Решение № 60 от 26.6.2020 г. на Административен съд - Търговище по дело № 43/2020 г.

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН. Делото е образувано по жалбата на „Едрев Комерс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, бул. „Трайко Китанчев“ № 9, ет. 3, ап. 9 ЕИК 204386996, представлявано от Г. Гр. А. ЕГН ••••••••••, чрез а.. Т. В. ••• против Решение № 82/ 21.04.2020 г., постановено по НАХД № 79/ 2020г. по описа на РС- Търговище, с което за нарушение на чл. 56, ал. 1 и на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето му е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. като незаконосъобразно. В жалбата е посочено като касационно основание – нарушение на закона. В с.з. касаторът, редовно призован не се явява, а се представлява от а.. В., която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът по оспорването – Регионална здравна инспекция-Търговище, редовно призован се представлява от гл. юрк. Пл. А., която изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Процесуалният представител на Окръжна прокуратура – Търговище счита жалбата за неоснователна, а решението за законосъобразно. Действително в оспореното решение са обсъдени всички доводи на жалбоподателя пред въззивния съд, относно начина на извършване на проверката, съставомерността, евентуално маловажността на допуснатото нарушение във връзка с допускане на тютюнопушене в заведение за обществено хранене са обсъдени в оспореното решение. Не са налице пороци при анализа на събраните доказателства и по прилагане на закона, поради което не са налице предпоставки за отмяна на постановения съдебен акт, с който изцяло е потвърдено издаденото НП. Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени процесното НП въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка от органи на РЗИ - Търговище на 14.11.2019 г. в 23.05 ч. в механа „Чевермето “, находящо се на бул. “Сюрен“, № 1, стопанисвано от „Едрев Комерс“ ЕООД гр. Търговище, било констатирано, че в обекта се допуска тютюнопушене в закрито обществено място, тъй като техни клиенти пушели цигари, които не са електронни. Били създадени условия за пушене, като на масите имало поставени глинени вазички с вода, които били пълни с фасове от цигари. Заведението било закрито обществено място с плътно затворени прозорци и таван, като в същото нямало естествена циркулация на свеж въздух. За констатираното бил съставен АУАН № 97/15.11.2019 г. за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, в присъствието на свидетеля по акта и управителя на юридическото лице. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. Във връзка с постъпилото възражение са представени доклади от актосъставителя и свидетеля по акта. Наказващият орган приел възраженията за неоснователни и въз основа на съставеният АУАН, Зам. Директора на РЗИ - Търговище издал процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 56, ал. 1 и на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето на жалбоподателя било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. От правна страна въззивният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Установи се, че АУАН е съставен следващия ден на проверката, непосредствено след установяване на нарушението, породи което е безспорно кога е извършена проверката, констатирано и извършено нарушението. Безспорно е установено по делото, че стопанисвания от дружеството обект - механа „Чевермето“, представлява закрито обществено място по смисъла на §. 1а от ДР Закона за здравето, за което чл. 56, ал. 1 въвежда абсолютна забрана за тютюнопушене. В нарушение на законовата забрана при проверката в обекта на 14.11.2019 г. инспекторите на РЗИ - Търговище са констатирали, че клиенти на заведението са пушили тютюневи изделия, като на масите били поставени „глинени вазички“ с вода, препълнени с угарки от цигари. Тези обстоятелства не са опровергани и се установяват както от съставения АУАН, така и от свидетелските показания. Предвид това, съдът прави извод за доказаност на нарушението, тъй като установените от доказателствата факти са обективните признаци на нарушението по чл. 218, ал. 2 във вр. чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, за което отговорността е на стопанисващото обекта търговско дружество. Нарушението по чл. 56, ал. 1 ЗЗ е описано с всичките му признаци от обективна страна и санкционирано по приложимата разпоредба на чл. 218, ал. 2 ЗЗдр., поради което възраженията за допуснати нарушения по чл. 57 ЗАНН не намират опора в събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 10 от ЗАНН при административни нарушения допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. С измененията в Закона за здравето (ДВ бр. 58 от 2019 г.) в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от закона такава възможност вече изрично е предвидена. Не може да бъда споделен довода, че нарушението е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед характера на обществените отношения, регламентирани в Закова за здравето - да се опазва живота и здравето на неограничен и неопределяем кръг от лица, които биха посетили закрито обществено търговско помещение, като се предотвратят вредните последици за здравето на тези хора от въздействието на тютюневия дим в такива помещения. Нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай с оглед голямата обществена опасност на деянието. Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд като приема, че подадената касационна жалба е неоснователна. Въззивният съд е постановил акта си при правилно прилагане на материалния закон. Установено е тютюнопушене от клиентите на заведението, което в разрез със забраната визирана в чл. 56 от ЗЗ. Клиенти пушат цигари, които не са електронни, с което е нарушен чл. 44 от ЗЗ. Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 218, ал.2 от ЗЗ, която предвижда имуществена санкция за ЮЛ, които допуснат нарушение на чл. 56 от ЗЗ. Отговорността на ЮЛ и ЕТ е обективна и безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Касаторът е бил длъжен да предприеме всички необходими мерки с цел ефективното спазване на забраната по чл. 56, ал.1 от ЗЗ и като не е сторил това е допуснал нарушение на чл. 218, ал. 2 от същия закон. Това е така, защото неупражняването на необходимия контрол за спазване на забраната за тютюнопушене е израз на неизпълнението на императивна разпоредба на ЗЗ, което по съществото си е неизпълнение на задължение към държавата по чл. 83 от ЗАНН. Не може да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. А от ЗАНН. Въззивният съд правилно счита, че липсват мотиви по нейното приложение. Тютюнопушенето сериозно вреди на човешкото здраве, с него се свързват и редица тежки заболявания, което оправдава вземането на по-стриктни мерки за неговото ограничаване и намаляване от страна на държавата чрез по-висок размер на адм. наказания за неспазване на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Ето защо, като е приел, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, районният съд е приложил правилно материалния закон и постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Поради тези съображения съдът в настоящия си състав счита, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът