Решение № 1938 от 27.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 106/2025 г.

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 14 от ЗУО. Образувано е по жалба на „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД, ЕИК206735400, седалище в [населено място], подадена чрез пълномощниците адв. Й. и адв. В. против Предписание изх.№УО-1714/12.11.2024г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околна среда и водите [населено място], с което на дружеството е предписано в 14 дневен срок да заплати в полза на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда и водите /ПУДООС/ дължима продуктова такса в размер на 0.90ло/кг за пуснатото на пазара през 2023г електрическо и електронно оборудване с общо количество 11411992кг.. В жалбата се излагат съображения, че издаденото предписание е нищожно поради липса на компетентност на органа, който го е издал. Алтернативно се сочи, че същото е незаконосъобразно, като е издадено в противоречие с административнопроцесуалните правила и при несъответствие с материалния закон и с неговата цел. В тази връзка е посочено, че от страна на административният орган не е взето в предвид обстоятелството, че е налице сключен договор между жалбоподателят и „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, като в последствие е сключен нов договор с друга подобна организация- „Електрооползотворяване“ ЕАД, на която са заплатени дължимите такси. Поради счита, че даденото предписание за дължимост на посочените такси за 2023година е незаконосъобразно и е в противоречие с действителните обстоятелства по тяхното заплащане, които са в изпълнение на чл.14 от ЗУО. Предприети са постъпки за установяване на валидността на извършените плащания и съответно са предприети действия по тяхното своевременно разплащане с участието в колективна система за оползотворяване на отпадъците. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощниците адв. Й. и адв.В., които поддържат жалбата на изложените в нея основания и ангажират писмени доказателства. По същество на спора те излагат становище за нищожност и незаконосъобразност на атакувания административен акт по изложените в жалбата съображения. Иска се жалбата да бъде уважена, а административният акт да бъде отменен. Претендират разноски по представен списък, с представени доказателства за заплащането им. Ответният административен орган- Директор на Регионална инспекция по околна среда и водите- [населено място], редовно призован, се представлява от процесуалния си представител юрк.Х., която оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Счита, че издаденият административен акт е законосъобразен. По същество на спора в писмени бележки дава становище, че предписанието е издаден от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл.114 от ЗУО. По отношение на останалите обстоятелства излага възражение, че с оглед изяснените обстоятелства, че „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД от 01.01.2023г. не притежава разрешение по чл.81 ал.1 от ЗУО, то заплатената към това дружество продуктова такса не е изпълнение на задължението по чл.14, вр. чл.59 ал.1 т.1 от ЗУО. В тази връзка сочи, че след като задължението за продуктова такса не е било редовно изпълнено, то и извършеното заплащане не отговаря на изискванията на чл.5 ал.1 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, поради което даденото предписание за заплащане е законосъобразно. Иска се отхвърляне на подадената жалба и потвърждаване на издаденият административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателят. Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази събраните в производството писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят през 2023г. е закупил и вложил в изгражданата от него фотоволтаична електрическа централа електрическо и електронно оборудване - фотоволтаични панели с общо тегло 11352832кг, които попадат в категория 4Б от Приложение №3 към чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (съкр. НИУЕЕО) и инвертори с общо тегло 59160кг, които попадат в категория 4А „големи уреди“, съгласно същото приложение №3 към чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от НИУЕЕО. В тази връзка той е избрал да изпълнява задълженията и да постига целите по чл.14 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) във връзка с така закупеното електрическо и електронно оборудване /съкр. ЕЕО/, по реда на чл.14, ал.2, т.2 от ЗУО – чрез участие в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване. За целта е сключил на 01.03.2023г. договор с „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД [населено място] / съкр.НООРО АД/, което действие е станало преди закупуване на оборудването. В договора е посочено, че негов предмет е оползотворяване на излязло от употреба електронно и електрическо оборудване, както и че възложителя пуска на пазара електрическо и електронно оборудване, както и че закупено оборудване се декларира по установения ред и срокове. За декларираното количество пуснато на пазара ЕЕО съгласно чл.19 от договора се заплаща от „Гълъбово Солар БГ“ЕООД съответното възнаграждение. Възнаграждението за 2023г. е било заплатено изцяло от жалбоподателят с фактури №0000005606/25.05.2023г и №0000005653/14.07.2023г.. В чл.27 от Раздел V „Отговорност при неизпълнение“ от договора е посочено, че в случай, че целите за разделно събиране, предварително третиране, рециклиране или оползотворяване на ИУЕЕО за електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара от възложителя, не бъдат постигнати по вина на организацията и министърът на околната среда и водите издаде заповед на основание чл.59 ал.1 т.3 от ЗУО, следва да бъде върната платената продуктова такса, посочена в Заповед по чл.59 ал.2 ЗЕО на министър на околната среда и водите. Същевременно при извършена в МОСВ проверка се установява, че към датата на сключване на договора „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД е събирала продуктова такса от дружествата, нейни членове, за пуснатото на пазара електронно и електрическо оборудване, с цел изпълнение на задълженията по чл.14 ал.1 т.2 от ЗУО, без да има основание за това. Същата организация по оползотворяване на излязло от употреба електронно и електрическо оборудване е имала издадено разрешение съгласно Решение №ООп-ИУЕЕО-03-03/08.01.2020г. на министър на околната среда и водите със срок на действие до 31.12.2022година, като след изтичането на този срок, същото не е било продължено, нито е издадено ново. Поради тези обстоятелства на основание чл.88 ал.2 т.1 ЗУО издаденото разрешение е прекратило своето действие с изтичане на неговия срок. Същевременно посочената организация за оползотворяване е продължила да извършва дейност с подаването на отчети за първо и второ тримесечие на 2023г. от името на дружества, посочени като нейни членове, едно от които е и Г. С. БГ ЕООД. В тази връзка е направено запитване от МОСВ до изпълнителна агенция по околна среда- Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда /съкр.ПУДООС/ дали същите са им приведени събраните продуктови такси за пуснатото на пазара през 2023г количества електрическо и електронно оборудване от дружествата, членове на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД. Постъпил е отговор с писмо изх.№0400П-52/26.07.2024г. на изпълнителен директор на ПУДООС, че не е постъпвала продуктова такса по чл.14 ал.1 ЗУО. В тази връзка е възложена проверка на жалбоподателят като част от дружествата, за които не предоставени данни, че са заплатили продуктова такса за пуснатото за 2023година ЕЕО. Във връзка с така извършваната проверка дружеството- жалбоподател е направило запитване /писмо вх.№26-00-310/15.02.2024г. на МОСВ/ относно издаденото Разрешение на НООРО АД да оползотворява отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Изпратен е отговор изх.№26-00-310-1/26.03.2024г. на МОСВ, че от 01.01.2023г. организацията не притежава разрешение за оползотворяване на отпадъци и заплатените към това дружество суми не следва да се приемат за изпълнение на задължение по чл.14 ал.1 ЗУО за периода 2023година. В тази връзка Г. С. БГ ЕООД е предприело действия по изпълнение на задължението си по чл.14 ал.1 ЗУО, като на 11.04.2024г. е сключило договор с „Електрооползотворяване“ ЕАД- [населено място], което организация за оползотворяване на отпадъци от ЕЕО с издадено разрешение по чл.81 ал.1 от ЗУО. С фактура №1000001805/30.04.2024г., издадена от Електрооползотворяване ЕАД, жалбоподателят изцяло е заплатил продуктова такса по чл.14 ал.1 т.2 ЗУО за пуснатите на пазара за 2023година количества електронно и електрическо оборудване. Това обстоятелства е потвърдено и при извършена проверка съгласно Писмо изх.№05-08-1897/31.07.2024година на МОСВ, фактите по която са отразени в Констативен протокол №0013875/08.08.2024година, съставен от длъжностни лица при РИОСВ-Пловдив. Независимо от тези констатации, с писмо рег.№12-00-799-23/01.11.2024г. на заместник- министър по околна среда и водите на директора на РИОСВ-Пловдив са дадени указания да се предприемат действия по издаване на предписание за ново събиране на продуктова такса по чл.14 ал.1 ЗУО за пуснатите на пазара през 2023г количества ЕЕО от жалбоподателят. В изпълнение на тези указания на основание чл.114 т.1 ЗУО е издадено и процесното предписание рег.№УО-1714/12.11.2024г. на директор РИОСВ-Пловдив, с което е предписано на Г. С. БГ ЕООД да заплати продуктова такса по 0.90лв/кг по чл.14 ал.1 ЗУО за пуснатите през 2023г.на пазара електрическо и електронно оборудване- категория 4а и 4б, с общо количество 11411992кг.. Същото е връчено на 09.12.2024г., като е обжалвано от Г. С. БГ ЕООД пред министър на околната среда и водите с жалба вх.№УО-1714-1/11.12.2024г. по опис на РИОСВ-Пловдив, който не се е произнесъл по нея в законоустановения срок. В следствие на това жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство. При така установената фактическа обстановка, съобразно приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна: Видно от данните от административната преписка и от представените към жалбата доказателства, процесното предписание е връчено на жалбоподателя на 09.12.2024г.. Същото е било обжалвано по административен ред пред Министъра на околната среда и водите чрез Директора на РИОСВ Пловдив. Жалбата е получена в МОСВ на 11.12.2024г. В 14-дневния срок по чл.97 ал.1 АПК Министърът на околната среда и водите не се е произнесъл по жалбата. Срокът за произнасянето му е изтекъл на 27.12.2024 г. Жалбата до съда е подадена чрез Директора на РИОСВ Пловдив на 09.01.2025г. – в установения в чл.149, ал.1, във вр. с ал.3 от АПК, 14-дневен срок, който изтича на 10.01.2025г.. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения: Оспореното Предписание изх.№УО-1714/12.11.2024г.на директора на РИОСВ-Пловдив за заплащане на продуктова такса по чл.14 ал.1 ЗУА за пуснати от жалбоподателят на пазара през 2023г. ЕЕО с общо тегло 11411992кг. е издадено от компетентен орган и в необходимата за това форма. Оспореният акт съдържа посочване на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, посочване пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Посочени са и правните основания за издаване на акта. Актът е мотивиран и са посочени и обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства, поради което съдът приема, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения на чл. 35 от АПК, на чл.7, ал.2 от АПК и чл.9 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл.114, т.1 ЗУО директора на РИОСВ има правата да упражнява контрол за изпълнението на задълженията на лицата по чл. 14, ал. 1 от ЗУО и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, в т.ч. правилното начисляване и/или своевременното заплащане на продуктова такса по чл. 59, ал. 1 ЗУО. Съгласно чл.119 ал.7 от ЗУО при констатирани нарушения контролния орган може да дава задължително предписание и да определя срок за отстраняване на нарушенията. В този смисъл съдът намира възражението на жалбоподателя относно това, че оспореното Предписание е нищожно поради липса на компетентност на административният орган, за неоснователно. По отношение на съответствието на административният акт с материалноправните разпоредби и административно-производствените правила, както и с целта на закона, съдът намира, че същият е незаконосъобразен, защото е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 т.4 от ЗУО продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. Няма спор между страните, че жалбоподателят е лице, което през 2023г. е пуснало на пазара продукти- електронно и електрическо оборудване, след чиято употребата се образуват масово разпространени отпадъци, нито има спор, че в тази връзка е сключил два договора с организация по оползотворяване, като по този начин е участвал в колективна система, съобразно възможностите на чл.14 ал.2 т.2 ЗУО. Такива действия той е предприел своевременно със сключването на два договора- договор от 01.03.2023г. договор с „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД [населено място] / съкр.НООРО АД/ и договор от 11.04.2024г. с „Електрооползотворяване“ ЕАД- [населено място]. Дружеството- жалбоподател е лице, което е предприело действия по изпълнение на заплащане на уговореното възнаграждение като член на организация по оползотворяване, като своевременно е заплатил дължимото възнаграждение за продуктова такса по чл.14 ал.1 ЗУО съгласно посочената фактура №1000001805/30.04.2024г., издадена от Електрооползотворяване ЕАД. Същият е изпълнил задълженията и целите по реда на чл. 14, ал. 2 ЗУО за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците. Поради тези съображения съдът приема, че към момента на издаване на административния акт жалбоподателят не е задължено лице по смисъла на чл.59, ал.1 т.1 от ЗУО. Съгласно посочената правна норма продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от изчерпателно изброени в точки от 1 до 6 лица. В т.1 е посочено, че такава такса заплащат лицата, пускащи на пазара продукти, след чиято употребата се образуват масово разпространени отпадъци, които не изпълняват задължения и цели по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗУО. С оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗУО това са лицата, които не изпълняват задълженията индивидуално, или чрез колективна система, представлявана от организация по оползотворяване. По делото е безспорно, че жалбоподателят не е изпълнявал задължения и цели индивидуално. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че същият е изпълнявал задължения и цели чрез участие в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване. По отношение на изложената от административният орган мотивировка за неоснователност на извършеното плащане по първият договор, сключен на 01.03.2023г. с „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, преди закупуване на необходимото ЕЕО за изграждащата се Фотоволтаична електрическа централа, то същата е необоснована. Фактурираното по договора възнаграждение за 2023г. е заплатено изцяло на организацията по оползотворяване. Към момента на сключване на договора „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД е фигурирало в списъка на организациите за оползотворяване на излязло от употреба електронно и електрическо оборудване (ИУЕЕО). По-късно се установява, че срокът на разрешението на тази организация не е бил продължен по реда на чл.89 от ЗУО, но това обстоятелство няма как да е била известно на жалбоподателя, след като организацията е фигурирала в обявения на страницата на МОСВ списък на организациите за оползотворяване. От приложените писма за кореспонденция на МОСВ с РИОСВ и НАП се установява, че липсвало изрично уведомление от МОСВ по реда на чл.92, ал.2 от ЗУО за последващото отнемане на издаденото разрешение. Посочената норма изрично задължава компетентният орган и организацията по оползотворяване информират за случаите на изменения и допълнения или отнемане на разрешението, което в настоящият случай не е сторено от тях. Вторият договор е сключен след като става известно, че срокът на разрешението на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД не е продължен и в съответствие с изричните указания на МОСВ, че задълженията за разделното събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО по отношение на закупеното през 2023г. оборудване могат да бъдат изпълнявани чрез участие в колективна система, след сключване на нов договор с друга организация по оползотворяване с валидно разрешение. Този договор е сключен на 11.04.2024 г. с „Електрооползотворяване“ ЕАД, което дружество е организация по оползотворяване на ИУЕЕО, притежаваща валидно разрешение, със срок на валидност до края на 2027г.. Съгласно чл.2, ал.1, т.4 от договора „Електрооползотворяване“ ЕАД изрично е поело задължението да изпълни задълженията на жалбоподателя по чл.14 от ЗУО и да бъдат постигнати установените в наредбите по чл.13 от ЗУО задължения и цели във връзка с цялото закупено от него ЕЕО през 2023г.. Въпросното ЕЕО за цялата 2023 г. и за 2024 г. до датата на договора е детайлно описано по фактура и дата на придобиване, видове и количества и тегло в приложение № 2 към договора. Същото е декларирано от „Електрооползотворяване“ ЕАД пред ИАОС в изпълнение на задълженията му по ЗУО и НИУЕЕО, с което организацията се е задължила да изпълни задълженията на жалбоподателя за това оборудване, чрез колективната система, която представлява. В потвърждение на това организацията е издала на жалбоподателя Удостоверение № 3464 от 07.05.2024г. /л.75 от делото/, в което изрично е удостоверила, че „Гълъбово Солар БГ“ ЕООД участва в колективна система и не дължи заплащане на продуктова такса по чл.59, ал.1 от ЗУО за декларираното в справка-декларацията за периода януари 2024 г.- март 2024 г. ЕЕО, което включва цялото закупено през 2023 г. ЕЕО. Дължимото лицензионно възнаграждение за това количество е заплатено изцяло от жалбоподателя. При наличието на сключен договор с „Електрооползотворяване“ ЕАД или задълженията и целите по чл.14 от ЗУО, респективно по наредбите по чл.13 от ЗУО, за закупеното от жалбоподателя ЕЕО през 2023г. ще бъдат отчетени и приети за изпълнени, което в крайна сметка ще доведе до изпълнение на целта на закона, или ако това не се случи ще бъде платена продуктова такса за това ЕЕО, но от организацията по оползотворяване, а не от жалбоподателя. От изложеното по-горе следва, че жалбоподателят е изпълнил задълженията и целите във връзка със закупеното през 2023 г. ЕЕО по реда на чл.14, ал.2 от ЗУО - чрез колективна система, представлявана от „Електрооползотворяване“ ЕАД, като организация по оползотворяване на ИУЕЕО, с валидно разрешение до 31.12.2027 г., поради което не попада в хипотезата на задължено лице по смисъла на чл.59, ал.1, т.1 от ЗУО. Обстоятелството, че договорът с тази организация е сключен през 2024 г. не променя този извод. Независимо, че през 2023 г. жалбоподателят не е имал договор с организация по оползотворяване с валидно разрешително, задълженията му по ЗУО и Наредбите по чл.13 от ЗУО във връзка със закупеното през 2023 г. ЕЕО ще бъдат надлежно изпълнени през 202 г., много преди това ЕЕО да излезе от употреба и да се превърне в отпадък, с което се изпълнява и целта на закона и подзаконовите актове за разделно събиране, повторно употреба, рециклиране и/или оползотворяване отпадъците. Следва да се отбележи, че ЗУО не съдържа забрана чрез участие в колективна система да бъдат изпълнени задълженията по чл.14, ал.1 от ЗУО и да се постигнат целите определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО, във връзка с пуснати на пазара продукти през предходен период. Възможността задълженията за пуснатото на пазара през 2023г. ЕЕО да бъдат изпълнени чрез колективна система по сключен през 2024г. договор с организация по оползотворяване е изрично потвърдена и от МОСВ в проведената кореспонденция с жалбоподателя. Потвърждението от страна на МОСВ и изпълнението от страна на жалбоподателя на дадените от МОСВ указания да изпълни задълженията си като сключи нов договор с организация по оползотворяване с валидно разрешение, създават оправданото правно очакване у жалбоподателя безусловно да бъде прието че е изпълнил задълженията си за закупеното през 2023г. ЕЕО чрез колективна система и да не бъде изисквано заплащане на продуктова такса, още повече, че на базата на тези потвърждения в крайна сметка е заплатил двукратно лицензионно възнаграждение за едно и също оборудване. Съвсем отделен въпрос е и обстоятелството, дали и доколко жалбоподателят може да бъде лице по смисъла на чл.59 ал.1, т.1 от ЗУО, което пуска на пазара оборудване, след като същият придобива и използва въпросното оборудване единствено за изгражданата от него фотоволтаична електрическа централа. От посоченото следва извода, че жалбоподателят не е задължено лице по смисъла на някоя от останалите пет хипотези, предвидени в точки от 2 до 6 на чл.59, ал.1 от ЗУО, тъй като: не е лице по чл.14, ал.2, т.1 от ЗУО, изпълняващо задълженията си индивидуално, поради което на попада в хипотезата на т.2; не е организация по оползотворяване, за които се отнася хипотезата на т.3; е заплатил надлежно договореното възнаграждение и е предоставил информацията за пуснатите на пазара през 2023 г. количества ЕЕО, поради което не попада в хипотезата на т.4; установените количества ЕЕО съвпадат изцяло с отчетените пред организацията по оползотворяване количества, поради което не попада в хипотезата на т.5 и по отношение на него няма изискването за представяне на отчет и доклад с фактически констатации, поради което е неприложима хипотезата и на т.6. Като не е съобразил административният орган, че жалбоподателят не е задължено лице по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗУО, което да дължи заплащане на продуктова такса на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, той е издал едно незаконосъобразно предписание да изпълни задължение по чл.14 ал.1 ЗУО. Обжалваният административен акт, създаващ задължение за плащане на продуктова такса от жалбоподателя, който не е задължен да заплаща такава такса, се явява издаден в пряко нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗУО, поради което като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Следва да се посочи, че оспореният акт, освен, че е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗУО, същият е в несъответствие и с целта на закона. Основната цел на ЗУО е да осигури лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, да изпълнят задълженията за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО. Това е предвидено да стане или индивидуално или чрез колективни системи, а ако лицата не изпълняват задълженията и целите по никой от двата начина, същите заплащат продуктова такса на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, което следва да осигури изпълнението на тези задължения и цели. При преценка на съответствието на оспорения акт с целта на закона следва да се отчете факта, че договорът на жалбоподателя с „Електрооползотворяване“ ЕАД е действащ договор, по който организацията отчита изпълнение и жалбоподателя заплаща договореното възнаграждение. Дори и през 2024г. „Електрооползотворяване“ ЕАД да не успее да отчете надлежно изпълнение на задълженията и целите си във връзка със закупеното от жалбоподателя ЕЕО през 2023г., на основание чл.59, ал.1, т.3 от ЗУО, организацията по оползотворяване ще бъде задължена да заплати продуктовата такса. Следователно, или задълженията и целите по чл.14 от ЗУО, респективно наредбите по чл.13 от ЗУО за закупеното от жалбоподателя ЕЕО през 2023г. ще бъдат изпълнени, което в крайна сметка ще доведе до изпълнение на целта на закона, или ако това не се случи за това ЕЕО ще бъде платена продуктова такса от организацията по оползотворяване „Електрооползотворяване“ ЕАД. В този смисъл оспореният акт се явява в несъответствие с целта на закона, тъй като този акт създава задължение за жалбоподателя да заплати продуктова такса за ЕЕО, за което няма да се дължи такава такса, ако от страна на „Електрооползотворяване“ ЕАД бъде отчетено изпълнение на задълженията и постигане на целите чрез колективната система. Дори и „Електрооползотворяване“ ЕАД да не успее да отчете надлежно изпълнение на задълженията и целите за това ЕЕО, тогава продуктовата такса на основание чл.59, ал.1, т.3 от ЗУО ще се дължи от организацията по оползотворяване. Същевремено с това оспореният акт задължава и жалбоподателя да заплати отново същата такса, т.е. за едно и също ЕЕО се търси като дължима продуктова такса два пъти – веднъж от „Електрооползотворяване“ ЕАД и втори път от жалбоподателя, което е в несъответствие с целта на закона. Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна. При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебни разноски, които се доказват в размер на 36000 лева за адвокатско възнаграждение, както и 50лева за държавни такси. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което е неоснователно, защото същият е в съответствие с разпоредбите на чл.8 ал.1, вр. чл.7 ал.2 т.6 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо, на осн. чл.172 ал.2 АПК Административен съд – Пловдив, ХХVIII състав,