Решение № 2684 от 20.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2750/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ВАРАС ” ЕООД, ЕИК 201714644, със седалище и адрес на управление: [населено място], обл.Пловдив, [улица], представлявано от управителя В. Н. К., чрез адв. С. Х., служебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, против Ревизионен акт (РA) № Р-16001622006251-091-001/07.07.2023г., издаден от В. С. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Г. Ц. Г., на длъжност главен инспектор по приходите — ръководител на ревизията при ТД на НАП-[населено място], потвърден с Решение № 368/03.10.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП”- [населено място], В ЧАСТТА, с която на „Варас ” ЕООД допълнително са установени следните задължения: начислен ДДС в размер на 1 959 961, 59лв – главница и 447 308, 78 лв. - лихви, както и непризнат данъчен кредит в размер на 563, 40 лв.- главница и 245, 71 лв.-лихви.

Твърди се незаконосъобразност на РА и се иска отмяната му от съда. Оспорват се изводите на ревизиращите органи, като се твърди, че от страна на дружеството-жалбоподател са спазени изискванията на чл. 15 от ЗДДС и в хода на ревизията са представени доказателства, от които се установява, че «ВАРАС» ЕООД е посредник в процесните тристранни операции, като се сочи, че стоките са транспортирани до Италия от Австрия, Латвия, Германия, Белгия, Полша, Чехия Унгария и Нидерландия, където са получени от придобиващите в тристранната операция италиански дружества, в складовете на логистични фирми. Твърди се още, че всички доставки са били отразени в дневниците за продажба за съответните периоди, по всички сделки са извършени плащания, както и че са представени транспортни документи, в това число ЧМР-та, данни за шофьорите и транспортните средства, с които е извършен превозът, както и писмени потвърждения, с които безспорно се установява, че стоките са получени от логистичните фирми.

Сочи се също, че дружеството-жалбоподател е направило всичко възможно да се увери преди осъществяване на доставките, че контрагентите му са реално съществуващи търговски и данъчни субекти, с валидни ДДС номера.

Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

След като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622006251-020-001/10.11.2022 г., издадена от В. С. К. на длъжност началник на сектор „Ревизии" при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09- 789/13.05.2022г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 11.11.2022 г. чрез електронно съобщение.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622006251 -020-002/10.02.2023 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622006251-020-003/10.03.2023 г., издадени от органа, възложил ревизията, е продължен срокът за приключване на ревизията до 11.04.2023 г. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001622006251-092-001/25.04.2023 г., връчен на ревизирания субект по електронен път. Срещу РД е постъпило писмено възражение от ревизираното лице.

Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден и оспорения в настоящото производство РА № Р-16001622006251-091-001/07.07.2023г., издаден от В. С. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Г. Ц. Г., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията.

Постъпилото възражение срещу РД е разгледано от ревизиращите органи по приходите и е прието за неоснователно.

С решение № 368/03.10.2023 г на Директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП е потвърден РА № Р-16001622006251-091-001/07.07.2023г.г., издаден от В. С. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Г. Ц. Г., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в ЧАСТТА с която на „Варас ” ЕООД допълнително са установени следните задължения: начислен ДДС в размер на 1 959 961, 59лв – главница и 447 308, 78 лв.-лихви, както и непризнат данъчен кредит за периодите м.03.2019г. и м.04.2019г. в размер на 563, 40 лв.-главница и 245, 71 лв.-лихви.

Съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила. Органите по приходите, в рамките на развилото се ревизионно производство, са осигурили на ревизирания субект в достатъчна степен правото му на защита – изисквани са относимите към спора доказателства, за което са редовно връчвани ИПДПОЗЛ, удължавали са в тази връзка предоставените срокове, изискали са информация от трети страни – включително и по пътя на осъществен обмен на информация с друга държава-членка, обсъдили са в съвкупност и поотделно всички събрани в хода на ревизията доказателства и въз основа на същите са формирали и изводите си от фактическа и правна страна, като правилността на същите ще бъде коментира при разрешаване на въпроса за материалната законосъобразност на РА.

Актът, поставящ начало и продължителност на процесната ревизия, така и оспорваният ревизионен акт, а и РД към него, изцяло съответстват на изискванията за форма, включително, са били надлежно подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по приходите и съдържат задължителния реквизит, изискуем на общо основание съгласно чл.59 ал.2 т.8 от АПК, и съгласно специалните норми на чл.117 ал.2 т.10 и чл.120 ал.1 т.8 от ДОПК. Същите, са валидни документи, пораждащи установените в закона правни последици.

Всички изложено налага да се приеме, че са спазени в пълнота основните принципи на законност, обективност, служебно начало и гарантиране правото на защита на ревизирания субект.

Отделно от това като инстанция по същество /чл.160 ал.1 от ДОПК/, съдът не може, дори и при констатирани известни пропуски в процесуалните действия на органите по приходите, които не водят до опорочаване на издадения РА до степен на нищожност, да отмени същия само на това основание, а следва да разреши правния спор по същество.

Основният спор по делото е свързан с материалната законосъобразност на процесния РА.

Предмет на съдебен контрол в производството е РА № Р-16001622006251-091-001/07.07.2023г.г., издаден от В. С. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Г. Ц. Г., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 368/03.10.2023 г на Директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, в ЧАСТТА с която на „Варас” ЕООД допълнително са установени следните задължения: начислен ДДС в размер на 1 959 961, 59лв – главница и 447 308, 78 лв.-лихви, както и непризнат данъчен кредит за периодите м.03.2019г. и м.04.2019г. в размер на 563, 40 лв.-главница и 245, 71 лв.-лихви.

Извършената на „ВАРАС“ ЕООД ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС обхваща данъчните периоди от 01.03.2019 г. до 31.12.2021 г. В хода на ревизията е установено, че през ревизираните периоди дружеството осъществява международна търговия, посредством тристранни операции, като предметът на доставките е безжични слушалки [Марка]. „Варас“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 29.08.2013г.

Относно допълнително начислен ДДС.

В хода на извършеното ревизионно производство е установено, че „ВАРАС“ ЕООД е декларирало осъществяване на доставки, в качеството си на „посредник“ в тристранни операции по смисъла на чл.15 от ЗДДС, с предмет - безжични слушалки „Apple “.

Като „прехвърлители“ по тристранни операции са посочени следните чуждестранни лица, които са издали на „ВАРАС“ ЕООД фактури на обща стойност 9 799 808, 26 лв., а именно:

1 „RCS HOLLAND“ B.V. с VIN № NL808823334B01 на стойност 412 680, 13 лв.;

2. „2 WAY TRADING“ B.V. с VIN № NL852841851B01 на стойност 613 152, 70лв.;

3. „PINES SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA“ zoo. с VIN № PL8943111875 на стойност 4 758 632, 49лв.;

4. „SABIEDRIBD AR IEROBEZOTU ATBILDIBU MoonCom„ с VIN № LV40003955193 на стойност 311 563, 72 лв.

5.”PATEHON DISTRIBUTION’’ GMBH с VIN № ATU73258468 на стойност 481 134, 18 лв.

6. ”CYTEC [интернет адрес]’’ GMBH с VIN № DE250949315 на стойност 260 907, 72 лв.

7. ”EUROPEAN TEHNICAL TRADING’’ с VIN № BE0677702574 на стойност 122 987, 67 лв.

8.”TECHNOMAX’’ GMBH с VIN № ATU71975838 на стойност 198 555, 86 лв.

9.”QUIKSET’’s.r.o. с VIN № CZ27976351 на стойност 457 549, 10 лв.

10.”ETRADING EUROPE’’KFT с VIN № HU23780129 на стойност 217 097, 13 лв.

11.”QWERTY’’ B.V. с VIN № NL813745962B01 на стойност 734 746, 66 лв.

12.”[интернет адрес] SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIAL’’ с VIN № PL7622006714 на стойност 843 158, 02 лв.

13.”SABIEDRIBD AR IEROBEZOTU ATBILDIBU DISTRIBUTIO’’ с VIN № LV40003597719 на стойност 200 472, 58 лв.

14.”ALL GO IT’’B.V. с VIN № NL86138497B01 на стойност 169 179, 30 лв.

Установено е в хода на ревизията, че „ВАРАС“ ЕООД е издало фактури към чуждестранни дружества, в качеството им на „придобиващи“ по тристранни операции, на обща стойност 9 373 436, 08 лв., както следва:

1. „[интернет адрес]“ SRLS. с VIN № IT15118731007 на стойност 508 711, 39 лв.

2. „[интернет адрес] “ SRL с VIN № IT03311120129 на стойност 54 919, 71 лв.

3. „TRADHE SA SEMPLICATA UNIP“ SRL с VIN № IT03371110127 на стойност 196 560, 92 лв.

4. „SERCOM“ S.R.L.S. с VIN № IT15886671005 на стойност 350 093, 57 лв.

5.„TAP“ S.R.L. с VIN № IT07487171006 на стойност 171 721, 87 лв.

6. „MINING SERVICE“ S.R.L. с VIN № IT09026641218 на стойност 5 593 654, 26 лв.

7.„IDB SOLUTION“ [интернет адрес] с VIN № IT08886781213 на стойност 1 402 802, 94 лв.

8.„LINE“ S.R.L. с VIN № IT09479961006 на стойност 768 738, 98 лв.

9. „ELECTRO & DISPOSABLE “ S.R.L. с VIN № IT02552340594 на стойност 326 232, 44лв.

Констатирано е, че „ВАРАС “ ЕООД е отразило доставките по фактурите, издадени от търговските дружества от Италия от Австрия, Латвия, Германия, Белгия, Полша, Чехия Унгария и Нидерландия в отчетните си регистри по ЗДДС - дневник за покупките, за съответните данъчни периоди. Съставените от ревизираното дружество фактури към италианските клиенти са включени в дневника за продажбите за същите данъчни периоди, като по тях не е начислен косвен данък, тъй като задълженото лице е декларирало, че се явява „посредник“ в тристранна операция.

В хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р- 16001622006251-040-001/24.03.2023г. и от страна на «ВАРАС» ЕООД са представени документи и писмени обяснения, в това число заверени копия на всички получени от съответните чуждестранни доставчици и издадени от „ВАРАС “ ЕООД фактури във връзка декларираните тристранни операции, инвойси, договори, оферти, банкови извлечения, хронологични описи на стопанските операции на определени счетоводни сметки от група 10, 20, 30, 40, 50, 60 и 70, инвентарна и главна книги, международни товарителници, потвърждения за получаване на стоката от „придобиващите“ по тристранните операции и писмени обяснения, в които управителят на ревизираното лице обяснява организацията на работа и превоз на стоките, както и уверение, че от негова страна се спазват разпоредбите на данъчното законодателство във връзка с декларираните тристранни операции.

В представените писмени обяснения от В. К., управител и представляващ „ВАРАС“ ЕООД, е посочено, че принципът на работа на всяка една сделка е аналогичен. Дружеството работи с определен набор от контрагенти. Описано е, че когато клиент на дружеството има запитване за стока, „ВАРАС“ ЕООД се свързва със своите доставчици за наличие на такава стока и конкурента цена. При възможност за достигане до сделка, клиентът изпраща потвърждение на поръчката на база, на която ще плати. Клиентът депозира 10 % от стойността на проформата, за да капарира стоката. Доставчикът изпраща стоката до логистичен център на клиента на ревизираното лице. Там стоката е под контрола на логистиката до момента, когато клиента плати остатъка от 90%. Предаването на стоката става чрез документ Release note, с който стоката става владеене на клиента и се потвърждава, че цялото вземане към ревизираното лице е платено. Транспортните разходи по сделката се плащат от доставчика на ревизираното лице. Описано е още, че дружеството извършва само и единствено тристранни операции. Посочено е, че стоките никога не пристигат на територията на Р. България.

В РД подробно са описани представените документи към всяка фактура относно тристранните сделки с получатели „[интернет адрес]“ SRLS., „[интернет адрес] “ SRL, „TRADHE SA SEMPLICATA UNIP“ SRL, „SERCOM“ S.R.L.S., „TAP“ S.R.L., „MINING SERVICE“ S.R.L., „IDB SOLUTION“ [интернет адрес], .„LINE“ S.R.L., „ELECTRO & DISPOSABLE “ S.R.L.

В представените писмени обяснения, от дружеството-жалбоподател е посочено, че дружеството няма практика да сключва договори за покупко-продажби със своите контрагенти. Подписаните документи преди договаряне и преминаване на сделка са поръчка за покупка и проформа фактура с контрагентите. С. по себе си те съдържат бройка на стока, вид на стока, начин на плащане, Incoterms и т.н. Контакти с контрагентите на дружеството са направени по Skype като потребителски имена и лица за контакт с клиентите. Посочени са потребителски имена и лица за контакт с клиенти и доставчици. В. К. е посочил още, че потребителското име, от което са извършвали контактите в Skype е Maria, е на тяхна служителка А. К., която работи в една от фирмите на собственика. Всички решения, плащания и подписвания на документи и сделки са извършвани от управителя. Контактите са извършени главно чрез приложението Скайп, а документите са обменяни през е-мейл. От страна на клиентите комуникацията е извършвана изцяло и само от директорите на фирмите, за които има представени документи. Описано е, че комуникацията е извършвана през интернет от офис на адрес [улица]. Фактурите за електричество и интернет са с получател Варас ЕООД, «Кейс – 04» ЕООД и Ривива ООД, които също се помещавали в офиса. Според представените писмени обяснения поради една измервателна точка е невъзможно да бъдат фактурирани на „ВАРАС“ ЕООД от доставчиците.

Посочено е в писмените обяснения още, че съгласие за сключване на сделка е постигнато след като офертата на ревизираното лице е приета от клиента по скайп или мейл. Описано е, че PO (Purchase order) - поръчка за покупка е документът, който клиента издава от негова страна и изпраща по електронен път, но към фактически действия и покупка на стока се пристъпва само след като ревизираното лице получи депозит. Всички условия по доставката и спецификациите на стоките са били описани в поръчката. Ако стоките не отговарят на изискванията на клиента, описани в поръчката, сделката се прекратява. Контролът за качеството и спецификациите на стоките се извършва при доставка от логистиката в мястото на доставка. Стоките са на задържане за клиента до пълното им плащане. Посочено е, че официалният документ, издаван от логистиката, за проверка на качеството и спецификация се нарича Доклад за инспекция (Inspection report). Описано е, че стоките имали партиден номер, който е описан в проформа фактурата и след това при контрол от логистиката в Доклада за инспекция. Всички стоки имали серийни номера, които ревизираното лице не изисква и не притежава, защото не отговаря за гаранцията като търговец на едро.

В хода на осъщественото ревизионно производство са предприети допълнителни процесуални действия. На основание чл. 37. ал. 1 и чл. 50, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК са приобщени доказателства от значение за ревизионното производство, като с Протокол № 1905443 28.03.23 г. са присъединени събрани документи и писмени обяснения по приключила предходна проверка на ревизираното лице, с Протокол № 19054443 от 28.03.2023 г. към събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, са приобщени молби за информация и административно сътрудничество до данъчната администрация на Италия в съответствие с чл. 7, параграф 4 от Регламент на Европейския съюз (ЕС) 904/2010 и получените отговори, както следва:

• Молба с номер VАТ_ВG_035104_IТ_rrrrrr_20210707_G_PI за дружество „Р.СОМ.SER." SRL, с VIN 15118731007 и получен отговор с № VАТ_ВG_035104_IТ_211418/2021_20210727_G_РI_РR, от приключила ревизия на свързаното дружество „ВИЖЪН ЦЕНТЪР" ЕООД;

• Молба с номер VАТ_ВG_037125_IТ_rrrrrr _20220718_АF_RI за търговеца „MINING SERVICE“ S.R.L. с VIN IТ09026641218 и получен отговор с № VАТ_ВG 037125_ IТ_ 3763-саг_20220718_АF_RI_R от приключила ревизия на свързаното дружество „КЕЙС 04" ЕООД;

• Молба с номер VАТ_ВG_037126_IТ_rrrrrr _20220718_АF_RI за „SERCOM" SRLS с VIN IТ15886671005 и получен отговор с референтен № VАТ_ВG_ 37126_ IТ_ 3764-саг_20220718 АF_RI-R, от приключила ревизия на свързаното дружество „КЕЙС 04"ЕООД;

-Молба № 0321-035281/14.09.2021 г. за „IDB SOLUTION" SRLS с VIN IТ8886781213 и получен отговор VАТ_ВG_ 035281_IТ_ 340332/2021/SZ 20220621_AF_RI_R, от приключила ревизия на свързанато дружество „МЕД.СОФ" ЕООД;

• Молба № 0321-035295/15.09.2021 г. за „HIGH LINE"SRL с VIN IТ09479961006. Получен отговор с номер: VАТ_ВG _035295_IТ 253327/2021/20211221_ AF_RI_R, от приключила ревизия на свързаното дружество „МЕД.СОФ" ЕООД;

• Молба № 0321 -035290 14.09.2021 г. за ‘’ELECTRO &DISPOSABLE”’ SRL с VIN IТ02552340594 и получен отговор: VАТ_ ВG_035290_IТ_ 2021238224_20220408_АF_RI_R в хода на приключила ревизия на свързанато дружество „МЕД.СОФ" ЕООД - Молба № 0322-037142/19.07.22 г. за „Т.А.Р" с VIN IТ07487171006 и получен отговор: VАТ_ВG 037142_ IТ_ 262398_ 20220719_ АF_RI_R от приключила предходна проверка на „ВАРАС" ЕООД:

• Молба за административно сътрудничество получена от данъчната/ приходна администрация на Италия, в съответстве с чл. 7 от Регламент (ЕС) 904 2010, за „ВАРАС" ЕООД във връзка с негов клиент „[интернет адрес]’’ VIN IТ0311120129, с реф. № VАТ_IТ_VA_233066-1_2022_SL_ВG_036917_ 20220603_ АF_RI от приключила с Протокол № 16001622098607-073-001/19.07.2022 г. предходна проверка на »ВАРАС» ЕООД.

• Молба за административно сътрудничество от данъчната/приходна администрация на Италия в съответстве с чл. 7 от Регламент (ЕС) 904 2010 за „ВАРАС" ЕООД във връзка с негов клиент „TRADHE SA SRL" с VIN IТ03371110127 с реф. № VАТ_IТ_VА_232960-2_22_ВС_ВG_036912_20220603_АF_RI от приключила с Протокол № 16001622098607-073-001/19.07.2022 г. предходна проверка на „ВАРАС“ ЕООД.

• Протокол № 1905467/04.04.23 г. за а извършени проверки в информационните масиви на НАП, вкл. изготвените справки въз основа на извършените проверки.

Информацията от получените отговори е подробно описана в констативната част на издадения РД и по същество може да бъде обобщена по следния начин:

1. Относно ’’РCOMM.SER.’’SRLS с VIN IT15118731007:

Дружеството е с характеристика „липсващ търговец". Установено е, че няма седалище, няма складове и служители, не плаща данъци и няма подадени VIES декларации. Установено е нередовно счетоводство. Закупува стоки в чужбина, които продава на италиански клиенти чрез управление и логистика от трети дружества. Използвайки такива дружества се цели прикриване на реалния получател на стоките, който не може да се идентифицира, а от тук и неплащане и укриване на данъци. В резултат на фискална проверка идентификационният номер по ДДС на италианският данъкоплатец е отписан на 17.10.2019 г. Италианската данъчна администрация е установила наличие на някои документи в офиса на счетоводителя-консултант на италианския данъкоплатец. След преглед на документите е установено, че същите не са свързани с дружества от България.

2.Oтносно ‘’[интернет адрес]’’ с VIN IТ03311120129:

Дружеството декларира предмет на дейност - търговия на дребно с мебели за дома, но е непроследим за италианската данъчна администрация, като не подава ДДС декларации, вкл. интрастат декларации за 2020 г. При направена проверка в информационна система VIES е установено, че италианското дружество е дерегистирано на 07.01.2021 г. 3.Относно ‘’TRADHE SA SEMPLICATA [интернет адрес]’’ с VIN IТ03371110127:

Дружество декларира предмет на дейност - търговия на едро с други електронни компоненти, непроследимо е за италианската данъчна администрация, като поддава ДДС декларации, вкл. интрастат декларации за 2021 г. При направена проверка в информационна система VIES е установено, че италианското дружество е дерегистирано на 27.04.2022 г 4. Относно «SERCOM” S.R.L. c VIN № IТ15886671005:

За това дружество е установено, че никога не е подавало справки - декларации и никога не е плащало ДДС. Към 31.03.2022 г. има само едно лице, работещо в дружеството. На 28.06.2022 г. италианските данъчните органи са поискали представяне на счетоводни документи, но от дружеството не е получен отговор. Поради риск от измами данъчните органи на Италия са дерегистрирали компанията от VIES (приложен документ за дерегистрация), считано от 25.07.22 г. 5.Oтносно “Т.А.Р." SRLS с VIN IТ07487171006:

Пред данъчните власти в Италия законният представител на дружеството М. П. е декларирал, че никога не е извършвал икономическа или финансова дейност, която се приписва на „Т.А.Р." SRLS, поради което не може да предостави счетоводна документация. Към момента на проверката компетентният отдел на приходната администрация в Италия извършва инспекционна дейност, насочена към идентифициране на измама и/или укриване на реалния оборот.

6. Относно "MINING SERVICE SRL” SRL с VIN IТ09026641218:

Италианският данъкоплатец действа като посредник за реализирането на измами с ДДС, като на 25.07.2022 г. данъчната администрация е дерегистрирала дружеството от системата на VIES. Дружеството не оказва съдействие при извършване на проверки. Предоставя само част от изисканите документи, като за периода след м. юли 2021 г. няма документация.

7.Oтносно „IDB SOLUTION“[интернет адрес] c VIN № IT08886781213:

Данъчната администрация на Италия посочва, че не може да предостави информация, тъй като търговецът не се открива на декларирания адрес. Управителят на „IDB SOLUTION“ [интернет адрес]“ е поканен да представи съответните счетоводни документи, но той не се е отзовал на поканата, поради което не може да бъде дадена информация за вида на сделките, за адреса, на който са доставени стоките, както и данни за транспортирането на същите. Посочено е също, че „ IDB SOLUTION“S.R.L. S е заподозряно в участие във верижна измама, като за целта са предприети по съдебен ред съответните процедури за събиране на неплатения от компанията ДДС.

8. Относно “HIGH LINE” S.R.L. c VIN № IТ09479961006:

Данъчната администрация на Италия декларира, че въпросният данъкоплатец има профил на „липсващ търговец". Същият не представя ДДС декларации и такива за преки данъци. От дружеството са изискани счетоводни документи, но такива не са представени. Посочено е също, че при извършено разследване е разкрита непоследователността на фирмата, която действа като фиктивен наместник в отношенията между доставчик от общността и реалния национален купувач в класическата схема на фигурата на лисващия търговец при вътреобщностни измами. ДДС номерът на италианския търговец е дерегистриран от 03.02.2021 г. 9. Относно ‘’ELECTRO & DISPOSABLE”’ SRL с VIN IТ02552340594:

Данъчната администрация на Италия посочва, че въпросното дружество е работило като липсващ търговец в рамките на измамна верига и не е осъществявало реален бизнес. Стоките се доставят на дружество за логистични услуги „GEO-LOGISTIK” S.R.L., след което достигат до реални купувачи, често „минавайки" през други дружества - „буфери" във верига от измама. Последното води до невъзможност за получаване на точна информация за реалния купувач на стоките. Поради констатираните сериозни нередности, ДДС номерът на търговеца е анулиран на 03.05.2021 г. При анализ на представените доказателства включително и информацията, от данъчната администрация на Италия, органите по приходите са формирали следните изводи:

Дружествата „прехвърлители" са регистрирани по ДДС лица в съответните държави членки на ЕС (Латвия, Нидерландия, Полша, Австрия. Германия, Чехия и Унгария), като по повод извършените им проверки от данъчните администрации на горецитираните държави, дружествата представят доказателства за закупуване на процесните стоки (безжични слушалки „Аррlе"), тяхното транспортиране до Италия (където се намират „придобиващите" дружества), както и документи за извършени разплащания по сделките. От информацията, съдържаща се в приложените по административната преписка получени отговори от Италианската данъчна администрация, се установява, че фирмите, явяващи се „придобиващи" по въпросните тристранни операции, са лица, които са обявени за липсващи търговци, които участват в данъчни измами и не развиват реална дейност, поради което регистрацията им по ДДС е прекратена. Същите не могат да бъдат открити на декларираните от тях адреси и не представят изисканите счетоводни документи, удостоверяващи начисляването на ДДС в качеството им на получатели по спорните доставки. Поради тези обстоятелства съответните проверяващи органи не са могли да предоставят информация за вида на конкретните сделки, за реалното получаване на стоките от страна на „придобиващите" дружества на територията на Италия, както и за извършено от тяхна страна начисляване на ДДС в качеството им на получател по тези доставки.

С оглед на това органите по приходите приемат, че в случая не са налице доказателства, удостоверяващи получаване на процесиите стоки (безжични слушалки „Аррlе") от придобиващите дружества в Италия и облагане на доставките в държавата по местонахождение на придобиващите дружества, поради което не е доказано изпълнение изискванията на чл. 15, т.2 и т. 4 от ЗДДС за декларираните от „ВАРАС" ЕООД тристранни операции.

Относно представените в хода на ревизията писмени потвърждения е установено, че това са писма, изготвени от ревизираното дружество, а не от клиента - получател, върху чийто текст е положен печат на „придобиващия" търговец и нечетлив подпис. Липсват реквизитите, регламентирани в чл. 9, ал. 2. т. 4 от ППЗДДС, а именно - не е посочено вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът или номер на товарителница за доставките чрез куриерска услуга, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество. Съгласно представените т. нар. потвърждения (писма) стоките се взимат от клиента в Италия от склад на спедиторите „GEO LOGISTIK " SRL и „ EL LOGISTIKA "SRL на по-късна дата от датата на получаване на стоките в склада. Адресите на складовете са различни от града и адреса на „придобиващите"', което е потвърждение за липсата на директен транспорт от прехвърлителите в Австрия, Латвия, Германия, Белгия, Полша, Чехия, Нидерландия, Унгария, до сочените като придобиващи в тристранната операция на територията Италия. Това обстоятелство се потвърждава и от сключените споразумения между ревизираното дружество и горецитираните логистични дружества, с които изрично е договорено съхранение на стоки, собственост на „ВАРАС" ЕООД в склад на спедитора до получаване на инструкции чрез т.нар. „RELEASE NOTE " (документ за освобождаване на стоката подписан и подпечатан). „ВАРАС" ЕООД е бил задължен да изпрати предварително предупреждение до логистичния склад, преди пристигането на стоките, с пълна информация, относно съдържанието и транспортния документ, като ревизираното лице остава единствен собственик на стоките до получаването на „RELEASE NOTE" от логистичните дружества. Налице са издадени фактури от логистичните дружества за извършени услуги на територията на държавата - членка на придобиващите, в случая Италия, които са за сметка на посредника - ревизираното лице. Прието е, че част от разходите по съхранение, обработка и последващото доставяне на стоката до „придобиващите" е за сметка на посредника - „ВАРАС" ЕООД. Наред с това е прието, че в товарителниците не е вписан като получател „придобиващият", а е посочено място на разтоварване: логистичен склад, получател на стоката в логистичния склад - „ВАРАС" ЕООД.

Въз основа на гореизложеното, поради неустановеността на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 15 от ЗДДС, ревизиращите органи са достигнали до извод за неприложимост на режима на облагане при тристранни операции. Счетено е, че в конкретния случай за „ВАРАС" ЕООД е възникнало задължение да начисли ДДС като получател по вътреобщностно придобиване (ВОП), което е с място на изпълнение на територията на страната и данъкът е изискуем от „посредника" - ревизираното дружество, по аргумент на чл. 13, ал. 4, т. 6 от ЗДДС. На основание чл. 62, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС органите по приходите са начислили ДДС върху данъчни основи, съответстващи на частта от данъчните основи по фактурите, издадени от посочените „прехвърлители", съотнесена към съответните количества стоки (безжични слушалки „Аррlе"), които са били предмет на доставките по фактурите, издадени от „ВАРАС" ЕООД към италианските дружества по декларираните тристранни операции. Начисления ДДС възлиза на общата сума от 1 959 961, 59 лв. и е дължим към бюджета, ведно с лихви на основание чл.175 от ДОПК, изчислени към датата на издаване на РА, общо в размер на 447 308, 78 лв.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след запознаване с приетите по делото документи, е дало следното заключение:

«Варас» ЕООД осъществява основно сделки от типа „тристранни операции» главно със стоки, класифицирани като дребна електроника и телефонни апарати. По счетоводни данни дружеството не е отразило разходи за наем на складови помещения на територията на Република България, не са представени при проверката на експерта и договори за наем на такива. В кориците на делото също няма данни за собствени или наети складови помещения на територията на страната. В том 9 на лист 2411 от делото е наличен Договор за наем на недвижим имот от 11.06.2018 г., сключен между К. А. Я. като наемодател и Варас ЕООД като наемател на офис, находящ се на [улица], офис 7. Експертизата е приела, че жалбоподателят е имал само нает офис, но не и склад на територията на Република България.

По преписката са налице данни, че дружествата - придобиващи в тристранните операции с посредник «Варас ЕООД», са ползвали доставчици на логистични услуги във връзка с придобиването, складирането и последващата доставка на стоки. Документите, представляват комбинация от оферта и договор в едно, тъй като са налице данни за цените на различните услуги, които предлагат логистичните дружества, като са налице подписи и печати от страна на процесните придобиващи дружества.

След преглед на наличните по делото първични документи експертизата е установила, че «Варас» ЕООД е придобил стоките по процесните фактури от описаните прехвърлители под идентификационен номер по ДДС - ВС201714644.

Експертът е разгледал сделките в цялост, като е приел, че транспорта от прехвърлителите всъщност е и транспорт до придобиващите в тристранните операции.Експертът е описал разплащанията от «Варас ЕООД» към прехвърлителите и от придобиващите към «Варас» ЕООД, като е описал също така и всички документи във връзка транспорта, съхранението и приемо-предаването на стоките от прехвърлителите до придобиващите. В тази насока вещото лице е извършило подробно описание на всяка от процесните тристранни операции в хронологичен ред на фактурите към придобиващите дружества /фактурите, издадени от «Варас» ЕООД/. Вещото лице е описало подробно всички първични документи, свързани с всяка една от процесните тристранни операции, като резултатите са обективирани в Приложение № 1 към експертизата относно обвръзка между доставките от прехвърлители към придобиващи с посредничеството на жалбоподателя. Вещото лице е приело, че при всички тристранни операции е налице идентичност между заявените от «Варас ЕООД» и доставени от дружествата-прехвърлители стоки с тези продадени на придобиващите дружества.

Вещото лице е приело, че всички фактури за продажба към придобиващи дружества, са декларирани в дневниците за продажба в месеца на тяхното издаване в колона Колона 25 – «Данъчна основа на доставки като посредник в тристранни операции» и съответно в раздел В, колона 4 от таблицата на VIES-декларациите.

Вещото лице се е запознало с наличните по делото в том 4 на листи 877-889 счетоводни справки „Аналитичен регистър на сметка 411 Клиенти" на Варас ЕООД за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2021 г. и е установило, че има издадени фактури към придобиващи дружества, които не са оспорени от ревизиращите органи. Трима са процесните клиенти на «Варас» ЕООД, с които има извършени тристранни операции в ревизирания период, които не са коментирани от ревизиращите органи и не са определени задължения по тези сделки. В тази връзка експертът е формирал извод, че по процесните и по непроцесните тристранни операции има едни и същи типове документи, но по процесните доставки има повече съпътстващи документи, налични по делото, съответно събрани в хода на ревизията. В счетоводството на жалбоподателя за сделките, които не са процесни, описани в табличен вид в заключението, са налични по-голям брой съпътстващи доставките документи, отколкото са налични по преписката, но те са напълно идентични по вид и съдържание със съпътстващите документи по процесните тристранни операции.

Експертът се е запознал с наличните по делото счетоводни справки на «Варас» ЕООД и е извършил проверка на всички съставени счетоводни записвания по процесните тристранни операции, въз основа на което е приел следното: Доставките от прехвърлителите се осчетоводяват по дебита на сметка 304 Стоки срещу кредита на сметка 401 Доставчици. Всички процесни фактури за покупка на стоки са осчетоводени в регистрите на дружеството с верните стойности по първичните документи. Продажбите към придобиващи в тристранни операции се осчетоводяват по дебита на сметка 411 Клиенти срещу кредита на сметка 702 Приходи от продажба на стоки. Процесните продажби са осчетоводени с верните данни по фактурите. Осчетоводени са също извършените разплащания към доставчици и от клиенти, които са цитирани в заключението. Заведени са необходимите хронологични, синтетични и аналитични регистри в счетоводството на дружеството. Предвид така изложените доводи, експертизата е приела, че счетоводството на «Варас» ЕООД е водено редовно.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).

В тази насока са представени Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., Заповед № РД-09-789/13.05.2022г., Заповед № РД-09-849/10.05.2021 г., и Заповед № РД-09-2202 от 07.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив ведно с приложенията към тях.

Следва да се констатира също така, че от представените от страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в тях електронни документи, се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РА, РД и решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

От жалбоподателя не се оспорва, а и от събраните по делото доказателства се установява, че всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са му били надлежно връчени, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

А по отношение материалната законосъобразност на оспорения РА и съответствието му с целта на закона, настоящият съдебен състав намира следното.

Във връзка с извършените от дружеството-жалбоподател продажби на „ВАРАС“ ЕООД, е прието, че е осъществено вътреобщностно придобиване (ВОП) с място на изпълнение на територията на Р.България и същите са облагаеми със ставка от 20 %, тъй като липсват доказателства, от които да се направи безсъмнен извод, че жалбоподателят е посредник в тристранна операция.

Основният спорен тук въпрос е, осъществил ли е жалбоподателят вътреобщностно придобиване (ВОП) с място на изпълнение на територията на Р.България (каквито са изводите на ответника) или е налице тристранна операция (каквито са твърденията на жалбоподателя).

Съгласно чл. 15 ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б, и В, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стоки на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоката се транспортира от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В и 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката. Съгласно чл. 17, ал. 3 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

При недоказано изпълнение на условията за осъществяване на тристранна операция, по силата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС е налице вътреобщностно придобиване /ВОП/ с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Съгласно чл. 62, ал. 5 независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2. лицето по т. 1, т. е. посредникът осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VНES-декларацията за съответния данъчен период. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства са уредени в чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 6 ЗДДС. Според чл.9, ал.3 ППЗДДС, в случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.

При така изложеното се обосновава извод, че за да е налице тристранна операция, следва да са налице кумулативно и четирите предпоставки по чл.15 ЗДДС. При липса на някоя от тези предпоставки, извършените сделки не могат да бъдат определени като „тристранни“ и тогава следва да бъде преценено налице ли е вътрешнообщностно придобиване по смисъла на чл.65, ал.5 ЗДДС въз основа на документите по чл.9, ал.2 ППЗДДС.

В конкретния случай органите по приходите са приели, че отсъстват две от условията по чл.15 – това по т.2 – стоките се транспортират директно от А до В и това по т.4 – придобиващият начислява ДДС като получател на доставката. Констатациите в тази насока са обосновани собстоятелството, че в хода на ревизията е установено, че придобитите от „ВАРАС“ ЕООД стоки, не са транспортирани „директно“ до получателите в Италия, а са доставени в логистични центрове, където са били съхранявани до момента в който стоката се заплати от получателите на посредника, т.е. налице е стока, контролирана от посредника на територията на Италия, до момента на заплащането й от получателя. В тази насока е изтъкнато обстоятелството, че в хода на ревизията не са събрани категорични доказателства, които да установяват получаването на стоката от придобиващите в Италия дружества. Прието е, че от една страна потвържденията за получаване са съставени от ревизираното дружеството, след което са изпратени по електронната поща на получаващите за оформяне, а от друга същите не притежават задължителните реквизити по чл.9, ал.2 ППЗДДС, в това число не е ясно от кого е положен подписът за получател. Като допълнителни аргументи за отсъствие на тристранни операции са посочени и липсата на категорични доказателства за последващо транспортиране и получаване на стоката от логистичните центрове, където е била получена първоначално, до крайните получатели. Констатациите на органите по приходите за липса на тристранни операции са обосновани и с това, че в хода на ревизията не е установено придобиващите да са начислили данъка, което е кумулативно условие по чл.15, т.4 ЗДДС. На база на изложеното е изграден извод, че за декларираните тристранни операции не са изпълнени условията по чл. 15 ЗДДС и изискванията на чл. 9, ал. 2 ППЗДДС. Прието е, че при недоказани предпоставки, свързани с тристранната операция по чл. 15 ЗДДС, приложима е разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, съгласно която независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната; за ревизираното дружеството е налице вътреобщностно придобиване (ВОП), поради което на основание чл. 84 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 2 ЗДДС е начислен ДДС в размер 1 959 961, 59 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 447 308, 78 лв.

Тези констатации на органите по приходите не са оборени, независимо от многобройните събрани по делото доказателства, в това число заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като не е доказано по безспорен начин наличието на тристранни операции по смисъла на чл.15 ЗДДС, за които ревизираното дружество притежава необходимите документи съгласно чл.9, ал.2 ППЗДДС, и като са приели това и са определили на дружеството допълнителни задължения по ЗДДС, органите по приходите са приложили правилно материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи и ги намира за обосновани от фактите и доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

На първо място по делото не е доказано, че е изпълнено условието по чл.15, т.2 ЗДДС - стоките се транспортират директно от А/прехвърлител/ до В/придобиващ/. По делото е доказано по несъмнен и категоричен начин, че задълженото лице е придобило стоките от прехвърлителите, но същите не са транспортирани директно до придобиващите, а са доставени и съхранени в логистичен център. Това обстоятелство се установява не само от представените по делото товарителници, където като получатели са посочени логистичните центрове и ревизираното „ВАРАС “ ЕООД, също и от това, че от логистичните центрове има издадени фактури на името на „ВАРАС“ ЕООД за съхранението и обработката на стоките, както и не се оспорва от задълженото лице с мотив, че такава е била волята на придобиващите, които са имали договорености с логистичните центрове да получават стоката от там. Данните по делото всъщност установяват, че стоката от прехвърлителя А се доставя в логистични центрове в Италия, където остава под опеката/контрола/ на посредника „ВАРАС“ ЕООД, до момента, в който получи заплащането на стоката от придобиващия, едва след което посредникът дава съгласие /с „документ за освобождаване“/ стоката да бъде получена от придобиващия.

Прекъсването на веригата по доставката между А и В /прехвърлител и придобиващ/ изключва понятието „директно“ по смисъла на чл.15, т.2 ЗДДС. Именно тази директност на транспортирането и получаването на стоката от прехвърлител на придобиващ е в смисъл на понятието „тристранни операции“ и целящата да освободи посредника от задължението той да начисли данъка. Отсъствието на директно транспортиране на стоката от А до В /прехвърлител – придобиващ/ изключва наличието на „тристранна операция“ по смисъла на чл.15 ЗДДС. Отсъствието само на това обстоятелство е достатъчно за да се приеме, че не е налице хипотеза по чл.15 ЗДДС и облагането на доставките следва да се извърши по реда на чл.62, ал.2 ЗДДС поради наличие на хипотеза по чл.62, ал.5 ЗДДС, без да бъдат обсъждани останалите констатации на органите по приходите за отсъствие на тристранни операции.

Настоящата съдебна инстанция намира също така, че обосновано на събраните по делото доказателства органите по приходите са приели, че задълженото лице не притежава необходимите документи, удостоверяващи извършването на тристранни операции по всички процесни фактури.

В чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС са посочени документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция. Сред тях, освен фактури и VIES-декларацията за съответния данъчен период, е посочено и писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница.

В ал. 3 на чл. 9 е закрепена законова фикция, която влиза в действие, в случай, че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем. В този случай се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.

В случая е налице и допълнително основание, обосноваващо извод за липса на тристранни операции, във вр. с изискването на чл.9 ал.2 т.4 ППЗДДС - в потвържденията не са отразени име и длъжностно качество на лице, предало стоките, както и длъжностно качество на лицето, получило стоките, вкл. не са пълни или не са индивидуализирани данните за превоз на стоката. Реквизитите са задължително съдържание на потвърждението и изискването по чл.9 ал.2 т.4 ППЗДДС не подлежи на разширително тълкуване. Получаването на стоките се доказва с потвърждение за получаване, съдържащо предвидените в чл.9, ал.2, т.4 от ППЗДДС реквизити, а в случая потвържденията нямат съдържанието, предвидено в закона – Решение № 5826/2022г. по д.№ 9671/2021г., ВАС. Изискването на чл.9 ал.2 т.4 ППЗДДС е недвусмислено и не предвижда доказване получаването на стоките с други документи. Според механизмът на доставките, стоките се получават в логистичен склад и в документ за освобождаване «ВАРАС»ЕООД посочва марка и регистрационен номер на превозното средство, като този документ е с адресат – конкретно лице от логистичната фирма, но формално – в потвържденията отсъстват марка и регистрационен номер на превозното средство, както и номер на товарителница при куриерските услуги, вкл. името и длъжностното качество на лицето, предало стоката, а за лицето, получило стоката са изложени мотиви по-горе.

Липсата на задължителните реквизити в писмените потвърждения не може да бъде преодоляна поради това, че по този въпрос има съставени и представени множество документи, а и е установено от заключението на експертизата. От данните по делото е видно, че органите по приходите са оспорили факта да е доказано потвърждаването на получаването на стоката от придобиващите, предвид на това, че не е ясно, кой и в какво качество е положил подпис в потвърждението за получаване, което е един от задължителните елементи на потвърждението като един от документите по чл.9, ал.2 ППЗДДС, които следва да притежава посредника за да докаже наличието на тристранна операция. Доказателствена тежест за установяване на получаването на стоката от придобиващия е на задълженото лице, като същият не е доказал това обстоятелство с надлежно съставени докуметни по чл.9, ал.2 от ППЗДДС.

В контекста на изложеното, следва да бъде съобразена и информацията, получена по реда на международното административно сътрудничество във връзка с изпратени от националните данъчни органи запитвания. В случая правилно органите по приходите, след извършена проверка по линия на обмен на информация чрез отправяне на молби до съответните данъчни администрации са обосновали извод, че декларираните от ревизираното дружество като посредник в тристранни операции закупени стоки не са осъществени като тристранни операции по смисъла на чл. 15 ЗДДС, поради недоказаност, че стоките са транспортирани и обложени с ДДС в държавата - членка. Ако твърдяните стопански операции са били действително извършени, то получаващите дружества е следвало да представят при проверката съставените от тях потвърждения за получаване, както и доказателства, че са начислили данъка по смисъла на чл.15, т.4 от ЗДДС, нещо което не е сторено в процесния случай. Видно от данните по делото в тази насока нито едно от получачаващите дружества не е било открито на деклариран данъчен адрес и не е представило изисканите документи за проверка, включително и за начисляване на данъка по смисъла на чл.15, т.4 от ЗДДС, който факт не е установен по делото.

Предвид на гореизложените обстоятелства следва да се приеме, че за декларираните от „ВАРАС“ ЕООД тристранни операции не са изпълнени условията по чл. 15 ЗДДС и изискванията на чл. 9, ал. 2 ППЗДДС. При недоказани предпоставки, свързани с тристранната операция по чл. 15 ЗДДС, приложима е разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, съгласно която независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. За ревизираното дружеството е налице вътреобщностно придобиване (ВОП), поради което правилно на основание чл. 84 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 2 ЗДДС правилно е начислен ДДС в размер 1 959 961, 59лв.

В изложения аспект, са неоснователни основните оплаквания на жалбоподателя, обосновани с това, че неправилно органите по приходите са приели, че не е установено получаването на стоката от получателите предвид липсата на реквизити в документите за получаване. Навеждат се доводи, че от страната са представени достатъчно други доказателства, официални и части такива, които са надлежно описани в приложение № 1 към назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, които установяват по несъмнен и категоричен начин наличието на всички реквизити, посочени в ч. 9, ал.2, т.4 ППЗДДС. Твърди се още, че органите по приходите са неглижирали изцяло представените документи по освобождаване на стоката от логистичните складове, където е доставена / т.н. RELEDSE NOTE/ и писменото потвърждение - CONFIRMDTION, от които могат да бъдат изведени всички реквизити по чл.9, ал.2, т.4 ППЗДДС.

Както вече бе посочено, мястото на изпълнение на ВОП по чл. 62, ал. 5 ЗДДС се доказва като посредникът в тристранната операция разполага с изчерпателно изброени в чл. 9, ал. 2, т. 1-4 документи. Сред тях, освен фактури и VIES-декларация за съответния данъчен период, е посочено и писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, съдържащо дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница. Представените по делото писмени потвърждения са анализирани подробно в РА и в РД, като подробно, за всеки един документ е изброено какви реквизити притежава и какви реквизити не са налични като е формиран извод, че всички потвърждения липсва информация на длъжностното лице, получило стоките и име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество. Както правилно е акцентирано, индивидуализацията на предаващото лице с име и длъжностното му качество касае /доказва/ фактическото предаване на стоката и поради това се е явява съществен елемент от потвърждението. След като законът ясно и категорично определя доказателствата, които следва да са налице, с които се доказва изпълнението на тристранната операция, не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че тези обстоятелства могат да бъдат доказани и чрез други документи, различни от изчерпателно посочените в чл.9, ал.2 ППЗДДС. Ако въпросните стопански операции са се осъществили по начина, по който твърди задълженото лице, то нормално и логично е при извършената проверка по линия на международното сътрудничество доказателства за получаване на стоката, съответно за начисляване на данъка, да бъдат предоставени от получателите, които не са били открити на декларираните данъчни адреси и не са представили изисканите им доказателства във връзка с получената стоката по тристранните операции.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон. Според тях в противоречие с принципите на пропорционалност, правна сигурност и данъчен неутралитет, както и с разпоредбите на чл.42, чл.141, чл.168, чл.197а и чл.273 от Директива 2006/112 /ЕО, както и задължителната съдебна практика по прилагането им, органите по приходите са приели, че задълженото лице, независимо от притежаваните от него надлежни доказателства, трябва да докаже и факта, че придобиващите дружества са начислили ДДС в собствената си държава.

Както бе посочено вече налице е законова фикция в чл.9, ал.3 ППЗДДС, според която в случай, че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, в този случай се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника. Разпоредбата на чл. 141 от Директивата се отнася за освобождаване на ВОП на стоки на територията на държава – членка, извършени в съответствие с чл. 40 от Директивата: "За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива. " /текстът е транспониран с този на чл. 62 ал. 1 ЗДДС/. Според чл. 141 от Директивата: "Всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия: а) придобиването на стоките се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в съответната държава-членка, а е идентифицирано за целите на ДДС в друга държава-членка; б) придобиването на стоките се извършва за целите на последващата доставка на тези стоки в съответната държава-членка от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а); в) стоките, придобити по този начин от данъчнозадълженото лице, посочено в буква а), се изпращат или превозват директно от държава-членка, различна от тази, в която е идентифицирано за целите на ДДС, до лицето, за което то трябва да извърши последващата доставка; г) лицето, до което се извършва последващата доставка, е друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е идентифицирано за целите на ДДС в съответната държава-членка; д) лицето, посочено в буква г), е определено в съответствие с член 197 като платец на дължимия ДДС върху доставката, извършена от данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи данъка.". Цитираната разпоредба задължава всяка страна членка да предприеме специфични мерки с цел да не се начислява ДДС върху вътреобщностното придобиване на стоки на нейна територия при тристранна операция, а задължение да начисли ДДС по тази доставка ще има регистрираното за целите на ДДС лице в държавата на клиента като получател в тристранна операция. Ако изброените условия са налице, българският посредник се освобождава от облагане на ВОП, тъй като данъкът ще се дължи от придобиващия и по този начин данъчната тежест се прехвърля в държавата членка на крайното потребление.

При недоказана тристранна операция с посредничеството на ревизираното лице на вътреобщностната доставка на стоката, съответства вътреобщностно придобиване с място, определено съгласно чл. 41 от Директивата /транспониран с чл. 62 ал. 2 ЗДДС/. Последната разпоредба, както и чл. 9, ал. 1 ППЗДДС, така и чл. 41, § 1 Директива 2006/112/ЕО регламентират, че лицето, което придобива стоките в хипотезата на ал. 2, следва да докаже, че ДДС във връзка с придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В същия смисъл е и приетото от СЕС в решението от 22 април 2010 г. по съединени дела C-536/08 и C-539/08, Х, Facet, в т. 37: "Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност не е приет с цел да се създаде система за обмен на информация между данъчните администрации на държавите членки, позволяваща им да установяват дали вътреобщностните придобивания са били в действителност обложени с ДДС в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, в случай че самото данъчнозадължено лице не е в състояние да предостави необходимите за тази цел доказателства /както и решение от 27 септември 2007 г. по дело Twoh International, C-184/05"/.Поради недоказани осъществени тристранни операции по чл. 15 ЗДДС, доколкото не са налице доказателства по чл. 9, ал. 2, т. 4 ППЗДДС и неустановеност стоките да са обложени с ДДС в държавите-членки, посочени като получатели по доставките в процесните фактури или където е завършил превозът им, то съгласно чл. 62, ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, за което по силата на чл. 9, ал. 3 ЗДДС данъкът става изискуем от посредника.

В този смисъл не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на закона изразяващо се в това, че в противоречие на принципите на неутралитет, пропорционалност и правна сигурност, от задълженото лице са изискани доказателства относно начисляване на данъка от получателите по тристранните операции. Необходимите документи за удостоверяване на стопанските операции са ясно очертани в закона, при точно транспониране на европейското законодателство. До хипотеза на чл.62, ал.4 ЗДДС, при която посредникът следва да докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, се стига само когато лицето не разполага с изискуемите се документи, посочени в чл.9, ал.2 ППЗДДС.

Направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, свързано с не прилагането на чл.73а ЗДДС, също така не могат да бъдат споделени. Отговор на въпроса за приложението на посочената норма при действието на фикцията по чл. 9, ал. 3 ППЗДДС и място на изпълнение на вътреобщностното придобиване, определено в хипотезата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, дали посредникът има право на данъчен кредит, чрез механизма на обратното начисляване е даден в решението на Съда на ЕС по съединени дела С-536/08 и С-539/08. Според това решение, когато доставките са обложени като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в държавата членка по идентификация съгласно чл. 28, б. „а“, § 2, първа алинея от Шеста директива, не може да се счита, че посочените сделки пораждат „право на директно приспадане“ по смисъла на чл. 17 от същата директива. Доколкото стоките не пристигат на територията на държавата членка, мястото на изпълнение се определя от идентификацията на посредника в тристранната операция. Това разрешение произтича от принципа мястото на облагане с ДДС да е на територията на държавата членка, където се осъществява крайното потребление на стоките. Поради това в този случай е приложим специалният режим за освобождаване от облагане съгласно чл. 62, ал. 3 ЗДДС, респективно корекция на облагането по чл. 62, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 10 от ППЗДДС - когато се докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено в страната, в която пристигат стоките или е завършен превозът им. При липсата на ангажирани доказателства по делото, че стоките са обложени в държавата членка, където са пристигнали или е завършил превозът им, то мястото на изпълнение на вътреобщностните придобивания е територията на страната и чл.73а ЗДДС няма как да бъде приложен.

В изложения смисъл е практиката нан ВАС по аналогични казуси, намерила израз в Решение № 1655 от 20.02.2025г. постановено по адм.дело № 8135/2024г., Първо отделение; Решение № 13381 от 10.12.2024г. постановено по адм.дело № 8229/2024г., Първо отделение; Решение № 7273 от 12.06.2024г. постановено по адм.дело № 1410/2024г., Първо отделение и други.

Относно непризнато право на данъчен кредит.

В хода на ревизията е установено, че „ВАРАС“ ЕООД е включило в отчетните регистри - дневник за покупките и съответно е упражнило правото на данъчен кредит в общ размер на 536, 40 лв. по 5 бр. данъчни фактури, издадени от «ТЕА ВИЖЪН ГРУП» ЕООД, както следва: фактура № 2/13.02.2019 г. с данъчна основа 617, 00 лв. и ДДС 123, 40 лв. с предмет, , СМР»; фактура № 3/19.02.2019 г. с данъчна основа 500, 00 лв. и ДДС 100, 00 лв. с предмет, , СМР"; фактура № 7/19.03.2019 г. с данъчна основа 250, 00 лв. и ДДС 50, 00 лв., с предмет СМР; фактураэ № 10 28.03.2019 г. с данъчна основа 1 315, 00 лв. и ДДС 263, 00 лв., с предмет „ел. услуги, СМР"; фактура № 12/24.04.19 г. с данъчна основа 135, 00 лв. и ДДС 27, 00 лв., с предмет „ремонт".

В хода на предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства е извършена насрещна проверка на доставчика, приключила с Протокол № П-16001622098517-141-001/01.08.2022 г. Проверяваното лице не е открито на декларирания адрес за кореспонденция, поради което връчването на изготвеното искане за представяне на документи и писмени обяснения е извършено по реда на чл. 32 от ДОПК. След изтичане на 14-дневен срок от връчване на искането, на 29.07.2022 г. е извършена проверка в деловодството на НАП Пловдив, при която е установено, че няма представени документи по връченото искане.При проверка на дневника за продажби на «ТЕА ВИЖЪН ГРУП» ЕООД е установено, че няма отразени фактури за продажби на «ВАРАС « ЕООД.За цялата 2019г. «ТЕА ВИЖЪН ГРУП»ЕООД е декларирало единствено продажби към физически лица. В хода на ревизията е извършена нова насрещна проверка на посочения доставчик, при която е съставен ПИНП, от който е видно, че изготвеното искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) е изпратено на електронния адрес за кореспонденция на дружеството. Поради неполучаване потвърждение за връчване на документа е извършено посещение на физическия адрес за кореспонденция на дружеството, а именно: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 41, при което не е открит представляващ дружеството или упълномощено от него лице да получава съобщения от НАП. Посещението е документирано с протокол сер. АА № 1834025/13.03.2023 г. След 7 дни е извършено второ посещение на адреса за кореспонденция, при което отново не е открит представител на проверяваното лице. Посещението е документирано с протокол сер. АА № 1834223/21.03.2023 г. На 22.03.2022 г. е изготвено Съобщение по чл. 32 от ДОПК № П-16001623046450-С32- 001/22.03.2023 г., като на същата дата съобщението е публикувано в интернет, окачено е на информационното табло в ТД на НАП - Пловдив и е изпратено по пощата с обратна разписка. На 05.04.23 г., поради явяване на лицето П. М. – собственик и управител на проверяваното дружество е извършено връчване на горецитираното искане. До изтичане на определения в Искането срок за представяне документи - 20.04.23 г., е не са представени такива. От страна на „ВАРАС" ЕООД са представени единствено спорните фактури с посочено плащане „в брой". Не са дадени обяснения относно вида на извършените СМР, от кои лица и на кой обект са извършени същите, не са представени протоколи (обр.19), надлежно подписани от изпълнител и възложител, с които следва да се отчитат действително извършените строително-монтажни работи, нито доказателства за извършено плащане.

В хода на административното обжалване са извършени допълнителни справки в информационните масиви на НАП, при което е установено следното: „ТЕА ВИЖЪН ГРУП" ЕООД няма и никога не е имало наети лица на трудов договор. Декларирало е дейност „други довършителни строителни работи'", като е стопанисвало обект под наем (20 кв.м.), находящ се в [населено място], [улица]. От 2020 г. до момента подава СД по ЗДДС с нулеви стойности. За периодите, за които се представят процесните фактури за СМР - м.02; м.03 и м.04.2019 г., „ТЕА ВИЖЪН ГРУП" ЕООД декларира ДДС за внасяне (в резултат от продажби на дребно) по СД, както следва: за м.02.2019 г. - 1 209, 59 лв.; за м.03.2019 г. - 1 552, 60 лв. и за м.04.2019 г. - 610, 31 лв. Данъкът не е внесен.

Предвид гореизложеното е прието, че не са налице реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по периоди, както следва: за м.03.2019 г. в размер на 536, 00 лв. и за м.04.2019 г. в размер на 27, 00 лв. На основание чл. 175 от ДОПК са начислени лихви общо в размер на 245, 71 лв.

Както вече бе казано, от ревизиращите органи са извършени редица процесуали действия, подробно описани в РД, за изясняване на обстоятелствата свързани с издадените от „ТЕА ВИЖЪН ГРУП" ЕООД фактури. Със съдействието на управителя на „ВАРАС" ЕООД е установен контакт с П. М. - управител на проверяваното дружество. Връчено е искане за представяне на документи и писмени обяснения, но такива не са представени. От извършени проверки в масивите на НАП е установено, че „ТЕА ВИЖЪН ГРУП" ЕООД не е отразило в отчетните си регистри по ЗДДС фактури с получател „ВАРАС" ЕООД. В дневниците за продажби на „ТЕА ВИЖЪН ГРУП" ЕООД за цялата 2019 г. са посочени само продажби на дребно на физически лица. Следователно, правилни са изводите на органите по приходите, че ДДС по процесните фактури, издадени от посочения доставчик, не е начислен и деклариран по реда на чл. 124 и 125 от ЗДДС от издателя на фактурите.

На следващо място, спорна между страните е и реалността на доставките услуги, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите по 5 бр. фактури с предмет - СМР.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и негова е доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.

В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на доставката. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове.

В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на реално извършването на услугите. Без значение за реалността на доставките е разполагал ли е доставчикът с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване.

При така очертаната правна рамка и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция споделя констатациите на органа по приходите, че процесните фактури не отразяват реално извършена доставка на услуга и е налице хипотеза по чл.70, ал.5 ЗДДС. Доводите и аргументите тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства не може да бъде установен фактът на извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В предмета и обсега на доказване реалността на доставките на услуги е фактът предаването на трудовия резултат, обективиран като предмет на стопанската операция по съответните фактури, извън простото фактуриране на сделката.

Безспорни доказателства, че такова предаване на трудовия резултат по процесните услуги – СМР от патримониума на доставчика в патримониума на получателя не са представени. Нито от страна на доставчика, нито от получателя по доставката са представени приемо - предавателни протоколи–образец 19, или други първични счетоводни документи, установяващ факта на приемо-предаване на резултата от извършените услуги, предмет на процесните фактури. Не са представени документи и за извършено плащане по доставките от жалбоподателя на сочения доставчик. Не са представени и първични счетоводни документи за последващото изписване на услугите, т. е. използването им за търговската дейност на жалбоподателя „ВАРАС”ЕООД.

В заключение, следва да се посочи, че в случая не се установиха твърдените в жалбата пороци на Ревизионен акт № Р-16001622006251-091-001/07.07.2023г., а оплакванията в нея за незаконосъобразност не намериха опора в доказателствата по делото.

При така установеното, РА е изцяло законосъобразен, в т.ч. и относно начислените лихви. Или иначе казано, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото в размер на 60 771, 19 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., XII състав,