Решение № 6683 от 24.7.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 940/2025 г.

Производството е по реда на чл.84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Жалбоподателката А. Г. (Aslihan Gecilmez), гражданин на Република Турция, родена на [дата]., с [ЛНЧ], с адрес в [населено място], [улица], съдебен адрес в [населено място], [улица], ет.1, чрез пълномощник - адвокат Т. Х., е оспорила решение №УПХ-25/29.04.2025г., издадено от интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата й за предоставяне на международна закрила. Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Заявява, че през 2019г. е била назначена като митнически служител в А. И., но в процеса на изпълнение на длъжността й системно е била подлагана на натиск от определени кръгове лица, понасяли финансови загуби вследствие стриктното изпълнение на служебните задължения от страна на А. Г.. Същата твърди, че с цел отстраняването й от длъжност, против нея бил подаден сигнал до прокуратурата на Република Турция, съдържащ твърдения за извършени длъжностни престъпления. В хода на образуваното наказателно производство спрямо жалбоподателката е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, но поради липса на доказателства е била освободена, респ. обвиненията против нея били снети. След като отново се върнала на работа, против нея отново бил подаден сигнал, което било причина за новообразувано наказателно производство и последващо освобождаване от длъжност. Гечилмез отново е задържана под стража, като й било повдигнато обвинение за кражба на вещи от митническия склад на летището, което според нея не отговаря на истината. Поради ниската степен на обществена опасност на това престъпление, жалбоподателката отново е била освободена, като й била наложена мярка за неотклонение „подписка“, която по-късно била изменена в мярка „забрана за напускане територията на страната“. Въпреки отстраняването й от длъжност, оказваният натиск спрямо нея продължавал, като в основата на този натиск стояли хора с необходимите ресурси и силно политическо влияние. От страх да не попадне отново в ареста безпричинно, жалбоподателката взела решение да потърси международна закрила в чужбина, което действие поради наложената й забрана за напускане на страната се наложило да извърши не по установения за това ред. Признава, че на 02.03.2025г. преминала българската държавна граница по море (с гумена лодка) и когато се уверила, че се намира в българските териториални води, се обадила на [тел. номер], за да съобщи на българските власти за причината за незаконното си преминаване на държавна граница. Твърди, че причината да търси закрила не е да се укрива от закона или да избяга от изтърпяване на наложеното наказание, а опасение от преследване и страх за личните й здраве, живот и сигурност. Всички тези обстоятелства били доказани с документите в превод от турски на български език, представени по образуваното административно производство, по което органът необосновано е отказал предоставяне на международна закрила. Иска обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и административният орган да бъде задължен да й предостави статут на бежанец или хуманитарен статут. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. С молба от 12.06.2025г., чрез пълномощника адвокат Т. Х., сочи, че не желае назначаване на преводач в съдебното производство (л.138). С последваща молба от 23.06.2025г. е заявено, че не възразява да бъде даден ход на делото, поддържа жалбата и иска обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно (л.149). Ответникът - интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпил на 12.06.2025г. писмен отговор, чрез пълномощникът старши юрисконсулт Л. Г., заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие (л.141-143). Иска да бъде приета административната преписка, изпратена с писмо рег.№УП-35618/20.05.2025г. на Регистрационно-приемателен център-Харманли и справка на Дирекция „Международна дейност“ на Република Турция с вх.№МД-02-315/06.06.2025 г., приложена към писмения отговор (л.144-146). В същия са изложени подробни съображения по съществото на спора, като се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. ФАКТИ: На 17.03.2025г. жалбоподателката подала до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България преведена от турски на български език молба за предоставяне на международна закрила с вх.№61000-806 (л.124-127). В същата са изложени съображения, идентични с тези в сезиращата съда жалба. Подадената от А. Г. молба е изпратена по компетентност от разследващия орган в ОДМВР – Бургас до председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (л.123). Впоследствие, молбата за предоставяне на международна закрила била продиктувана лично от жалбоподателката с помощта на назначен преводач, като била регистрирана в деловодството на Държавна агенция на бежанците с вх.№ 660/09.04.2025г. (л.122). С определение №270/13.03.2025г., постановено по наказателно дело №324/2025г. по описа на Окръжен съд Бургас, е потвърдено определение №52/05.03.2025г. по ч.н.дело№88/2025г. на Районен съд – Царево, с което са наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“ на Р. С. и А. Г., обвинени за това, че на 02.03.2025г. на около 14 мили източно от н. Коракя влезли през морската граница на страната без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места – престъпление по чл.279, ал.1 от НК (л.87-89). От постановление на Районна прокуратура - [населено място] с изх. № 3573/03.04.2025г.(л.128-129) се установява, че против Гечилмез е образувано досъдебно производство №5/2025г. по описа на ГПУ – Бургас, пор.№717/2025г. по описа на РП Бургас, за престъпление по чл.279, ал.1 от НК. В постановлението е посочено, че към 03.04.2025г. обвиняемата турска гражданка е с наложена мярка „задържане под стража“ и се намира в следствения арест на [населено място]. С цитираното постановление е разрешено на служители от Регистрационно-приемателен център - Харманли, в присъствието на преводач, да извършат регистрация и интервю с А. Г. по повод постъпилата от нея молба за предоставяне на международна закрила. Производството по молбата е образувано с регистрирането на жалбоподателката с регистрационен лист pег.№УП35618/09.04.2025г. (л.120-121). С покана рег.№УП 35618/09.04.2025г. А. Г. е уведомена, че следва да се яви на 08.04.2025г. в Регистрационно-приемателен център – [населено място] за провеждане на интервю по молба за международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (л.108). На 08.04.2025г. е проведено интервю с жалбоподателката, материализирано в протокол рег.№УП35618/09.04.2025г. (л.63-68). Интервюто е проведено чрез преводач. В него жалбоподателката посочва, че на 01.03.2025г. е напуснала границата на Република Турция, нелегално, по море, с рибарска лодка. Била заедно със Р. С., гражданин на Украйна, с когото тръгнали от Истанбул за България. Заявява, че като напуснали турските териториални води, лодката им се развалила, след което тръгнали с друга малка надуваема лодка, която имали на борда. В международни води се качили на турски кораб, след което се скарали с капитана и се върнали в надуваемата лодка, но им взели двигателя. На 02.03.2025г. дошли в Република България, като уточнява, че след като навлезли в български води, Гечилмез се обадила на [тел. номер] и се предали. Вследствие на това били задържани от гранична полиция. Жалбоподателката е заявила пред интервюиращия орган, че не е [семейно положение], гражданка е на Република Турция и няма друго гражданство. Разказва, че в себе си няма документи за самоличност, има само документи за подаване на закрила, паспорт не си е изкарвала. Притежава диплома от университет, сертификати и лична карта, като не знае дали тези документи не са останали в кораба, който ги е качил. Живяла е в Истанбул, през периода от м. октомври 2018 година до м. август 2024г. работила на длъжност митнически служител на летище Истанбул. Заявява, че е била арестувана в Турция през 2024г. заради клевети - от митницата било изчезнало нещо, като и тя самата не знае какво. Четири-пет месеца е прекарала в затвора, но така и не било образувано дело против нея. Напуснала е границата на Турция, защото била под голям психологически стрес и поради факта, че има различни политически възгледи. Пояснява, че определен кръг от политици в Турция, приближени до партията на Ердоган, искат всички позиции в митницата да се изпълняват от поддръжници на партията на Ердоган. Според жалбоподателката всички назначени в митницата след 2022г. били симпатизанти на тази партия. Според нея това е несправедливо, неправилно и така държавата „върви към пропаст“. Твърди, че е член на Турска работническа партия от м. януари 2025г., но била техен симпатизант още от средното училище. Не била осъждана, а разбрала от нейни приятели, че против нея са повдигнати три обвинения, без обаче да знае какви са, тъй като те били засекретени. Обяснява, че в Турция прокурорите имали големи права, засекретявали делото и не давали никаква информация. Заявява, че е имала назначен адвокат. Не се чувствала на сигурно място в Турция предвид нейното арестуване. Твърди, че в Турция нямало правосъдие, а който реши да се бори срещу несправедливостта, измисляли нещо срещу него и образували дело. Имала изготвени жалби срещу Министерство на търговията, срещу прокурора и двама служители от Министерство на транспорта, но не могла да пусне тези жалби. Ако получи закрила тук в България, ще отиде да търси правата си в международния съд. Не е участвала в религиозна организация, общност или секта, изповядва мюсюлманска религия (сунит). А. Г. споделя пред интервюиращия орган, че през м. февруари 2024г. вследствие натрупан стрес са й оперирали стомаха. След операцията било извършено нейното арестуване и така тя отслабнала с 30 килограма. Според нея трябвало или да лежи в затвор, или да я убият, или да напусне Турция, затова решила да напусне държавата си по произход. Добавя, че не се страхува да я арестуват, но се страхувала от психологическия тормоз, защото началникът на митницата й казвал, че ще я арестува. Проблемът бил, че молителката знаела за назначенията в митницата и навсякъде, но не можела да се бори с това. Имала наложена забрана за напускане на страната, а и няма паспорт. Това я мотивирало да напусне границата на Турция нелегално. Разказва, че през 2018г. е платила със свои пари да й вкарат цигари от чужбина, но служителите на митницата си помислили, че е контрабанда и че тя злоупотребява със служебното си положение. Поради тази причина, през м. ноември 2018г. на жалбоподателката била наложена забрана за напускане границата на Турция. Изрично е заявила пред интервюиращия орган, че очи в очи никой не я е заплашвал и не й е оказвано насилие. Гечилмез е заявила също, че в това положение не желае да се върне в Турция. Ако имало върховенство на правото и спазване правата на човека, както ако се чувства в сигурност, тогава би се върнала. Не се страхува да бъде изправена пред съдия, но трябвало да има справедливост, когато я съдят, каквато в Турция нямало. Не знаела какво може да се случи, ако се върне в родината си, но допуска, че ще има още психологически натиск и обвинения против нея. Посочва, че има близки - баща й, един брат и една сестра, останали в Турция и живущи в Истанбул. Споделя, че те не са държавни служители и нямат проблеми. Добавя, че понастоящем и тя не е държавен служител, тъй като през м. август 2024г. е била уволнена от митницата, но пак имала проблеми заради досието, свързано с контрабандата през 2018г. Ако започнела да се оплаква в Турция, щяло да има още по-тежки обвинения срещу нея. Имала две колежки със същите проблеми, като едната отишла в Испания, а другата в Германия. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България, жалбоподателката отговорила, че е без значение за нея в коя държава ще бъде, иска да бъде в страна, в която има правосъдие, за да се чувства сигурна. Като тръгнала от Турция, целта й била да достигне Република България, конкретно да отиде в [населено място]. За доказване истинността на твърденията си, с молба рег.№УП35618/23.04.2025г. (л.34) жалбоподателката представила в Регистрационно-приемателен център – Харманли преведено от турски на български език искане за постановяване на мярка „задържане под стража“, от 09.11.2023г., отправено от прокурор в Републиканска главна прокуратура в Република Турция до дежурния наказателен съд в Газиосманпаша, по досъдебно производство с №2023/55008 (л.35-36). В искането е посочено, че А. Г. е заподозряна в извършване на 08.11.2023г. на престъпление „присвояване“, в И. А.. Към молбата е приложен обвинителен акт №2024/3003, изготвен от републикански прокурор в Истанбул (л.37-41), в който е посочено, че жалбоподателката е работила като складов служител в дирекция „Ликвидационни операции“ на летище Истанбул. На 08.11.2023г. служители на сектор „Противодействие на контрабандата“ към Дирекцията по сигурността в Истанбул са спрели жалбоподателката по време на дежурството й на летището и при проверка на чантата й в нея били открити 80 кутии тютюн за електронни цигари (забранени за внос и продажба в Турция), 1 чифт обувки с надпис Gucci, 1 кафяв пуловер с надпис Celine Paris, 1 кафява кожена чанта с надпис Jacquline. Посочените стоки били отнети в съответствие с чл.127/1 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република Турция. Представен е в превод от турски на български език протокол от разпит № 2024/428 на 1-ви наказателен съд в Газиосманпаша (л.42-50), според който заподозряното лице А. Г. отрича да е взимала каквото и да било вещи от митническия склад, пледира, че е невинна и не знае защо е обвинена в кражба. След анализ на събраните в хода на разследването доказателства, съдът е взел решение по отношение на жалбоподателката да бъде постановена мярка „задържане под стража“ по обвинение в престъплението „кражба на вещи, които са в режим на съхранение в сграда“. Представя се и протокол от разпит №2023/301 на 4-ти наказателен съд в Газиосманпаша (л.51-54), от който се установява, че на жалбоподателката е постановена мярка „поставяне под съдебен контрол“, която да се изпълнява чрез явяването й в най-близкия до нейното местоживеене полицейски участък всяка седмица в дните понеделник и четвъртък, като тази мярка следва да се изпълнява без Гечилмез да може да напуска страната. Същата се предупреждава, че в случай на умишлено неизпълнение на разпоредбите на мярката ще бъде задържана. Към молбата от 23.04.2025г. е приложен и протокол от съдебно заседание от 14.01.2025г. (л.55-60) на 39-ти съд за тежки наказания в Истанбул, по което е взето решение да се отмени мярката за съдебен контрол, изискваща обвиняемата да се подписва, като посещава определени места, но да продължи прилагането на мярката за съдебен контрол, с която й се забранява да напуска страната. На 25.04.2025г. от директора на дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е изготвена справка с вх.№ МД-02-222/25.04.2025г. (л.23-25) с информация за Турската работническа партия и за отношението на официалната власт в Турция към членовете на тази партия. В справката е посочено, че Турската работническа партия е политическа партия в Турция, основана в резултат на разцепление в Комунистическата партия на Турция. В резултат на вътрешните раздори между две съперничещи си фракции, групата, ръководена от бившия председател Е. Б., първоначално създава Народна комунистическа партия на Турция през 2014г., която след три години е преименувана на Турска работническа партия. На последните общи избори, проведени през 2023 г., Турската работническа партия, като част от Алианса на труда и свободата, си осигурява дял от гласовете от 1, 72% от избирателите, което й позволява да бъде представена в турския парламент с четирима депутати. От 2017г. насам тази партия е създала местни клонове в над 40 града и области и има право да участва в провежданите на територията на Република Турция избори. Според най- актуалните налични данни, Турската работническа партия разполага с членска маса с численост 44 072 души, а седалището й се намира в окръг Чанкая, Анкара. За президентските избори през 2023г. Алиансът на труда и свободата решава да не издига кандидат и Турската работническа партия открито подкрепя К. К., лидер на лявоцентристката Републиканска народна партия и кандидат за президент на Алианса на нациите (политически съюз, съставен от шест опозиционни партии). Турската работническа партия обявява, че дава приоритет на евентуалното изборно поражение на президента Ердоган от общ кандидат на всички опозиционни сили на първия тур на изборите и възможно най-бърз преход към парламентарна система в Турция след изборите. В справката е отразено, че в общодостъпните източници не е открита информация за отношението на официалната власт в Турция към членовете на Турската работническа партия. От директора на дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е изготвена и справка рег.№ МД-02-173/31.03.2025г. относно общото политическо положение в Република Турция (л.26-32). В тази справка е посочено, че по форма на държавно управление Турция е конституционна република с изпълнителна президентска система и 600-местен еднокамарпарламент (Великото национално събрание). На президентските и парламентарните избори през 2018г. наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изразяват загриженост относно ограниченията в медийното отразяване и цялостната среда на предизборната кампания, които намаляват възможностите на опозиционните кандидати да се състезават на равни начала и да водят свободни кампании. Националната полиция и жандармерията, под контрола на Министерството на вътрешните работи, отговарят за сигурността в градските райони и съответно в провинциалните и граничните райони, а военните носят пълната отговорност за граничния контрол и пътната сигурност на страната. Гражданските власти поддържат ефективен контрол върху служителите на правоприлагащите органи, но има съобщения, според които членове на силите за сигурност са извършвали някои злоупотреби. Властите предприемат ограничени стъпки за разследване и налагане на наказание на членове на силите за сигурност и други длъжностни лица, обвинени в нарушения на правата на човека и безнаказаността остава проблем. Правителството приема ограничени стъпки за разследване на обвиненията в корупционни практики, извършвани на високо ниво. Конституцията на Турция определя страната като светска държава и обезпечава свободата на съвестта, религиозните убеждения и вярвания, изразяването и поклонението и забранява дискриминацията въз основа на религия. Дирекцията по вероизповеданията е държавната институция, която управлява и координира свързаните с исляма религиозни въпроси. В справката е посочено, че правителството продължава да ограничава правата на немюсюлманските религиозни малцинства, особено тези, които не са признати съгласно правителствената интерпретация на Договора от Лозана от 1923г., включващ само християни, принадлежащи към арменската апостолска православна църква, евреи и гръцки православни християни. Проучвания на общественото мнение, публикувани през 2021г., сочат, че приблизително 88% от турското население се самоопределят като мюсюлмани – сунити, а 6% се определят като атеисти (невярващи), 4% като алевити и 2% в категорията „други“. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, интервюиращият орган в Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет е намерил, че не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за убежището и бежанците е издал оспореното решение № УПХ-25/29.04.2025г, с което е отхвърлена молбата на А. Г. за предоставяне на международна закрила (л.11-17). В мотивите на обжалвания административен акт органът е анализирал проведеното на 08.04.2025г. интервю с жалбоподателката, като е преразказал част от изявленията на Гечилмез по време на самото интервю, след което е направил извод, че за нея не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на Закона за убежищата и бежанците, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната й на произход по някоя от причините, посочени в ал.1 на чл.8 от ЗУБ, т.е. жалбоподателката не е преследвана поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не се установяват и дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Административният орган е приел, че в случая липсват факти, обуславящи необходимостта от предоставяне статут на бежанец на жалбоподателката, която твърди, че проблемите й произхождат от обстоятелството, че „не била от подходящата партия“. Взето е предвид, че съгласно глава II, §80 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, изповядването на политически убеждения, различаващи се от тези на правителството, само по себе си не е основание да се иска статут на бежанец, поради което кандидатът трябва да докаже, че се опасява от преследване, поради своите убеждения. Това предполага, че той изповядва убеждения, които не се толерират от официалните власти, и които са критични към тяхната политика и действия. При анализа на данните в справка рег.№ МД-02-222/25.04.2025г. (л.23-25) е формиран извод, че в случая не се установява членове или симпатизанти на Турската работническа партия да са били подложени на преследване или репресия. От превода на представените от жалбоподателката документи действително се установява, че спрямо нея и била наложена мярка „задържане под стража“ във връзка с разследване. Представени са обаче доказателства, че впоследствие наложената й мярка „задържане под стража" е отменена и е наложена мярка „поставяне под съдебен контрол-подписка“. От превода на приложеното копие на решение на 39-ти съд за тежки наказания Истанбул, става ясно, че наложената мярка „поставяне под съдебен контрол-подпис“ е изменена с мярка „забрана за напускане на страната“. След извършен анализ на всички факти и обстоятелства, органът е приел, че срещу А. Г. действително е било повдигнато обвинение за присвояване. От представените копия на документи от нейния адвокат става ясно в какво и защо е обвинена, като й е дадена възможност да изложи своята защитна теза. Органът не е приел за достоверно твърдението на жалбоподателката, че проблемите й в Турция, включително нейния арест, са били по политически причини, а според него същите са обосновани от съмнение за извършено от нея престъпление против собствеността – присвояване. В мотивите на решението е отбелязано, че турските власти разполагат със законово право да повдигат обвинение на лица, за които има съмнение, че извършват дейност в нарушение на нормативно установения ред в страната. Въпреки това повдигането на обвинение и постановяването на присъда не са основание да се счита, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Жалбоподателката е заявила, че има назначен адвокат, което доказва, че спрямо нея е било спазено правото на справедлив съдебен процес в Турция. Прието е, че в хода на производството не са доказани обстоятелствата по ал.4 на чл.8 от ЗУБ, която норма регламентира кои действия се включват в понятието за „преследване“. В случая носенето на отговорност за извършено престъпление е предмет на националното законодателство на Република Турция и не попада в предметния обхват на ЗУБ. В мотивите на обжалвания акт се съдържат и аргументи за това, че по отношение на А. Г. не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като установените факти не позволяват да се приеме, че тя е била принудена да напусне Турция поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Прието е, че в случая липсват твърдения, релевантни за приложение нормите на чл.9, ал.1, т.1 и 2 от ЗУБ. По отношение възможността за прилагане нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е посочено, че спрямо жалбоподателката не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. Позовавайки се на информация от справка рег.№МД-02-173/31.03.2025г. (л.26-32), предоставена от дирекция „Международна дейност“ на Държавната агенция за бежанците, административният орган е направил извод, че на територията на Турция няма вътрешен въоръжен конфликт. В контекста на решение на съда на Съда на ЕО по дело С-465/07 по преюдициално запитване относно тълкуването на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г., това означава, че за да са налице предпоставките за хуманитарен статут, нивото на общо насилие в Турция трябва да е на толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила. С оглед извършения анализ на съдържащата се в справката информация, е прието, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Турция, който да представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на А. Г.. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Турция следва да е изключително, каквото видно от цитираната информация, то не е. Според органа, в случая не се установява спрямо жалбоподателката да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. С тези мотиви административният орган е направил извод, че дори да се завърне в държавата си по произход – Турция, жалбоподателката Гечилмез не би била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като заплахи за живота или личността й на цивилно лице поради безогледно насилие, в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Предвид информацията, че ситуацията в Турция не достига до границите на въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не се установява приложение на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Поради това е формиран извод, че за А. Г. не съществува реална, опасност от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ. Прието е, че липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като Гечилмез не е заявила член на семейството й да има предоставена международна закрила в Република България. На жалбоподателката не може да бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като тя не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер, нито посочва някоя от причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 09.05.2025г. (л.17). Жалбата, сезирала съда, е подадена до Административен съд Бургас, чрез началника на Регистрационно-приемателен център – Харманли, на 19.05.2025г. (л.4). ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане. Обжалваното решение е издадено в рамките на производство по чл.68 и сл. от ЗУБ от интервюиращ орган, съобразно правомощията му по чл.70, ал.1 от ЗУБ, по молба на жалбоподателката. На 08.04.2025г. с лицето е проведено интервю, за което е съставен протокол, подписан от органа и от жалбоподателката (л.63-68). За провеждането на интервюто е използван преводач. Интервюиращият орган е определен за такъв със заповед № РД05-284/13.04.2022г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (л.33). Затова съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, а при постановяването му е спазена процедурата, уредена в глава VІ, раздел ІІ от ЗУБ. Решението е постановено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Решението е мотивирано, като органът е анализирал фактите, изложени от жалбоподателката в проведеното интервю и представените от нея доказателства. По тези съображения съдът счита, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да доведат до неговото опорочаване. Решението е съобразено и с материалния закон. Според чл.1, ал.2 от ЗУТ закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Според чл.1а, ал.2 от ЗУТ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на Закона за убежището и бежанците и включва статут на бежанец и хуманитарен статут. Според чл.8, ал.1 от ЗУТ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция или 2) изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или 3) тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В конкретния случай международна закрила е отказана на основание чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, според която молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8 и чужденецът: 1) се позовава на основания, извън предмета на този закон; 2) не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване. За да се предостави международна закрила на основание чл.8, ал.1 от ЗУБ е необходимо да се установят факти, които да сочат за наличието на реална опасност от преследване в държавата по произход. Преследването може да се основава на най-различни обстоятелства и може да бъде извършвано от три категории субекти, визирани в чл.8, ал.3 от ЗУБ, но то следва да застрашава живота или свободата на лицето, което е поискало международна закрила, независимо дали причината за такова разследване се корени в раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В конкретния случай жалбоподателката твърди, че наказателното производство, което е образувано срещу нея в Република Турция, не се дължи на извършено престъпление, а има за цел отстраняването й от митническата длъжност, която е заемала, защото в процеса на изпълнение на служебните си задължения била подлагана на натиск от определени кръгове и лица, които вследствие на стриктното изпълнение от нейна страна на служебните си задължения, понасяли финансови загуби, но тя не се поддала на този натиск и това я направило неудобна. Нито в жалбата срещу процесния административен акт, нито в проведеното интервю жалбоподателката не внася конкретика чрез въвеждането на факти относно това в какво се изразявал натискът, на който твърди, че е била подложена по време на изпълнение на служебните си задължения. Не са посочени и факти за въпросните кръгове и лица, от които твърди, че идва този натиск. Единствено е уточнила, че е член на Турската работническа партия от януари 2025 г., но е техен симпатизант още от средното училище. От данните събрани от Дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция за бежанците, обобщени в справка вх. № МД-02-222/25.04.2025 г. не се установяват обстоятелства, които да сочат, че членовете на тази партия са тенденциозно преследвани от режима на Ердоган, въпреки че е установено, че тя е част от опозицията в Република Турция. По-същественото обаче е, че жалбоподателката е станала член на партията след като е престанала да работи като митнически служител на Л. И., което се случило през м.август 2024 г. Това означава, че натискът, за който твърди, не може да бъде обоснован с нейното членуване в Турската работническа партия, защото през периода от м.октомври 2018 г. до м.август 2024 г., когато тя е работила на длъжност „митнически служител“ на Л. И., не е била член на тази партия. Други факти жалбоподателката не твърди, които да имат касателство към направеното от нея обобщение, че вследствие на стриктното изпълнение на служебните си задължения е станала неудобна на определени кръгове и лица, които понасяли финансови загуби. Отсъствието на такива твърдения за факти, които да обосноват този извод, че е подлагана на натиск по време на изпълнение на служебните си задължения препятстват възможността на органа да изясни случая. Освен това те не дават възможност да се направи друг извод, освен този, че жалбоподателката е субект на наказателно преследване в Република Турция именно, защото са налице основания за осъществяване на такава държавна принуда, т.е. защото има данни, даващи основание да се счита, че е извършила престъпление, за което сочат представените от самата нея доказателства. Няма твърдения за факти, които да наведат органа на извод, че се касае за наказателно преследване, което не е обосновано от факти, сочещи за извършено престъпление, а е основано на някое от посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ обстоятелства – на различна раса, религия, националност, политическо мислене или принадлежност към определена социална група. В случая няма данни за преследване, основано на раса, религия или националност, тъй като жалбоподателката, освен, че не твърди такова, е от раса, от която са преобладаващата част от турските граждани. Същото се отнася и за изповядваната от нея религия и националността, към която принадлежи. Относно политическото мнение съдът вече посочи, че членуването й в Турската работническа партия е станало след като тя е престанала да бъде митнически служител на Л. И.. Освен това нито посочва, нито органът е открил данни членове на Турската работническа партия да са преследвани от политическия режим в Турция заради самата си политическа принадлежност и произтичащото от това политическо мнение. Според глава ІІ, §80 от Наръчника на процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, изповядването на политически убеждения, различаващи се от тези на правителството само по себе си не е основание да се иска статут на бежанец. Именно затова кандидатът трябва да докаже, че се опасява от преследване поради своите политически убеждения, които не се толерират от официалните власти и които са критични към официалната политика. Процесната жалбоподателка въобще не навежда такива конкретни факти, които да сочат, че е подложена на натиск заради политическите си убеждения, доколкото твърди, че е симпатизант на партията и преди да стане неин член. Освен това от общо достъпни източници не се установява членовете и симпатизанти на тази политическа партия да са преследвани заради убежденията си в Република Турция. Жалбоподателката не твърди, на последно място, че принадлежи към определена социална група, чиито членове са застрашени от преследване в Република Турция. За пълнота съдът счита, доколкото е било отхвърлено искане за предоставяне на международна закрила, че не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут. В разглеждания случай не се установява реална опасност за жалбоподателката от наличието на такива тежки посегателства като визираните в чл.9, ал.1 от ЗУБ. Няма данни да я застрашава смъртно наказание или екзекуция, нито са налице данни или твърдения за изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В същото време обстановката в Република Турция не може въобще да обоснове извод за наличието на вероятна възможност от тежки заплахи срещу живота и личността на жалбоподателката поради наличие на безогледно насилие заради въоръжен конфликт, какъвто там няма. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на оспореното решение, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна. Мотивиран от горното, Административен съд Бургас