Решение № 449 от 21.11.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 127/2024 г.

Предявени са искове по чл. 471 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът С. И. Г. ЕГН •••••••••• от ••••••, със съдебен адрес ••••••••••••, чрез „АД М. и Д.“ иска осъждане на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 040638060 със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, съдебен адрес гр. София, 1142, ул. „6-ти септември“ № 51, ет.2, чрез АД „••••“, да плати сумата от 26 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила трайна загуба на работоспособност 50 % по ЕР на ТЕЛК № 0971 от 17.06.2020г. от ПТП, осъществило се на 20.01.2020г. около 08.10 часа, в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ № 42, след второто колело на „Панаира“, при управление на МПС автобус на градски транспорт „Исузу“, модел „Новосити“, с рег. № •••••, пътуващ по линия № 9, управляван от Н.Д.Г., 1437.50лв. обезщетение за забавено плащане на главницата от 27.09.2023г. до сезиране на съда на 22.02.2024г., ведно със законна лихва от сезиране на съда до изплащане на сумата. Твърди, че на 20.01.2020г., около 08.10 часа, се качва от автобусна спирка № 7 в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ № 42, по посока Панаира, на автобус от градския транспорт, пътуващ по линия № 9, представляващ МПС „Исузу“, модел „Новосити“, с рег. № •••••, управлявано от водача Н.Д.Г.. Ищецът се придвижва от вратата към втория ред седалки от страната на шофьора и застава там, за да се приготви да седне. Приготвя картата си за пътуване в градски транспорт за проверка, която държи в едната ръка, а с другата се държи в автобуса. В този момент, приготвяйки се да седна, шофьорът на автобуса потегля твърде рязко и бързо от спирката, автобусът се „лашка“, в резултат на което ищецът изгубва равновесие, изпуска ръката си и пада на дясната си страна по средата на автобуса. Постъпва в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където при преглед установяват, че е причинено счупване на бедрена шийка, закрито. На 20.01.2020г. е извършена операция за сменяне на тазобедрена става. За период от около 20 дни ищецът изпитва непоносими болки в увредения крак, по – големи по интензитет отпреди операцията. Кракът му бил насочен надясно неестествено на обичайната му позиция и бил с 5 см по – къс от другия. Поради това постъпва отново в болница с 8 – дневен престой, където, при получени усложнения, е извършена екстензия без резултат. Констатирана е дислокация на тазобедрената става и на 19.02.2020г. ищецът претърпява втора операция – открито намества на дислокация на тазобедрена става. Ищецът не успява да се възстанови напълно от счупването на бедрената шийка и с ЕР № 0971 от 17.06.2020г. е освидетелстван с 50 % трайна загуба на работоспособност. Решението е издадено в срок до една година от ПТП и констатира причинно – следствената връзка между злополуката в автобуса и трайната неработоспособност. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди от преживените болки и страдания поради счупване на бедрената шийка. След двете операции е бил обездвижен на легло за четири месеца. Започнал е раздвижване след четвъртия месец с проходилка, която е използвал до края на юни 2020г., а след това – патерица. И до момента изпитва болки на мястото на травмата, както и в дясното коляно. Настъпила е 50 % трайна загуба на работоспособност. За ПТП е съставен Констативен протокол № 2020 – 1024 – 175 с пострадало лице от 01.02.2020г., образувано е ДП № 9/2020г., приключило с постановление за прекратяването му. За МПС „Исузу“, модел „Новосити“, с рег. № •••••, има сключена задължителна застраховка „Злополука на пътници в обществения транспорт“ с полица № BG/01/719900000181 с ответника, валидна до 01.10.2020г. На 27.09.2023г. ответникът е получил предявената от ищеца претенция за плащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от злополуката, която е заведена под № 0189/23/001/500001. Ответникът го е уведомил за взето решение за плащане на обезщетение от 10 000лв., което ищецът намира за недостатъчно. Определя като справедлив размер на изживените болки и страдания обезщетение от 36 000лв., поради което претендира разликата от 26 000лв., както и обезщетение за забавено плащане от 27.09.2023г. – след изтичане на срока за произнасяне. Уточнява, че за процесния автобус за исковия период при ответника са сключени две застраховки – тази, по която е предявена претенцията му по полица № BG/01/719900000181 е задължителна застраховка „Злополука на пътници в обществения транспорт“ със задължително покритие от 50 000лв. при рискове смърт от злополука и трайна загуба на трудоспособност от злополука, както и незадължителна застраховка „Злополука на местата в МПС“ по полица № 01600191500000085, която е със застрахователна сума от 20 000лв. при рискове – смърт, трайна загуба на трудоспособност, временна загуба на трудоспособност и медицински разноски от злополука. При извънсъдебното предявяване на претенцията ищецът е уведомил ответника и по двете застраховки, защото ги е посочил в поканата си. Ответникът е регистрирал щетата само по факултативната застраховка „Злополука на местата в МПС“ по полица № 01600191500000085, по която определя и изплаща обезщетение от 10 000лв. Твърди, че с последващо уведомление изрично е поискал щетата да се регистрира по задължителната застраховка с полица № BG/01/719900000181 и въз основа на това е регистрирана щета № 0189/23/001/500001. С оглед горното уточнява, че застраховката по задължителната застраховка по полица № BG/01/719900000181 е с лимит 50 000лв., няма плащане по тази застраховка и по нея ищецът претендира сумата от 26 000лв., поради което възражението на ответника за получено обезщетение 10 пъти повече от лимита за временна неработоспособност, е неоснователно. Релевантно за определяне на обезщетението е обстоятелството, че получената трайна загуба на работоспособност е 50 %. Не признава възражението за съпричиняване. Има настъпване на трайна загуба на трудоспособност, което е покрит риск по задължителната застраховка. Не са налице законовите изключения за отказ на застрахователя да плати. Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК. Ответникът не признава исковете по основание и размер. За полученото от ищеца увреждане закрито счупване на бедрената шийка, наложило смяна на тазобедрена става, довело до трайна неработоспособност, установена с ТЕЛК, ответникът е определил и изплатил на ищеца обезщетение от 10 000лв., което е обективно и справедливо по размер, съобразено с вида и обема на вредитер. Поради това оспорва иска за претендираните суми като счита, че претенцията за още 26 000лв. е прекомерна и необоснована. Застрахователният лимит е 50 000лв. и този размер покрива най – тежкия по степен риск – смърт на пострадало лице, поради което другите телесни увреждания следва да се разгледат в градация. С добавъка към полицата е поет риск за плащане на обезщетение за временна неработоспособност с лимит 1000лв., а ищецът е получил десетократно тази стойност. Възразява, че по процесната полица се обезщетява конкретно увреждане, а не претърпени болки, страдания и неудобства. За това възразява, че ищецът е допринесъл за продължителността на търпените вреди, защото не е провел рехабилитация/физиотерапия, каквито са необходими при тези травми. Не е изпълнил и предписанията за контролни прегреди след операцията. Не признава причинно – следствена връзка между злополуката и счупването на бедрената шийка с последвалата, след смяната на тазобедрената става, дислокация, поради която е извършена повторната операция на 19.02.2020г. Не признава акцесорния иск за забава поради неоснователност на главния. Уточнява, че изплатеното на ищеца обезщетение от 10 00лв. е по процесната задължителна застраховка на пътници в обществения превоз. Това е така, защото предмет на доброволната застраховка са „местата“ в автобуса, а ищецът е бил правостоящ при настъпване на злополуката. Процесният автобус има 17 места за пътници и 1 място за водача на МПС, които общо 18 места са застраховани по полицата. Възразява, че установената от ТЕЛК 50 % намалена работоспособност е в резултат на поведението на ищеца, защото не е провел рехабилитация/физиотерапия. Ангажира доказателства, представя списък по чл.80 от ГПК. Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното: От писмените материали по ДП № 9/2020г. по описа на Сектор „РПТ“ към ОбД на МВР Пловдив: Докладна записка от 21.01.2020г. за посещение на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД от служители на 02 РУ на МВР Пловдив, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020 – 1024-175 от 01.02.2020г., Албум за посетено местопроизшествие, писмо – отговор от • на „Автобусни превози Пловдив“ ЕАД от 05.03.2020г. и приложените към него материали, от отговор на Община Пловдив изх. № 392 от 11.02.2020г. с приложена към него GPS разпечатка с информация за време и скорост на движение на автобус с рег. № •••••, движещ се по автобусна линия № 9 на 20.01.20202г. от 09.10 часа до 09.35 часа, Протокол за оглед на местопроизшествието от 17.02.2020г., Протокол за следствен експеримент от 29.01.2021г. и Албум за посетено местопроизшествие към него, от изслушаните по делото свидетели П. Т. Ч. и Г. И. Г. и от САвТЕ на в.л. Т. П., неоспорена от страните, която се кредитира, се доказва по делото, че на 20.01.2020г., около 08.20 часа сутринта /зимно часово време/, в гр. Пловдив на бул. „Цар Борис III Обединител“ № 42, след второто колело на „Панаира“, автобус на градски транспорт „Исузу“, модел „Новосити“, с рег. № •••••, пътуващ по линия № 9, управляван от Н.Д.Г., движещ се от север на юг, спира на автобусна спирка № Д24. Кондуктор в автобуса е св. П. Ч., който е седнал на първи ред седалки зад шофьора и гледа напред. Ищецът С. Г. се качва от спирката в автобуса на собствен ход през първа врата, минава покрай кондуктора Ч., застава правостоящ зад него и се хваща с ръка за дръжка на автобуса. Автобусът потегля от спирката в 09.24.55 часа и ускорява от 0 км/ч до 7 км/ч, съгласно GPS разпечатка на Община Пловдив. От 09.24.55 часа до 09.25.00 часа ускорява от 7 км/ч до 13 км/ч. Няколко секунди след потегляне на автобуса и изнасянето му от уширението на пътното платно, предназначено за автобусната спирка, в средна лента за движение, зад свидетелят Ч. се чува тупване от падане на нещо тежко, изохкване, свидетелят се обръща и вижда на пода на автобуса падналия ищец С. Г.. Св. Ч. и пътници в автобуса помагат на ищеца Г. като го вдигат и го оставят седнал на седалка. Ищецът Г. охка и пъшка от болка, обажда се по телефона на свой близък, който пресреща автобуса към Метро – Пловдив в жк Тракия, сваля ищеца от автобуса и с личния си автомобил го откарва в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Според в.л. П., изчисленото ускорение на процесния автобус по данните от GPS разпечатка на Община Пловдив при тръгване от спирката е било около 0, 3 – 0, 4 м/ с.х2 и то е значително по – ниско от комфортното ускорение при потегляне от място и при евентуална смяна на предавката, което е в границите на 1.5 – 2 м/с.х2. При всякакво ускорение на автобуса е технически възможно правостоящ пътник да загуби равновесие и да падне. В съдебно заседание обяснява, че ищецът е политнал и причината пътникът Г. да падне е скоростта на автобуса, защото скоростта и ускорението са пряко свързани. От постъпилата медицинска документация от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и от РЗИ – Пловдив, както и от изслушаната СМЕ на в.л. д-р Д. М., дадена обективно, компетентно и безпристрастно, неоспорена, която съдът кредитира, се доказва след падането в автобуса на 20.01.2020г., ищецът Г. е откаран и приет в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, където е прегледан от ортопед, интернист и са направени рентгенови снимки на таз. Установява се счупване на шийката на дясна бедрена кост в областта на тазобедрената става. Клинично е установена невъзможност за самостоятелно ставане и ходене, невъзможност за повдигане на дясна пета, външна ротация на десен долен крайник, болка в областта на дясна ингвинална гънка. Опериран е със спинална анестезия и е извършена подмяна на тазобедрена става с изкуствена, след което е проведен антитромботична, антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Изписан е на 26.01.2020г. Поради получаване на силна болка, съчетана с блокаж на оперираната става, е хоспитализиран в същото здравно заведение на 17.02.2020г., при което се установява изкълчване на протезата. Поставя се директна екстенция на 19.02.2020г. Опериран е с наместване на дисклокацията на тазобедрената става, изписван е на 24.02.2020г. След изписване дълго време спазва постелен режим, след това се придвижва с проходилка, провежда ЛФК у дома, не е посещавал оторизирани заведения за рехабилитация. За тези увреди с Експертно решение № 971/103/17.06.2020г. на ТЕЛК към МБАл „Св. Пантелеймон“ е определена 50 % СУ пожизнено, по част I, раздел IX, т.1.1 по приложение II на Наредба за Медицинска експертиза. След разглеждане на Решението на ТЕЛК в НОИ гр. Пловдив, то е потвърдено на 24.06.2024г. От извършения клиничен преглед в СО – ЗОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на 02.10.20204г., в.л. М. установява, че ищецът се придвижва със самостоятелна, накуцваща походка, обременяваща десния крак. При преглед установява ограничения на ротацията с 5 градуса. Има оплаквания за болки в ставата при по – продължително ходене, при влошаване на времето, болки в дясна глутеална област, невъзможност за клякане и затруднения при качване и слизане по стълби. Констатирана е хипотрофия на мускулатурата на десния крак. Дава заключение, че механизмът при констатираното счупване е индиректен – огъвачен, при падане се получава привеждане на увредения крайник навътре и абнормално огъване в областта на шийката на тазобедрената става. Увреждането е настъпило напълно по начина, описан в исковата молба – при губене на равновесие и падане в пътнически автобус при потегляне, поради което има причинно – следствена връзка между потеглянето на автобуса и получените травматични увреждания. Продължителността на възстановяване при тези травми и с оглед полученото усложнение е за период от 5 – 6 месеца, не може да се говори за пълно възстановяване. Налице е причинно – следствена връзка между установената трайна нетрудоспособност на ищеца с решението на ТЕЛК и претърпяната злополука на 20.01.2020г. В.л. М. дава заключение, че не съществува връзка между провеждането на рехабилитация и физиотерапия за ограничаването на поцента увреждане спрямо установения от ТЕЛК, тъй като трайно намалената трудоспособност се дава при подмяна на тазобедрена става с изкуствена. В съдебно заседание обяснява, че при подмяна на тазобедрена става констатираният от ТЕЛК процент неработоспособност е унифициран според увреждането, тъй като смяната на ставата с изкуствена е завинаги, нормативно е определен процента намалена трудоспособност. Този процент се дава не според това дали в момента човекът е раздвижен или не, а защото има смяна на става завинаги. За процесния автобус е сключена задължителна застраховка „Злополука на пътниците в обществения транспорт“ по чл.471 т.1 и т.2 и чл.476 от КЗ с ответника, съгласно застрахователна полица № BG/01/719900000181, с период на покритие 02.10.2019г. – 01.10.2020г., със задължително покритие от 50 000лв. и покрити рискове – смърт от злополука и трайна загуба на трудоспособност от злополука. Тази застраховка има Добавък от 30.09.2019г., с който се разширява обхвата на застрахователно покритие с включване на риск „Временна загуба на трудоспособност в резултат на злополука“, при лимит на обезщетението за този риск от 1 000лв., платим по 100 лв. за всяка седмица временна нетрудоспособност след 10 – я ден от датата на злополуката, но за не повече от 10 седмици. Със застрахователна полица № 10600191500000085 ответникът е сключил за същия автобус допълнителна имуществена застраховка на местата срещу покрити рискове смърт и трайна загуба на трудоспособност, временна загуба на трудоспособност и медицински разноски от злополуката, при застрахователна сума на място 20 000лв., с действие в периода 02.10.2019г. – 01.10.2020г. Ищецът е отправил писмено Уведомление до ответника, получено на 27.09.2023г., с което е предявил претенция за плащане на обезщетение поради получена трайна загуба на трудоспособност с решение на ТЕЛК в размер на 50 000лв. и законна лихва върху сумата. В уведомлението са посочени двата застрахователни договора за автобуса, сключени с ответника. На 19.10.2023г. отевтникът е изплатил обезщетение от 10 000лв. по щета № 0160230010000, на 15.11.2023г. е изплатил 3 591.21лв. по същата щета. Ищецът признава плащането и получаването на сумите. Според представения от ответника Доклад за плащане по щета № 0160230010000, същата е регистрирана по застрахователна полица № 10600191500000085. Съгласно писмо на ответника до ищеца от 09.11.2023г., по уведомлението на ищеца по застрахователна полица № BG/01/719900000181 е регистрирана претенция № 0189/23/001/500001, по която е отказано плащане на обезщетение поради изплатените суми по застрахователна полица № 10600191500000085 и щета № 0160230010000. В исковата молба ищецът е признал полученото обезщетение от 10 000лв., но го намира за недостатъчно, определя като справедливо обезщетение в размер на 36 000лв. и в резултат на това претенцията пред съда е за разликата от 26 000лв. При тези данни искът е доказан по основание и частично по размер. Съгласно чл.471 – чл.476 от КЗ, превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници, когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България, са длъжни да сключат и поддържат задължителна застраховка "Злополука" на пътниците с обект на застраховане здравето, животът и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен превоз. Отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователната сума или на съответната част от нея се поражда в случаите, когато вследствие на злополука е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник. При настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договора, да плати застрахователната сума или съответната част от нея. Минималната по закон застрахователна сума за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв. Посочената от ищеца в исковата молба застрахователна полица № BG/01/719900000181, сключена с ответника, е за задължителна имуществена застраховка „Злополука“ на пътници в обществения транспорт с покрит застрахователен риск смърт и трайна загуба на трудоспособност следствие на злополука при пътуване в превозното средство, посочено в застраховката, със застрахователна сума 50 000лв. Според закона, тази застраховка се сключва в полза на трето лице – правоимащ и това е пътникът: законът борави с понятието „застрахованият пътник“. Задължителната застраховка не е на местата в автобуса. Условие за плащане на застрахователно обезщетение е лицето да е пътувало в превозното средство, посочено в застрахователната полица; по време на това пътуване да е настъпила злополука; в резултат на злополуката да е увредено здравето на пътника, което увреждане е довело до настъпване на трайна загуба на трудоспособност в случая, която се установява с акт на компетентния за това орган по Наредбата за медицинска експертиза. Съгласно общите правила на застраховка „Злополука“ – чл.459 ал.2 от КЗ, злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното. Дефиницията следва да намери приложение и при задължителната застраховка „Злополука“ на пътници по чл.471 от КЗ. Ищецът доказва елементите от фактическия състав на чл.471 и сл. от КЗ, поради което съдът приема, че е възникнало правото му на обезщетение по задължителна застраховка „Злополука“ на пътници по чл.471 от КЗ по застрахователна полица № BG/01/719900000181, сключена с ответника. Г. е бил пътник в обществения превоз на гр. Пловдив на 20.01.2020г. и се е возил в застрахования по цитираната полица автобус, в който, по време на тръгване на автобуса от спирката, пада на пода, в резултат на което счупва шийката на дясна бедрена кост в областта на тазобедрената става, което е довело до смяна на ставата с изкуствена по оперативен път. Смяната на тазобедрената става е определено с решение на ТЕЛК като трайно намаляване на трудоспособността му пожизнено с 50 %. По силата на чл.459 ал. 3 от КСО, договорът за застраховка злополука може да се сключи за изплащане на фиксирани парични суми, на обезщетения на размера на причинени вреди или за комбинация от двата вида плащане. Съгласно чл. 474 ал. 2 и чл. 476 от КЗ, при настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума или съответната част от нея. В процесната полица не е уговорено нещо различно като там е посочена законовата минимална застрахователна сума за всяко събитие от 50 000лв. Това налага извода, че в случая сключеният от ответника застрахователен договор е за фиксирана сума от 50 000лв., която се изплаща при смърт, и процент от тази сума при трайна загуба на работоспособност според установения процент намалена трудоспособност. С решението на ТЕЛК трайната загуба на трудоспособност е 50 %, поради което ищецът има право да получи по застраховката 50 % от застрахователната сума, което е 25 000лв. Сумата е фиксирана, не се определя по справедливост и за нея не се извършва преценка за достатъчност или не. Страните признават, че ответникът е изплатил на ищеца извънсъдебно обезщетение от 10 000лв. и направените от ищеца разноски от 3 591.21лв. Обезщетението е платено по застрахователна полица № 10600191500000085, по която ответникът е регистрирал първоначално постъпилата претенция, според представения Доклад за плащане от 16.10.2023г. Тази полица обаче не представлява задължителна застраховка по смисъла на чл.471 от КЗ, а е допълнителна, доброволна, имуществена застраховка на превозвача за процесното МПС и тя е сключена в резултат на платена застрахователна премия от застраховащия, а не в изпълнение на законовото задължение като превозвач по чл.471 от КЗ. По нея са застраховани 18 места в автобуса, наименована е като „застраховка места в МПС“, и има покрити рискове смърт, трайна загуба на трудоспособност, временна загуба на трудоспособност и медицински разноски от злополука. Застрахователната сума е 20 000лв. Тази допълнителна доброволна застраховка явно има предвид пътниците в автобуса като правоимащи и с нея застраховащият ги е обезпечил допълнително, освен със задължителната застраховка по чл.471 от КЗ, като е разширил покритите рискове извън законодателно задължителните чрез включване и на временна загуба на трудоспособност и медицински разноски. Сключването на такава допълнителна застраховка е било по избор на застраховащия, не е забранено, по нея пострадалият пътник от злополука получава разширен защита чрез допълнително обезщетение и по – широко покрити застрахователни рискове. Тази допълнителна застраховка не дава право на застрахователя да заобиколи императивното законово изискване на чл.471 от КЗ за наличие на задължителна застраховка „Злополука“ на пътници с минимална застрахователна сума за всеки случай от 50 000лв. по чл.476 от КЗ, както и плащане на обезщетение по такава задължителна застраховка, чрез регистриране на постъпилите претенции като щета по допълнителната доброволна имуществена застраховка, по която застрахователната сума от 20 000лв. е под законовия минимум от 50 000лв. В отправената до ответника извънсъдебна претенция на ищеца ясно е посочено наличието на задължителна застраховка „Злополука“ на пътници и е заявено, че претенцията му касае изплащане на обезщетение за трайна загуба на работоспособност. По застрахователна полица № BG/01/719900000181 имуществени и неимуществени вреди не се изплащат, защото е уговорено плащане на фиксирана сума. Ответникът признава, че по тази полица не е платил нищо на ищеца. Следователно дължи плащане и то е 25 000лв. Платените от него суми за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди по допълнителната доброволна имуществена застраховка са на правно основание – по застрахователно правоотношение, което съществува кумулативно и едновременно със застрахователното правоотношение по застрахователна полица № BG/01/719900000181, и не го изключва, защото правоотношението по застрахователна полица № BG/01/719900000181 е задължително по силата на чл.471 от КЗ. Поради това от дължимата сума не следва да се приспадат суми, изплатени по друго застрахователно правоотношение. За разликата над 25 000лв. до предявените 26 000лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли, защото установената с решението на ТЕЛК намалена трудоспособност е 50 %, поради което ищецът има право на 50 % от 50 000лв. По силата на общото правило за застраховки „Злополука“ – чл.459 ал.4 във вр. с чл.448 ал.3 от КЗ, застрахователят извършва плащане в срок от 15 работни дни от датата на депозиране на изисканите писмени документи, удостоверяващи настъпване на застрахователния риск. Ответникът е сезиран извънсъдебно с получаване на уведомлението и всички нужни доказателства към него на 27.09.2023г. 15 работни дни изтичат на 16.10.2023г. – понеделник, в този срок няма плащане по задължителната застраховка, поради което ответникът е изпаднал в забава от 17.10.2023г. и от тази дата дължи на ищеца обезщетение по чл.86 от ЗЗД върху главницата от 25 000лв., а не от 27.09.2023г. Изчислената законна лихва чрез програмен продукт върху главница 25 000лв. от 17.10.2023г. до 22.02.2024г. е 1199.99лв., до който размер претенцията за обезщетение по чл.86 от ЗЗД е доказана, а за разликата над тази сума до претендираната от 1437.50лв. следва да се отхвърли. Възражението на ответника за съпричиняване на последиците от увредата поради липса на рехабилитация е неоснователно, с оглед изслушаната СМЕ и обясненията на в.л. М. в съдебно заседание, че процентът нетрудоспособност по НМЕ е нормативно определен при подмяна на тазобедрена става – той е един и същ, ако има смяна на тазобедрена става, и този процент не зависи от провеждането или не на рехабилитация. При този изход на делото – 96 % уважена претенция, ищецът има право на разноски в размер на 5 867.04лв. Възражението на ответника против платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат от 3414лв. се явява неоснователно – разликата му с размера, платен от ответника от 3 276лв., е 138лв. и тази разлика по никакъв начин не може да се възприеме като прекомерка при отчитане, че тежестта на доказване в процеса лежи върху ищеца и поради това той е осъществил процесуалните действия. За отхвърлените 4 % ответинкът има право на разноски от 131.04лв. Мотивиран от изложеното, съдът