Решение № 2148 от 12.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 2047/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от "Метро Кен енд Кери България" ЕООД, Е И К: 121644736, срещу наказателно постановление (НП) № 806122F796435/08.01.2025 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 278б, ал. 4 от ДОПК, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на сумата от 1000. 00 лв. (хиляда ) за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се и че с налагането на процесната санкция се нарушава принципът на пропорционалността, изведен в практиката на СЕС. Намира, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. С тези съображения се иска отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. К., надлежно упълномощен. Същият моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата аргументи, които допълва в съдебно заседание. Иска отмяна на НП. Въззиваемата страна - Началник на отдел "Оперативни дейности" София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. И., с представено пълномощно, който намира, че описаното в НП нарушение е доказано, поради което моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: На 23.09.2024 г., в 06: 11 часа, на фискален контролен пункт ГКПП Кулата, служители в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП извършили проверка на транспортно средство влекач марка "Скания", с рег. № Е1199МС/Е0202ЕЕ, с водач К.П.М. При извършената проверка било установено, че в транспортното средство се превозва стока от списъка на стоките с висок фискален риск. Предвид това органите по приходите поставили техническо средство за контрол на транспортното средство. Проверяващите установили, че от страна на получателя - "Метро Кеш Енд Кери България" ЕООД предварително е било декларирано с УНП /уникален номер на превоза/ 2024092110368 на стоката, издаден/предоставен от НАП чрез електронна услуга за деклариране на данни за превоза на СВФР, че с транспортното средство се превозват 15411.124 кг. „Меса и карантии, годни за консумация: От пуйки: Разфасовки, пресни или охладени: Обезкостени“. На датата и мястото на разтоварване била извършена проверка от органи по приходите от ГД "Фискален контрол", сред които свидетелят В. Д., на длъжност "старши инспектор по приходите" и Р. Г. Р.. Органите по приходите установили, че в превозното средство се превозват стоки с висок фискален риск: "Меса и карантии, годни за консумация: От пуйки: Разсфасовки, пресни или охладени: Обезкостени“, с код по КН: 02072610 – 15411.124 кг., с доставчик „ FRESH END FOOD LOGISTIK” EOOD и получател "Метро Кеш Енд Кери България" ЕООД. Проверяващите констатирали, че така установените стоки съответствали на представените придружаващи стоката документи, но не съответствало на посоченото в предварително декларираните данни с УНП за превоза на стоката, тъй като били предварително декларирани 15411.124 кг., а получените са били с по – малко – 1509, 41 кг. При тези констатации на 04.11.2024 г. в присъствието на един свидетел на съставянето и връчването на акта – Р. Г. Р., и в присъствието на упълномощен представител на "Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД, свидетелят В. Д. - "страши инспектор по приходите" в ГД "Фискален контрол" съставил АУАН № F796435/04.11.2024 г., срещу дружеството-жалбоподател, за извършено административно нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, изразяващо се в това, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на получател на стоки с висок фискален риск, е декларирало неверни данни при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и представляващия дружеството-жалбоподател, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на дружеството-жалбоподател не били депозирани писмени възражения срещу АУАН. Въз основа на АУАН административнонаказващият орган - Началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на сумата от1000, 00 (хиляда) лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Викторя Д. и Р. Р., които съдът кредитира, т. к. същите са логични, последователни и подкрепени от писмените доказателства – Протокол за извършена проверка на СВФР № 010103226485-1/23.09.2024 г., протокол за отстраняване на техническо средство за контрол; протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск от от 23.09.2024г. приемо – предавателен протокол за стоки; ЧМР /л. 23/ и Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, пълномощни. Съдът намира, че приобщените по делото доказателствени материали са достоверни и еднопосочни, и допринасят за цялостното изясняване на всички значими за делото факти и обстоятелства. Доколкото не са налице противоречия в доказателствата по делото, то не е необходимо подробното им аналитично обсъждане. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар не по изложените в нея съображения. В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Свидетелят В. Д., заемаща длъжността "старши инспектор по приходите" в ГД "Фискален контрол", явяващ се орган по приходите съобразно изискванията на чл. 279, ал. 1 от ДОПК, поради което е бил компетентен да състави процесния АУАН. Оспорваното НП е издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, който е длъжностно лице, оправомощено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да издава наказателните постановления за налагане на административни наказания на основание чл. 278б от ДОПК (т. 1. 8. от Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024 г. на ИД на НАП), с което е спазено изискването на чл. 279, ал. 1 от ДОПК. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В случая обаче при съставяне на акта за установяване на административно нарушение не е спазена императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Същата съдържа задължение актът да се състави в присъствието на свидетели, които са присъствали на самото нарушение или на неговото установяване. Горното представлява основно правило, чието неспазване е допустимо само при изрично посочени предпоставки, което прави приложението на останалите алинеи субсидиарно. Безспорно е, че със съставянето на акта за установяване на административно нарушение се поставя началото на административнонаказателното производство. Поради тази изключително важна функция, законодателят, като гаранция за обективност, е поставил изискване това да става в присъствието на свидетелиочевидци на извършването или такива на установяването. Сравнението на разпоредбите на алинея 1 и 3 на чл. 40 от ЗАНН ясно показва различните изисквания, които законодателят поставя към съставянето на акта за установяване на административно нарушение тогава, когато има свидетел на извършването или на установяването (разкриването) на нарушението и тогава, когато няма нито един от двата вида свидетели. Само тогава, когато няма свидетели, присъствали при извършването или при установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, законът изисква актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели – чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Последните са свидетели единствено на съставянето на акта. /в този см. Решение № 1891 от 12.02.2019 г. по адм. д. № 8568/2017 на Върховния административен съд/. Подобно становище е застъпено и в Постановление № 10 от 28.09.1973 г., Пленум на ВС, съобразно което, при наличие на очевидци на нарушението или на неговото констатиране в акта за установяване на административно нарушение да не се посочват за свидетели други лица, присъствали само при съставянето му, тъй като това затруднява дейността на административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната истина. В процесния случай видно от протокол за извършена проверка на СВФР № 0101013226485-11/23.09.2024 г., е имало свидетел на установяването на нарушението – Р. Станков, заемащ длъжност "старши инспектор по приходите" в Главна дирекция "Фискален контрол". Въпреки това АУАН не е съставен в присъствието на този свидетел, като не са посочени причините за това – не се твърди да е била налице невъзможност да се състави акт в негово присъствие. Коментираното процесуално нарушението на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, допуснато при съставянето на АУАН е от категорията на абсолютните, тъй като опорочава цялото административнонаказателно производство и поради това се явява достатъчно съществено и е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление /в този смисъл Решение № 9741 от 25.06.2024 г. на АССГ по адм. д. № 2101/2024 г., Решение № 5463 от 15.10.2020 г. на АССГ по адм. д. № 6414/2020 г., Решение № 2500 от 13.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 979/2018 г., Решение № 3083 от 5.05.2016 г. на АССГ по адм. д. № 1713/2016 г. и др. /. Освен констатираната процесуална незаконосъобразност, съдът констатира и неправилно приложение на материалният закон. Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. "При всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48. " Според чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК, заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни. Със заповед № 3МФ - 543/02.08.2023 г. на Министъра на финансите към датата на нарушението е бил утвърден списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта. В списъка на стоките с висок фискален риск са включени и видовете стоки, чиито превоз е установен в настоящия случай. В случая е установен превоз на стоки с висок фискален риск съгласно посочената комбинирана номенклатура, който е започнал на територията на друга държава - членка на Европейския съюз - Франция и е завършил на територията на страната, за който превоз получателят – дружеството жалбоподател е декларирал с УНП на стоката, издаден/предоставен от НАП чрез електронна услуга за деклариране на данни за превоза на СВФР, че с транспортното средство се превозват стока в размер на 15411.124кг. „Меса и карантии, годни за консумация: От пуйки: Разфасовки, пресни или охладени: Обезкостени“, а при извършената на датата и мястото на разтоварване е установено, че се превозват 1509, 41 кг., т. е. е налице съответствие на посоченото в предварително декларираните данни с УНП за превоза на стоката, тъй като получената стока е по-малко от предварително декларираната. При това положение, макар формално да е налице деклариране на неверни данни по чл. 127и, ал. 1 – 5 от ДОПК, същото не може да се подведе под санкционната норма на чл. 278б, ал. 4 от ДОПК, доколкото с тази разпоредба, санкцията при невярно деклариране е определена като процент от разликата между данъчната основа по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка стоки и данъчната основа на декларираните стоки. Така формулирана разпоредбата, предполага, че подлежат на санкция единствено случаи, когато тази разлика е положителна, в противен случай, при отрицателна разлика, ще следва санкцията да е процент от тази отрицателна разлика, което ще доведе до отрицателна санкция – противоречие с целта на закона. Друг недостатък при описание на нарушението е липсата на посочване на данъчната основа на превозваните стоки в български левове. С оглед начина на формиране на санкцията по чл. 278б, ал. 3 ДОПК /като 40 % от данъчната основа на превозваната стока, но не по-малко от 5000 лева/ е необходимо да се посочи нейната стойност в същата валута, в която е определена и имуществената санкция, а именно български левове. Необходимо е и изрично да се уточни дали посочената стойност в евро включва ДДС или представлява "данъчна основа", с каквото понятие борави санкционната разпоредба. Действително, лицата биха могли и сами да изчислят тази стойност, но това несъмнено затруднява наказания субект да прецени дали правилно е определен размера на санкцията, доколкото не е ясно по какъв курс са изчислени използваните различни валути и дали стойността на стоката, посочена в НП е данъчната й основа. В конкретния случай данъчната основа /макар и непосочена в бг лева/ на установените при проверката стоки очевидно е по-малка от данъчната основа на предварително декларираните стоки, което предполага именно такава отрицателна разлика. Разпоредбата на чл. 278б, ал. 4 от ДОПК не случайно е посочено каква конкретно разлика се използва за определяне на санкцията. Ако целта на закона е да се санкционира всяка разлика, независимо дали предварително е декларирано повече или по-малко от реално полученото, то това щеше да е формулирано по такъв начин, а не конкретно разликата между данъчната основа на установените при проверката на мястото на получаване стоки и предварително декларираните – подреждайки двете суми по този начин, неминуемо законът предвижда първата да е по - голяма. В тази насока е и последващото (след датата на твърдяното нарушение) изменение на чл. 8, ал. 5 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г., което допуска при получаването да се констатира разлика във вида или количеството на стоката (тук вече няма значение в каква посока е разликата) и указва какви действия следва да предприеме получателя при констатирането й. Това отново показва, че не всяка разлика в предварително декларираните и получени стоки се явява невярно деклариране по смисъла на чл. 278б, ал. 4 от ДОПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че нито в АУАН, нито в НП е посочена правната норма на чл. 8 от Наредба № 5/29.09.2023 г. на МФ, която предвижда различни алтернативи, като това поставя в невъзможност санкционираното лице да научи в пълнота в какво се обвинява. Ето защо съдът намери, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Предвид изхода на делото право на разноски съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН има дружеството-жалбоподател, което е направило своевременно искане, но поради това, че по делото не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение /налице е само пълномощно/, такива не се и дължат. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 7 състав