РЕШЕНИЕ

№ 315

гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100900286 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени от „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД, ЕИК 203846000 срещу ответниците Н. Г. Н., ЕГН •••••••••• и „Зет проект“ ЕООД, ЕИК 204263730, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.464, ал.1 ГПК, относно признаването за установено, че в полза на ответника Н. Г. Н. не съществува вземане в размер на 90 000 лева спрямо ответника „Зет проект“ ЕООД, ЕИК 204263730, представляваща незаплатена главница по договор за залог с нотариална заверка на подписите от 13.12.2021 год. с падеж на плащане 14.12.2021 год., ведно със законната лихва за периода от 15.12.2021 год. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 1 800 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №23337 от 23.12.2021 год. по ч.гр.д. №71581/2021 г., съгласно описа на СРС, 33 състав, както и изпълнителен лист №7849 от 23.12.2021 год. издаден по същото дело, с което вземане Н. Г. Н. се е присъединил като присъединен взискател по изп.дело №20238380403169 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ, съгласно Удостоверение по чл.456 ГПК, издадено по изп.д.20229210400001 на ЧСИ С.П., рег. №921 КЧСИ и е участвал в разпределението на постъпилите по делото суми.

Ищецът твърди, че е взискател по изп.дело №20238380403169 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ, длъжник по делото е ответникът „Зет проект“ ЕООД, а ответникът Н. Г. Н. е присъединен взискател. Сочи, че на 09.02.2024 год., въз основа на Постановление за разпределение по изп. дело №20238380403169 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ от 08.02.2024 год. и Постановление за разпределение по изп. дело №20238380403169 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ от 07.02.2024 год., е извършено разпределение на постъпилите по делото суми в резултат на публична продан на имуществото на длъжника – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1971.3388.4.35, представляващ Апартамент №35, с площ от 55.20 кв.м., с адрес: гр. София, район Витоша, кв. „Драгалевци“, ул. •••• и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1971.3388.4.48, представляващ Гараж №33, с площ от 12, 90 кв.м., с адрес: гр. София, район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул.“••••.

Ответникът Н. Г. Н. участва по изпълнително дело №20238380403169 като присъединен взискател въз основа на подадена молба с вх.№43999 от 14.09.2023 год. до ЧСИ М.Б., към която е приложил Удостоверение по чл.456 ГПК с изх. №31512 по изп.д.20229210400001 на ЧСИ С.П., рег. №921 КЧСИ, предмет на което е сума в размер на 90 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2021 год., дължима до окончателното плащане на сумата, която за периода от 15.12.2021 год. до 14.09.2023 год. е в размер на 17 177, 55 лева и 2 100 лева присъдени разноски. Като основание за вземането в удостоверението е посочен Договор за залог от 13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 от 13.12.2021 год. на нотариус М. Г.а с рег.№622 на НК, приложен към молбата и удостоверението. Въз основа на този договор за залог с нотариална заверка на подписите е било подадено от ответника Н. заявление по чл.417 ГПК на 15.12.2021 год., въз основа на което са издадени Заповед за изпълнение №23337 на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.12.2021 год. и Изпълнителен лист №7849 от 23.12.2021 г. Ищецът твърди, че за издадаването заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №71851/2021 г, . съгласно описа на СРС, не е съществувало основание. Счита, че приложеният към заявлението Договор за залог от 13.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 на нотариус М. Г.а с рег.№622 съгласно регистъра на НК има акцесорен характер, поради което предполага съществуването на действително главно задължение, което да потвърждава. Твърди, че в случая не е налице главен дълг във връзка с чието обезпечаване да е сключен договорът за залог, при което не е установено правоотношението, от което евентуално произтича главният дълг. Поради това релевира искането да се признае за установено, че в полза на ответника Н. Г. Н. не съществува процесното вземане спрямо ответника „Зет проект“ ЕООД.

В условията на евентуалност ищецът твърди, че договорът за залог от 13.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 на нотариус М. Г.а с рег.№622 съгласно регистъра на НК е нищожен, поради това, че този договор е симулативна сделка, чиято цел е мниминият длъжник да избегне принудителното изпълнение и удовлетворяването на неговите действителни кредитори, евентуално, че договорът е сключен без основание, евентуално поради противоречието му на закона и морала, и евентуално като сключен с цел увреждане на кредитора, като сочи че двамата ответници са свързани лица.

