Решение № 8829 от 8.11.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1556/2024 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето (ЗЗ). Жалбоподател е Й. К. С., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, с посочени телефон и ел.поща. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат С. С. от АК София с приложено по делото пълномощно. Ответник по жалбата е Национална експертна лекарска комисия [населено място], бул.А. И. Е. Г. 15. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Х. Д... Заинтересовани страни са Агенция за хората с увреждания [населено място], ТП на НОИ Бургас и РДСП Бургас. Предмет на обжалване е експертно решение № 338/26.07.2024г., издадено от НЕЛК, специализиран състав по хирургически, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено експертно решение № 108/21.05.2024г. на ІІ състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД [населено място] и е отменен болничен лист № Е20231220721/20.07.2023г. В жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и на противоречие с целта на закона. Иска се отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и евентуално връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Сочат се доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не ангажира допълнителни доказателства. Прави искане за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В писмено становище по делото оспорва жалбата, като излага доводи за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя, в случай че същите се претендират в прекомерен размер. Заинтересованите страни не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното. Представено е с административната преписка удостоверение от НОИ, че към 11.07.2023г. (началната датата на оспорвания болничен лист) Й. К. С. е осигурено лице с код на вид осигурен – 12 (самоосигуряващо се лице с положен личен труд), при заета длъжност „управител“. Видно от представена Епикриза, издадена от Многопрофилна болница „Бургасмед“ [населено място], С. е бил приет за оперативно лечение на 08.06.2023г. с диагноза „щракащ“ пръст, китка карпални кости ставите между всички (код по МКБ М65.34). В епикризата е отразен изход на заболяването: „Добро общо състояние. Липса на фебрилитет през последните 24 часа. Липсват значими субективни оплаквания. С подобрение“. За престоя в болницата и необходимостта от домашно лечение на С. е издаден болничен лист № Е20231742918 за периода от 08.06.2023г. до 10.07.2023г. (общо 33 дни). Болничният лист е издаден от ЛКК въз основа на Медицински протокол на ЛКК № 254 от 13.06.2023г. Този протокол е изготвен от д-р К. и д-р П., като в него е дадено становище за временна неработоспособност, въз основа на данни извлечени от изготвената епикриза. На 11.07.2023г. на С. е извършен преглед от д-р А. Д., за което е издаден амбулаторен лист № 23192D03716D. В амбулаторния лист е вписана диагноза – „щракащ“ пръст, отразено е общото здравословно състояние на пациента и е вписана анамнеза – „за ЛКК“. Изготвен е медицински протокол на ЛКК № 645 от 20.07.2023г., с който по отношение на Й. С. е продължена временна неработоспособност за периода от 11.07.2023г. до 09.08.2023г., във връзка с което е издаден и спорния в настоящото производство болничен лист № Е20231220721 от 20.07.2023г., с диагноза М65.3 „Щракащ пръст – Китка карпални кости ставите между всички – състояние след операция“. Лекарската консултативна комисия, издала МП № 645, е съставена от д-р Б. – вътрешни болести, д-р Я. – нервни болести, и д-р А. – хирургия. В протокола е отразено обективно състояние на пациента – „Първично саниран цикатрикс от воларен достъп по хода на трети лъч на лява ръка. Активна флексия и екстензия на същия невъзможни в пълен обем.“ Отразено е още, че лицето е ползвало вече 33 дни болнични, като след консултация с д-р П. – ортопeд, комисията е дала мнение за продължаване на неработоспособността с още 30-т дни. В РЗИ Бургас е постъпило писмо с изх.№ 1030-02-3968/01.08.2023г., с което от ТП на НОИ Бургас е заявено оспорване на болничен лист № Е20231220721 от 20.07.2023г. и е направено искане за проверка. С писмо с изх. № 08-476-1/02.08.2023г. РЗИ Бургас е препратила писмото до председателя на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД за извършване на експертиза на болничния лист. С разпореждане № Д-02-999-00-0002209747/02.08.2023г. от ТП на НОИ Бургас е уведомен Й. С., че се спира изплащането на обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20231220721 от 20.07.2023г., във връзка с провеждане на неговото обжалване. На 13.11.2023г., във връзка с образуваното производство пред ТЕЛК, на Й. С. е извършен преглед от д-р Е. С., за което е изготвен амбулаторен лист № 23317200374А от същата дата. В амбулаторния лист е описана диагноза на лицето – „Щракащ“ пръст. В анамнезата е описано, че през м.юни по повод силни болки и ограничени подвижности в 3-ти пръст на лява ръка е проведено оперативно лечение, като въпреки това пациентът все още бил с болки при движени в пръста, ограничени флексия/екстензия. Обективното състояние на пациента е описано като нестабилизирано, пълен обем движения на пръстите, поради създалият се килоид има постоянни болки, паристезии с нарушена чувствителност на пръстите. Направен е извод за необходимост от допълнително лечение с ФТ, поради което е налице необходимост от продължаване на болничен с още 30 дни. Болничният лист е разгледан от втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас, в състав от трима членове, който с решение № 00317/13.11.2023г. са приели, че същият е издаден неправомерно и са го отменили на основание чл.6 ал.1 от НМЕ. В решението е отразено, че същото се издава след извършен преглед. В мотивите му е отбелязано, че епикризата и приложени три амбулаторни листи и два медицински протокола подчертават пълен обем на пръстите на лявата ръка без ъглометрия, без изследвания и усложнения, налагащи продължаване на временната нетрудоспособност след ползване на близо 52 дни отпуск по болест. В тази връзка, както и предвид професията на пациента – управител и съответното заболяване, съставът на ТЕЛК е постановил своето решение. Решението е връчено на С. на 17.11.2023г., видно от приложеното известие за доставяне. Недоволен от така постановеното решение С. е оспорил същото пред НЕЛК. Към жалбата същият е приложил – епикриза от 10.06.2023г., болнични листи №Е20231742918 и №Е20231220721, разпореждане на НОИ за спиране изплащането на болничен, амбулаторен лист № 23317200374А, експертно решение № 00317/13.11.2023г. Във връзка с направеното обжалване специализиран състав по Хирургия, ортопедични и ССЗ на НЕЛК е издал експертно решение № 00021 от 22.01.2024г., с което е отменено решението на ТЕЛК № 00317/13.11.2023г. и преписката е върната на ТЕЛК за събиране на допълнителни доказателства. В мотивите на решението на НЕЛК е посочено, че поставената диагноза на С. е неясна и неправилна, въпреки че е кодирана правилно. Разгледани са документите, свързани със заболяването на С., в това число описаното в тях негово състояние – епикриза, амбулаторен лист от д-р Д., МП на ЛКК № 645, амб.л. от д-р С. - ортопед. Посочено е, че в МП на ЛКК и болничния лист, било вписано, че се издава въз основа на консултация с д-р П.-ортопед, но по преписката липсвали данни за провеждане на такава консултация, като не бил приложен амбулаторен лист от проведен преглед нито от ТЕЛК, нито от жалбоподателя. Установено е и противоречие относно функционалния дефицит на пръста с описания „пълен обем движение“ в амб.л., издаден от д-р Д.. Отбелязано е, че в преписката е приложен амб.л. за преглед, извършен от д-р П., но същият е преди оперативното лечение. Прието е, че в медицинското досие не се съдържат данни за проведена консултация с ортопед с описан ортопедичен статус. Посочено е още, че клиничната практика, по повод на диагнозата „щракащ“ пръст, предполага около 30 дни вр.нетрудоспособност. В резултат на изложеното е прието, че ТЕЛК е следвало да изиска от ЛКК цялата медицинска документация към обжалвания болничен лист, вкл. амб.л., издаден от д-р П.. При тези съображения, на основание чл.40 ал.3 и чл.51 т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната за ново произнасяне след изискване на допълнителни медицински документи. На 21.05.2024 г. втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас е издал решение № 108. В решението е отразено, че се издава по документи. Съставът отново е приел, че приложените три амбулаторни листа и два медицински протокола (без да уточнява кои са те), подчертават пълен обем на пръстите на лявата ръка, без ъглометрия, без изследвания и усложнения, налагащи продължаването на вр.нетрудоспособност след ползвани 52 дни отпуск по болест. Посочено е, че клиничната пътека на извършената интервенция предполага възстановяване в рамките на около 30 дни. Позовали са се на амб.