Решение № 87 от 13.2.2025 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2399/2024 г.

Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс /СК/. В исковата молба ищецът заявява, че със съпругата си сключили граждански брак на ••• г. в гр. К., обл. С., първи и за двамата, като от брака си нямали родени деца. Твърди, че след сключване на брака заживели в Р Г. на квартира в гр. Д. ул. •••. Семейният им живот протичал сравнително нормално, без да имат сериозни противоречия помежду си. За да се издържат и двамата ходели на работа. Сочи, че това лято– в края на м. юни по време на годишната отпуска дошли на гости при майката и близките на Г. в с. Х.. Една сутрин – на ••• г. в дома на майката на Г. в с. Х., пристигнали полицаи и я отвели. Първоначално близките й криели от него защо е задържана от полицията и му казвали, че я задържат за справка и ще я освободят. По-късно разбрал, че съпругата ми Г. М. У. е задържана по силата на Е. Заповед за арест от Р Г. за извършено престъпление там. Разбрал, че е задържана защото преди няколко години е родила дете в Р Г. и го е продала. От ••• г. не я е виждал и не е разговарял с нея по телефон. Тя се обаждала по телефона само на майка си Ш. С. У.. От Ш. разбрал че, Г. е екстрадирана в Р Г. и се намира там в затвор, но не знае точно къде. Предстои й дело за това престъпление и изтърпяване на присъда. Ищецът заявява, че се чувства притеснен и разочарован от миналото на С оглед статута му на пребиваване в Е. съюз от една страна и предстоящата дълга раздяла със съпругата му Г. М. У. от друга страна е взел решение за себе си – бракът им да бъде разтрогнат с развод. За това свое решение е информирал Ш. С. У. – майката на съпругата му, която ще й предаде за това негово решение, както и ще получи съдебните книжа. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак без да се произнася по въпроса за вината. Семейното жилище в с. Х., общ. К., ул. ••• е собственост на родителите на ответницата и след прекратяване на брака няма претенции за ползването му. При сключване на брака, съпругата му не е приела неговото фамилно име и след прекратяване на брака да остане с предбрачното си фамилно име. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. П., която моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата. За съдебно заседание ответницата е редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка: Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от ••• г., страните са сключили граждански брак на ••• г. в град К., за което е съставен акт за граждански брак № ••• от същата дата. От брака си съпрузите нямат родени деца. По делото е представена декларация от ищеца Й. А., от която се установява, че същият е временно пребиваващ в Република Г. и получава месечен доход от 1 500 евро. Представена е и декларация за семейно, материално положение и имотно състояние на Й. А.. От същата се установява, че ищеца не получава доходи от свободни професии, от наеми и хонорари, както и че не притежава недвижими имоти. Посочено е, че семейството му се състой от него и съпругата му Г. М. У.. Представено е искане от Окръжна прокуратура – С. до Окръжен съд – С., по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗЕЕЗА. От искането се установява, че наказателното производство в Република Г. срещу Г. М. У. се води за извършено на ••• г. тежко умишлено престъпление от общ характер – „трафик на хора“, наказуемо с „лишаване от свобода“ от 5 до 10 г., съгласно гръцкия НК. Това престъпление, с цитирана в ЗА правна квалификация съгласно гръцкия НК, съответства като фактически състав на престъпление по чл.159а, ал.2, вр.с ал.1 от НК на РБ. Представено е определение № 530/27.06.2024 г., постановено по частно наказателно дело № 644/2024 г. по описа на Окръжен съд – С.. Производството по делото по чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Образувано е по постъпило искане от Окръжна прокуратура – С. за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Г. М. У. спрямо която е постъпила в Окръжна прокуратура – С. Е. заповед за арест 71/23 Е, издадена на •••г. от Е.М. – Апелативен прокурор в Апелативна прокуратура Т., Република Г.. Със същото определение е взета, въз основа на Е. заповед за арест, издадена на •••г. от Е.М. – Апелативен прокурор в Апелативна прокуратура Т., Република Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо исканото в заповедта лице - Г. М. У., ЕГН ••••••••••, българска гражданка, с адрес град К., улица •••. По делото е представен протокол № 556 от 03.07.2024 г. по частно нак. дело 649/2024г. по описа на Окръжен съд – С.. От представения по делото протокол се установява, че наказателното дело е образовано по повод Е. заповед за арест издадена на •••г от Е.М. – Апелативен прокурор в Апелативна прокуратура Т., Република Г., с която се иска от гръцките власти предаването на Г. М. У. за провеждане не наказателно производство срещу нея въз основа на Заповед за арест №30/12.05.2020г. на следовател на първоинстанционния съд на град К., потвърдена с Решение №2/11.01.2021г. на Съвета на районните съдии в град К.. От протокола се установява още, че Г. М. У. е заявила, че желае доброволно да бъде екстрадирана в Г.. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ш.Е.Ч.. Свидетелката Ч. познавала Й. от около 1, 5, 2 години, били добри приятели. Съпругата му познавала от него. Заявява, че „те когато са дошли тук в Б. задържали Г.“. Твърди, че Й. тогава и се обадил по телефона и бил много притеснен. „Той се притесни, че може да има проблеми в Е. съюз, защото е в Г. и за бъдещото му, защото Г. е продавала деца в Г.“. Й. много се притеснил и тя му помогнала да си намери адвокат. Преди да бъде задържана Г. била издирвана от полицията. Била задържана около 5-6 месеца. Твърди, че през това време докато Г. била задържана съпрузите разговаряли няколко пъти по телефона. Знаела, че Й. казал на Г., че иска да се разведе с нея „и не иска да има връзка с такава жена“. Г. била задържана през месец юни миналата година. „задържаха я защото продавала деца – едно дете казаха, но те са две“. Преценени съвкупно фактите, които установяват разпитаният по делото свидетел и становищата на страните дават възможност на съда да приеме за установено, че бракът между страните в съществуващия му вид е изпразнен от необходимото според закона и добрите нрави съдържание. Съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Съгласно чл. 14 от СК, отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните. Между тях няма любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението на ищеца и на ответницата е трайно установено. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий интерес. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като никой от съпрузите не е поискал това. Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по-горе съображения разноските остават за страните така като са ги направили. Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване на делото. Воден от горните мотиви, съдът