Решение № 226 от 29.7.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 445/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №2482/18.04.2023г. по описа на ДОС на ответника В. П. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес в град Добрич, подадена чрез пълномощник адвокат Д. И., ВАК, и въззивна жалба вх. №2868/03.05.2023г. по описа на ДОС на ответника С. Д. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в село Владая, Столична община, подадена чрез пълномощник адвокат Н. С. Т., САК. Обжалва се решение №34 от 31.03.2023г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по т.д. №1132/2022г. по описа на ДОС, с което е прието за установено, че жалбоподателите – ответници в първоинстанционното производство, дължат на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище град София, сумата 21 065, 91 евро, с левова равностойност 41 201, 34 лв., съставляващи част от неиздължена главница в общ размер на 176 310, 03 евро към 30.03.2021г. по договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1/15.11.2006г., Допълнително споразумение №2/21.11.2006г., Допълнително споразумение №3/14.11.2011 г., Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключени между кредитополучателя „Делфи Прим” АД и кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк” АД /чийто правоприемник е “БАНКА ДСК” АД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 30.03.2021г., до окончателното й плащане, за които вземания по ч.гр.д. №996/2021г. на РС-Добрич, по реда на чл.417 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение, като ответниците В. Ч. и С. Д. са осъдени да репарират на ищеца солидарно сторените от него разноски за производството (заповедно и исково) в общ размер на 2 048, 06 лева. Основните оплаквания и в двете въззивни жалби е за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение като се поддържа заявеното от ответниците в първоинстанционното производство възражение за погасяване по давност на търсеното вземане. Твърди се от въззивника В. Ч., че изискуемостта на вземанията по процесния договор за кредит е настъпила на 15.07.2015г. с решението за откриване на производство по несъстоятелност на главния длъжник – кредитополучател „Делфи прим“ АД. С предявяване на вземанията си в производството по несъстоятелност на 07.08.2015г. банката е упражнила правата си за предсрочна изискуемост на вземането, като именно най-късно от тази дата /07.08.2015г./ следва да се счита, че тече правото на иск спрямо съдлъжниците по този кредит. Отделно от това се твърди, че още преди да предяви вземането си в производството по несъстоятелност, банката е изпратила уведомление до длъжника с изх. № RV-3798-07 от 22.04.2015г. за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Според въззивника С. Д., фактът, че екземпляр от това уведомление се намира в нейно държание и тя го е предоставила като доказателство по делото дава достатъчно основание да се приеме, че същото е било получено от нея. И тъй като ищецът – кредитор, чиято е доказателствената тежест, не е установил неизгодния за него факт на връчване на уведомлението, то следва да се приеме, че писмото е достигнало до С. Д. Д. на първата възможна дата - 22.04.2015 г. (датата, на която е изготвено). От тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по процесния кредитен договор, съответно погасителната 5-годишна давност е изтекла на 22.04.2020г., която дата предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според въззивника В. Ч., след като кредиторът е направил кредита изискуем с уведомление от 22.04.2015г. и е предявил вземането си на 07.08.2015г. да се твърди, че падежът е 30.03.2016г., тъй като това е договорения последен падеж по кредита в случай, че е редовно обслужван, е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се от този въззивник противопоставеното в хода на първоинстанционното производство твърдение, че кредитът е усвоен от кредитополучателя „Делфи прим“ АД за придобиване на ДМА, а не от лицата, които са го представлявали. Лицата, вписани като съдлъжници в договора, не са получили нищо от този кредит, с оглед на което те са изпълнявали ролята на поръчители, а не на съдлъжници. В частност ответникът Ч. не е встъпвал като съдлъжник в договора за кредит №6 от 30.06.2006г. по смисъла на чл.101 от ЗЗД. От въззивника Д. е обосновано и оплакване за липса на мотиви относно установения размер на вземането за главница – за процесната сума от 21 065, 91 евро, като твърди, че по делото са били представени няколко справки по чл.366 ГПК, съдържащи различни данни за размера на дълга, което затруднява защитата на ответника и води до извод за нередовност на счетоводството на ищцовата банка и съставяне на документи за послужване по делата. Поради това счита, че представените от банката справки и списъци следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. При тези основни оплаквания и твърдения въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение и по същество отхвърляне на предявения установителен иск по чл.422 ГПК. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът – насрещна по въззивните жалби на ответниците страна „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, е представил писмени отговори, в които подробно и аргументирано обосновава становище за тяхната неоснователност. Моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство. В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание въззивниците В. Ч., чрез процесуалния си представител адвокат Д. И., и С. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Т., заявяват, че поддържат подадените въззивни жалби на наведените в тях твърдения и молят за тяхното уважаване. Доводите на въззивницата Д. са развити допълнително в представена писмена защита. Насрещната страна – въззиваемият ищец „БАНКА ДСК” ЕАД, не е взела участие лично или чрез упълномощен процесуален представител. В подадена преди заседанието молба от пълномощника на страната юрисконсулт В. Л. се поддържа становището за неоснователност на въззивните жалби с искане да бъдат оставени без уважение, съответно обжалваното с тях решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна: Производството по т.д. №1132/2022г. по описа на Окръжен съд- Добрич (ДОС) е образувано по исковата молба на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК, 121830616, гр. София, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответниците В. П. Ч., ЕГН ••••••••••, и С. Д. Д., ЕГН ••••••••••, за които е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК, своевременно оспорени от тези длъжници по реда на чл.414 от ГПК. Като основание на вземането, заявено в заповедното производство (т.12 и т.14 от заявлението), ищецът е посочил, че между „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК 130697606, от една страна, и „ДЕЛФИ ПРИМ“ АД, ЕИК 130138931, от друга, е бил сключен договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6 от 30.10.2006г., по силата на който е бил предоставен паричен заем в размер на 810 000 евро за покупка и основен ремонт на производствена и административна сграда и прилежаща земя. Кредитът е предоставен за срок от 120 месеца, вкл. 12-месечен гратисен период, считано от датата на сключване на договора, като е следвало да бъде върнат ведно с уговорената в чл.5 възнаградителна лихва. На основание чл. 101 от ЗЗД като съдлъжници по договора за кредит са встъпили лицата С. Д. Д., ЕГН ХХХХХХХХХ, П О М, ЕГН ••••••••••, Д Б Т, ЕГН •••••••••• и В. П. Ч., ЕГН ••••••••••. С последващи пет допълнителни споразумения договорът за кредит бил изменен и допълнен като с последното допълнително споразумение № 5 от 25.03.2014 г. страните са установили, че дългът по главница е в общ размер на 194 782, 97 евро, като са договорили краен срок за издължаване на сумата 30.03.2016 г., приет е бил и нов погасителен план. Твърди се, че кредитополучателят и съдлъжниците не са изпълнили задълженията си за погасяване на сумите по кредита, включително и към крайния падеж, настъпил на 30.03.2016 г. съгласно последното допълнително споразумение, поради което задълженията на ответниците - съдлъжници, В. П. Ч., ЕГН •••••••••• и С. Д. Д., ЕГН ХХХХХХХХХ, са станали изискуеми в пълен размер на основание чл. 84 от ЗЗД. Предмет на предявената претенция е част от дължимата главница, цялата към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в размер на 176 310, 03 евро, включена в три броя изискуеми месечни вноски с падежи съответно 30.01.2016 г., 29.02.2016 г. и 30.03.2016 г., възлизаща на сумата 21 065, 91 евро (с левова равностойност 41 201, 34 лева). Същата се претендира ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 30.03.2021г. до окончателното плащане. Именно по този начин са индивидуализирани вземанията и в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение №151/02.04.2021г. Тези твърдения са изложени и в иницииралата настоящото исково производство искова молба. Допълнително са изложени и твърдения, поддържани и в исковото производство, че с решение №130 от 14.07.2015г. по т.д. №123/2015г. на Окръжен съд – Добрич (ДОС), обявено в търговския регистър на 15.07.2015г. (вписване № 20150715100332) по отношение на длъжника „ДЕЛФИ ПРИМ“ АД, ЕИК 130138931, е било открито производство по несъстоятелност. На 07.08.2015 г. вземанията на банката по договора за кредит са били предявени в производството по несъстоятелност като същите са приети и са включени в списъка с приети вземания срещу длъжника. В производството по несъстоятелност не е извършено осребряване на имущество и не са изготвени сметки за разпределение, поради което и банката е предприела действия по реда на чл.417 ГПК за принудително събиране на вземането си срещу солидарно задължените лица. По предходно заявление по ч.гр.д. №3765/2020 г. на Районен съд – Добрич (ДРС) на 23.12.2020 г. в полза на „Банка ДСК“ АД срещу същите ответници - В. П. Ч. и С. Д. Д., както и срещу друг съдлъжник - Д Б Т, е била издадена заповед за изпълнение, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане № 260276/11.01.2021 г., за следните суми: 10 000 (десет хиляди) евро с левова равностойност 19 558, 30 лева, представляваща част от дължима главница по Договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи № 6/30.10.2006 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/15.11.2006 г.; Допълнително споразумение № 2/21.11.2006 г.; Допълнително споразумение № 3/14, 11.2011 г.; Допълнително споразумение № 4/25.10.2012 г. и Допълнително споразумение № 5/25.03.2014 г. към него, която към датата на подаване на заявлението е била в общ размер на 176 310, 03 евро, ведно със законната лихва считано от 22.12.2020 г. до окончателното погасяване на задължението; 391, 70 лева - присъдени разноски и 150 лева - присъдено юрисконсултско възнаграждение. Допуснато е било и незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение като е издаден и изпълнителен лист. По повод и във връзка с подадените от длъжниците В. П. Ч. и С. Д. Д. възражения банката е предявила иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си срещу тези двама длъжници, по който е образувано гр.д. № 1474/2021 г. по описа на ДРС, висящо към момента на иницииране на настоящото исково производство. Основното възражение, което ответниците – възразили длъжници по заповедта за изпълнение В. Ч. и С. Д. противопоставят в подадените от тях отговори на исковата молба, е че вземанията на банката по договора за кредит са погасени по давност и са недължими. Според ответниците, падежирането на кредита е настъпило в резултат на откриване производството по несъстоятелност на длъжника „Делфи прим“ АД, с решение №130/14.07.2015г. по т.д. №123/2015г. на ДОС, вписано в ТР на 15.07.2015г., от който момент всички парични и непарични задължения на длъжника „Делфи прим“ АД стават изискуеми по отношение на всички. Предсрочната изискуемост е настъпила най-късно на 15.07.2015г. и оттогава вземанията на банката, произтичащи от договора за кредит, спрямо кредитополучателя и съдлъжниците са станали изискуеми, като считано от тази дата е започнала да тече и общата петгодишна давност. Кредиторът „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (с правоприемник „Банка ДСК“ АД) е предявил в производството по несъстоятелност предсрочно изискуемото си вземане на 07.08.2015г. До м. декември 2020г. (датата на изготвяне на извлечението от счетоводни книги), съответно до 31.03.2021г. - датата на завеждане на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, не са предприемани никакви действия спрямо съдлъжниците, поради което по отношение на тях давностния срок не е спирал да тече и е изтекъл още на 15.07.2020г. На отделно основание ответникът С. Д. противопоставя твърдение, че задълженията по кредита са били обявени за предсрочно изискуеми още на 22.04.2015 г. с писмо с изх № RV-3798-07 на банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. С отговора на исковата молба е представено копие от това писмо без данни за начина на изпращането и връчването му на адресата. Относно връчването ответникът твърди, че с оглед Общите условия на пощенските услуги, предоставяни от „Български пощи” ЕАД, и Нормативите за качество на универсалната пощенска услуга, приети с Решение № 655 от 14.07.2011г. на Комисията за регулиране на съобщенията, следва да се приеме, че писмото е получено от С. Д. в периода 22. 04.2015г. - 26.04.2015г. най-късно в края на месец април 2015 г., като документът за получаване на уведомлението следва да се намира в банката – ищец. От ответника В. Ч. е оспорено и качеството му на съдлъжник по договора за кредит като се твърди, че спрямо него следва да се прилагат правилата за поръчителство, тъй като не е получавал каквито и да е било суми по кредита, не е титуляр на банковата сметка, по която кредитът е бил предоставен и обслужван (титуляр на тази сметка е „Делфи прим“ АД, а ответникът е бил само негов изпълнителен директор), не встъпвал като съдлъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД, а е поръчителствал по договора за кредит. Заявено е и бланкетно твърдение, че договорът за кредит, изменян и допълван с пет допълнителни споразумения, съдържа неравноправна клауза спрямо този ответник. Оспорен бланкетно е и размера на вземането като се твърди, че към последния Анекс №5 от 25.05.2014г. е приложен и погасителен план, който не кореспондира с представеното от банката извлечение от счетоводните книги като посочената дата на падеж на задължението 30.03.2016г. е невярна и не кореспондира с действително настъпилите факти - откриване на производството по несъстоятелност и предявения предсрочно изискуем дълг. Според ответника В. Ч. дългът е станал изискуем още през 2014г., когато са спрели плащанията, а не през 2016г., когато е била договорена последната вноска по кредита. Според ответницата С. Д., представените справки по чл. 366 от ГПК са различни, което доказва нередовното счетоводства на ищцовата банка, което е самостоятелно основание за отхвърляне на исковете. Първоначално исковото производство е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 1474/2021 г. по описа на ДРС, образувано по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на предходно предявено частично вземане за главницата по кредитния договор, за което е била издадена заповед за незабавно изпълнение. С решение №280/07.04.2022г. по гр.д. № 1474/2021 г. по описа на ДРС, потвърдено от въззивния Добрички окръжен съд с №388/12.12.2022г. по в.гр.д. №541/2022г. по описа на ДОС, искът е бил уважен като е признато за установено в отношенията между страните, че ответниците – длъжници В. П. Ч., ЕГН ••••••••••, и С. Д. Д., ЕГН ••••••••••, дължат солидарно на ищеца – кредитор „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, сумата от 10 000 евро (с левова равностойност 19 558, 30 лв.), представляваща част от неиздължена главница в общ размер на 176310, 03 евро към 22.12.2020г. по договор за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи №6/30.10.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1/15.11.2006г., Допълнително споразумение №2/21.11.2006г, Допълнително споразумение №3/14.11.2011г., Допълнително споразумение №4/25.10.2012г. и Допълнително споразумение №5/25.03.2014г., сключени между кредитополучателя „Делфи Прим” АД и кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк” АД (чийто правоприемник е „БАНКА ДСК” АД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.12.2020г., до окончателното му изплащане, за което е издадена заповед № 260739 от 23.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и разпореждане № 260276/11.01.2021 г. по чл. 247 от ГПК, и двете постановени по ч. гр. дело № 3765/2020 г. на ДРС. В хода на това исково производство ответниците са противопоставили същите възражения и насрещни твърдения като релевираните в настоящото исково производство – погасяване по давност на вземането поради не предявяване на иска в петгодишен срок, считано от настъпване на предсрочната му изискуемост – през 2014г. след сключването на Допълнително споразумение №5/25.03.2014г. и спиране на плащанията по него, евентуално от 15.07.2015г. (датата на обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника – кредитополучател „Делфи прим“АД), евентуално обявена с писмо изх.№RV-3798-07 от 22.04.2015г. на банката-кредитор; отричане от страна на ответника В. Ч. на качеството му на съдлъжник с твърдения, че същият е поръчител по договора за кредит. В настоящото производство съдът следва да зачете обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо (СПН), формирана при постановяване на решението по предходния частичен иск, предмет на гр.д. № 1474/2021 г. по описа на ДРС. Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. на ВКС по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е остатък (друга част) от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Видно от мотивите на съдебното решение по предходния частичен заповеден иск със СПН съдът е разрешил въпросите, свързани с валидното възникване и същестуваване на кредитния дълг, изискуемостта на вземането на кредитора, качеството на страните по сключения договор за кредит и основанието за прилагане на потребителска закрила, като е приел, че: - източник на вземането е договор за банков кредит № 6 от 30.10.2006 г., сключен между кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк” АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК” АД) и кредитополучателя „Делфи Прим” АД, изменен и допълнен с допълнителни споразумения №1/15.11.2006г., №2/21.11.2006г, №3/14.11.2011г., №4/25.10.2012г. и №5/25.03.2014г.; - налице е поетото с договора от трети лица - четирима съдлъжници, сред които и ответниците В. П. Ч. и С. Д. Д., задължение чрез встъпване в дълг от момента на възникването му до момента на погасяването; - кредитът е отпуснат и ползван за нужди, свързани с търговската дейност на кредитополучателя, като съдлъжниците са лица, функционално свързани с дружеството-кредитополучател, при липса на твърдения и данни, че при договорното си обвързване с банката са действали извън рамките на своето качество на съсобственици на капитала/ изп. директор, респ. извън търговската дейност на самото дружество-кредитополучател, поради което не могат да се позовават на неравноправни клаузи и да се ползват от потребителската защита; - неоснователно е възражението на ответника В. П. Ч., че има качеството на поръчител; - плащанията по договора са спрели на 30.05.2014 г., като освен частично непогасената вноска на тази падежна дата, просрочени и неплатени са останали всички останали 23 вноски до крайната падежна дата 30.03.2016г., формиращи общ размер на непогасената главница от 176 310, 03 евро; - не е доказано по делото банката да е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем по отношение на двамата ответника - съдлъжници при условията на раздел VI от договора, в т.ч. и чрез представеното от ответницата Д. писмо изх.№RV-3798-07/22.04.2015г., за което не е доказано изпращане и надлежно връчване, съответно момента, когато е сторено това; - по отношение на ответниците – солидарни длъжници на несъстоятелния кредитополучател изискуемостта не настъпва в същия момент, в който настъпва изискуемостта на задължението за обявения в несъстоятелност, поради което и началото на давностния срок за погасяване на задълженията по договора се свързва с крайната падежна дата - 30.03.2016г., а не с решението за откриване на производство по несъстоятелност на главния длъжник- кредитополучател „Делфи прим“АД - 15.07.2015г. В този смисъл всички оплаквания на въззивниците, изложени във въззивните жалби, във връзка с твърдението за настъпила в предходен крайния срок на договора момент изискуемост на вземането и с оглед на това за погасяването му по давност към момента на подаване на заявлението, респ. с възразяваното качество на ответниците на съдлъжници по кредитния договор, са неоснователни, тъй като са обхванати от СПН на решението по предходния частичен заповеден иск и не могат да бъдат преразглеждани. Оплакванията на въззивника С. Д. за неоснователност на предявения иск, обоснован с твърдения, че по делото са били представени няколко справки по чл.366 ГПК, съдържащи различни данни за размера на дълга, което води до извод за нередовност на счетоводството на ищцовата банка и съставяне на документи за послужване по делата, са изцяло неоснователни. Справката по чл.366 ГПК съдържа начина на изчисление на претендираното от ищеца парично вземане, когато това е необходимо, а в конкретния казус такава необходимост липсва, доколкото исковата претенция е основана на договор за банков кредит и касае единствено главницата по три непогасени на падеж вноски, конкретно посочени както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в приложеното извлечение от счетоводните книги на банката. В този смисъл, при яснота относно източника и размера на вземането, за установяването на което е предявен искът, дори и пълната липса на изрична справка по чл.366 ГПК би било преодолима непълнота. В случая по същество съдържанието на представените от ищеца справки по чл.366 ГПК (както първоначалната, представена в изпълнение на указанията на съда – л.49, така и поправената, представена с допълнителна искова молба – л.83) възпроизвеждат изложеното в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба относно размера на претендираното частично вземане по договора като специално посочване на начина на изчисляване на исковата претенция не е абсолютно наложително - общият размер на претендирания с иска дълг се установява с проста аритметична операция. С оглед горното и като съобразява липсата на спор между страните по отношение на основните релевантни факти – валидно сключени между кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк” АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК” АД) и кредитополучателя „Делфи Прим” АД, договор № 6 от 30.10.2006 г. за кредит за закупуване на дълготрайни материални активи, по който (раздел VII) ответниците В. П. Ч. и С. Д. Д. са встъпили в дълг като съдлъжници при условията на чл.101 ЗЗД, допълнителни споразумения №1/15.11.2006г., №2/21.11.2006г, №3/14.11.2011г., №4/25.10.2012г. и №5/25.03.2014г. към договора за кредит, с договорен краен падеж за погасяване на задълженията 30.03.2016г., липсата на изпълнение на задължението за връщане в цялост на заемната сума както от страна на кредитополучателя, така и от страна на солидарно задължените длъжници, чийто общ непогасен към крайната падежна дата размер е 176 310, 03евро, включващ и непогасените вноски с падежи съответно 30.01.2016 г., 29.02.2016 г. и 30.03.2016 г. (с общ размер на главницата 21 065, 91 е в р о ), който факт е надлежно установен чрез събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, съдът намира предявения установителен иск за доказан в своето основание и размер. Ето защо същият следва да бъде уважен. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК като основателна се цени претенцията на въззиваемия ищец за присъждане на разноски за въззивното производство. Същите, видно от представения списък по чл.80 от ГПК (л.89), се претендират в размер на 450 лв. – дължимо юрисконсулско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.26а и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ въззивният съд определя възнаграждения в размери от по 200 лева за защитата по въззивната жалба на всеки един от ответниците. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдът