Решение № 1059 от 27.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1322/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на “Ю.Б.” АД срещу “БГ Б.К.” ООД и “М.Г.К.” ЕООД. Ищецът твърди, че като кредитодател е сключил с ответника “БГ Б.К.” ООД (кредитополучател) договор за банков кредит продукт “Кредитна линия плюс бизнес помещения” № BL 19819/24.07.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 21.05.2009 г. Ищецът е предоставил по договора на кредитополучателя сума в размер на 155 000 евро. Поради неизпълнение на задълженията за плащане на посочената сума, банката е инициирала съдебно производство срещу “БГ Б.К.” ООД, като е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК и е издадена заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6431/2011 на Районен съд – Перник. Длъжникът е обжалвал решението и е образувано т.д. № 793/2015, по което ВКС е решил с постановеното решение № 148/ 02.12.2016 г. по т.д. №2072/2015 г. на I ТО на ВКС, че предоставената изискуемост на кредита не е обявена по надлежния ред, поради което е уважил претенцията на банката само за вноските, по които е настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Въз основа на това решение по изп. дело № 2013814104063307 на ЧСИ Н.М. въз основа на предварителното изпълнение на Заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011 г. по ч.гр.д. № 6431/2011 на Районен съд – Перник, е издаден в полза на “БГ Б.К.” ООД обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. № 494/2014 г. на ОС Перник срещу ”Ю.Б.” АД за сумата от 105 116, 30 лева, ведно със законни лихви, считано от 14.12.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 41130, 26 лева – разноски. Ищецът твърди, че на 02.12.2016 г. с договор за цесия “БГ Б.К.” ООД е прехвърлил на “К.К. 2016” ООД всички вземания, произтичащи от Решение №148/02.12.2016 г. по т.д. 2072/2015 г. на I ТО на ВКС. Ищецът е предявил иск на 30.12.2016 г. с правно основание чл.135 ЗЗД срещу “БГ Б.К.” ООД и “К.К. 2016” ООД, по който е образувано т.д. №9582/2016 г. на СГС и е постановено решение №1773/29.08.2018 г. в полза на ”Ю.Б.” АД, с което цесията е обявена за недействителна по отношение на ищеца. На 08.02.2017 г. цесионерът “К.К. 2016” ООД е прехвърлил всички вземания на адв. Ч. Н. Д.. На 22.02.2017 г. цесионерът по втората цесия Ч. Д. е прехвърлил всички вземания, произтичащи от договора за цесия от 08.02.2017 г. и обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. № 494/2014 на Окръжен съд – Перник на “М.Г.К.” ЕООД. Ищецът твърди, че съгласно чл. 226, ал. 3 вр. ал. 1 от ГПК в случая обявената недействителност по отношение на ”Ю.Б.” АД на сключената от “БГ Б.К.” ООД първа цесия от 02.12.2016 г. е противопоставима на последващите приобретатели с последен цесионер “М.Г.К.” ЕООД, които са длъжни да търпят принудителното изпълнение върху придобитите от тях права, като не могат да противопоставят на ищеца техните придобивни сделки. След постановяване на решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. 2072/2015 г. на ВКС, I ТО ищецът предприел действия по обявяване на задълженията на кредитополучателя по процесния договор за кредит и подал заявление по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, като били издадени заповед за изпълнение №708/21.02.2017 г. и изпълнителен лист от 21.02.2017 г. по ч.гр.д 855/2017 г. на Районен съд Перник за сумата от 154 169, 83 евро, ведно със законна лихва от 21.02.2017 г до окончателното й изплащане и 11 484, 96 лева – разноски. От ”Ю.Б.” АД е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, който е изцяло уважен с решение №275/12.07.2019 г., постановено по т.д. №488/2017 г. на Окръжен съд – Перник, което е влязло в сила на 07.10.2021 година. Ищецът изтъква, че вземането му е по-голямо по размер от вземането на кредитополучателя по обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г., издаден по т.д. 494/2014 г. на Окръжен съд – Перник. Сочи се, че с предявяването на иска по чл.135 ЗЗД по т.д. № 9582/2016 г. на СГС ищецът е изразил несъгласие с прехвърляне на вземането, което “БГ Б.К.” ООД има срещу него и е направил волеизявление за прихващане под условие на две насрещни вземания на страните до размера на по-малкото, а именно дължимите от ищеца на “БГ Б.К.” ООД суми. Ищецът твърди, че няма задължения по обратния изпълнителен лист №163 от 23.12.2016 г., нито към “БГ Б.К.” ООД, нито към “М.Г.К.” ЕООД, с оглед последиците от прихващането по 2 чл.104 ЗЗД и предвид изразеното изрично несъгласие с договорите за цесия по реда на чл.103, ал.3 ЗЗД. С оглед настоящото ”Ю.Б.” АД предявява отрицателен установителен иск, с който да бъде установено, че не съществува вземане срещу ”Ю.Б.” АД по обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г., издаден по т.д. 494/ 2014 г. на Окръжен съд – Перник. Ответникът “М.Г.К.” ЕООД с отговора си на исковата молба оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна, тъй като “М.Г.К.” ЕООД не е участвал в съдебното производство по чл.135 от ЗЗД. Твърди се, че недопустимостта произлиза и от погасяването по давност на изявлението за прихващане, което според ответника ищецът е можело да направи в производството по чл.422 от ГПК, но не го е направил и тази възможност е погасена по давност към 23.12.2021 г. по реда на чл.103 ЗЗД. Ответникът “БГ Б.К.” ООД също оспорва в отговора си исковата молба като недопустима и неоснователна. Ответникът релевира доводи, че “БГ Б.К.” ООД не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, предвид обстоятелството, че вземането по издадения обратен изпълнителен лист се намира в патримониума на цесионера “М.Г.К.” ЕООД, следователно не може да бъде извършено прихващане. Ответникът “БГ Б.К.” ООД твърди, че за да са налице предпоставките на чл.103 ЗЗД вземанията следва да са еднородни. Произходът на вземанията на ищеца са парични и произтичат от вземане по банков кредит. Вземанията на “БГ Б.К.” ООД по издадения обратен изпълнителен лист произтичат от незаконосъобразно разпореждане на ищеца по предварително изпълнение с ипотекиран недвижим имот собственост на дружеството. Предвид това вземанията на страните не са еднородни. С ДИМ ищецът доуточнява, че с влязлото в сила решение по т.д. №9582/ 2016 на СГС, то по силата на чл. 226, ал.3, вр. ал.1 ЗЗД, след като договорът за цесия от 02.12.2016 г. е недействителен по отношение на ”Ю.Б.” АД, то следващите два договора за цесия от 08.02.2017 и от 22.02.2017 също се явяват недействителни по отношение на него. Според ищеца това определя и установява насрещността на двете вземания. Ищецът поддържа, че изрично е изразил несъгласието си с цедирането на вземането спрямо него при условията на чл.103, ал.3 ЗЗД с процесните уведомления, с което покрива условието за извършване на прихващане. Ищецът обобщава, че недължимостта на сумата по процесния обратен изпълнителен лист се претендира на следните основания: първо, погасяване на вземането, инкорпорирано в процесния обратен изпълнителен лист, в резултат на извършеното прихващане с насрещно вземане на банката в по-голям размер, което последната има към ответника “БГ Б.К.” ООД, респ. последният няма вземане по титула, тъй като е погасено и второ, прехвърлянето на вземането по обратния изпълнителен лист чрез три договора за цесия няма действие спрямо банката – ищец, която се е противопоставила, поради което ответникът “М.Г.К.” ЕООД няма качеството на титуляр на вземането по процесния обратен изпълнителен лист, вземането по който с настоящия иск се претендира като погасено чрез прихващане. Ищецът твърди, че са налице следните предпоставки за извършване на прихващане по чл.103 и чл.104 от ЗЗД: 1. Насрещност на двете вземания – ищецът твърди, че длъжникът има право да извърши прихващане на задължение към цесионера с вземане, което има към цедента. За упражняването на това е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор. В настоящия случай е изразено писмено несъгласие на длъжника по обратния изпълнителен лист. 2). Идентичност на насрещните престации – ищецът твърди, че и двете процесни вземания, предмет на процесното изявление за прихващане, са парични вземания. 3) Вземането да е ликвидно и изискуемо – твърди се, че това е видно от решение № 275/ 12.07.2019 г. по т.д. №488/2017 г. на Окръжен съд – Перник, влязло в сила на 07.10.2021 г. и от изявлението за прихващане, което е направено по реда на чл. 104, ал.1, изр. последно от ЗЗД. 4) Изявление по чл.104, ал.1, изр. 1 от ЗЗД – ищецът е направил писмено изявление за прихващане, което се твърди, че е насочено и достигнало до насрещната страна. В отговор на ДИМ ответниците поддържат възраженията си на иска и твърдят, че не са налице предпоставките за прихващане. Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: Въз основа на представените писмени доказателства и приетото за безспорно между страните по делото се установява следното: Установява се, че във връзка с договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" № BL19819/24.07.2008 г., по искане на кредитора „Ю.Б.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6431/2011 на Районен съд – Перник за вземания срещу „БГ Б.К." ООД. ЕИК ••••••• в размер на главница в размер на 159 031, 34 евро, договорна лихва в размер на 42 557. 72 евро, такси в размер на 1 986, 59 евро, такси (застраховки) в размер на 590 47 лева. След подадено възражение от длъжника е образувано т.д. № 494/2014 по описа на Окръжен съд – Перник. Във връзка с това производство е образувано т. д. № 2072/2015 г. на ВКС и е постановено решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на I ТО на ВКС, с което ВКС е отменил второинстанционното решение и е решил спора по същество. Поради необявена предсрочната изискуемост на кредита претенцията на Банката е уважена само за вноските, по които е настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Въз основа на решение № 148/02.12.2016Г. по т.д. № 2072/2015 г. на I ТО на ВКС за разноските и сумите над уважения размер до сумата, която Банката е получила по изп. дело № 2013814104063307 на ЧСИ Н.М. въз основа на предварителното изпълнение на Заповед за изпълнение № 5071/04.11.2011 по ч. гр. д. № 6431/2011 на Районен съд - Перник, е издаден в полза на „БГ Б.К." ООД. ЕИК ••••••• ОБРАТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. 494/2014 г. на ОС Перни к срещу „Ю.Б.“ АД за сумата от 105 116.30 лв.. ведно със законни лихви. считано от 14.12.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 41 130.26 лв. -разноски. С определение Nо 789 от 03.07.2017 г., постановено по т.д. 751/ 2017 г. по описа на САС, то, 6 състав е отменено разпореждане от 23.12.2016 г.. по т.д. No 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд в частта. с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК и чл. 422, ал. 3 от ГПК е издаден обратен изпълнителен лист в полза на ответника за сумата над 94 283, 23 лв., получена от ищеца по изп.д. 2013814104063307/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение 5071 от 04.11.2011 г., издадена по ч.гр.д. N1’ 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки районен съд, и издаденият обратен изпълнителен лист е обезсилен в тази му част. Разпореждането, постановено по т.д. 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд, е потвърдено в останалата обжалвана част. На 02.12.2016 г. между „БГ Б.К.” ООД, в качеството му на цедент и „К.К.“ 2016 ООД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за цесия с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземането си към „Ю.Б.” АД по т.д. 2072/2015 г., I T, ВКС. Ищецът „Ю.Б.” АД е предявил иск на 30.12.2016 г. с правно основание чл.135 ЗЗД срещу “БГ Б.К.” ООД и “К.К. 2016” ООД, по който е образувано т.д. №9582/2016 г. на СГС и е постановено решение №1773/29.08.2018 г. в полза на ”Ю.Б.” АД, с което цесията е обявена за недействителна по отношение на ищеца. Решението е влязло в сила на 31.07.2020 г., след оставяне в сила с решение 1736/09.07.2019 г. по в. т. дело 5788/2018 на САС и недопускане до касационно обжалване с определение 504/31.07.32020 г. по к.т.дело 2798/2019 г. по описана ВКС, II ТО. Н а 08.02.2017 г. цесионерът “К.К. 2016” ООД е прехвърлил всички вземания на адв. Ч. Н. Д.. На 22.02.2017 г. цесионерът по втората цесия Ч. Д. е прехвърлил всички вземания, произтичащи от договора за цесия от 08.02.2017 г. и обратен изпълнителен лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. № 494/2014 на Окръжен съд – Перник на “М.Г.К.” ЕООД. С влязло в сила на 04.06.2022 г. определение 271927/19.07.2021 г. по описа на СГС, ГО, по гр. дело 13078/2020 г. е върната на основание чл.130 от ГПК вр. чл. 226, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, поради липса на правен интерес, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД на „Ю.Б.“ АД за обявяване недействителност на договор за цесия от 08.02.2017 г., сключен между „К.К. 2016“ ООД и Ч. Н. Д., както и иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за цесия от 22.02.2017 г., сключен между Ч. Н. Д. и „М.Г.К.“ ЕООД. По молба на цесионера „М.Г.К.“ ЕООД въз основа на обратен изпълнителен лист по т. дело 494/2014 г. на ОС Перник и договор за цесия от 22.02.2017 г. е образувано изпълнително дело срещу Ю.Б. АД – ИД 20177830400094 по описа на ЧСИ И.Ч. за събиране на сумите от 105 116, 30 лева – главница по ИЛ от 23.12.2016 г. по т.д. 494/2014 г. на ОС Перник, законна лихва за периода 14.12.2012 – 10.03.2017 г. в размер на 34 562, 27 лева, 41 130, 26 лева – разноски, 2663 лева – разноски по ИД и 8 333, 34 лева – такси по ИД. Видно от удостоверение 1901/17.11.2020 г. ИД 20177830400094 по описа на ЧСИ И.Ч. е преобразувано в ИД 20177800400269 поописа на ЧСИ В.Л. по искане на взискателя М.Г.К. ЕООД. За безспорно е прието между страните, че към момента на даване ход по същество на делото, по това изпълнително дело е наложен запор върху банкови сметки на длъжника Ю.Б. АД, но не са събирани суми, поради наложени обезпечителни мерки „спиране на изпълнението“ по искане на длъжника. Установява се, че в полза на „Ю.Б." АД е издадена заповед за изпълнение №708/21.02.2017 г. и изпълнителен лист от 21.02.2017 г. по ч.г.д. 855/2017 г. на Районен съд - Перник за сумата от 154 169, 83 евро /сто петдесет и четири хиляди сто шестдесет и девет лева и осемдесет и три евроцента/, представляващи главница по Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" №BL19819/24.07.2008 г., ведно със законна лихва от 21.02.2017 г. до окончателното й изплащане и 11 484, 96 лева – разноски. След подадено от ''БГ Б.К." ООД възражение по чл. 414 от ГПК, от „Ю.Б." АД е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, изцяло уважен с решение № 275/12.07.2019 г. постановено по т.д. № 488/2017 г. на Окръжен съд, Перник, влязло в сила на 07.10.2021 г. – потвърдено с решение № 11642/22.07.2020 г., постановено по в.т.д. № 346/2020 на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 60530/07.10.2021 г. по т.д. № 2314/2020 на ВКС, I ТО. По делото са представени уведомления за прихващане от Ю.Б. АД и адресирани до БГ Б.К. ООД - изпратено до двата известни адреса – в гр. Перник – адрес по седалище, съгласно вписвания в ТР и до адрес за кореспонденция в гр. София. Връчванията са направени чрез ЧСИ, като на адреса в гр. Перник е отбелязано връчване чрез залепване на съобщение (на 23.09.2020 г.), тъй като не е намерен офис на дружеството, а връчването на адреса в гр. София е чрез адв.Д., и съответно също е залепено уведомление (на 07.10.2020 година). По делото е представено и уведомление за прихващане от Ю.Б. АД до „М.Г.К.“ ЕООД, връчено чрез ЧСИ по реда на чл. 50 от ГПК на 09.09.2020г., поради ненамиране на офис на дружеството на адреса по седалището и залепване на уведомление. В тези уведомления за прихващане е посочено, че Ю.Б. АД прави прихващане между вземането си по заповед за изпълнение № 708/21.02.2017 г. и изпълнителен лист от 21.02.2017 г. по ч.гр.д. 855/2017 г. на Районен съд - Перник за сумата от 154 169, 83 евро /сто петдесет и четири хиляди сто шестдесет и девет лева и осемдесет и три евроцента/, представляващи главница по Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" №BL19819/24.07.2008 г., ведно със законна лихва от 21.02.2017 г. до окончателното й изплащане и 11 484, 96 лева – разноски - по решение № 2: 75/12.07.2019 г. постановено по т.д. № 488/2017 г. на Окръжен съд, Перник към БГ Б.К. ООД и задължението на Ю.Б. АД към БГ Б.К. ООД по ОБРАТЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН лист № 163 от 23.12.2016 г. по т.д. 494/2014 г. на ОС Перник срещу „Ю.Б.“ АД за сумата от 105 116.30 лв.. ведно със законни лихви. считано от 14.12.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 41 130.26 лв. -разноски. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Относно иска срещу М.Г.К. ЕООД Съгласно на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. На длъжника е предоставена възможност чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на факти, непреклудирани от силата на пресъдено нещо, т.е. новонастъпили факти. се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо (кактосе извежда от чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК) се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. Поради това новите факти, твърдени от ищеца в производството по чл. 439 от ГПК следва да са настъпили след влизане в сила на решението, което се изпълнява. В случая правна квалификация на иска по чл. 439 от ГПК срещу М.Г.К. ЕООД се извежда от твърденията в исковата молба, че този ответник като взискател е образувал срещу ищеца изпълнително производство за вземания по издадения обратен изпълнителен лист от 23.12.2016 г., и че не дължи на този ответник сумите по изпълнителния лист, тъй като този ответник е придобил вземането по изпълнителния лист по силата на договор за цесия от 22.02.2017 г., който е непротивопоставим на длъжника по силата на чл. 226, ал.3 от ГПК във връзка с влязло в сила съдебно решение по чл. 135 от ЗЗД, с което е обявен за относително недействителен по отношение на длъжника договор за цесия от 02.12.2016 г., с който кредиторът по посочения ОИЛ е прехвърлил на праводател на М.Г.К. ЕООД вземането по ОИЛ. Излага се и втори довод, а именно, че вземането на взискателя по ОИЛ е погасено поради прихващане с насрещно вземане на ищеца срещу първоначалния кредитор по ОИЛ. Доколкото оспорването от ищеца Ю.Б. АД на вземането на ответника М.Г.К. ЕООД по изпълнителния лист е основано именно на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание – договор за цесия от 22.02.2017 г. и постановяване на решението по чл. 135 от ЗЗД, влязло в сила на 31.07.2020 г., както и прихващане със вземания на длъжника срещу първоначалния кредитор БГ Б.К. ООД, извършено с уведомления от месец септември 2020 година, следва, че се касае за оспорване на изпълняемото право на ответника М.Г.К. ЕООД за сумите, за които е бил издаден изпълнителния лист, въз основа на който е предприето принудително изпълнение, което оспорване е предмет на специалния отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК. На първо място следва да се отбележи, че Съдът констатира, че е отменено разпореждане от 23.12.2016 г.. по т.д. No 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд в частта. с която на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК и чл. 422, ал. 3 от ГПК е издаден обратен изпълнителен лист в полза на ответника за сумата над 94 283, 23 лв., получена от ищеца по изп.д. 2013814104063307/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение 5071 от 04.11.2011 г., издадена по ч.гр.д. 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки районен съд, и издаденият обратен изпълнителен лист е обезсилен в тази му част. Следователно, липсва надлежен изпълнителен титул за сумата над 94 283, 23 лева до размера на сумата от 105 116.30 лв., няма и съдебнопризнато вземане за този размер, поради което и искът в тази част е неоснователен – още при образуването на изпълнителното дело и прехвърлянето му при новия ЧСИ не е налице изпълняемо право, което да е оспорено поради настъпване на нови факти, настъпили в срока посочен в чл. 439, ал.2 от ГПК. Налице е процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение в тази част, която обаче не може да се отстрани в рамките на настоящото производство. Първият довод на ищеца е, че изпълнителното производство е образувано по искане на ненадлежен взискател, т.е взискател, който няма право на принудително изпълнение по посочения изпълнителен лист, тъй като има постановено съдебно решение, по силата на което договорът за цесия от 22.02.2017 г., с който се легитимира като кредитор по вземането ответникът М.Г.К. ЕООД, е непротивопоставим на длъжника. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист. Персоналният (личен) обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист. По въведеното в исковата молба твърдение, че ищецът Ю.Б. АД не дължи на ответника М.Г.К. ЕООД сумата по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство срещу него, поради непротивопоставимост на договора за цесия от 22.02.2017 г. във връзка с постановеното съдебно решение по чл.135 от ЗЗД относно предходния договор за цесия от 02.12.2016 г. между първоначалния кредитор БГ Б.К. ООД и цесионера Конститрен Ко 2016 ООД– праводател на М.Г.К. ЕООД, следва да се отбележи следното: Както бе посочено по-горе, отричането от ищеца на вземането на новия взискател по изпълнението, обуславя наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 от ГПК. Съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като приемството се установява с писмени доказателства. Тази разпоредба въвежда изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение. В случая ответникът М.Г.К. ЕООД е частен правоприемник на титуляра по издадения изпълнителен лист БГ Б.К. ЕАД по отношение на вземането по ОИЛ от 23.12.2016 г. по силата на договор за цесия от 22.02.2017 година. Както е посочено в решение № 209 от 28.11.2018 г. по търг. дело № 2530/2017 г., І ТО на ВКС органите на принудителното изпълнение – ЧСИ или ДСИ, за разлика от съда не разрешават правен спор, а целят удовлетворяване на изпълняемото право, за което предприемат определени изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК и съответно носят гражданска отговорност за допуснато нарушение на процесуални права и причиняване на вреди. Дискрецията да удовлетвори изпълняемото право е именно на този специален орган, която се осъществява чрез предприемане на конкретни изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване. Поради това и в цитираното решение на ВКС е прието, че предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател - правомощие въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК, като изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя, изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено като изпълняемо в изпълнителния лист. ВКС е приел, че валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и чрез ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди - арг. и от чл. 74 от ЗЧСИ, ако органа е частен съдебен изпълнител. След като съдебният изпълнител като орган е натоварен с реализиране на признатото право и носи отговорност за неговото удовлетворяване, то и длъжникът не може да реализира защита чрез оспорване на това право, с оглед предприети действия от съдебния изпълнител по изпълнението му. Поради това и основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, насочен към установяване материалната незаконосъобразност на провежданото принудително изпълнение (несъществуването на изпълняемото право), не следва да се свързва единствено с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право. Настоящата съдебна инстанция намира, че тези разрешения биха били приложими при настоящата хипотеза, ако ищецът се позоваше само на твърденията за непротивопоставимостта спрямо длъжника на частното правоприемство между взискателя по изпълнителното дело и първоначалния кредитор, настъпило след издаване на изпълнителния лист, което е свързано с преценка дали в отношенията между страните се прилагат правните последици на съдебно решение по чл. 135 от ЗЗД, която преценка се прави въз основа на писмени доказателства. Относно довода, че ЧСИ не може да зачита приложимостта на съдебното решение по чл. 135 от ЗЗД в отношенията между страните по изпълнителното дело, следва да се отбележи, че силата на пресъдено нещо обвързва насрещните страни - ищец и ответник, като в същото положение са универсалните правовоприемници на страните, както и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска /чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК/. Както всички съдилища, така и всички учреждения, общини и трети лица, дори и когато не са взели участие в процеса като страни са длъжни да зачетат силата на пресъдено нещо, обвързваща страните. Разпореденото от закона тяхно задължение е свързано с неоспорване на факта, че между страните по делото е постановено решение, което със сила на пресъдено нещо е установило правното положение на последните, стига същото да не противоречи на претендирани от самите тях права (така ТР № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на ВКС). А задължение на ЧСИ е да прецени спазването на процесуалните предпоставки за законосъобразност на принудителното изпълнение - дали изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение (напр. постановление за възлагане на публична продан) и са спазени другите изисквания на процесуални закон, вкл. и срещу кого е насочено изпълнението и дали молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от надлежен взискател, с оглед и изрично въведените му правомощия, в съгласие с чл. 429 от ГПК да зачита изменението в субективните предели на издадения изпълнителен лист, както по отношение на взискателя, така и на длъжника (с ограниченията по чл. 429, ал.1 от ГПК за начина на установяване на приемството). В конкретни случай обаче ищецът се позовавана и на твърдения, че самото вземане на кредитора по ИЛ, от когото ответникът по иска по чл. 439 от ГПК твърди, че е придобил вземането, е погасено поради прихващане. В тази връзка следва да се установят предпоставките за упражняване на правото на прихващане, доколкото ищецът твърди, че е отправил изявления за извънсъдебно, съответно и за съдебно прихващане и срещу първоначалния кредитор и срещу цесионера – ответник по иска по чл. 439 от ГПК. На първо място, както бе посочено ответникът М.Г.К. ЕООД е частен правоприемник на титуляра по издадения изпълнителен лист БГ Б.К. ООД по отношение на вземането по ОИЛ от 23.12.2016 г. по силата на договор за цесия от 22.02.2017 година. От установената фактическа обстановка следва, че със влязло в сила съдебно решение от 29.08.2018 г. договорът за цесия, сключен между БГ Б.К. ООД и К.И К. ООД, с предмет вземането именно по същия ИЛ, е обявен за недействителен по отношение на банката – кредитор. Ответникът в настоящото производство е придобил вземането по ИЛ по време на висящността на процеса (ИМ е от 30.12.2016 г.), по реда на цесиите, поради което и на основание чл. 226, ал.3 вр. ал. 1 от ГПК, така постановеното решение по чл. 135 от ЗЗД обвързва всички частни правоприемници на това вземане, придобили го след подаване на ИМ, вкл. и настоящият ответник, откъдето следва и относителната недействителност, т.е непротивопоставимост на договора за цесия от 22.02.2017 г. по отношение на Ю.Б. АД. Доводите на ответника М.Г.К. ЕООД в обратния смисъл са неоснователни и се основават на неправилно тълкуване на разясненията дадени с ТР 2/2019 г. по т.дело 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС - разясненията, дадени в т. 3 от посоченото тълкувателно решение са неприложими, тъй като ИМ по делото не е подлежала на вписване и договорите за цесия следват подаване на иска. Следователно, за длъжника Ю.Б. АД задължението по издадения ИЛ от 23.12.2016 г. принадлежи на БГ Б.К. ООД, а последващите приобретатели на вземането следва да търпят последиците на принудително изпълнение или други действия, засягащи придобитото вземане, без да противопоставят на кредитора придобивната си сделка. Поради това и за Ю.Б. АД е възникнало правото да извърши прихващане със своето насрещно, съдебно установено вземане срещу БГ Б.К. ООД по заповед за изпълнение №708/21.02.2017 г. и изпълнителен лист от 21.02.2017 г. по ч.г.д. 855/2017 г. на Районен съд - Перник за сумата от 154 169, 83 евро /сто петдесет и четири хиляди сто шестдесет и девет лева и осемдесет и три евроцента/, представляващи главница по Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" № BL19819/24.07.2008 г., ведно със законна лихва от 21.02.2017 г. до окончателното й изплащане и 11 484, 96 лева – разноски, във връзка с което е постановено и съдебно решение по иска по чл. 422 от ГПК в полза на „Ю.Б." АД, изцяло уважен с решение № 275/12.07.2019 г. постановено по т.д. № 488/2017 г. на Окръжен съд, Перник, влязло в сила на 07.10.2021 година. Както е обобщено в ТР № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 Г., ОСГТК на ВКС институтът на прихващането е уреден в чл. 103 - чл. 105 ЗЗД, като изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо, а задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо, като е достатъчно да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Другата предпоставка е ликвидността, която е изискване само към активното вземане. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект - погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т.нар. в практиката и доктрината "извънсъдебно прихващане", изявлението е безусловно и за да породи действие, трябва да достигне до адресата. Във всички случаи обаче се приема, че действието на прихващането (и извънсъдебното и съдебното) като погасителен способ винаги е обратно, т.е от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. В решение № 50160 от 24.11.2022 г. по т. д. № 2248/2019 г., ТК, І ТО на ВКС е посочено, че за да е допустим искът по чл. 439 от ГПК, изявлението за прихващане, на което се позовава длъжникът, следва да е извършено след приключване на съдебното дирене в производството по постановяване на съдебно решение относно пасивното вземане /вземането, което принудително се изпълнява/. Наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се проверява в производството по чл. 439 ГПК, като при постановено в друго производство влязло в сила съдебно решение, с което се установява съществуването на активното вземане, решаващият съд следва да зачете силата на пресъдено нещо на това решение. Независимо от начина на установяване на съществуването на активното вземане и от начина на осъществяване на правото на прихващане - извън процеса или в процеса, правният ефект на изявлението за прихващане настъпване с обратно действие от момента, когато прихващането е могло да се извърши - когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо. Поради това и с оглед разясненията, дадени в посоченото ТР, съгласно което действието на прихващането (и извънсъдебното и съдебното) като погасителен способ винаги е обратно, т.е от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо, е ирелевантно в конкретния случай дали към момента на отправяне на изявлението за прихващане до БГ Б.К. ООД през месец септември 2020 г. (с оглед наведените твърдения за неспазване на процедурата по чл. 50 от ГПК за връчване на уведомлението за прихващане) активното вземане е било ликвидно. Касае се за насрещни парични притезания. Ликвидността на активното вземане на Ю.Б. АД е безспорно установена в настоящото производство, настъпила е след постановяване на изпълнителното основание, установяващо пасивното вземане – вземането на длъжника, поради което и следва да се приеме, че е настъпил ефекта на погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото – вземането на кредитора по ОИЛ от 23.12.2016 година. И двете вземания включват освен главница и задължения за законна лихва. Доколкото размерът на вземането на ищеца Ю.Б. АД e за сумата от 154 169, 83 евро /сто петдесет и четири хиляди сто шестдесет и девет лева и осемдесет и три евроцента/, представляващи главница по Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" № BL19819/24.07.2008 г., ведно със законна лихва от 21.02.2017 г. до окончателното й изплащане и 11 484, 96 лева – разноски, а вземането на БГ Б.К. ООД възлиза н а 94 283, 23 лева – главница, ведно със законна лихва за периода от 14.12.2013 г. до окончателното изплащане, и сумата от 41 130, 26 лева – разноски в исковото производство, а правният ефект на изявлението за прихващане настъпване с обратно действие от момента, когато прихващането е могло да се извърши - когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо, доколкото към този момент се установява, че активното вземане надхвърля изцяло пасивното вземане, заедно с натрупаната законна лихва към този момент, искът следва да се уважи изцяло. За пълнота – неоснователни са доводите на ответника, че ищецът е следвало да направи възраженията си за прихващане в производството по чл. 422 от ГПК. Право на кредитора е да преценява кога да упражни право на прихващане като начин за погасяване на задължението му. Неясен е доводът на ответника за погасяване по давност да се упражнява право на прихващане. На първо място, може да се осъществява прихващане и с погасено по давност вземане, именно поради обратното действие на прихващането. От друга страна, не се прави довод за погасяване по давност на вземането на ищеца. Относно довода за възможност да се осъществява прихващане по принцип между вземания на длъжника към цедента, при условията на обвързваща длъжника цесия, макар и неотносим към настоящото производство, доколкото договорът за цесия от 22.02.2016 г. се установява, че е непротивопоставим на ищеца, следва да се отбележи, че е неоснователен. В този смисъл са дадените изрични разяснения в решение № 50160 от 24.11.2022 г. по т. д. № 2248/2019 г., ТК., І ТО на ВКС По изложените съображения, предявеният иск срещу М.Г.К. ЕООД е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Относно иска по чл. 124 от ГПК срещу БГ Б.К. ООД Съдът намира, че с оглед изложените конкретни твърдения в ИМ, е налице правен интерес от предявения иск, който по съществото си също е иск по чл. 439 от ГПК, доколкото ответникът по този иск разполага с изпълнителен титул – ОИЛ от 23.12.2016 г. за своето вземане, който, и с оглед поставеното решение по чл. 135 от ЗЗД може да реши да упражни срещу длъжника, а и с оглед необвързването на кредитора по ИЛ срещу БГ Б.К. ООД с решението по иска по чл. 439 от ГПК срещу цесионера М.Г.К. ЕООД. Аргумент са и разясненията, дадени в решение № 50041 от 10.05.2023 г. по т. д. № 20/2022 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, в които е споделено разрешението в определение по ч.т.д. № 1660/2016 г. на І т.о., съгласно които длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Този довод следва да се приложи и при твърдение за извършено прихващане, с оглед оспорването от страна на ответника на този ефект, съответно спорът между страните дали именно ответникът БГ Б.К. ООД е титуляр на оспореното и твърдяно за погасено чрез прихващане вземане в отношенията между страните. По вече изложените съображения по иска срещу М.Г.К. ЕООД, Съдът намира, че вземането на БГ Б.К. ООД е погасено поради прихващане с насрещно вземането на ищеца по заповед за изпълнение №708/21.02.2017 г. и изпълнителен лист от 21.02.2017 г. по ч.г.д. 855/2017 г. на Районен съд - Перник за сумата от 154 169, 83 евро /сто петдесет и четири хиляди сто шестдесет и девет лева и осемдесет и три евроцента/, представляващи главница по Договор за банков кредит „Кредитна линия плюс за бизнес помещения" №BL19819/24.07.2008 г., ведно със законна лихва от 21.02.2017 г. до окончателното й изплащане и 11 484, 96 лева – разноски и решение № 275/12.07.2019 г. постановено по т.д. № 488/2017 г. на Окръжен съд, Перник, влязло в сила на 07.10.2021 г. – потвърдено с решение № 11642/22.07.2020 г., постановено по в.т.д. № 346/2020 на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 60530/07.10.2021 г. по т.д. № 2314/2020 на ВКС, I ТО. Поради това и предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Относно разноските С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат направените разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по представения списък по чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част от исковете. Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответниците се дължат разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение само от ответника М.Г.К. ЕООД в размер на 10 490 лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на така уговореното и заплатено (съобразно представения договор за прана защита и съдействие от, кочан 99095, от 25.07.2022 година). Съдът намира, че не следва да се присъжда пропорционално част от адвокатско възнаграждение на ответника, тъй като не се доказва плащане. Както е посочено в ТР 6/2013 г. само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В конкретния случай се установява, че уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 10490 лева е платимо на две вноски – 5000 лева – на 25.07.2022 г. и 5 40 лева – на 27.03.2023 година. Съгласно чл. 3, ал.1, т.1 и т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са 1) на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.; 2) на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.; С оглед съдебната практика, инкорпорирана в определение № 117 от 12.03.2020 г. по ч. т. д. № 326/2020 г., ТК, I TO на ВКС, която настоящата съдебна инстанция споделя, съдът намира, че нормата на чл. 3 от ЗОПБ е императивна, поради което и при неспазване й, следва да се приеме, че не доказва по надлежния начин (със съответните банкови документи) плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Съблюдаването на императивни норми, дори и да не е наведено възражение от насрещната страна в тази насока, е задължение на Съда. Поради това и в конкретния случай, Съдът намира, че макар и да е уговорено на две вноски, всяка от които под минималния праг на чл. 3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, общият размер на уговореното в случая адвокатско възнаграждение за адв. Д. е над 10 000 лева, поради което и плащането на адвокатското възнаграждение следва да е само по банков път. Такова доказване не бе проведено по делото, като няма и твърдения в тази насока. В допълнение – договорът за правна зашита и съдействие е от 25.07.2022 г., и би могъл да служи за доказателство за заплащане само на сумата за първата вноска от 5000 лева. Няма удостоверяване за извършено плащане в брой на втората вноска, което е посочено, че е следвало да бъде осъществено на 27.03.2023 година, т.е година след сключване на договора и същият не може да послужи за разписка за това плащане. Дори да се приеме, че се доказва плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, възражението за прекомерност е основателно. С оглед цената на иска срещу ответника М.Г.К. ЕООД и обстоятелството, че производството по делото е продължило само едно съдебно заседание, Съдът намира, че следва да се определи размер на адвокатското възнаграждение, който е към минимума в Наредба 1 за минималните размери за адвокатските възнаграждения, в редакцията, към датата на сключване на процесния договор – ДВ Бр. 68/2020 г., т.е сумата от 4 530 лева. Съдът констатира, че от ищеца не е събрана дължимата държавна такса за двата отделни обективно и субективно съединени иска., доколкото цената на всеки от установителните искове възлиза на 146, 246.56 лева, т.е дължимата държавна такса по всеки иск възлиза на 5, 849.86 лева, общо 11, 699.72 лева, а е внесена държавна такса само в размер на 5 849, 86 лева. Поради това и на основания чл. 77 от ГПК, предвид наличието на задължителна практика на ВКС - определение № 104/09.02.2015 г. по ч.т.д. № 112/2015 г. на І ТО. на ВКС, препращащо към решение № 67 по гр. д. № 2944/2013 г., съгласно която несъбраната при предявяването на иска, дължима държавна такса, не може да бъде събрана директно от ответника, при уважаване на иска, по реда на чл. 77 ГПК, тъй като до внасянето й от ищеца тя не се явява направена от страната разноска, по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, а само на това основание е събираема от ответника, при липса на изрична разпоредба за директна дължимост от същия, в хипотеза на недовнесена държавна такса, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 5, 849.86 лева – дължима държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът