Решение № 9077 от 24.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1086/2024 г.

Производство по реда на чл.171 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България / ЗОВС РБ/.

Ж.З. Г., [ЕГН] /мл. сержант, военнослужещ от военно формирование – В.Ф. 56120, [населено място]/, [населено място], ж.р. Тракия, [адрес], представлявана от адв. Ц. обжалва Заповед № ЗЛС – 6 от 08.05.2024г. на Командира на В.Ф. 56120, [населено място] за прекратяване на договор за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба, поради изтичане на уговорения срок и зачисляване в запаса, считано от 26.05.2024г.

• В жалбата е заявено, че оспорващото лице е постъпило на военна служба в поделение 48650, [населено място] през 2006г. – договор № 26/01.02.2006г. за срок от 3 години. С допълнително споразумение № З-53/2013г. към договора от 2006г. срока на военната служба е удължен с пет години. През 2010г. Г. подписала договор за военна служба в поделение 48650, [населено място] № 120/26.05.2010г. за срок от 3 години. С допълнително споразумение № 234/22.03.2013г. срока на договора е удължен с до три години, но не по-малко от 2 години. С допълнително споразумение от 25.05.2016г. срока е удължен с 3 години. С допълнително споразумение № З-380/06.02.2018г. към договора от 2010г. срока на военната служба е удължен с 2 години, считано от дата на завършване на обучението на жалбоподателя в модул 1 и 2 по специалност „специалист по ремонт и поддържане на квартирно-експлоатационни имущества“. В срока по чл.66 ал.1 ЗОВСРБ Г. подала рапорт за продължаване срока на договора за военна служба и с допълнително споразумение от 27.09.2022г. срока на договора от 2010г. е удължен до 25.05.2024г. “. В срока по чл.66 ал.1 ЗОВСРБ е подаден рапорт за продължаване срока на договора за военна служба. С рапорт от 23.04.2024г. до Командира на В.Ф. на основание чл.203 ал.1 ЗОВСРБ вр. с чл.163 КТ, Г. помолила за разрешение да ползва отпуск в размер на 275 календарни дни поради бременност и раждане, считано от 25.04.2024г. до 24.01.2025г. Посочено е, че не й е известно каква е резолюцията на рапорта. На 14.05.2024г. на жалбоподателя е връчена оспорената заповед.

Г. е майка на две деца. По-големият й син Ст. М. /[ЕГН]/ е с диагноза „спастична церебрална парализа“ и инвалидност от 79%. По-малкия си син Т.В.М. е родила на 12.01.2024г. и е в отпуск по майчинство, като от м.08.2023г. се наложило да ползва болнични поради тежка бременност. Жалбоподателката поддържа, че винаги изпълнява служебните си задължения съвестно, поради което през 2015г. е произведена в звание ефрейтор, а през 2018г. в звание мл. сержант. Във всички атестации оценките й са високи. Преназначена е на длъжност „завеждащ хранилище“, а от 01.12.2023г. била преназначена без да бъде уведомена – на длъжност ст.готвач, по време, в което е била в болничен за бременност и раждане.

Твърди, че отношението на Командира на В.Ф. 56120 Кр.К. към нея се влошило, след като през 2021г. той поискал да предаде имущество от склада без документи. След отказа на Г., той я заплашил, че ще почне с наказанията и на 15.11.2021г. тенденциозно я наказал със „забележка“. Негативното му отношение било причина на 26.07.2022г. да накаже Г. неоснователно със „строго мъмрене“, но заповедта за налагане на наказанието била обжалвана пред АС – Пловдив и отменена с последваща заповед, поради което делото е прекратено /адм.д.№ 2187 от 2022г./. На 15.08.2023г. по време на отпуск по болест, в отсъствие на Г. и по заповед на командира било отворено хранилището, за което отговаряла и извадено имущество, поради което сезирала военна прокуратура.

Оспорената заповед се счита за незаконосъобразна по следните съображения: Според допълнително споразумение № З-495/27.09.2022г. към договора за военна служба № 120/26.05.2010г., срокът на договора е удължен до 25.05.2024г., тоест с 1 година и осем месеца. С арг. от чл.66 ППЗОВСРБ – „Не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание, като: …“, която разпоредба се счита за императивна, се поддържа, че минималният срок, с който може да бъде удължен договора е 2 години, а не 1 година и 8 месеца, както е в допълнителното споразумение. Твърди се, че с изм. от 2009г. /чл.133/ и чл.134а ЗОВСРБ – военната служба е със статут на държавна служба и е налице договорен характер на правоотношението, поради което страните по договора са равнопоставени. От посочено следва, че ако в договорно правоотношение клауза противоречи на императивна правна норма, същата е нищожна и следва да бъде заместена от определената в закона. Или – в допълнителното споразумение от 27.09.2022г. към договора от 2010г- трябва да бъде определен минималния срок за продължаване на договора от 2 години и същият следва да изтече на 27.09.2024г. Това се счита, че води до материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, която е издадена преди да е изтекъл срока по допълнителното споразумение към договора за военна служба от 26.05.2010г. – изтичането на срока, което не се е случило, е релевантния юридически факт, който дава право на органа да прекрати договора на основание чл.162 ал.1 т.1а ЗОВСРБ.

На следващо място с позоваване на чл.200 ал.1 и ал.2 ЗОВСРБ, се поддържа, че в ал.2 са изброени случаите, при които военнослужещ може да бъде освободен по време на отпуск за временна нетрудоспособност и в тях не е посочено прекратяване на договора за военна служба поради изтичане на срока. Към дата на подаване на жалбата Г. е в отпуск по майчинство и синът й е на 4 месеца.

Поискано е заповедта да бъде отменена с произтичащите от това последици. В ход по същество адв.Ц. заяви искане за присъждане на разноските.

В писмено становище по същество са описани данните от жалбата, като е поискано да бъдат кредитирани показанията на св. Разпопова като обективни и съвпадащи с представените писмени доказателства. По отношение показанията на св.М. е посочено за необходимо да се съобрази изявлението на св.Разпопова в насока, че е близък с командира на В.Ф. подп. К.. Повторено е съображението от жалбата относно допълнителното споразумение от 27.09.2022г., с което е удължен срока на договора от 2010г. до 25.05.2024г. – с 1 година и 8 месеца, пори което следва да бъде определен минималния срок за продължение на договора за военна служба от 2 години и същият изтича на 27.09.2024г. В тази вр. се твърди, че заповедта е издадена преди да изтече срока по допълнителното споразумение към договора от 26.05.2010г. Повторени са и доводите по отношение нормата на чл.200 ал.2 ЗОВСРБ. Изтъкнато е, че с допълнително споразумение № З-380/06.02.2018г. към договора от 26.05.2010г. срока на военна служба е удължен с 2 години, считано от датата на завършване на обучението на Г. в модул 1 и 2 по специалност „специалист по ремонт и поддържане на квартирно-експлоатационни имущества“, но не е посочено на коя дата е завършено обучението, за да се установи от кога е удължен договора и кога изтича 2 годишния срок по допълнителното споразумение, за да се определи датата, от която следва да тече следващото допълнително споразумение. Тази неопределеност не е уточнена и е останала, което касае допълнителните споразумения след 2018г. и се отразява на правомерността на срока на допълнителното споразумение от 27.09.2022г., с което срока на договора е удължен с 1 година и 8 месеца. Поддържа се искането за отмяна на заповедта с присъждане на направените разноски в съдебното производство.

• Ответникът Командир на В.Ф. 56120 - Пловдив оспорва жалбата чрез цивилен служител Л.П. – гл.юрисконсулт в отдел Административен на Съвместното командване на специалните операции. В ход по същество подържа искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.161 т.3 ЗОВСРБ, в изискуемата форма и надлежно връчена на адресата.

В писмено становище по същество гл.юрисконсулт П. заяви, че основанието за издаване на оспорената заповед е чл.162 т.1а ЗОВСРБ и военната служба е държавна служба, но назначаването/постъпването на съответната военна длъжност е в изпълнение на съществуващо договорно правоотношение между страните за изпълнение на военна служба, съгласно особените изисквания на специалния ЗОВСРБ – чл.134а. Поддържа, че обжалвания административен акт е издаден от оправомощено лице – Командирът на военно формирование 56120 – майор Р.Р.. Командир на В.Ф. 56120 е подполковник Кр.К., назначен със Заповед на началника на отбраната РД 83-33/29.06.2020г. За периода 19.02-07.06.2024г. подполковник Кр.К. е зачислен с откъсване от изпълнение на преките задължения за обучение, съгласно Заповед на постоянния секретар на отбраната № ОХ-75/23.01.2024г. Със Заповед № ЗЛС-21/16.02.2024г. на Командира на Съвместното командване на специалните операции /СКСО/ е назначен офицер за временно изпълняващ задълженията на отсъстващ повече от 30 дни военнослужещ на длъжността „Командир на батальон“ на В.Ф. 56120 – Пловдив – майор Р.Р.. Заповедта е издадена в предвидената в закона писмена форма.

Правоотношението с Г. е възникнало с договор за кадрова военна служба № 26/01.02.2006г. със срок на кадрова служба 3 години. С допълнително споразумение от 11.02.2009г. срокът на договора се удължава с 5 години. Към момента на сключване на допълнителното споразумение е действал Правилник за кадровата военна служба, който е отменен с §1 ЗР на Постановление № 141 от 4 юни 2009г. за приемане на ППЗОВСРБ, в сила от 12.06.2009г. Промяната е наложила сключване на нови договори за военна служба – с Г. това е договор № 120/26.05.2010г. за срок от 3 години. С допълнително споразумение срокът на договора е удължен с три години на 22.03.2013г., а с допълнително споразумение от 25.05.2016г. – с още 3 години. До посочения момент срокът на договора е до 25.05.2019г. По време на изпълнение на срока Г. е изпратена на обучение за сержанти в 1 и 2 модул по специалност „Специалист по ремонт и поддържане на квартирно-експлоатационни имущества“ и според чл.145 ал.1 т.6 ЗОВСРБ към посочения период, лицата на обучение се задължават да изпълняват военна служба в срок, не по-малък от 2 години. С допълнително споразумение от 06.02.2018г. срокът е удължен с още 2 години – до 25.05.2021г.

С позоваване на текста на чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ се твърди, че в конкретния случай нито една от страните не е предприела необходимите действия по удължаване или прекратяване на договора за военна служба. Г. е продължавала да изпълнява длъжностните си задължения. В изпълнение на служебните си задължения отделение Личен състав на В.Ф. 56120 констатира, че договорът на Г. е изтекъл. Командирът на формированието предприема незабавни действия като информира жалбоподателката, че договорът й ще бъде удължен с две години. Г. изпълнява дадени й указания и подава рапорт с вх.номер от 26.07.2022г. за удължаване на договора, като в него е записано, че желае договорът да бъде удължен до 26.05.2021г. В добросъвестно изпълнение на задълженията си, командирът на батальона удължава срока на договора с 3 години, като по този начин санира порокът за престиране на труд без валидно правоотношение. Последното удължаване на срока е с допълнително споразумение № З-495/27.09.2022г. за срок от „3“ години, изтичащ на 25.05.2024г. Жалбоподателката подала рапорт вх.№ 2 – 219/01.04.2024г. за удължаване срока на договора. Съгласно чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ – крайната дата за подаване на рапорт за удължаване срока на договора в конкретния случай е 25.02.2024г. Г. не е спазила срока за иницииране удължаване срока на договора й. Становището на командира на В.Ф. 56120 е „Не съм съгласен договорът за военна служба на младши сержант Ж.З. Г. да бъде удължен. Същият да бъде прекратен с изтичане на уговорения срок, считано от 26.05.2024г.“. Многократно са правени опити за уведомяване на жалбоподателката за становището, но комуникацията от нейна страна била блокирана. На 22.04.2024г. Г. се явила във В.Ф. и била уведомена и запозната със становището по рапорта й, като лицето отказало да го удостовери с подписа си, за което свидетелстват три други лица. В периода на издаване на оспорената заповед Г. е в отпуск поради бременност и раждане, поради което заповедта й е изпратена препоръчано с обратна разписка – получена е на 14.05.2024г. Посочено е, че с изтичане на уговорения срок в договора и при липса на постигнато съгласие между страните за удължаване срока на договора в предвидения в чл.66 ППЗОВСРБ срок – изтичането на уговорения срок е юридически факт, водещ до последица – прекратяване на договора.

Отразено е, че в периода на изпълнение на службата си Г. многократно е подавала различни сигнали и оплаквания, като е инициирала множество проверки. По отношение твърдение в жалбата за случая от 15.08.2023г., когато е била в отпуск по болест и е отворено хранилището, при което е уведомена Военна прокуратура – има постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Свидетелските показания се считан за ирелевантни за спора, както и възраженията в жалбата в насока, че оспорващото лице е добър служител, тъй като същите биха имали значение при уволнение на друго основание. При изтичане срока на договора не са относими и твърденията за лично неблагоприятно отношение спрямо жалбоподателката.

По отношение твърдението за нарушение на чл.200 ал.1 ЗОВСРБ е заявено, че към дата на прекратяване на военната служба жалбоподателката не е ползвала отпуск за временна неработоспособност по чл.200, а е била в отпуск по чл.203 ал.1 ЗОВСРБ – поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на дете – в размерите и при условията на КТ. Същата отпуска е поискана с рапорт от 24.04.2024г., като има положителна резолюция „Съгласен съм“ от 24.04.2024г. Твърди се, че ползването на този отпуск не дава закрила при прекратяване на договора поради изтичане на същия – писмо на директора на дирекция Инспекция по труда с вх.№ 2-333/13.05.2024г.

Поддържа се, че заповедта съдържа фактически и правни основания, като няма нарушения на изискванията на чл.73 ППЗОВСРБ. Основанието в случая е изтичане на уговорения срок на договора за военна служба.

• Окръжна Прокуратура – Пловдив не участва в съдебното производство.

1. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт /л.41 – известие за доставяне с обр.разписка, удостоверяващо получаване на заповедта лично от Г. на 14.05.2024г.; л.41 гръб – данни за съдържанието на пратката – „ЗЛС – 6/ 08.05.2024г.; жалбата е с вх.номер в АС – Пловдив от 27.05.2024г./.

1.1. С оспорената заповед е прекратен договора за военна служба, лицето е освободено от длъжност и от военна служба и зачислено в запаса, считано от 26.05.2024г., на основание: чл.146 т.3, чл.161 т.3, чл.162 т.1а /с изтичане на уговорения срок/ и чл.170 ал.1 т.3 ЗОВСРБ, чл.72 т.3, чл.73 ал.1 и 75 от ППЗОВСРБ, както и т.8.1 и т.8.2 от заповед на Министъра на отбраната № ОХ-672/15.08.2023г., вкл. „мое становище за несъгласие за удължаване на срока на договора за военна служба по подаден рапорт с вх.№ 2-219/01.04.2024г.“ и на основание чл.55 ал.4 ЗОВСРБ.

Съгласно посочените в административния акт правни основания:

• чл.146 т.3 ЗОВСРБ – „Приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват: 3. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) на офицерските кандидати, на сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.“. В оспорената заповед е вписано, че се издава от Командир на В.Ф. 56120 подполковник Кр.К., но е добавен печат със съдържание – „Началник на щаба на военно формирование 56120 майор Р.П. Р. Заповед № ЗЛС-21/16.02.2024г.“. Според изричният текст на чл.146 т.3 ЗОВСРБ – заповед за освобождаването от длъжност и от военна служба по отношение на сержант / младши сержант, каквато длъжност заема Г., може да бъде издадена единствено от министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. Това означава, че при издаване на заповед от вида на оспорената в хипотеза на оправомощаване – издателят й може да бъде длъжностно лице, оправомощено само от министъра на отбраната, а не от друг орган. В тази вр. обстоятелствената част на оспорената заповед съдържа позоваване на Заповед № ОХ-672/15.08.2023г. на Министъра на отбраната – т.8.1 и 8.2 /л.42 и сл./, с която на основание чл.26 т.6, чл.31 ал.1, чл.146 т.2 и т.3, чл.148 ал.1, т.161 т.2 и т.3, чл.205 ал.2, чл.240 ал.1 и чл.288 ЗОВСРБ – пряко относими чл.146 т.2 и т.3, чл.161 т.3, министърът оправомощил в частта по т.8.1 и 8.2 – Командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири /началници/ на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание „подполковник“ /“капитан II ранг“/: „Да назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно звание сержанти /старшини/ и войници /матроси/ на длъжности в подчинените им военни формирования; да приемат на военна служба, да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да освобождават от военна служба и да прекратяват договора за военна служба на сержантите /старшините/ и войниците /матросите/ в подчинените им военни формирования“ /л.45 гръб/. В съответствие с цитираните правни основания и текста на т.8.1 и т.8.2 от министерската заповед – компетентен административен орган в конкретния случай е само министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице. В тази вр. при насрочване на делото към ответника бяха отправени конкретни задължения за доказване компетентност на органа, издал оспорената заповед /л.28 гръб/. Приета е Заповед на Началника на отбраната от м.06.2020г. /л.47 и сл./, с която подполковник Кр.К. е назначен за командир на В.Ф. 56120-Пловдив. Предвид печата върху оспорената заповед с текст – „Началник на щаба на военно формирование 56120 майор Р.П. Р. Заповед № ЗЛС-21/16.02.2024г.“, е изискана и приета Заповед № ЗЛС-21/16.02.2024г. /л.65/. Същата е издадена от Командира на Съвместното командване на специалните операции генерал – майор Я.М., но в хипотеза на заместване от ЗК полк. И.Гайков съгласно Заповед за заместване № ЗРД-221/15.02.2024г. Със заповедта от 16.02.2024г. – считано от 19.02.2024г. до 07.06.2024г. майор Р.Р. – Началник на щаба във В.Ф. 56120 – Пловдив, е назначен за временно изпълняващ задълженията на отсъстващ повече от 30 дни военнослужещ на длъжността „Командир на батальон“ на В.Ф. 56120-Пловдив. Заповедта е относно назначаване на офицер за временно изпълняващ задълженията на отсъстващ повече от 30 дни военнослужещ и основана на т.4, 4.1 от Заповед № ОХ-672/15.08.2023т. на Министъра на отбраната, съгласно която – „Командирите на Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана: Да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно звание офицери на длъжности в подчинените им военни формирования, изискващи военно звание „подполковник“ /капитан 2 ранг/, майор /капитан 3 ранг/ и капитан /капитан-лейтенант/, които не са в правомощията на други длъжностни лица.“. Ответникът поддържа, че компетентността на Командира на Съвместното командване на специалните операции да назначава заместник на Командира на в.Ф. 56120 Пловдив е описана в т.4.1 от Заповед № ОХ-672/15.08.2023г. на министъра на отбраната /л.90/. Титулярът на длъжността – подполковник К. на дата на издаване на оспорената заповед – 08.05.2024г. е отсъствал поради командировка в [населено място] за участие в курс за периода от 19.02.2024г. до 07.06.2024г. /л.92 и сл. – заповед, т.2, 2.19/. В.Ф. 56120 – Пловдив е подчинено и е от състава на Съвместното командване на специалните операции /удостоверение, л.97/. Заповед № ЗЛС-21/16.02.2024г. е издадена в хипотеза на заместване от ЗК полк. И.Гайков съгласно Заповед за заместване № ЗРД-221/15.02.2024г. /л.96/. Видно е, че заповедта за заместване на Командира на съвместното командване на специалните операции е издадена от титуляра, което съответства на Т.Р. № 4/2004г. на ВАС /“Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.“/. В случая са налице доказателства за фактическото отсъствие на титуляра на 08.05.2024г. – дата на издаване на оспорената заповед, но заповедта от 16.02.2024г., която по същността си е за заместване на титуляра, не е издадена от същия, а от друго длъжностно лице. Не са представени доказателства за фактическо отсъствие на подполковник К. на 16.02.2024г., когато е издадена заповед за заместване от командира на Съвместното командване на специалните операции, а присъствието на титуляра – Командир на В.Ф. 56120 на езиковия курс е от 19.02.2024г. до 07.06.2024г. Тоест, на 16.02.2024г. според доказателствата по делото – титулярът е изпълнявал длъжността си. Не бяха представени доказателства за основание, на което се издава заповед за заместване на титуляра – подполковник Кр.К. от друго лице, различно от титуляра, предвид цитираното Т.Р. В чл.4, 4.1 от министерската заповед от 15.08.2023г. не се съдържа правомощие за назначаване на офицер за временно изпълняващ задълженията на отсъстващ повече от 30 дни военнослужещ, като се съобрази, че обхватът на делегирани правомощия не може да се тълкува разширително. Министерската заповед не съдържа и правомощие за Командира на Съвместното командване на специалните операции да назначава заместници на отсъстващи военнослужещи в качеството им на административни органи. В случая майор Р. не е определен за заместник на подполковник К. от самия титуляр, а от друг орган, макар на висшестояща длъжност спрямо временно назначения за изпълнение задълженията на отсъстващия титуляр. Освен това, назначеният за временно изпълняващ задълженията на отсъстващия титуляр – майор Р.Р. не е оправомощено от Министъра длъжностно лице за правомощията, които е упражнил, тъй като не е командир /началник/ на самостоятелно военно формирование, изискващо военно звание „подполковник“. В тази насока съставът се позовава на Решение № 4345/2019г. по адм.д.№ 5025/2018г., ВАС: „Правомощието да прекратяват договори за военна служба е на министъра на отбраната или на оправомощено от него лице. Полковник И. Н. не е упълномощен от министъра на отбраната, защото не е командир, а заместник-командир.…“. Фактите от цитираното решение не са идентични с тези по настоящото дело, но в проверяваното от ВАС съдебно решение са налице данни за заповед за заместване, издадена от титуляра за заместника, а не от друго длъжностни лице, което е възприето от ВАС, а разликата с този спор е в насока – „Като заместник-командир полковник И. Н. няма правомощия спрямо своя командир, респективно няма право да му разрешава ползването на отпуск и да определя себе си за негов заместник за времето на отсъствието му.“. В тази вр. по смисъла на тълкувателното решение за определен период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, но се изисква изричната заповед за заместване да е издадена от отсъстващия титуляр. В случая заповедта за заместване е издадена от друг орган, за който макар и висшестоящ спрямо титуляра и майор Р. - заместника, не са налице доказателства за правомощия да издава на заповеди за заместване спрямо подчинени нему длъжности. Правомощията по см. на т.4, 4.1 от министерската заповед № ОХ-672/15.08.2023г. касаят назначаване и преназначаване на длъжности в подчиненото в.ф. на Командира на съвместното командване на специалните операции, но в обхвата им не е издаване на заповед за заместване на подчинен титуляр. Посоченото в заповедта от 16.02.2024г. на командира на Съвместното командване на специалните операции – „назначаване“ по същност и последици е заместване, за което е приложимо Т.Р. № 4/2004г. на ВАС. Дори да е направено предложение от командира на В.Ф. 56120 – Пловдив от 15.02.2024г., посочено в заповедта от 16.02.2024г., не се установи правно основание за издаване на заповед за заместване на Командира на В.Ф. 56120 – Пловдив от Командира на съвместното командване на специалните операции. Ответникът не се позова на текст от специалния ЗОВСРБ или ППЗОВСРБ, регламентиращи заместник на титуляр да се определя със заповед на друго длъжностно лице, различно от титуляра, макар заемащо висшестояща длъжност спрямо титуляра. Тоест, не е доказано законово основание за определяне на заместник на подполковник К., при което не следва да се приема, че майор Р. е имал правомощие за издаване на оспорената заповед. Ведно с това, няма доказателства за отсъствие на 16.02.2024г. на подполковник К., който е ангажиран на езиков курс от 19.02.2024г. По изложените съображения обжалвания административен акт следва да бъде квалифициран за нищожен.

• чл.161 т.3 ЗОВСРБ: „Договорът за военна служба се прекратява: 3. на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.“. По отношение цитираната норма съображенията за компетентност на органа – издател са идентични с посочените относно чл.146 т.3 ЗОВСРБ, като съгласно чл.138 ЗОВСРБ военното звание на жалбоподателката е мл.сержант в обхвата на т.2 Сержантски звания;

• чл. 162 т.1а ЗОВСРБ: „ Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие: 1а. (нова - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) с изтичане на уговорения срок; “; - чл.170 ал.1 т.3 ЗОВСРБ: „Договорът за военна служба се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в случаите по: 3. член 162, ал. 1, т. 1а – от датата на изтичане на уговорения срок.“ – в случая, считано от 26.05.2024г.;

• чл.72 т.3 ППЗОВСРБ: „Военнослужещите се освобождават от длъжност при: 3. прекратяване на договора за военна служба.“; - чл.73 ал.1 ППЗОВСРБ: „Договорът за военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице за освобождаване от военна служба.“; - чл.75 ППЗОВСРБ: „Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (с изтичане на уговорения срок) се извършва при спазване на следната процедура: 1. по реда на чл. 66 се взема решение за прекратяване на договора; 2. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба от датата на изтичането на уговорения срок; 3. екземпляри от заповедта по т. 2 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден ред; 4. към момента на изтичане срока на договора военнослужещият следва да е сдал длъжността.“, респект. чл.66 ППЗОВСРБ: „ Не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание, като: 1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) министърът на отбраната, съответно оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, отправя предложение до военнослужещия; 2. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) военнослужещият подава рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора. (2) В случаите по ал. 1, т. 2: (изм. - ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г., доп., бр. 74 от 2017 г., в сила от 12.09.2017 г.) командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и проект на допълнително споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба; 2. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.) рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба. (3) Всяка от страните по договора може да оттегли направеното предложение до другата страна до един месец преди изтичане срока на договора. Ако другата страна е получила предложението, оттеглянето се извършва с нейно съгласие. (4) Ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок.“.

Според съдържанието на правните основания, посочени в обстоятелствената част на оспорената заповед, както и частта от министерската заповед в обхват – т.8.1 и т.8.2, не е предвидена възможност друго лице - извън министъра на отбраната, да оправомощава административен орган с правомощия, осъществени с оспорената заповед, а при отсъствие на оправомощеното от министъра длъжностно лице се прилага цитираното Т.Р. в частта за издаване на заповед за заместване от отсъстващия титуляр, а не от друго лице.

1.2. Към жалбата са приложени и приети по делото: допълнително споразумение от 11.09.2009г. към договор за кадрова военна служба № 26/01.02.2006г., с което срокът на договора е удължен с 5 години /длъжност „оператор“ на подвижен команден пункт МСР и свързочен взвод на щабна рота в поделение 58650/; договор за военна служба № 120/26.05.2010г. за същата длъжност в поделение 48650 – Пловдив, за срок от 3 години; допълнително споразумение от м.03.2013г. към договора от 2010г. за удължаване срока на договора за 3 години, считано от 25.05.2013г.; допълнително споразумение от 25.05.2016г. – без да е посочено за кой договор се отнася, за удължаване срока на договора по отношение длъжност „завеждащ хранилище РЛО“, в.ф. 32990-Пловдив; допълнително споразумение от 06.02.2018г. към договор № 120/26.05.2010г. на основание чл.65 ал.2 и ал.3 т.2 и т.6 ППЗОВСРБ, вр. с обучение на 1 и 2 модул по специалност „Специалист по ремонт и поддържане на квартирно-експлоатационни имущества“, в което е посочено, че след дата на завършване на обучението Г. се задължава да изпълнява военна служба в срок от 2 години – без да е вписано на коя дата е започнало обучението /л.13, 14/, като касае в.ф. 32990 – Пловдив /тук се отбелязва, че към 2018г. действа редакция на чл.145 ЗОВСРБ от 2016г., съгласно която: „След завършване на обучение за нуждите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с цел повишаване на квалификацията или придобиване на нова квалификация военнослужещите са длъжни да изпълняват военна служба в срок от: 6. две години – след завършване на квалификационен курс за съответната длъжност с продължителност повече от три месеца или на стойност, по-голяма от 5 минимални работни заплати.“ и не е ясно колко месеца е продължил курса на обучение; допълнително споразумение от 27.09.2022г. към договора от 2010г. относно в.ф. 56120 – Пловдив, основано на чл.65 ал.3 т.7 ППЗОВСРБ в редакция преди изм. от м.11.2022г.: „Допълнително споразумение задължително се сключва в следните случаи: 7. при удължаване срока на договора; “, с което срока на договора е удължен до 25.05.2024г. или е удължен с 1 г. и 8 месеца, което според жалбоподателя противоречи на чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ: „Не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание, като: ..“, като в посоченото допълнително споразумение не е упоменато дали удължения с него срок е за завършване на обучението; Рапорт от 23.04.2024г. за ползване на 275 календарни дни отпуск за бременност и раждане за времето от 25.04.2024г. до 24.01.2025г.; удостоверение за раждане на Тр. М. с дата на раждане на детето – 12.01.2024г.; Експертно решение от 04.04.2024г. за Ст. М. със заключение – 79% степен на увреждане с потребност от чужда помощ;

Освен посочените по-горе данни по отношение компетентност на органа – издател на оспорената заповед, преписката съдържа: Рапорт от мл.сержант Г. с вх.номер от 01.04.2024г., с който е поискано на основание чл.65 ал.1 и ал.3 т.7 вр. с чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ да бъде удължен срока на договора за военна служба, считано от 26.05.2024г. /л.49/. На гърба на рапорта се съдържа становище на командира на В.Ф. 56120 – изразено е несъгласие за удължаване на договора и прекратяването му с изтичане на уговорения срок, считано от 26.05.2024г. Становището е изразено от началник на щаба на В.Ф. 56120 – Пловдив майор Рачков, на основание Заповед № ЗЛС-21/16.02.2024г. Мл.сержант Г. е запозната със становището, като е отказала да удостовери това с подписа си, документирано с подписите на свидетели /л.49 гръб/. Със заповед № ЗЛС-10 от 28.11.2023г. на командира на В.Ф. 56120 – Пловдив, мл.сержант Г. – завеждащ хранилище е назначена от 01.12.2023гг. на длъжност Старши готвач.

Първият договор за кадрова военна служба на жалбоподателката е от 01.02.2006г. за срок от 3 години, подписан от министъра на отбраната /л.52 и сл./. С допълнително споразумение от 26.05.2016г. е удължен с 3 години договор № 120/26.05.2010г. относно В.Ф. 32990 – Пловдив. С допълнително споразумение от 06.02.2018г. към договора от 2010г. е уговорено, че след успешно завършване на обучение на 1 и 2 модул по специалност „Специалист по ремонт и поддържане на квартирно-експлоатационни имущества“ – Г. се задължава да изпълнява военна служба в срок от 2 години след дата на завършването – без данни за начална дата на обучението и срок на обучението /л.55 и сл./. Договорът от 26.05.2010г. е с командира на поделение 48650-Пловдив /л.57 и сл./ и е за срок от 3 години. С допълнително споразумение от 22.03.2013г. този договор е удължен с до 3 години, но не по-малко от 2 години, считано от 25.05.2013г. /л.60 гръб/. С рапорт от 26.07.2022г. е поискано удължаване срока на договора, считано от 26.07.2021г. /л.61/ и според становище на командира на В.Ф. 56120 е изразено съгласие за удължаването му с две години, считано до 25.05.2023г. /л.61 гръб/. С допълнително споразумение от 27.09.2022г. към договора от 2010г., но по отношение В.Ф. 56120 – Пловдив, срокът на договора е удължен до 25.05.2024г. С Рапорт от 24.04.2024г. Г. е поискала на основание чл.203 ал.1 ЗОВСРБ да ползва 275 календарни дни отпуск поради бременност и раждане за времето от 25.04.2024г. до 24.01.2025г. и е налице становище за съгласие /л.63/ от майор Рачков.

Представени са атестационни формуляри за Г. относно 2022г., с удостоверен отказ на жалбоподателката да подпише атестацията /л.70 гръб/. Документацията от атестация за 2021г. е подписана от Г., л.75. Налице е Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 523/2023г. по описа на Военна прокуратура /л.77 и сл./ по жалба на Г., с констатации за нарушение на правилата за определяне на военнослужещ, който да замества мл.сержант Г. по време на ползван от нея болничен, както и на реда за разходване на имущество в отсъствието на МОЛ. Приет е доклад на комисия от Инспектората на МО във вр. със сигнал от 18.12.2023г. на Г. /л.81 и сл./. В становище / 09.05.2024г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – Пловдив /л.88/ е посочено, че в КТ не е предвидена закрила при прекратяване на трудов договор на основание изтичане срока на договора на майка, ползваща отпуск за отглеждане на дете, във вр. с което не е необходимо да се иска разрешение от Инспекция по труда при прекратяване на трудовото правоотношение на военнослужещата. Вписано е още с арг. от чл.51 ЗНА, че изразеното становище няма задължително юридическа сила и не обвързва адресата или други трети лица и органи.

Според служебен картон на Г., същата има обявени благодарности /2 бр./ и парична награда от 07.11.2023г. – за високи постижения в службата, като наложено наказание „забележка“ от 15.11.2021г. е заличено, а наложено наказание „строго мъмрене“ от 26.07.2022г. е отменено.

Свидетелските показания на Д.Разпопова касаят период до 27.12.2022г. и лицето поддържа наличие на напрежение между командира на В.Ф. и Г., причина за което е командира. Св. М. заяви, че Г. е изпълнявала задълженията си на средно ниво, като повечето колеги. М. е зам.командир на рота от м.07.2022г.

2. Съгласно чл. 162 т. 1а ЗОВСРБ, която правна норма е посочена като основание за издаване на оспорената заповед, договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Разпоредбата е ясна, вкл. е логична последица от предвиденото с договора действие на възникналото между страните правоотношение, а именно до изтичането на уговорения срок. Военната служба е договорна служба, назначаването/постъпването на съответната военна длъжност е в изпълнение на съществуващо договорно правоотношение между страните за изпълнение на военна служба, съгласно особените изисквания на ЗОВСРБ – чл. 134а от същия закон. Прекратяването на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162 т. 1а от ЗОВСРБ /с изтичане на уговорения срок/ е уредено в чл. 75 ППЗОВСРБ и се извършва при спазване на разписана процедура /текстът цитиран по-горе/.

Съгласно нормата на чл. 66 ал. 1 ППЗОВСРБ, не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години. Когато предложението изхожда от военнослужещия, същият следва да подаде рапорт чрез командира /началника/ на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора. В този случай, командирът /началникът/ на военното формирование или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка по команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба; рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба. Ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок - чл. 66 ал. 4 ППЗОВСРБ. Отправянето на предложение от военнослужещия до другата страна за удължаване на срока на договора за военна служба не задължава органа по назначаването да продължи срока на действие на договора. В чл. 66 ППЗОВСРБ не е предвидено задължение за административния орган да приеме направеното предложение, дори и рапортът да е подаден в срока по чл. 66 ал. 1 ППЗОВСРБ. Не е предвидено и задължение за административния орган да уведоми подателя на рапорта за становището си. Текстът на нормата не ограничава или изключва правомощието на оправомощеното от министъра на отбраната длъжностно лице да отклони предложението и да вземе решение за прекратяване на договора, поради изтичане на уговорения срок. В преценката на работодателя е дали лицето отговаря на изискванията за заемане на длъжността към момента на възникване на предпоставки за удължаване на срока на договора, което включва и субективна преценка за годност на военнослужещия. Съдебен контрол за законосъобразност по отношение това е недопустим. Волеизявлението на военнослужещия, че желае да бъде продължен срокът на договора за кадрова военна служба не обвързва императивно другата страна да приеме същото. Органът по назначаване разполага с правомощието да реши да приеме или не отправеното предложение от военнослужещия.

При прекратяване договор за военна служба поради изтичане на уговорения срок е дължима проверка за съществуване на посоченото правно и фактическо основание за издаване на оспорения акт - изтичане срока на договора за военна служба. Съдът няма задължение да проверява мотивите, поради които органът не се е съгласил да продължи срока на договора, защото никоя от страните не дължи съгласие, а вместо това има правото да приеме отправено предложение. Затова при изразено несъгласие не се формира административен акт "отказ", който да е годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Следва да бъде отбелязано, че действително правилника изисква мотивирано становище и дори формално изискването да не е спазено, не е предвидена възможност за оспорване на отрицателно становище от страна на военнослужещия. Случаите, в които се допуска едностранно изменение на правоотношенията са предмет на изрична правна регламентация, а такава в случая не е налице. Този извод се потвърждава и от ограничението за оттегляне на вече отправено предложение - до един месец преди изтичане срока на договора, т. е. след този срок единствено във волята на адресата на предложението е да го приеме или не, респ. да се стигне до изменение в правоотношението или то да бъде прекратено, поради изтичане срока на договора. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС /Решение № 10175 от 26.07.2018г. на ВАС по адм. д. № 103/2017г.; Решение № 1047 от 26.01.2017г. на ВАС по адм. дело № 14563/2015г., Решение № 5953 от 18.05.2021г. на ВАС по адм. д. № 10483/2020г., Решение № 2699 от 26.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 11868/2020г. и др./.

Срокът, за който е бил назначен военнослужещия е съществен елемент от съдържанието на правоотношението, което поставя прекратяването на правните му последици в зависимост от бъдещо, но сигурно събитие. Изтичането на срока е юридическо събитие, обуславящо правомощието на административния орган да прекрати договора за военна служба на визираното в заповедта основание. Този извод се потвърждава и от правилото на чл. 170 ал. 1 ЗОВСРБ - в хипотезата на чл. 162 т. 1а договорът се счита прекратен от датата на изтичане на срока, а не от връчването за заповедта за освобождаване от военна служба. Именно изтичането на срока на договора е фактическото основание за издаване на заповедта по чл. 73 ал. 2 ППЗОВСРБ, поради което не е поставено и нормативно изискване пред компетентното длъжностно лице да излага допълнителни мотиви в тази насока. В тази вр. следва да бъде отбелязано, че информацията от кадровото досие на служителя /в случая данните за изразени благодарности/ е относима в хипотезите на освобождаване поради съкращаване в щата при подбор, респ. при налагането на дисциплинарни наказания. Извън предмета на съдебния контрол попадат и твърденията за тенденциозно неблагоприятно отношение спрямо оспорващото лице от страна на командира на в.ф. Защитата срещу евентуално дискриминационно засягане се осъществява по специален ред в самостоятелно производство. Съответно – свидетелските показания в конкретния случай не допринесоха за изясняване на спорни факти по случая.

Възприето е в съдебната практика, че срещу оспорена заповед, основана на изтичане срока на договора, защитата може да се изрази само в представяне на доказателства за продължаване на срока на неговото действие /Решение № 8628/2021г. по адм.д.№ 2461 от 2021г., ВАС/. Относно цитирания по-горе текст на чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ е възприето, че срокът има преклузивен, а не инструктивен характер /Решение № 1047 от 26.01.2017г. по адм. д. № 14563/2015г, ВАС/.

При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и се съобрази правилото на чл.171 ал.4 АПК: „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.“. Административният орган дължи доказване на фактическото основание за издаване на оспорения административен акт. Несъответно на приетите по делото доказателства е поддържаното в писменото становище по същество в частта за последното удължаване на срока - с допълнително споразумение № З-495/27.09.2022г. за срок от „3“ години, изтичащ на 25.05.2024г. В това допълнително споразумение е посочено, че срокът на договора се удължава, считано до 25.05.2024г. и след като споразумението е от 27.09.2022г., удължаването на срока не е с три години. Както бе посочено по-горе, налице е допълнително споразумение от 06.02.2018г. към договор № 120/26.05.2010г. на основание чл.65 ал.2 и ал.3 т.2 и т.6 ППЗОВСРБ, вр. с обучение на 1 и 2 модул по специалност „Специалист по ремонт и поддържане на квартирно-експлоатационни имущества“, в което е посочено, че след дата на завършване на обучението Г. се задължава да изпълнява военна служба в срок от 2 години – без да е вписано на коя дата е започнало обучението /л.13, 14/, като касае в.ф. 32990 – Пловдив. Към 2018г. действа редакция на чл.145 ЗОВСРБ от 2016г., съгласно която: „След завършване на обучение за нуждите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с цел повишаване на квалификацията или придобиване на нова квалификация военнослужещите са длъжни да изпълняват военна служба в срок от: 6. две години – след завършване на квалификационен курс за съответната длъжност с продължителност повече от три месеца или на стойност, по-голяма от 5 минимални работни заплати.“ и в тази вр. не е ясно колко месеца е продължил курса на обучение, за да се прецени от коя дата започват да текат двете години. Неяснотата не е преодоляна в хода на съдебното производство, което не позволява да бъде направена обективна преценка за спазване на срока по чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ при подаване на рапорта на дата 01.04.2024г., както и за срока на договора. Тази неяснота не би имала неблагоприятни последици за страни в изцяло договорни правоотношения, но в случая спора касае законосъобразност на административен акт, който следва да е безсъмнено обоснован относно фактическото основание. Същото не бе доказано безпротиворечиво в хода на съдебното производство. Вярно е, че с допълнително споразумение от 27.09.2022г. към договора от 2010г. относно в.ф. 56120 – срока на договора е удължен до 25.05.2024г., но дори при двустранното му подписване, допълнителното споразумение не изяснява изтекли ли са и към коя дата 2-те години във вр. с допълнителното споразумение от 06.02.2018г. От друга страна, с допълнителното споразумение от 27.09.2022г. срокът на договора е удължен с 1 г. и 8 месеца, при което жалбоподателят с основание поддържа противоречие с изискването чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ: „Не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание, като: ..“. Независимо от пропуските в договорните отношения между страните, упоменати в писменото становище по същество на представителя на ответника и наличието на двустранно подписани допълнителни споразумения, вкл. при съобразяване, че с рапорт от мл.сержант Г. с вх.номер от 01.04.2024г. е поискано на основание чл.65 ал.1 и ал.3 т.7 вр. с чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ да бъде удължен срока на договора за военна служба, считано от 26.05.2024г. – за законосъобразността на административният акт е необходимо да е основан на действителни факти, обосноваващи безсъмнен извод за наличие на предпоставки за упражненото правомощие. С допълнително споразумение от 27.09.2022г. към договора от 2010г., срокът на договора е удължен до 25.05.2024г., което е съобразено при рапорта от 01.04.2024г., но при неизяснен факт относно 2 -те години служба след обучение – от коя дата и до коя дата е срокът от 2 години. Следователно, не може обективно да бъде преценен срокът на договора и крайната му дата по допълнително споразумение и не следва да бъде прието, че рапортът не е в срока по чл.66 ал.1 ППЗОВСРБ.

При описаните данни следва извод за недоказана крайна дата на договорните отношения, поради което приложеното правно основание за прекратяване на договора с оспорения административен акт не е обосновано от фактическа страна.

По отношение възражението в жалбата за чл.200 ЗОВСРБ: „Военнослужещите имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен от военномедицинските експертни органи или от органите на експертизата на работоспособността.; По време на отпуска по ал. 1 военнослужещите не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен по взаимно съгласие на страните, при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание уволнение.“, се съобрази, че нормата е изрична, но от една страна - не е предвидено периодът на отпуск по см. на ал.1 от чл.200 да удължава срока на даден договор, а от друга – оспорващото лице е било в друг вид отпуск.

По изложените съображения за неустановен от административния орган действителен срок на договора за военна служба, следва извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Този извод не преодолява доводите за нищожност на административния акт.

Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените съдебни разноски – 500лв. адвокатско възнаграждение /л.102/.

Мотивиран с изложеното, съдът