Ответникът Н. Г. Н. в срока по чл.367 от ГПК представи отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Заявява, че искът е недопустим, тъй като е предявен след установения по чл.464 от ГПК срок. По същество твърди, че не са налице сочените основания за недействителност на сключения между него и ответника „Зет проект“ ЕООД Договор за залог от 13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 на нотариус М. Г.а с рег.№622 съгласно регистъра на НК. Счита, че не е налице правна пречка с един договор да се признае от длъжника, че дължи и да се създаде обезпечение под формата на залог, както е станало в настоящия случай. Сочи, че предходните му отношения с ответника „Зет проект“ ЕООД нямат връзка с настоящия спор, като те не са от естество, което да ги определи като свързани лица. Навежда възражението, че вземането му е възникнало преди повече от две години преди вземането на „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД, поради което сключването на договора за залог не може да цели увреждане на кредитор, който е нямал съответното качество по време на сключване на договора.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът подаде допълнителна искова молба, в която заявява, че поддържа подадената искова молба. Във връзка с твърдението за недопустимост на иска, като предявен след срока по чл.464 ГПК сочи, че същото е неоснователно, защото исковата молба е предявена на 12.02.2024 год., като Постановленията за разпределение по изп.д.№3169/2023 г. са изготвени съответно на 07.02.2024 год. и 08.02.2024г., а са предявени на 09.02.2024 год.

В допълнение посочва, че между ищеца „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД и ответника „Зет проект“ ЕООД на 30.08.2019г. е сключен Предварителен договор за продажба и строителство, с който „Зет проект“ ЕООД се задължава да изгради и да прехвърли с нотариален акт на „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД недвижими имоти, които ще бъдат построени в многофамилна жилищна сграда с подземен гараж в гр. София, район Витоша, м. „Драгалевци – Разширение – Север“, в поземлен имот с идентификатор 68134.1971.3388, а именно: Апартамент №35 с площ от 55, 20 кв.м. и Подземен гараж №33 с площ 12, 9 кв.м., подробно описани в предварителния договор. Продажната цена е уговорена в размер на 73 500 евро, платима на вноски, всички преди прехвърляне на собствеността с нотариален акт, като ищецът е осъществил изцяло плащането на вноските. Сочи, че първата дата, на която страните са уговорили да се сключи окончателен договор, като се подпише нотариален акт е 25.11.2021 год., като подписването е отложено поради заболяване на управителя на ответното дружество. На 10.12.2021 год. в кантората на нотариус Ивайло Иванов страните е следвало да подпишат нотариален акт, като поради възникнал спор във връзка със заплащане на допълнителни строителни и ремонтни дейности, същият не е подписан. Ищецът добавя, че неподписването се дължи на поведението на управителя на ответното дружество, който въпреки съгласието на управителя на дружеството – ищец напуска нотариалната кантора поради ангажимент пред друг нотариус.

На 06.01.2022 год. е била наложена възбрана от Н. Г. Н. по горецитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ С.П. с рег. №921 по отношение на два самостоятелни обекта, които са били предмет и на предварителния договор, въпреки наличието и на други обекти-собственост на ответното дружеството. На 20.01.2022 год. поради установяване на наложената възбрана от нотариуса, нотариален акт за сключване на окончателен договор отново не е подписан.

Ищецът твърди, че на това основание е развалил предварителния договор, като с Решение №352 от 15.03.2023 год. на СГС по т.д.365/2022 год., ТО, V I – 22 състав „Зет проект“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД заплатената по договора сума от 73 500 евро, а с Решение №460 от 06.07.2023 год. на САС по в.т.д. №397 от 2023 год. на ТО, 9 състав и неустойка в размер на 7 350 евро.

Предвид изложеното, ищецът счита, че е установена създадената невъзможност той да се удовлетвори. Признаването на фиктивно задължение в полза на мнимия кредитор е осуетило възможността „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД да получи дори заплатените по договора суми.

Ответниците в срока по чл. 373, ал.1 ГПК не представиха отговор на допълнителната искова молба.

В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощника му адв.Ц., която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото.

Ответникът „Зет Проект“ ЕООД не изпрати представител в съдебното заседание.

Ответникът Н. Н. не се яви в съдебното заседание и не изпрати процесуален представител.

Софийският градски съд, ТО, VI - 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети по делото писмени доказателства, включително и тези в приложено ч.гр.д.№71851/2021г. съгласно описа на СРС се установява, че ответникът Н. Г. Н. се легитимира като присъединен взискател по изп.дело №20238380403169 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ с вземане в размер на 90 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2021 год., дължима до окончателното плащане на сумата, която за периода от 15.12.2021 год. до 14.09.2023 год. е в размер на 17 177, 55 лева и 2 100 лева присъдени разноски, възникнало въз основа на Договор за залог от 13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 от 13.12.2021 год. на нотариус М. Г.а с рег.№622 на НК, и въз основа на който са издадени Заповед за изпълнение №23337 на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.12.2021 год. и Изпълнителен лист №7849 от 23.12.2021 г. по ч.гр.д.№71851/2021г. съгласно описа на СРС. Длъжник в изпълнителното производство е вторият ответник „Зет проект“ ЕООД, а взискател по него е ищцовото дружество. С Постановления от 07.02.2024г. и 08.02.2024г. ЧСИ е извършил разпределения на получена сума в следствие на публична продан на имот на длъжника, като в полза на ищцовото дружество са предвидени сумите от 23 381, 04 лв. и 74 819, 82 лв., а в полза на ответника Н. сумите 12 822, 86 лв. и 40 843, 06 лв., с което вземанията им биха били частично удовлетворени.

От Договор за залог от 13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 от 13.12.2021 год. на нотариус М. Г.а с рег.№622 на НК е видно, че в него не е посочено за обезпечаването на кое точно задължение на „Зет проект“ ЕООД е сключен този договор.

С доклада по делото съдът посочи, че в тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване съществуването на оспорваното вземане и всички обстоятелства, от които произтича то, като изрично указа на ответника Н., че не сочи доказателства за това, кога точно е възникнало вземането му спрямо „Зет проект“ ЕООД, ЕИК 204263730, което е признато и обезпечено с процесния договор за залог, но от страна на ответниците не бяха представени доказателства тази насока.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Отрицателният установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на взискател в изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на несъществуващо вземане предявено от друг взискател към длъжника.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника Н., че искът е предявен след изтичаненото на предвидения в чл.464, ал.1 ГПК едномесечен срок от извършване на разпределението, предвид това, че е предявен на 12.02.2024г., а постановленията на ЧСИ са от 07.02. и 08.02.2024г. Неоснователно е и възражението, че в случая са без значение предхождащите договора за залог правоотношения между ответниците.

Съгласно разпоредбите на чл.149 ЗЗД и 150 ЗЗД, за обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот. Залог и ипотека могат да бъдат учредени както за свое, така и за чуждо задължение. Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси.

В чл.162 ЗЗД е посочено, че могат да се залагат вземания, които могат да се прехвърлят. Договорът, с който се залага вземане, не може да се противопостави на трети лица, ако за залога не е съобщено на длъжника. Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лв., прилага се и разпоредбата на чл. 156, ал. 2, а според последната, в случай, че обезпеченото вземане е по- голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.

От тази правна уредба на договора за залог се налага извода, че залогът винаги предполага съществуването на едно вземане, което се обезпечава с него, т.е. договорът за залог е винаги един акцесорен договор. В случай, че главното задължение е погасено, и залогът се погасява, ако договорът за възникване на главното вземане е недействителен и договорът за залог е такъв. Предвид това, в настоящото производство, за да бъде установено вземането на ответника Н. произтичащо от договора за залог, следваше да бъдат представени доказателства за установяване и на обезпеченото вземане. Неустановяването на обезпеченото вземане води до извода, че в полза на ответника Н. няма вземане възникнало от процесния договор за залог с нотариална заверка на подписите. Този извод се налага и от обстоятелството, че след като в самия договор за залог не е посочено какво точно е обезпеченото вземане и липсва друг документ с достоверна дата, в който това да е конкретизирано, то съгласно чл.162 ЗЗД договорът за залог е непротивопоставим на трети лица, каквито са останалите кредитори в изпълнителното производство, и в частност ищцовото дружество.

Издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК не формира сила на пресъдено нещо по отношение на ищцовото дружество, нито препятства възможността да се изследват факти настъпили преди издаването й, предвид изричната разпоредба на чл.464, ал.2 ГПК, според която настоящият иск може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Въз основа на изложеното, настоящият съд намира, че в производството по делото ответниците не проведоха успешно пълно и главно доказване на съществуването на оспорваното вземане и всички обстоятелства, от които произтича то, поради което се налага извода, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и като такъв той следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер на 8694 лв. за внесена държавна такса за образуване на делото, за издаването на съдебни удостоверения и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът