Решение № 1441 от 19.12.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1628/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 33734/24.04.2024г., подадена от С. Н. К., ЕГН •••••••••• срещу решение № 1049/28.03.2024г., поправено с решение № 2603 от 10.07.2024г., постановено по гр.д. № 7166/2022г. на ВРС, 51 състав, с което е прието за установено на основание чл.124 ГПК в отношенията между ••• и К. Н. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес ••• и С. Н. К., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, ет.2, че Община Варна е собственик на основание § 42 от ПЗР на ЗОС на поземлен имот с идентификатор № ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 98/10.11.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота, от 14.09.2018 г., находящ се в •••, с площ от 406 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 418, квартал 83, при съседни имоти с №№ •••, и е отменен на основание чл.532, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт № 144 от 28.10.2008 г., том VIII, дело № 1526/28.10.2008 г. на нотариус Огнян Шарабански с рег. № 147 в НК и район на действие ВРС, вписан в Служба по вписванията-гр. Варна с вх. рег. № 31296 от 29.10.2008 г., акт № 186, том 108.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивниците считат, че пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин да докажат претенцията на Община Варна. Считат още за доказано по делото, че те са собственици на процесния поземлен имот. Твърдят, че процедура по отчуждаване на имота не е била осъществена, както и че във връзка с такава процедура не е изплащано обезщетение на С.П.Д.. Сочат, че отчуждаване е имало, но по отношение на съседния парцел с пл. № 417. Молят решението да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата страна Община Варна.

Необжалвалият необходим другар К. Н. К. с ЕГН ••••••••••, се е присъединил към жалбата на С. Н. К., ЕГН •••••••••• по реда на чл.265 от ГПК.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Община Варна срещу К. Н. К. с ЕГН ••••••••••, с адрес ••• и С. Н. К., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между сраните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ••• по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 98/10.11.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота, от 14.09.2018 г., находящ се в •••, с площ от 406 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 418, квартал 83, при съседни имоти с №№ •••, на основание чл. 2, ал.1, т.4 от ЗОС (ДВ, бр. 96/1999 г.) и § 42 от ПЗР на ЗОС, като е направено и искане за отмяна на основание чл.532, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт № 144 от 28.10.2008 г., том VIII, дело № 1526/28.10.2008 г. на нотариус Огнян Шарабански с рег. № 147 в НК и район на действие ВРС, вписан в Служба по вписванията-гр. Варна с вх. рег. № 31296 от 29.10.2008 г., акт № 186, том 108.

В исковата молба са изложени твърдения, че с нотариален акт № 151, том V, дело № 1032/04.10.1941 г. С.П.Д. е закупил дворно място с площ 385, 47 кв.м, находящо се в първи участък на •••, ведно с построената в него стара паянтова постройка. С регулационен план, одобрен със заповед № 244/16.01.1959 г. на КСБП, за имота бил отреден парцел III-13 в кв. 83. С решение № 27 от протокол № 3/11.04.1962 г. на ИК на ГНС-Варна парцелът бил отчужден от собствениците С.П.Д. и Н.Я. К. за групово жилищно строителство, като било определено С.Д. да бъде обезщетен парично, а Н. К. – с участие в строежа. Твърди се още, че след одобряване на архитектурните планове Н. К. избрал да получи като обезщетение апартамент № 5 в бъдещата сграда. Въз основа на докладна записка № 4248/05.07.1963 г. на началника на СУ „Жилищно строителство“ изборът му бил утвърден от ИК на ГНС с решение № 11 от протокол № 31/10.07.1963 г. Излага се, че след построяване на сградата на основание чл. 55к от ЗПИНМ и § 163 от ППЗПИНМ участниците в груповия строеж били снабдени с нотариални актове за избраните от тях жилища, вкл. в полза на Н.Я. К. и И. К. К. бил издаден нотариален акт № 50, том 12, дело № 4808/25.10.1966 г. за избрания от тях апартамент № 5. Твърди се, че с КП от 2000 г. за имота бил отреден нов номер – 418 в кв. 83, а съгласно КК на гр. Варна, одобрена през 2008 г. и имотът получил идентификатор № •••. Излага се още, че наследниците на Н. К. – И. К. и ответниците К. Н. К. и С. Н. А. са се снабдили по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК с констативен нотариален акт № 144 от 28.10.2008 г., том VIII, дело № 1526/28.10.2008 г. на нотариус Огнян Шарабански за собственост върху процесния имот. Сочи се, че И. К. е починала през 2018 г. и е оставила ответниците за законни наследници. Поддържа се, че Община Варна е собственик на имота, като в нейна полза е съставен АЧОС № 9938 от 31.08.2018 г., поправен с Акт № 1/10.01.2022 г. Ищецът, че собствеността върху отчуждения по реда на чл. 55а ЗПИНМ поземлен имот е преминала върху държавата от момента на решението за отчуждаване от дата 11.04.1962 г., а впоследствие е придобита от общината по силата на закона, на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС (ДВ, бр. 96/1999 г.). Позовава се и на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС (об. ДВ, бр. 96/1999 г.).

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е депозиран писмен отговор, с който оспорва искът се оспорва като неоснователен. В същия се твърди, че ответниците са собственици на процесния имот по наследство от родителите им, които приживе са били негови собственици по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 04.10.1941 г. Излага се, че имотът е деклариран от тях и те заплащат данъците за него и понастоящем. Ответниците считат, че праводателите им не са изгубили правото на собственост в резултат от сочената отчуждителна процедура, тъй като не е имало съставен акт за държавна собственост и имотът е бил записан на наследниците на С.П.Д. Поддържат още, че такава отчуждителна процедура изобщо не е проведена. В тази връзка твърдят, че приложеният протокол № 3/11.04.1962 г. от заседание на ИК на ГНС, в който е обективирано решението за отчуждаване на имота, не е подписан, предвид което представлява само проект за решение и няма правно действие. Позовават се и на съставената по-късно докладна записка на началника на СУ „Жилищно строителство“ от 06.04.1963 г., в която се съдържа предложение за отчуждаване на същия парцел. Поддържат, че отчуждаване е имало, но по отношение на съседния имот с пл. № 417, а не на процесния с пл. № 418, идентичен с имот с пл. № 13 в кв. 83 по КП, за който е отреден парцел III-13 в кв. 83 по РП. Сочат, че северната част от имот с пл. № 13 заедно с построената в него паянтова жилищна сграда е преминала в парцел II-12 в кв. 83 и за тази част от парцела, както и за ¼ ид.ч. от паянтовата сграда, е съставен АДС № 10118/08.07.1969 г. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 151, дело № 1032/1941г. на нотариус при Варненски обл. съд, С.П.Д. е придобил по силата на договор за покупко-продажба от 04.10.1941г. собствеността върху дворно място с площ 385, 47 кв.м, находящо се в първи участък на •••, ведно с построената в него стара паянтова постройка.

От нотариален акт № 103 от 02.04.1962г. се установява, че С.Д. е дарил на доведения си син Н.Я. К. ½ ид.ч. от дворно място с площ 385 кв.м, находящо се в г••• ведно с построената в него стара паянтова постройка.

От удостоверения за наследници от 08.12.2020г. се установява, че С.П.Д. е починал на 16.03.1969г. и е оставил за наследник сина си Н.Я. К., починал на 31.05.2007г. Последният от своя страна е оставил за наследници съпругата си И. К. К., починала на 06.11.2018г. и децата си К. Н. К. и С. Н. К.. Видно от удостоверение за наследници от 25.05.2022г. на И. К. К., починала на 06.11.2018г, наследници на същата са децата й К. Н. К. и С. Н. К.. Представен от ищеца е Акт № 1/10.01.2022г. за поправка на АЧОС № 9938/29.08.2018г., съгласно който на основание чл.60, ал.3 от ЗОС е актуван като частна общинска собственост ПИ с идентификатор ••• с площ от 406 кв.м. Представен е и АЧОС № 9938/29.08.2018г.

Представена по делото е и административна преписка по АОС № 9938/29.08.2018г. От същата се установява, с Решение на Изпълкома на ГНС по т.10 от Протокол №44 от 12.10.1960г. за имотите на ••• се предвижда застрояване на 3 етажа, като се сливат парцели: III и IV, кв.83 в един парцел Ш-3, 4, кв.83 и се отчуждават за кооперативно жилищно строителство. По т.16 за кооперативно жилищно строителство имотите на ••• съгласно стария застроителен план, при сливане на двата парцела и сграда на 3 етажа. С докладна записка на Началник на СУ „Жилищно строителство от 06.04.1962г. е предложено на Изпълкома да отмени Решение № 44/2020, т.16 от 12.10.1960 на ИК на ГНС, с което е отчужден за кооперативно жилищно строителство имотите на ••• съгласно стария застроителен план, при сливане на двата парцела и сграда на 3 етажа. Предложено е да се приеме решение, с което да се отчужди парцел III от кв.83 на ••• за групово жилищно строителство, като С.П.Д. се обезщети парично, а К. Н. К. с участие в строежа. С Решение №27, т.2 от Протокол №3 на ИК на ГНС от 11.04.1962г. на ИКГНС на гр.Варна се отменя Протоколно решение №44/20. т.16 от 1960г. на ИК на ГНС и се отчуждава парцел III от кв.83 на ••• за групово жилищно строителство. Имотът е собственост на С.П.Д. и К. Х. К.. Собственикът С.П.Д.да бъде обезщетен парично, а всички останали с участие в груповия строеж. С Решение №26 по т.6 от Протокол №7 на ИК на ГНС от 13.06.1962г. се изменя Протоколно решение №3/27 от 11.04.1962г., т.2, като се заличава в текста на решението името К. К. и вместо него е написано да се чете Н.Я. К.. От билет за строеж № 768/24.11.1962г. се установява, че е позволено изграждане на групов строеж на •••. На участниците в груповия строеж е изпратен идейния проект за изразяване на становище, Н. К. е изразил такова.

В Докладна записка от 05.07.1963г. на Началника на СУ „Жилищно строителство“, относно утвърждаване на собственици и други в групови строежи и ЖСК по т.18 за групов строеж на •••, определя на основание §152 и 168 от ППЗПИНМ апартаменти на бившите собственици на отчуждените имоти, както следва: апартамент №5 на Н.Я. К., а всички останали собственици се обезщетяват парично.

С докладна записка на Началник на СУ „Жилищно строителство“ от 1966г. е предложено на Изпълкома да вземе решение, с което на основание §163 да бъдат снабдени с нотариални актове лицата включени в груповите строежи, един от които е процесния на •••. С Решение №16 по Протокол №91 от 16.11.1966г. се допуска на основание §163 да бъдат снабдени с нотариални актове лицата включени в груповите строежи, един от които е •••.

С нотариален акт № 50, том 12, дело 4808/25.10.1966 г. за собственост върху жилище от сграда построена върху парцел отчужден за групово жилищно строителство по чл.55 К от Закона и пар. 163 от ППЗПИНМ на нотариус при Народен съд-Варна, Н.Я. К. и И. К. К. е са признати за собственици на апартамент, находящ се на •••а, ет.2 и две избени помещения, както и на 24.121% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Отразено в нотариалния акт, че стойността на апартамента възлиза на 10262.70 лева, от която 835.54 лева за припадаща му се част от стойността на отчуждения имот.

Представени по делото са и нотариалните актове за собственост върху жилище от сграда построена върху парцел отчужден за групово жилищно строителство по чл.55 К от Закона и пар. 163 от ППЗПИНМ на нотариус при Народен съд-Варна на останалите лица, които са закупили апартаменти в построената чрез групово жилищно строителство, находяща с е в гр. Варна, на •••а. Във всички нотариални актове е записано, че лицата се признават за собственици на апартаментите, както и на съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, без да са посочени ид.ч. от правото на собственост върху земята. Във всички нотариални актове е записана стойността на апартамента, част от която е припадащата се част от стойността на отчуждения имот.

Като собственици на процесния имот в кадастралният регистър на плана за собственици на поземления имот са записани: М.Д.А.., без вписан документ за собственост; П.Я.П., с документ за собственост Н.А.№103/19.11.97г.; С.Я.И., с документ за собственост Н.А.№ 103/19.11.97г.; Ж.Г.Й., с документ за собственост Н.А.№54/06.10.93г.; Д. Х.а Ф., с документ за собственост Н.А. №87/18.01.64г.; К. Х.а Р., с документ за собственост Н.А.№87/18.01.64г.; Н.Я. К., с документ за собственост Н.А.№50/25.10.66г.; И. К. К., с документ за собственост Н.А.№50/25.10.66г. и Й.И.В., с документ за собственост Н.А. №60/01.06.89г.

С молба декларация от 31.01.2008г. ответниците и майка им И. К. са започнали процедура за снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена проверка на процесното дворно място. В отговор на отправено запитване до Община Варна им е отговорно, че процесния имот е отчужден, а собствениците С.Д. и Н. К. са обезщетени. Жилищната сграда е построена и всички собственици са с отстъпено право на строеж.

С нотариален акт № 144 от 28.10.2008 г., том VIII, дело № 1526/28.10.2008 г. на нотариус Огнян Шарабански с рег. № 147 в НК И. К. К., К. Н. К. и С. Н. А. са признати за собственици при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях на поземлен имот в гр. Варна, ул. •••, с площ по документ за собственост 385, 47 кв.м., а по скица с площ от 405 кв.м., представляващ имот № 418 по плана на 7-ми микрайон на града, идентичен с бивш парцел XIII в кв.63, придобит по наследство.

От писмо от Регионален Държавен архив гр.Варна от 19.10.2023г. се установява, че приложените по делото протоколи на ИК на ГНС Варна и материалите към тях са постъпили в Държавен архив след провеждане на експертиза за ценността на документа. На заседание на Ескертно почеркова комисия, документите като ценни са утвърдени за поС.но запазване. Докладните записки, докладите, информациите и преписите от протоколните решения са част от съответния протокол на ИК на ГНС и са комплектовани заедно.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено се установява следното:

За територията, в която попада процесния поземлен имот са изработвани следните кадастрални и регулационни планове и устройствени схеми:

-КП от 1900г., с нанесена улична и дворищна регулация - в същия процесният поземлен имот, описан в Н.А. за покупко-продажба № 15/04.10.1941г., е нанесен като УПИ XIII-18, кв.63. УПИ XIII-18, кв.63, образуван от територията на ПИ 18 и част от територия представляваща път (Приложение №1 към експертизата). Получената площ от оцифрения графичен план на УПИ XIII-18, кв.63, е 392кв.м. В границите на парцела попада територия от ПИ 18 с площ 339кв.м. и територия с площ 53кв.м. от път, получени от оцифрения графичен план. Процесният поземлен имот по с идентификатор ••• по КККР включва част от територията от УПИ XIII-18, кв.63 с площ 308кв.м. по КП от 1900г., а останалата територия от имота, с площ 98кв.м., представлява част от ПИ 14.

• КП от 1950г. и РП, одобрен със Заповед №244/16.01.1959г. на КСБП - проектния поземлен имот - УПИ XIII-18, кв.63 по КП от 1900г. с нанесена регулация е приложен (Приложение №2). УПИ XIII-18, кв.63 по КП от 1900г. е идентичен ПИ 13, кв.83 по плана от 1950г. На плана ПИ 13 е изчертан с масивна каменна ограда. Получената площ от оцифрения графичен план на ПИ 13 е 392кв.м. В разписния лист към плана, за собственик на ПИ 13 е записан - С.П.. За ПИ 13 по КП от 1950г. е отреден нов УПИ III-13, кв.83. В територията на УПИ III -13, кв.83 попада територия с площ 300 кв.м. от ПИ 13 и територия с площ 92кв.м. от ПИ 12 (Приложение №2). Част от ПИ 13 с площ 83кв.м. е включена в УПИ IV-12, кв.83. Площите на ПИ 13 и УПИ III-13, кв.83 са равни. От комбинирания цифров между КК и оцифрения графичен план е видно, че УПИ IV-12, кв.83 съответства на поземлен имот - •••.

• КП от 1965г. на гр.Варна с нанасени попълвания в мащаб 1: 1000 (Приложение № 3) – в същия процесният поземлен имот не е нанесен. От комбинираният цифров модел между КК и КП от 1965г. е видно, че процесния поземлен имот по КК попада изцяло в ПИ 13, кв.83. В ПИ 13 са включени териториите на УПИ III-13, кв.83 и УПИ IV-12, кв.83 без територията на ПИ 16 и територията на двуетажната паянтова сграда с даден и пл. номер 12. Частта от ПИ 13, кв.83 по КП от 1950г., попадаща в УПИ IV-12, кв.83 по РП от 1959г., представлява ПИ 16 по КП от 1965г. В разписният лист към кадастралния план за ПИ 13 за собственици на поземления имот са вписани - Б.М.Д., Д.Н.Д. и Н. К.. - КП от 1969г. на гр.Варна с нанесени попълвания в мащаб 1: 500 (Приложение № 4) – в същия процесният поземлен имот по КК не е нанасен.

Той изцяло попада в ПИ 13 и ПИ 12. В приетият кадастрален план няма нанесена граница между ПИ 13 и ПИ 12, кв.83. След приемане на кадастралния план е попълнена двуетажна масивна жилищна сграда с кафяв цвят в частта на ПИ 13. Разписният лист на КП от 1965г. е и разписен лист на КП от 1969г.

• КП на 7-ми подрайон на гр.Варна, одобрен със Заповед МРД-02-14- 395/29.02.2000г. на МРРБ – в същия процесният поземлен имот е с планоснимачен номер 418. (Приложение №7). Площта на ПИ 418 е 405кв.м. В кадастралния регистър на плана за собственици на поземления имот са записани: М.Д.А.., без вписан документ за собственост; П.Я.П., с документ за собственост Н.А. №103/19.11.97г.; С.Я.И., с документ за собственост Н.А.№ 103/19.11.97г.; Ж.Г.Й., с документ за собственост Н.А. №54/06.10.93г.; Д. Х.а Ф., с документ за собственост Н.А. №87/18.01.64г.; К. Х.а Р., с документ за собственост Н.А. №87/18.01.64г.; Н.Я. К., с документ за собственост Н.А. №50/25.10.66г.; И. К. К., с документ за собственост Н.А. №50/25.10.66г. и Й.И.В., с документ за собственост Н.А. №60/01.06.89г.

Действалите регулационни планове за територията на процесния поземлен имот са:

• РП нанесен върху кадастралната основа на КП от 1900г. – процесния поземлен имот попада в ПИ 18 и ПИ 14, за които са отредени парцел XIII-18 и XI-14, кв.63. Парцел XIII-18 /описан в нотариалния акт от 1941г./ е отреден за жилищно строителство (Приложение №1);

-РП от 1959г. – на процесния имот съответства УПИ III-13, кв.83, обарзуван от ПИ 13 с площ от 300 кв.м. и ПИ 12 с площ от 92 кв.м. Парцелът е отреден за жилищно строителство (Приложение №2);

• РП на Централна градска част (ЦГЧ) на гр.Варна от 1981г., изчертан върху кадастралната основа на КП от 1950г. – процесният имот попада в УПИ I – за жилищно строителство, общежитие, магазини, подземни гаражи и трафопост“, кв.83. В кв.83 не са предвидени парцели за отделните имот (Приложение №5).;

• ИЗРП на Централна градска част от 1990г. – възстановяват се регулационните граници на кв.83. В квартал 83 има само един УПИ I -„за жилищно строителство, архитектурни паметници, обекти на КОН и обществени мероприятия“ (Приложение №6). В кадастралната основа на регулационния план не е нанесен процесния поземлен имот и не е предвиден отделен парцел.

Действалите устройствени планове и схеми по отношение на процесния имот са, както следва:

• Общ градоустройствен план на гр.Варна от 1982г. - процесният поземлен попада в територия предвидена за жилищно строителство на 2-3 етажа по ОГП на Варна (Приложение №8).

• Териториално-устройствен план на гр.Варна от 1988г. – със същия се определят отделните зони на териториите за трайно ползване в гр.Варна (Приложение №9). Процесният поземлен имот попада в жилищна зона в регулация.

• Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр.Варна от 1999г. – със същите се определят устройството и застрояването на територията на гр.Варна, ограничена от строителните граници, определени от Общия градоустройствен план (ОГП). Процесният поземлен имот попада в територията на зона представляваща централна градска част, която е със смесено предназначение.

Общ устройствен план на гр.Варна от 2012г. – в същия процесният поземлен имот е в смесена зона за обитаване и обслужване в устройствена зона Ц2 на стария градски център (Приложение №11).

По отношение на процесния поземлен имот са провеждани сотчуждителни и обезщетителни производства, както следва:

Съгласно Решение на Изпълкома на ГНС по т.10 от Протокол №44 от 12.10.1960г. за имотите на •••е предвижда застрояване на 3 етажа, като се сливат парцели: III и IV, кв.83 в един парцел Ш-3, 4, кв.83 и се отчуждават за кооперативно жилищно строителство.

С Решение №27, т.2 от Протокол №3 на ИК на ГНС от 11.04.1962г. се отменя Протоколно решение №44/20. т.16 от 1960г. на ИК на ГНС. като се отчуждава парцел III от кв.83 на ••• за групово жилищно строителство. Имотът е собственост на С.П.Д. и К. Х. К.. Собственикът С.П.Д.да бъде обезщетен парично, а всички останали с участие в груповия строеж.

