РЕШЕНИЕ

№ 211

гр. С., 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20231870100704 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Б.Т.С.“, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление –гр.С.

, бул.“В.Л.“ № 75, чрез пълномощника си адв.К.Р. е предявил срещу ответника Сдружение с нестопанска цел „Т.Д.Р.Т.“, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.“И.“ № 2 иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК –за признаване за установено, че ищецът е собственик на жилищна сграда –хижа „М.“ НОВА, построена от сглобяеми елементи, използвана за столова, кухня, спални помещения за настаняване на туристи, на два етажа със застроена площ по АДС от 88 кв.м., находяща се в местността „Връх М.“ в Рила планина, Община С., която сграда представляваща хижа „М.“ е заснета по кадастралната карта като две сгради с идентификатори, както следва: сграда с идентификатор № 15285.10.120.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г., община С., одобрена със Заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 21.09.2021 год., с адрес по скица с.Г., Национален парк „Рила“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 15285.10.120, със застроена плащ по скица от 129 кв.м., на два етажа, с предназначение –курортна туристическа сграда и сграда с идентификатор № 15285.10.120.2 по КК и КР на с.Г., община С., одобрена със Заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 21.09.2021 год., с адрес по скица с.Г., Национален парк „Рила“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 15285.10.120, със застроена площ по скица от 42 кв.м., на един етаж, с предназначение –курортна туристическа сграда.Иска се отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 78, том 5, рег.№ 9368, дело № 830 от 2021 год. на нотариус М.Х. с район на действие РС-С..

В исковата молба се сочи, че ищецът Б.Т.С. е надлежно регистрирано юридическо лице с нестопанска цел, първоначално вписано с решение от 31 август 1957 год., по фирмено дело № 7/1957 г. на Софийски народен съд и изменено в регистрацията с решение № 1 от 25.09.1991 год. по т.д. на Софийски градски съд.

Сочи се, че на основание АДС № 6078 от 19 юли 1990 г. и АДС № 5576 от 2 ноември 1987 г., издадени от ОНС-град С. ищецът е собственик на описания по-горе порецесен имот.

Сочи се, че с нотариален акт № 78, том 5, рег.№ 9368, дело № 830 от 2021 год. на нотариус М.Х. с район на действие РС-С., ответникът Сдружение с нестопанска цел „Т.Д.Р.Т.“, е признат за собственик на процесния недвижим имот.

Сочи се, че ответникът „Т.Д.Р.Т.“ е вписан с решение № 280 от 12 юни 1992 год. по фирмено дело № 1746 от 1992 год. на Софийски окръжен съд.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът неправилно е признат за собственик на процесния имот с нотариалния акт, описан по- горе.Твърди се, че към момента на построяването на хижа „М.“ през 1979- 1980 г., както и към момента на издаването на АДС ответникът не е съществувал в правния мир и не е могъл да бъде носител на права и задължения.Дружеството ответник е възникнало едва през 1992 година, след която дата не е осъществен юридически факт, който да има за последствие възникване на вещни права върху процесната сграда.

Сочи се, че правото на стопанисване и управление е било предоставено на Българския туристически съюз, който от своя страна е предоставил правото на ползване на ответника с представените договори от 2003 и 2006 год.Така ответникът е бил държател на процесния имот за срока, за който ищецът като собственик му е предоставил това право.Сочи се, че договорът от 2006 год. е прекратен с предизвестие, връчено на ответника на 02.04.2021год.

В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез пълномощника си адв.Вададжийска оспорва предявения иск.Твърди се в отговора, че ответникът като сдружение с нестопанска цел, учредено да осъществява дейност в обществена полза в областта на социалния туризъм и организираното планинарство притежава, стопанисва и поддържа планински хижи, заслони и туристическа спалня разположени в северния склон на Рила, като се стреми във всяко време да бъдат отворени и в полза на планинските туристи и гости.

Сочи се, че макар и в сегашния си вид сдружението ответник съществува от 1992 год., когато е учредено, е всеизвестно, че сдружение с нестопанска цел „Т.Д.Р.Т.“ е правоприемник и продължител на дейността на Туристическо дружество „Р.Т.-С., както и че основите на организацията са поставени през 1902 година, когато дейни С.ци провеждат първите организирани планински преходи в северна Рила.Сочи се, че постепенно в следващите години с труд и средства на членовете на туристическото дружество и на С.ски доброволци, започва изграждане на малки клекови хижи, които да бъдат от полза на туристите, както и на планинските пастири.

В отговора на исковата молба се сочи, че със създаването на Българския туристически съюз през 1957 година, с постановление на Министерския съвет, се централизира туристическото движение, като всички туристически дружества стават част от държавното дружество БТС, но въпреки това туристическите дружества запазват своята правосубектност и автономност, като ответникът се позовава на разпоредбата на чл.19 от Устава на БТС от 1957 год., съгласно който туристическите дружества са юридически лица, не са били клонове, отдели или друг вид организационни образувания на БТС, а и към онзи момент са били самостоятелни субекти на правото –юридически лица.Съгласно чл.2 на същия член 19 се сочи, че дружествата имали гарантирана самостоятелност и автономност при вземането на решения от местно значение –тоест притежавали са правоспособност и дееспособност. Навеждат се доводи, че макар туристическите дружества да са били организационно част от /членове на/БТС, то те са разполагали с правосубектност и правоспособност, бидейки самостоятелни юридически лица, функционирали са посредством сложна организационна структура, самостоятелна и независима за всяко едно дружество.В отговора се изтъква, че БТС е създаден с цел да централизира туристическото движение в страната, но при запазване на самостоятелността и автономността на отделните туристически дружества, които не са заличени като правни субекти, от името на които да действа единната структура на Българския туристически съюз, а напротив същите са продължили своето самостоятелно съществуване, макар и обединени във вид на контролирано от държавата сдружение.Твърди се в отговора, че собствеността, която е била предоставена на БТС не била всеобща, а се простирала единствено върху индивидуално определени обекти, които са предавани в патримониума му от държавната власт през годините, че собственост ищецът БТС притежавал единствено върху изчерпателно изброени туристически обекти, възмездно прехвърлени му от държавата с два административни акта –постановление на Министерския съвет № 171 от 23.07.1957 год. и с решение на МС № 577 от 01.08.1996 год. и че в списъка към постановление от 1957 год., както и в приложение № 2 към решението от 1996 год. липсвало посочване на процесната хижа „М.“-нова.Така ответникът изтъква, че хижата в нито един момент не е била собственост на БТС, за щото не попадала изрично сред изброените обекти, които са му предадени в собственост.

По отношение на правосубектността на ТД „Р.Т.-С.“ се твърди, че основите на С.ското туристическо дружество са поставени през 1902 год.По- късно, след учредяването на БТС през 1957 год., дружеството е станало част от БТС, но е запазило своята правосубектност, правоспособност и дееспособност.През 1992 год. ответното дружество е регистрирано като сдружение с нестопанска цел „Т.Д.Р.Т.“.Излага се, че за всички туристи в северна Рила, както и за жителите на Община С. е известно, че през 1992 год. не се създава изцяло ново туристическо дружество, а напротив съществуващото вече 90 години е пререгистрирано като сдружение, съгласно действащото по това време законодателство и че сдружението продължава да стопанисва всички туристически обекти, които ТД „Р.Т.-С.“ е стопанисвало до този момент.

За това, че сдружението е правоприемник на ТД „Р.Т.-С.“, ответникът се позовава и на посоченото в неговия устав, както и че изобщо по този въпрос не съществува дискусия сред обществеността.В тази връзка ответникът се позовава на приложеното към отговора удостоверение с изх.№ К188/27.06.2006 год., издадено от БТС и подписано от тогавашния председател на УС-К.П.с което се признава правоприемството между СНЦ „Т.Д.Р.Т.“ и ТД „Р.Т.“-С. и с този документ безспорно се установява по делото, че ответникът е единствен и пълен правоприемник на съществувалото до 1992 год. С.ско туристическо дружество.

По отношение на собствеността на хижа „М.“ –нова в отговора ответното дружество позовавайки се на акт № 6078 за държавна собственост на недвижим имот от 1990 год., одобрен от ОНС-С., твърди, че процесната хижа „М.“ –нова е новопостроена сграда със средства на БТС-туристическо дружество „Р.Т.“-С. и че сградата е предоставена за оперативно управление на същата организация и се твърди, че от момента на предоставяне на сградата за оперативно управление на туристическото дружество до момента на учредяване на сдружението ответник, дружеството е управлявало и поддържало процесния имот.Поддържа се в отговора на исковата молба, че с учредяването на сдружението и преобразуването на държавното ТД „Р.Т.“-С. в СНЦ „Т.Д.Р.Т.“, е настъпило правоприемство между двете юридически лица и че от този момент стопанисването на процесната хижа е продължило от ответника, имотът е заприходен към сметката с дълготрайните материални активи на сдружението ответник и същото е започнало да заплаща дължимите данъци и такси, като това положение продължава и до настоящия момент.

Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/отм./ и твърди, че от момента на преобразуване, имуществото става изключителна собственост на новообразуваното юридическо лице.

Твърди се, че СНЦ „Т.Д.Р.Т.“ е юридическо лице с нестопанска цел, но с оглед разпоредбата на чл.2, ал.4 от Закона за държавната собственост/ЗДС/, както и на съдебната практика / Решение № 619/06.06.2011 год. по гр.д.№ 1092/2009 год. на ВКС и други/ разпоредбата на чл.17а ЗППДОП8отм./ е приложима и по отношение на юридическите лица с нестопанска цел, от където следа извода, че при преобразуване на държавна организация в юридическо лице с нестопанска цел, последното придобива собствеността върху цялото имущество, предоставено за управление и стопанисване на държавната организация, от което според ответника следвало, че същият е едноличен собственик на хижа „М.“ –нова.

Сочи се в отговора, че в устава на БТС от 1990 год., приет на осмия извънреден конгрес на БТС, състоял се на 25 и 26 август 1990 год., който е и първият устав на дружеството след неговата пререгистрация като сдружение с нестопанска цел /без участие на ЦС на БКП в управлението му/, в неговия чл.7 е посочено, че туристическите дружества са собственици и стопани на материалната си база“ и от това следвало, че обектите, които са част от материалната база на едно туристическо дружество, са негова изключителна собственост, а не собственост на БТС С отговора на исковата молба ответникът оспорва действителността и релевантността на приложените към исковата молба договори от 2003 и 2006 год. за стопанисване и управление на туристически обекти.Съдържа се довод, че договорите са лишени от юридическа стойност, предвид, че имуществото, което се предоставя не е било собствено, на лицето което го предоставя.Твърди се, че както към онзи момент, така и към настоящия момент собственик на процесната хижа е ответникът, че БТС чрез свои органи не е държал или владял хижата, за да я предоставя на когото и да е било и че от самото й построяване, хижата се стопанисва от ТД „Р.Т.“-С., а от 1992 год. от СНЦ „Т.Д.Р.Т.“ и през цялото време е била единствено в негово владение. Поддържа се, че сключването на въпросните договори за стопанисване и управление на туристически обекти по никакъв начин няма отношение към собствеността върху процесния имот, че същите създават между страните по тях облигационна връзка, която не притежава вещен елемент –не се учредява право на ползване върху вещта от нейния собственик, а дори и да притежавал такъв, това обстоятелство нямало да окаже влияние върху въпроса за собствеността, тъй като разпореждането с ползването върху една вещ е прерогатив на само на нейния собственик, а можело да бъде валидно извършено от всяко трето лице.В отговора се съдържа довод, че наличието на облигационна връзка, по силата на която се предоставя ползване, както и качеството наемодател по нея не доказват съществуване на собственически права на наемодателя, нито пък на каквито и да било права, годни да го направят собственик.

В отговора на исковата молба се поддържа, че атакувания с исковата молба нотариален акт, нотариусът единствено е констатирал, че СНЦ „Т.Д.Р.Т.“ е собственик на хижа „М.“ –нова.Сочи се, че този нотариален акт не е правопораждащ юридически факт, а представлява обективирането на сложния фактически състав на придобиването на собствеността върху имота от ответника, чието начало е поставено с АДС № 6078/1990 год. и който е продължил до налагането на трайната и непротиворечива съдебна практика, съгласно която разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/отм./ е приложима и по отношение на юридическите лица с нестопанска цел.Сочи си, че собствеността върху процесния имот ответникът не черпи от нотариалния акт, а от гореописания фактически състав.

В отговора на исковата молба се съдържа възражение на ответника, направено при условията на евентуалност –в случай, че съдът приеме, че ответникът не е придобил собствеността върху хижа „М.“ –нова въз основа гореизложеното и прави възражение за придобиване на собствеността върху процесната хижа на основание давностно владение.Твърди се, че считано от 09.11.1987 год., когато е издаден актът за държавна собственост, с който владението върху имота е предадено на ТД „Р.Т.“-С., до настоящия момент, ответното дружество първоначално чрез неговия праводател, а от 1992 год. и лично непрекъснато владее хижа „М.“- нова като своя, плаща дължимите за нея данъци и такси, облагородява я и се разпорежда с държането й, като я отдава под наем и дори, когато хижата е отдавана под наем от СНЦ „Т.Д.Р.Т.“, наемодателят се е представял и е действал като собственик, а не в каквото и да е друго качество.

В с.з.ищецът Сдружение „Б.Т.С.“ се представлява от пълномощника си адв.К.Р., който поддържа предявения иск.

Ответникът Сдружение „Т.Д.Р.Т.“ се представлява от адв.Вададжийска, първоначално пълномощник, а в хода на производството по делото се легитимира и като законен представител на СНЦ „Т.Д.Р.Т.“, която оспорва иска и изразява становище за неоснователност на същия.Поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е допустим установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Разгледан по същество искът е основателен.

За уважаване на установителния иск за собственост с правна квалификация чл.124 от ГПК на първо място се изследва правния интерес за неговото предявяване.Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на този иск. Наличието му се преценява с оглед изложените от ищеца в исковата молба твърдения, че е носител на конкретно субективно материално право, което ответникът извънсъдебно оспорва, отрича или засяга и формулираното в съответствие с тези твърдения искане до съда за защита на това право.

Когато предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот, правният интерес от иска се свързва с твърдението на ищеца, че е собственик на конкретен имот, надлежно индивидуализиран съобразно актуалния му устройствен статут, и че с действията си ответникът оспорва правото му на собственост върху същия този имот.

По положителен установителен иск за собственост ищецът носи доказателствената тежест да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на фактическия състав на конкретния придобивен способ, от който извежда претендираното материално право.

Правният интерес от предявения иск и неговата допустимост следват от изложеното в исковата молба, че ищецът е собственик на процесната хижа „М.“-нова, за която ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и на който се иска отмяната му на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

По същество съдът прие следното:

Ищецът Б.Т.С. е надлежно регистрирано юридическо лице с нестопанска цел, първоначално вписано с решение от 31 август 1957г. по фирмено дело 7/1957г. и изменение в регистрацията с Решение №1 от 25.09.1991г. по ф.д. на Софийски 8 Този файл е копие на електронно подписан документ.

Ответникът „Т.Д.Р.Т.“ е вписан с решение №280 от 12 юни 1992г. по фирмено дело 1746 от 1992г. на Софийски Окръжен Съд.

От събраните по делото доказателства, както и от действащите от построяването на хижа „М.“-нова, ищецът се легитимира като юридическо лице с нестопанско цел, на което процесната хижа от построяването й през 1979 год. е предоставена от държавата за стопанисване и управление.

За констатиране на правото на собственост на държавата върху процесния имот –туристическа хижа „М.“-нова са съставени и представени по делото два акта за държавна собственост –АДС № 6078 от 19 юли 1990 год. и АДС № 5576 от 02.11.1987 год., издадени от ОНС-град С..Актовете за държавна собственост са официални документи с обвързваща съда материална доказателствена сила, които са приети като доказателства по делото и не са оспорени от ответника.И в двата акта е отразено в графа 21, че имотът е предоставен за оперативно управление на БТС-туристическо дружество „Р.Т.“-С..Поставеното след БТС тире туристическо дружество „Р.Т.“ не сочи ответника по делото, а принадлежащо на ищеца туристическо дружество, упражняващо за БТС правото на оперативно управление и стопанисване на държавна собственост върху хижа „М.“ –нова в к.к.“Б.“.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че хижа „М.“ нова е построена от ищеца БТС през 1979 год., в изпълнение на разпореждане № 26 от 1964 год., приложено по делото.На стр.3 от същото е видно, че се възлага на БТС да построи хижи в Рила планина, в района на връх „Мусала“, в местността „Пазар дере“, около връх „Ибър“ и в „Б.“.

Съдът, като съобрази разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/отм./, но приложима за конкретния случай, както и практиката на ВКС, изразена на Решение № 41 от 09.07.2020 год. по гр.дело № 1607/2019 год. по описа на ВКС, ГК, 2-ро ГО на ВКС, приема, че представените по делото два акта за държавна собственост легитимират ищеца БТС като юридическо лице с нестопанска цел по смисъла на чл.2, ал.4 от ЗДС, на което държавата е предоставила стопанисването и управлението на хижа „М.“-нова от построяването й през 1979 год., което право се е трансформирало в собственост върху тази хижа по силата на цитираните разпоредби.

Събраните по делото доказателства налагат извод, че ответникът по делото ТД „Р.Т.“ не е съществувало при издаване на процесните два акта за държавна собственост и не е визираното в тези актове туристическо дружество „Р.Т.“, нито е негов правоприемник. Ответното дружество е създадено през 1992 година и едва от вписването му на 12.06.1992 год. е могло да бъде носител на права и задължения.

Установява се от доказателствата по делото, че държавната политика в областта на туризма в периода на построяване на процесната хижа „М.“-нова е осъществявана от БТС.

Съгласно чл. 1 и чл. 2 б."а" от Правилника за вътрешния ред в туристическите и алпийските хижи, заслони, спални и домове, издаден от председателя на Комитета за физическа култура и спорт, обн., Изв., бр. 29 от 11.04.1958 г., в сила от 11.04.1958 г., действащ и понастоящем, туристическите или алпийски хижи са обществена собственост и са предназначени за нощуване и почивка на всички организирани и неорганизирани туристи и алпинисти, а туристическа или алпийска хижа е всяка сграда или част от нея, която се стопанисва и управлява от Б.Т.С. и неговите поделения.

В НАРЕДБА № 4 за децентрализираните капитални вложения (отм.), издадена от председателя на Държавния комитет за планиране, министъра на финансите и председателя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 87 от 2.11.1976 г., в сила от 1.07.1976 г. изм., бр. 9 от 1.02.1977 г., с отпаднало основание, бр. 16 от 27.02.1987 г., в сила от 1.01.1987 г., която е публично достъпна в чл.5, чл.8, т.6 и чл.9 т.7 изрично е посочено, че само БТС изгражда и стопанисва туристически хижи на територията на Република България. В тази връзка съдът съобрази, че процесната хижа „М.“ нова не е заварена при образуването на БТС, а е построена 1979 година, когато само БТС е легитимиран да изгражда и стопанисва туристически хижи и именно БТС е юридическото лице с нестопанска цел, на което е предоставено стопанисването и управлението на процесната хижна.

Налага се извод, че така посоченото в цитираните актове за държавна собственост АДС № 6078 от 19 юли 1990 год. и АДС № 5576 от 02.11.1987 год., издадени от ОНС-град С.- туристическо дружество „Р.Т.“ не е самостоятелно юридическо лице, нито пък е праводател на ответника, то е включено в структурата на БТС, независимо в какви периоди именно ответникът само поради същото наименование, избрано от учредителите му, имал е фактическата власт над хижата и е отддавал под наем на трети лица Държането и ползването на процесната хижа „М.“ нова по никакъв начин не е довело до придобиване на собственост върху тази хижа.

По силата на чл. 2 от НАРЕДБА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ (НДИ), приета с ПМС 122 на ВС от 15 септември 1975 г. в приложимата й редакция ДВ, бр. 71 от 1989 г., уреждаща придобиването, управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането с тях, държавните имоти каквато към този момент е била процесната хижа „М.“ нова в Б., се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона, упражняват върху тях право на владение, ползуване и разпореждане. Както към момента на построяването й, така и към момента на издаване на процесните актове за държавна собственост именно БТС е бил такава организация, а ответникът дори се е съществувал, нито като юридическо лице, нито като част от БТС. Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.Избраното от учредителите му наименование да съвпада с това визирано в двата АДС не е породило нито право на собственост, нито право което да може се трансформира в собственост.Заради това и на ответника се е наложило да сключи с БТС представените по делото договори от 2003 год., 2006 година, които да го легитимират като ползвател на процесната хижа. Но с тези договори на ответника е предоставено само държането на хижата, а не владението и нищо друго, което да доведе до придобиване на собственост, колкото и време да е продължила фактическата власт на ответника върху процесния имот.Съгласно разпоредбата на чл. 89 от НДИ владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имотите.Такава държавна организация е БТС, на която е предоставено стопанисването и управлението на хижа „М.“ нова в к.к „Б.“, описана като държавна собственост в двата актове на държавна собственост, приложени по делото.Така по силата на чл.17а от ЗППДОП/отм/ и на чл.2, ал.4 от Закона за държавната собственост, според която не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Така именно ищецът БТС по силата на закона е станал собственик на процесната хижа „М.“ нова, като за трансформирането на правото на стопанисване и управление в право на собственост на ищеца БТС не е бил необходим изричен акт за прехвърлянето й като имущество.

Видно от Решение 41 от 09.07.2020 г по гр.д. 1607/2019 г на ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 2, ал. 4 ЗДС, когато имотът е предоставен от държавата на юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и управление /ползване/, придобиването на право на собственост е по силата на закона, като не е необходим изричен акт за прехвърлянето на имуществото. С цитираната разпоредба на чл. 2 ал. 4 от ЗДС от обхвата на държавната собственост са извадени имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.Юридическите лица с нестопанска цел, каквото е ищецът БТС СНЦ, са включени в персоналния обхват по специалната норма на чл. 2, ал. 4 ЗДС наред с търговските дружества, се налага изводът, че законодателят третира предоставените им за ползване по реда на НДИ държавни имоти по същия начин, както и тези, включването в капитала на преобразуваните търговски дружества.След като държавните имоти, предоставени на БТС като юридическо лице с нестопанска цел по реда на НДИ (отм.), по силата на закона не са нито държавна, нито общинска собственост, следва да се приеме, че БТС по силата на закона е придобил собствеността върху процесната хижа. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, изразена в решения № № 619/06.06.2011 г. по гр. д. № 1092/2009 г. и решение № 730/25.07.2011г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, първо г. о.В този смисъл не е основателно възражението на ответника, че след като процесната хижа не е посочена изрично в обектите, предоставени в собственост на БТС, това юридическо лице не е собственик.

От събраните доказателства- разплащателни ведомости за заплати за периода 1959- 1991 година, трудови договори и заповеди за периода 1988-1989 и преди 1992 година се установява, че работодател с наименование Т.Д.Р.Т., е съществувал в този период между построяване на хижата и регистрацията на ответника като юридическо лице през 1992 година, но същото туристическо дружество не е било юридическо лице, не е имало правосубектност, не е било персонифицирано, поради което не е могло да бъде носител на права и задължения, включително и такива които да се трансформират в собственост върху процесната хижа. Т.Д.Р.Т. дори да е съществувало като подразделение на БТС, негова местна структура, дори да е било работодател, не е било самостоятелно юридическо лице различно от БТС.

По силата на чл. 134 от сега ЗАКОН за лицата и семейството от 09.08.1949 г, изм. 1994 и 1989 година, в сила от 10.09.1949, сдружението придобива качеството на юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър при окръжния съд“. В тежест на ответника е, а той не успя да докаже съществуването на юридическо лице с наименование Туристическо дружество „Р.Т.“ до пролетта на 1992 година, а не се събраха и доказателства за правоприемство между ответника по делото и визираното като част от БТС туристическо дружество „Р.Т.“ посочено в издадените два акта за държавна собственост.Именно това е наложило за ответника сключването на договорите за наем от 2003 год., 2006 год., видно от клаузите на които ответникът е само наемател на хижата, ползва я възмездно срещу заплащане на наемодателя БТС, собственик на процесната хижа.Именно като собственост на БТС ответникът е поиска категоризиране на процесната хижа „М.“ нова.

Що се отнася до представеното по делото удостоверение изх.№ ОК188/27.06.2006 год., издадено от тогавашния председател на УС на БТС- К.П.че ответникът Туристическо дружество „Р.Т.“ е правоприемник на туристическо дружество „Р.Т.“, то е опровергано от събраните по делото доказателства, а и тогавашният председател на УС на БТС Костадин Паскалев не е имал компетентност да издава такова удостоверение, нито са съществували в правната действителност доказателства и документи, на които да основе удостоверяване на такова правоприемство, каквото не е съществувало, не съществува и понастоящем.Ответникът не доказа, че е правоприемник на това дружество „Р.Т.“-С.. От събраните по делото доказателства, се налага изводът, че към датата на съставяне на АДС № 6078 от 19 юли 1990 год. и АДС № 5576 от 02.11.1987 год., издадени от ОНС-град С., ответното дружество Р.Т. не е съществувало в правния мир и така до неговата първоначална регистрация през 1992г., което означава, че не този ответник е посочен като ползвател на хижата наред с БТС при съставянето на процесниите актове за държавна собственост.

Ответникът без основание претендира да е собственик на същия имот въз основа на издаден в негова полза констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 78, том 5, рег.№ 9368, дело № 830 от 15.12.2021 год. на нотариус М.Х. с район на действие РС-С..Никой от документите, на които се позовава нотариуса не налага извод, че в действителност ответното „Т.Д.Р.Т. е собственик на процесната хижа „М.“ нова в Б., описана в този нотариален акт. Доказателствената сила за собственост, потвърдена в този нотариален акт е опровергана от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, от които се налага изводът, че ответникът „Т.Д.Р.Т.“ не е могъл да придобие право на собственост върху процесната хижа, независимо кой е собственик.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се налага извод, че ответникът СНЦ„Т.Д.Р.Т. от момента на основаването му през пролетта на 1992 год., до момента на приключване на устните състезания по делото е само държател на процесната хижа „М.“ нова в к.к.“Б.“, държал е хижата без да е собственик и без възможност да формира намерение за владеене като свой на този процесен имот.От събраните по делото писмени и гласни доказателства /показанията на свидетелите Й.Р.Й. и Сашко Стоянов/ се установява, че ответникът не е владял, а само е държал процесната хижа и през всичкото време, през което е имал фактическа власт над тази хижа този ответник не е станал владелец, а е останал само държател на хижата, като не владението, а държането му е предоставено от ищеца по делото БТС. В никой момент процесната хижа „М.“ нова не е владяна от ответника като своя.Този изовд се налага от приложените по делото писмени доказателства Договор от 19.08.2003 година за предоставяне за стопанисване и управление на туристически обекти предоставени от БТС на туристическо дружество „Р.Т.“ С., както и Договор от 16.08.2006 год за стопанисване и управление на туристически обекти предоставени от БТС на туристическо дружество. По силата на тези договори ответникът СНЦ „Т.Д.Р.Т.“ С. получава от ищеца БТС държането на процесната хижа „М.“ нова в Б., като от всички клаузи на тези договори следва, че ответникът е получил само държането на хижата, като страните по тези договори са допуснали туристическото дружество ответник да отдава хижата под наем с ограничения, наложени от наемодателя БТС да не се променя предназначението на туристическия обект за нуждите на социалния туризъм, следващи от клауза 8 на договора и клауза 9 досежно отдаването под наем на туристическия обект, препращаща относно условията за отдаване под наем на хижата към устава на ищеца БТС – „единствено по реда на разпоредбите на точки 2.2, 2.3 и 2.4 от основните принципи, правила и ред за разпореждане с имуществото на БТС и осъществяване на стопанската дейност – утвърдени на 47ми конгрес на БТС.

Така, ответникът не е могъл да придобие и по давностно владение собствеността върху процесната хижа „М.“ нова в к.к.“Б.“.Съдът намира за неоснователно въведеното в отговора на исковата молба възражение на ответника за придобиване на процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 09.11.1987 год. до предявяване на иска.Осъществяваната от ответника фактическа власт не може да се определи като владение, а е само държане на процесната хижа, тъй като ответникът не е владял като своя процесната хижа „М.“ нова до издаване на атакувания нотариален акт през 2021 год.Видно от приложените два броя договори за ползване от 2003 год. и 2006 год., ответникът е държател на процесната хижа, при него липсва намерението да свои вещта като своя.Договорът от 2003 година е с тригодишен срок, а договорът от 2006 год. е безсрочен и двата договора дават право на ответника като ползвател да преотдава имота под наем.Преотдаването на имота под наем не превръща държането във владение спрямо действителния собственик на вещта.За да превърне държането, получено от него по силата на договорите с БТС от 2003 год. и 2006 год. във владение, ответникът е следвало да демонстрира промяната в намерението си, което не е сторено.В константната си съдебна практика, приложима и по настоящото дело, ВКС приема, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност.Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.В тази хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение/решение № 270/20.05.2010 г. по гр.д.№ 1162/2009г. на второ г.о на ВКС/.

Едва със снабдяване с атакувания констативен нотариален акт № 78, том 5, рег.№ 9368, дело № 830/2021 год. ответникът е превърнал във владение полученото по договорите от 2003 год. и 2006 година и потвърдено от него в тези договори държане. От 2021 година до датата на предявяване на иска 11. 07. 2023 год. не са изтекли и не са могли да изтекат изискуемите десет години, поради което е неоснователно и предявеното от ответника при условията на евентуалност възражение за придобиване на процесната хижа по давностно владение.

По изложените съображения съдът следва да уважи предявения от ищеца „Б.Т.С.“ иск за собственост върху процесната хижа, като признае за установено по отношение на ответника Т.Д.Р.Т.“, че БТС е собственик на на жилищна сграда –хижа „М.“ НОВА, построена от сглобяеми елементи, използвана за столова, кухня, спални помещения за настаняване на туристи, на два етажа със застроена площ по АДС от 88 кв.м., находяща се в местността „Връх М.“ в Рила планина, Община С., която сграда представляваща хижа „М.“ е заснета по кадастралната карта като две сгради с идентификатори, както следва: сграда с идентификатор № 15285.10.120.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г., община С., одобрена със Заповед № РД-18- 12/19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 21.09.2021 год., с адрес по скица с.Г., Национален парк „Рила“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 15285.10.120, със застроена плащ по скица от 129 кв.м., на два етажа, с предназначение –курортна туристическа сграда и сграда с идентификатор № 15285.10.120.2 по КК и КР на с.Г., община С., одобрена със Заповед № РД-18-12/19.02.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 21.09.2021 год., с адрес по скица с.Г., Национален парк „Рила“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 15285.10.120, със застроена площ по скица от 42 кв.м., на един етаж, с предназначение –курортна туристическа сграда.

На основание чл.537 ал.2 от ГПК по изложените по-горе съображения, съдът следва да отмени изцяло Констативен нотариален акт за собственост: НОТАРИАЛЕН АКТ №78, том 5, рег.№ 9368, дело № 830/2021 год. по описа на нотариус М.Х. рег.№ 439 с район на действия С.ски Районен Съд Вписан в имотния регистър град С. с акт № 145, том XIII, дело 1857 от 2021г. вх. Рег№ 3504 от 2021 г. По разноските.

Доколкото исковата претенция е изцяло основателна, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.Пълномощникът на ответника адв.Вададжийска е направила възражение за прекомерност на разноските в настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева, сторени от ищеца.По смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС решаващият състав не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение за трикратния минимум и е свободен да намали възнаграждението и до предвидения там минимум.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е частично основателно. Само за разликата над 3000 до уговорените и платени 6000 лева е прекомерно адвокатското възнаграждение на адв. Ризов. При множеството възражения на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба едно адвокатско възнаграждение по предявения и уважен иск за собственост и претенция с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК едно адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева съответства, както на фактическата и правна сложност на делото, така и на значителния интерес от воденето на делото. По тези съображения съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца за разноски по делото сумата 3075.00 лева, от които 3000 лева адвокатско възнаграждение и 75.00 лева държавна такса.

Воден от горното, съдът