РЕШЕНИЕ

№ 160

гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Административно наказателно дело № 20241110207123 по описа за 2024 година С наказателно постановление (НП) № 004370 от 08.03.2024г., издадено от и директор на Дирекция „Защита на потребителите при продажба от разстояние“ в Комисията за защита на потребителите, на основание чл. 83, ал. 1 вр. чл. 52, ал.4 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на „Магси България“ ООД с ЕИК 200516079 със седалище и адрес на управление гр. София- 1680, район Красно село, ж.к. Бели брези, ул. Кюстендил №21, ет.1, офис 17, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 50, т. 2 от ЗЗП на основание чл. 207 вр. чл. 50 от ЗЗП.

Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното търговско дружество в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата са изложени съображения, свързани с неправилното приложение на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се твърдения, че няма доказателства, от които да се установява, че потребителя е упражнил правото си на отказа от сключения договор по надлежния ред. Посочва, че до адреса на дружеството не е доставяна посочената пратка, не става ясно с коя куриерска фирма е направен опит за доставката, а посочената в НП товарителница се оказала непроследима. Сочи, че в процесния акт не е изяснена с категоричност датата на връщане на пратката – 05 или 06 януари 2023г., не се установява на кой адрес е върната същата. Намира също така, че некоректно е посочена датата на извършване на нарушението, което води след себе си процесуални последици. Прави извод за липса на яснота и пълнота на описанието на нарушението, поради което било нарушено правото на защита на жалбоподателя в пълен обем, което само по себе си било съществено нарушение на процесуалните права и самостоятелно основание за отмяна на процесния акт. На собствено основание жалбоподателя твърди, че не е търсен от КЗП за участие в административното производство. Посочва, че при съставяне на АУАН не били налице условията по чл. 40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на представител на дружеството. Навежда съждения за некомпетентност на актосъставителя и АНО. Отделно от това жалбоподателят смята, че нарушението следвало да се квалифицира като маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. К.- САК, която поддържа жалбата и смята, че на представляваното от нея дружество не следвало да се налага наказание. Моли за отмяна на наказателното постановление като недоказано, неправилно и незаконосъобразно, като претендира разноски, за което прилага списък с разноските, договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Стоянова, която пледира за потвърждаване на НП и претендира разноски. По същество заявява, че нарушението било доказано по безспорен начин. Претендира юрк. възнаграждение и не прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2023 г. М. – гл. инспектор в дирекция ЗППР на КЗП съставила на „Магси България“ ООД с ЕИК 200516079 със седалище и адрес на управление гр. София- 1680, район Красно село, ж.к. Бели брези, ул. Кюстендил №21, ет.1, офис 17, АУАН за извършено на 11.01.2023 г. нарушение на чл. 50, т. 2 от ЗЗП и за извършено на 23.01.2023г. нарушение на чл. 54, ал.1 от ЗЗП. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Впоследствие АУАН е връчен на упълномощен представител на търговеца на 06.12.2023 г. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения от наказаното юридическо лице.

С резолюция по чл. 54 от ЗАНН, ХТ.– директор на Дирекция „Защита на потребителите при продажба от разстояние“ в Комисията за защита на потребителите частично е прекратил административнонаказателната преписка, образувана с АУАН №004370/ 26.09.2023г. в частта, касаеща вмененото нарушение на чл. 54, ал.1 от ЗЗП.

Въз основа на съставения АУАН на 08.03.2024 г. и посочената тук Резолюция, ХТ.– директор на Дирекция „Защита на потребителите при продажба от разстояние“ в Комисията за защита на потребителите е издал процесното НП.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, съгласно чл. 233 от ЗЗП и представените заповеди за упълномощаване като се установява, че наведените от жалбоподателя твърдения в тази насока са безпочвени. Съдът намира, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като вмененото нарушение е описано достатъчно ясно с всичките му съставомерни признаци от обективна страна. Налице е съответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.

Доводът на жалбоподателя, че АУАН незаконосъбразно е съставен в отсъствие на нарушителя, е неоснователен. На дружеството - жалбоподател надлежно е изпратена поканата за съставяне на АУАН на дата 26.09.2023 г., като поканата е изпратена на адреса на дружеството, като и по две посочени в сайта на електронния търговец електронни пощи. На посочената в поканата дата 26.09.2023 г. представител на „„Магси България“ ООД с ЕИК 200516079 не се е явил, с оглед на което законосъбразно на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, съобразно хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН.

По отношение на сочените от жалбоподателя неясноти по отношение на дата на извършване на нарушението, посочена в АУАН съдът намира, че актосъставителят ясно и точно е посочил, че касателно нарушение на чл. 54, ал.1 от ЗЗП счита същото за извършено на 23.01.2023г., а по отношение на нарушение на чл. 50, т.2 от ЗЗП посочената дата за извършването му е 11.01.2023г. Съдът намира посочените дати за коректни, поради което счита наведеното от жалбоподателя за ясно установено. С оглед на посоченото дотук съдът намира, че липсват основания за отмяна на НП поради нарушение на процесуалния закон.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 29.04. 2023г. в Комисията за защита на потребителите постъпила жалба с вх. № Ц-03- 4354/29.04.2023г. от потребител, който посочил, че е направил поръчка на № 2022129118/23.12.2023 г. на два броя неодимови магнита на обща стойност от 88.19 лв. от интернет сайта https: //www.magsy.bg/. След получаване на продуктите, потребителят решил да упражни правото си на отказ от договор от разстояние в 14-дневен срок от получаването им, което било чрез куриерска фирма Еконт Експрес с дата на доставка 04.01.2023г. За целта уведомил писмено чрез съобщение по телефона за това свое решение търговеца на 06.01.2023 г., а на 05.01.2023г. предал продуктите на куриерска фирма, която ги доставила до местоназначението на 06.01.2023г. След като куриерът неуспешно направил неколкократни опити да достави пратката същата била върната на подателя, който направил още два опита- съответно на 12.01.2023 г. и на 24.01.2023 г. Търговецът не е приел върнатите стоки и трите пъти и не му е възстановил в срок заплатената за продуктите и тяхната доставка сума, въпреки упражненото право на отказ от договор от разстояние. Горното се установява от Писмо Вх. №Ц-03-4354/13.07.2023г. на куриерска фирма Спиди, според което пратката по товарителница № 51268553575 е изпратена на 05.01.2023г., с адрес за доставка гр. София, ж.к. Бели брези, ул. Кюстендил №21, ет.1, ап. 17 (адрес, посочен от фирмата като седалище и адрес на управление в ТРРЮЛНЦ), лице за контакт ГВЦ.- управител на същата, с която продуктите са върнати от потребителя на търговеца „Магси България“ ООД, е достигнала местоназначението си на 06.01.2023г., но същата е отказана да бъде приета от търговеца на 11.01.2023 г., поради което куриерска фирма Спиди я е върнала на потребителя обратно.

Както бе посочено вече след този опит да върне пратката потребителя, прави още два неуспешни опита да върне продуктите на търговеца, видно от приложените към жалбата до КЗП товарителници на куриерска фирма Спиди от 12.01.2023 г. и от 24.01.2023 г. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите ММ. и ВП., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. Доказателствената маса се отличава като непротиворечива, взаимно обуславяща се в своите отделни елементи и обективна, поради което по- подробното обсъждане в случая е ненужно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Въз основа на това съдът намери, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗП.

Съгласно въпросната разпоредба потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя.

Съгласно чл. 207 от ЗЗП, в редакцията му към процесната дата, на лице, което възпрепятства правото на потребител по чл. 50 да се откаже от сключения договор от разстояние или от договор извън търговския обект, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., за всеки отделен случай.

Съдът намира, че потребителят е направил надлежно уведомяване на търговеца, посредством съобщение на телефонен номер, с който е комуникирал с продавача. Нещо повече, следва да се отбележи съображение 44 от преамбюла на Директива 2011/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, транспонирана в националното законодателство, в което е разгледана възможността потребителят да може да се откаже от сключения договор от разстояние като формулира отказа си със свои думи, ако изявлението му представящо решението му за отказ пред търговеца, е недвусмислено. Поради това, писмо, телефонно обаждане или връщане на стоките с ясно декларирано изявление са достатъчни, за да се изпълни това изискване.

Задължение отказа да бъде в рамките на определените срокове се носи от потребителя и по тази причина, в интерес на потребителя е да използва траен носител, когато съобщава отказа си на търговеца.

В настоящия случай потребителят е направил надлежно уведомяване на търговеца посредством електронно съобщение на телефон на търговеца за упражняване право на отказ на 06.01.2023г., а е изпратил закупената стока на 05.01.2023г., като така упражнил правото си на отказ на 06.01.2023г. - два дни след приемане на стоката.

Наведените от жалбоподателя твърдения, че не били получавали пратка по куриер, съдът намира за защитна теза на жалбоподателя. В посоченото по- горе писмо от куриерска фирма Спиди недвусмислено се установява, че пратката е била изпратена на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес на седалище и управление на търговеца, с лице за контакт ГВЦ.- управител и номер на телефон, като са правени неколкократни опити за свързване и предаване на пратката. Посочените от жалбоподателя като неточности по отношение на дата за връщане на пратката съдът намира, че са ирелевантни тъй като АНО е възприел по- благоприятната за жалбоподателя дата, а именно 06.01.2023г. Неяснотата се дължи на посочването, че първото връщане на процесните стоки е предадено на куриер за доставна на жалбоподателя на 05.01.2023г., а заявения отказ от договор е чрез съобщение по телефон на 06.01.2023г. Съдът намира, че и датата 05 и 06 януари 2023г. са в посочения от закона срок за отказ от договора, а предвид това, че жалбоподателя дори не е направил опит за възстановяване на сумата по него тази дата е без значение за срока, в който следва да бъде възстановена сумата.

Този състав на съда счита твърденията на жалбоподателя, че не бил уведомен за воденото административнонаказателно производство срещу него са неверни и нелогични. Това е така, тъй като в кориците на делото са приобщени доказателства, от които е видно, че „Магси България“ООД е уведомявана надлежно за етапите на производството както по поща, така и на двете, обявени от дружеството на електронната им страница, електронни пощи, които съгласно §1, т.8 от ДР на Закона за електронна търговия са електронно средство за съхраняване и пренос на електронни съобщения през интернет мрежа чрез стандартизирани протоколи.

Съдът намира, че в процесния случай макар че потребителят е упражнил правото си на отказ от договора в предвидения за това срок, търговецът необосновано не е приел пратката и не е отразил отказа, като не е изпълнил задължението си да възстанови на потребителя стойността на стоката, заплатена от негова страна, с което е възпрепятствал правото му да се откаже от сключения договор. Поради това съдът счита, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

Предвид организационната структура на правното образувание, на което е наложено административно наказание, въпросът за субективните измерения в случая се явява ирелевантен, тъй като отговорността на юридическите лица поначало е обективна и безвиновна.

Наложената на жалбоподателя санкция е определена в минималния нормативно предвиден размер, съобразно установените в чл. 27 от ЗАНН и чл. 3 от ЗАНН принципи, поради което за настоящата инстанция не съществува възможност да измени НП в тази част.

В заключение следва да бъде отбелязано, че настоящият случай не може да бъде окачествен като маловажен, тъй като процесното нарушение се отличава с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от останалите нарушения от същия тип. Доводите на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явяват несъстоятелни, доколкото в случая са засегнати обществени отношения от голяма значителност, като на непосредствена опасност са изложени взаимоотношенията по повод закрилата правата на голям брой потребители. Последното е продиктувано от множеството подобни покупки, които се извършват ежедневно от членовете на обществото и съответното сключване на множество от този тип договори и прилежащи им документи, така и от обстоятелството, че жалбоподателят извършва такъв тип сделки по занятие, съответно спрямо него са приложими строги стандарти за стриктното спазване на законодателството в тази сфера.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, като същото следва да бъде определено към установения в нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ минимален размер от 80.00 лв.

Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът