Решение № 4043 от 4.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4785/2023 г.

Производството е образувано по предявени от В. В. М. ЕГН •••••••••• субективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, вр. чл.441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ срещу ЧСИ Й. Б. М., с рег. № 920 и ЧСИ О. С. М. с рег. № 846, да заплатят солидарно обезщетение за претъпени от ищеца имуществени вреди в размер на 29 342, 26лв., в резултат от противоправно бездействие на ответниците и неизпълнение на задълженията им по смисъла на чл.426 ГПК и чл.18 ЗЧСИ, ведно с лихва за забава, считано от 17.10.2018г. до изплащането, което обезщетение е формирано от сбора на неудовлетворените суми на ищеца като взискател изп.д. №20189200400849 по описа на ЧСИ М., както следва:

• сумата 22 892, 56 лв. главница, представляваща сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от 01.09.2015 г. до 23.11.2017 г., заедно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва от 17.10.2018 г. до изплащане на вземането;

• сумата 1 991, 60 лв. представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ; -сумата 1794, 01лв. представляваща законна лихва за периода от 01.10.2015 г. до 13.06.2018 г.; - сумата 864, 09 лв. представляваща законна лихва за периода от 13.06.2018 г. до 16.10.2018 г.;

• сумата 900, 00 лв. разноски за възнаграждение на адвокат по ч. гр. дело № 66701 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, ГО, 170 състав, - 900, 00 лв. представляваща направени разноски по изпълнителното производство за възнаграждение на адвокат. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 17.10.2018 г., на основание протокол на Дирекция „ИТСО“ № 1829382/21.09.2018г. за извършена проверка и констатирани нарушения, подал срещу бившия си работодател „Е.-Б.“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК. Сочи, че било образувано ч.гр.дело № 66701/2018 г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в, по което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, с който длъжникът „Е.-Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, е осъден да заплати на ищеца следните суми:

• 22 892, 56 лв. главница, представляваща сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от 01.09.2015 г. до 23.11.2017 г., заедно със законна лихва от 17.10.2018 г. до изплащане на вземането, - обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер 1 991, 60 лв., - законна лихва в размер 1 794, 01 лв. за периода от 01.10.2015 г. до 13.06.2018г., - законна лихва в размер 864, 09 лв. за периода от 13.06.2018 г. до 16.10.2018 г., и - 900, 00 лв. разноски по делото.

Твърди се, че на 16.11.2018г. ищецът сключил Договор за правна помощ и съдействие с Е.Е.П., адвокат от САК, личен номер •••••••, за процесуалното представителство и оказването на съдействие по изпълнителното дело срещу длъжника „Е.-Б.“ ЕООД, за събиране на горните суми. Договорено било възнаграждение в размер на 900, 00 лв., което ищецът платил авансово и в брой.

Твърди, че от информация, публикувана на интернет страницата на НАП, ищецът установил, че длъжникът „Е.-Б.“ ЕООД, е включен в Списък № 2 на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 ДОПК с неуредени публични задължения над 5 000 лв., върху чието недвижимо и/или движимо имущество е наложено обезпечение, които нямат парични средства и парични вземания от трети лица, нямат издадено разрешение за отсрочване или разсрочване и нямат издадено разрешение по чл. 229 от ДОПК. Според ищеца от тази публична информация следва, че длъжникът „Е.-Б.“ ЕООД, притежава недвижимо и/ или движимо имущество.

Изложено е, че на 20.11.2018г. е образувано изпълнително дело №20189200400849 при ЧСИ Й. Б. М., с рег.№ 920 от КЧСИ, за принудителното събиране на вземането на ищеца М. срещу „Е.-Б.“ ЕООД, на основание представения изпълнителен лист. Твърди се, че на ЧСИ М. са били възложени действията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Според ищеца ЧСИ М. трябвало да направи справки на основание чл. 431, ал. 3 ГПК и да получи информация за имуществото на длъжника „Е.-Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, от органите на НАП, от контролните органи по ЗДвП и от други лица и органи, които водят регистри за имущество. Сочи, че ЧСИ М. е изпратила съобщение по чл. 191, ал. 3 ДОПК на Националната агенция за приходите /НАП/ за започнатото от нея изпълнение на 26.11.2018 г. Ищецът твърди, че на 04.12.2018 г. ЧСИ М. е получила удостоверение по чл. 191, ал. 4 ДОПК, издадено от НАП, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника „Е.-Б.“ ЕООД. Навежда довод, че въпреки изричното възлагане на проучване на имущественото състояние на длъжника и правене на справки, ЧСИ М. не е поискала достъп до информация от органи, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за имуществото на длъжника „Е.-Б.“ ЕООД. Счита, че съдебният изпълнител не е изпълнила добросъвестно възложеното й от взискателя проучване на имущественото състояние на длъжника. На 19.07.2019 г. ЧСИ М. е изпратила писмено искане за справка за обезпечителни действия, във връзка с публичните задължения на длъжника „Е.-Б.“ ЕООД. На 10.03.2020 г. съдебният изпълнител е получил уведомление от НАП, в което са посочени 5 /пет/ броя моторни превозни средства. Твърди, че на същите е наложен запор, но съдебния изпълнител не е предприел последващи изпълнителни действия. Посочва, че на 13.07.2020 г. поискал да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на МПС, собственост на длъжника, а именно: лек автомобил, марка и модел: Ауди КУ 7, цвят: черен, per. номер: •••••••. На 13.07.2020 съдебният изпълнител е изпратила уведомление до отдел „Пътна полиция” при С., с молба за вписване в регистъра на пътните превозни средства на наложения от нея, запор на лек автомобил, марка и модел: Ауди КУ 7, цвят: черен, per. номер: •••••••. Навежда довод, че ЧСИ М. не е предприела никакви последващи изпълнителни действия по описа, оценката и публичната продан на лекия автомобил, както и не е предприела никакви действия за установяване местонахождението и състоянието на лекия автомобил.

Ищецът твърди, че поради бездействието на ЧСИ М., поискал изпълнителното производство да бъде прехвърлено и продължено от ЧСИ О. С. М., с рег. № 846, под № 20208460400638. Изложено е, че на 15.10.2020 г. ищецът отново поискал на лек автомобил, марка АУДИ КУ 7, per. № •••••••, да бъде извършен и изнесен на публична продан. В продължение на една година ЧСИ М. също не е предприел никакви последващи изпълнителни действия след налагане на запора върху лекия автомобил, собственост на длъжника: изпълнителни действия по описа, оценката и публичната му продан, и не е предприел извършването на принудителни изпълнителни действия срещу останалите МПС, собственост на длъжника, за удовлетворяване за вземането на ищеца, поради липса на друго имущество у длъжника.

В исковата молба се сочи още, че на 30.09.2021г. изпълнителното производство е прехвърлено и продължено от ЧСИ М. Н. П., с рег. № ЧСИ: 851, под № 20218510402833. Сочи се още, че с Решение №9 от 06.01.2022 г. постановено по търговско дело № 20211100901780 по описа на Софийски градски съд за 2021 година, Търговско отделение, VI-21 състав, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Е.-Б.“ ЕООД. Изпълнителното производство е спряно и принудителното изпълнение не е осъществено от ЧСИ П.. Изложено е, че с Решение № 114 от 26.01.2023 г., постановено по търг. дело № 20211100901780 по описа на Софийски градски съд за 2021 година, Търговско отделение, VI-21 състав, съдът, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, е прекратил производството по несъстоятелност и постановил заличаване на длъжника „Е.-Б.“ ЕООД от търговския регистър. Моли съда да постанови решение, с което исковата молба да бъде уважена.

Ответникът ЧСИ Й. М. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва изложените в исковата молба твърдения от ищеца за извършено бездействие от страна на ЧСИ Й. М. по образуваното ИД № 849/2018г., като неоснователни и необосновани. Не оспорва, че изпълнително дело № 849/2018г. е образувано в кантората на ЧСИ Й. М., с рег. № 920 КЧСИ на 20.11.2018г. Твърди още, че на същата дата е изготвена поканата за доброволно изпълнение до длъжника „Екопроект-Булкери“, получена от същия на 26.11.2018г. Сочи, че на 20.11.2018г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника при: “Б.П.Б.“АД и “Юробанк България“АД. На 26.11.2018г. е направено искане до НАП по реда на чл.191 ал.4 от ДОПК, за предоставяне на информация за притежаваното от длъжника движимо, недвижимо имущество, декларирани от длъжника доходи, трудови договори, банкови сметки, данни за осигуряване. Въз основа на писмена молба от взискателя от 27.11.2018г., са изпратени запорни съобщения до: ГД Обединение Екопроект, ГД Обединение Екопроект Аква, ГД Ф.Е., ГД Екопроект Консулт - за налагане на запори на вземания на длъжника „Е.Б.“ ЕООД от изброените граждански дружества, в които длъжникът има участие. Сочи се, че от извършена справка в НАП било установено, че длъжникът „Екопроект-Булкери“ЕООД има задължения към НАП в размер на 1 513 452.86 лева. Установено било също, че е образувано изпълнително дело при публичния изпълнител № 22150024170 за задължения от 1 025 570.4 лв. главница и за сумата от 486 041.01 лева лихва, както и че по това изпълнително дело публичният изпълнител е наложил обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника- запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на длъжника. На 21.01.2020г. е поискана от НАП информация относно имуществото, върху което е наложено обезпечение в полза на НАП, за публични задължения на длъжника „Е.- Б.“ ЕООД. От същата се установява, че длъжникът е декларирал 5 броя МПС, и всички с наложен запор. По молба на взискателя, на 13.07.2020г. е изпратено Уведомление за наложен запор до С.- Пътна полиция, на декларирания от длъжника лек автомобил марка „Ауди КУ7“ цвят: черен, рег.№ •••••••. Във връзка с това бил получен писмен отговор от С.-Отдел „Пътна полиция“, в който е посочено, че в централна база данни на АИС-КАТ не е наложен запор върху лек автомобил с per. №•••••••, тъй като на 24.07.2014г. е отразена информация за предстоящ собственик с договор №5234/20.06.2014г. от Нотариус №157. С Решение №9/06.01.2022г. на Софийски Градски съд, TO, VI-21 с-в по Търговско дело №20211100901780, съдът е обявил неплатежоспособността на длъжника „Е.- Б.“ЕООД и е определил началната и дата - 01.01.2017г., тоест към датата на образуване на изпълнителното дело при ЧСИ Й. М.-20.11.2018г. длъжникът вече е бил неплатежоспособен. Съдебният изпълнител оспорва всички наведени доводи от ищеца, че не са предприети своевременно никакви изпълнителни действия. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Ответникът ЧСИ О. М., с рег. № 846 в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва изцяло, изложените в исковата молба твърдения. Счита, че предявените срещу искове са неоснователни и недоказани. Заявява, че за периода 17.09.2020 г.-28.09.2020 г. ответникът не може да отговаря за бездействие по посоченото изп.дело № 0638/2020 г., тъй като при него то е образувано на 28.09.2020 г. и е постъпило е при съдебния изпълнител М. на 28.09.2020 г. За този период изпълнителното дело физически не се е иамирало при втория ответник, поради което не е възможно да извършва каквито и да било процесуални действия по него-следователно не е налице бездействие от негова страна. Оспорва твърдението, че М. е бил овластен по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като посочва, че такова овластяване е извършено с молбата за образуване на изп.дело само по отношение на ЧСИ М.. При липсата на възлагане по реда на чл.18. ал.1 ЗЧСИ на втория ответник-ЧСИ М. и липсата на искания от взискателя по изпълнителното дело, съдебният изпълнител не е имал процесуалните правомотция да извършва изпълнителни действия по продълженото изпълнително дело. ЧСИ М. счита, че не е налице противоправно бездействие от негова страна. Моли съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В открито с.з. на 13.02.2024г. производството е прекратено в частта по иска предявен срещу ЧСИ О. М., на основание чл.232 от ГПК, поради оттеглянето му.

В открито с.з. ищецът поддържа исковете срещу първия ответник ЧСИ Й. М.. Представя списък на разноски.

В открито с.з. ответницата, чрез пълномощника си адв.Н. оспорва предявения иск по основание и размер. Представя списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните и техните възражения, по реда на чл.12 ГПК, чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, като се установява, че изпълнително дело № 849/2018 г. по описа на ЧСИ Й. М., peг. № 902 в КЧСИ е образувано по молба на взискателя В. В. М. на 20.11.2018 г., въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2018г. издаден по ч.гр.дело № 66701/2018 г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в, срещу длъжника „Е.-Б.“ЕООД за сумата 22 892, 56 лв. главница, представляваща сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от 01.09.2015 г. до 23.11.2017 г., заедно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва от 17.10.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 1 991, 60 лв. представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, сумата 1794, 01лв. представляваща законна лихва за периода от 01.10.2015г. до 13.06.2018 г., сумата 864, 09 лв. представляваща законна лихва за периода 13.06.2018 г.до 16.10.2018 г.и 900, 00 лв. разноски в заповедно производство за адвокатско възнаграждение. /л.1-л.2 от приложеното в препис и.д.№ 849/2018 г. по описа на ЧСИ Й. М./ С молбата за образуване ищецът М. е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника в изброени банки, като възложил на основание чл.18 от КЧСИ на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника.

Установява се, че ЧСИ Й. М. изготвила справка за банковите сметки на длъжника „Е.-Б.“ЕООД на 20.11.2018г. - в деня на образуване на изпълнителното дело, като запорните съобщения до „Банка Пиреос“ АД и „Юробанк България“ АД са изпратени на същия ден. /л.9 - л. 12 и сл. от приложеното и.д.№ 849/2018г./ На 20.11.2018г. е изпратена и ПДИ до длъжника „Е.-Б.“ЕООД.

По реда на чл.191 от ДОПК, ответника ЧСИ Й. М. на 26.11.2018 г. е поискана информация от НАП на 26.11.2018г. за декларирани данни за притежавани от длъжника „Е.-Б.“ЕООД недвижими имоти, движими вещи, декларирани доходи./л. 16 от приложеното и.д.№ 849/2018 г./ На 03.12.2018 г. по изпълнително дело № 849/2018 г. на ЧСИ Й. М. е получено удостоверение изх.№ 22037/03.12.2018г. от НАП, че дружеството длъжник „Е.-Б.“ ЕООД има задължения към държавата в размер на 1 513 452.86 лв., както и че върху имуществото на дружеството има наложени от публичен изпълнител обезпечителни мерки с ПНОМ № 53-06-6009/06.11.2015г. и с ПНОМ № 53-06- 6009/22.10.2015г./л.25-л.26 от приложеното и.д.№ 849/2018 г./ С писмо вх.№00590/29.01.2020г., съдебният изпълнител М. е получила информация от НАП, че дружеството длъжник няма недвижими имоти, нито декларирани доходи, но е собственик на 5 броя МПС, съгласно декларация на „Е.- Б.“ ЕООД, върху които са наложени обезпечителни мерки от НАП с постановление - ПНОМ № 53-06-6009/06.11.2015 г. и с ПНОМ № 53-06- 6009/22.10.2015 г. /л.68 -л.75 от приложеното и.д.№ 849/2018г./ С постановление от 29.01.2020г. ЧСИ Й. М. разпоредила да се изпрати съобщение до МВР – КАТ за наложен запор на леките автомобили собственост на дружеството длъжник „Е.- Б.“ ЕООД.

Във връзка с отправено запитване от съдебния изпълнител по реда на чл.18 ЗЧСИ, с писмо вх.№1182/10.03.2020г., главен публичен изпълнител при НАП – ТД София уведомил ЧСИ Й. М., че срещу длъжника „Е.-Б.“ ЕООД има образувано ИД №22150024170/ 2015г., по които са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника – запор върху наллични и постъпващи суми по банкови сметки и запор върху 5 броя МПС нложен с ПНОМ с изх.№10- 53-00-1286/ 09.06.2014г., както следва: лек автомобил, марка: АУДИ КУ 7, цвят: черен, рег. № •••••••, лек автомобил, марка: ВОЛВО XC70, цвят: червен, рег. № •••••••, лек автомобил, марка: ОПЕЛ ЗАФИРА, цвят: тъмно зелен металик, рег. № •••••••, лек автомобил, марка: ДАЧИЯ ЛОГАН, цвят: сив, рег. № •••••••, лек автомобил, марка: СААБ 9-3, цвят: черен, рег. № •••••••.

С молба от 13.07.2020г. взискателят М. поискал съдебния изпълнител да извърши опис, оценка и продан на лек автомобил Ауди КУ 7, ДК № •••••••, като посочил, че е собственост на дружеството длъжник. /л.164 от делото/ На 13.07.2020 г. ЧСИ М. е наложила запор върху МПС Ауди КУ 7, ДК № ••••••• /л.73 от приложеното и.д.№ 849/2018 г./ С писмо изх. № 433200- 106734/23.10.2020г. на Пътна полиция - С., администрацията отговорила, че запор не е наложен, предвид обстоятелството, че на 24.07.2014 г. е отразена информация, че посоченото МПС има нов собственик съобразно договор № 5234/20.06.2014 г. на нотариус с рег. № 157./л.42 от делото/ В прието извлечение от общия регистър на Нотариус П.П. с рег. № 157 от НК, под рег. № 5234/20.06.2014г. е отразена заверка на подписи в Договор за покупко-продажба на МПС на лек автомобил Ауди КУ 7, ДК № •••••••, сключен между „Е.-Б.“ЕООД, като продавач и А.Т.И., като купувач. /л.65 от делото/ Видно от приетото съобщение на гл. публичен изпълнител с изх.№ С200022/ 23.07.2020г., че по изп. дело № 22140001770/ 2014г. на 23.07.2020 г. НАП – ТД София са обявени за продажба чрез търг с тайно наддаване три броя МПС на длъжника „Е.-Б.“ЕООД, с насрочена дата на провеждане на търга - 20.08.2020 г. при първоначална цена, както следва: лек автомобил, марка: ВОЛВО XC70, цвят: червен, рег. № •••••••, с неработещ двигател – начална цена: 1000лв.; лек автомобил, марка: ДАЧИЯ ЛОГАН, цвят: сив, рег. № •••••••, не е движение – начална цена: 1300лв.; лек автомобил, марка: СААБ 9-3, цвят: черен, рег. № •••••••, технически неизправен – начална цена: 1000лв./л.98 от делото/ От приетото писмо от 15.04.2024г. на НАП – Териториална дирекция София, се устновява, че лек автомобил, марка: ВОЛВО XC70, рег. № •••••••, е продаден на цена: 1100лв., лек автомобил, ДАЧИЯ ЛОГАН, цвят: сив, рег. № •••••••, е продаден на цена: 1320 лв., лек автомобил, марка: СААБ 9-3, рег. № •••••••, е продаден на цена: 1000лв. на проведения търг с тайно наддаване, обявен със съобщение на гл. публичен изпълнител с изх.№ С200022/ 23.07.2020г. По отношение на лек автомобил, марка: ОПЕЛ ЗАФИРА, цвят: тъмно зелен металик, рег. № ••••••• в писмото е посочено, че автомобила е с неустановено местонахождение./л.237 от делото/ Видно от приетата молба вх.№02789/ 18.09.2020г., че на 18.09.2020 г. взискателят В. В. М. е поискал прехвърляне на изпълнително дело № 849/2018 г. по описа на ЧСИ Й. М. при ЧСИ О. М., per. № 846 в КЧСИ./л.85 от приложеното и.д. № 849/2018г./ Изпълнителното дело е изпратено на 24.09.2018г. от ЧСИ Й. М. и преобразувано под № 638/2020 г. по описа на О. М.. На 08.10.2021 г. взискателят В. М. е поискал прехвърляне на изпълнителното дело при ЧСИ М. П., per. № 851 в КЧСИ, като делото е изпратено и преобразувано под № 2833/2021 г. (л. 94 от приложеното изп. дело). На 03.12.2021 г. НАП е уведомила ЧСИ М. П., че длъжникът „Е.-Б.“ ЕООД е собственик на 2 бр. МПС-ва (л. 122 от приложеното изп. дело), както и че задълженията му към държавата са в размер на 1 894 515.92 лв. (л. 125 от приложеното изп. дело).

Видно от приложеното дело по несъстоятелност № 1780/2021г. по описа на СГС, ТО, VI-21 с-в, образувано по молба на НАП срещу „Е.-Б.“ ЕООД, се установява, че с Решение № 9 от 06.01.2022 г. „Е.-Б.“ ЕООД е обявен в несъстоятелност, определена е начална дата на неплатежоспособност – 01.01.2017г., постановена е обща възбрана и запор на имуществото на дружеството, прекратяване на дейността му, като производството е спряно на основание чл.632, ал.2 ТЗ, поради липса на имуществото, което да покрие началните разноски за възнаграждение на синдик и за развитие на производството по несъстоятелност.

С Решение № 114 от 26.01.2023 г., по търг. дело № 20211100901780 по описа на СГС, ТО, VI-21 състав, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност и постановено заличаване на длъжника „Е.-Б.“ ЕООД от търговския регистър.

Според заключението на приетата САОцЕ, оспорено от ответника пазарната стойност на автомобил „Ауди“ към дата на 20.11.2018 година е 42 512, 73 лв.; пазарната стойност на оценявания автомобил „Опел“ към дата 20.11.2018 година възлиза на 3 139, 56 лв. Сочи се, че пазарната стойност на процесння автомобнл „Волво“ към дата 20.11.2018 година е 6 346, 64 лв., а пазарната стойност на оценявания автомобил „СААБ“ към дата 20.11.2018 година е 7 500, 56 лв. В обясненията си в открито с.з. вещото лице инж.Д. пояснява, че не е оценявал конкретните автомобили, защото същите не са налични и не знае в какво състояние са, а други автомобили аналози, за които има оферти в специализирани издания за продажба на леки автомобили втора употреба.

При преценка на заключението на съдебно-оценителната експертиза по реда на чл.202 от ГПК, в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, съдът намира, че същото е компетентно дадено, но не допринася съществено за изясняване на спора от фактическа страна, тъй като вещото лице инж.С. Д. не е изследвало конкретните автомобили, бивша собственост на дружеството длъжник, както и не е съобразило данните, че два от леките автомобили от тях не са били в движение към 2020 г. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Относно искът предявен срещу ответника ЧСИ Й. М. с правно основание чл.74 от ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД:

Отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл. 441 от ГПК, съответно чл. 74 от ЗЧСИ. Съгласно, ал. 1 на чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на двете разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна такава. Фактическият състав на отговорността по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ включва следните елементи: 1) противоправно действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител при или по повод осъществяваните от него функции, т.е. да е налице хипотезата на така наречената процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение. За материално незаконосъобразно принудително изпълнение съдебният изпълнител не отговаря защото той е обвързан от изпълнителния лист в неговите обективни и субективни предели, като за длъжника съществува друг ред за защита срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение - исковете по чл. 439 от ГПК и чл. 440 от ГПК; 2) трябва да са настъпили вреди; 3) причинна връзка между противоправното действие или бездействие извършено от съдебния изпълнител и настъпилите вреди и 4) вина, която се предполага - арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Съдебният изпълнител отговаря по реда на чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД, само и единствено когато е провел незаконосъобразно индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК, вследствие на което на длъжника са причинени вреди./ вж. РЕШЕНИЕ № 93 от 13.02.2024г. по гр.д. № 4644/2022г., ІV г.о. на ВКС, ГК/ Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието./В този см. Решение № 207 от 11.04.2019 г. по гр.д. № 3201/2017г., І Vг.о. на ВКС / В конкретния случай по делото не е спорно, че изпълнително дело № 849/2018г. е образувано в кантората на ЧСИ Й. М., с рег. № 920 КЧСИ на 20.11.2018г., като на същата дата е наложен запор на банковите сметки на длъжника при: “Б.П.Б.“АД и “Юробанк България“АД. Установи се, че ответникът ЧСИ М., при извършена по реда на чл.191 ДОПК справка е получила удостоверение изх.№ 22037/03.12.2018г. от НАП, че дружеството длъжник „Е.-Б.“ ЕООД има задължения към държавата в размер на 1 513 452.86 лв., както и че върху имуществото на същото има наложени от публичен изпълнител обезпечителни мерки ПНОМ № 53-06- 6009/06.11.2015г. и с ПНОМ № 53-06-6009/22.10.2015г., както и образувано при публичен изпълнител изпълнително дело №22150024170/ 2015г. за събиране на задълженията към държавата.

Следва да се вземе предвид, че изпълненията по ГПК и ДОПК се развиват паралелно и вземанията на държавата и в двата процеса са гарантирани, тъй като тя винаги е присъединен кредитор по право, като наред това при предварителни обезпечителни мерки, както е в случая /наложени на дружеството длъжник с ПНОМ № 53-06-6009/06.11.2015г. и с ПНОМ № 53-06-6009/22.10.2015г/, съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 6 от ДОПК, разпоредбите при конкуренция в изпълнението не се прилагат.

В случая не се доказа твърдението на ищеца, че ответникът ЧСИ М. противоправно е бездействала, като не е предприела действия по налагане на запор върху моторните превозни средства на дружеството длъжник, както и че не била предприела действия за локализирането и описа им. Установи се в хода на съдебното дирене, че МПС-ва, собственост на длъжника, са били обект на предварителни обезпечителни мерки наложени от публичен изпълнител на НАП през 2015 г., почти три години преди образуване на процесното изпълнително дело, с ПНОМ № 53-06-6009/06.11.2015 г. и с ПНОМ № 53-06- 6009/22.10.2015 г. Съгласно императивната разпоредба на чл.191, ал.1 от ДОПК „Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял.“ Както се посочи по-горе, при наложени предварителни обезпечителни мерки, както е в случая /наложени на длъжника с ПНОМ № 53-06- 6009/06.11.2015г. и с ПНОМ № 53-06-6009/22.10.2015г/, съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 6 от ДОПК, разпоредбите при конкуренция в изпълнението не се прилагат.

На следващо място, относно твърдението, че ответника ЧСИ М. противоправно е бездействала да наложи запор върху посоченото от ищеца МПС – „Ауди КУ 7“, се установи, съдът намира същото за неоснователно. Съдебният изпълнител може да насочва изпълнение само върху имущество, което е собственост на съответния длъжник. По делото се установи конкретното моторно средство - Ауди КУ 7, ДК № •••••••, не е било собственост на длъжника, тъй като още през 2014 г. е продадено на физическо лице.

С оглед гореизложеното, по делото не се установи, че твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 29342, 26лв. формирани като сбор на неудовлетвореното вземане на ищеца по изп.д.№20189200400849 по описа на ЧСИ М., се дължат на противоправни действия или бездействия на съдебния изпълнител. Решаващият състав на СГС, намира, че в случая отговорността на ответника - ЧСИ не може да бъде ангажирана поради липса на елементите от фактическият състав на отговорността по чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 441 от ГПК.

Не се установи твърдяната процесуална незаконосъобразност на действията на ЧСИ Й. М.. Напротив установи се, че при изпълнението са спазени процесуалните правила на ГПК и ДОПК.

Установи се, че съдебният изпълнител е предприел действия в рамките на правомощията си, които му дава процесуалния закон. Предвид липсата на неправомерни действия или бездействия от страна на първия ответник, осъдителният иск с правно основание чл.74 от ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД е недоказан и следва да се отхвърли.

Относно искът предявен срещу ответника ЧСИ О. М. с правно основание чл.74 от ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД:

Производството в частта по иска предявен срещу ЧСИ О. М., на основание чл.232 от ГПК е прекратено с протоколно определение в открито съдебно заседание на 13.02.2024г., поради оттеглянето му.

По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК, като разноски ЧСИ М. са в размер на 2400 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. /Определение № 207 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 216/2010 г., III г. о., ГК/ За да възникне в полза на ответника правото му на разноски по чл.78, ал.4 ГПК е достатъчно той да е направил разходите, след като е получил препис от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК и преди да е уведомен за прекратяване на производството. От данните по делото се установява, че искането на ответника О. М. /спрямо който производството е прекратено/ за присъждане на разноски е направено своевременно в депозирания отговор на исковата молба, като са представени и доказателства за сторени разноски от 3000лв. за платено адвокатско възнаграждение, поради което същите следва да се възложат в тежест на ищеца.

Така мотивиран Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав