Решение № 165 от 22.7.2025 г. на Районен съд - Сливница по дело № 336/2025 г.

Производството е по реда на чл. 530-541 ГПК Образувано е по молба на Г. П. А. по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) за допускане на промяна в собственото име на молителката от Г. на Я.. Ищцата заявява, че на 22.02.2020 г. е сключила брак с В.Т.А., който изповядва исляма. Посочва, че в обществото е известна с името Я.. При тези съображения моли да бъде допусната исканата промяна името й. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба заинтересованата страна община Драгоман не е депозирала писмен отговор, но в първото по делото открито съдебно заседание представител на общината заявява, че молбата е допустима и основателна. Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: Видно от приложеното по делото копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № II-496 от 06.05.1986г., молителката е родена на 06.05.1986г. и е вписана с имената Г. П. Г., а нейни родители са майка – Ж.В. П., и баща – П.Г.П.. От показанията на свидетеля А.И.И. се установява, че познава молителката с името Я. и така е известна сред познатите й. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР „промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.”. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е уредено с императивни правни норми и представлява основен индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. Промяната на име е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания с оглед принципа за стабилност на носените имена. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗГР собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. В случая молителката при раждането си е била записана със собственото име Г.. В практиката си Върховният касационен съд на Република България приема, че промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. В настоящия случай се установява по делото, че молителката носи името Г.. Установява се, че молителката обаче е известна сред своите познати като Я.. Следва да се посочи, че промяната в собственото име на молителката не би се отразила на публичната идентификация на същата. Действително, името е основен идентифициращ белег на лицето (чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗГР), като то се състои от три части-собствено, бащино и фамилно име (чл. 9, ал. 1 ЗГР). По тази причина и законът се ръководи от принципа за неговата стабилност. От друга страна обаче, единният граждански номер по чл. 8, ал. 1, т. 5 ЗГР е уникален административен идентификатор на физическите лица (чл. 11, ал. 1 ЗГР). Промяната на името не е основание за промяна и на този номер, поради което единният граждански номер запазва значението си за идентифициране на лицата, включително и за целите на съдимостта, информацията, за която се събира по нормативно установен ред, осигуряващ възможност за тяхната идентификация. По тази причина настоящият състав приема, че не е обществено оправдано ограничаване на молителката да промени собственото си име при наличие на посочените по-горе установени по делото важни обстоятелства за това. Предвид изложеното молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР касаеща промяна на собственото име на молителката следва да бъде уважена. По изложените мотиви съдът