Решение № 108 от 23.2.2024 г. на Районен съд - Видин по дело № 1819/2023 г.

Производството по чл. 542 от ГПК намира приложение досежно юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи документи и то при положение, че те не са съставени и не могат да бъдат съставени или макар да са съставени, са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени. Примерното изброяване на такива документи се съдържа в текста – свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др. Актовете за гражданско състояние са документи, които удостоверяват настъпването на юридическите събития раждане, брак, смърт на физическото лице. Тези факти се вписват в регистрите за гражданско състояние и тяхното установяване се осъществява чрез съставянето на официални свидетелстващи документи, посочени в ЗГР. В конкретния случай актът за раждане е от категорията документи, които попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 542, ал.1 от ГПК и следователно е допустимо установяването на факта на раждане по този ред. Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗГР, при унищожени регистри за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред. В удостоверението за липса на съставен акт за гражданско състояние е отразено, че в регистрите на актовете за гражданско състояние, които се съхраняват в Община Димово липсва акт за раждане, съставен на молителя З. С. Р. с ЕГН ••••••••••. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗГР регистрите на актовете за гражданско състояние за цялата община се образуват чрез събиране на съставените през текущата година формуляри - актове за раждане, граждански брак и смърт - поотделно за всеки вид, които се подвързват след приключване на годината в специална книга. В случая съдът приема, че се касае за липсата на съставен акт за раждане с оглед издаденото от Община Димово на молителя удостоверение – приложение № 3 към чл. 66 за липса на съставен акт за раждане, поради което са налице предпоставките на чл. 38, ал. 4 от ЗГР, във връзка с чл. 542 от ГПК. На основание изложеното съдът приема, че в случая не се касае за иницииране на производство по реда на чл. 38, ал. 5 от ЗГР, като образуваното по молбата на З. С. Р. е процесуално допустимо. Нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗГР предвижда, че когато календарната година и срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или прокурора. В процесния казус са налице категорични данни, че всички срокове за съставяне на акт за раждане по административен ред от длъжностното лице по гражданско състояние при Община - Димово са изтекли, което поражда правния интерес от воденето на настоящия процес. Молбата е предявена от заинтересувано да иска установяване на факта на раждането лице, което е свързано като последица и с постановяването на съдебно решение, с което да бъде разпоредено съставянето на акт за раждане. Във връзка с датата и мястото на раждане, както и родителите на молителя се ангажират писмени и гласни доказателства - Удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние, Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., копие от лични карти на родителите на молителя и показанията на свидетеля Б. М. Б.. От доказателствата по делото се установи също, че молителя З. С. Р. с ЕГН ••••••••••, при раждането си е записан с имената З. С. Р., като е роден на 26.01.1990, от родители С. Р. С. с ЕГН •••••••••• – баща и М. Г. П. с ЕГН •••••••••• - майка. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗГР, актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданско състояние в общината или кметството, на чиято територия е станало събитието. С оглед обстоятелството, че раждането е настъпило на територията на с. Лагошевци, община Димово, заинтересовано учреждение, което следва да състави акт за раждане на молителя, е именно Община - Димово. При тези мотиви, съдът намира молбата за основателна и доказана, поради което и следва да я уважи. Водим от гореизложеното и на основание чл. 38, ал. 4 от ЗГР, във връзка с чл. 542 от ГПК, Съдът