Решение № 599 от 14.9.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 669/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Фондация „Изгревът на любовта“, с която обжалва решение № 60 от 05.06.2023 г., постановено по т.д. № 103/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 14 състав, с което е оставена без уважение жалбата на адв. М., представител по пълномощие на М. И. Ц., ЕГН ••••••••••, срещу отказ № 20230517103009 от 18.05.23 г. на АП. В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано, предвид не обсъждането на всички възражения и доводи на жалбодателя. Твърди, че мотивът за отказа на длъжностното лице е неприсъствието на всички членове на съвета на фондацията, както и че взетите решения относно освобождаването на председателя и избор на нов председател е въпрос, който не е бил включен в дневния ред, посочен в поканата за свикване на събранието. Релевира доводи относно свикването на събранието, като оспорва изводите на съда относно приложението на чл. 35, ал.2 от ЗЮЛНЦ. Твърди, че с нормата на чл. 11 от учредителния акт е предвиден ред за провеждане на заседанията на съвета на фондацията, който е бил спазен. Твърди, че всички членове са уведомени, решенията могат да се вземат с повече от половината от присъстващите, а на събранието са присъствали 6 от седемте члена. Оспорва и изводите по отношение на невключването в дневния ред на решенията, като твърди, че в т. „други“ са обсъдени поведението на председателя и са взети решения. Подчертава, че съгласно чл. 14, ал.1 от учредителния акт председателят се избира от съвета на фондацията за срок от една година, а видно от вписванията заменения председател е избран преди около година. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и отказа на длъжностното лица по вписванията като разпореди вписването на промените по подаденото заявление. Ответникът по жалбата Агенция по вписванията оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е неоснователна, тъй като при извършената проверка от длъжностното лице по регистрацията е установено нарушение на чл.29, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като общото събрание не може да взима решения, засягащи въпроси, които не са включени в дневния ред. Твърди, че от приложените документи се установява, че събранието е свикано от членове на фондацията, което е в нарушение на чл.11, ал.1 от Устава и чл.35, ал.2 от ЗЮЛНЦ. Твърди, че съдът правилно е приел, че липсват доказателства за приложението на чл.32, ал.1 от ЗЮЛНЦ. Моли съда да постанови решение с което да потвърди атакуваното и претендира разноски. Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 60 от 05.06.2023 г., постановено по т.д. № 103/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 14 състав, с което е оставена без уважение жалбата на адв. М., представител по пълномощие на М. И. Ц., ЕГН ••••••••••, срещу отказ № 20230517103009 от 18.05.23 г. на АП. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба, подадена от адв. М., представител по пълномощие на М. И. Ц. срещу отказ №20230517103009/18.05.23 г. на АП. Видно от подадената жалба в нея са наведени доводи относно незаконосъобразността и неправилността на отказа. Твърди се, че свикването и провеждането на събранието на членовете на Съвет на фондацията е редовно. Излага съображение, че не е нарушена разпоредбата на чл.32 от ЗТРРЮЛНЦ и поради това Съветът на фондацията е могъл да взема законно решения. Не се спори, а в подадените жалби липсват твърдения за противното, че събранието на Фондация „Изгревът на любовта“, което е проведено на 05.05.23г. от 10 часа е свикано от членове на съвета на фондацията. По делото не са ангажирани доказателства, а липсват и твърдения, че председателят на фондацията Събева да е свиквала събрание. Не се спори (във въззивната жалба се твърди, че от 7 членове, на събранието са присъствали 6), че на събранието не присъстват всички членове на Съвет на фондацията. Не се спори, а се установява и от представите доказателства, че решенията, чието вписване се иска са взети по т.4 от обявения дневен ред, която е озаглавена „други“. От правна страна: При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец в 7-дневен срок от връчването му. Решението на съда подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд. В настоящият случай, видно от доказателствата по делото жалбата срещу постановеното решение е подадена в установените срокове и от упълномощено лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Регистърното производство с предмет вписване, заличаване и обявяване на подлежащи на вписване/обявяване обстоятелства/актове е уредено в Глава втора, чл. 13 и сл. на ЗТРРЮЛНЦ. Производството е от компетентността на Агенция по вписванията към министъра на правосъдието - чл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, и неговата цел е да съдейства на лицата, които имат интерес от вписване/заличаване на обстоятелства или от обявяване на актове, да постигнат последиците по чл. 7 - чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ. Началото на регистърното производство се поставя със заявление на заинтересовано от вписването, заличаването или обявяването лице (чл. 13, вр. чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ), като заявлението се разглежда от длъжностно лице по регистрацията от състава на Агенция по вписванията. Длъжностното лице по регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт (чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ), или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл. 21 (чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ). Съгласно чл. 25, ал. 1 и, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. Обхвата на проверката, извършван от длъжностното лице извършвана в рамките на регистърното производство е регламентиран от законодателя в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Формалната проверка посочена в т. т. 4 и 5 от същия текст обхваща проверка дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, както и съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. Тези обстоятелства се установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Извършвайки тази проверка длъжностното лице е констатирало пороци в процедурата по свикване, обявяване на дневния ред и провеждане на събранието, изразяващи се в неспазване на разпоредбите на обявения по партидата на сдружението учредителен акт и нарушения на императивните изисквания на закона. В конкретния случай е налице нарушение на чл.11 от учредителния акт, свързано със свикването на съвета на фондацията. Съгласно цитирания текст правомощия по свикването има председателят на фондацията. По делото липсват доказателства и твърдения, обосноваващи законосъобразен извод, че членовете на фондацията са упражнили правото си да поискат свикване, но такова не е последвало от председателя, с оглед приложението на нормата на чл.31, ал.1, изр. 3-то от ЗЮЛНЦ. Липсата на такива доказателства и твърдения предпоставя законосъобразността на извода на длъжностното лице и първоинстанционния съд относно незаконосъобразност на свикване на събранието на съвета на фондацията. Като неоснователни следва да се възприемат и наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с изводите на съда по отношение на взимането на решението по т. „други“. Ирелевантно за законосъобразността на взетото решение е факта, че председателят на фондацията се избира за срок от една година, предвид наведените твърдения, че смененият такъв е изпълнявал длъжността около година. Императивната разпоредба на чл. 29 ЗЮЛНЦ, ал. 3 от ЗЮЛНЦ предвижда, че по въпроси, които не са включени в обявения в поканата дневен ред, не може да се вземат решения. В тази връзка, настоящият състав не възприема доводите на жалбодателя, че с вземане на решение по въпрос, който не е включен в обявения в поканата дневен ред, не се нарушават правата на членовете, тъй като те са обсъдили поведението и дейността на настоящия председател и впоследствие единодушно са гласували за смяната му. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. По отношение на направеното изявление от АВ за присъждане на разноски в настоящето производство, настоящия състав намира, че същото е неоснователно. Безспорно новата, ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс" е предвидена възможност за присъждане на разноски. Същата не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя. В този см. е постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г., постановено по ч. т. д. № 585/22 г., по описа на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС, определение № 615 от 23.11.2022 г., постановено по ч. т. д. № 2 297/22 г., по описа на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и др. Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд