Решение № 1463 от 17.7.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5289/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България" АД с ЕИК 000694749 и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Околовръстен път" № 260, представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.", представлявано от адв. Х. Х. И. против Д. Н. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., •••, чрез назначения й особен представител – адв. Г. Г., с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми по Договор за издаване на кредитна карта “VISA CLASSIC” от 23.10.2019 г.:

1. 4 124, 49 лв. главница, ведно със законната лихва от 28.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението 2. 706, 94 лв. възнаградителна лихва за период от 30.08.2021 г. до 01.08.2022 г. 3. 339, 67 лв. мораторна лихва за периода от 30.08.2021 г., до 08.09.2022 г. 4. 1 455, 29 лв. такси за периода от 11.05.2020 г., до 11.02.2022 г. 5. 689, 63 лв. застраховки за периода 28.05.2020 г. - 23.12.2021 г. 6. 48 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.08.2022 г. до 08.09.2022 г. Претендират се и разноски за държавна такса (275, 91 лв.) и адвокатско възнаграждение (1 243, 68 лв.) в настоящото производство, както и разноски по чгд № 6124/2022 г. на Районен съд - Бургас в размер на 585, 29 лв. адвокатско възнаграждение и 147, 28 лв. държавна такса.

Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта “VISA CLASSIC” от 23.10.2019 г., сключен между „Юробанк България" АД и Д. Д., банката е предоставила на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 3 200 лв., и е издала кредитна карта като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс. Картодържателят можел да усвоява предоставения кредит по начините, уговорени в чл. 2, чл. 5 и чл. 6 от Общите условия на “Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти. Твърди се, че банката изпълнила задълженията си, като с приемо- предавателен протокол № 725521 от 23.10.2019г., на Д. Д. била предадена новоиздадената кредитна карта. Твърди се още, че предвид специфичния характер на кредитния продукт, картодържателят усвоявал различни суми, през различните периоди, като дължал като главница само това, което е изтеглил / потребил като стойност от картата и тази величина можело да бъде различна за различните месеци, като е възможно за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми, или дължимите такива са заплатени, т. е. за тези месеци той няма падеж за плащане. Счита, че всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. Съгласно чл. 8 от Общите условия Банката издава и изпраща всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички транзакции с картата, всички операции през съответния месечен отчетен период, всички лихви, такси и други разходи и задължения, изброени в Приложение № 1 към Общите условия, общо дължимата сума, минималната месечна вноска и датата за издължаването й. Претендираната главница в размер на 4 124, 49 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, които картодържателят е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 9.3. от Общите условия. Датите и конкретните стойности на всички усвоени и погасени суми са подробно описани в предоставената с исковата молба Параметрична справка за движението по картовата сметка. Според чл. 9 от Общите условия, картодържателят можел да погаси задълженията си, възникнали при използването на картата, в срок до датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва /в случаите по чл. 9.2. от ОУ/, или на части. При изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвявала с възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 10 от ОУ, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен процент е посочен в приложение към Общите условия. В случай, че картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да изплати най- малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. При неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа, картодържателят дължи обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит (общата дължима сума, посочена в месечните извлечения), арг. от чл. 9.6. от ОУ. В приложението към Общите условия са изброени и дължимите такси, във връзка с предоставяните от страна на картоиздателя допълнителни услуги, свързани с издадения платежен инструмент. Претендираната сума в общ размер на 1 455, 29 лв. за такси по договора, представлява сбор от: 2 бр. годишна такса за обслужване на платежен инструмент на обща стойност 90 лв., начислени съгласно чл. 10.1. от ОУ към договора за кредитна карта и приложението към тях; 14 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност от 1 305, 29 лв., начислени съгласно чл. 10.1. от ОУ към договора за кредитна карта и приложението към тях; 4 бр. такса за блокиране на карата/кредитен лимит на обща стойност 60 лв., съгласно чл. 10.1. от ОУ към договора за кредитна карта и приложението към тях.

Твърди се още, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения, относно погасяване на дължимите суми по чл. 9 и чл. 10 от Общите условия на “Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти, а именно: не е заплатил най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит, както и не е заплатил дължимите на банката възнаграждения, включително лихви и такси, съгласно Общите условия и Приложение № 1 към тях. По силата на чл. 20.2. от Общите условия при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, Банката може да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо, след което да поиска издаване на заповед за изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на които да пристъпи към принудително събиране на вземанията си. Съгласно чл. 17.1. от Общите условия, всяко уведомление, молба или напомнително писмо се изпращат на картодържателя в писмен вид на български език на хартиен носител с обикновена поща, а където е предвидено - с препоръчана поща с известие за доставяне, на адреса за кореспонденция, изрично избран от картодържателя в заявлението за издаване на картата. До получаване на уведомление за промяна на адреса, всички съобщения, достигнали до последно декларирания адрес се считали за получени. Твърди се още, че на основание чл. 20.2., вр. чл. 17.1. от Общите условия на Банката, поради непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 30.08.2021 г. и 29.09.2021 г., Банката е обявила задължението за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо с покана чрез ЧСИ И.Б., изпратена на посочения в договора адрес, връчена на 01.08.2022 г., при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Уточнява, че сумата от 48 лв. - обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на Банката, във връзка с връчване на покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, приложена като доказателство към исковата молба, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал, 1, предл. 2 от ТЗ. Сумите били действително заплатени от Банката, като към исковата молба представя банкови бордера, удостоверяващи извършените плащания. Предвид разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, счита че съобщаването на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост е необходимо условие за защита правата на кредитора и стартиране на съдебното производство по издаване заповед за изпълнение. Предвид това, намира, че разходите по това необходимо уведомяване на длъжника за обявяването на изискуемостта следва да са в тежест на неизправната страна, т.е. на длъжника, поради което същите се претендират в производството. Отделно от това сочи, че съгласно чл. 20.3. от Общите условия картодържателят се е задължил да покрие всички разходи на Банката, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на Банката, като счита, че заплатените нотариални такси са именно такъв разход.

Посочва се още, че картодържателят се е присъединил като застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД, подписвайки нарочна декларация. В последната картодържателят изрично е декларирал своето съгласие, сумата на месечната застрахователна премия, определена съгласно общите условия на програмата, да бъде начислявана като задължение по кредитната карта, издадена от Банката и да бъде превеждана на Застрахователя. В този смисъл, претендираната като част от общото задължение сума от 689, 63 лв. - застраховки, представлява сбор от непогасени от картодържателя застрахователни премии по застрахователната програма. Към процесния договор са сключени Допълнителни споразумения от 12.05.2020 г. и 22.03.2021г., с които страните се съгласили да бъде извършена промяна в начина на погасяване.

Вследствие гореизложеното ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, както и настоящия иск, от предявяването на който обосновава правния си интерес. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответникът Д. Н. Д., чрез особения представител, счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не става ясно как е формиран размерът на главницата от 4124, 49 лв. при разрешен кредитен лимит от 3200 лв., на какво основание се претендира възнаградителна лихва именно за процесния период от 30.08.2021г. до 01.08.2022г., както и върху каква сума е изчислена мораторната лихва. Оспорва всички претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.

На първо място, счита договора за нищожен, поради сключването му в противоречие със закона. Твърди, че на ответницата в качеството й на потребител на кредитна услуга, не е представена преддоговорна информация по реда на чл. 5 и сл. от Закона за потребителския кредит, във формата по чл. 5, ал. 2 от Закона - във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение №2 от Закона. Твърди и че не е представена преддоговорна информация по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. По тази причина ответницата едва ли е била информирана относно това, че при договорен с Банката кредитен лимит в размер на 3200 лв., главницата по задължението й би могло да нарасне значително над този лимит, а именно до претендираната главница от 4 124, 49 лв., а видно и от представените от ищеца две Месечни извлечения - до размер от над 5000 лв., при което следва да заплаща ежемесечно неустойка /обезщетение/ за надвишаване на кредитния лимит в размер на 5% от надвишението на лимита от 3200 лв.

Твърди се още, че относно всички начислени лихви, такси, обезщетения и задължения по договора, кредитополучателят би могъл да се информира единствено и само от месечните извлечения, които Банката следва да изпраща всеки месец на картодържателя. По делото липсвали доказателства на ответницата да са предоставяни месечни извлечения от Банката в изпълнение на задължението й по т. 8.1 от ОУ, от които да е видно какви са месечните й задължения и как се формират същите. Нямало уговорена дата на издаване на месечно извлечение, както и начин на връчване.

Счита, че посочените параметри и условия в договора не са представени по ясен и разбираем начин, така както повелява разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Освен това, основни клаузи в Общите условия /ОУ/ към договора намира за неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Договорът за издаване на кредитна карта е от една страница, в която относими са разпоредбите от чл. 1 до чл. 4 включително. Същевременно клаузите в ОУ, които регламентират основните задължения на потребителя намира за неравноправни- тези, които посочват начина на формиране на разполагаемия месечен кредитен лимит, общата дължима сума /т. 7.2./, надвишаването на кредитния лимит и санкциите за същия по т. 7.6.; посочения в ОУ начин за формиране на олихвяемата сума всеки месец в т. 9.1.: „В последния случай усвоената и непогасена част от кредитния лимит (всички покупки, тегления в брой и др. трансакции, начислени месечни вноски, лихви, такси и други разходи по договора) остава дължима и се олихвява по реда на т. 10 по-долу“; разпоредбите на т. 9.3., т. 9.6 /обезщетение за забава/ във връзка с т. 10.1 и т. 10.3 от ОУ, според които норми начислената за месеца възнаградителна лихва се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит /главницата/ на Картата веднъж месечно, на датата на издаване на месечното извлечение. От така формулираните разпоредби в ОУ, разгледани във връзка с представената от ищеца „Параметрична справка за движението по картовата сметка” и размера на претендираната от страна на Банката главница било видно, че Банката ежемесечно капитализира възнаградителната лихва към усвоената сума по кредитния лимит, като след това начислява отново възнаградителна лихва върху лихвата. В този смисъл посочените клаузи от ОУ, позволяващи начисляването на лихва върху лихва били и нищожни основание чл. 10 ал.3 от ЗЗД. Освен, че към главницата по кредита се капитализира ежемесечно уговорената възнаградителна лихва, към главницата /усвоеният и неиздължен кредитен лимит/ се капитализирали и лихвите за просрочие, начислявано ежемесечно от Банката обезщетение при превишаване на кр. лимит, застрахователната премия „Покритие на задължението”. По този начин през следващите месеци се начислявала възнаградителна и наказателна лихва върху капитализираните от Банката възнаградителни и наказателни лихви от предходния период, което представлявало анатоцизъм, който е недопустим, освен между търговци. Счита и че върху наказателна лихва не може да се начислява наказателна лихва. Съответно върху законна лихва, дължима в резултат на забава по парично задължение, по принцип не може да се начислява лихва, като липсва законово основание за това. С оглед на това, клаузите в договора, допускащи начисляване на наказателни лихви върху капитализирани такива са нищожни.

Счита клаузите, позволяващи на Банката да формира по този начин задълженията на ответницата, за неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 от ЗЗП, като уговорени във вреда на потребителя и че не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, и съответно нищожни на основание чл. 146. ал. 1. ал, 2 и ал. 4 от ЗЗП, тъй като не са уговорени индивидуално (договор при общи условия).

На следващо място счита, че разпоредбите на т. 7.5 и 7.6 портиворечат и на чл. 10а и чл. 13 от Закона за потребителския кредит. В договора и в общите условия към него никъде не е договорена възможност за надвишаване на кредитения лимит и при какви условия е възможен. В случая Банката е допуснала надвишаване на кредитния лимит, извън договорения между страните в размер на 3200 лв. в договора, с оглед събирането на лихви, такси и застрахователни вноски. С уговореното обезщетение от 5% месечно върху сумата надвищаваша кредитния лимит годишната лихва върху надвишението е 60%, т.е 6 пъти над законната лихва, което притиворечи на добрите нрави, поради което уговорката била нищожна. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в чл. 13, ал. 1 ЗПК е посочено, че когато договорът за откриване на сметка предвижда възможност за потребителя да превиши наличността на сметката или на договорения размер на овърдрафт, в договора се посочва и лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, всеки индекс или референтен лихвен процент, свързан с първоначалния лихвен процент, и ако е приложимо, условията, при които тези разходи могат да бъдат променяни. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗПК - Кредиторът предоставя информацията по ал. 1 на хартиен или на друг траен носител редовно през определен период от време.

Предвид гореизложеното оспорва размера на претендираната главница, тъй като между страните е договорен кредитен лимит от 3 200 лв., а се претендира сума в размер на 4124, 49 лв., които реално не са усвоени от потребителя. Тази главница е формирана не от реално получени средства по кредита, а от начислени неправомерно такси и лихви от страна на Банката. Видно от „Параметрична справка за движението по картовата сметка”, от ответницата са усвоени по картата 3 180, 56 лв. до дата 11.11.2019 г. След тази дата реално е ползвала сумата от 123, 32 лв. /последно на дата 28.01.2020г./ Всички други задължения, отразени в справката, са за такси, възнаградителна и наказателна лихва, обезщетение при надвишаване на кредитен лимит и начислени застрахователни премии за застраховка „Покритие на задължения”. Ответницата е погасила за периода от 20.11.2019 г. до 02.08.2022 г. сумата общо от 1890, 26 лв. /доколкото се разбира от справката/, която би следвало да е достатъчна за покриване на натрупаните лихви за периода на действие на договора.

Оспорва претендираната възнаградителна лихва, както и мораторната лихва, които са начислени върху неправилно формирана главница от усвоени суми по картата и от капитализирани лихви и обезщетения.

Оспорва размера на претендираните такси, които са формирани от ищеца по реда, посочен на л. 3 от исковата молба. Видно от „Параметричната справка за движението по картова сметка”, според която по твърденията в исковата молба е формирана претендираната главница от 4 124, 49 лв., годишните такси за обслужване на платежен инструмент, таксите за надвишаване на кредитен лимит и таксите за блокиране на картата са включени в главницата /усвоения и непогасен кредитен лимит по кредитната карта/.

Оспорва и размера на предендираните застрахователни премии общо в размер на 689, 63 лв., които също са добавяни ежемесечно към общата дължима сума и са включени в главницата. Липсват доказателства за плащането им към застрахователя. Същите са изчислени на база неправомерно изчислен размер на „усвоен, но непогасен кредитен лимит по кредитната карта”, поради което счита, че са били недължими.

Оспорва претенциите за разноски по заповедното производство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли същото да бъде намалено до законоустановения минимум. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на претенциите за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава, както и всички аксесорни претенции.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Към първоинстанционното производство е приложено чгд № 6124/2022 г. на Районен съд - Бургас, в рамките на което с разпореждане №11335 от 29.09.2022 г. по повод заявление на ищеца по чл. 417 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за 4 124, 49 лв. главница, ведно със законната лихва от 28.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 706, 94 лв. договорна лихва за периода от 30.08.2021 г. - 01.08.2022 г.; 339, 67 лв. мораторна лихва за периода от 30.08.2021 г. - 08.09.2022 г.; 1455, 29 лв. такси за периода от 11.05.2020 г. - 11.02.2022 г., включващи 2 броя годишни такси за обслужване на платежен инструмент на обща стойност 90 лева, 14 броя такси за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност 1305, 29 лева, начислени съгласно чл.10.1 от общите условия към договора за кредитна карта, и 4 броя такси за блокиране на карта/кредитен лимит на обща стойност 60 лева, начислени съгласно чл.10.1 от общите условия към договора за кредитна карта; 689, 63 л в. застраховки за периода 28.05.2020 г. - 23.12.2021 г., 48 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.08.2022 г. - 08.09.2022 г., както и за разноски в размер на 585, 29 лв. адвокатско възнаграждение и 147, 28 лв. държавна такса. Издадена е заповед № 2900 от 29.09.2022 г., както и ИЛ № 2421 от 30.09.2022 г., по който е образувано изп. дело№ 73 от 2023 г. при ЧСИ И.Б. в гр. Б., в рамките на което е издадена Покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 10.05.2023 г. В законния двуседмичен срок длъжникът не се е явил да получи книжата в кантората на ЧСИ, като съдът с разпореждане № 8371 от 10.08.2023 г., получено на 16.08.2023 г., е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок и на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК е спрял производството по събиране на вземането по изп. дело № 73 от 2023 г. Пред Районен съд - Бургас в срок (на 04.09.2023 г.) е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 417 от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на настоящото производство.

По делото е представен Договор за издаване на кредитна карта №VC308409 от 23.10.2019 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Д. Н. Д. (л. 15), носещ неоспорените подписи на страните. По силата на така възникналото между страните правоотношение кредиторът е поел задължение да предостави на потребителя кредитен лимит в размер на сумата от 3 200 лв. и издава електронен платежен документ – кредитна карта съгл. заявление за издаване на кредитна карта (л. 110-111 вкл.), видно от което картодържателят се е съгласил да получава месечното си извлечение по имейл адрес и на текстово мобилно съобщение (sms). Параметрите на договора се съдържат в цитирания договор, в Общите условия на "Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mаstercard и American Express, Приложение № 1 към Общи условия на "Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American Еxpress (л. 29). Съгл. чл. 6 от Приложение №1 към ОУ (л. 29) ГЛП при покупки, парични преводи и теглене на пари в брой е 18, 90%. Предвидена е в чл. 1.3. такса за обслужване на платежен инструмент – 45 лв.; в чл. 1.7 – такса за блокиране на карта и/или лимити по вина на картодържателя – 15 лв. В чл. 1. 5 е посочено обезщетение за надвишаване на кредитния лимит в размер на 5% от размера на надвишението. ГПР е изчислен в чл. 6 на 31, 73 съгл. чл. 10. 6 от ОУ, като при изброените допускания /в т.ч. и определен максимален кредитен лимит от 3000 лв./ изплащане на уговорения лимит от 3200 лв. на 12 месечни вноски (по размер от 287, 83 лв.) клиентът следвало да върне сумата от 3453, 92 лв.

От съдържанието на Общите условия на банката за издаване и използване на кредитни карти е видно, че кредитната карта дава право на картодържателя да плаща в търговски обекти, да извършва банкови транзакции чрез АТМ, да тегли пари в брой в качеството на кредит, да извършва парични преводи чрез различни платежни инструменти и др. подобни (чл. 5. 1). Съгласно чл. 7 от цитираните общи условия кредитния лимит се определя от банката при сключването на договора и се съобщава на картодържателя при предаването на картата. Разполагаемият кредитен лимит се посочва в месечните извлечения и е равен на определения с договора кредитен лимит, намален с: 1) общата дължима сума (включваща сбора от всички начислени и непогасени задължения, формирани от сбора на всички транзакции без разсрочените транзакции и покупките на равни вноски, като в последния случай се включва само съответната месечна вноска, плюс стойността на всички лихви, такси и други разходи) и 2) сумата на всички непадежирали равни месечни вноски. Съгласно чл. 8 от ОУ всеки месец се издава месечно извлечение, което посочва общия размер на кредита и всички задължения, както и определя минималната вноска, която следва да бъде заплатена, съгласно параметрите на посоченото в т. 5 от Приложение № 1 към Общи условия на "Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American express. Посочено е, че потребителят може да заплати цялата стойност на кредита, но не по-малко от минималната вноска, която е посочена в месечното извлечение (чл. 9). Съгласно чл. 10. 1. от тези Общи условия за предоставянето на кредита и за другите услуги, свързани с ползването на картата, се заплащат възнаграждения, включително, но не само лихви, посочени в Приложение № 1 към Общи условия на "Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American express. Всички дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит през съответния отчетен период. Съгласно чл. 10. 2 от ОУ лихва се дължи върху всички начислени задължения по кредитния лимит като такава се дължи и върху таксите по т. 1. 6, т. 1. 7., т. 1. 13, т. 2. 2. – т. 2. 7 и т. 3 от Приложение № 1 към Общи условия на "Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American express. Посочените такси засягат таксите дължими за неоснователна рекламация, при блокиране на карта или кредитен лимит, за теглене в брой от банкомат, независимо дали на "Юробанк България" АД, на друга банка или в чужбина, за теглене от офис на банка (независимо дали на тази или друга банка), таксата за превод чрез различи платежни инструменти (ePay, B-Pay и др.), таксите за разсрочване на транзакции. Съгласно чл. 10. 3 от ОУ банката начислява дължимата лихва върху задълженията по чл. 10. 2, като натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит веднъж месечно. В чл. 20, ал. 1 от ОУ е предвидено, че при непогасяване на което и да е задължение в срока по чл. 9.1, на основание чл. 21 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г., Банката може да пристъпи към събиране на вземанията си чрез погасяване със средства от всички сметки на картодържателя, а в чл. 20.2 е предвидено, че при непогасяване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо и да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Не се спори и че Д. Д. е подписала Декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма "Защита на плащанията", застрахователен пакет "F" "Покритие на задълженията Плюс" на картодържателите на кредитни карти, издадени от "Юробанк България" АД, с което е дала съгласието си ежемесечно по кредитната й карта да бъде начислявана като задължение застрахователна премия в размер на 0, 736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит по картата. Към декларацията са подписани кратък медицински въпросник за приемане за застраховане (л. 29); информация по чл. 324 и сл. от КЗ за условията за групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“, пакет „Покритие на задълженията плюс“ (л. 30-32) и сертификат №VC308409 към груповия ЗД по застр. програма Защита на плащанията №6/А/2009, застр. пакет „Покритие на задълженията плюс“ от 23.10.2019 г. (л. 32-36 вкл.) Видно от приложените доказателства ответницата е подала две искания за отсрочване на задължения по револвиращи продукти – кредитни карти или овърдрафти на ФЛ – първото от 12.05.2020 г. и второто от 18.03.2021 г., като са подписани две допълнителни споразумения. Съгл. допълнително споразумение от 12.05.2020 г. банката не е начислявала минимални месечни вноски по картата за период от 6 м., а съгл. второто – от 22.03.2021 г. – не е начислявала минимална вноска за период от 3 месеца, считано от март 2021 г. (л. 38-42).

Не се спори, а и се установява от приложения приемо-предавателен протокол от 23.10.2019 г., че на картодържателката е бил предаден процесния платежен инструмент – кредитна карта VISA Classic с №•••••••, ведно с ПИН код и договор за новоиздадена кредитна карта (л. 44).

По делото е представена е приета и покана за доброволно изпълнение вх. № 10293 от 14.06.2022 г. (л. 27), с която банката е поканила длъжника доброволно да заплати дължимите суми в 7 дневен срок от получаването й, след безрезултатното изтичане на който е съобщила, че ще прибегне до принудително изпълнение, обявила е, че счита кредита за предсрочно изискуем. Поканата е придружена от протокол от 15.08.2022 г. от ЧСИ И.Б., която чрез свой служител-връчител е констатирала 3 посещения на постоянен, съвпадащ с настоящ адрес на длъжника (вкл. в неприсъствен ден), залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на 18.07.2022 г. и неполучени книжа в срок (до 01.08.2022 г.), както и липса на вписани трудови правоотношения.

Прието като доказателство е и извлечението от движението по картовата сметка, което съдържа подробно описание по дати на транзакциите и банковите операции (теглене, частично погасяване, начислена лихва, начислени такси и застрахователни премии – л. 47-48.

От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза се установява, че съгл. представените от ищеца месечни извлечения и счетоводна справка усвоените суми по кредитната карта възлизат на 3 181, 60 лв., описани по дати и размери в таблица Приложение № 1, като към тях са добавени и две отсрочени вноски по допълнителни споразумения към договора за кредитната карта от-12.05.2020 г. - 393, 33 лв. и от 22.03.2021 г. - 549, 56 лв. С допълнителните споразумения са отсрочвани вноски за по 6 месеца, като неизплатените минимални месечни вноски за 6-месечния период се погасяват за сметка на разполагаемия остатък от кредитният лимит. В резултат, по счетоводни данни, общият размер на усвоените суми вещото лице изчислява на 4 124, 49 лв. Експертът е описал по дати и изчислил направените плащания по кредитната карта от страна на картодържателя в размер на 1 990, 24 лв. Констатирал е още, че към 28.09.2022 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ и към датата та изготвяне на експертизата - 03.04.2024 г., неизплатените суми по кредитната карата, възлизат общо на 7 364, 02 лв., по видове задължения, както следва: усвоени суми по КК - 4124, 49 лв.; Възнаградителна лихва за периода 30.08.2021 г. - 01.08.2022 г.- 706, 94 лв.; Мораторна лихва за периода 30.08.2021 г. - 08.09.2022 г. - 339, 67 лв.; Такси за периода 11.05.2020 г. - 11.02.2022 г. - 1455, 29 лв.; Застраховки за периода 28.05.2020 г. - 23.12.2021 г. - 689, 63 лв. и разходи за уведомяване от 19.08.2022 г. - 48, 00 лв. – общо 7 364, 02 лв., която сума вещото лице подробно е разгледала по пера и дати в приложение №1 към ССЕ. На въпроси на ответната страна е констатирано, че реално усвоените суми по кредитната карта възлизат на 3 181, 60 лв. С начислените възнаградителни, мораторни лихви, такси и застраховки, общото задължение възлиза на 8 411, 37 лв. и при реално платените от кредитополучателя суми от 1 047, 35 лв. общият размер на оставащите неизплатени суми се изчислява от експерта на 7 364, 02 лв., подробно разгледана в рамките на Приложение №2 към ССЕ.

Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за издаване на кредитна карта, като чрез използването й картодържателят усвоява отпуснатия от банката кредит в пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора.

Приложима към процесното правоотношение е Наредба № 3/18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, в която са уредени съществените характеристики на договора за банкова карта, а също и редът за издаване и правилата за използване на банковите карти. Съгласно чл. 26 от същата наредба, платежната карта е вид персонализиран платежен инструмент (дебитна или кредитна карта), който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват платежни и справочни операции. Установено е, че платежната карта е собственост на доставчика на платежни услуги, издател на картата, като платежната карта се издава за определен срок. Името на оправомощения ползвател се поставя върху лицевата й страна. С разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Наредбата изрично е установено, че доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на разположение на оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни от сключването на рамковия договор за платежна карта.

Следователно и при съобразяване на посочените разпоредби съдът намира, че възникване на процесното вземане по договора за кредитна карта е обусловено от установяване на правнорелевантното обстоятелство, че кредитната карта е била реално предадена на оправомощения държател, за което обстоятелство не се спори. Това е така, доколкото чрез използването на това техническо средство – кредитната карта, картодържателят може да сключва сделки в търговски обекти, които са технически оборудвани да приемат плащания посредством картата, както и да тегли кредит в брой срещу задължение от негова страна да погасява на месечни вноски предоставените му кредити и да заплаща такси.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В случая вземането по договора за издаване на кредитна карта, който представлява револвиращ кредит, тъй като до размера на покритието (лимита) кредитополучателят може да упражнява правата по договора за кредит, е разсрочено доколкото страните са уговорили, че картодържателят може да върне в уговорения срок или цялата усвоена сума или минималната месечна вноска, за продължаващото действие на договора и за упражняване възможността за ползване на остатъка от отпуснатия кредитен лимит.

Въведеното с приемането на чл. 7, ал. 3 ГПК, задължение съдът служебно да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, касае неравноправни клаузи в такъв договор по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 20 ЗЗП. Независимо от горното, както бе прието и в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. " (арг. от Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др.) Както бе отбелязано по - горе, съгласно чл. 10. 2. от ОУ длъжникът дължи възнаградителна лихва върху всички начислени задължения по кредитния лимит, включително върху таксите по т. 1. 6, т. 1. 7., т. 1. 13, т. 2. 2. – т. 2. 7 и т. 3 от Приложение № 1 към Общи условия на "Юробанк България" АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American express. Съгласно чл. 10. 3 от ОУ банката начислява дължимата лихва върху задълженията по чл. 10. 2 като натрупаната лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит веднъж месечно. Това означава, че през следващия отчетен период възнаградителната лихва се начислява включително върху натрупаната и прибавена към задълженията по кредита възнаградителна лихва от предходния период. Тази клауза на чл. 10 от сключения между страните договор за издаване и използване на кредитна карта противоречи на императивна норма на закона, която забранява анатоцизма или начисляването на лихва върху лихва. Прибавянето на просрочени лихви към главницата с уговорка за олихвяването им като част от дълга по кредита води до анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който не представлява финансова отстъпка, присъща на преструктурирането на кредита по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (арг. от решение № 60091 от 27.09.2021 г. по т. д. № 1345/2019 г. на ВКС). Действащото българско законодателство не допуска анатоцизъм освен по договори между търговци. Предвид това цитираната клауза от процесния договор е нищожна поради противоречие със закона (арг. от Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, І т. о., Решение № 118/11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, I т. о, Решение № 132/13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о, Решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, I т. о., и др., съгл. които уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. При зачитане като законосъобразно на това капитализиране е дадено заключението на вещото лице, комуто не е предоставена възможността за правната му интерпретация, за дължими и погасени суми по договора. Освен това следва да се има предвид, че клаузата по чл. 10.3 от ОУ, позволяваща на банката едностранно капитализиране на лихви към главницата е нищожна и на осн. чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП /в редакцията към момента на сключване на договора/ тъй като позволява на банката да променя едностранно без основание и ясно посочени критерии основните характеристики на продукта. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена, е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл.147, ал.1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска, като нарушаването й влече най-тежкия порок на правоотношението.

Съобразно даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI: EU: C: 2024: 263, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват.

От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК повелява, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като изрично с пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК е посочено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В допълнение и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В чл. 11, т. 9 е посочено, че договора следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, а в т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В приложение 1 към ОУ, е посочен ГПР 31, 73% но при следните допускания - 1. максимален кредитен лимит от 3000 лв. /а процесния е 3 200 лв. /, 2. при годишен лихвен процент 18, 9%, 3. начислени: такса за разглеждане на заявление за кредитна карта, за използване на такава за теглене на пари в брой, и 4. изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни по размер месечни вноски. Горното не би могло да се определи като описан по ясен и разбираем начина на формиране на ГПР, както и на ГЛП, за който е посочено, че е с тези параметри при определени условия. Представения от ищеца Пакет "F" за присъединяване към застрахователна програма "Защита на плащанията", освен че видимо е отпечатан с размер на шрифта по малък от 12, не са ангажирани и доказателства за реалното сключване на застрахователен договор със застрахователя, както и изплащането на дължимата премия. Освен това въпросната премия, начислявана ежемесечно като задължение на ответницата, върху който пасив допълнително са трупани лихви за забава, не е включен по никакъв начин в ГПР.

Съобразно чл. 22 от ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид установените по - горе нарушения, договорът е недействителен. В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Неправилно посочения в договора ГПР съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и влече съгласно чл. 22 от ЗПК и цитираното решение на СЕС недействителност/нищожност на договора за потребителски кредит, поради което ответникът дължи връщане само на главницата.

Вещото лице е изчислило по счетоводни данни, че усвоените суми по кредитна карта, вкл. и отсрочените вноски по допълнителни споразумения от 12.05.2020 г. и 22.03.2021 г., възлизат на общо 4 124, 49 лв., до който размер и следва да бъде уважен искът по чл. 422 от ГПК.

Видно от представените в исковото производство доказателства, ищецът е направил разноски във връзка с връчване на покана на ответника чрез ЧСИ в размер на 48 лв. Предвид констатираното неизпълнение от страна на ответника, вредите за ищеца в този размер са настъпили в резултат на неговото противоправно поведение, поради което и тази претендирана сума се дължи от него.

Изложеното по-горе сочи, че предявените искове са основателни единствено за главницата по договора за кредит и разходите за уведомяване и следва да бъдат уважени до посочените размери определени от съда, а в частите над посочените, до претендираните от ищеца суми, исковете, вкл. и този за обезщетение за забава, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. № 6124/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 732, 57 лв. (147, 28 лв. държавна такса и 585, 29 лв. минимално адв. възнаграждение с ДДС). В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 275, 91 лв., поискал е възнаграждение за адвокат, което предвид вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от адвокатите процесуалното представителство съдът не намира за прекомерно в поискания размер от 1 243, 68 лв., заплатил е 500 лв. за особен представител на ответника и 350 лв. за назначаване на ССЕ. Разноските му следва да бъдат присъдени, съразмерно с уважената част от претенциите. От своя страна особеният представител на ответника не е поискал разноски.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 3 от ГПК от общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство следва да му бъдат присъдени такива в размер от 1 367, 80 лв.

Така мотивиран, Районен съд Бургас