Решение № 13856 от 1.12.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 10773/2022 г.

Производството пред Висшия дисциплинарен съд, като втора инстанция по жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии, предоставя необходимите гаранции за справедливо, публично разглеждане на делото в разумен срок, с възможност за събиране на доказателства по искане на страните и служебно и публично обявяване на решението –чл. 142, във връзка с чл. 138- 140 от ЗА. Ищецът обосновава оплакването си за липса на безпристрастност с твърдения за предубеденост на председателя на състава и липса на мотиви при постановяване на решенията за налагане на дисциплинарното наказание. Посочените твърдения не се установяват – видно от постановените актове, в същите са изложени подробни мотиви, описано е извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени. От друга страна липсват каквито и да било обективни или субективни предпоставки, за да се приеме, че членовете на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата са били предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Напротив, констатира се, че са били положени усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като са събирани доказателства, които да очертаят действителното положение, при което е действал ищецът. Липса на безпристрастност се разглежда в ситуациите, когато едно и също лице осъществява различни функции в рамките на съдебния процес или е в йерархична или друга връзка с друг участник в производството или когато съдия, разглеждал делото има личен интерес по делото или професионални или лични връзки със страна или адвокат по делото. Личната безпристрастност на всеки член на дисциплинарните съдилища е гарантирана посредством регламентираните основания за отвод и самоотвод – чл. 139, ал. 3, във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗА, и се презюмира до доказване на противното. Безспорно е, че членовете на адвокатската колегия и от там членовете на дисциплинарните съдилища са професионални юристи, за разлика от членовете на Комисията за финансов надзор, Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за защита от дискриминация и други, чиито членове по дефиниция не е задължително да са професионални юристи, но също изпълняват съдебни функции. Това означава, че дисциплинарните съдилища към адвокатските съвети и Висшия дисциплинарен съд, макар и съставени от колеги, натоварени със задачата да правораздават срещу свои колеги, с които участват в конкурентна среда, могат по-добре от всички останали професионални юрисдикции да изпълняват съдебни функции. Адвокатските колективи са самоуправляващи се, самофинансиращи се и следователно няма разумен аргумент, който да се противопостави на равната отдалеченост на тези особени юрисдикции от страните в дисциплинарното производство. Затова разликата в компетентните органи да разгледат жалбите на адвокатите в зависимост от принадлежността им само към адвокатските колективи или и към някои от органите в адвокатурата не означава неефективна защита. Неоснователен е и доводът на ищеца, че воденото срещу него дисциплинарно производство, има характер на наказателно по смисъла на ЕКЗПЧОС и в този смисъл правораздаването от особена юрисдикция противоречи на чл. 119, ал. 1 от Конституцията. ЕСПЧ извежда наказателния характер на обвинението от вида на защитените обществени отношения и от кръга на адресатите на съответната правна норма. За да се счете едно обвинение за наказателно, от първостепенно значение е насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати, а не до група със специален статут. В такъв особен, ограничен кръг адресати на правната норма попада и жалбоподателката тъкмо поради и в качеството й на адвокат. Тя е привлечена към дисциплинарна отговорност за твърдяно нарушение на Етичния кодекс на адвокатите. Не е спорно, че нарушение на цитирания акт може да осъществи не всяко наказателноотговорно лице, а малка група лица, които притежават качеството на адвокат. Нормите на Етичния кодекс на адвоката не са насочени към неограничен, а към ограничен кръг адресати, към които са предвидени специфични изисквания /В този смисъл Решение № 60124 от 2.08.2021 г. на ВКС по н. д. № 460/2021 г., II н. о., НК/. По изложените съображения и след обсъждане на представените и приети по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира, че от същите не може да се изведе извод за осъществено дискриминационно поведение при приемането и прилагането на разпоредбите на чл. 129, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и чл. 137, ал. 6 ЗАдв, вследствие на което ищецът да е бил третиран по-неблагоприятно спрямо други адвокати. Поради това настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат сторените в производството разноски, които съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания оценява на 300, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав,