Решение № 606 от 28.2.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 995/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ вр. чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Образувано е по жалба на Община Бяла, представлявана от кмета на общината Д. К. С., против решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/5883 от 04.11.2024 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 03-РД/5883#1 от 25.11.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С оспорения административен акт на О. Б. е определена финансова корекция в размер на 19 700 лева без ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по договор № 18/07/2/0/00276 от 01.11.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони – сума, равняваща се на 10% от стойността на финансовата помощ на одобрени за възстановяване разходи (197 000, 00 лв. без ДДС) по договор за проектантски услуги и авторски надзор № Д-402 от 11.08.2016 г. с предмет: Избор на изпълнител за проектиране и упражняване на авторски надзор на обекти за кандидатстване за финансиране по „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г." по Обособена позиция №2 - „Проектиране и упражняване на авторски надзор на обект: „Реконструкция и рехабилитация на IV класна пътна мрежа в община Бяла, обект „Реконструкция и рехабилитация на IV -класен път VTR 1233(№ iv-40964 ) „П. - Босилковци - гара Бяла" от общинската мрежа от км. 2+000 до км. 12+000 с обща дължина 10 000 метра". Според жалбоподателя оспореният административен акт е незаконосъобразен поради неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел. Твърди, че не е налице нередност, за която да се следва определяне на финансова корекция като излага подробни доводи в подкрепа на това си възражение. В условията на евентуалност излага съображения, според които определеният размер на финансовата корекция от 10 % е прекомерен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на изпълнителния директор на ДФЗ-София, респ. да намали размера на определената финансова корекция до минимума от 5% от допустимите разходи по процесния договор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, в депозирана по делото молба-становище (л.л.25-28 от делото), счита жалбата за неоснователна като излага доводи в подкрепа на становището си. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното: Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Оспореното решение е издадено на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.73, ал.1, чл.72, ал.1 във вр. чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, чл.50, ал.8 във връзка с ал.2 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Към момента на постановяване на оспореното решение Закона за управление на средствата от Европейски структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ е претърпял изменение като е изменено и неговото заглавие – Закон за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). На основание § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), до приключването на програмите за програмен период 2014-2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Поради това за настоящия случай са приложими нормите на ЗУСЕФСУ в редакцията им преди посоченото изменение. Според чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г., приложим в развилото се производство), дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 – т.9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда чл.73 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ). В случая се касае за предоставена безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 „основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020 г., отпусната на основание и по реда на Наредба № 12/25.07.2016 г. за прилагане на посочената подмярка, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Разпоредбите на чл.20а, ал.5 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП изрично вменяват в правомощие на изпълнителния директор на ДФЗ – РА издаването на решения за налагане на финансови корекции по реда на глава Пета, раздел III от ЗУСЕФСУ и за установяване дължимостта на безвъзмездна финансова помощ поради нарушение, представляващо основание за налагане на такива финансови корекции. За пълнота следва да се посочи, че и при действието на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., според специалната разпоредба на чл.74, ал.1 от ЗПЗП, при неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки от бенефициент – възложител по ЗОП, финансовата корекция се налага с акт на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В случая издаденото от ответника решение е съобразено с разпоредбите на чл.20а, ал.5 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП. На основание цитираните норми на ЗПЗП и ЗУСЕФСУ изпълнителният директор на ДФЗ-РА, има правомощията да издава административни актове от вида на процесния. Длъжностното лице – издател на административния акт, към датата на издаването му е заемало длъжността изпълнителен директор на ДФЗ-РА, видно от протокол № 228 от заседанието на УС на ДФЗ, състояло се на 07.05.2024 г. (л.19 и л.20 от преписката). Поради това следва да се приеме, че административният акт е издаден от компетентен орган. Решението е издадено в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. посочване на фактическите и правни основания за издаването му, противно на твърденията на жалбоподателя. Като фактическо основание за налагане на процесната корекция е описаното в решението установено нарушение на чл.28а, ал.3, т.1 и т.2 от ЗОП (отм.). Като правни такива са посочени чл.73, ал.1 и чл.72, ал.1 вр.чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, както и т.9 от Приложение № 1а към чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ). Действителното наличие на сочените от административния орган факти и направените въз основа на тях правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция. Съгласно чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, в мотивите на решението, с което се определя финансова корекция, се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. В случая административният орган е обсъдил и посочил, че приема възражението на община Бяла за неоснователно. От съдържанието на оспореното решение се установява, че във връзка с възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за проектиране и упражняване на авторски надзор на обекти за кандидатстване за финансиране по „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.“ със следните обособени позиции: Обособена позиция № 1 – „Преработка на проект и упражняване на авторски надзор на обекти за подобряване /ремонт/ на общинска улична мрежа в община Бяла“ и Обособена позиция № 2 – „Проектиране и упражняване на авторски надзор на обект: „Реконструкция и рехабилитация на ІV-класна пътна мрежа в община Бяла“, обект „Реконструкция и рехабилитация на ІV-класен път VTR 1233 (№ ІV-40964) „П. – Босилковци – гара Бяла“ от общинската мрежа от км. 2+000 до км. 12-000 с обща дължина 10 000 метра“ до О. Б. е изпратено уведомително писмо изх.№ 01-0800/748 от 17.09.2024 г., с което на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ /предишно заглавие ЗУСЕСИФ/ Общината е уведомена, че ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция. В това уведомително писмо се посочва, че производството е открито във връзка с издаден на 15.02.2021 г. Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG01 за финансова 2020 г. и отразените в него нарушения при провеждането на цитираната обществена поръчка, допуснати от О. Б. и установени от сертифициращия орган – незаконосъобразна методика за оценка. В решението за определяне на финансова корекция е посочено, че след анализ от страна на ДФЗ, органът приема, че действително има нарушения във връзка с проведената обществена поръчка, а именно методиката за оценка на офертите дава прекомерна свобода на комисията при присъждането на точки, създава предпоставки за субективизъм, с което се нарушават изискванията на чл.28а, ал.3, т.1 и т.2 от ЗОП (отм., ДВ, бр. 13 от 16 февруари 2016 г.), от една страна, а от друга страна, би могло да има разубеждаващ ефект върху потенциалните участници в обществената поръчка. Методиката за оценка на качеството на техническото предложение не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения. В този смисъл методиката противоречи на чл.28а, ал.3, т.1 и т.2 от ЗОП (отм., ДВ, бр. 13 от 16 февруари 2016 г.) и по този начин има разубеждаващ ефект за потенциалните участници в процедурата. По делото не е спорно, че община Бяла е бенефициент по договор № 18/07/2/0/00276 от 01.11.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР, съгласно който на жалбоподателя е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 5 585 735, 65 лева за изпълнение на одобрен проект № 18/07/2/0/00276 „Реконструкция и рехабилитация на част от ІV-класен път VTR-1233 (№ ІV-40964) „П. – Босилковци – гара Бяла“ от общинската мрежа от км 2+00 до км 12+00 с обща дължина 10 000 м“. Предоставената помощ представлява до 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя на помощта разходи за осъществяването на проекта. Преди отпускане на безвъзмездната финансова помощ, във връзка с подготовката на проекта, община Бяла е провела обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за проектиране и упражняване на авторски надзор на обекти за кандидатстване за финансиране по „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.“ със следните обособени позиции: Обособена позиция № 1 – „Преработка на проект и упражняване на авторски надзор на обекти за подобряване /ремонт/ на общинска улична мрежа в община Бяла“ и Обособена позиция № 2 – „Проектиране и упражняване на авторски надзор на обект: „Реконструкция и рехабилитация на ІV-класна пътна мрежа в община Бяла“, обект „Реконструкция и рехабилитация на ІV-класен път VTR 1233 (№ ІV-40964) „П. – Босилковци – гара Бяла“ от общинската мрежа от км. 2+000 до км. 12-000 с обща дължина 10 000 метра“. Процедурата е открита с решение на възложителя от 14.04.2016 г. по реда на ЗОП (отм.). От 15.04.2016 г. влиза в сила нов Закон за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) като съгласно §18 от ПЗР на този закон възлагането на обществени поръчки, сключването на рамкови споразумения и провеждането на конкурси за проекти, за които до влизането в сила на този закон е взето решение за откриване или е публикувана покана по реда на глава осма „а“ от отменения ЗОП, се приключват по досегашния ред. На това основание процесната процедура за възлагане на обществена поръчка е проведена изцяло съобразно ЗОП (отм.). За изпълнител на обществената поръчка по обособена позиция № 2, в която е включен обектът, предмет на одобрения за финансиране по подмярка 7.2. проект, е избрано търговското дружество „В и Р Инженеринг“ ООД и с него община Бяла е сключила договор № Д-402/11.08.2016 г. на стойност 197 000 лв. без ДДС. Разходите по този договор са включени в одобрения проект № 18/07/2/0/00279, респективно за тях е отпусната безвъзмездна финансова помощ за възстановяването им (макар да са извършени преди сключване на договора за отпускане на финансовата помощ). Органът е констатирал, че съгласно утвърдената от възложителя методика за оценка на офертите, оценяването се извършва по три показателя: Срок за изготвяне на технически проект – 3 точки, Подход и стратегия – 20 точки и Предлагана цена – 50 точки. Оценката по показател „Подход и стратегия“ включва оценка на предложената работна програма и качеството на предложените подход и стратегия за изпълнение на поръчката, като е предвидено да се сравняват и оценяват техническите предложения на участниците. Възложителят е посочил надграждащи обстоятелства над базовото ниво, всяко от които носи съответно 10 или 20 точки, като е предвидил присъждането на точките да се извършва според съдържащите се надграждащи обстоятелства в техническото предложение на участника. Цитирани са някои от надграждащите обстоятелства, както следва: От изложението на участника е видно задълбочено разбиране във всяко едно от следните направления: Налице са допълнителни посочени от участника мерки, свързани с: Спор по тези факти не е налице между страните, а те се установяват и от приложената по делото (като електронни образи на оптичен носител) документация за процесната обществена поръчка. Изводите на УО са, че при тази формулировка на показателя за оценка „Подход и стратегия“, възложителят си е послужил с условия, които не са обективно измерими и липсва информация в кои хипотези предложените от участника подход и стратегия ще се приемат за отговарящи на посочените определения. Прието е, че въпреки дадената дефиниция на понятието „задълбочено разбиране“ техническите предложения на участниците не могат да бъдат съпоставяни и сравнявани, за да се прецени кой подход и стратегия ще доведе до по-високо качество на изпълнение на поръчката. Изведен е извод, че е налице нарушение на чл.28а, ал.3 от ЗОП (отм.), според който указанията за определяне на оценката по всеки показател трябва да дават възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации и да дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т.1 и т.2 от чл.28а, ал.3 от ЗОП (отм.). По отношение наличието на процесното нарушение следва да бъде съобразено, че в настоящото производство съдът е обвързан и следва да се съобрази с влязлото в сила решение № 35 от 14.12.2022 г., постановено по адм.д. № 429/2022 г. по описа на АдмС – Русе, оставено в сила с решение № 4771 от 4.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2381/2023 г., IV о. Както се приема и в Тълкувателно решение № 1 от 8.06.2001 г. на ВАС по адм. д. № ТР 1/2000 г., ОСС, „ съдебното решение, с което се отменя административният акт като незаконосъобразен, е конститутивно и … признава със сила на присъдено нещо преобразуващото право на жалбоподателя да отмени порочния административен акт …. и осъществява това право, като постановява отмяната “. В Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. се приема, че под „обективни предели“ на силата на пресъдено нещо се разбира предметът, за който силата на пресъдено нещо важи, т.е. това, което придобива качеството на "пресъдено нещо", спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото трябва да съобразяват занапред своето поведение. Посочено е, че законът ограничава предметния обсег на силата на пресъдено нещо, като съзнателно го отъждествява с предмета на делото, защото с подаване на искането / оспорването/ страните се съсредоточават върху претендираното или отричано субективно право - неговото съществуване или не. Затова в делото биват включени всички отнасящи се до него факти и доказателства така, че да бъде разкрито действителното положение. В последвалата практика на ВАС (вж. напр. решение № 2112 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7546/2023 г., IV о.) се приема, че обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Посочено е, че индивидуализиращите признаци, които очертават границите на силата на пресъдено нещо са страните, основанието и предмета. Изрично е възприето виждането, че само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права – предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. В конкретния случай с решение № 4771 от 4.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2381/2023 г., IV о., на основание чл.173, ал.2 от АПК, с оглед на изложените от касационната инстанция мотиви по приложението на т. 9 от Приложение № 1а към Наредбата за посочване на нередности, действително преписката е изпратена на административния орган за ново мотивирано произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания. Това обаче не означава, че делото не е решено по същество, т.е. че съдът не е формирал изводи относно материалното административно правоотношение и по-конкретно относно съществуването на процесната нередност. Напротив, в решението на ВАС е изрично прието, че по отношение на така формулирания от жалбоподателя, като възложител, критерий за оценка от първоинстанционния съд правилно е прието, че не осигурява съпоставимост, доколкото направените предложения от участниците за подход и стратегия при изпълнение на обществената поръчка могат да са дотолкова разнородни, че да е невъзможно да бъдат съпоставени, съответно не е възможно да се установи кое изпълнение на поръчката ще е по-качествено. Като правилен е възприет и извода на състава на Административен съд – Русе, че одобрената от възложителя методика за оценка не е издадена в съответствие със законовите изисквания и не обективира ясни критерии за оценка на участниците в процедурата, а оттам не дава възможност за обективно и адекватно оценяване. Посочено е, че в обявената от възложителя методика за оценка следва задължително да се съдържат точни указания за определяне на оценката на всеки показател, който следва да е ясно определен по съдържание и с оглед степента на съответствие да са зададени точни указания за оценяване на всяко от постъпилите предложения за участие в съответната възлагателна процедура. В заключение е прието, че с оглед на това законосъобразно издателят на процесния административен акт и първоинстанционният съд са счели, че установеното нарушение на изискванията на чл. 28а, ал. 3 ЗОП (отм.) следва да се [жк], ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, съответно по т. 9 от Приложение № 1а към Наредбата за посочване на нередности. Следователно съществуването на процесната нередност попада в обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото съдебно решение. Именно поради наличието на такава нередност преписката е изпратена на административния орган за издаване на нов акт, в който, съгласно дадените указания, следва да бъдат изложени мотиви относно избрания конкретен показател на финансовата корекция, който може да възлиза на 25 %, 10 % или 5 %, в зависимост от тежестта на нарушението. Така, с цитираното решение влязло в сила решение № 35 от 14.12.2022 г., постановено по адм.д. № 429/2022 г. по описа на АдмС – Русе, е отменено предходно издадено решение на изп.директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция на О. Б. за същото нарушение. С това предходно решение обаче за констатираното нарушение, органът е наложил финансова корекция в размер на 25% на основание т.9 от Приложение №1а към Наредбата за посочване на нередности. Първата съдебна инстанция приела, че нарушение на разпоредбата на чл.28а, ал.3 от ЗОП (отм.) действително е налице, но административният орган е бил длъжен да обоснове преценката си, като изложи относими мотиви защо счита, че е следвало да се приложи финансова корекция в максималния размер от 25%, а не да намали същата, както предвижда приложимата наредба. В РФК липсвали каквито и да било съображения относно тежестта на извършеното нарушение, с което е била нарушена нормата на чл.3, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, предвиждаща при определяне размера на финансовите корекции да се отчита естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициента, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от ЕСИФ. Съдът е приел, че макар и да е установено нарушение на чл.28а, ал.3 ЗОП (отм.), то наложеният максимално предвиден размер на финансовата корекция е бил необоснован по размер, поради което е стигнал до извод за неговата незаконосъобразност. Касационната инстанция, с решение № 4771 от 4.05.2023 г. по адм.д. № 2381/2023 г., както беше посочено по-горе, изцяло споделя фактическите и правни изводи на първата инстанция като с оглед на изложените мотиви по приложението на т.9 от Приложение №1а към Наредбата за посочване на нередности, на основание чл.173, ал.2 от АПК е изпратила преписката на административния орган за ново мотивирано произнасяне. В този смисъл в настоящото съдебно производство предмет на проверка за материална законосъобразност се явява въпросът дали административният орган обосновано и правилно е определил размера на наложената за констатираното нарушение по чл.28а, ал.3, т.1 и т.2 от ЗОП (отм.) финансова корекция по т.9 от Приложение №1а към Наредбата за посочване на нередности с оглед конкретната тежест на извършеното нарушение. В случая органът е обсъдил и приел за неоснователно възражението на Община Бяла, че определеният размер на ФК се явява прекомерен и същият следва да бъде намален на минимума от 5%, каквато възможност предвижда т.9 от Приложение №1а към Наредбата за посочване на нередности, като е извършил преценка на конкретната тежест на извършеното нарушение. Съдът намира този извод за правилен и обоснован. Както е посочил и органът, макар да са били подадени два броя оферти от участниците в обществената поръчка и по този начин да е осигурено минимално ниво на конкуренция, единият от участниците е отстранен, тъй като работната му програма не отговаряла на изискванията на възложителя и в крайна сметка само един участник е стигнал до етап оценка по показател „Подход и стратегия“. Касае се до типично като тежест нарушение, поради което органът правилно е приел, че приложим е 10 %-ият показател на финансовата корекция. На следващо място, в случая не е изтекла и абсолютната погасителна осемгодишна давност по чл.3, § 1, ал.4 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, която се прилага служебно и която не се влияе от евентуалните спирания и прекъсвания на давността в резултат на действията на компетентните органи. Разпоредбата на чл.3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 гласи, че срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на чл. 6, § 1. В случая е налице „продължаваща нередност“ по смисъла на чл.3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95, поради което предвиденият в чл.3, § 1, ал.1 от същия регламент четиригодишен давностен срок започва да тече от датата, на която нередността е била прекратена. В т.63 - 64 от решение от 11.06.2015 г. на Съда на ЕС по дело C-52/14 се приема, че както от текста, така и от структурата на член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 следва, че в четвърта алинея от тази разпоредба се въвежда абсолютна погасителна давност по отношение на преследването на нередности, чието погасително действие настъпва най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, предвиден в първата алинея от същата разпоредба, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била спряна в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1 от този регламент. В този смисъл предвиденият в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламента срок допринася за укрепване на правната сигурност на икономическите оператори в съответствие с изискването, припомнено в точка 24 от настоящото решение, като не допуска погасяването на преследването по отношение на нередност да се отлага за неопределено време чрез многократни действия с прекъсващ ефект. В т.69 от същото решение е изрично посочено, че член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за нередността (т.6 от диспозитива на същото решение). В т.59 от решение от 21.12.2011 г. по дело C-465/10 на Съда на ЕС се приема, че давностният срок, приложим относно възстановяването на недължимо платена на получателя субсидия, започва да тече от датата, на която нередността е преустановена. Посочено е, че доколкото договорът за осъществяването на субсидираната от ЕФРР дейност не е бил прекратен, а изпълнен, четиригодишният давностен срок, предвиден в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95, започва да тече от датата, на която се преустановява изпълнението на незаконно сключения договор за обществена поръчка. Посочените разрешения са съответно приложими и в настоящия случай. В документацията по обществената поръчка (като електронен образ на представения оптичен носител) е налично допълнително споразумение от 11.04.2018 г. към процесния договор за проектантски услуги и авторски надзор № Д-402 от 11.08.2016 г. с предмет: Избор на изпълнител за проектиране и упражняване на авторски надзор на обекти за кандидатстване за финансиране по „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г." по Обособена позиция №2 - „Проектиране и упражняване на авторски надзор на обект: „Реконструкция и рехабилитация на IV класна пътна мрежа в община Бяла, обект „Реконструкция и рехабилитация на IV -класен път VTR 1233(№ iv-40964 ) „П. - Босилковци - гара Бяла" от общинската мрежа от км. 2+000 до км. 12+000 с обща дължина 10 000 метра". с изпълнител „В и Р Инженеринг“ ООД. От допълнителното споразумение става ясно, че към 2018 г. правоотношението, породено от въпросния договор, сключен в нарушение на ЗОП (отм.), все още не е било приключило като към датата на допълнителното споразумение все още не е било налице изпълнение на всички права и задължения по договора. При тези данни следва да се приеме, че абсолютната осемгодишна давност по чл.3, § 1, ал.4 от Регламент № 2988/95 започва да тече не по-рано от 2018 г. и към датата на издаване на оспореното решение за финансова корекция – към 04.11.2024 г., тя не е била изтекла. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на ответника по жалбата, на основание чл.143, ал.3 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид липсата на особена правна и фактическа сложност и сравнително ниския материален интерес на делото, съдът определя на 150 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009г. на ВАС, възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ДФ „Земеделие“ съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът