Решение № 2326 от 10.7.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 712/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 49, ал. 3 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Образувано е по жалба на „Пауар Секюрити Груп“ ООД, ЕИК 201109244, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Димитър Буйнозов“ № 30, представлявано от М. К. Н.-управител, против Заповед № 3286з-3967/31.10.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“. В жалбата се твърди, че К. Н. и А. С. действително са приети като съдружници в дружеството през м. юли 2023 г., като представили свидетелства за съдимост, от които било видно, че не са осъждани. Според жалбоподателя едва след съобщението от ГДНП се разбрало, че са налице обстоятелства по чл. 47, т. 5, б. „а“ от ЗЧОД, след което общото събрание взело решение лицата да продадат дяловете си и да напуснат дружеството, като на 05.10.2023 г. е подадено заявление в Агенцията по вписванията. Сочи, че същите никога не са били управители, нито са изпълнявали управленски функции, а в периода на участието им не са взимани решения, касаещи дейността на дружеството. Счита, че в случая са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието се явява маловажен случай. В писмена защита излага допълнителни доводи, че не била спазена процедурата по чл. 42 от ЗЧОД. По тези съображения се иска отмяната на оспорения административен акт. Претендират се разноските по делото. Ответникът по жалбата – директор на Главна дирекция „Национална полиция“, чрез пълномощника си, в писмено становище излага доводи, че заповедта представлява законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с правилата на материалния и процесуалния закон. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: Между страните не съществува спор по фактите. Установява се, че „Пауар Секюрити Груп“ ООД има издадени 4 бр. лицензи по ЗЧОД /отм/. и ЗЧОД, а именно по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД /отм./ за охрана на мероприятия на територията на област Велико Търново, по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД /отм./ за охрана на имущество на физически или юридически лица на територията на цялата страна, по чл. 5, ал. 1, т. 9 от ЗЧОД за охрана на селскостопанско имущество на територията на цялата страна и по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД за сигнално-охранителна дейност на територията на цялата страна. Съдружници в дружеството са М. П. П.-С., Р. П. Н. и М. К. Н.. На 11.07.2023 г. в Търговския регистър е вписано прехвърляне на дружествени дялове: от М. П. П.-С. на А. Й. С. и от Р. П. Н. на К. П. Н., за която промяна дружеството е уведомило директора на ГДНП. От представените справки за съдимост се установява, че К. П. Н. е осъждан по НОХД № 187/2015 г. на Окръжен съд Велико Търново, приключило с Присъда от 14.01.2016 г., в сила от 09.02.2017 г. за престъпление от общ характер – по чл. 213а, ал. 2, т. 2 пр. 4 във връзка с ал. 1, алт. 1, пр. 1, алт. 2, пр. 1 и пр. 3 от НК във връзка с чл. 36 и чл. 54, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и глоба в размер на 3000 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Наказанието е изтърпяно на 30.12.2022 г., а глобата е заплатена на 20.01.2020 г. Лицето е реабилитирано със съдебна реабилитация, считано от 11.05.2023 г. Установява се също така, че А. Й. С. е осъждан по НОХД № 187/2015 г. на Окръжен съд Велико Търново, приключило с Присъда от 14.01.2016 г., в сила от 09.02.2017 г. за престъпление от общ характер – по чл. 213а, ал. 2, т. 2 пр. 4 във връзка с ал. 1, алт. 1, пр. 1, алт. 2, пр. 1 и пр. 3 от НК във връзка с чл. 36 и чл. 54, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и глоба в размер на 3000 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Наказанието е изтърпяно на 29.07.2022 г., а глобата е заплатена на 20.01.2020 г. Лицето е реабилитирано по право на 01.02.2021 г. на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК. Със съобщение рег. № 388600-47072/17.08.2023 г. „Пауар Секюрити Груп“ ООД е уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, че е започнала процедура по отнемане на издадените 4 лиценза с оглед горепосочените факти. Съобщението е изпратено с писмо с обратна разписка, но върнато непотърсено. Впоследствие е редовно връчено на управителя на 04.10.2023 г. На 09.10.2023 г. „Пауар Секюрити Груп“ ООД е подало възражение, в което са изложени доводи, идентични с тези в жалбата и е посочено, че на 05.10.2023 г. в Агенцията по вписванията е подадено заявление за промяна на съдружниците. Съгласно приложените договори за покупко-продажба на дружествени дялове от 05.10.2023 г. К. П. Н. е прехвърлил дружествените си дялове на М. К. Н., а А. Й. С. е прехвърлил дружествените си дялове на М. П. П.-С.. Промените са вписани в Търговския регистър на 11.10.2023 г. В резултат на извършените и описани процедурни действия е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 3286з-3967/31.10.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която на основание чл.49, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, т. 5, б. „а“ от ЗЧОД е разпоредено отнемане на лиценз № 2281/24.09.2012 г., лиценз № 3064/16.11.2016 г., лиценз № З/02-182/06.02.2019 г. и лиценз № З/02-795/23.03.2023 г. Заповедта е изпратена на жалбоподателя с писмо с обратна разписка, но няма данни кога е връчена на дружеството. Жалбата срещу нея е подадена на 13.11.2023 г. В хода на съдебното производство към доказателствения материал е приобщена административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. Съобразно приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: С оглед липсата на доказателства кога оспорената заповед е връчена на жалбоподателя, както и предвид периода между датата на издаване на заповедта и датата на подаване на жалбата следва да се приеме, че подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок. Същата е подадена от лице, засегнато неблагоприятно от акта и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК след отстраняване на констатираните нередовности, което я прави допустима за разглеждане по същество. След извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: Оспорената заповед за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност е издадена от компетентен административен орган - директора на Главна дирекция „Национална полиция“, съгласно чл. 49, ал. 1 вр. чл. 40 от ЗЧОД. При издаването на административния акт е спазена предписаната от закона писмена форма, като в акта се съдържат фактическите и правни основания за издаването му. Изрично в заповедта са посочени мотивите за издаването ѝ, а именно съдружниците К. П. Н. и А. Й. С. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Спазена е процедурата по издаване на акта. Съдът приема, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство по отнемане на лиценза му, като му е дадена възможност да представи възражения и доказателства. Неоснователно е възражението, че не била спазена процедурата по чл. 42 от ЗЧОД. Същата касае производството по издаване на лиценз за извършване на ЧОД и няма основание за прилагането ѝ по аналогия в настоящото производство. По отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон: Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД, която е послужила като основание за издаване на оспорваната заповед, лицензът се отнема от органа по чл. 40 с мотивирана заповед в случаите по чл. 47, т. 5, ако в 30-дневен срок от настъпване на обстоятелствата физическото лице не прекрати участието си в търговското дружество или в юридическото лице. В конкретния случай /чл. 47, т. 5, б. „а“ от ЗЧОД/ това е когато физическо лице - съдружник в дружество с ограничена отговорност е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Няма спор по делото, че на 11.07.2023 г. в Търговския регистър към АВ като съдружници в „Пауар Секюрити Груп“ ООД са вписани лицата К. П. Н. и А. Й. С.. От събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че тези лица са осъждани за умишлено престъпление от общ характер по чл. 213а, ал. 2, т. 2 пр. 4 във връзка с ал. 1, алт. 1, пр. 1, алт. 2, пр. 1 и пр. 3 от НК във връзка с чл. 36 и чл. 54, ал. 1 от НК. Безспорно е, че това престъпление е от общ характер, тъй като се преследва от прокуратурата, чрез държавен обвинител, а не от пострадало лице, като частен тъжител. Всички тези установени обстоятелства не се оспорват от страна на жалбоподателя. Същият възразява, че своевременно в хода на административното производство е предприел действия по прекратяване на участието на лицата в дружеството и че случаят е маловажен. Съдът намира тези възражения за неоснователни. В случая К. П. Н. и А. Й. С. са прекратили участието си в търговското дружество, но това не е сторено в законоустановения 30-дневен срок по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗЧОБ от настъпване на обстоятелствата. В случая фактическото основание – осъждането на лицата за умишлено престъпление от общ характер е било налице още преди приемането им за съдружници, а прекратяването на участието им в търговското дружество е изпълнено едва след получаване на уведомлението за образуваното производство по отнемане на лиценза, много след изтичане на предвидения в тази разпоредба 30-дневен срок от настъпване на обстоятелството /осъждането на лицата за умишлено престъпление от общ характер през 2017 г./ - така напр. по аналогичен казус Решение № 4893 от 20.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 254/2022 г., VII о. Сочените от жалбоподателя разпоредби на чл. 28 от ЗАНН и чл. 9, ал. 2 от НК са неотносими. С оглед законовата уредба е ирелевантно също така дали лицата са упражнявали управленски функции в дружеството и дали са вземали решения, касаещи дейността на дружеството на общи събрания през периода, в който са били съдружници. Неоснователно, а и неотносимо се поддържа възражението, че жалбоподателят не е бил известен за съдимостта на лицата – следва да се посочи, че според приложената по делото справка за съдимост управителят и съдружник М. К. Н. е майка на К. П. Н., а и самите лица очевидно са били наясно, че са били осъждани, тъй като наложените наказания са изпълнени, като освен това реабилитацията на Н. е настъпила по съдебен ред. Непознаването на закона не може да е оправдание за неговото неизпълнение. Дружеството би могло да търси обезщетение от К. Н. и А. С. за претърпените вреди от отнемането на лиценза по общия ред, а освен това след отнемане на лиценза може отново да се иска издаване на нов, тъй като основанието за отнемане на предходния лиценз вече е отпаднало, и в този смисъл не е налице пречка за издаване на лиценз по чл. 41, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 47, т. 5, буква "а" от ЗЧОД. Съобразно изложеното съдът намира, че оспорената заповед е валиден, формално и процесуално законосъобразен административен акт, издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗЧОД и в съответствие с целта на закона – недопускане на осъществяване на охранителната дейност по поддържане на обществения ред от лица, извършвали престъпна дейност. Същата не страда от твърдените от оспорващия пороци, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът счита, че следва да се присъди сумата от 100 лева, което е минимално предвиденото възнаграждение в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът