Решение № 20482 от 12.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 24043/2024 г.

Софийски районен съд12.11.2024 г.докладчик ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ

Диспозитив

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 14, ал. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че Д. Г. Г., ЕГН: ••••••••••, ••••••••, дължи на ••••••••••, ЕИК: ••••••••, г•••••••••, сумите, както следва: 150лв., представляваща главница за предоставен паричен заем със заложен билет № 1122624/31.12.2022г., РКО № 26620/31.12.2022г., ведно със законната лихва от 09.11.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 20лв, представляваща главница за предоставен паричен заем със заложен билет № 1122747/01.01.2023г. и РКО № 73/01.01.2023г., ведно със законната лихва от 09.11.2023г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед № 3956 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.01.2024г. по ч.гр.д. № 1083/2024г. по описа на СРС, 27 състав. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Г. Г., ЕГН: ••••••••••, ••••••••, да заплати на ••••••••••, ЕИК: ••••••••, г•••••••••, , разноски по делото в общ размер на 457.19лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл.422 ГПК. С искова молба ищецът •••••••••, е предявило против Д. Г. Г. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 14, ал. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи, във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 150лв., представляваща главница за предоставен паричен заем със заложен билет № 1122624 от 31.12.2022 г., РКО № 26620 от 31.12.2022 г., ведно със законна лихва за периода от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК- 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, сумата 20лв., представляваща главница за предоставен паричен заем със заложен билет № 1122747 от 01.01.2023 г. и РКО № 73 от 01.01.2023 г., ведно със законна лихва за периода от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК- 09.11.2023 г., до изплащане на вземането, за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 31.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1083/2024 г. по описа на СРС, 27 състав. Ищецът твърди, че на 31.12.2022г. между страните е сключени договор за заем, обективиран в заложен билет № 1122624/31.12.2022г. и РКО № 26620/31.12.2022г., по който ищецът предоставил на ответника сумата от 150лв., като в предвидения в чл. 5 от заложния билет срок до 29.01.2023 г. ответникът не върнал предоставената сума. Посочва, че на 01.01.2023 г. между страните бил сключен и втори договор за заем, обективиран в заложен билет № 1122747/01.01.2023г. и РКО № 73/01.01.2023г., по който на ответника бил предоставен заем в размер на 20лв., дължим съгласно чл. 5 от заложния билет в срок до 30.01.2023 г., в който ответникът не изпълнил задължението си да върне заетата сума. Излага, че за обезпечаване на предоставените парични заеми, заемателят по договорите е предоставил като залог следните свои движими вещи: по заложен билет № 1122624 - слушалки Apple, air pods 3 pro, а по заложен билет № 1122747- яке марка Adidas, модел: черно-червено. Твърди, че ответникът не е извършил плащания по договорите, като задължението му станало изискуемо в пълен размер с оглед настъпилия падеж и липсата на отправено искане от страна на ответника за продължаване срока на договорите или за разсрочване на паричните задължения. Моли за уважаване на исковете. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Намира за приложима в процесното правоотношение разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи, предвиждаща сключването на писмен договор под формата заложен билет. Позовава се и на разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и ал. 5 от Наредбата за дейността на заложните къщи, съобразно които заложната къща не може да придобива собственост на вещи, оставени в залог, както и при определени условия след изтичане на 7-дневен срок за връщане на заетата сума може да се разпореди с вещите, оставени в залог. Моли за отхвърляне на предявените искове. Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна: От приобщеното ч.гр.д. № 1083/2024г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че е издадена заповед № 3956 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.01.2024г. по ч.гр.д. № 1083/2024г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумите, както следва: 150лв., представляваща главница за предоставен паричен заем със заложен билет № 1122624/31.12.2022г., РКО № 26620/31.12.2022г., ведно със законната лихва от 09.11.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 20лв, представляваща главница за предоставен паричен заем със заложен билет № 1122747/01.01.2023г. и РКО № 73/01.01.2023г., ведно със законната лихва от 09.11.2023г. до изплащане на вземането, както и д.