РЕШЕНИЕ

№ 64

гр. Варна, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева Членове: Р. Ант., Т.а Десислава, Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Р. Ант. Т.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600337 по описа за 2022 година, при произнасянето си взе предвид следното:

Съдебното производство по ВНОХД №337/2022 година има за предмет правилността на присъда №49/12.09.2022 година, постановена от състав на Окръжен съд-Варна по НОХД №1283/2021 година. С този съдебен акт единият подсъдим Г. П. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.1, т.т.5 и 6 вр. чл.26, ал.1 от НК, осъден е на лишаване от свобода за срок от две години при общ режим и глоба в размер на 2000лева, оправдан е частично за времето на деятелността от 01.01.2017г. до 01.05.2017г. и по квалификацията на чл.255, ал.1, т.1 от НК, а другият подсъдим Т. М. Н. е оневинен изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2 и 7 вр. чл.26, ал.1 от НК. С присъдата в полза на държавата са отнети два автомобила, собственост на първия подсъдим, на него са възложени направени по делото разноски, налице е произнасяне и по веществени доказателства.

Съдебният акт се проверява при процесуални инициативи по чл.318, ал.ал.2 и 6 от НПК – всяка с различни съображения и искания за приложение на закона. Протестът на Окръжна прокуратура-Варна е насочен само към присъдата по отношение на подс.Т. Н.. С твърдения за недостатъци в процеса по събиране и проверка на доказателства по обвинението за неговата деятелност и авторство, с оспорване на доказателствената оценка за документалната реалност на инкриминирана доставка и недоволство от качеството на съдебните мотиви, прокурорът прави алтернативно искане към въззивната инстанция по чл.336, ал.1, т.2 от НПК или по чл.335, ал.2 от НПК. От своя страна, адв.Ф. (защитник на подс.Г. Р.) обжалва присъдата с доводи за нарушение на материалния закон на три основания – първо, подзащитният й не би могъл да е субект на престъпление по чл.255 от НК, т.к. не е изпълнявал действия по фактическо управление на „Б. билдинг“ЕООД, второ - сделката по инкриминираната фактура №22/27.07.2017 година е реална и трето – нарушен е институтът на реабилитацията, довел до неправилно отхвърляне на възможността за приложение на чл.66 от НК. Към въззивния съд се апелира с неконкретизирано искане за отмяна на присъдата.

След проведено съдебно следствие в тази инстанция, прокурорът не поддържа протеста поради липса на доказателства за виновно поведение на подс.Н.. Относно въззивната жалба, представителят на Апелативна прокуратура-Варна заема мотивирано становище за неоснователност, позовавайки се на събрани гласни доказателства, които по негово мнение потвърждават обосноваността на присъдата и постигнатото с нея правилно приложение на закона.

Защитната реч на адв.Ф. е организирана около заявената с въззивната жалба обективна и субективна несъставомерност на престъплението, в което е обвинен подзащитният й, защото той няма отношение нито към управлението на „Б. Билдинг“ЕООД, нито към счетоводството на дружеството, нито към данъчното третиране на ЮЛ. В заключение адвокатът пледира за оправдаване на дееца, алтернативно за изменение на присъдата с приложение на чл.66 от НК. Другият упълномощен защитник на подс.Р. – адв.А., се присъединява към искането за оправдателна присъда поради отсъствие на мотив за инкриминираните прояви, а в условията на евентуалност желае намаляване на наказанието.

По съществото на делото защитникът на подс.Н. - адв.Р., заявява, че и в съдебното следствие в тази инстанция не са събрани доказателства в подкрепа на обвинението, което поначало не отчита обективното положение на реализиран предмет по договора между „Агро проджект мениджмънт“ЕООД и „Б. билдинг“ЕООД, нещо повече, продължава адвокатът – подс.Н. не е имал задължение да проверява ресурсната и техническа обезпеченост на последното дружество, доколкото за целите на търговския оборот и данъчното облагане е важна реалността на доставката. При липса на фактическа подкрепа на обвинението, защитникът пледира за потвърждаване на присъдата.

В лична защита подс.Г. Р. заявява, че не е имал умисъл за престъпление, а намерение да работи. В последната си дума иска милост и казва, че не се чувства виновен.

Под.Н. не развива лична защита, в последната си дума желае да бъде оправдан.

Въззивната инстанция, след като проведе съдебно следствие, в което попълни доказателствената съвкупност с писмени, гласни доказателства и съдебна експертиза, счете предмета на делото за напълно изяснен. При цялостната проверка на правилността на постановената присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, след обсъждане на доводите на страните и доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязла в сила присъда на 29.04.2011 година по НОХД №2111/2010 година по описа на Окръжен съд-Варна, подс.Г. Р. бил признат за виновен в извършване на еднородна реална съвкупност от престъпления по чл.257, ал.1 вр. чл.255, ал.1 от НК за времето от 14.05.2001 година до 14.01.2003 година, с наложено наказание по чл.23, ал.1 от НК лишаване от свобода за една година и десет месеца, отложено с изпитателен срок от четири години и десет месеца, както и наказание глоба в размер на пет хиляди лева.

В срока на това условно осъждане се състояло познанство между дееца и св.А. Б.. Последният нямал постоянно местоживеена на територията на гр.Варна и в с.Приселци, нямал постоянна месторабота и бил социално слаб. След установяване на личните отношения и по инициатива на подсъдимия били подготвени документи за регистрация на „Б. билдинг“ЕООД с управител и собственик на капитала св.Б.. На 15.12.2015 година дружеството било вписано в Търговския регистър с капитал от десет лева и седалище в с.Приселци, общ.Варна. На същата дата - 15.12.2015 година, подсъдимият завел св.Б. при нотариус в гр.Варна. Там било съставено пълномощно без ограничения в представителната власт в полза на подс.Р., който от този момент нататък осъществявал цялата дейност по управление на юридическото лице, включително упълномощил св.Г. А. за счетоводно обслужване на „Б. билдинг“ЕООД. Св.Б. нямал знание и отношение към дейността на дружеството, с изключение на инцидентното подписване на някои документи.

На 08.07.2016 година едноличното дружество на капитала било регистрирано по ЗДДС, последвала дерегистрация и после нова регистрация в периода от 01.11.2016 година до 12.02.2018 година. ЮЛ публикувало съкратен баланс за 2016 година, изготвен от св.А.. През 2017 година подсъдимият Р. решил да осъществява счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство, отразявайки в счетоводството на „Б. билдинг“ЕООД неистински и с невярно съдържание договори за услуги и документи към тях. Става въпрос за договори за услуги между „Б. билдинг“ЕООД и деветнадесет физически лица с предмет обработка на лозови масиви на обект на „Винарска изба Св.Г.“ЕООД в землището на с.Бенковски, общ.Аврен при дневна надница от по 35лв, които били съпътствани с констативни протоколи и сметки за изплатени суми със същите пороци, в следната конкретика:

1.Договор за услуга от 01.06.2017 година със св.Г. К. с действие от 01.06.2017г. до 26.07.2017г.; констативен протокол от 26.07.2017г. за изработени 40 дни; сметка за 1400лв от 08.08.2017г., изплатени на каса - 1185, 95лв;

2.Договор за услуга от 02.05.2017г. със св.Ю.Ю. за периода 02.05.2017г.-26.07.2017г.; констативен протокол от 26.07.2017г. за отработени 61 дни; сметка за изплатени 2135лв от 07.08.2017г., от които на каса 1808.56лв;

3.Договор за услуга от 02.05.2017г. със св.С.Р. за времето от 02.05.2017г. до 26.07.2017г.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 61 работни дни; сметка за изплатени суми от 07.08.2017г. за 2135лв, от които на каса 1808.56лв;

4.Договор за услуга със св.Р.П. от 01.06.2017г до 26.07.2017г.; констативен протокол от 26.07.2017г. с вписани 40 работни дни; сметка за изплатени суми от 09.08.2017г. за 1400лв, на каса – 1185.95лв;

5.Договор за услуга от 01.06.2017г. до 26.07.2017г. със св.К.М.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 40 отработени дни; сметка за изплатени суми от 09.08.2017г. за 1400лв, от които на каса 1185.95лв;

6.Договор за услуга от 02.05.2017г. до 26.07.2017г. със св.Н.А.; констативен протокол от 26.07.2015г. за 61 отработени дни; сметка за изплатени суми от 07.08.2017г. за 2135лв, на каса – 1808.56лв;

7.Договор за услуга от 01.06.2017г. до 26.07.2017г. със св.Й.К.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 40 работни дни; сметка за изплатени суми от 10.08.2017г. за 1400лв, на каса – 1185.95лв;

8.Договор за услуга от 01.06.207г. до 26.07.2017г. със св.И.У.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 40 работни дни; сметка за изплатени суми от 08.08.2017г. за 1400лв, на каса – 1185.95лв;

9.Договор за услуга от 01.06.2017г. до 26.07.2017г. със св.Е.И.; констативен протокол за 40 работни дни с дата от 26.07.2017г.; сметка да изплатени суми от 10.08.2017г. за 1400лв, на каса – 1185.95лв;

10.Договор за услуга от 01.06.2017г. до 26.07.2017г. със св.Д.Д.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 40 работни дни; сметка за изплатени суми от 10.08.2017г. за 1400лв, на каса – 1185.95лв;

11.Договор за услуга от 03.05.2017г. до 26.07.2017г. със св.Д.А.; констативен протокол за отработени 60 дни с дата 26.07.2017г.; сметка за изплатени суми от 07.08.2017г. за 2100лв, на каса – 1778.92лв;

12.Договор за услуга от 01.06.2017г. до 26.07.2017г. със св.В.В.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 40 работни дни; сметка за изплатени суми от 07.08.2017г. за 1400лв, от които получени на каса 1185.95лв;

13.Договор за услуга от 03.05.2017г. до 26.07.2017г. със св.Т. Т.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 60 работни дни; сметка за изплатени суми от 07.08.2017г. за 2100лв, на каса – 1778.92лв;

14.Договор за услуга от 02.05.2017г. до 26.07.2017г. със св.Н.Х.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 61 работни дни; сметка за изплатени суми от 07.08.2017г. за 2135лв., на каса – 1808.56лв;

15.Договор за услуга от11.05.2017г. до 26.07.2017г. със св.М.М.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 54 работни дни; сметка за изплатени суми от 08.08.2017г. за 1890лв., платени на каса – 1601.03лв;

16.Договор за услуга от 01.06.2017г. до 26.07.2017г. със св.К.П.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 40 работни дни; сметка за изплатени суми от 08.08.2017г. за 1400лв, от които на каса 1185.95лв;

17.Договор за услуга от 01.06.2017г. до 26.07.2017г. със св.Д.Е.; констативен протокол за 40 работни дни от 26.07.2017г.; сметка да изплатени суми от 10.08.2017г. за 1400лв, на каса - 1185.95лв;

18.Договор за услуга от 02.05.2017г. до 26.07.2017г. със св.В. Б.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 61 работни дни; сметка за изплатени суми от 07.08.2017г. за 2135лв, на каса – 1808.56лв;

19.Договор за услуга от 09.05.2017г. до 26.07.2017г. със св.А.А.; констативен протокол от 26.07.2017г. за 57 работни дни; сметка за изплатени суми от 07.08.2017г. за 1995лв, на каса – 1689.97лв.

Нито един от посочените свидетели не е извършвал работата, отразена в договорите за услуги, нито един от тях не е подписал договор, констативен протокол и сметка за изплатено възнаграждение. Подписите във всички документи (договори, констативни протоколи и сметки) за ръководител/възложител от страна на „Б. билдинг“ЕООД са авторство на подс.Г. Р.. За цялата 2017 година „Б. билдинг“ЕООД реализирало приходи за 119157.64лв, върху които дължало корпоративен данък в размер на 11915.76лв. Обстоятелствата не били оповестени пред администрацията на НАП, т.к. подсъдимият Р. бездействал спрямо задължението си по чл.92 от ЗКПО, като не подал ГДД за 2017 година.

През същата 2017г. „Б. билдинг“ЕООД влязло в търговски взаимоотношения с „Агро проджект мениджмънт“ЕООД при следната предистория и условия:

„Агро проджект мениджмънт“ЕООД е вписано в ТР на 05.12.2016 година. Едноличен собственик на капитала и представляващ търговското предприятие е подс.Т. Н.. Дружеството е ДЗЗЛ по ЗДДС от 20.12.2016г. На 01.01.2017г. „Агро проджект мениджмънт“ЕООД сключило договор с „Винарска изба Св.Г.“ЕООД за насаждане на лозови масиви за производство на грозде и вино на земеделска земя в землището на с.Бенковски, общ.Аврен.

Възложителят – „Винарска изба Св.Г.“ООД, изпълнявал проект №134/13.03.2015 година, участвайки по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“ за дейност „Преструктуриране на лозя чрез засаждане с права от Националния резерв“ на 4.5424ха със собствени имоти в землището на с.Бенковски с №№050011, 050012, 050014 и 050019.

Изпълнителят по договора от 01.01.2017г. нямал собствена техническа и материална обезпеченост за реализиране на предмета, затова между „Агро мениджмънт“ЕООД и „Б. билдинг“ЕООД бил сключен договор под №1/01.05.2017г. за засаждане на винено лозе на площ от 4.5424ха на земята на „Винарска изба Св.Г.“ЕООД, с цена на сделката 98611.72лв с ДДС. Земеделските мероприятия били осъществени по неустановен за наказателното производство начин в периода около началото на м.май 2017г. до 28.06.2017г. На последната дата била реализирана проверка от служители на ИАЛВ в четирите имота на „Винарска изба Св.Г.“ООД, които съставили контролни листи за изградена подпорна конструкция и цялостно лозово засаждане. По-късно била издадена заповед №РД-12-339/06.07.2017г. от изпълнителния директор на ИАЛВ, с която се констатирали приключени дейности по проект №134/30.03.2015г.

На 27.07.2017 година бил съставен приемо-предавателен протокол между „Агро проджект мениджмънт“ЕООД и „Б. билдинг“ЕООД за изпълнен договор от 01.05.2017г., последван от издаване на фактура №22/27.07.2017 година с данъчна основа 82176.42лв. и ДДС 16435.28лв за набити 3770 броя колове за лозова конструкция и труд. Документацията била попълнена с декларация от подс.Г. Р., че работата била извършена от лицата по горепосочените деветнадесет граждански договора срещу съответното заплащане, като всички описани документи в пунктове от 1 до 19 по-нагоре съпровождали приемо-предавателния протокол.

Фактура №22/27.07.2017година била разплатена с девет платежни операции от по 9511.70лв на 04.08.2017г., като парите били теглени незабавно след всяка трансакция от подс.Г. Р.. Тази фактура била включена в СД по ЗДДС за м.07.2017г. на „Агро проджект мениджмънт“ЕООД с право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16435.28лв и начислена като приход за „Б. билдинг“ЕООД.

На 28.03.2018 година „Агро проджект мениджмънт“ЕООД подало ГДД по чл.92 от ЗКПО с №0300И0504393, в чиято данъчна основа била отчетена стойността на фактура №22/27.07.2017 година.

Отразената дотук, а и в мотивите към проверяваната присъда фактическа обстановка (в тях не е включено новоприетото от въззивната инстанция фактическо обстоятелство за 2017 година по чл.92 от ЗКПО за „Агро проджект мениджмънт“ЕООД) е извлечена вследствие на процес по събиране и проверка на доказателства, развил се в съдебно следствие по Глава двадесет и седма от НПК, по-точно в процедурата по чл.371, т.1 от НПК. Проверката на въззивната инстанция констатира изпълнение на чл.372, ал.1 от НПК, наличие на съгласие, законосъобразност на следствените действия по чл.139 от НПК и на способа по чл.144 от НПК, релевантна законосъобразна преценка на проверяваната инстанция по чл.372, ал.3 от НПК, както и прецизно изпълнение на приобщаването по чл.373, ал.1 от НПК на гласни доказателства от досъдебното производство в показанията на св.св.Н.Х., Ю.Ю., Н.А., Д.А., А.А., С.Р., А. Д., К.П., М.М., Д.Д., К.М., Г. К., Р.П., В.В., И.У., Т. Т., Й.К., Е. Г., Ж. К., Д.Е., В. Б., Е.И., Л.К., Т. Т., М.М., К.В., В.Й., Я.В., Р.М., К.Б. и заключението на СГЕ (ДПр, т.3, л.138) без да се провежда разпит на вещото лице Н. Н., както и на свидетелите (НОХД, л.97). Посочените доказателствени източници, заключението на СГЕ от ДПр, както и обясненията на подс.Н., показанията на св.св.Б., А., Т., Т., Св.Х., Н.а, Х., Я., Ж., Д., К., заключенията на ССчЕ-зи, СГЕ-зи и АТЕ, писмени и веществени доказателства са в основата на фактическите положения, приети и от настоящия въззивен състав (подробности в коя част се кредитират доказателствата и доказателствените източници следват в решението).

За обосноваване на фактическите обстоятелства в предмета по чл.102 от НПК окръжният съд е провел анализ и оценка на доказателствата и източниците им, която въззивният състав възприема в една немалка част, в друга част преосмисля и допълва както поради събраните в тази инстанция доказателства, така и вследствие на собствената оценка по чл.107, ал.5 от НПК.

І.Относно деятелността на подс.Г. Р.:

В обясненията си в съдебното следствие (НОХД, л.306гр. и ВНОХД, л.126) подсъдимият Р. твърди, че св.А. Б. управлявал търговските дела на „Б. билдинг“ЕООД, към които самият разпитван имал само и единствено известни изпълнителски задължения. Тази версия правилно е възприета от проверяваната инстанция за недостоверна, а предвид факта, че св.А. Б. е разпитан в условията на непосредственост в съдебното следствие в тази инстанция, е необходимо да се приведат и следните съображения:

Няма и не може да има спор, че към датата на регистрация на „Б. билдинг“ЕООД, подс.Р. се намирал все още под угрозата на чл.68 от НК във връзка с осъждането му по НОХД №2111/2010 година по описа на Окръжен съд-Варна. С оглед показанията на св.св.В. Б. и А. Б., също е безспорно, че в изпитателния срок на условното си осъждане, деецът осъществявал нарушения на данъчното законодателство, включително и някои от тях с престъпен мотив, използвайки двамата разпитани за подставени лица в търговския оборот и произтичащите от него данъчни правоотношения. От показанията на св.св.В. Б. и А. Б. в досъдебното производство става ясно, че двамата са роднини, и двамата са наемани за обща работа от дееца на борси за строителни материали в гр.Варна. Връзката на тези борси с подс.Р. се изяснява от писмени доказателства (ДПр, т.4, л.45, л.52 – на адреси в гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“ №34 и „Вятърна мелница“), включително чрез показанията на св.св.А. (ДПр, т.2, л.30) и М. (ДПр, т.2, л.53), като доказателствената съвкупност не оставя съмнение, че подсъдимият е реалният собственик на търговските обекти.

И двамата разпитани (св.св.Б. и Б.) установяват едни и същи факти – подсъдимият използвал личните им данни, за да регистрира на тяхно име търговски предприятия, които той реално управлявал за удовлетворяване на субективните си цели. Конкретно, св.В. Б. разказва за фирма „Агро ал“, вписана по инициатива на дееца на името на свидетеля, с издадени банкови документи, електронен подпис и данъчна регистрация привидно на Б., съобщава данни за теглене на пари от сметките на „Агро ал“, които суми той предавал незабавно на подс.Р., говори за упълномощаване на последния с всички права по управлението на дружеството, както и за съдействие от страна на Р. при издаването на лични документи с посочен адрес в с.Приселци, където Б. никога не е живял (ДПр, т.3, л.2). Преки доказателства в коментирания доказателствен източник, както и кореспондиращи отново преки доказателства в приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на св.Б. (ДПр, т.3, л.124) сочат, че подобен подход подсъдимият приложил и по отношение на самия Б.. Той също бил използван като подставено лице от подс.Р. за управител на „Б. билдинг“ЕООД, регистрирано по реална инициатива на дееца. Седалището на дружеството формално се намирало в с.Приселци, като чрез писмени доказателства (ДПр, т.4, л.60 и т.7, л.4) се установява, че в имот на ул.“П.Славейков“ №5 (седалище на ЮЛ – ДПр, т.1, л.64) нито дружеството, нито св.Б. били познати. За разлика от двамата свидетели, към момента на регистрацията на ЮЛ подс.Р. имал връзка със с.Приселци, легитимирайки се с постоянен адрес в това населено място, което обстоятелство се извлича от пълномощно от 15.12.2015 година (ДПр, т.1, л.61).

Гласните доказателства в показанията на св.Б., потвърдени от пълномощно (ДПр, т.1, л.61) не оставят съмнение и за сходния подход, по подобие на описания от св.Б., за снабдяване на дееца с пълна представителна власт по отношение на „Б. билдинг“ЕООД още в деня на регистрация на дружеството. В показанията от ДПр, св.Б. отрича да има общо с тегленето на пари от сметките на „Б. билдинг“ЕООД, казва със сигурност, че не познава счетоводителите на ЕООД-то (ДПр, т.3, л.124), не познава и лицата по деветнадесетте граждански договора, с изключение на племенника си - св.Б. (ДПр, т.7, л.201).

В условията на непосредственост настоящият въззивен състав проведе разпит на св.А. Б. (ВНОХД, л.103гръб). В по-голямата част депозираните показания в съдебното следствие са недостоверни, защото:

1.При съпоставка между показанията на св.Б. (ДПр, т.3, л.1 – приобщени по реда на чл.373, ал.1 от НПК) и показанията на св.Б. в съдебното следствие не се извлича истинност на обстоятелството, че последният живял при племенника си в с.Приселци, доколкото самият В. Б. съобщава за привидна връзка с населеното място, инициирана от подс.Р.;

2.Не е вярно, че св.Б. наел св.А. за счетоводител на „Б. билдинг“ЕООД, защото: 1)взаимоотношенията между ЮЛ и св.А. са вследствие на доказана инициатива на подс.Р. (ДПр, т.1, л.62); 2)св.св.К. и Г. (ДПр, т.2, л.100 и л.103) заявяват, че подс.Г. Р. е клиент на счетоводната къща „Ажур плюс“ от много години, т.е. логично е той да е учредител на правоотношението на св.А. с „Б. билдинг“ЕООД, каквито са и данните по делото; 3)показанията на св.А. (ДПр, т.2, л.96) доказват активността на подс.Р. по отношение на документооборота на „Б. билдинг“ЕООД и 4)самият разпитван заявява пред въззивния съд „..Г. не познавам..“ (ВНОХД, л.104), с което сам се отрича от проверяваното твърдение;

3.Не е вярно и разказаното от св.А. Б. в съдебното следствие, че наемал работници за строителната борса на „Б. билдинг“ЕООД - заявленията му в тази част се опровергават от преките доказателства в показанията на св.М.М. (ДПр, т.7, л.123);

При горните съображение стават ясни причините, поради които въззивният съд кредитира показанията на св.Б. от досъдебното производство, приобщени чрез процесуалния инструмент по чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, отбелязвайки, че те не са единственият доказателствен източник за реалната роля на подсъдимия Р. като управител на „Б. билдинг“ЕООД. Освен подкрепящите доказателства в показанията на св.Б., са налице и други неопровергани фактически данни – например констатациите в хода на данъчната ревизия на „Б. билдинг“ЕООД, върху които прецизно проверяваната инстанция се е фокусирала, провеждайки доказателствената си оценка в съответствие с принципа по чл.107, ал.5 от НПК.

Накратко, св.св.К. Х. и С. Х. – служителки в НАП-Варна, осъществили проверка на „Б. билдинг“ЕООД. От неоспорените от страните показания на двете свидетелки, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (ДПр, т.2, л.118 и л.123) става ясно, че те установили две строителни борси на „Б. билдинг“ЕООД, направили неуспешен опит да стигнат до контакт със св.Б., но пък влезли във връзка с подс.Г. Р., който се намирал в единия търговски обект. Резултатите от проверката, освен вербализирани гласно при разпита на свидетелктие, се извличат и от други писмени доказателства, чийто синтез се подава на следните изводи:

1.От справка за наети по трудов договор лица (ДПр, т.4, л.34) и от приобщените показания по чл.283 от НПК на св.св.Н.Х. (ДПр, т.2, л.33), А.А. (ДПР, т.2, л.42), Т. Т. (ДПР, т.2, л.88), Д.Е. (ДПр, т.2, л.115) и Д.А. (ДПр, т.2, л.30) се налагат две безспорни заключения: а)нито едно от тези лица не е работило по трудов договор за „Б. билдинг“ЕООД и б)връзката между всички тях и дружеството е единствено подс.Г. Р., който им е познат като собственик на строителна борса в гр.Варна и който ги наемал да събарят стари къщи, плащал им на ръка, включително се снабдил с данните от личните им документи.

2.Както вече беше казано, данъчните проверки обхванали две строителни борси в гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“ №34 (ДПр, т.4, л.45) и до т.нар. Вятърна мелница (ДПр, т.4, л.52). При посещението на обекта на първия адрес, на място били установени подс.Р., също св.св.М.М. и М.М.. При съблюдаване на показанията на свидетелите (ДПр, т.2, л.53 и т.7, л.123) става ясно, че те били наети от подс.Р. да работят на неговата борса за строителни материали – „…Работодател ми беше Г. Р.…получавал съм възнаграждение само от Г. Р.…Пак ви казвам, че познавам лицето Г. Р., който има борса за строителни материали, която се намира над затвора…“ (ДПр, т.2, л.54 и л.55) и „…Не си спомням да съм подписвал документи, докато съм работил при Г. Р.. Искам да кажа, че и към момента работя на строителната борса при Г. П. Р., която се намира на бул.“Хр.Смирненски“… При Г. Р. работя от около пет години..“ (ДПр, т.7, л.124). От показанията на св.М., в съзвучие с показанията на св.В. Б., се извлича обстоятелството, че св.А. Б. бил работник в същата строителна борса, очевидно стопанисвана от подс.Р. в качеството му на фактически управител на „Б. билдинг“ЕООД, доколкото търговският обект е свързан с юридическото лице.

В другия склад - до т.нар. Вятърна мелница, данъчните служителки установили св.К.В., която в показанията си (ДПр, т.7, л.132) заявява, че била наета на работа от подс.Г. Р., който се „… води управител…“ на строителната борса и при когото работила в периода 2016-2017г. Гласният доказателствен източник утвърждава също и извода за реалната фактическа връзка между дееца и св.Г. А. във връзка със счетоводното обслужване на „Б. билдниг“ЕООД.

3.Подс.Р. в лично качество сключил предварителен договор за покупко- продажба на сграда за търговия от 70кв.м., която се намирала на бул.“Хр.Смирненски“ №34 (ДПр, т.4, л.196 и л.38). Пак като физическо лице, той стопанисвал по договор с кмета на район „Младост“ в гр.Варна 15кв.м. общинска земя и ползвал пред обекта на бул.“Хр.Смирненски“ 10кв.м. (също общинска земя) за строителни материали (ДПр, т.4, л.174-л.177). От доклад (ДПр, т.4, л.38) се извлича обстоятелството, че постройката от 70кв.м. и общинската земя са всъщност част от борсата за строителни материали на бул.“Хр.Смирненски“, а както стана ясно към нея подс.Р. имал изцяло персонално отношение като наемател и собственик. От този извод следва и друг – договорът за наем от 15.01.2017 година е привиден, създаден да обслужи субективните намерения на подс.Р. в качеството на фактически управител на „Б. билдинг“ЕООД, като идентичен извод може да се направи и по отношение на договор за наем на МПС (ДПр, т.4, л.125 и т.5, л.65). Дедукцията не се променя от свидетелстването на А. Б. (ВНОХД, л.104), който признава подписването на договор и писмени обяснения (ДПр, т.4, л.128-129) – факт, попадащ в съответствие с обоснования фактически извод на проверяваната инстанция, че свидетелят само поставял подпис върху някои документи на дружеството, но без да има представа нито за тяхното значение, нито за реалните търговски дела. Доказателство в тази насока са освен анализираните дотук фактически източници и обстоятелството, че от името на свидетеля са създавани неистински и с невярно съдържание документи, за което се съди както от показанията на св.Б. в тази инстанция (по отношение на обяснения в хода на данъчната ревизия - ДПр, т.3, л.66), така и от заключението на СГЕ (ВНОХД, л.86 и сл.), кредитирано предвид научната верификация на изводите като обосновано и правилно.

По-нататък, с отношение към обмисляната роля на подс.Г. Р. спрямо търговските дела на „Б. билдинг“ЕООД, въззивният състав се спря на показанията на св.Г. А., както и на приобщени във връзка с процедурата по чл.371, т.1 от НПК други гласни доказателствени средства. От мотивите към проверяваната присъда не става видна оценката на очертаната доказателствена група във връзка със защитната версия на дееца за изпълнителски ангажимент към „Б. билдинг“ЕООД, поради което с настоящите съображения, съдебният състав като втора инстанция по фактите, прави своите оценъчни допълнения.

Вече бе приведен анализ на доказателства и източниците им с извод, че правоотношението между св.А. и „Б. билдинг“ЕООД е възникнало вследствие на предходно познанство между счетоводителката и подсъдимия, и по възлагане на счетоводното обслужване чрез пълномощие от последния. В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелката съобщава недостоверни факти за ролята на св.Б. във взаимоотношението със счетоводната къща (НОХД, л.100 гръб), които в конкретен вид са следните:

1.Не е вярно обстоятелството, че св.Б. изпращал работници, защото нито един от разпитаните в досъдебното производство свидетели (чиито показания са обхванати от процедурата по чл.371, т.1 от НПК) и въвлечени привидно в някакви работни отношения с „Б. билдинг“ЕООД, не съобщава да е бил наеман на работа от св.Б. и/или пък да е контактувал със св.А. като приносител на документи на „Б. билдинг“ЕООД, напротив – поантата на гласните доказателства е връзката на всеки един от тях с подс.Р.;

2.Не е вярно и твърдението на разпитаната, че документите на „Б. билдинг“ЕООД й били предавани предимно от управителя св.Б., защото същият не е имал никакво отношение към дейността на дружеството, с оглед вече ангажираните съображения по-нагоре в настоящето решение.

По отношение на реалната роля на подсъдимия Р. в счетоводното обслужване на ЮЛ, въззивният състав констатира противоречия в показанията на св.А., прилагайки инструмента на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК (ВНОХД, л.106). Така към доказателствената съвкупност се приобщиха частично показания на разпитваната от ДПр (т.2, л.96), в които същата подробно обяснява, че инициатор на документооборота във връзка с инкриминираните деветнадесет граждански договора е подс.Р., включително свидетелства и за обстоятелството, че точно той й предал инкриминираната фактура №22. С оглед преките доказателства в показанията на свидетелката от ДПр, потвърдени от инкриминираните документи (граждански договори, констативни протоколи, сметки, фактури) необоснована се явява защитната теза на адв.Ф., че св.А. носи цялата отговорност за счетоводството на „Б. билдинг“ЕООД, т.к. отражение във финансовите регистри (в смисъл на документален оборот по ЗСч и други данъчни закони) са намирали само и единствено първични счетоводни и документи, достигнали до Г. А. по волята на подс.Р.. Продължавайки с анализа на фактическите данни относно управлението на „Б. билдинг“ЕООД, въззивният състав обмисли и показанията на св.св.Х., Ю., Н.А., Д.А., А., Р., Д., П., М., Д.Д., М., К., П., В., У., Т., К., Е., Б., И., М. и М., констатирайки пълно единомислие между преките доказателства в тях относно: 1)обединяващата връзка между разпитаните в лицето на подс.Г.Р., който ги наемал лично или чрез св.П. за работа на надница; 2)всеки един от тях, по искане на подсъдимия персонално или чрез св.П., предоставил на дееца данните от личните си карти.

Съмнение в достоверността на доказателствата не се поражда, първо при контролните преки доказателства в показанията на св.П. Т. (НОХД л.98гръб) и второ, при съпоставка на гласните доказателства с инкриминираните неистински и неверни граждански договори, констативни протоколи и сметки – истинността на чието съдържание е отречена както чрез проведения разпит на свидетелите, така и чрез приобщеното по реда на чл.283 от НПК заключение на СГЕ (ДПр, т.3, л.138). Въззивният състав отива и по- далеч в анализа си, коментирайки писмени доказателства в ДПр, т.6, л.172- л.173, които с оглед показанията на св.св.В. Б. (и ВНОХД, л.104 гръб), К. и П. отразяват недостоверни обстоятелства.

И накрая, във връзка с разискваното отношение на подс.Р. към управлението на „Б. билдинг“ЕООД, въззивният състав обсъди обясненията на подс.Н. в съдебното следствие, договор №1/01.05.2017г., фактура №22/27.07.2017г., приемно-предавателен протокол (ДПр, т.1, л.56-л.59), които съвместно с приобщените и кредитирани показания на св.А. от ДПр, показанията на св.Я. (НОХД, л.139 гръб) и извлечения от сметката на „Б. билдинг“ЕООД в „Алианц Банк България“АД (ДПр, т.3, л.74) доказват, че единствено подс.Р. има отношение към търговските отношения на „Б. билдинг“ЕООД с „Агро проджект мениджмънт“ЕООД, включително към счетоводното отразяване на документацията за първото дружество и достигането на същата пред органите на приходите в осчетоводения вид.

В обобщение на изложеното, изводът на първоинстанционния съд относно управлението на „Б. билдинг“ЕООД – изпълнявано единствено от подс.Г. Р., е обоснован и споделен изцяло, като обясненията на дееца в съдебното следствие, попадащи в несъгласие с доказателствено обоснованите фактически положения, правилно са оценени от окръжния съд за недостоверни.

Предвид писмо №53332-16/27.01.2020 година (ДПр, т.9, л.131), както и при преките доказателства в показанията на св.А. (НОХД, л.100 гръб) е безспорен фактът, че за 2017 година ГДД по чл.92 от ЗКПО за „Б. билдинг“ЕООД не е подавана. В съответствие с писмените доказателства (т.9, л.141 и сл.) и заключението на ССчЕ (ДПр, т.9, л.248 и сл.) за 2017 година дружеството дължало 11915.76лв корпоративен данък при данъчната печалба на обща стойност от 119157.64лв, върху установяването на чийто размер и плащането му пряко влияят деветнайсетте инкриминирани граждански договора – извод, направен предвид отговорите по чл.282 от НПК на в.л.П. Ж. в съдебното следствие в тази инстанция (ВНОХД, л.125).

Казаното дотук позволява на въззивния състав убедено да отхвърли атакуващите присъдата аргументи на адв.Ф. за необоснованост на извода относно ролята на подс.Р. в управлението на „Б. билдинг“ЕООД. На базата на доказателствения разбор се извличат данни за цялостно водене от страна на дееца на търговските дела на дружеството, като реалната роля на привидния управител е без отношение към тях - установено е единствено, че св.Б. подписвал някои документи за симулативно обосноваване на връзката му с дружествените работи, което не му придава фигурата на действителен управител на търговското предприятие.

ІІ.По отношение на обвинението спрямо подс.Т. Н.:

Вторият фактологичен аспект на проверявания съдебен акт се развива по взаимовръзката между „Винарска изба Св.Г.“ЕООД – „Агро проджект мениджмънт“ЕООД - „Б. билдинг“ЕООД. По търговските договорености и изпълнението им, оценъчните съображения на първоинстанционния съд са подробни и в по-голямата част споделени от този въззивен състав, доколкото собственият доказателствен анализ води до сходни на приетите обстоятелствени констатации.

Без да анализира документалната история на първите две юридически лица - тя е и безспорна, и без съществено значение за проверка обосноваността на обвинителната теза, въззивният състав се съсредоточи върху правопораждащия факт касателно взаимоотношенията между трите дружества. Това е изпълняван проект под №134/30.03.2015 година (НОХД, л.200) от „Винарска изба Св.Г.“ЕООД, финансиран от ДФЗ и контролиран от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Инвестиционното начинание ангажира собствени на ЕООД земи в землището на с.Бенковски с №№050011, 050012, 050014 и 050019 (НОХД, л.216-л.219), което автоматично изключва релевантността на протокол за проверка на имот с №050013 (НОХД, л.123) към визирания проект на „Винарска изба Св.Г.“ЕООД, оттам и води до неотносимост към предмета на доказване на показанията на св.св.Светодара Х. и Р. Н.а по отношение на констатациите им за имот с №050013.

В самото начало на 2017 година между първите две дружества бил сключен договор №1 (ДПр, т.7, л.118), чийто предмет касае презасаждане на винено лозе на площ 4.5424ха в четирите парцела в землището на с.Бенковски, собственост на „Винарска изба Св.Г.“ЕООД, със срок за изпълнение до 01.07.2017 година.

Съобразно данните от ТР, „Агро проджект мениджмънт“ЕООД се появява като регистрирано ЮЛ на 05.12.2016г., т.е. нереалистично би било да се очаква, че двадесет и пет дни след учредяването си дружеството ще има техническа и кадрова обезпеченост да изпълни договора от 01.01.2017г. Защо при това положение „Винарска изба Св.Г.“ЕООД е влязла в търговски взаимоотношения с „Агро проджект мениджмън“ЕООД е резонен въпрос, на който обвинителната власт не се е спряла и не е обхванала с обвинителни факти в обвинителния акт.

Въззивният състав приема за достоверни обясненията на подс.Н., че взаимоотношенията на неговото търговско предприятие с „Б. билдинг“ЕООД, обособени с договор №1 от 01.05.2017г., са за изпълнение на задълженията му по договор №1/01.01.2017 година.

Съществено за предмета на доказване по делото е да се проследи реалността на търговската договореност от 01.05.2017г., за да се отговори на въпроса има ли истински междуфирмени взаимоотношения или по друг начин казано - действителни ли са услугите по фактура №22/27.072017 година. Окръжният съд е привел своите съображения, поставяйки в основата им показанията на св.Илиян Ж. (НОХД, л.271 гръб). Свидетелят е управител на „Биофарм Агро“ООД (НОХД, л.227), като от 24.02.2017 година това дружество е страна по договор с „Винарска изба Св.Г.“ЕООД за доставка на посадъчен материал (ДПр, т.6, л.28 гръб-л.29). Част от този материал е предаден в края на април 2017 година (ДПр, т.6, л.34), друга част според гласните доказателства в показанията на този свидетел и фирмен документ №5-1/2017г. (НОХД, л.225) е доставена на подс.Т. Н. в началото на месец май 2017 година, поради което правилно доказателствените източници са вложени от контролираната инстанция във фактическото положение, че лозовите насаждения в четирите парцела на „Винарска изба Св.Г.“ ЕООД са започнали да се засаждат около началото на месец май 2017 година. Друг доставчик на лозички е „Симента“ООД (ДПр, т.6, л.27 гръб), като на 29.05.2017 година управителят на „Винарска изба Св.Г.“ЕООД получил лозово-посадъчния материал (ДПр, т.6, л.27). За разлика от доказателствената верига, която позволява да се проследи предаването на лозовия материал от св.Ж. на подс.Н., за настоящето наказателно производство не е ясно дали и кога посадъчният материал, доставен от „Симента“ООД е достигнал до изпълнителя по договора от 01.05.2017 година. Всъщност, дефицитът на факти не е критичен, защото за предмета на доказване е безспорно, че земеделските мероприятия по проект №134/30.03.2015 година на „Винарска изба Св.Г.“ЕООД са реализирани в срок. Източници на данни за фактическото обстоятелство са:

1.Контролни листи за проверка на място, осъществена от Г. А. и св.Н. Т. като служители в ИАЛВ (НОХД, л.241, л.242). Двете писмени доказателства установяват, че на 28.06.2017 година в парцели с №№050011, 050012, 050014 и 050019 подпорните конструкции на лозовите масиви били изградени, а самите земи били засадени с преобразувани права от Националния резерв (лозови сортове Каберне фран, Пино ноар, Траминер, Гъмза, Мелник 55, Сира). На 06.07.2017г. е подписана заповед №РД-12-339 от изпълнителния директор на ИАЛВ за издаване на удостоверение за приключени дейности по проект №134/30.03.2015 година (ВНОХД, л.62), както и самото удостоверение №127 (ВНОХД, л.61), което според свидетелстването на Н. Т. (ВНОХД, л.105 гръб) означава констатация за извършени мероприятия по договора между „Винарска изба Св.Г.“ЕООД и ДФЗ (засаждане на лозе в собствени парцели в землището на с.Бенковски и изграждане на подпорна конструкция).

2.Присъствен лист за проверка от 20.11.2017 година (ДПр, т.10, л.126) от св.св.К. и Д. – служители в МЗХГ, ИА“Сертификационен одит на средства от Европейските земеделски фондове“ и показанията на тези лица в съдебното следствие (НОХД, л.273 гръб и л.274), която доказателствена съвкупност потвърждава изпълнението на проект №134/30.03.2015г. от „Винарска изба Св.Г.“ЕООД.

3.Заключение на назначената от окръжния съд агротехническа експертиза (НОХД, л.190), която правилно е кредитирана от първата инстанция, доколкото съществените за предмета на доказване данни са проверени от способа по чл.144 от НПК. Вещото лице е направило констатации след лично посещение в инкриминираните четири масива, като на база на специалните си знания в областта на агрономията е оценила, че засадените там лозови масиви са на пет години, посочила е и наличие на 3770 дървени акациеви лозарски кола с телена конструкция, опъната с грибли.

4.Веществени доказателства, събрани от ВОС (НОХД, л.298), предявени на страните в съдебното следствие от тази инстанция (ВНОХД, л.105), които кореспондират с горепосочените непосредствено по-нагоре в точки от едно до три доказателства и техните източници.

При липсата на спор по изпълнение на визирания проект №134/30.03.2017 година от страна на „Винарска изба Св.Г.“ЕООД, първоинстанционният е приел, че договор №1/01.05.2017 година между „Агро проджект мениджмънт“ЕООД и „Б. билдинг“ЕООД е изпълнен от подс.Р.. Разисквайки тази констатация, въззивният състав установи следното:

Съдейки от договор от 01.05.2017 година, детайлизиран с приемно- предавателния протокол от 27.07.2017 година, от издадената фактура №22 от същата дата, от фактура №2/05.06.2017г. (ДПр, т.6, л.38 гръб), както и от приемно-предавателни протоколи с №№1 и 2 между „Винарска изба Св.Г.“ЕООД и „Агро проджект мениджмънт“ЕООД, за изпълнение на договора от страна на „Б. билдинг“ЕООД би следвало да е налице специална земеделска техника, за каквато доказателства няма. Няма и доказателства за човешкия фактор, ангажиран с изпълнение на земеделските работи. Отново с отношение към договора от 01.05.2017 година, въззивният състав вече имаше повод да определи стоковите разписки за доставяне на циментови колове, съдържащи се в т.7, л.172-л.173 от ДПр за недостоверни – при заявления на св.св.П., К. и Б. (за последния да се имат предвид и показания ВНОХД, л.104 гръб) и неотносими към доставката по фактура №22/27.07.2017г. - предвид обясненията на подс.Н. (НОХД, л.306) и заключението на агро-техническата експертиза, подпорната конструкция в лозовите масиви е изградена от 3770 дървени акациеви лозарски кола. Обстоятелството на разминаването обаче не би могло да се отрази в съзнанието на подсъдимия, доколкото в инкриминираната фактура и прилежащия към нея протокол е описано поставяне на 3770 колове за лозова конструкция, без да се уточнява тяхната спецификация.

И все пак, в доказателствената основа са налице данни, които не позволяват категорично отхвърляне на възможността „Б. билдинг“ЕООД чрез подс.Г. Р. като фактически управител да е реализирало или да има отношение към аграрните мероприятия в четирите парцела – на първо място са обясненията на подс.Н. (НОХД, л.306), съобразно които и въззивният състав приема, че заедно с уверенията на подс.Р., че може да изпълни засаждането и набиването на колове, деецът е виждал на терена да работят хора, на следващо място са показанията на св.Ж. (НОХД, л.272), които също установяват, че във времето на договора между „Агро проджект мениджмънт“ЕООД и „Б. билдинг“ЕООД в земеделските парцели се е работило целенасочено и накрая са констатациите на служителите от ИАЛВ към 28.06.2017 година за изцяло реализирани земеделски дейности в земите на „Винарска изба Св.Г.“ЕООД в района на с.Бенковски. При данните в показанията на св.П. Т. (НОХД, л.98 гръб) и в показанията на св.св.П. (ДПр, т.2, л.50), У. (ДПр, т.2, л.58), В. (ДПр, т.2, л.68), П. (ДПр, т.2, л.73), М. (ДПр, т.2, л.78), Д. (ДПр, т.2, л.83), К. (ДПр, т.2, л.91) е обективно да се каже, че подс.Р. по принцип води търговските си дела на тъмно, какъвто подход не е изключен и по отношение на инкриминираните аграрни задължения.

Събраните и проверени доказателства конкретно по изпълнение на договора от 01.05.2017 година не позволяват по-сериозно детайлизиране на обмисляните обстоятелства, затова въззивният състав прие, че не може да се твърди категорично невярно документиране на услуги с фактура №22/27.07.2017 година. Доколкото изводът съвпада отчасти със защитната теза на адв.Р. в тази инстанция, същата се възприема за основателна, но не и в аргументацията за точния начин на изпълнение на договора от страна на „Б. билдинг“ЕООД.

Във връзка с инкриминираните обстоятелства около договора от 01.05.2017 година са назначени две ССчЕ. Инициираната в съдебното следствие ССчЕ (НОХД, л.119) има своето значение на плоскостта на преценката дали по чисто счетоводни причини и при наличния документооборот по договор №1/01.05.2017 година има несъответствие на СД по ЗДДС на „Агро проджект мениджмънт“ЕООД за м.07.2017 година с разпоредби на ЗДДС, както и дали съществуват други документални противоречия със ЗСч и ЗКПО. Изводът на вещото лице е, че фактура №22/27.07.2017 година, при потвърждаващите я договор №1/01.05.2017 година и приемо-предавателен протокол, няма пречка да бъде включена в дневника за покупки и СД за м.07.2017г. на посоченото ДЗЗЛ, съответно да обоснове правото на данъчен кредит в размер на 16435.28лв. Що се касае до заключението на ССчЕ (ДПр, т.10, л.50), при невъзможността по несъмнен и категоричен начин да се докаже, че фактура №22/27.07.2017 година е с невярно съдържание, следва и допустимост на ползването на данъчен кредит по същата от страна на „Агро проджект мениджмънт“ЕООД. Другата ССчЕ (ДПр, т.9, л.264) се приема за обоснована и правилна - основана на писмените и гласни доказателства, установяваща размера на годишната данъчна основа и стойността на укрития от подсъдимия като фактически управител на „Б. билдинг“ЕООД корпоративен данък за 2017 година.

Въззивният състав намери причина при измененото обвинение по отношение на подс.Н. (НОХД, л.308 гръб) да попълни доказателствената съвкупност с ГДД по чл.92 от ЗКПО на „Агро проджект мениджмънт“ЕООД (ВНОХД, л.117 и следващите) и да изясни с помощта на ССчЕ (ВНОХД, л.151) дали фактура №22/27.07.2017 година е включена във формиране на данъчната основа на ДЗЗЛ по ЗКПО. Въз основа на писменото доказателство и при резултата от способа по чл.144 от НПК, изводът е положителен – фактура №22 намалява данъчната печалба на „Агро проджект мениджмънт“ЕООД по ЗКПО за 2017 година В обобщение на съображенията дотук, оплакванията на публичното обвинение и на защитника на подс.Р. срещу обосноваността на присъдата са несъстоятелни. Окръжният съд е провел своята доказателствена оценка в предмета по чл.102 от НПК, формулирайки прецизни фактически изводи. Въззивният съд, в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК приведе свои оценъчни съображения, вследствие на които прие нови фактически обстоятелства с отношение към задължението на подс.Н. като управител на „Агро проджект мениджмънт“ЕООД по чл.92 от ЗКПО и преосмисли извода относно отразената доставка на услуга във фактура №22/27.07.2017 година, заключавайки че доказателствената основа не позволява категорично да се отхвърли нейната реалност.

В пределите на фактическите положения въззивният състав не намери основание за изменение на присъдата по приложението на материалния закон.

Деятелността на подс.Р. се обхваща от състава по чл.255, ал.1, т.т.5 и 6 вр. чл.26, ал.1 от НК, като деецът е годен субект на престъплението, доколкото той като пълномощник на „Б. билдинг“ЕООД осъществявал търговската дейност и функциите на ДЗЗЛ-търговец, включително създавайки и инкриминираната първична счетоводна документация. Както се посочва в указанията на ТР 4-2016-ОСНК, въпросът за субекта на престъплението по чл.255 от НК е фактически, а в настоящия казус той е решен при убедително отхвърляне на версията на дееца за реална и осъзната съпричастност на св.А. Б. към търговските дела на дружеството, към документооборота, счетоводното му отразяване и съответното данъчно оповестяване.

С оглед на безспорните обстоятелства относно неистинността и невярното съдържание на инкриминираните деветнадесет граждански договора за услуги – факт, отразен в съзнанието на дееца предвид авторството на документите от негова страна като представляващ „Б. билдинг“ЕООД и при установените взаимоотношения със свидетелите, фигуриращи като наети лица по трудовите правоотношения, следва извод в насока на изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.5 от НК. Правилен е изводът на окръжния съд, че с неистинските и с невярно съдържание инкриминирани документи деецът е нарушил принципа на документалната обоснованост по чл.10, ал.1 от ЗКПО, доколкото тези първични счетоводни документи, с които привидно се документират стопански операции за първи път, са от съществено значение за данъчното облагане на ДЗЗЛ, като в случая чрез тях се намалява годишната данъчна печалба на дружеството. По този начин деецът препятства установяването на данъчното задължение за корпоративен данък и плащането му в пълен размер, постигайки престъпните последици по чл.255, ал.1 от НК. Принос към реализирането на тези последици има и осъщественото от страна на подс.Р. изпълнително деяние по чл.255, ал.1, т.6, пр.2 от НК, като в случая използването на неистинските и с невярно съдържание първични счетоводни документи е станало факт с предоставянето им от страна на подсъдимия за целите на счетоводството на дружеството, което реално е поставило инкриминираните документи в положение да бъдат проверени във всеки един момент от органите по приходите, каквато ситуация се е развила при насрещните данъчни ревизии на „Б. билдинг“ЕООД.

С обвинителния акт на ОП-Варна по отношение на подсъдимия е повдигнато и обвинение за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК, за което е постановено частично оправдаване поради несъставомерност на изпълнителното деяние в инкриминирания период. Въззивният състав е солидарен с правоприлагането, а бездействието на дееца да изпълни задължението по чл.92 от ЗКПО е факт, който би следвало да намери отражение при индивидуализацията на наказанието.

Известно несъгласие тази инстанция заявява с оправдаването на подс.Р. да е извършил инкриминираното престъпление в периода от 01.01.2017г. до 01.05.2017 г., доколкото изпълнителните деяния по чл.255, ал.1, т.т.5 и 6 от НК практически рефлектират върху установяването на годишната данъчна печалба на „Б. билдинг“ЕООД и плащането в пълен размер на прекия корпоративен данък. Допуснатото нарушение на закона обаче е непоправимо поради липсата на съответен протест.

Неоспорима е хипотезата на чл.26, ал.1 от НК предвид времевия период на деятелността, в който при еднородност на вината и на обективните обстоятелства са осъществявани множество деяния, относими към състава на престъплението по чл.255, ал.1, т.т.5 и 6 от НК. Налице е пряк умисъл у подсъдимия, т.к. обективният състав на престъплението е намерил недвусмислено отражение в съзнанието му в насока, че с нарушаване на документалната обоснованост на стопанските операции по инкриминираните граждански договори и с използването в счетоводството на същите в качеството им на неистински и с невярно съдържание документи, се избягва установяването на данъчни задължения по ЗКПО и тяхното пълно и своевременно плащане в големи размери по стойностния критерий на чл.93, т.14 от НК.

Несподелими са съображенията на защитника адв.Ф. за обективна и субективна несъставомерност на деятелността, доколкото аргументацията е вследствие на подценяване на доказателствата и източниците им или при игнориране на действителното им съдържание. По защитните доводи - престъпните последици на същинското данъчно престъпление се осъществяват чрез изпълнителните деяния по чл.255, ал.1 от НК. Така и в случая - чрез счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство, неправомерно се внася изменение в резултата на годишната печалба в посока на нейното намаление, като по този начин се избягва установяването и плащането в пълен размер на корпоративен данък за 2017 година. Към постигане на същите престъпни последици е насочено и изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.6 от НК, което отново влияе в посока занижаване на данъчната основа по ЗКПО. Не съответстват на доказателствената основа и твърденията на защитника, че отговорност за инкриминираните 19 граждански договора носи счетоводната кантора „Ажур плюс“ ЕООД. Същите са съставени по инициатива на дееца - при заявление, че деветнадесетте лица работят на лозов масив и след предоставяне от страна на подс.Р. на личните им данни на счетоводителя. Що се касае до ролята на св.Б. в управлението на дружеството, въззивният съд изложи подробни съображения в секцията от решението, касаеща обосноваността на проверявания съдебен акт, затова повече не разисква тази проблематика (казаното има отношение и към развитата лична защита от подсъдимия в тази инстанция).

И защитната теза на адв.А. не намира опора в доказателствената основа, доколкото обективното поведение на подс.Р. недвусмислено разкрива субективното намерение за избягване укриването и плащането на корпоративен данък за 2017 година.

С проверяваната присъда подс.Н. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за данъчно престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2 и 7 от НК, срещу което правоприлагане по реда на чл.318, ал.2 от НПК протестира първоинстанционната прокуратура. Въззивният състав внимателно обмисли съображенията в протеста и прецени, че те не могат да обосноват процесуална последица по чл.336, ал.1, т.2 от НПК, доколкото в доказателствената основа по делото не се съдържат достатъчно и убедителни доказателства за данъчна измама от страна на подс.Г. Р., която да е била обхваната от съзнанието на подс.Н. към момента на осчетоводяване на фактура №22/27.07.2017 година в дневника за покупки и СД по ЗДДС за м.07.2017 година, както и отнасянето на стойността на тази фактура към годишната данъчна печалба на „Агро проджект мениджмънт“ЕООД, декларирана по реда на чл.92 от ЗКПО.

Прецизно, при данните по делото, окръжният съд е вложил в основата на материалното правоприлагане спрямо обвинението към този подсъдим Решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 във връзка с Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, обследвайки дали упражненото от подс.Н. право на приспадане на данъчен кредит не е с измамлива цел. При доказателствените съждения по-горе в решението, няма възможност обосновано да се твърди, че към момента на подаване на СД по ЗДДС за м.07.2017 година подсъдимият е знаел, че услугата по договор №1/01.05.2017 година не е реално изпълнена от „Б. билдинг“ЕООД. В полза на този извод са гласни и писмени доказателства (обясненията на подсъдимия, показания на св.Ж., констативни протоколи от 28.06.2017 година), които правят недоказана възможността по обективен път подс. Н. да е съзирал вероятна данъчна измама по линия на доставчика на услугата. Трябвало ли е подс.Н. да се увери дали поведението на „Б. билдинг“ЕООД по договора от 01.05.2017 година е правомерно? Да, трябвало е и по мнение на този състав, при констативните протоколи на ИАЛВ от 28.06.2017 година, с оглед заключението на агро-техническата експертиза, както и при изводите на ССчЕ (НОХД, л.119) за документална обоснованост на сделката по фактура №22/27.07.2017 година (изпълнена фактически), не може да се поддържа, че подс.Н. е имал основание да се съмнява в правомерното изпълнение на договора от 01.05.2017 година, поради което и заявеното приспадане на данъчен кредит в инкриминирания размер не влиза в колизия с данъчния закон, съответно не носи престъпен мотив.

Както стана ясно от отговорите на в.л.Ж. в съдебното следствие (ВНОХД, л.115гръб), правомерното осчетоводяване на фактура №22/27.07.2017 година в дневника за покупки на „Агро проджект мениджмънт“ЕООД законосъобразно намалява данъчната основа по ЗКПО. От фактическа страна по делото няма спор, че „Агро проджект мениджмънт“ЕООД е изпълнило задължението си по чл.92 от ЗКПО, подавайки ГДД №0300И0504393/28.03.2018 година, в която подс.Н. не е потвърдил съзнателно неистина относно реалността на доставка по фактура №22, съответно не е избегнал установяването и плащането на корпоративен данък в големи размери.

В тази част на решението въззивният състав намира повод да обсъди някои обстоятелства около вносни бележки (НОХД, л.160 и сл.), с които по сметка на Окръжен съд-Варна подс.Н. е внесъл сумите по повдигнатото му обвинение за укрити и неплатени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО ведно със законните лихви от възникване на същите до момента на погасяване на главниците. Няма спор, че извършеното плащане е предназначено в условията на евентуалност да обслужи прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.255, ал.4 от НК, но така реализирано, същото не удовлетворява привилегирования състав от обективна страна.

Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен - състои се от приходи, включително приходите от съдебни такси, субсидии от централния бюджет и разходна част. Направеното парично плащане от дееца не е приход от държавна такса, поради което неправилно е било прието. Доколкото основанието му е данъчно, то същото би следвало да се насочи към данъчна сметка на бюджета. Затова, настоящият състав обръща внимание на първоинстанционния съд, при действията по изпълнение на присъдата да се отправи уведомление до министъра на финансите чрез местната приходна агенция за направеното плащане на данъци и законна лихва от дееца, като министърът и/или друго оправомощено лице, съобразно правомощията си, вероятно ще предприеме съответни действия за целесъобразното отразяване на внесените суми.

Продължавайки по-нататък с проверка справедливостта на присъдата, въззивният състав с приоритет обмисли съдебния статут на подс.Р.. Според данните в свидетелството за съдимост и приложените бюлетини, подсъдимият се ползвал от института по чл.86 от НК във връзка с осъждането си по НОХД №464/1982 година, което обстоятелство поставя в сила чл.86, ал.2 от НК, т.е. по следващото осъждане по НОХД №2111/2010 година деецът би могъл да се реабилитира или по реда на чл.87 от НК, или при действието на чл.88а, ал.1 от НК. Първият законов ресурс не е използван, т.е. за съдимостта на подс.Р. се открива хипотезата по чл.88а, ал.3 вр. ал.1 от НК. Изпитателният срок на условното осъждане по НОХД №2111/2010 година финализира на 29.02.2016 година и оттогава започва да тече срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК, в чието времетраене попада и инкриминираното данъчно престъпление. Права е адв.Ф., че значение към съдимостта на дееца няма присъда по НОХД №5492/2012 година, с която е приложен чл.183, ал.3 от НК (т.1 от ТР 19-1974-ОСНК), но фактът не променя верния извод на окръжния съд, че при реализиране на престъплението по чл.255, ал.1, т.т.5 и 6 вр. чл.26, ал.1 от НК подс.Р. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, което е абсолютна пречка по приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Самата индивидуализация на наказанието на подсъдимия е извършена при доста пестелива мотивировка, която на първо място не се възприема за изчерпваща оценката по чл.54 от НК и на следващ ред, се преосмисля от настоящия състав по следния начин:

Личната опасност на подс.Р. е висока, защото:

1)Осъждането му за данъчно престъпление по НОХД №2111/2010 година не е изиграло никаква поправителна и превъзпитателна роля. Напротив, въпреки ангажирания наказателен инструментариум и в изпитателния срок на присъдата, подсъдимият предприел действия по регистрация на „Б. билдинг“ЕООД, извършвайки с това дружество нова престъпна дейност със съставомерни последици по чл.255, ал.1 от НК. Обективно е да се отбележи, че инкриминираното престъпление е резултат на добре планирани действия, сред които би следвало да се споменат възползване от страна на дееца от слабото социално положение на св.А. Б., неправомерното снабдяване с лични данни на свидетелите – привидни страни по инкриминираните граждански договори, използване и на други неистински и с невярно съдържание документи със същите данни като констативни протоколи и сметки към гражданските договори, стокови разписки за доставка на циментови колове – все действия, показващи сериозно задълбочаване на престъпната мотивация и маниер на дееца;

2)При съблюдаване на данните в показанията на св.Б. се налага извод, че мащабът на противоправната дейност на подс.Г. Р. надхвърля предметния казус;

3)Демонстрира устойчив користен мотив;

4)Не се набелязват смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства от кръга по чл.54, ал.2 от НК, включително и възрастта му.

Висока е обществената опасност на процесното престъпление, както предвид множеството изпълнителни деяния, така и при близостта на съставомерната последица до особено големите размери на избегнатите за установяване и плащане данъчни задължения, включително и при данните за нарушение на чл.92 от ЗКПО за 2017 година, реализирано от дееца, с което фактически се ощетява фиска на държавата. Към извода релевантни са и неистинските и с невярно съдържание констативни протоколи и сметки към гражданските договори, необхванати от диспозитива на обвинението, които в допълнителна степен завишават степента на обществена опасност на престъплението.

Доколкото санкцията по чл.255, ал.1 от НК е кумулативна, въззивният състав обмисли и данните за имотното състояние, доходите и семейните задължения на подс.Р., приемайки че същият реализира приходи, чийто реален размер е трудно установим при използвания подход за укриване на доходи, няма данни за семейна връзка и задължения.

В обобщение, наказанието на подсъдимия би следвало да се индивидуализира при наличие само на отегчаващи отговорността и вината му обстоятелства, т.е. към максималния размер на санкцията. Налагайки лишаването от свобода малко над специалния минимум, окръжният съд е нарушил чл.54 от НК, което нарушение обаче е неотстранимо при липсата на съответен протест за влошаване положението на дееца. Няма основание за изменение на кумулативното наказание глоба, което в размера от две хиляди лева отговаря изцяло на индивидуализиращите обстоятелства.

Въззивният състав се солидаризира с определения общ режим по чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, констатирайки че в присъдата технически неправилно вместо посочения нормативен акт е изписан НК, който несъществен недостатък е поправим по пътя на тълкуването, ако предизвиква трудност при изпълнението.

Неправилно с присъдата е реализирано отнемане в полза на държавата на л.а.“Форд Фокус“ с рег.№В 9992 НН и т.а.“Форд транзит“ с рег.№В 0112 СА, върху които е наложен запор за обезпечаване на наказанието глоба (ДПр, т.9, л.345, л.347). От фактическите обстоятелства на престъплението е безспорно, че двата автомобила нито са негов предмет, нито са негово средство, т.к. не са пряко свързани с извършване на изпълнителните деяния по чл.255, ал.1 от НК, следователно същите не биха могли да бъдат обект на конфискационната норма по чл.53 от НК. Допуснатото обезпечение на бъдещо вземане на държавата от наложено наказание глоба на подсъдимия Р. е за нейна защита в качеството на взискател, гарантирано е чрез обезпечителната мярка по чл.397, ал.1, т.2 от ГПК и има отношение към изпълнението на съдебния акт в хипотезата на чл.416, ал.4 от НПК.

Проверяваната присъда следва да се измени и в частта на разноските.

Касателство към осъждането на подс.Р. имат паричните разходи за експертизи в ДПр, т.9, л.248 и 264 на стойност от 655.20 лева (представена е само една справка-декларация от вещото лице - т.9, л.256), възнаграждение за в.л.Ж. в съдебното следствие в първата инстанция в размер на 250лв, като подсъдимият следва да понесе в тежест и разноските в тази инстанция във връзка с повдигнатото му обвинение на стойност 257.69 лева.

Преминавайки към обобщение, настоящият съдебен състав счита, че при проведената цялостна въззивна проверка на атакувания съдебен акт не се констатират основания за неговата отмяна. Едва тук, въззивният състав класифицира оплакването на прокурора в аспекта на чл.335, ал.2 от НПК - неоснователно, т.к. не се набелязват заявените с протеста съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.т.1 и 2, пр.1 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.334, т.3 и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд