Решение № 1590 от 18.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 841/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взети решения от общо събрание на Сдружение „БФРС“ проведено на 31.03.2023 г. от 10, 00 часа в хотел "Еленски ритон" с.Средни колиби, общ.Елена по т.1- т.8. С определение № 470 от 17.07.2023 г. по т.д. № 518/2023 г. на САС, ТК, 13 с-в, с което е отменено определение № 1879/01.06.2023 г. на СГС, VI -14 състав в тази му част, производството по искането за отмяна на решения (спиране на състезателни права и за наказване с лишаване от състезателни права), което е заявено допълнително с молба от 02.05.2023 г. е образувано в ново т.д.№ 1430/2023 г. по описа на СГС, ТО VI-6 състав. Ищците твърдят, че са налице посочените в исковата молба основания за незаконосъобразност и противоуставност на оспорените решения- относно процедурата по надлежно свикване на общото събрание, оповестяване и провеждане, както и относно участието в оспорваното събрание на лица, които нямат качеството на членове, или техни пълномощници и вземането на решения по въпроси, които не са били включени в обявения в поканата дневен ред. Поддържат, че взетите решения са незаконосъобразни и искат съда да ги отмени и да им присъди разноски в производството. Ответникът Сдружение „БФРС“ оспорва исковете, като недопустими и неоснователни, като твърди, че взетите решения са законосъобразни. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 31.03.2023 г. е проведено Общо събрание на членовете на Българска федерация по Р.С. (БФРС), в конферентната зала на х-л „Еленски Ритон“, с. Средни Колиби, общ. Елена, обл. Велико Търново, при следния предварително обявен дневен ред: 1.Приемане на отчета за дейността на УС на БФРС за 2022 г. 2.Приемане на отчета за дейността на БФРС за 2022 г. 3.Приемане на финансовия отчет на БФРС за 2022 г., 4.Приемане на проектобюджет на БФРС за 2023г., 5.Доклад на КС на БФРС, 6.Приемане на предложение от УС на БФРС за повишаване на годишния членски внос на 700 лв., 7.Освобождаване на членове и попълване с нови на състава на Контролния съвет на БФРС и 8.Приемане на нови членове на БФРС. При заявените от страните твърдения и искания, съдът е сезиран с иск с правно основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, съгласно който законов текст решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. Съгласно новелата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ (ДВ, бр. 74/2016 г., в сила от 1.01.2018 г.), ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. В Устава на БФРС е предвидено, че ОС се свиква с писмена покана, оправена до всички членове, съдържаща дневния ред, датата, мястото и часа на провеждането и по чия инициатива се свиква. Поканата се поставя на табло за обявления в сградата на управление на Федерацията. С предвиденото в чл. 17, ал. 3 от Устава на БФРС, във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, и установеното в закона съдържание на поканата гарантира членствените права на членовете на сдружението – правото на участие в управлението на сдружението и упражняването на правото на глас. Поканата е израз и на регламентираното в чл. 21, ал. 2, предл. 2 ЗЮЛНЦ право на информация за дейността на сдружението, тъй като служи за уведомяване на членовете на сдружението за времето и мястото на провеждане на събранието, както и за въпросите, включени в дневния ред на общото събрание. По делото не се доказаха твърденията на ответника, че поканата е изпратена до всички членове на сдружението по e-mail., защото нито са представени доказателства за датата на изпращането, нито данни до кои ел.адреси, освен това този начин на връчване не е предвиден в разпоредбата на чл.17, ал.1 от Устава. Също така не е предвидено връчването чрез обявяване в интернет страницата на БФРС, поради което доказателствата за публикуването й на 24.02.2023 г. на интернет страницата на БФРС на адрес: http: //bfrs.bg/obsto-sabranie-na-bfrs-31 -mart-2023-g/. не установяват спазване на въведеното в Устава изискване. Представените частни документи протокол от 23.02.2023 г. и копие от снимка, в подкрепа на твърдението, че поканата е залепена на входа на сградата, находяща се на адрес: гр. София, бул. •••••••, където се помещава БФРС не доказват осъществяването на тези факти и спазване на изискването на чл.17, ал.1 от Устава. Частният документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му (чл. 180 ГПК). Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа. Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК, каквото по делото не бе проведено от ответната страна, чиято бе тежестта на доказване след оспорването им от ищцовата страна. Ето защо, съдът намира, че не бе установено, че в заключителния етап от процедурата по свикване на общото събрание, доколкото в случая в устава на сдружението е предвидено друго и не намират приложение диспозитивните правила на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а именно – чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ, поканата не е била обявена надлежно в срок, най-малко един месец преди насрочения ден. В съответствие с чл.26, ал.2 от ЗЮЛНЦ и от Устава на БФРС поканата за събранието следва да съдържа дневния ред, дата часа и мястото на провеждане на ОС и по чия инициатива то се свиква. Съгласно чл.17, ал.3 от Устава на сдружението ОС свиква от УС. С отговора на исковата молба е представено решение за свикване на ОС взето на 23.02.2023 г., към която дата не било вписано решението за избиране на нови членове на УС взето с протокол от 12.05.2022 г. Това е станало едва на 28.06.2023 г по заявление А15, подадено на 22.06.2023 г. Така решението е взето без участието на Д.Р.С. и А.Д.Д., но с участието на К. и Й., които все още не са били членове на УС. Дори и да се приеме, че взетото с гласовете на останалите членове на УС решение, е взето в съответствие с чл.21 ал.1 от Устава, тъй като на заседанието са присъствали повече от половината от членовете, вписани в ТРРЮЛНЦ към съответната дата 8 бр. от 11 бр. членове, лично, тези гласове са достатъчни за формиране на мнозинство по чл.27, ал.2 от Устава, то не променя извода, че процесното ОС е свикано ненадлежно, тъй като не спазен предвидения със закона и устава ред за обявяване на поканата. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответникът при оспорване на твърденията на ищеца за отрицателни (ненастъпили факти), следва да установи противното, т. е. чрез надлежни доказателствени средства следва да установи, че същите са се осъществили. Такива доказателства не бяха посочени и представени от ответника. Доколкото ищците не оспорват представения актуален списък на членовете на БФРС, то следва да се приеме че на 31.03.2023 г. в 10.00 часа в залата, в която се провеждало общото събрание на сдружението са присъствали представители на клубовете членове на БФРС. Представен е протокол, отразяващ приетите решения, като за всяко конкретно взето решение е описано колко от присъствалите членове са гласували „за“, „против“ и „въздържал се“. При разглеждането на иска по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ съдът не се произнася и по законосъобразността на избора на делегати на клубовете в състава на сдружението, поради което ответното сдружение не носи доказателствена тежест да установява, че представените списъци на присъствалите лица като делегати са такива, удостоверяващи техните представителни функции, респективно, да бъдат представени писмени доказателства за проведени избори за делегати за ОС на сдружението и извадки от протоколи за провеждане на такива избори и копия на взети решения със съответно мнозинство. От представените от ответника доказателства е видно, че в ОС са участвали като делегати от съответните членове на Сдружението, в съответствие с чл.20, ал.1 от Устава и техните представители по закон, респ. пълномощници с представени писмени пълномощни. Действително представени са само 13 бр. пълномощни, въпреки че в списъка са посочени повече подписали се като пълномощници, но това не се е отразило на кворума. При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за основателни. Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени конститутивни искове, с които се упражнява уреденото в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ потестативно право да се иска от съда да отмени решенията на общото събрание на Сдружение с нестопанска цел Българска федерация по Р.С., приети на 31.02.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 вр. ал. 6 от ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание на сдруженията подлежат на съдебен контрол пред съда по регистрацията относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като иск за отмяната им може да бъде подаден от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Това право възниква само за определен кръг субекти и те са тези, изрично посочени в разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, а именно за всеки член на сдружението или на негов орган, както и за прокурора. Процесуалната легитимация за предявяване на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, с който описаното потестативно право се упражнява, следва принадлежността на самото право, като доколкото тя представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на този иск, съдът следи служебно за нейното наличие. По делото е безспорно, че ищците са членове на сдружението, от което следва и активната легитимация по иска за отмяна на решенията, взети от общото събрание на сдружението и е спазен преклузивния едномесечен срок за предявяването им, поради което исковете се явяват допустими. При иск за отмяна на решения на общото събрание на юридическо лице с нестопанска цел съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от ищеца основания за процесуалната и материалната им незаконосъобразност, като всяко едно от тях представлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Съгласно задължителната практика на ВКС, всеки твърдян порок съставлява самостоятелно основание на отделен иск. (Виж решение № 221 от 30.12.2013 г. по т. д. № 529/ 2012 г. на ВКС, II т. о. и т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.). Освен това, в това производство съдът проверява единствено дали решението е законосъобразно, т. е. има ли нарушения на законови разпоредби и на устава, регламентиращи процедурата по свикване, провеждане на общото събрание и вземане на решенията, както и такива, регламентиращи определени материални права на членовете, но няма право да извършва контрол за целесъобразност на решенията, взети от върховния орган на дружеството. С оглед на това и при съобразяване на пороците, въведени от ищците като основание на предявените искове, се налага извода, че съдът в настоящото производството по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, следва да провери спазена ли е установената в устава процедура за свикване и провеждане на общото събрание, на което са приети оспорените решения, дали при гласуване и вземане на решенията от общото събрание са спазени правилата за кворум, дали приетите от него решения са взети при спазване на предвиденото в закона и устава мнозинство за това. За да се направи извод, че решенията на общото събрание на ответното сдружение са законосъобразни, следва да се докаже, че те са взети в съответствие с установените в закона и устава правила, определящи процедурата, която следва да бъде изпълнена при свикване на общото събрание, като установяването на това обстоятелство в процеса е поставено в тежест на ответника, който е страната, която черпи благоприятни правни последици от неговото настъпване. От обсъдените по-горе доказателства по делото несъмнено се установи, че процедурата по процедурата за свикване на общото събрание е опорочена, тъй като не са спазени изискванията на чл.17, ал.3 от Устава и чл.26, ал.1 от ЗЮЛНЦ по отношение на обявяването на поканата за свикване на ОС. Спазени са изискванията на чл.19 от Устава, който възпроизвежда разпоредбата на чл. 27, ал.1 ЗЮЛНЦ, съгласно който ОС е законно, ако присъстват повече от половината от всички негови членове, като при липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, независимо от броя на явилите се членове. Спазен е принципът на спадащия кворум в съответствие с чл.27 от ЗЮЛНЦ, както и чл.22, ал.1 от Устава вр. с чл.29 от ЗЮЛНЦ. Тъй като обаче ОС не е свикано при спазване на изискванията на ЗЮЛНЦ и Устава, то взетите от него решения са незаконосъобразни и следва да се отменят. С оглед на изхода на делото, на ищците се дължат разноски за внесената държавна такса, дължима за предявените и разгледани искове, както и 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, платени в брой съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024 г. Така мотивиран, Софийски градски съд