Решение № 3678 от 13.10.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 11346/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба нa „•••“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление – гр. •••, бул. „•••“ № 258, представлявано от А.К., Х.Х. и П.В. в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството., срещу Наказателно постановление (НП) № 22/17.04.2024 г., издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 60а, ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. /отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба №6). В жалбата се релевират пространни доводи в насока, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че обжалваният акт не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Излага се, че не е изяснено дали заявлението за проучване на условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа е подадено от лице, имащо право да ангажира дружеството- жалбоподател с извършването на конкретно действие предвидено в нормативен акт. Твърди се, че наказателното постановление не съдържа описание на обекта за производство на електрическа енергия. Акцентира се върху това, че атакуваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1 от ЗАНН, а именно – да съдържа описание на нарушението, тъй като нарушението вменено в отговорност на дружеството- жалбоподател било описано противоречиво. Подчертава се, че административнонаказващият орган е приел, че на 29.11.2022 г. санкционираното дружество е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ, която е влязла в сила на 13.10.2023 г. Излагат се доводи за това, че при издаването на атакуваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно определяне на приложимата санкционна норма. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски. СРС, НО, 23 с-в е постановил Решение № ••• г. по НАХД № ••• г., с което е потвърдил обжалваното Наказателно постановление № 22/17.04.2024 г. и е осъдил дружеството-жалбоподател „•••“АД да заплати в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране парична сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По касационна жалба, подадена от дружеството- жалбоподател „•••“АД, чрез адвокат А. Т. от САК, в АССГ било образувано касационно административно дело № 5776/2025 г. на XXIII-ти касационен състав, който с Решение № 25920/30.07.2025 г. е отменил Решение № ••• г. по НАХД № ••• г. на СРС, НО, 23 с-в и е върнал делото в СРС за ново разглеждане. В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адвокат Н. Н. Г. от АК-•••, която моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Адвокат Г. счита, че в наказателното постановление не е изяснено какъв е характерът на нарушението, в чието извършване е обвинено дружеството-жалбоподател. Адвокат Г. поддържа, че в процесното НП е налице несъответствие между разпоредбите, посочени от административнонаказващия орган като нарушени от дружеството- жалбоподател, съставомерността на деянията и указанията за сроковете. Претендира разноски. По делото е постъпило писмено становище, съставено от представител на дружеството-жалбоподател, видно от което представителят поддържа изложените в жалбата доводи и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. В писменото становище се отбелязва, че касационният състав на АССГ е приел, че в процесните АУАН и НП не е посочено точно, кое от посочените в чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ нарушения е било извършено от дружеството-жалбоподател. Поддържа се, че буквалното тълкуване на отразеното в наказателното постановление описание на приетото като неизпълнено от дружеството-жалбоподател задължение, налага извод, че в процесния случай не касае неспазване на срок по ЗЕВИ или по Наредба № 6/отм./. Излагат се пространни аргументи, съгласно които дружеството-жалбоподател не е нарушило конкретен срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Във връзка с указанията, дадени на СРС от касационния състав на АССГ, касаещи преквалификация на нарушението, извършено от дружеството-жалбоподател, се посочва, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които водят до невъзможност дружеството жалбоподател да разбере в какво точно е обвинено, което накърнява неговото право на защита. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Прави се искане за присъждане на разноски, включително сторените в предходните заседания. В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, административнонаказващият орган - Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б., която моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред всяка една от съдебните инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от дружеството-жалбоподател разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Дружеството-жалбоподател „•••“ АД, ЕИК •••, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление – гр. •••, бул. „•••“ № 258, представлявано от А.К., Х.Х. и П.В., в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството. Дружеството има издадена лицензия № Л-138- 07/13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ и притежава качеството на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 ДР на Закона за енергетика (ДВ бр. 9 от 2022 г., в сила от 01.02.2022 г. „•••“ АД има също качеството мрежови оператор за електроразпределителна мрежа по смисъла на §1, т. 6 от ДР на Наредба № 6/отм./. Дружеството „•••“ООД подало до „•••“ АД Искане с вх. № ••• от 14.11.2022 г. за проучване на условията и начина за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа. Към подаденото искане „•••“ ООД не било приложило копие на техническите спецификации на фотоволтаичните генератори. „•••“АД, в нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. /отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, не уведомило „•••“ООД в срок от 14 дни, а именно до 28.11.2022 г., за непълнота на подадените документи и нуждата от допълнителна информация във връзка с подаденото заявление за проучване. На 16.12.2022 г. „•••“АД изпратило писмо с изх. № •••/16.12.2022 г. до адреса на „•••“ ООД, посочен в подаденото искане за проучване, с което изпълнило своето задължението по чл. 52, ал. 5 от Наредба №6 със закъснение от 18 дни. Във връзка с възложена и извършена планова проверка на „•••“АД от експерти от Комисията за енергийно и водно регулиране, сред които били и свидетелят Е. С. К. и Г.П., в Констативен протокол № Е-8 от 23.11.2023 г. било установено горепосоченото нарушение, извършено от дружеството-жалбоподател. Доколкото писмото с изх. № •••/16.12.2022 г. не е било изпратено на „•••“ ООД в законоустановения 14 дневен срок, било прието, че, неуведомявайки заявителя в срок от 14 дни от постъпването на искането за това, че представените документи са непълни или не отговарят на изискванията, „•••“АД е нарушило чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/отм./. На основание направените констатации в хода на извършената проверка, на 23.01.2024 свидетелят Е. С. К., заемащ длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при Комисията за енергийно и водно регулиране, в присъствието както на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта – Г.В.П., така и на представител на дружеството-жалбоподател – С.И.С., съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Е-КРС-11 против „•••“АД за това, че не е уведомило в срок до 28.11.2022 г. „•••“ ООД, че документите представени към Искане с вх. № ••• от 14.11.2022 г. за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа са непълни или не отговарят на изискванията на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/отм./. В съставения от него АУАН актосъставителят посочил, че на 29.11.2022 г. дружеството- жалбоподател е нарушило чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/отм./, с което е осъществило състава на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г.), който се явява по-благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Актът бил подписан от съставителя, свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта, и представляващия дружеството–въззивник, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. При съставяне на акта за установяване на нарушението и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени възражения от страна на дружеството- жалбоподател. Въз основа на констатациите от съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено процесното Наказателно постановление № 22/17.04.2024 г., издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл. 60а, ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми източници (ред. ДВ, бр. 86 от 2023 г.) била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. /отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля Е. С. К., писмени – Наказателно постановление № 22/17.04.2024 г., Акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС-11 от 23.01.2024 г., Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023 г., Заповед № 3-Е-234/02.08.2023 г., Писмо с изх. № •••/16.12.2022 г., Искане с вх. № ••• от 14.11.2022 г., Заповед № 3-Е-1218/28.10.2022 г., Лицензия за разпределяне на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004 г., както и другите приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При изграждането на изводите си за релевантната фактическа обстановка, съдът се довери на показанията на свидетеля Е. С. К.. Съдът внимателно прецени тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и непротиворечиви. Показанията на свидетеля К. представляват пряк доказателствен източник, доколкото същият като член на експертния екип от КЕВР, извършил плановата проверка на дружеството-жалбоподател, и актосъставител е възприел непосредствено възпроизведените от него в съдебното производство обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. От заявеното от свидетеля К. настоящата съдебна инстанция извлича информация за обстоятелствата по извършената планова проверка, направените в хода на проверката фактически констатации, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики и съставянето на процесния АУАН. От показанията на свидетеля К., дадени пред настоящият съдебен състав, несъмнено и категорично се установява, че срещу дружеството-жалбоподател е повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че същото, неуведомявайки заявителя за непълнотата на подадените документи в 14 дневен срок от постъпването на искането, е нарушило чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/отм./. Писмените доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират с останалите доказателствени материали, изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, включително и служат за проверка и допълване на свидетелските показания, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай. Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обсъждането им при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. При така установените фактически обстоятелства, съдебният състав на първостепенния съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, при следните съображения: Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. От гледна точка на процесуалния закон. При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила, относно компетентността на длъжностните лица, съставили и издали акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, настоящият съдебен състав, констатира, че правилата за компетентност са спазени. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ актовете, с които се установяват административни нарушения по чл. 60а от ЗЕВИ, се съставят от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на КЕВР. В настоящия случай, видно от т. 28 на Заповед № З-Е-1218/28.10.2022г г., доц. д-р И.Н.И. – Председател на КЕВР, е оправомощил свидетелят Е. С. К. да съставя актове за установени административни нарушения по Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че срещу дружеството-жалбоподател е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от компетентен орган. На база така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление, което също се явява издаено от компетентен орган. Съгласно нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗЕВИ наказателни постановления за нарушения по чл. 60а от ЗЕВИ се издават от председателя на КЕВР или оправомощено от него длъжностно лице. В процесния случай атакуваното наказателно постановление е съставено от доц. д-р И.Н.И. – Председател на КЕВР. На следващо място, съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В процесния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения от ЗАНН 6-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 5 години от извършване на твърдяното нарушение. Същевременно атакуваното наказателно постановление е издадено в изискуемия 6–месечен срок от съставянето на АУАН. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. При съставянето на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при установяването на нарушението и съставянето на акта – Г.В.П.. Актът е подписан от съставителя, свидетелят, който е присъствал при установяването на нарушението и съставянето на акта, и упълномощения представител на дружеството-жалбоподател – С.И.С., предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис. Настоящият съдебен състав счита, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, са описани по достатъчно ясен начин датата и мястото на твърдяното нарушение, всички признаци неговия състав, обстоятелствата по неговото извършване, посочена е нарушената законова разпоредба, като е изложена подробна аргументация на доводите на актосъствителя и административнонаказващият орган, касаещи съответстващата на процесното нарушение правна квалификация, с което са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и на чл. 57 т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен са посочени всички признаци от състава на нарушението, в чието извършване е обвинено дружеството-жалбоподател, поради което от самото начало на образуваното административнонаказателното производство то е било наясно за какво точно нарушение му се търси отговорност, като по никакъв начин не е било лишено от възможността да организира своята защита. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган изрично са посочили, че процесното нарушение се е изразява в това, че „•••“ АД не е уведомило в срока, посочен изрично в АУАН и НП, дружеството „•••“ ООД за това, че подадените от него документи са непълни или не отговарят на изискванията на Наредба № 6/отм./. Разпитан пред настоящия съдебен състав, свидетелят Е. К., също изрично потвърждава, че със съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение, той е повдигнал срещу „•••“ АД административнонаказателно обвинение, за това, че е то не е изпълнило задължението си по чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 /отм./ в предвидения 14-дневен срок. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените от въззивника възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на обстоятелствата на нарушението. Воден от изложеното съдът прие, че няма основания за отмяна на процесното наказателно постановление на формално основание и спорът следва да бъде решен по същество. От гледна точка на материалния закон: Настоящият съдебен състав намира, че от събрания в хода на производството доказателствен материал безспорно се установява, че санкционираното юридическо лице е осъществило визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. В процесните АУАН и НП като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 /отм/, съгласно която, когато информацията и документите, представени с искането за проучване на условията и начина на присъединяване, са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата мрежовият оператор в 14-дневен срок от постъпване на искането писмено уведомява лицето, подало искането. В настоящият случай, от приложеното по делото Искане № •••/14.11.2022 г. е видно, че на 14.11.2022 г. дружеството „•••“ ООД е подало до „•••“ АД писмено искане за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа. Същевременно, от събрания в хода на производството доказателствен материал, несъмнено се установява, че към момента на подаването на искането дружеството-жалбоподател е притежавало качеството „мрежови оператор“ по смисъла на §1, т. 6 от Наредба № 6, поради което, след постъпването на горепосоченото писмено искане, спрямо него е възникнало задължението по чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/отм./ – да уведоми „•••“ ООД в 14-дневен срок от получаването на искането, ако предоставената към искането информация или документи са непълни или не отговарят на изискванията на Наредбата № 6/отм./. Извън всякакво съмнение за настоящия съдебен състав е това, че към подаденото от дружеството „•••“ ООД искане не са били приложени всички необходими документи, което именно е било и поводът впоследствие с Писмо изх. № •••/16.12.2022 г. „•••“ АД да изиска получаването на допълнителна информация във връзка с подаденото искане – копие на техническите спецификации на фотоволтаичните генератори. За непредоставянето на пълния набор от документи, обаче, „•••“ ООД не е било уведомено от „Електроразпределение“ АД в предвидения 14-дневен срок, а едва на 16.12.2022 г. – 32 дни след постъпването на искането, като по този начин дружеството- жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6/отм./. Нарушението е осъществено чрез бездействие, поради което същото е извършено в първия ден, следващ изтичането на срока, в който, като е било длъжно, дружеството-жалбоподател не е уведомило лицето, подало искането за проучване на условията и начина на присъединяване. В процесния случай, предвид това, че „•••“ ООД е подало искането за проучване на 14.11.2022 г., срокът за уведомяване е бил до 28.11.2022 г. (понеделник - работен ден), поради което нарушението е било извършено на следващия ден 29.11.2022 г. (вторник – работен ден). За съставомерността на нарушението не се изисква настъпване на съставомерен вредоносен резултат, тъй като то е формално, довършено е с неуведомяване на лицето, подало искането, в предвидения 14-дневен срок от постъпването на искането. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на извършеното нарушение След като взе предвид това, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че „•••“ АД е нарушило срокът, уреден в чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6, настоящият съдебен състав прецени, че законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател за извършеното нарушение на основание чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ бр. 86 от 2023 г., ), разпоредбата на който предвижда, че на оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 от ЗЕВИ и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в ЗЕВИ или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв. Що се касае до изложеното в жалбата възражение, съгласно което административнонаказващият орган незаконосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ бр. 86 от 2023 г., ), следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав се солидаризира с направения от административнонаказващия орган извод, съгласно който в процесния случай приложен следва да бъде по-благоприятния за дружеството-жалбоподател закон. Макар и в наказателното постановление да не е посочено изрично, административнонаказващият орган е приложил нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда императивно, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях, която е по- благоприятна за нарушителя. Това обаче е посочено словесно и изрично. По- благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки административнонаказателни последици или който изключва наказуемостта на даден вид деяния, определени дотогава като нарушения. Категорично вярно е, че към момента на осъществяване на процесното нарушение разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ бр. 86 от 2023 г., ) не е предвиждала налагането на имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лева на оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, който наруши срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в ЗЕВИ или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗE, но предвид това, че горепосочената норма регламентира административно нарушение идентично по своите съставомерни признаци на нарушението по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и доколкото за нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е предвидено налагането на имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв., то в действителност чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ се явява по-благоприятна за дружеството- жалбоподател разпоредба, тъй като при еднакъв максимум на имуществената санкция, предвижда по-нисък минимум. Административнонаказващият орган е индивидуализирал санкцията в законоустановения минимум, поради което липсва юридическа възможност за нейното редуциране. Следва тук да бъде съобразено, че в НП и АУАН са описани всички елементи на състава на нарушението, респективно напълно подробно в НП е описано в какво качество е санкционирано въззивното дружество –оператор на електроразпределителна мрежа, също така е посочено, че се касае за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа, също както и че не е спазен срок по наредба № 6 /отм./, като е посочен и нейният предмет на регулация – присъединяване на електрически централи от възобновяеми източници, съответно е ясно, че се касае за срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. Именно наредба № 6/отм/ е издадена по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, респективно всички елементи от посочената разпоредба на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ са ясно описани в НП и АУАН. По отношение на дадените с Решение №25920 от 30.07.2025г. указания да се преценят предпоставките нарушението да бъде преквалифицирано като такова по чл.68 от ЗЕВИ, настоящият съдебен състав е установил нови фактически положения с разпита на актосъставителя, който изрично заявява, че е целял и е повдигнал обвинение за неспазен срок по Наредба № 6 /отм./ - чл.52, ал.5 от същата, а не за неспазване на друго законово задължение. Настоящият състав е установил с оглед изведената фактическа обстановка, че се касае за неспазване на срок, съответно не следва да се прилага чл. 68 от ЗЕВИ, който е субсидиарен състав на административно нарушение, доколкото за да се приложи е необходимо субектът да не подлежи на наказание по чл. 59 – 67 ЗЕВИ. В случая нарушението съдът намира, че попада в приложното поле на чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ, респективно и това е съставът, под който правилно АНО е субсумирал деятелността на жалбоподателя и не следва да се извършва преквалификация. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН „за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание“. Легалното определение на понятието „маловажен случай“ е дадено в §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съгласно което такъв е „този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. Настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай деянието на дружеството-жалбоподател не покрива посочените изисквания – извършеното разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушението, с оглед на което чл. 28 от ЗАНН се явява неприложим. По изложените съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна, като атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе и по разноските, направени по КАНД № 5776/2025 г. по описа на АССГ, XXIII-ти касационен с-в, както и по НАХД № ••• г. по описа на СРС, 23-ти с-в, доколко е налице своевременно направено искане от страна на административнонаказващия орган пред всяка от съдебните инстанции и е осъществено процесуално представителство и защита от юрисконсулт. Настоящата съдебна инстанция като съобрази фактическа и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство на въззиваемата страна в по едно съдебно заседание във всяка от инстанциите, намира, че в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер, съобразно редакцията на гореспоменатата разпоредба намирала приложение към момента, в който всеки отделен съдебен състав е постановил своето съдебно решение. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав прецени, че за осъществено процесуално представителство пред СРС, 23-ти състав и АССГ, XXIII-ти касационен с-в., на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (редакция ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.), на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева за всяка една от съдебните инстанции. Съдът намира, че за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция на Комисията за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (редакция ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), следа да бъдат присъдени разноски в размер на 130 лева. Така мотивиран съдът: