Решение № 865 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 49/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 564/10.12.2024г., постановено по а.н.д. № 1273/2024г., Районен съд Плевен, седми наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № Р-005630/06.06.2024г., издадено от Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „ Обединена българска банка ” АД с ЕИК 000694959 и седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от изпълнителните директори, на основание чл.80, ал.1 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 20 000 лв., за извършено нарушение на чл.69, т.2 от ЗКНИП. Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Обединена българска банка” АД гр. София чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 1273/2024г. по описа на Районен съд Плевен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради издаването му при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, при липса на мотиви и необоснованост. Твърди се, че съдът не е изложил аргументи и не е направил същински анализ на гласните и писмените доказателства, не е разгледал и аргументите за маловажност на нарушението. Оспорва се кредитирането само на свидетелите на наказващия орган, възразява се против неправилното интерпретиране на становището на касатора като „Своеобразно признание за извършеното нарушение“. По същество се отрича самото нарушение, като се твърди, че всички документи са представени в дадените срокове, оказано е пълно съдействие от служителите на банката, и по никакъв начин не е осуетено извършването на проверката. Иска се отмяна изцяло на решението на Районен съд Плевен и отмяна на издаденото НП, претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощен адвокат поддържа касационната жалба, като моли за отмяна на решението на РС Плевен и за присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В представено по делото писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба, като ангажира подробни съображения за правилност на оспорения съдебен акт и на НП, моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, ако същият надвишава минимално предвидените размери по Наредба № 1/2004г. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните: Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 23.02.2024г. била извършена проверка от служители на КЗП в обект офис, стопанисван от „Обединена българска банка“ АД, находящ се в гр. Плевен, пл. „Възраждане“ №6. Проверяващите се представили на служителка, заемаща длъжността Мениджър-екип в офиса на банката, и изискали да бъдат предоставени за проверка три броя договори за ипотечен кредит. Първоначално служителката се съгласила и се заела с осигуряването на договорите на вниманието на проверяващите, като предоставила и личната си карта, чиито данни следвало да бъдат отразени в констативния протокол. Малко след започване на проверката в офиса на банката пристигнал Б. И., изпълняващ длъжността Областен мениджър на ОББ, който отговарял за трите клона на банката в град Плевен. Когато разбрал какъв е предмета на проверката, той категорично отказал да бъдат предоставяни документи на потребители с необезличени лични данни и започнал разговори по телефона със структури на банката в София с цел да гарантира извършването на проверката, без да бъдат нарушавани правилата за личните данни на клиенти на банката. Около час след започване на проверката, в офиса на банката дошъл управителя му В. С.. И той на свой ред заявил, че офисът не би могъл да предоставя документи без надлежна заповед за това, и поканил проверяващите в кабинета си. След проведени консултации с отдел „Информативно обслужване“ в централата на ОББ в град София, И. в качеството му на представляващ банката предоставил личната си карта на служителите на КЗП за оформяне на констативен протокол от извършената проверка с № К-2737847/23.02.2024г. В същия били отразени констатации на проверяващите относно реда и организацията на работа в офиса на банката; обстоятелството, че в обекта се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 1 000, 00 лв. до 120 000, 00 лв. и банкови кредити, обезпечени с ипотека на недвижим имот по смисъла на ЗКНИП в размер до 800 000, 00 лв.; това че били изискани три броя договори за ипотечен кредит, произволно избрани от банката – кредитор, както и че предоставянето им било отказано на контролните органи. На 23.02.2024г. до представляващите ОББ АД гр. София била изпратена покана с изх. № Р-03-281 да бъдат предоставени на контролния орган непредставените в хода на проверката от същия ден документи от офиса на банката в град Плевен, като бил даден срок 11.03.2024г. На 11.03.2024г., упълномощено от банката лице занесло в Комисията за защита на потребителите офис Плевен изисканите документи, които били приети с ППД К-0133473. В Писмо с изх. № ИД-7394-2024/11.03.2024г. кредиторът ОББ АД изразил съжалението си за създаденото впечатление у проверяващите от КЗП Плевен, посетили офиса, за липса на достатъчно съдействие от страна на отговорните банкови служители. Банката декларирала, че е обърнала отново внимание на колегите от Клонова мрежа за компетенциите на представители на КЗП при посещение на място. При преглед на предоставените документи на 11.03.2024г. в Комисията за защита на потребителите Плевен проверяващите установили, че част от договори за потребителски кредит не били в цялост и липсвали страници и текстове, представляващи съществена и значима част за извършването на коректна и всеобхватна обстоятелствена проверка. Било изпратено ново писмо до ОББ АД София, официализарано в покана с изх. № Р-03-281/13.03.2024г., да бъдат предоставени в КЗП Плевен документи в тяхната цялост на 26.03.2024г. в 14.00 ч. На 26.03.2024г. в 14: 50 часа, управителят на офиса в Плевен предоставил изисканите документи. За горното обстоятелство бил съставен Приемо-предавателен протокол № К0133476 от същата дата. Въз основа на преценката на изброените документи, на 17.04.2024г. в офиса на Комисия за защита на потребителите гр. Плевен, в присъствието на пълномощник на жалбоподателя против ОББ АД бил съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 005630 от 17.04.2024г. за нарушение на чл.69, т.2 от ЗКНИП. В законоустановения срок касаторът депозирал писмени възражения против констатациите в акта. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП. При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по ЗАНН. Приел още, че фактическите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните свидетели на ответника. Съдът се мотивирал защо не кредитира показанията на служителите на жалбоподателя – поради тяхната едностранчивост и служебни отношения с банката, което ги прави заинтересовани от изхода на делото. По съществото на спора изложил, че нарушението е безспорно доказано, позовавайки се основно на свидетелските показания на проверяващите и на становището на централата на ОББ от 11.03.2024г., приел и че санкцията е правилно определена и обжалваното НП е законосъобразно, с които доводи потвърдил последното. Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила, но в несъответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл.69, т.2 от ЗКНИП задължава кредиторите и кредитните посредници – обект на проверка за спазване изискванията на този закон, да осигуряват на длъжностните лица по чл.67, ал.1 и по чл.68, ал.1 необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за целите на проверките по чл.67, ал.2, т.3 и по чл.68, ал.2, т.3, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането им. Неспазването на тези задължения е санкционирано от нормата на чл.80, ал.1 от ЗКНИП с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 20 000 до 40 000 лв. За да е налице нарушение на чл.69, т.2 от ЗКНИП, контролният орган следва да е доказал по недвусмислен начин, че проверяваното лице не му е предоставило изискани документи и информация, не му е оказало съдействие и/или е попречило на провеждането на проверката. В случая нарушението на чл.69, ал.2 от ЗКНИП от страна на ОББ се явява недоказано по несъмнен начин, противно на приетото от въззивния съд. Фактическите констатации в АУАН и НП за действия на служители на ОББ, възпрепятстващи извършването на проверката (с изключение на незабавното непредставяне на три броя договори), не са описани в протокола от извършената проверка № К–2737847/23.02.2024г., а фигурират едва в по-късно съставена покана с изх. № Р-03-281 от 26.02.2024г. до ръководството на банката. Неправилно съдът е кредитирал единствено показанията на извършилите проверката служители на КЗП. Да се възприемат доводите му, че тъй като другите трима свидетели са служители на касатора, това обстоятелство предопределя тяхната пряка заинтересованост от изхода на делото, би означавало съдът никога да не кредитира показанията на свидетели, които са в трудови или служебни правоотношения с наказан търговец, което пряко противоречи на чл.117 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и ограничава правото на защита на наказаното лице по чл.15 от НПК. По съществото на констатациите в АУАН и НП: Легитимирането на проверяващите пред пет различни служителя на офиса не представлява нарушение на разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗКНИП, тъй като не е посочено и не се установява с какво това легитимиране възпрепятства или осуетява извършването на проверка. Изискването от областния мениджър на заповед, че контролните органи на КЗП имат право да извършат проверка в офиса на банката, не кореспондира с действия по осуетяване на проверката. Правомощията на служители на КЗП да извършват контрол по изпълнение на ЗКНИП възникват от специално издадена заповед на председателя на КЗП (арг. от чл.67, ал.1 от същия закон), поради което на правомощията на контролните органи противостои правото на проверявания търговец да установи компетентността на тези органи. ЗКНИП е специален закон спрямо Закона за защита на потребителите, и в чл.67, ал.1 от ЗКНИП изрично е регламентирано, че не всяко длъжностно лице от Комисията за защита на потребителите има правомощието да извършва контрол по изпълнение на закона, а само това, което председателят на КЗП изрично е оправомощил. Твърдението за отказ да бъде предоставена личната карта на банковия мениджър не е безспорно доказано. Показанията на двете групи свидетели са взаимно изключващи се и не могат да докажат категорично този факт, а от друга страна налице по преписката е официален документ (протокол от извършена проверка), в който тези данни са вписани и не са оспорени от страните. От наказващия орган не се установява и не се твърди те да се различават от данните, вписани в личната карта. Нещо повече – въззивният съд в решението си изрично е приел, че след проведени консултации с отдел „Информативно обслужване“ в централата на ОББ, областният мениджър на банката е предоставил личната си карта на проверяващите за оформяне на констативен протокол от проверката. Изискването да бъдат представени три договора за сключен ипотечен кредит е изпълнено съобразно предписанието в констативен протокол № К–2737847/23.02.2024г., и то в дадения срок. Причината за непредставянето им в момента на проверката е изяснена в хода на първоинстанционното производство, и това е необходимостта от заличаване на личните данни на потребителите. Последното кореспондира с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива95/46/ЕО. Самата актосъставителка в съдебно заседание заявява, че за тях е без значение дали договорите ще бъдат представени с лични данни или със заличени такива, и търговецът е избрал да представи договорите в дадения в предписанието срок, но със заличени лични данни с оглед защитата на правата на потребителите. Следователно не е налице категоричен отказ от предоставяне на искани документи, а предоставянето им в дадения срок след заличаване на определени данни в тях, които не са свързани с предмета на проверката. Последното не е било съобразено от решаващия състав. Изискването на допълнителни документи с покана изх. № Р-03-281/13.03.2024г. (пропуснати страници от договори) е по отношение на два договора за потребителски кредит, които не са предмет на настоящото производство. По отношение на трите договора за ипотечен кредит безспорно е установено, че те са представени в пълнота в дадения срок – 11.03.2024г. Освен това представянето на допълнителните документи не е свързано с нарушението – предмет на АУАН, извършено на 23.02.2024г. Безспорно е установено по делото, че в момента на извършване на проверката в офиса на банката, на контролните органи са представени всички изискани документи с изключение на трите договора – по изложената по-горе причина. Последните са представени в дадения срок със заличени лични данни, поради което не е налице възпрепятстване работата на контролните органи във връзка с изпълнение на служебните им задължения, нито осуетяване на извършваната проверка. Не се установява да е налице отказ за съдействие и комуникация със служителите на КЗП, нито извършени действия, които да са попречили на провеждането на проверката. По изложените съображения касационният състав намира за неправилни изводите на решаващия състав за доказаност на нарушението, вменено на „Обединена българска банка” АД. Последното е основание за отмяна на оспореното решение и на НП – предмет на първоинстанционното производство. При този изход на спора касаторът има право на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв., които са своевременно поискани, доказано заплатени по банков път и включени в представен списък. Възражението за прекомерност на ответника при условие, че хонорарът надвишава минималния размер по наредбата, е неоснователно. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа , ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Минималното възнаграждение по наредбата, регламентирано в чл.7, ал.2, т.3 от наредбата, е 2 200 лв.: при имуществена санкция от 20 000 лв., възнаграждението е 1 300 лв. + 900 лв. (9% върху 10 000 лв.), т.е. договореното и заплатено възнаграждение е на минимума по наредбата. Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. последно от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав