен изпълнител, който към момента на издаване на постановлението няма участие в ревизионното производство, същия е отведен от Началник сектор. В ПНПОМ е посочено, че дружеството следва да обезпечи задължения в размер на 2 761.35 лв. и лихва 55.09 лв. към 17.06.2024г., като към тази дата ревизионното производство не е приключило и не може да бъде направен такъв анализ, че дружеството ще се налага да дължи пари. Това налагане на обезпечителна мярка в хода на ревизионното производство е в нарушение на закона и води до спиране на дейността на дружеството, което ще доведе до нанасянето на щети на дружеството. Направеното обезпечение не отговаря на задължението на дружеството. Към настоящия момент дружеството има ДДС за възстановяване, а не задължения към държавата. Иска се отмяна на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ и обявяване на същото за противозаконно. Допълнително е поискано присъждане на разноски по делото. Пред съда жалбата се поддържа от представляващия дружеството – • В.М. по изложените в жалбата съображения. Ответникът - Директорът на ТД на НАП Велико Търново, пред съда, чрез упълномощен процесуален представител – •• Д. М., прави искане за оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана, и потвърждаване на решението на административния орган, в която насока се развиват доводи. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото са приложени от страна на жалбоподателят писмени доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на образуваната административна преписка по издаване на оспорения акт. Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от 08.05.2024г. /л.98/ на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на жалбоподателят „В.К.И.“ ЕООД •••, определен е ревизиращия екип, посочен е обхвата на задълженията – по данък добавена стойност и периода от 05.02.2024г. до 30.04.2024г., както и срока на ревизията – до три месеца от връчването на ЗВР. ЗВР е издадена от Началник Сектор при ТД на НАП-В.Търново. Дружеството е уведомено на 09.05.2024г. електронно /л.99/. С Решение за отвод от 17.06.2024г. /л.95/ е отведено едно от ревизиращите лица Н.Ч.Т. и същевременно е определено друго със Заповед за изменение на ЗВР от същата дата – 17.06.2024г. /л.94/, като е посочен срока на ревизията – до 09.08.2024г. Решението за отвод и ЗИЗВР са издадени от Началник Сектор при ТД на НАП-В.Търново. Направено е на 17.06.2024г. /л.69/ и Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ /предварителни обезпечителни мерки/ на дружеството от органа по приходите Н.Ч., ••. Посочени са в искането мотивите /обстоятелствата/, поради които се налага приемането на мерки за предварително обезпечаване, а именно – установените факти и обстоятелства, свързани с ревизираното лице, при планиране и извършване на ревизията и данни и доказателства за установено имуществено състояние на ревизираното лице. Посочено е, че очаквания размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне е за ДДС главница 2 761.35 лв. и лихва 55.09 лв. към 17.06.2024г. В заключение е посочено, че налагането на ПОМ е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Към искането са приложени инвентарна книга и 2 бр. фактури. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ на основание чл. 121 ал. 1 от ДОПК, с изх. № С240006-023-0001856/ 20.06.2024г. издадено от гл.публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново /П. С./, е наложен запор на банкови сметки на дружеството – в ••, •• и ••, за сумата от 2 816.44 лв./л.68/. Посочено е в ПНПОМ, че за периода от м.02.2024г. до м.04.2024г. „В. К. И.-Д.“ ЕООД, е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 455.54 лв. по 11 бр. фактури, издадени от В.К.Г. ЕООД, Е.Т.С. ЕООД, ЕТ Г.-Г.М. и К.С. ЕООД. Ревизираното лице представило част от изисканите документи отнасящи се до тези доставки, но с тях не се установяват факти и обстоятелства за реално получени облагаеми доставки на стоки и услуги. Извършени са насрещни проверки на доставчиците, при които също не са установени потвърдителни данни за реално осъществени анализирани доставки. За приспаднатия данъчен кредит по тези фактури е наложен обоснован извод, че е упражнен неправомерно в нарушение на изискванията на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, и с него следва да бъде коригиран декларирания от дружеството резултат на ДДС за възстановяване за ревизирания период. Деклариран резултат по СД за ДДС за периода от м.02.2024г. до м.04.2024г. ДДС за възстановяване 8 694.19 лв.Очаквания размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени за този период: ДДС за внасяне 2 761.35лв. Ревизираното лице е подало искане за спиране на ревизията с вх. номер от 06.06.2024г. Основанието за налагане на обезпечителните мерки е – за обезпечаване на очаквано публично вземане. ПНПОМ е обжалвано от дружеството /л.67/. С Решение срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 88/27.06.2024г., издадено от Директора на ТД на НАП – Велико Търново /л.64/, е оставена без уважение жалбата на дружеството и е потвърдено ПНПОМ с изх. № С240 006-023-0001856/20.06.2024г. издадено от гл.публичен изпълнител в ТД на НАП - В.Търново, за наложен запор на банкови сметки на дружеството. В решението подробно е обсъдено производството по възлагане на ревизията и издаване на ПНПОМ. Установено е, че искането за ПНПОМ е направено преди решението за отвеждане на •• Н.Ч.Т. и ЗИЗВР е издадена след отвеждането й. Изложени са подробни доводи относно компетентността и правомощията на органа предложил издаването на ПНПНОМ. Прието е, че са налице основания за налагане на ПНПНОМ и същото е законосъобразно, поради което е оставена без уважение жалбата, като неоснователна. При така установената фактическа обстановка и съобразно чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.197, ал. 2 от ДОПК, от юридическо лице, чрез представляващия, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт и след като е осъществено обжалване по административен ред, съобразно изискванията на чл. 197, ал. 1 ДОПК. По основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата e НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно нормата на чл. 195 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 ДОПК. На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП. По аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 ДОПК ) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материално-правните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона ( чл. 160, ал. 2 вр. чл.144, ал.2 ДОПК ). Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПНОМ/ е издадено от компетентен орган съгласно чл. 167 вр. с чл. 195, ал. 3 ДОПК. Спазена е формата, установена в нормата на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Директорът на ТД на НАП-В.Търново, като компетентен горестоящия административен орган, е постановил решение в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма. В настоящия случай безспорно по делото е установено, че с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал. 1 от ДОПК, издадено от П. С. – •• и във връзка мотивирано от 16.06.2024 г. е наложено обезпечение за сума в размер на 2 816.44 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка - запор по налични и постъпващи суми по банкови сметки на „В.К.И.“ ЕООД, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, суми предоставени за доверително управление и ли върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчиците на платежни услуги: ••, •• и ••. Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Законът поставя отмяната на наложена обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в, ал. 3 на чл. 197 ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче поставя изисквания за допускане на обезпечение наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административ-ното производство - принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на, ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в чл. 196, ал.1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал.1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел. В процесното Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са изложени мотиви обосновали нуждата от обезпечение, основани на събраните доказателства по преписката, с оглед изискването възведено в чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 не съдържа подробни изисквания досежно минимален обем и съдържание на фактическите и правни основания, които трябва да са задължителна част от съдържанието на ПНОМ. Необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за наличие на задължителни реквизити - фактически и правни основания е от съдържанието на обстоятелствената част на акта да става ясно какво е приел за установено от фактическа страна административния орган, издател на акта и какви са правните основания за издаване на акт с точно такова съдържание. В обжалваното ПНОМ тези изисквания за наличие на фактически и правни основания на акта са изпълнени, поради което и съдът счита, че не е налице порок, правещ същото незаконосъобразно и налагащ отмяната му. Следва да бъде отбелязано, че в административното производство, свързано с издаването на постановление за предварително обезпечаване, законодателят не е вменил на публичния изпълнител нито задължение, нито компетентност да обсъжда по същество констатациите на органите, извършващи ревизията. По отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган. След като е взел предвид размера на предполагаемото публично вземане, посочен от органа по приходите, публичният изпълнител е постановил оспорените обезпечителни мерки. Доколкото мотивите за издаване на ПНПОМ се съдържат в отправеното до публичния изпълнител искане, то не е налице немотивираност на издаденото постановление и на решението, с което същото е потвърдено. Административният орган е посочил фактическо и правно основание за налагане на обезпечителните мерки, размерът на вземанията, както и това че събирането им ще бъде затруднено. Няма данни за друго имущество, върху което би могло да се наложи обезпечение, а предполагаемият размер на установените в хода на ревизионното производство задължения не е голям, ето защо единственият начин за обезпечаване тяхното събиране, е този чрез наложения вече запор. Съгласно чл. 121, ал. 3 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Всяко обезпечение води до накърняване на имуществената сфера на засегнатото лице, поради което при наличието на съответно имущество, нормата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК предвижда налагането избирателно на тези обезпечителни мерки, които не препятстват, или не водят до спиране на дейността на лицето. Твърденията в жалбата, че предварителните обезпечителни мерки водят до сериозно възпрепятстване търговската дейност на дружеството, съдът счита за декларативни и изцяло недоказани. Тези твърдения са твърде общи, без конкретно да е посочено по какъв точно начин е затруднена обичайната търговската дейност на жалбоподателя. В подкрепа на цитираните твърдения и с оглед разпределение на доказателствената тежест по реда на чл. 170, ал. 1 от АПК, задължение на жалбоподателят „В.К.И.“ ЕООД, е да ангажира доказателства в тази насока. Следва също така да се посочи, че в случай, че оспорващият има нужда от неотложни плащания, във връзка с осъществяваната от него дейност, същият е могъл да направи искане за това пред публичния изпълнител по реда на чл. 229 от ДОПК, а именно – публичния изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. При наличие на други активи, които биха могли да послужат за обезпечаване на публичното задължение, длъжникът разполага с възможността, дадена му с нормата на чл. 199, ал. 1 от ДОПК – да отправи до публичния изпълнител искане за замяна на наложените обезпечителни мерки, като предложи друго равностойно обезпечение. По делото се съдържат данни и такова искане е било направено. Според чл. 199, ал. 2 от ДОПК, без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Видно от административната преписка, длъжникът не е предприел такива действия. Следва да се отбележи, че в производството по реда на чл. 197 от ДОПК, административният орган, а и съдът нямат компетентност да се произнесат по правилността направените от ревизиращите органи фактически констатации, тъй като тяхната законосъобразност е предмет на друго отделно производство, по оспорване на РА. В оспореното решение е обсъдено възражението на жалбоподателят относно твърдяното от същия обстоятелство, че към момента на издаване на искането за предварително обезпечаване на задълженията, •• Н. Т. е бил отведен. Посочени са съображения в решението, които се подкрепят от доказателствата по делото /справка л.97/ и настоящия съдебен състав ги възприема напълно. Искането е направено във времето преди решението за отвеждане на Н.Т. и преди ЗИЗВР. Правилно е посочено в оспореното решение, че съгласно чл. 76 ал. 3 от ДОПК, длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни и обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересованите лица. Искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки е именно акт, с който се цели запазването на важни държавни интереси, а именно – да се предотврати възможността да се извършат разпоредителни действия с имуществото на ревизираното лице. С оглед изложеното, Решението от 27.06.2024г., с което е оставена без уважение, като неоснователна жалба вх. номер от 21.06.2024г. срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. номер от 20.06.2024г., е правилно и законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По разноските по производството: Предвид изхода на спора на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК (доколкото разпоредбата на чл. 161 от ДОПК е приложима само за производствата по обжалване на РА и на другите актове, които съгласно чл. 144 от ДОПК подлежат на обжалване по реда на Глава деветнадесета) в полза на ответника ТД на НАП – В.Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на сумата от 100 лв. /сто лева/. Воден от горното и на основание чл. 121 ал. 2 вр. чл. 197, ал. 2 от ДОПК съдът