т. в размер на 6.39лв. (като с влязло в сила разпореждане № 17531/31.01.2024г. съдът е отхвърлил заявлението в частите, в които се иска присъждане на договорни лихви и такси за отпускане на заемите, които не са предмет на настоящото дело). В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение, поради което съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК в срока на които е предявен настоящият иск. От приетия по делото заложен билет № 1122624/31.12.2022г. и РКО № 26620/31.12.2022г., се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем от 31.12.2022г. с размер на заема 150лв., срок на заема 30 дни, с падеж 29.01.2023г., като са заложени вещи: слушалки 1бр., сума 150лв., марка Apple, air pods3, с място на съхранение – обекта (г•••••••••), като в частта „Други условия“ е описано, че заемодателят може да продаде вещта с изтичане на 7дн срок от падежа. От РКО № 26620/31.12.2022г. се установява, че в полза на ответника е преведена сумата от 150лв. От приетия по делото заложен билет № 1122747/01.01.2023г. и РКО № 73/01.01.2023г., се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем от 30.01.2023г. с размер на заема 20лв., срок на заема 30 дни, с падеж 30.01.2023г., като са заложени вещи: яке 1бр., марка ADIDAs, модел: черно червено, с място на съхранение – обекта (г•••••••••), като в частта „Други условия“ е описано, че заемодателят може да продаде вещта с изтичане на 7дн срок от падежа. От РКО № 73/01.01.2023г. се установява, че в полза на ответника е преведена сумата от 20лв. Включително с приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е сключил с ищеца процесните договори за заем, обективирани в заложен билет № 1122624 от 31.12.2022 г., РКО № 26620 от 31.12.2022 г., и в заложен билет № 1122747 от 01.01.2023 г. и РКО № 73 от 01.01.2023 г., както и че ищецът е предал заетите суми в размер на 150лв. по първия договор и в размер на 20лв. по втория договор. Приети са досиета на договори по заложните билети (л.40 и 42), от които се установява, че заложната къща не е осъществила продажба на заложените вещи, съответно същите се намират в търговския обект в г•••••••••. СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от правна страна следното: Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 14, ал. 1 от Наредба за дейността на заложните къщи, във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца наличието на валидно облигационно отношение по процесните договори за паричен заем, обезпечени със залог върху движими вещи, обективирани в заложен билет № 1122624 от 31.12.2022 г., РКО № 26620 от 31.12.2022 г., и в заложен билет № 1122747 от 01.01.2023 г. и РКО № 73 от 01.01.2023 г., сключени между страните, и тяхното съдържание; формата за действителност – във формата на заложен билет по образец, съгласно приложение № 4 от Наредбата за дейността на заложните къщи; дата на сключване, размера на заетите суми, срока за плащане на претендираните главници, както и изискуемост на вземанията. С оглед оспорванията на ответника (с които по същество се твърди, че заложените вещи са били продадени от заложната къща, съответно с цената се удовлетворява заемодателя), в тежест на ищеца е да докаже, че след изтичането на срока за връщане на заетата сума, дадените в залог вещи са налични в търговското помещение на заложната къща, съответно, че предоставената в залог движима вещ не може да послужи за удовлетворяване на вземането на кредитора. За сделките, сключени от заложна къща, са приложими особени правила, регламентирани в Наредба за дейността на заложните къщи. В чл. 14 е посочено, че заложната къща сключва със заемателя договор, с който му предоставя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, а заемателят се задължава да върне заетата парична сума и да плати уговорените лихви и такси. Договорът между заложната къща и заемателя се сключва във формата на заложен билет по образец. При сключването на договора залогодателят попълва декларация по образец. В случая договорът за заем и залог на движима вещ е сключен в изискуемата писмена форма, като страни по него са ищцовото дружество и ответника. Безспорно е по делото, че между страните са сключени договори за паричен заем, обезпечени със залог върху движими вещи, обективирани в заложен билет № 1122624 от 31.12.2022 г., РКО № 26620 от 31.12.2022 г., и в заложен билет № 1122747 от 01.01.2023 г. и РКО № 73 от 01.01.2023 г. във формата на заложен билет по образец, съгласно приложение № 4 от Наредбата за дейността на заложните къщи, по силата на които ответникът е получил заем в общ размер на 170лв., обезпечен със залог върху движима вещ предадени от ответника. Спорът е по делото е дали заложените вещи са били продадени, съответно ако не са – дължи ли ответникът връщане на заетата сума. От приетите и неоспорени по делото доказателства - досиета на договори по заложните билети (л.40 и 42), съдът приема за доказано от страна на ищеца, че спрямо заложените вещи не е осъществена продажба по облекчения ред по чл.23 НДЗК, съответно същите се намират в търговския обект в г•••••••••. В чл.19 от НДЗК е уредено, че заложната къща пази движимите вещи дадени в обезпечение, съответно е уредено право по чл.23 НДЗК да продава заложената вещ, но не и задължение, като с оглед чл.28 НДЗК за неуредените в тази глава положения относно договора между заложната къща и заемателя се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Следователно приложими са общите правила по чл.240 и сл. ЗЗД по отношение на заема, съответно чл.156 и сл. ЗЗД по отношение на залога (съответно с оглед неудовлетворяване по облекчения ред по чл.23 НДЗК ответникът има право след възстановяване на сумите по заемите може да си получи обратно заетите вещи). По чл.240 ЗЗД заемателят е длъжен да върне заетите пари в уговорения срок, съответно установява се безспорно от приетите по делото заложни билети и РКО, че сумите са усвоени и е настъпил падежа на задължението, поради което исковете са основателни. По разноските: С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски за заповедното в размер на 6.39лв. за д.т., съответно за исковото 450.80лв. или общо 457.19лв. Мотивиран от изложеното Софийският районен съд

Цитирани разпоредби

19