С Решение №26 по т.6 от Протокол №7 на ИК на ГНС от 13.06.1962г. се изменя Протоколно решение №3/27 от 11.04.1962г., т.2, като се заличава в текста на решението името К. К. и вместо него да се чете Н. Янков К.. В Докладна записка от 05.07.1963г. на Началника на СУ „Жилищно строителство“, относно утвърждаване на собственици и други в групови строежи и ЖСК по т.18 за групов строеж на •••, определя на основание §152 и 168 от ППЗПИНМ апартаменти на бившите собственици на отчуждените имоти, както следва: - апартамент №5 на Н.Я. К., а всички останали собственици се обезщетяват парично.

С Решение №16 по Протокол №91 от 16.11.1966г. се допуска на основание §163 да бъдат снабдени с нотариални актове лицата включени в груповите строежи, както следва: 1. Г.И. 34 2. Ст. Ив. П. 17 3. К.Л. 83-87 4. •••.

В документ за собственост на Н.Я. К. и И. К. К. - Н.А. за собственост върху жилище от сграда построена върху парцел отчужден за групово жилищно строителство съгласно чл.55 „К“ от Закона и §163 от ППЗПИНМ №50/25.10.1966г., не е описана собственост върху поземления имот, обаче в описаната стойност на апартамента е включена и припадаща му се част от стойността на отчуждения имот.

От извършената от вещото лице справка не е установено наличие на данни относно възстановяване по реда на ЗВСВНОИ, или друг реституционен закон.

От комбинирана скица в М 1: 500 (Приложение №7) между парцел III, кв.83 (отчуждения парцел по РП от 1959г.), ПИ 418 по КП от 2000г. на 7-ми подрайон на гр.Варна (ПИ 417 е описан в Н.А.№144/28.10.2008г.) и ПИ ••• по КК на р-н, Одесос" (описан в в АЧОС №9938/29.08.2018г. и Акт за поправка на АЧОС №1/10.01.2022г.) е видно, че има пълно припокриване на границите на ПИ 418 по КП от 2000г. и ПИ ••• по КК и отклонения със северната и източна граници на парцел III, кв.83 по РП от 1959г. Отклонението в северната и източна граници със съответните им на ПИ 418 по КП от 2000г. и ПИ ••• е по- малко от 60см., което е в рамките на допустимото съгласно чл. 18, ал.4, т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. С оглед на изложеното вещото лице извежда извод, че парцел III, кв.83 по РП от 1959г., ПИ 418 по КП от 2000г. на 7-ми подрайон и ПИ ••• по КК на р-н „Одесос" са идентични.

Територията, в която попада процесния поземлен имот е урбанизирана с начин на трайно ползване за жилищно строителство. Параметрите на застрояване са съгласно специфичните нормативи на устройствената зона на централна градска част -, , Ц2" на ОУП на гр.Варна.

Понастоящем процесният поземлен имот е застроен с двуетажна жилищна кооперация с допълнителен тавански етаж. Имотът е ограден: от юг с масивна ограда; източната ограда и част от северната ограда са съборени при изкопните работи на извършващия се строеж в ПИ •••, а от запад стената на жилищната сграда е граница на имота (Приложение №12).

Вещото лице не е установило наличие на данни за съставяне на акт за държавна собственост по отношение на ПИ 418.

ПИ 417 по КП от 2000г. съответства на частта от ПИ 13, кв.83, която е извън парцел III, кв.83 и попада изцяло в парцел IV-12, кв.83 по РП от 1959г. За тази част има съставен Акт за държавна собственост №10118 от 08.07.1969г. С акта за държавна собственост се одържавява 1/4 ид.част от паянтова жилищна сграда и 1/4 ид. част от цялото дворно място представляващо ПИ 13, кв.83 по КП от 1950г. Одържавената площ е 80кв.м. На гърба на акта за държавна собственост е записано: „Имота се предава по регулация на съседен парцел с протокол 56/25.06.1975г. Новите собственици са внесли сумата с банково бордеро №25592/...08.75г.“ При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

За да бъде уважен положителния установителен иск, ищецът следва да докаже правото си на собственост на твърдяното в исковата молба основание, a именно придобиване на собствеността върху процесния имот от държавата по силата на закона, а именно чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС (ДВ, бр. 96/1999 г.) и § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС (об. ДВ, бр. 96/1999 г.), а преди това придобиване на имота от държавата посредством отчуждаването му по реда на чл.55а от ЗПИНМ (отм.). Ответниците от своя страна следва да докажат твърдението си, че са собственици по наследяване, както и че наследодателят им е придобил собствеността върху имот по силата на договор за покупко- продажба.

Безспорно по делото е, че С.П.Д. през 1941г. е придобил чрез договор за покупко-продажба собствеността върху дворно място с площ 385, 47 кв.м, находящо се в първи участък на •••, ведно с построената в него стара паянтова постройка. От заключението на СТЕ се установява, че процесният поземлен имот ••• по КККР включва част от територията от УПИ XIII-18, кв.63 с площ 308кв.м. по действалия към момента на покупко-продажбата КП от 1900г. През 1962г. че С.П.Д. е дарил на доведения си син Н.Я. К. ½ ид.ч. от същото дворно място, ведно с построената в него стара паянтова постройка.

От представените по делото удостоверения за наследници се установи, че ответниците по делото – К. Н. К. и С. Н. са единствените наследници на С.П.Д. и Н.Я. К.. В допълнение през 2008г. същите заедно с живата им към този момент майка И. К. К. са признати за собственици на поземлен имот № 418 по плана на 7-ми микрорайон на града, който съгласно заключението на СТЕ е съответен на процесния имот.

Предвид горното ищците формално се легитимират като собственици на имота.

Констативният нотариален акт е оспорен от ищеца с твърдението, че Община Варна е собственик на имота, включително към издаване му.

Съгласно чл.55а от ЗПИНМ (отм.) съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани или неурегулирани имоти на частни лица и на обществени организации могат да се образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. Образуването и групирането на парцелите и отчуждаването на имотите за градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград, Габрово, Сливен, Казанлък, Кърджали, Мадан и Димитрово се извършва с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет, а за другите населени места - с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Решенията на изпълнителните комитети на народните съвети са окончателни и не подлежат на обжалване.

Според чл.55в от ЗПИНМ (отм.) парцелите за групово жилищно строителство се застрояват от окръжните или градските народни съвети. На собствениците на имотите се отстъпват жилища в сградата, която ще се построи в парцела, или - с тяхно съгласие - в друга сграда, като се държи сметка за стойността на имота им. Собственикът може да се откаже да получи жилище. В такъв случай той се обезщетява в брой.

Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото е установено провеждане на сочената отчуждителна процедура по отношение на собствения на С.Д. и Н. К. поземлен имот. Видно от представената по делото отчуждителна преписка и от заключението на вещото лице е, че с Решение №27, т.2 от Протокол №3 на ИК на ГНС от 11.04.1962г. е отчужден парцел III от кв.83 на ••• за групово жилищно строителство. Отразено е, че имотът е собственост на С.П.Д. и Н.Я. К. /с последваща поправка/. Взето е решение собственикът С.П.Д.да бъде обезщетен парично, а Н.Я. К. с участие в груповия строеж.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, поддържано от тях и като въззивници с въззивната жалба, че представеният по делото Протокол №3 на ИК на ГНС от 11.04.1962г. не обективира взето решение за отчуждаване по чл.55а от ЗПИНМ, а съставлява само проект за такова решение, доколкото не е подписан от изброените като присъстващи на заседанието лица. Действително приетият по делото протокол не носи подписи в графите председател и секретар. Под същите е налице текст, отпечатан с шрифта, в който е изписан целият текст на протокола, както следва „Вярно с оригинала, Началник на отдел „Административен“ /Г.С./. Поставен е подпис и печат на ГНС-Варна. Цялата документация по отчуждаването, включително Протокол № 3, е представена на Община Варна за прилагане по преписката по АОС № 9938/29.08.2018г. от отдел „Държавен архив“- Варна в заверени копия. Впоследствие по делото е прието и писмо от „Държавен архив“- Варна, съгласно което приложените по делото протоколи на ИК на ГНС Варна и материалите към тях са постъпили в Държавен архив след провеждане на експертиза за ценността на документа. На заседание на Експертно почеркова комисия, документите като ценни са утвърдени за поС.но запазване. Докладните записки, докладите, информациите и преписите от протоколните решения са част от съответния протокол на ИК на ГНС и са комплектовани заедно. От изложеното се налага извода, че представеният по делото екземпляр от Протокол №3 на ИК на ГНС от 11.04.1962г. представлява заверен препис от оригинала, с оглед на което следва да се приеме, че действително е взето отразеното в него решение за отчуждаване. Отделно от това, установи се по безспорен начин, че с нотариален акт от 1966г. Н.Я. К. и И. К. К., издаден по реда на чл.55к от ЗПИНМ (отм.), са признати за собственици именно на апартамент № 5 /както е определен в отчуждителната преписка/ от сградата в процесния имот, построена върху парцел отчужден за групово жилищно строителство. Самият факт на придобиване на имот по посочения ред от единия от собствениците на имота, е индиция, че отчуждаването действително е проведено.

Възражението на въззивниците, че не е налице валидно отчуждаване предвид липсата на изплатено обезщетение на С.П.Д., също е неоснователно. Действително видно от преписката по отчуждаването е взето решение С.П.Д. да бъде обезщетение с пари, но по делото не са ангажирани доказателства на реално заплащане на обезщетението. Въпреки това съдът намира, че отчуждаването е проведено. В практиката на ВКС е прието, че нормата на чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) е специална по отношение на нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.), тъй като урежда един специфичен случай на отчуждаване за конкретно посочени в нея мероприятия по улично-регулационния план - за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. Поради това и допустимо е тази специална норма да урежда друг начин на отчуждаване, различен от този, посочен в чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) - по силата на самата заповед за отчуждаване, а не след заплащане на обезщетение за отчуждения имот. Д и в този случай, съгласно чл. 55б от ЗПИНМ (отм.) държавата дължи обезщетение на бившите собственици за отчуждения им имот, но заплащането на това обезщетение не е елемент от фактическия състав на придобиването на правото на собственост на държавата върху отчуждения имот. В посочения смисъл са Решение № 22 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3599/2008 г., V г. о., Решение № 167 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1970/2016 г., II г. о., Определение № 481 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1920/2019 г., I г. о. и др. Ирелевантно се явява и поддържаното с въззивната жалба обстоятелство, че акт за държавна собственост по отношение на процесния имот, не е създаден, при наличие на такъв за съседния. АДС единствено констатира правото на собственост, а не го поражда, с оглед на което липсата на издаден такъв, не води на извода, че държавата не е била собственик. С проведената отчуждителна процедура държавата е придобила правото на собственост върху отчуждения имот, който преди това е бил собственост на С.Д. и Н. К.. Установи се по делото, че мероприятието е извършено и жилищната сграда е построена. Липсват данни за заявени реституционни претенции от страна на собствениците към момента на отчуждаването.

Видно от всички представени по делото нотариални актове по чл.55к от ЗПИНМ (отм.), издадени в полза на лицата, закупили апартаменти в построената в имота чрез групово жилищно строителство сграда, че последните са придобили апартаменти, ведно с ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, но не и от поземления имот. Обстоятелството, че собствениците на апартаменти в процесната жилищна сграда са вписани като съсобственици на процесния ПИ в действащите КККР, също е ирелевантно, тъй като данните, вписани в кадастъра не създават право на собственост, а само го отразяват.

С влизане в сила на Закона за държавната собственост от 01.06.1996г. собствеността на държавата е разделена на публична част. В закона изрично е посочено коя собственост е публична, а съгласно чл.2, ал.3 от ЗДС частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна собственост. Доколкото отчужденото дворно място не попада в изброените като държавна собственост обекти, то същото се явява частна държавна собственост.

С ДВ, бр. 96/1999 г. е обнародван пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Със същия ДВ, бр. 96/1999 г. е обнародвано и изменението на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС, с което е прието, че общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините, без да се предвижда разграничение между застроени и незастроени такива. Следователно от този момент законодателят е предвидил, че всички застроени и незастроени парцели и имоти отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, включително придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., преминават в собственост на общините по силата на закона.

От заключението на СТЕ се установи, че процесният имот е отреден за жилищно строителство по всички прието във времето устройствени планове на гр. Варна, предвид което е станал общинска собственост с влизане в сила на посочените законови изменения от 1999г. Доколкото актовете за държавна собственост имат само констативно действие, без значение се явява обстоятелството, че АОС е издаден едва през 2018г. /поправен през 2022г./.

По гореизложените съображения се налага извода, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид че се установи, че собственик на процесния имот е Община Варна, а не ответниците, които се легитимират като такива с констативен нотариален акт № 144 от 28.10.2008 г., том VIII, дело № 1526/28.10.2008 г. на нотариус Огнян Шарабански с рег. № 147 в НК, основателно се явява и направеното искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на посочения нотариален акт.

Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна направените в настоящото производство разноски в размер на 360 лева за юрисконсултско адвокатско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.

Водим от горното, съдебният състав