Решение № 699 от 29.3.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5649/2022 г.

Производството е образувано по повод постъпила искова молба на Ц. Д. Х. с ЕГН ••••••••••, чрез адвокат Г. А. К., личен номер ••••••••••, АК- Бургас, с адрес на кантората и съдебен адрес за връчване на призовки: гр. Б., ••• против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр. С., •••, представлявано от Д. Б. Ш. - изпълнителен директор и М. И. В. - прокурист, чрез пълномощника - юрисконсулт А. Ч. с правно основание чл. 79 ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и чл. 86 от ЗЗД С исковата молба се иска да бъде осъдено ответното дружество „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД с ЕИК ••• да възстанови на Ц. Д. Х. с ЕГН •••••••••• сумата от 8 454, 49 лв. (осем хиляди четиристотин петдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки), което е било състоянието на платежната му сметка с IBAN ••• преди извършване на 19 броя неразрешени платежни операции описани подробно в исковата молба, както и на основание чл. 86 от ЗЗД, да му заплати лихва за забава в размер на 720.98 лв. (седемстотин и двадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, за периода от 28.10.2021г. до 30.08.2022г., както и законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски. Твърди се, че Ц. Х. е клиент на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, като има открита банкова сметка с IBAN •••, към която има издадена дебитна карта MASTERCARD. На 25.10.2021г. Х. в онлайн банкирането установява, че от горепосочената сметка са извършени деветнадесет броя картови трансакции, за които не е давал съгласие, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 8 454, 49 лв. Тъй като трансакциите на 25.10.2021г. все още не са били осчетоводени, Х. незабавно се е обадил на националния телефон посочен на сайта на банката, като обяснил на служителя, че транзакциите не са извършени от него и поискал да бъде блокирана картата и да не бъдат осчетоводени операциите. Въпреки това същите са били осчетоводени. На следващия ден Х. подал възражение за оспорване на деветнадесетте извършени транзакции пред „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД. На 18.01.2022г. е получил писмо от банката, че няма да му бъдат възстановени сумите по всички транзакции, тъй като са извършени на ПОС терминал на търговец „CRO" и при извършването им са въведени всички данни от дебитната карта и е изпратена „PUSH" нотификация от Банката. Отказано е възстановяване на сума в претендирания размер. Представени са писмени доказателства. В срока за отговор е депозиран такъв. Твръди се, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде оставен без уважение, тъй като отговорността на банката е изключена на основание чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, според който „Платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им. “ Не се спори, че между „Юробанк България“ АД и ищеца е налице облигационна връзка по повод на договор за дебитна карта, във връзка с който е издадена дебитна карта MASTERCARD, както и че в периода от 23.44 ч. на 23.10.2021 г. до 13.27ч. на 24.10.2021 г. с дебитната карта са извършени оспорените в исковата молба 19 броя трансакции на обща стойност 8454, 50 лв. Не се оспорва, че сумата по оспорените трансакции не е възстановена от банката на ищеца и отказът за възстановяването й е мотивиран в становище на банката, изпратено до ищеца с писмо изх.№ 9300/0931 от 23.12.2021 г. и становище, изпратено до Помирителната комисия по платежни спорове по помирително производство 20/2022, с изх. № 4600/0052 от 17.02.2022г., представени към исковата молба. Оспорените от картодържателя трансакции, посочени в молбата, са извършени на виртуални ПОС терминали (т.е. он-лайн) и са протекли след въвеждане на данните на дебитната карта и потвърждаване на самите трансакции посредством софтуерния токън на Банката - m-token Postbank. Твърди се, че в системите на банката има данни, че ищецът е регистрирал четири софтуерни токъна в периода 18.11.2019г. - 26.10.2021 г. като във всеки момент за всеки един ползвател може да има активен само един софтуерен токън, само на едно мобилно устройство. При активиране на токън на ново устройство, предишното приложение се деактивира автоматично. Сочи се, че при извършването на платежна операция на мобилното устройство, на което е инсталиран софтуерния токън, в случая мобилно устройство със СИМ карта номер •••, се получава т.нар. „push” нотификация. Нотификацията съдържа информация за сумата на платежната операция, валутата и получателя. За потвърждаване на операцията платецът следва да отвори нотификацията и да се идентифицира по избрания от него начин - чрез въвеждане на ПИН или сканиране на биометрични данни. Ответникът твърди още, че процедурата на банката по прилагане на задълбочено установяване на идентичността на платеца при потвърждаване на платежни операции, извършени с банкови карти в интернет включва два от предвидените в чл. 100 от ЗПУПС елементи: 1. Притежание (мобилното устройство на което е активиран софтуерния токън m-token Postbank) и един от другите два елемента по избор на платеца - 2. Знание (ПИН) или характерна особеност (биометрични данни). Във връзка с твърденията на ищеца, че той не е активирал софтуерния токън, чрез който са потвърдени оспорените трансакции, отвтникът пояснява, че при самото активиране на софтуерния токън също се прилага процедура по ЗУИ съгласно чл. 100, ал.1, т.3 от ЗПУПС. В случая активирането е извършено на 23.10.2021 г. в 23, 34ч. Като първа и необходима стъпка за това е регистриран вход в профила на ищеца в платформата за електронно банкиране на „Юробанк България“АД чрез въвеждане на потребителско име и парола. От специално меню в електронното банкиране е избрана опцията за подаване на заявка за активиране на софтурен токън. В резултат на така подадената заявка до мобилния номер и до имейл адреса, с който ищеца е регистриран в системата на банката, а именно - мобилен номер ••• и имейл •••. са изпратени два отделни еднократни кода за активиране на токън - един чрез viber съобщение, а другият - чрез електронната поща. В двете съобщения е изрично посочено, че това са кодове за активиране на токън. Двата кода са надлежно въведени непосредствено след изпращането им до ищеца и новият софтуерен токън е бил успешно активиран. Банката не приема, че 19-те оспорени плащания са неразрешени платежни операции по смисъла на закона, тъй като те са извършени чрез прилагане на процедура по задълбочено установяване на идентичността на всяка стъпка от извършването им - при създаване на софтуерния токън и при потвърждаването им чрез него. Оспорват се твърденията на ищеца, че не е въвеждал персоналните характеристики на дебитната си карта никъде и не я предоставял на трети лица. Относно възражението че оспорените трансакции били оспорени пред банката преди осчетоводяването им се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 85, ал.1 от ЗПУПС ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежно нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца. В конкретния случай с действията по потвърждаване на картовите платежни операции със софтуерния токън и тяхното авторизиране от системите на Банката, платежните нареждания са били получени от „Юробанк България“ АД, като след този момент те стават неотменими. Сочат се приложимите договорни условия. Представят се писмени доказателства.Отправят се доказателствени искания. От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не е спорно обстоятелството, а и видно от приобщения по делото договор се установява, че между ищеца Ц. Х. и ответника „Юробанк България“ ЕАД гр. София, от 24.10.2019 г. са налице облигационни отношения по повод подписан договор за издаване и обслужване на персонална дебитна карта DEBIT MASTERCARD. Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът Х. има открита банкова сметка, към която разполага с издадена дебитна карта с възможност за извършване на онлайн плащания. Между страните не е спорен факта, че на 23.10.2021 г. от банковата сметка на ищеца са извършени трансакции – общо 19 на брой, на обща стойност от 8 454, 49 лева. Приобщено по делото е Писмо изх. № 9300/0931/23.12.2021 г. относно подаден формуляр за оспорване на трансакции, извършени с дебитна карта на ищеца, в което се излага становището на "Юробанк България“ ЕАД, че няма основание за възстановяване на оспорените от ищеца суми за сметка на банката. По делото е прието като доказателство и заявление от ищеца до помирителна комисия към Комисия за защита на потребителите, както и становището на ответната страна по него. Представено е помирително предложение по помирително дело № 20/2022 на посочената комисия, в което се предлага банката да възстанови на ищеца сумата в размер на 8 454, 49 лева. Представено е и писмо с изх. № Ц-03- 1177/16.05.2022г. на изпълнителните директори на банката, от което е видно, че ответникът не приема помирителното предложение. По делото е изготвена и приета съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че процесните платежни операции са осъществени като са спазени всички необходими стъпки за извършване на авторизация и автентификация пред системите на банката. Не е възможно физически да се дублира и използва един и същи софтуерен токен на две мобилни устройства, както и не може да бъде дублиран номера на мобилно устройство на друга карта, на която да бъде инсталиран такъв софтуерен токен. Заявката за получаване на софтуерен токен става само и единствено през акаунта на клиента, вход чрез който се осъществява само с потребителско име и парола за достъп, известни на клиента. Вещото лице установява, че дори и ищецът да е проявил груба небрежност и д а е предоставил или записал някъде или на някое устройство тези данни, то отново не е възможно да бъде активиран софтуерен токен. За да бъде активиран е необходимо освен име и парола за вход в банковия акаунт на клиента и имейл и парола за достъп до имейл и физически достъп до мобилно устройство. Клиентът е подписал в договора към банката кой имейл и кой телефонен номер ще бъдат използвани, за да му се предоставят активационни кодове при създаването на заявка за нов софтуерен токен. След активиране на софтуерният токен е необходима още една намеса за въвеждане на пин/биометрични данни за отключване на нотификацията на мобилното устройство/смартфон, откъдето да се потвърди нотификацията. Според заключението банката използва едни от най-съвременните методи за защита съгласно регулациите на Европейския Банков Орган. Относно IP адресите, откъдето са потвърдени няколко от сесиите, вещото лице е категорично, че е напълно възможно да става въпрос за кражба на уеб сесия или да са били прихванати данни на потребителя от други уеб страници. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в случая е възможна фишинг атака, при която между банката и клиента застава трето лице, трети участник, който двупосочно получава трафика, който преминава и може да открадне лични данни на клиента. Според експерта, единственото, което не може да бъде променено е т. нар. PUSH идентификация, тъй като при нея се изисква физически достъп до мобилното устройство на клиента, при което той следва да довърши /да потвърди/ оторизацията. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно осн. чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС / Закон за платежните услуги и платежните системи/. Според разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Отговорността на доставчика на платежните услуги е изключена единствено в хипотезите на чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС, съгласно които когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75. Доставчикът на платежни услуги, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. Установяването на елементите от фактическия състав на тези изключения е в тежест на ответната страна. По делото не са събрани доказателства, които да обосноват извод за неизпълнение от ищеца като потребител на платежни услуги и инструменти при условията на груба небрежност на което и да е поето от последния по договора, или вменено му от закона, задължение. С оглед на това трябва да се приеме, че от ответника не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че процесните платежни операции, осъществени чрез използвания от ищеца платежен инструмент е автентична и оттам, че има характер на разрешена такава от платеца. Ето защо и за тази страна са неблагоприятните последици от неангажиране на достатъчно доказателства и съдът следва да приеме, че тези платежни операции са неразрешени по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2 от ЗПУПС и изпълнението им от "Юробанк Балгария"АД е основание за ангажиране на отговорността й, като доставчик на платежни услуги, по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС. Съдът намира, че в случая не са налице основанията на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС за освобождаване на доставчика на платежни услуги от отговорност, а именно: когато при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, той е действал чрез измама, както и когато при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, той умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 от ЗПУПС, които са: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. В случая е безспорно, че на 25.10.2021г. ищецът е уведомил банката чрез обаждане до националния телефон, посочен на сайта на ответника, че трансакциите не са извършени от него и е поискал картата да бъде блокирана. Доказването на тези факти съгласно чл. 78, ал. 4 от ЗПУПК също е поставено в тежест на ответната банка, като заключение за това, че платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си, не може да се направи само от факта на използване на платежния инструмент, което е регистрирано от банката, а трябва да бъдат установени конкретни факти относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при изпълнение на задълженията му. На следващо място следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика договорът за разплащателна сметка се счита за договор за паричен влог по чл. 421 от ТЗ. Последният е едностранен и формален договор, като за разлика от договора за влог по чл. 250 и следващите от ЗЗД, е възмезден такъв. Предмет на този договор са заместими вещи (пари), с които при обикновения влог влогоприемателят не може да се разпорежда, освен ако това му е било разрешено от влогодателя (чл. 257, ал. 1 от ЗЗД). В последния случай е налице неправилен влог, за който се прилагат съответно правилата за договора за заем. Съгласно чл. 257, ал. 3 от ЗЗД ограничението за разпореждане по ал. 1 от разпоредбата не се прилага по отношение на банките, от което следва, че те винаги могат да се разпореждат с предоставените им по договора за паричен влог парични средства, като ги използват за осъществяване на своята дейност. Банката става собственик на предоставените й парични средства, а рискът от унищожаване, отнемане или повреждането на вещта се носи от собственика й, тъй като водят до намаляване на неговото имущество, което намалява от момента на извършването на увреждащите действия. С оглед изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, поради което същият следва да се осъди да възстанови на ищеца сумите по 19 броя неразрешени превода в общ размер от 8 454, 49 лв. С оглед основателността на главния иск следва да се уважи и акцесорния такъв за осъждане на ответника да плати на ищеца лихва за забава за периода от 28.10.2021г. – денят следващ този, в който банката е следвало да възстанови стойността на неразрешените операции до 30.08.2022г. в размер на 720, 98 лева. При този изход на делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото, които са в общ размер на 1 188 лева, от които 820 лв. – адвокатско възнаграждение и 368 лв. платена държавна такса, съгласно представения списък. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд