Решение № 420 от 5.11.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 663/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. Р. С., с ЕГН •••••••••• и с адрес: област ••••, подадена чрез упълномощения процесуален представител адвокат Р. М., с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ против „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68. В исковата молба са изложени твърдения, че на ••••, около 13, 00 часа, на път ••••, водачът на лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“ с peг. № ••••- Г. Н. Д. нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл в насрещната лента на платното за движение и се ударил с правомерно движещите се там лек автомобил марка и модел „Тойота Корола“, с peг. № ••••••, управляван от Д. С. К., и лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с peг. № ••••, управляван от Ф. К. Д.. При настъпилото ПТП пострадала Ц. Р. С.- пътник в лекия автомобил „Фиат Мареа“, с peг. № ••••. По случая било образувано досъдебно производство № 52/17.05.2022г. по описа на СРПТ при ОД на МВР- Пловдив, което впоследствие било прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, с постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.11.2022г. на ОП- Пловдив. След инцидента С. била транспортирана до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, където се провели редица изследвания, поставили й диагноза: „Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Травма на далака, Спленектомия”, предприето било оперативно лечение, поставили й яка на Шанц, която трябвало да носи за период от 10 дни, назначена й била медикаментозна терапия. След изписването й на 30.05.2022г., пострадалата спазвала назначения режим, но въпреки това се появили болки в областта на оперативната рана, които я принудили да потърси отново лекарска помощ. На 31.05.2022г. била приета в Клиниката по хирургия към УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД- гр. Пловдив, където на 02.06.2022г. отново било предприето оперативно лечение, като под обща анестезия е извършено: Vulnus infectum; Op. Revisio. На 03.06.2022г. С. била изписана от болничното заведение с препоръки за ХДР. Твърди се, че претърпяното произшествие е причинило на ищцата неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. След претърпените травми същата изпитвала силни болки в областта на гърдите, гърба и корема, които се увеличавали при движение, не можела да спи спокойно, често се будила от болки, което влияело и на психическото й състояние. Посочва се, че ищцата ограничила социалните си контакти, изпитвала затруднения при елементарни движения като обличане, навеждане, къпане, поради което се нуждаела от помощта на своите близки. Срамувала се от белезите в областта на операциите, притеснявала се, че никога няма да се възстанови напълно. И понастоящем ищцата се страхува за здравословното си състояние, поради дългия възстановителен период, загубата на съзнание по време на инцидента и проведените операции. Изживеният стрес от произшествието рефлектирал негативно върху общото емоционално състояние на ищцата и върху психиката й. В резултат на ПТП С. станала раздразнителна, изпитвала безпокойство и притеснение, особено когато оставала сама. Това, че поради липсата на далак трябвало да спазва режим я потискало допълнително. Към настоящия момент страданията й продължавали, като възстановяването й все още не е приключило. Посочва се, че за лекия автомобил „Фиат Мареа“ с peг. № •••• е налице застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на произшествието. На 13.07.2022г. ищцата отправила молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, но такова не е било изплатено. С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищцата Ц. Р. С. застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лв./след допуснато по реда на чл.214, ал.1 КЗ двукратно изменение размера на иска/ за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на ••••, при което са й причинени телесни повреди, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 13.07.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението. В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба о т „Дженерали Застраховане“ АД, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на лекия автомобил „Фиат Мареа” с ДК № •••• Г. Д. към датата на настъпване на ПТП -•••• Не оспорва и обстоятелството, че на •••• е реализирано ПТП с участието на посочения лек автомобил, управляван от Д.. Прави възражение за сьпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като същата е пътувала в МПС без поставен обезопасителен колан. Твърди, че при посочения в исковата молба механизъм на ПТП ищцата не би могла да се удари с такава сила и интензитет вътре в купето на автомобила, която да й причини описаните увреди. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като силно завишен и неотговарящ на реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания. Заявява, че по делото липсват категорични данни за загуба на съзнание от страна на ищцата. Освен това, възстановяването на ищцата е било нормално, при гладко протекъл следоперативен период. Наред с горното, ответникът счита, че ищцовата претенция не е съобразена по размер с обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и тежест вреди. Същият оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, като поддържа, че лихви не дължи, с оглед неоснователността на главния иск. При условията на евентуалност- оспорва датата, от която се претендира лихва за забава. В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК от ищцата С. е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорва възражението на ответника за настъпване на вредоносния резултат от произшествието при условия на сьпричиняване от нейна страна. Оспорват се твърденията в отговора, че пострадалата е пътувала без поставен задължителен обезопасителен колан, както и че уврежданията й не са в резултат на процесното ПТП, респ. не са търпени за претендирания период. Поддържа се, че размерът на търсеното обезщетение е съобразен както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси. В предвидения 2-седмичен срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба. Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: По делото не е спорно и се установява от представения протокол за ПТП, издаден на 17.05.2022г. от органите на МВР, че на посочената дата в 13, 00 ч. на път •••• е настъпило ПТП с участници: ППС „Фиат Мареа“ peг. № •••• с водач Г. Н. Д.; ППС „Тойота Версо” с рег.№ ••••, управлявано от Д. С. К., и ППС- „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. № ••••, управлявано от Ф. К. Д., при което са пострадали водачите на автомобилите и ищцата Ц. Р. С.. Установява се от приложеното ДП №52/2022г. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР- Пловдив, че същото е започнато по реда на чл.212, ал.2 НПК за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК- за това, че •••• на главен път ••••, област ••••, при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Н. Д.. С постановление от 02.11.2022г. на прокурор при ОП- Пловдив досъдебното производство е прекратено, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 и т.4 НПК. Прието е в мотивната част на постановлението, че единствено виновен за произшествието е починалият Г. Д., който като не е контролирал непрекъснато превозното средство, както повелява чл.20, ал.1 от ЗДвП, е навлязъл в насрещната лента за движение и е допуснал ПТП, при което са причинени описаните телесни увреждания на Ф. Д., Д. К. и Ц. С., а самият той е починал. По делото е допусната съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р Б. П., от чието заключение се установява, че при пътнотранспортно произшествие, станало на ••••, на Ц. С. са причинени: контузия на гръдния кош със счупване на множество ребра вляво /серийна фрактура на 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 ребра вляво по предна аксиларна линия, като 9- то и 10-то леви ребра са фрактурирани и по задна аксиларна линия/ и счупване на страничните израстъци на Л1 /поясен прешлен/, които са довели до трайно затрудняване движенията на снагата на пострадалата за около 1, 5 - 2 месеца; контузия на корема с травматично разкъсване на слезката, причинило загуба на слезка; плеврален излив вляво, хемоперитонеум /1500 мл/ и левостранен ретроперитонеален хематом, които са причинили на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота; навяхване на шийни прешлени, поради което е наложена яка на Шанц за 10 дни, причинило на С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за около 22-25 дни; охлузвания, кръвонасядания, причинили болка и страдание за около 2-5 дни от травмата. Според вещото лице, пострадалата С. е получила при ПТП още лекостепенно и бързо преходно сътресение на мозъка, изразяващо се в унесеност и сънливост, данни за което се съдържат в свидетелските показания. Посочва се, че ищцата е лекувана в лечебно заведение за периода 17.05.2022г.- 03.06.2022г., на 17.05.2022. е извършена операция по отстраняване на слезката, а на 02.06.2022г. е направена втора операция поради възпаление, настъпило в меките тъкани около оперативната рана. Непосредствено след настъпване на политравмата, пострадалата е търпяла най- силни болки и тяхната интензивност е била най- значителна, в хода на оздравителния процес болките са намалявали по сила и интензитет, като след около 2- 2, 5 месеца те почти са изчезнали. В резултат на сраствания, получени след оперативната интервенция /коремна операция/, и заздравяването на счупените ребра ищцата е чувствала известни „придърпвания” при движение на тялото от тях, каквито и към настоящия момент изпитва. Като последица от премахването на слезката на пострадалата, вещото лице посочва намаляване имунната защита на организма и възможността от възникване на анемичен синдром. Към момента на прегледа - 16.06.2023г. ищцата се е оплаквала от болки в гърба, гърдите, кръста и краката, понякога в корема при резки движения, като експертът счита, че съобразно понесените травми тези оплаквания ще продължат. В заключението е направен извод, че при ПТП пострадалата С. е била с правилно поставен предпазен колан, което обяснява тежките травми, получени от действието на колана. Посочва се, че ударът между двата леки автомобила е бил с много висока кинетична енергия, описани са от експерта травмите, които са локализирани в областта на гръдния кош и корема и са получени от инерционното придвижване на тялото напред при челния удар с другия автомобил, което е било задържано и ограничено от обезопасителния колан. Коментирано е, че в медицинската документация не са отразени конкретни следи и травми от повърхностни охлузвания и кръвонасядания на пострадалата, които обичайно се причиняват от използването на обезопасителен колан, но, с оглед локализацията на вътрешните травматични увреждания, същите отговарят да са получени от действието на такъв. В хода на настоящото производство е изслушано и заключение на съдебно- психологична експертиза, изготвено от вещото лице О. Д., според което, процесното пътнотранспортно произшествие се е отразило негативно на психо- емоционалния статус на ищцата. Причинените в резултат на инцидента соматични проблеми са ограничили социалното й функциониране, довели са до промени в начина й на живот, засилили са зависимостта от близките й. Към момента на изследването, психическото състояние на С. се характеризира с абнормни страхови състояния и повишена тревожност. За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Н. В. Д. и Ф. Л. С.. Свидетелката Д. заявява, че живее на съпружески начала с внука на ищцата. След като разбрали, че Ц. е пострадала при катастрофа, отишли да я видят в болницата на „Пещерско шосе” в гр. Пловдив, но не били допуснати на свиждане, защото тя била настанена в интензивно отделение, в тежко състояние. През следващите дни получавали само информация за нея, носели памперси и др. консумативи, каквито изисквали от болницата. Когато видели Ц., тя била в много тежко състояние, със силни болки, дори не ги познала. След изписването й от лечебното заведение, същата била в невъзможност да се храни и самообслужва, не можела да се придвижва самостоятелно, обгрижвана била изцяло от близките си. След шест месеца започнала да се движи, но се уморявала много бързо, нямала сили, изпитвала затруднения при дишане. Болките й били непрестанни, не можела да спи, наложило се да приема приспивателни. Свидетелката твърди, че преди инцидента Ц. била здрава, жизнена жена, а след това се променила, почти не разговаряла, усамотила се, изпитвала някакви страхове, не била в състояние да върши каквато и да било физическа работа. Свидетелят Ф. С., който е внук на ищцата, депозира аналогични показания. Посочва, че след инцидента здравословното състояние на баба му било тежко, настанена била в болница, претърпяла оперативна интервенция. След приключване на болничния престой, тя била на легло, не можела да се грижи за себе си, имала постоянни болки. Около шест месеца след произшествието започнала да се придвижва, но с придружител, бързо се уморявала, не можела да върши никаква работа, отслабнала драстично, имала проблеми със съня, сънувала кошмари, плачела на сън, страхувала се. Свидетелят твърди, че преди пътния инцидент Ц. С. била деен човек, работела постоянно, помагала в отглеждането на децата му, след това обаче се затворила в себе си, станала зависима от помощта на близките си. Във връзка с изясняване механизма на ПТП и по повод възражението за съпричиняване на вредоносните последици от пострадалата, по делото е допусната САТЕ, с вещо лице инж. В. С.. Според заключението, най- вероятният от техническа гледна точка механизъм на процесното ПТП е следният: На •••• около 13 ч. водачът Г. Д. е управлявал лек автомобил „Фиат Мареа” с рег. № •••• по северната пътна лента на платното за движение по път ••• в посока от изток на запад /от гр. •••• към гр. ••••/. В това време Д. К. е управлявала лек автомобил „Тойота Корола Версо” с рег. №•••• по южната пътна лента на същия път, в посока от запад на изток. Зад и попътно на втория автомобил Ф. Д. е управлявала лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. № ••••. При приближаване зоната на 218 км от пътя водачът на лекия автомобил „Фиат Мареа” е загубил контрол над управляваното превозно средство и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е настъпил удар в предната лява част на лек автомобил „Тойота”, а след това удар е настъпил в лявата част на лекия автомобил „Тойота” и предната част на лекия автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ”. Според експерта, причината за настъпилото ПТП е, че водачът Д. е загубил контрол върху управлението над лекия автомобил по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно. В заключението е посочено, че платното за движение в района на ПТП е съставено от две пътни ленти и е предназначено за двупосочно движение, надлъжната пътна маркировка в зоната на произшествието е ”Единична прекъсната линия”-М3, от южната страна на платното за движение, след мястото на удара, е поставен знак В 26 „Забранено движение със скорост, по- висока от посочената”- 60 км/ч, а преди мястото на удара- за лекия автомобил „Фиат Мареа” е поставен пътен знак В 34- „Край на забраните, въведени с пътни знаци.” Определени са скоростите на движение на участвалите в произшествието автомобили- в момента на първия удар скоростта на лек автомобил „Тойота Корола Версо” е била около 41, 08 км/ч, а на лекия автомобил „Фиат Мареа”- 98, 32 км/ч; в момента на втория удар- скоростта на лек автомобил „Тойота Корола” е била 0 км/ч и съотв.- 59, 56 км/ч на лекия автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ”. Посочено е още, че лекият автомобил „Фиат Мареа” е фабрично оборудван от производителя с предпазни колани за всяко едно от местата в него и че ударът между въпросния автомобил и автомобила, управляван от К., е бил високо енергиен, при висока скорост, поради което ефективността на предпазния колан е клоняща към нищожна. Според вещото лице, при настъпване на удара пътникът на предна дясна седалка в лекия автомобил „Фиат Мареа” е бил без правилно поставен предпазен колан, като този извод /макар и с резерви/ същото обосновава с обстоятелството, че на снимковия материал от ДП предпазният колан на предна дясна седалка е в изходна позиция, което е нехарактерно, ако пострадалата е била с такъв. Коментирано е в заключението, че има навлизане на части от интериора на лекия автомобил „Фиат Мареа“ навътре в купето. В случая посоката на удара на лекия автомобил е отпред назад, като настъпването му е в предната част, вляво от масовия му център, и в резултат на удара арматурното табло е навлязло навътре, с концентрация от приложена сила в лявата му част. Посочено е също, че при процесното ПТП в лекия автомобил са сработили предпазните въздушни възглавници. С оглед установяване механизма на пътнотранспортното произшествие по делото са изслушани и показанията на свидетелите- Ф. К. Д., Д. С. К. и Й. И. Д.. Свидетелката Ф. Д. депозира показания, че е участвала в ПТП, станало на •••• около 13 ч. Управлявала автомобила си по пътя ••••- •••• със скорост от около 70 км/ч, пред автомобила й имало друг автомобил. В един момент насрещно движещ се автомобил с висока скорост- над 100 км/ч навлязъл в платното за движение и ударил колата пред нея, след което последвал удар между тази кола и автомобила й. След катастрофата, свидетелката слязла от автомобила, видяла, че шофьорът, който предизвикал произшествието, е мъртъв, възрастната жена до него била облегната на седалката, не реагирала, била в безсъзнание. Свидетелката Д. К. посочва, че също е участник в процесното ПТП, пътувала от гр. •••• за гр. ••••, около осмия км видяла, че насреща й идва черна кола, движела се криволичейки със скорост около 90 км/ч или повече. Когато колата отстояла на около 30-35 м, рязко навлязла в лентата й за движение и се блъснала челно в автомобила й, след това се завъртяла и последвал страничен удар. Инцидентът станал около 13, 10ч., времето било топло, слънчево. Освен свидетелката, при произшествието пострадали Ф. Д. и Ц. С., която пътувала с господина в черния автомобил, тя не говорела, била в шок. Свидетелят Д. твърди, че е бил очевидец на ПТП, станало на •••• след кръговото кръстовище на •••• на ••••. Когато приближил мястото на инцидента, там вече имало спрели коли, два автомобила били катастрофирали челно, водачът на единия бил починал. В този автомобил имало и жена на предна дясна седалка, която била в съзнание, хора й давали вода. Не е формиран спор между страните, а и от приетата по делото справка от информационния масив към „Гаранционен фонд“ се установява, че към •••• лекият автомобил марка и модел „Фиат Мареа“ с peг. № •••• е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество. Установява се, че с молба вх.№3103018027/13.07.2022г. ищцата Ц. С. е депозирала пред „Дженерали Затраховане“ АД претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ с искане за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на ••••, като не е спорно, че обезщетение не е било определено и изплатено. При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането гражданската отговорност на делинквента е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. В процесния случай няма спор между страните, че към •••• - датата на настъпване на пътнотранспортно произшествие е било налично застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” за увреждащия лек автомобил марка „Фиат Мареа” с ДК № ••••. Не е спорно и че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като не е било изплатено исканото обезщетение. Наред с това, въз основа на събраните по делото доказателства се установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Доказа се, че на 17.05.2022 г. е реализирано пътнотранспортно произшествие, при което е пострадала ищцата Ц. С.. Обстоятелството за настъпване на инцидента и участниците в него е удостоверено с констативен протокол за ПТП, който има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК и в свидетелстващата си част същият обвързва съда с материална доказателствена сила. С оглед изяснения в заключението на САТЕ механизъм на пътното произшествие и предвид показанията на свидетелите Д. и К., които съдът кредитира, като обективни и кореспондиращи помежду си /въз основа на показанията на свидетеля Д. не могат да се направят изводи за релевантни за спора факти/, следва да се приеме, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил, който е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП- не е контролирал непрекъснато управляваното превозното средство, навлязъл е неправомерно в насрещната лента за движение и е реализирал ПТП. При така установения механизъм на произшествието и липсата на доказателства Д. да е нарушил умишлено правилата за движение, се налага извод, че формата на вината е непредпазливост. На следващо място, от изслушаното по делото заключение на СМЕ, което съдът възприема, като обективно, професионално изготвено и неоспорено от страните, се установи по несъмнен начин, че при станалото на •••• ПТП на Ц. С., са причинени следните травматични увреждания- контузия на гръдния кош със счупване на множество ребра вляво и счупване на страничните израстъци на Л1 /поясен прешлен/; контузия на корема с травматично разкъсване на слезката, причинило загуба на слезка; плеврален излив вляво, хемоперитонеум и левостранен ретроперитонеален хематом; навяхване на шийни прешлени; охлузвания и кръвонасядания; лекостепенно и бързо преходно сътресение на мозъка. Лечението на пострадалата е било проведено в болнично заведение и в домашна обстановка, същата е претърпяла две оперативни интервенции, след инцидента е изпитвала болки и страдания с голям интензитет, които постепенно са затихвали. Наред с горното, от заключението на СПЕ, което следва да се кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно, стана ясно, че в резултат на ПТП ищцата е изживяла силен стрес, а последвалите оперативни интервенции и продължителният възстановителен период са се отразили негативно на психическото и емоционалното й състояние. На база констатациите на коментираните експертизи и предвид изслушаните показания на свидетелите Н. Д. и Ф. С., които, преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира като убедителни и основаващи се на непосредствените им впечатления от преживяванията на ищцата, се налага извод за доказаност както на свързаните с уврежданията, лечението и възстановителния период болки и страдания с голям интензитет, негативни психически изживявания, значителни битови неудобства, затруднения при придвижването и самообслужването, така и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и пътнотранспортното произшествие. С оглед на така установените по-горе обстоятелства, съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а доколкото по делото не се спори, че лекият автомобил „Фиат Мареа” с ДК № •••• е бил застрахован със застраховка „ГО” при „Дженерали Застраховане“ АД, то доказани се явяват и предпоставките по чл. 432, ал.1 КЗ, пораждащи отговорността на ответника за репариране на претърпените от ищцата вреди. Обезщетението, дължимо за претърпените от ищцата неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалата. По делото се установи, че при пътнотранспортното произшествие на ищцата са причинени описаните в заключението на съдебно- медицинската експертиза множество травми на различни части от организма, които са влошили здравословното й състояние за продължителен период от време. Уврежданията на пострадалата са били съпроводени с болки и страдания с висок интензитет, които постепенно са отзвучавали, довели са до неудобства при обслужването й и невъзможност за извършване на ежедневни обичайни дейности, наложило се е да бъде подпомагана от близките си. Ищцата е претърпяла две оперативни интервенции, като втората операция е извършена заради появата на възпаление в меките тъкани около оперативната рана. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и че вследствие на увреждащото събитие ищцата е имала отрицателни психически изживявания, променил се е начинът й на живот- от активен човек, тя е станала обект на грижи от близките си, ограничени са били социалните й контакти. Имайки предвид така установените обстоятелства и съобразявайки възрастта на ищцата, която към датата на ПТП е била на 69 години, времетраенето на оздравителния процес, неблагоприятните остатъчни последици от травматичните увреждания, съществуващия риск за здравето на ищцата /с оглед отстраняване на слезката/, както и икономическите условия в страната към правнорелевантния момент /••••/, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 90 000 лв. При определяне на дължимото обезщетение следва да се обсъди и релевираното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалата. По смисъла на посочената разпоредба, принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно и главно доказване, а не и да е предполагаем. В случая се твърди от ответника, че поведението на ищцата, сочещо на съпричиняване, се изразява в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. По делото се установи, че Ц. С. е била пътник в лекия автомобил „Фиат Мареа“, управляван от Г. Д., и се е намирала на предна дясна седалка. С оглед характера, степента и местоположението на получените травматични увреждания, както и механизма на настъпване на ПТП, назначената съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р Б. П., е заключила, че С. е била с правилно поставен обезопасителен колан. Извод в противна насока е направен от вещото лице инж. С., при изслушване заключението на САТЕ в съдебно заседание на 02.10.2024г., като същият се основава на база снимковия материал, съдържащ се в приложеното досъдебно производство №52/2022г. Същевременно обаче, експертът е посочил в заключението на САТЕ, че ударът между лекия автомобил „Фиат Мареа“ и лекия автомобил „Тойота Корола“ е бил високо енергиен, при което ролята на колана в случая е сведена до нищожна. При тези данни, не би могло да се приеме, че ПТП е обусловено и е в причинна връзка с поведението на пострадалата. За да е налице съпричиняване от нейна страна, е необходимо с пълно доказване да се установи, че същата е била без поставен предпазен колан към момента на инцидента, причинната връзка между неизползването на колана и настъпилите увреждания, както и че конкретните увреди нямаше да настъпят или биха били по- леки, ако пострадалата е била с обезопасителен колан, което в случая не е изпълнено. С оглед на това, съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на вредните последици от ищцата за неоснователно, при което не са налице предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за редуциране на определения по- горе размер на обезщетението. Предвид изложеното, предявеният иск за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди ще се уважи за сумата от 90 000 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 150 000 лв.- следва да се отхвърли. По отношение на претенцията за лихви за забава върху обезщетението: Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото липсва спор, че пострадалата е предявила пред ответното дружество- застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователна претенция за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, което е станало на 13.07.2022г., следователно, посочената дата следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ, тъй като е най- ранната в случая. С оглед на това, дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 90 000 лв. ще се присъди ведно със законната лихва, считано от 13.07.2022г. до изплащането му. Ищцата не е направила разходи за производството и такива не й се дължат /с определение №1275/20.12.2022г. същата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски/. Претендирано е от ищцовата страна, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищцата, но доколкото по делото не е представен договор за оказана безплатна правна защита по чл.38, ал.1 от ЗА, нито има доказателства такава да е уговаряна за настоящото производство, то искането се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне. Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Същият е заявил своевременно искане за присъждане на разноски, които, според данните по делото, възлизат на 275 лв., като от тях 100 лв. – депозит за СМЕ, 135 лв.- депозит на АТЕ и 40 лв.- депозит за призоваване на свидетел. Ответникът е претендирал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 250 лв., като съобразява както действителната правна и фактическа сложност на правния спор, така и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника, които не са с голям обем /подаване отговор на искова молба и изразяване становище по исканията на насрещната страна/. Ето защо и съгласно чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 210 лв.- разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на иска. Тъй като ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 3 600 лв. и сумата от 777 лв., представляваща изплатени от бюджета на съда депозити за вещи лица по допуснатите СМЕ, СПЕ и АТЕ и за призоваване на свидетели, изчислена съобразно уважената част на иска. Предвид изложеното, съдът