Решение № 1392 от 21.7.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 370/2023 г.

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по искова молба от К. К. И. [ЕГН] от [населено място], [жк], вх. А, ет. 5, ап. 9, с която е предявен иск против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Благоевград за заплащане на сумата в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от К. К. И. на 04.02.2023 г. неимуществени вреди, представляващи обида, стрес, срам, настъпили от незаконосъобразни действия на длъжностни лица, служители на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР – Благоевград), представляващи незаконосъобразно отнемане на знамето на ОМО Илинден и възпрепятстване да се проведе плануваното на 04.02.2023 г. мероприятие по поднасяне на венец и цветя на паметника на Г. Д. в [населено място], така, както е планувано, без да се налагат ограничения, ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящия иск до изплащането му. В исковата молба се сочи, че на 01.02.2023 г. ищецът е подал уведомление до Кмета на Община Благоевград в качеството си на председател на ОМО Илинден - Благоевград, в което е посочил, че на 04.02.2023 г. от 14 часа ОМО Илинден – Благоевград ще поднесат венец и цветя на паметника на македонския революционер Г. Д. на площад Македония. Сочи се, че в посочения час – около 14 часа на 04.02.2023 г. участниците от ОМО Илинден – Благоевград са се събрали в градинката пред градската баня в [населено място], за да отидат да положат венец и цветя пред паметника, като на организираното събитие са присъствали Б. А. Б., Б. К. Д., В. Н. Р. и С. А. Я.. На същото място в градинката пред банята при тях е дошъл служител на полицията Р. Х., който им казал, че нямат право да развяват знамето на организацията, на което е изобразена звездата на В. (Кутлеш) и има надпис ОМО Илинден, разпоредил, че не могат да отидат със знамето до паметника при провеждане на мероприятието и при полагане на венеца и трябва да го оставят при тях, както и същият полицейски служител е взел чадъра на ищеца, на който също е била изобразена звездата на В. Мероприятието се е провело с полагане на венци на паметника на Гоце Делчев, без носене на знамето на ОМО Илинден и едва след приключване на мероприятието и след като всички участници са си тръгнали, знамето е било върнато на ищеца и лицата от ОМО Илинден – Благоевград от полицейските служители. Сочи се, също така, че с незаконосъобразните действия на полицейските служители по отнемане на знамето на ОМО Илинден участниците са били обидени и не са могли да осъществят плануваното мероприятие, по начина, по който са го планували. Сочи се, също така, че знамето не съдържа никакви забранени символи и не попада под никакви забрани да бъде носено, с нищо не са нарушили обществения ред, имали са необходимото разрешение за провеждане на мероприятието и не е било налице никакво основание да бъдат налагани ограничения да не се носи знамето при полагане на венеца и цветята на паметника на Гоце Делчев в Благоевград. Ищецът твърди, че от описаните незаконосъобразни действия на полицейските служители е изпитал голямо неудобство, душевно страдание, безпокойство и срам и от приятелите, които бил поканил, затова че мероприятието не се осъществило по начина, по който е планувано, въпреки че са имали необходимото разрешение от Община Благоевград. Затова счита, че вследствие на незаконосъобразните действията на полицейските служители е претърпял обида, стрес, срам, причинени именно от незаконосъобразното отнемане на знамето на ОМО Илинден и възпрепятстване да се проведе плануваното на 04.02.2023 г. мероприятие по поднасяне на венец и цветя на паметника на Гоце Делчев в [населено място] така, както е планувано, без да се налагат ограничения. Претендират се неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., претърпени на 04.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на настоящия иск до изплащането им. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Доводите, изложени в жалбата, се поддържат в хода на производството пред настоящата инстанция лично от ищеца в съдебно заседание, като същият представя и писмена защита. Ответникът, чрез процесуалния си представител, в отговор по исковата молба и в съдебно заседание, оспорва иска. Счита същият за неоснователен. Изразява становище, че в конкретния случай не са налице предпоставките за търсене на отговорност по ЗОДОВ, твърди, че в конкретния случай не са налице незаконосъобразни фактически действия, извършени от полицейски органи при ОД на МВР – Благоевград, ищецът не е искал и не е получил разрешение за развяване на знамето на ОМО Илинден на паметника на Гоце Делчев в [населено място]. Сочи, че в конкретния случай са предприети мерки за осигуряване на обществения ред при разрешеното полагане на цветя пред паметника на Гоце Делчев, като мероприятието е преминало при добър обществен ред. На следващо място, изтъква, че от приложените към исковата молба доказателства не се установяват настъпили за ищеца неимуществени вреди, които да се намират в пряка и непосредствена връзка с описаните действия на служители на ОД на МВР – Благоевград. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Благоевград счита предявения иск за неоснователен и недоказан по размер. Съдът, след като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът твърди, че на 01.02.2023 г., в качеството си на председател на ОМО Илинден – Благоевград, е подал уведомление до Кмета на Община Благоевград (л. 5 от делото), че на 04.02.2023 г. от 14 часа ОМО Илинден – Благоевград ще положат цветя пред паметника на македонския революционер Гоце Делчев на площад Македония, като по делото не са представени доказателства и няма данни, че същото уведомление е депозирано в Община Благоевград. С писмо изх. № 11-00-487/20.06.2023 г. на Община Благоевград заместник – кметът по строителството на Община Благоевград уведомява съда, че при извършена справка в деловодната система на Община Благоевград се установява, че няма депозирано уведомление от К. К. И. (л. 63 от делото). От представените по делото доказателства се установява, че във връзка с получено от Кмета на Община Благоевград с писмо изх. № не се чете - 00-303/02.02.2023 г. уведомление до Началника на П-во РУ на МВР – Благоевград за провеждане на 04.02.2023 г. на ритуал по полагане на цветя по повод 151 години от рождението на големия български революционер, идеолог и будител Гоце Делчев, със Заповед № 244з-324/01.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград е сформиран временен оперативен щаб, на 03.02.2023 г. от Директора на ОД на МВР – Благоевград е утвърден план за осигуряване на добър обществен ред при провеждане на организираното масово мероприятие – ритуал по полагане на цветя по повод 151 години от рождението на големия български революционер, идеолог и будител Гоце Делчев на 04.02.2023 г. на пл. Македония в [населено място]. Представена е инструктажна бланка за проведен инструктаж на полицейските служители във връзка с провеждането на честванията по случай 151 години от рождението на Гоце Делчев на 04.02.2023 г. (л. 46 – л. 54 от делото). От показанията на разпитания по делото свидетел Б. се установява, че на 04.02.2023 г. в 14 часа ищецът и други лица от ОМО Илинден - Благоевград, вкл. Ищецът и свидетелят Б., са се събрали в градинката пред банята в [населено място], за да поднесат цветя на паметника на Гоце Делчев. Към групата са се приближили двама полицаи (униформен и цивилен), които са им разпоредили, че знамето не трябва да се носи при полагане на венеца на паметника, както и чадъра. Знамето е било червено със слънце и отгоре пишело ОМО Илинден с жълти букви, чадърът бил със същите символи и значение. Свидетелят Б. казва „Казаха ни, че знамето не трябва да се носи и ни го взеха. Имахме и чадър. И него го взеха“. Същият, също така, посочва “полицейските служители казаха, че не може да се носи знаме. Казаха да оставим знамето и чадъра. Казаха, че след като свърши мероприятието, можем да си ги вземем. Където ги оставихме, оттам си ги взехме.“ От показанията на свидетеля Б. се установява, че лицата от ОМО Илинден – Благоевград са поднесли цветя на паметника, А. К. е прочел декларацията във връзка с Гоце Делчев, след което са си взели знамето и чадъра от мястото, където са ги оставили преди да поднесат цветя и венци на паметника на Гоце Делчев. Същият заявява, че не знае дали организацията ОМО Илинден има съдебно разрешение да функционира, както е не знае дали кметът е разрешил поставяне на знамена пред паметника, не разполага с информация какво е разрешил кметът, знае само, че ищецът е поискал на определена дата и в определен час да поднесат цветя на паметника на Гоце Делчев. От показанията на свидетелите Х. (полицейски инспектор в Първо районно управление Благоевград) и И. (младши разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Благоевград) се установява, че същите са били включени като охрана в организираното на 04.02.2023 г. мероприятие по поднасяне на цветя на паметника на Гоце Делчев в [населено място]. На свидетеля Х. е било наредено устно да разговаря с всички участници и да бъдат предупредени участващите да не развяват знамена, които са различни от българското знаме и това на Европейския съюз. Около 13 часа на 04.02.2023 г. свидетелите Х. и И. са отишли при групата лица от ОМО Илинден – Благоевград и с оглед обстоятелството, че в писмото на Кмета на Община Благоевград е било посочено, че е организирано поднасяне на цветя и венци на паметника на Гоце Делчев, свидетелят Х. е разпоредил на групата лица от ОМО Илинден - Благоевград, че при провеждане на мероприятието не могат да развяват знамена, които са различни от българското знаме и знамето на Европейския съюз, разпоредил е устно при провеждане на мероприятието да не развяват знамето на ОМО Илинден и да не го носят при полагане на венеца на паметника. Участниците оставили знамето на пейките, където седяли и мероприятието се е провело с полагане на венци и цветя, без носене на знамето на ОМО Илинден. Свидетелят Х. е придружил лицата от ОМО Илинден до паметника на Гоце Делчев, които са поднесли цветя и венци, снимали са се, „четоха нещо“, „говориха си“, след което са си тръгнали. Свидетелят И. посочва, че лицата от ОМО Илинден са носели торбички със знамена, които са били червени и чадъри. Били са предупредени от свидетеля Х. да не развяват знамена, различни от българското знаме и това на Европейския съюз, също така са били предупредени от свидетеля Х., че трябва да спазват обществения ред и да не допускат нарушения. Били са помолени от свидетеля Х. да оставят на пейката знамената и каквото имат. Участниците от ОМО Илинден са оставили това, което са носели, в градинката на пейка, като свидетелят И. е наблюдавал вещите, поднесли са цветя и венци на паметника, произнесли са словото си, снимали са се, като след мероприятието са взели всичко, оставено от тях, благодарили са и „са се разотишли“. По подаден сигнал от К. К. И. до Директора на ОД на МВР – Благоевград относно незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР (и конкретно на служителя на полицията Р. Х.) на 04.02.2023 г. е извършена проверка и е уведомен К. К. И., че след извършен обстоен анализ на данните в сигнала в хода на проверката не са допуснати нарушения на служебната дисциплина от служители на ОД на МВР – Благоевград (л. 19 – л. 28 от делото). На основание чл. 176 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК ищецът дава обяснения в съдебно заседание, че не разполага с документ за регистрация на организацията ОМО Илинден. Твърди, че ОМО Илинден има регистрация, но българският съд не е потвърдил регистрацията на организацията, за което има 17 присъди от Страсбург на българските власти. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Искът е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. При извършената проверка за допустимост на предявения иск настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Същата съдържа твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на административни органи при и по повод изпълнение на административна дейност, обуславящи допустимостта на иска и компетентността на настоящия съд да го разгледа. Предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искът е допустим, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от твърдени незаконосъобразни действия на служители на ответника – ОД на МВР - Благоевград. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Подаден е от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридически лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Пасивната процесуална легитимация е правилно определена съобразно правилото на чл. 205 от АПК. Съгласно изискванията на чл. 205 от АПК исковете за обезщетение за вреди се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Искът е предявен срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР – Благоевград). Ответникът е пасивно легитимиран съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), изхождайки от наведените от ищеца твърдения в исковата молба. Съгласно чл. 37, ал. 2 от З. О. на МВР е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Областните дирекции на Министерство на вътрешните съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗМВР са основни структури на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Инструкция № 8121ч-988 от 12.12.2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия, издадена от министъра на вътрешните работи, дейността по опазване на обществения ред при провеждане на мероприятия се организира от структурите „Охранителна полиция“ в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) при получаване на информация за провеждането им или по писмено искане на организатора. При необходимост действията на съответната структура, организирала опазването на обществения ред, се подпомага със сили и средства от други структури на МВР. Поради което съдът намира, че съобразно правилата на чл. 205 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград се явява надлежният ответник по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правната квалификация на иска почива на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за завеждането му от ищеца. Всички въпроси за тяхното обективно проявление са свързани с основателността на претенцията, а не обуславят нейната допустимост. Затова от самата претенция на ищеца за настъпили вреди от незаконни действия на служители на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи и възникналият в тази връзка правен спор, който може да бъде разрешен само по съдебен ред, произтича правният интерес от предявяването и поддържането на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разгледана по същество, обаче, исковата претенция е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред; действие или бездействие на орган, чиято незаконосъобразност следва да бъде установена от съда на основание чл. 204, ал. 4 от АПК, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди. За да бъдат основателни исковете за неимуществени вреди следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно съобразно чл. 154 от ГПК. Исковете за тях се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който въвежда като допълнителна процесуална предпоставка за предявяването на иска, наред с общите за всички граждански искове - административният акт да е предварително отменен – чл. 204, ал. 1. Изключенията от това правило са случаите на вреди от нищожни или оттеглени административни актове, действия или бездействия на административни органи, чиято незаконосъобразност се преценява преюдициално от съда при разглеждането на иска – чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК. По аргумент от чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на бездействието следва да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетение от вреди, причинени на гражданите, ограничен обаче до осъществяване на административна дейност от държавните органи и длъжностни лица, а това са тези които имат властническо правомощие и осъществяват определена служебна функция и задължение. Под дейност на администрацията следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно отношение между административен орган и гражданин. Служителите в 01 РУ към ОД на МВР – [населено място] осъществяват административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, в кръга на съответната им законоопределена компетентност. Под незаконосъобразно действие или бездействие законът има предвид фактически действия, отграничавайки ги от действията по чл. 21, ал. 3 и 4 от АПК, които кодексът приравнява на индивидуални административни актове. С оглед становищата, застъпени в доктрината и съдебната практика „действията“ на административните органи представляват извършването на фактически действия при наличие на нормативно установено задължение за въздържане от такива действия, но не и изпълнение на задължение за волеизявление – за издаване на индивидуален административен акт. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Незаконните (неоснователни) действия са лишените от правно основание – извършени без да е издаден административен акт или без да са предвидени от закон (чл. 250 от АПК и арг. от чл. 252, ал. 2 от АПК). В настоящото производство на изследване подлежи обстоятелството кое е било дължимото най-общо поведение на административния орган и съответствието на действията му с целта на закона. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално-правни и процесуални норми......... Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетението“. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не доказва, че спрямо него са осъществени неправомерни действия от служителите на ОД на МВР - Благоевград. От събраните писмени доказателства се установява, че извършените действия на полицейските служители са били с цел опазване на обществения ред при провеждане на организираното мероприятие по поднасяне на венци и цветя на паметника на Гоце Делчев по повод 151 години от рождението му, част от които е бил ищецът. На първо място, в чл. 14 от ЗМВР е предвидено, че охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и на основание чл. 14, ал. 2, т. 5 тя се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия. Т.е. безспорно на полицейските органи по силата на закона са вменени задължения за охранителна дейност по чл. 14, ал. 1 от ЗМВР, а именно опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. Безспорно се установява от събраните в производството доказателства, че във връзка с провеждане на ритуал по поднасяне на цветя на паметника на Гоце Делчев по повод 151 години от рождението му на 04.02.2023 г. от 10 часа Кметът на Община Благоевград е уведомил Директора на ОД на МВР – Благоевград за предприемане на съответните действия по компетентност. Видно от приложената по делото Заповед на Директора на ОД на МВР – Благоевград, с която е сформиран временен оперативен щаб, същото събитие, предвид очаквания голям брой участници и опасност от възникване на групово нарушение на обществения ред, на основание Инструкция № 8121ч-988 от 12.12.2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия е определено с висока степен на опасност. Съгласно приложения по делото план относно осигуряване на добър обществен ред при провеждането на масово мероприятие – ритуал по полагане на цветя на паметника на Гоце Делчев по повод 151 години от рождението му са очертани конкретните задачи, както и са посочени конкретните длъжностни лица, които следва да отговарят за осигуряване на обществения ред преди, по време и след приключване на мероприятието, между които инспектор Р. Х. и инспектор В. И.. Целите на създадената организация са опазването на обществения ред и недопускане извършването на правонарушения и престъпления преди, по време и след провеждането на мероприятията, както и опазването на живота и здравето, както на участниците в тях, така и на гражданите и посетителите на Благоевград, опазването на общинското и частно имущество. Нещо повече, в конкретния случай от събраните в производството доказателства не се доказа, че Община Благоевград е била уведомена за организираното на 04.02.2023 г. от 14 часа поднасяне на цветя пред паметника на Гоце Делчев от ОМО Илинден – Благоевград, не се представиха и доказателства за издадено разрешение от Община Благоевград за провеждане на организираното мероприятие от ОМО Илинден - Благоевград. Независимо от горното от събраните в производството писмени и гласни доказателства се установява, че на 04.02.2023 г. ищецът е бил допуснат и е бил част от организирано мероприятие по поднасяне на цветя на паметника на Гоце Делчев в [населено място] заедно с други лица от ОМО Илинден - Благоевград. В случая не се оспорва от ищеца, в този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели, че К. К. И. и придружаващите го граждани от ОМО Илинден са извършили полагане на цветя на паметника на Гоце Делчев, за което служителите на ОД на МВР – Благоевград са осигурили обществения ред. Самият ищец (видно и от уведомлението, което представя) е изготвил уведомление единствено за полагане на цветя на паметника на Гоце Делчев в [населено място], а не за други дейности, включително носене и развяване на знамена. Не се доказа в производството и твърдяното в исковата молба отнемане на знамето на ищеца, в това число и от показанията на свидетеля Б.. Поради това следва да се приеме, че събраните доказателства не установяват спрямо ищеца да са осъществени фактически действия, които да бъдат квалифицирани като неправомерни. Именно незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице, доколкото ищецът не ангажира надлежни доказателства за предприето спрямо него конкретно неправомерно поведение от служители на полицията, което от своя страна да доведе до сочените неблагоприятни изменения в емоционалната му сфера, свеждащи се до преживени чувства на обида, стрес и срам. Следва да се съобрази и обстоятелството, че по делото не се твърди и не бяха събрани доказателства твърдяната организация – ОМО Илинден да е регистрирана по надлежния ред, поради което не се доказва същата да има юридическа правосубектност, да притежава свои символи и отличителни белези, в т. ч. и знаме, с което да се идентифицира в публичното пространство. Недопускането на развяване на знаме от нерегистрирана организация не осъществява състава на неправомерни фактически действия от органите на реда. В случая контролните органи, с превантивна цел, са обяснили на ищеца К. К. И. и другите участници от ОМО Илинден - Благоевград да не носят пред паметника знамето на ОМО Илинден. Знамето е символ на държавен суверенитет и развяването на чужд флаг на мероприятието – 151 - та годишнина от рождението на Гоце Делчев би предизвикало настъпването на конфликт между присъстващите граждани и привържениците на ОМО Илинден. Съдът намира, че полицейските служители, съобразно възложените им с длъжностната им характеристика задължения и съобразно утвърдения план за осигуряване на добър обществен ред, са следели за предотвратяване на закононарушения и престъпления, опазване на частно и обществено имущество, опазване на здравето и личността както на лицата от ОМО Илинден, така и на другите граждани, участващи в организираното мероприятие. Съдът намира, че ищецът е извършил полагане на цветя и венци на паметника на Гоце Делчев, за осъществяването на което никой не го е възпрепятствал, поради което не са налице твърдените неимуществени вреди – преживени обида, стрес и срам. Не се доказа в хода на производството нарушена емоционална сфера от изпълнението на служебните задължения на полицейските органи по опазване на обществения ред, подлежаща на обезвреда, доколкото безспорно беше установено по делото, че самото мероприятие е осъществено. Действията на лицата от ОМО Илинден по полагане на цветя и венци на паметника на Гоце Делчев, макар и при липса на изрично разрешение от Кмета на Община Благоевград за провеждане на посоченото мероприятие, не са били незаконосъобразно препятствани, тъй като същите лица са поднесли цветя и венци. В тази връзка, макар да са изложени твърдения, че ищецът К. К. И. е почувствал обида, стрес и срам от непредоставената му възможност да развее знамето на организацията, посочените емоционални състояния не могат да се приемат като резултат от незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР - Благоевград, тъй като същите са изпълнявали възложените им задачи в съответствие с изготвения план, който от своя страна е издаден в съответствие с Инструкция № 8121з-988 от 12.12.2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е доказал по категоричен начин и останалите две предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - реално причинени неимуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените действия. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че действително същият е претърпял неимуществени вреди. Претендираното от лицето обезщетение по своята същност има за цел да репарира действително претърпени стрес и срам, които в случая не са подкрепени с доказателства. Вредите не могат да се предполагат, и макар и възможна последица, те подлежат на доказване с всички допустими средства във всеки конкретен случай. Недоказана е и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно причинна връзка между сочените действия на администрацията и претендираните неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие на ответника. На репариране подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, но настъпването им не се предполага, а подлежи на главно и пълно доказване в процеса. В правната теория е прието, че обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат възстановени вредите в техния паричен еквивалент. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. К. К. И. твърди, че е изпитал обида, стрес и срам. Емоционалното състояние на един човек, свързано с напрежение, недоволство, раздразнение, възмущение безспорно представляват вид неимуществени вреди. За да бъде уважен искът по основание, следва по категоричен начин да се установи, че са настъпили претендираните от ищеца неимуществени вреди и че те са в резултат на незаконосъобразното действие. Увреденото психическо състояние следва да е от такова естество, че да е довело до промяна в качеството на живот и поведение на ищеца. За установяване на така посочените морални вреди бяха събрани и приети в процеса гласни доказателства. От показанията на свидетеля Б. се установи, че ищецът „се ядоса, разстрои се, посърна, стана мълчалив, несговорчив“. Несъгласието не съставлява по своята същност морално страдание, а е израз на изявена гражданска позиция и отстоявано право на мнение, чрез законни средства. Съдът приема, че не се касае за действително увреждане, пряко причинено от поведението на длъжностни лица, служители на ответника, както и за настъпили изменения в психическото състояние, емоционална стабилност, разположение на духа на ищеца, които да са дали отражение и да са променили качеството на неговия живот. В тази връзка недоказан остава и третият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и действията на ответника. Не се доказа да е налице неразделната взаимовръзка между душевните страдания на ищеца и действията на полицейските органи. Ето защо съдът приема, че твърдяното от ищеца чувство на обида, стрес и срам не е намерило значимо проявление в обичайния му начин на живот, поради което липсват убедителни доказателства, че емоционалното състояние на ищеца е породено единствено от действията на служителите на ответника. В заключение, не са осъществени в тяхната кумулативност всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, защото не е налице незаконосъобразно действие, реално увреждане на К. К. И. и пряка причинна връзка между вредата и действието, поради което исковата претенция за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена. Изискването за кумулативност на посочените по-горе условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения в ЗОДОВ специален ред. Предвид така констатираното отсъствие на незаконосъобразно действие неоснователна е исковата претенция за присъждане на обезщетение в претендирания размер, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В този контекст основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, доколкото по делото има данни за процесуално представителство от такова естество. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (нова, обн. ДВ. бр. 94/2019 г.) ответната страна има право на присъждане на разноски. В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника е заявила претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ това възнаграждение е от 100 до 360 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В случая съдът намира, че на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер от 100 лв. Водим от горното, Административен съд – Благоевград