л. от 13.11.2023г., в който е отразен пълен обем на движение на пръстите с наличие на келоид, който не затруднява функционалния дефицит на пръста. Посочено е, че към дата на оспорвания болничен лист – 11.07.2023г., няма приложена консултация с ортопед с описан ортопедичен статус с ъглометрия по S, R, F. Отново е направена и констатация, че професията на пациента е управител и заболяването касае пръст на лявата ръка. При тези съображения отново е отменен оспорвания болничен лист. Решението на ТЕЛК Бургас е връчено на жалбоподателя на 28.05.2024г., видно от приложеното известие за доставяне. С., отново изразил своето недоволство срещу постановеното решение, като го оспорил пред НЕЛК. Към жалбата, освен вече представените по преписката доказателства, жалбоподателят представил и заверено копие на справка от системата на НЗОК, във връзка с отразен в нея амбулаторен лист № 23199А04F556 от 18.07.2023г. В така приложената справка се вижда, че срещу издадено от д-р Д. направление от 14.07.2023г. е регистриран извършен преглед от д-р П. с издаден амб.л. 23199А04F556 от 18.07.2023г. В справката за този амбулаторен лист е отразено като анамнеза, че С. е опериран по повод ограничени активни движения на трети пръст на лява ръка преди месец. Състоянието е описано, като е посочено първично саниран цикатрикс от воларен достъп по хода на трети лъч на лява ръка, активна флексия и екстензия на същия – невъзможни в пълен обем. Пациентът е насочен към ЛКК с мнение за продължаване на болничен с 30-т дни. На 23.04.2024г. е издадено оспореното в настоящото производство експертно решение № 00338 на НЕЛК, постановено от състав от трима медицински специалисти, в това число – ортопед. В мотивите на решението са разгледани приложените документи. Достигнато е до заключение, че по преписката към датата на издаване на болничния лист няма приложена консултация с ортопед, с описан ортопедичен статус, проследяване на състоянието и провеждано лечение, обуславящи вр.нетрудоспособност. Констатирано е, че с предходно решение на НЕЛК на ТЕЛК е указано да изиска цялата медицинска преписка от ЛКК, включително мед.документация за извършена консултация с ортопед. Въпреки това в МЕД не е приложено съответното доказателства, като такова – амб.л. за проведен преглед от д-р П. към датата на издаване на болничния лист, не бил представен и от жалбоподателя. Прието е отново, че поставената диагноза е неясна и неправилна. Посочено е, че в амб.л. от 11.07.2023г., издаден от д-р Д., е описан пълен обем на движение на пръста. Наред с това е констатирано, че МП на ЛКК е изготвен без участие на ортопед, като в него са описани ограничени движения на третия пръст на лява ръка, без описани ъглометрии, без описан келоид, с описан първично саниран цикатрикс воларно. При тези съображения съставът на НЕЛК е потвърдил оспореното пред него решение № 00108/21.05.2024г. на ТЕЛК Бургас, съответно е отменен оспорваният болничен лист. Решението на НЕЛК е връчено на Й. С. на 02.08.2024г., видно от приложеното известие за доставяне. Уведомление за издаденото решение е изпратено и до МЦ 1-Бургас ЕООД, както и до ТП на НОИ Бургас, РДСП Бургас и Агенция за хората с увреждания. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Спорният в случая болничен лист е с вписана водеща диагноза - М65.34 – „щракащ“ пръст, което според международната класификация на болестите МКБ-10 се класифицира като ортопедична болест. От своя страна решението на НЕЛК е издадено от Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, в който са включени трима медицински специалисти, сред които и специалист – ортопед. При тези данни съдът намира, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган – състав на НЕЛК, определен съобразно изискванията на чл.49 ал.1 и чл.18 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съдът не констатира в хода на процедурата по издаване на оспореното ЕР на НЕЛК да са допуснати нарушения на специалните правила, относими към нея и регламентирани в Закона за здравето, ПУОРОМЕРКМЕ и НМЕ, а именно тези касаещи уведомяване на участниците в производството, състав на комисиите, срокове за произнасяне и др. Нормата на чл.49 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ изисква НЕЛК да се произнесе с мотивирано писмено решение, което изискване в случая е спазено. В решението си съставът на НЕЛК е посочил разгледаните медицински документи, както и е изложил съображения относно обстоятелството, че липсват доказателства относно състоянието на С. към датата на издаване на болничния лист, въз основа на които е формирал своя извод за неясна и неправилна диагноза, съответно за липса на необходимост от издаване на спорния болничен лист. С нормата на чл.51 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ на НЕЛК има правомощие да потвърди ЕР на ТЕЛК (т.1), да го отмени и да постанови ново решение (т.2) или да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението (т.3). В ал.2 на цитираната разпоредба е прието, че когато НЕЛК е върнала на основание ал.1, т.3 ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване и новото постановено решение на ТЕЛК отново следва да се отмени на същото основание, НЕЛК следва да не връща преписката на ТЕЛК, а да реши спора въз основа на наличната документация. Ал.2 на чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ е създадена с изменение на Правилника от м.06.2024г., т.е. преди издаване на оспореното решение на НЕЛК и след постановяване на разглежданото ЕР на ТЕЛК. Тази норма е процесуална, т.е. се прилага от влизането и в сила, освен ако с изменения акт не е постановено изключение. В случая с Правилника не е предвидено новата разпоредба на чл.51 ал.2 да не се прилага за заварени случаи, поради което съдът намира, че НЕЛК е бил длъжен да се съобрази с въведеното с нея правило за провеждан на производството по издаване на спорното решение. Следователно при наличие на основания за отмяна на ЕР на ТЕЛК, за НЕЛК съществува единствено възможност да отмени същото и да постанови акт по същество, което правомощие следва както от чл.51 ал.1 т.2 от Правилника, така и от чл.51 ал.2 от същия, в зависимост от развилото се производство. В настоящия случая, от данните по делото се установява, че по отношение на спорния болничен лист е издадено ЕР на ТЕЛК № 317 от 13.11.2023г. Това решение е отменено с ЕР на НЕЛК № 21 от 22.01.2024г. и преписката е върната на ТЕЛК за ново произнасяне след събиране на допълнителна медицинска документация, конкретно уточнена в издаденото решение. В последствие е издадено ново ЕР на ТЕЛК № 108 от 21.05.2024г., което именно решение е потвърдено с обжалваното ЕР на НЕЛК № 338 от 26.07.2024г. От данните по делото категорично се установява, че при второто произнасяне на ТЕЛК не са изпълнени указанията дадени с ЕР на НЕЛК № 21 от 22.01.2024г. Липсват каквито и да било данни преди издаването на ЕР на ТЕЛК № 108 от 21.05.2024г. комисията да е изискала допълнителни медицински документи от ЛКК, издала болничния лист, или от жалбоподателя. В случая се касае за документ удостоверяващ наличието на предпоставки за издаване на болничен лист, а именно изискуемият съобразно чл.27 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ задължителен клиничен преглед. В случая болничният лист не е издаден в някоя от хипотезите визирани в чл.27 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, според които не е задължително извършване на такъв клиничен преглед. Това е така и независимо, че в предходните решения на ТЕЛК и НЕЛК са цитирани разпоредби относно издаване на болничен за минало време, доколкото това съждение е невярно, тъй като в случая се касае за издаване на болничен лист за продължаване на отпуск по болест (за който е допустимо да е с дата след началото на ползвания отпуск съобразно нормата на чл.9 ал.1 от НМЕ), а не за такъв за минало време. Конкретно е указано да се изиска документ за проведен преглед от д-р П. - ортопед, споменат в медицински протокол на ЛКК от 20.07.2023г. Именно въз основа на консултацията с посочения специалист от ЛКК е взето решение за необходимост от продължаване на временната неработоспособност на жалбоподателя, въз основа на което е издаден и спорния болничен. Действително в представеното медицинско експертно досие на С. не се съдържат документи за извършен преглед от д-р П. във връзка с производството по издаване на болничен лист, който да е непосредствено преди изготвянето на МП на ЛКК от 20.07.2023г. Същевременно обаче, такъв преглед е упоменат в протокола и съответно за изясняване на всички относими факти и обстоятелства относно законосъобразността на издадения болничен, е било необходимо да се извърши проверка дали такъв преглед е бил действително извършван или не. Именно в тази връзка са били дадени и указанията с ЕР на НЕЛК № 21 от 22.01.2024г., които са останали неизпълнени при новото произнасяне на ТЕЛК. Установяването на провеждането на преглед от специалист, в случая д-р П., преди издаване на мед.протокол от ЛКК е от значение за спазване на установената процедура. От друга страна, този преглед установява и физическото състояние на лицето към момента на издаване на болничния лист, което от своя страна обуславя необходимостта или не от продължаване на болничен. Т.е. резултатът от проведения преглед е от съществено значение относно законосъобразността на болничния лист и правилното определяне на диагнозата, съответно наличието на обстоятелства обуславящи продължаване на вече ползван отпуск поради временна неработоспособност. При тези съображения съдът приема, че и при второто произнасяне на ТЕЛК, освен че не са били изпълнени указанията на НЕЛК, не е бил спазен общият принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по арг. от чл.35 от АПК, което прави решението на ТЕЛК, потвърдено с обжалваното в настоящото производство решение, постановено при неизяснена фактическа обстановка, съответно същото е подлежало на отмяна, а не на потвърждаване. Фактическата обстановка не е изяснена в цялост и от страна на НЕЛК при издаване на процесното решение. Същевременно в мотивите на решението са описани данни, противоречащи на доказателствата по делото, както и не са разгледани и изложени съображения относно направените възражения от страна на С.. Комисията е възприела безкритично оспореното пред нея ЕР на ТЕЛК, като не е констатирала пропуските в хода на производството по отношение на установяване на относимите за случая факти и обстоятелства, и съответно е приела, че решението следва да се потвърди. От друга страна, НЕЛК, въпреки неизпълнението на указанията от страна на ТЕЛК, не е предприела действия за саниране на този пропуск, а лаконично е приела, че въпреки указанията в МЕД не се съдържат документи за извършен преглед от специалист, както и такива не били представени и от жалбоподателя със сезиращата я жалба. НЕЛК е достигнала до този извод, независимо, че в мотивите на собственото и решение е отразено, че с жалбата С. сочи номер на амбулаторен лист и дата за извършен преглед от д-р П., по повод произнасянето на ЛКК, а именно амб.л. 23199А04F556 от 18.07.2023г. Действително от жалбоподателя не е представен посочения амбулаторен лист, но е приложена справка от системата на НЗОК, в която са отразени данни за издаден амбулаторен лист № 23199А04F556 от 18.07.2023г., именно от д-р П.. Така описаният амбулаторен лист е отразен срещу вписано направление към специалист от 14.07.2023г., издадено от личния лекар на С. – д-р Д.. Наличието на данни в системата на НЗОК за проведен преглед на С. от специалист ортопед (при това именно сочения в медицинския протокол на ЛКК лекар), на датата непосредствено преди издаване на медицинския протокол на ЛКК № 645 от 20.07.2023г., е достатъчно основание да се приеме от НЕЛК, че съществуват документи за извършване на изискуемия по закон преглед за издаване на процесния болничен и съответно да предприеме действия по събиране на относимите доказателства от съответните органи (т.е. да изпълни собствените си указания, които са останали неизпълнени от страна на ТЕЛК). Същевременно, следва да се има предвид и обстоятелството, че здравноосигуреното лице не носи отговорност за пълнотата на медицинското си експертно досие, по което се прилагат документи изпратени именно от лекуващите лекари, ЛКК и др. органи. Независимо от това, НЕЛК категорично е приел, че преди издаване на разглеждания болничен лист на С. не е бил извършван изискуемия медицински преглед, т.е. не е била изпълнена изискуемата процедура. Като е достигнала до този извод, без да извърши проверка на твърденията в жалбата, както и на приложените към нея доказателства, съответно без да обоснове защо не приема същите, при издаване на обжалваното решение НЕЛК е нарушила чл.35 от АПК и съответно е издала своя акт при неизяснена фактическа обстановка. На следващо място, съгласно данните, посочени в приложената от жалбоподателя справка от информационната система на НЗОК, състоянието на С. към 18.07.2023г. е описано от съответния специалист, като - първично саниран цикатрикс от воларен достъп по хода на трети лъч на лява ръка, активна флексия и екстензия на същия – невъзможни в пълен обем и съответно пациентът е насочен към ЛКК с мнение за продължаване на болничен с 30-т дни. Това описание противоречи на данните, на които се е позовала НЕЛК, а именно данните за обективното състояние на жалбоподателя, посочени в амбулаторен лист от 13.11.2023г., издаден от д-р С.. Действително последната сочи, че към датата на прегледа лицето е с пълен обем на движения на пръстите. От друга страна обаче, НЕЛК напълно е игнорирала обстоятелството, че това противоречи на обективното описание на пациента, дадено от д-р П. (видно от справката от НЗОК), както и че въпросният преглед от д-р С. е извършен близо 3 месеца след приключване на периода на процесния болничен, а също и, че в амбулаторния лист С. е посочил още, че лицето има постоянни болки, нарушена чувствителност и е насочено за лечение с физиотерапия и продължаване на болничния с още 30-т дни. Тук следва да се посочи, че незнайно защо НЕЛК е описала в мотивите на решението си, че в амб.л. от 11.07.2023г., издаден от д-р Д., състоянието на С. е описано като – „описан болков синдром поради келоид, но без функционален дефицит на оперирания пръст – пълен обем на движение на пръста.“ В така посочения болничен лист се съдържа единствено информация относно общото здравословно състояние на С., но не фигурира посоченото от НЕЛК описание по отношение на диагнозата, по повод на която е издаден процесния болничен лист, напротив въобще липсва каквото и да било описание в тази връзка, поради което е неясно по какъв начин приложения амбулаторен лист е бил ценен при установяване на фактическата обстановка по случая и съответно постановяване на решението. На следващо място, в оспореното решение на НЕЛК, липсва какъвто и да било коментар относно трудовата заетост на С. и това как поставената диагноза би рефлектирала на тази заетост и съответно дали обуславя продължаване на ползвания от него болничен. При тези съображения, съдът намира, че НЕЛК не е изследвал в пълна степен състоянието на С. към датата на издаване на болничния лист, както това дали обективното му състояние към този момент е налагало продължаване на болничния. Простото позоваване на клиничната практика и това, че същата обуславя около 30-т дни вр.неработоспособност за възстановяване и саниране на състоянието след претърпяната от жалбоподателя интервенция, на база установените противоречия, се явява напълно недостатъчно, за да обоснове отмяна на болничния лист. Допуснатото от НЕЛК произнасяне при неясна и непълна фактическа обстановка, по същество представлява съществено нарушение на производствените правила, което води след себе си и материална незаконосъобразност на постановения акт. Така допуснатото нарушение е съществено, доколкото както се упомена по-горе в изложението наличието на преглед преди издаване на болничния лист е част от задължителната процедура, съответно е от съществено значение дали такъв е бил проведен или не. От друга страна, така извършеният преглед и описанието на физическото състояние на С. към момента на издаване на болничния са от съществено значение относно поставянето на правилната диагноза, респективно необходимостта от продължаване на болничен. Неизясняването на тези обстоятелства от страна на административния орган безспорно води до невъзможност да се извърши преценка дали с постановения акт е приложен правилно закона. С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице основания по чл.146 т.3 и т.4 от АПК за отмяна на експертно решение № 338/26.07.2024г., издадено от НЕЛК, специализиран състав по хирургически, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено експертно решение № 108/21.05.2024г. на ІІ състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД [населено място] и е отменен болничен лист № Е20231220721/20.07.2023г. Решението на ТЕЛК е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, лишило НЕЛК от необходимите и относими доказателства, като същевременно при самото постановяване на решението на НЕЛК също са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до постановяването му при неясна фактическа обстановка и противоречие с материалния закон. ЕР на НЕЛК противоречи и на целта на закона, като нарушава съществено правата на освидетелстваното лице, което следва да бъде подпомогнато при неговото лечение и да му бъде осигурена необходимата грижа с оглед спецификата на увреждането и индивидуалните му нужди. С оглед компетентността за произнасяне по жалба против решение на ТЕЛК на определения в чл.103 ал.4 от ЗЗ орган, преписката следва да бъде върната на ответника при условието на чл.173 ал.2 от АПК за ново произнасяне при правилно прилагане на НМЕ и отстраняване на констатираните пропуски, неточности и неясноти. След събиране на относимите доказателства НЕЛК следва да издаде ново решение, с което да се произнесе по законосъобразността на оспорвания болничен. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане, разноски в настоящото производство следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. В случая е направено искане за определяне на разноските на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка са приложени доказателства относно родствената връзка на жалбоподателя и процесуалният представител, поради което съдът намира, че на основание цитираната разпоредба в полза на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]., определен на основание чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас