Решение № 50 от 14.3.2025 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 206/2025 г.

Производството е по чл.17 от ЗЕЕЗА. Образувано е по искане на прокурор от Окръжна прокуратура Хасково, към което е приложена съдържащата се молба на съдебните власти на ••• за екстрадиране на лицето М. Г. /M. G./, гражданин на Република •••. В писменото искане и в хода на откритото съдебно заседание се твърди от прокурора, че молещата държава е изпълнила всички изисквания на чл.12 ал.2 от ЕКЕ и чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА. Към молбата за екстрадиция били приложени Заповед за задържане – Постановление от ••• г. по дело №••••••г. на съдия в ••• районен съд на гр.•••, •••; описание на престъплението, за което М. Г. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от •••г.; извлечение от приложимите законови разпоредби на молещата държава, включително тези, касаещи давността за наказателно преследване. В съдебното заседание посканото за екстрадиция лице М. Г. не желае доброволно да бъде предаден в молещата държава, като оспорва молбата за екстрадиция и Защитниците на поисканото за екстрадиция лице адв. М. Ф. и адв. Т. Б. оспорват молбата за екстрадиция, считайки че са налице основанията за отказ от предаване на М. Г., разписани в чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА. Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното: Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково, направено въз основа на преписка, образувана пред Върховната касационна прокуратура по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Към тази преписка са приложени всички документи, описани в чл. 9, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Тези документи са съставени на ••• език като официален на молещата държава и към тях е приложен превод на български език, съгласно чл.9 ал.2 от ЗЕЕЗА. На първо място, преписката съдържа официална молба от съдебните власти на ••• за екстрадиция на лицето М. Г. /M. G./, роден на •••••••••• г. в гр.•••, Република •••. Молбата изхожда от компетентния орган на молещата държава - Главната прокуратура на •••• и според нея, екстрадицията на лицето се иска с цел провеждане на наказателно преследване по обвинение, описано като „организиране на укриване на данъци, дължими от организация, чрез включване на съзнателно предоставяне на лъжливи сведения в данъчна декларация (изчисление) в особено големи размери), предвидено като престъпление по чл. 33, част 3, буква „б“, част 2, чл. 199 от Наказателния кодекс на ••• и наказуемо с лишаване от свобода до 5 години в молещата държава. В тази връзка е издадено Постановление от ••• г. по дело №•••••г. на съдия в •••• районен съд на гр.•••, ••••, с което спрямо Г. М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража„ и той е обявен първоначално за •••, а след това и за международно издирване. Представено е и извлечение от приложимите правни норми, според закона на молещата държава - чл.15, чл.78 и чл.199 от Наказателния кодекс на ••••. В представеното в заверено копие с превод на български език постановление за привличане на обвиняем от •••, постановено задочно спрямо ••• гражданин М. Г. се съдържа описание на приетите за установени факти по делото. Видно от съдържанието му е, че в периода ••• г. - ••• г. М. Г., в качеството си на бенефициентен собственик, т.е. действителен собственик, притежаващ дружество с ограничена отговорност „•••“•••, имайки възможността да взема устно решения относно назначаване и предсрочно прекратяване на правомощията на действителния единствен изпълнителен орган на дружеството, осигурил на А. О. да бъде възложена функцията на действителен ръководител на финансово-икономическите дейности на „•••“•••, който бил длъжен да изпълнява указанията на Г., тъй като бил зависим от него. В периода ••• - ••• г. точното време не е установено от разследването, М. Г. и А. О., организирали подписването на договори за предоставяне на услуги с ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «••••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «••••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «••••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО«•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО«•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••», ООО «•••» (наричани по-долу- организации), които реално не са извършвали никакви финансови и икономически дейности, фактически не са изпълнявали договорите и не са могли да ги изпълнят. В резултат на посочените умишлени действия ООО „•••" занижил дължимите в бюджета съгласно чл. 169, 171, 172 от Данъчния кодекс на ••• размери на данъка върху добавената стойност за периода от ••• г. до ••• г., чрез поетапно включване в подадени в същия период в Инпекцията на ••• данъчна служба на ••• № • за ••••, Инспекцията на ••• данъчна служба на ••• № • за град ••• и Инспекцията на •••• данъчна служба на ••• № •• за град ••• данъчни декларации за данък върху добавената стойност за 1, 2, 3, 4 тримесечие на ••• г., 1, 2, 3, 4 тримесечие нана ••• г. и за 1-во тримесечие на ••• г., общата процедура за попълване на които е предвидена в чл. 80 от Данъчния кодекс на •••, на съзнателно невярна информация за прилагани данъчни облекчения, свързани с операции по взаимоотношения с горепосочените организации, и също така е занижил данъчната основа за данък върху дохода и дължимата сума към бюджета по реда на чл. чл. 246, 247, 274, 285, 286 от Данъчен кодекс на •••• относно данъка върху доходите за ••• г.- ••• г., чрез включване в данъчни декларации, редът за подаване на които е определен от чл. 289 от Данъчния кодекс на ••••, на невярна информация за разходи, направени във връзка с горепосочените индивидуални предприемачи. В резултат на описаните действия ООО „•••" не е изчислило и не е платило в бюджета данък върху добавената стойност за 1, 2, 3, 4 тримесечие на •••г., 1, 2, 3, 4 тримесечие на ••• г. и за 1-во тримесечие на •••г. корпоративния данък за •••-••• г. в размер на 302 806 315 •••, тоест в особено големи размери. В постановлението за привличане и решението за задържане, извършеното от Г. престъпление е квалифицирано по т. „а“, „б" ал. 2 на чл. 199 от Наказателния кодекс на ••• - укриване от заплащането на данъци, подлежащи на плащане от организацията, чрез включване в данъчната декларация на съзнателно невярно информация, от група лица по предварителен сговор, в особено големи размери. Представено е извлечение от приложимите разпоредби от Наказателния кодек на ••• –чл. 15/класификация на престъпленията на като леки, средни, тежки и особено тежки, /чл. 199 / укриване от заплащането на данъци и такси, подлежащи на заплащането от организация и (или) застрахователни вноски, дължими за заплащане организацията - платеца на застрахователни премии/, като максимално предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от свобода до 5 години, заедно с лишаване от право да заема определени длъжности или да извършва определени дейности за срок до три години или без него. Към молбата за екстрадиция е приложено и извлечение от НК на ••• относно давностните срокове за наказателно преследване на гореописаното деяние. Според чл. 78, ал. 1, б.“б“ от посочения по-горе закон, давностният срок е 6 години, когато престъплението се квалифицира като средно тежко, който срок се изчислява от датата на извършване на престъплението до датата на влизане на присъдата в сила. В ал.3 на същият текст е предвидено, че давностните срокове временно се спират, ако лицето, извършило престъпление се уклонява от разследване или от съда или от заплащането на съдебна глоба, и се възобновяват от момента на задържане на лицето или от неговото явяване с признаване за вина. При така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните изводи: Европейската конвенция за екстрадицията/ЕКЕ/ от 13.12.1957 г. е приета от Съвета на Европа и цели правното уреждане на условията и процедурите на екстрадиция между подписалите я държави. Р България и ••• са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е влязла в сила съответно на 15.09.1994 г. за Р България и на ••• г. - за ••••. Същевременно ••• е ратифицирала освен Европейската конвенция за екстрадиция и Европейската конвенция за правата на човека /официален сайт на Съвета на Европа/. Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави. След запознаване със съдържанието на молбата за екстрадиция, настоящия състав прие, че същата е подадена от компетентен орган на молещата държава в необходимата писмена форма. Касае се за искане за предаване на лице, намиращо се на територията на Република България за провеждане на наказателно преследване в друга държава /чл. 2, т. 1 алт. 1 от ЗЕЕЗА/. Искането е адресирано до компетентните органи на Република България. Молбата за екстрадиция е направена с цел провеждане на наказателно производство спрямо исканото за предаване лице за престъпление по гореописаното деяние, което е квалифицирано по т. „а“, „б" ал. 2 на чл. 199 от Наказателния кодекс на ••• - укриване от заплащането на данъци, подлежащи на плащане от организацията, чрез включване в данъчната декларация на съзнателно невярно информация, от група лица по предварителен сговор, в особено големи размери. За това престъпление максимално предвиденото наказание е до 5 години лишаване от свобода, кумулативно с лишаване от право да заема определени длъжности или да извършва определени дейности за срок до три години или без него. Изпратени са и извлечения от приложимите законови разпоредби, вкл. за давността /чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗЕЕЗА/, от които може да се направи категоричен извод, че престъплението не е погасено по давност. Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице. Съобразявайки чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, настоящия съдебен състав намира следното: Фактическото изложение на престъпното поведение на поискания за предаване Г. сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото изпълнява обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 255 ал.3, вр.ал.1 т.2, вр.чл.26 ал.1 от НК / състав на данъчно престъпление/, наказуемо с лишаване от свобода от три до осем години/. Не са налице императивните основания за недопустимост на екстрадицията по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за български гражданин, за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р България. Липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице, което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към момента на получаване на искането за екстрадиция. Правната оценка на описаното в молбата деяние като престъпление съгласно вътрешното ни право изпълнява изискването за двойна наказуемост и наличието на предвидения съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА санкционен минимум. От друга страна тя кореспондира с давността за наказателното им преследване съгласно приложимите разпоредби в двете държави. Според Наказателния кодекс на Република България възможността за наказателно преследване се погасява след изтичането на десет години за описаното по-горе престъпление, тъй като предвиденото за него наказание е лишаване от свобода за повече от три години /чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК на РБългария/. Съгласно правилото на чл. 80, ал. 3 от НК началото на давностният срок е моментът на довършване на престъплението, а той в случая е •••г. Това, в съчетание с нормативната уредба на молещата държава относно давността, сочи отсъствие на посочените в чл. 7, т. 6 от ЗЕЕЗА пречки за екстрадиция, доколкото според посоченото в молбата и в приложеното към нея законово извлечение давностният срок за наказателно преследване, чието начало е идентично на уреденото в националния ни закон, се равнява на 6 години. Поради факта, че Г. се е укрил от разследващия орган, на ••• г. той е обявен за ••• издирване, а на ••• г. - за международно издирване, като давността за наказателно преследване е спряна на ••• г. и към настоящия момент погасяващото наказателното преследване основание не е настъпило, както по закона на молещата, така и на замолената страна. За престъплението, в чието извършване е обвинен Г., не е провеждано наказателно преследване в Република България и не е постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не предвижда смъртно наказание, поради което представяне на предвидените в чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо. Не се откриват и някои от посочените в чл. 8 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ да бъде уважена молбата за екстрадиция: престъплението не е подсъдно на българския съд и в Република България не е било образувано и прекратено наказателно производство за него; същото не е извършено извън територията на молещата държава. Следва да се обсъди и дали са налице някои от пречките, посочени в чл. 7, т. 1-5 от ЗЕЕЗА, възведени като абсолютни основания за постановяване на отказ за екстрадиция. Престъплението, за което се иска предаването на Г. няма политически или военен характер. Исканото лице не е търсено, за да бъде съдено от извънреден съд в •••. В молбата за екстрадиция и приложените към нея документи не могат да се изведат данни, обосноваващи каквито и да е съмнения да се счита, че екстрадицията се иска с цел преследване или наказване на лицето на основания като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, и съответно не съществува риск положението на исканото лице да бъде утежнено поради някое от тези основания. За липса на предпоставките по т. 5 на чл. 7 от ЗЕЕЗА са и основните възражения на защитата, наведени още в производствата по вземане на мярка за неотклонение и доразвити в настоящото същинско екстрадиционно производство. В контекста на обсъдените предпоставки, доказателствената съвкупност и общодостъпната информация на сайта на Съвета на Европа, съдебният състав заключава, че към настоящия момент с оглед на въведения силно ограничителен режим на правните отношения в молещата държава са налице същностни дефицити за защита на гарантираните права и законни интереси на исканото лице, свързани с провеждане на наказателното преследване, съгласно изискванията на международното право. На ••• г. правителството на ••• е информирало генералния секретар за оттеглянето си от Съвета на Европа и за намерението си да денонсира Европейската конвенция за правата на човека. С резолюция, приета на 23 март 2022 г. на заседанието 1429-bis на делегатите на министрите [CM/Res(2022)3)], Комитетът на министрите на Съвета на Европа е решил, че •••• престава да бъде високодоговаряща страна по Европейската конвенция за правата на човека на 16 септември 2022 г. А изключването на ••• от Съвета на Европа има за последица и прекратяване на действието на Европейската конвенция за правата на човека на територията на ••• •••. Отделно от това, Комитетът за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отношение или наказания на Съвета на Европа /CPT/ няма да може да осъществява периодичните си визити на местата за лишаване от свобода в тази страна. В допълнение, на ••• г. ••• Държавна дума е приела закон, според който решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), издадени след ••• г., не подлежат на изпълнение в •••, а решенията на ЕСПЧ вече няма да бъдат основа за преразглеждане на решения, взети от ••• съдилища. По този начин е дерогирана възможността за външен контрол върху спазването на правата на задържаните в местата за лишаване от свобода, респективно невъзможност за независим международен контрол върху дадените от ••• държава гаранции. През •••г. с решение на Общото събрание на ООН, ••• бе отстранена и от Съвета по правата човека към ООН. Също така, на •••• г. на Съвет "Правосъдие и вътрешни работи" в Брюксел е било изразено общо мнение от държавите-членки на ЕС, че "действията на ••• представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави-членки да не разглеждат искания от ••• за сътрудничество по наказателно-правни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай". По този начин молещата държава не може да гарантира изпълнение на международни договори и в частност на ЕКПЧ на територията си, което води до категоричен извод, че за това време законодателство в областта на наказателното правораздаване е несъвместимо с изискванията на чл. 5 ЕКПЧ- правото на свобода и сигурност, чл. 6 ЕКПЧ -правото на справедлив съдебен процес, чл. 8 ЕКПЧ- правото на зачитане на личния и семейния живот и чл. 13 от ЕКПЧ правото на ефективни правни средства за защита. Следователно към настоящия момент евентуалното предаване на лицето на съдебните власти на •••, би довело не само до накърняване на негови права, гарантирани от международни договори, по които Р България е страна, но и до нарушаване на същите. Ето защо съдът приема, че към настоящия момент правата на исканото лице по чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ са лишени от защита от страна на ••• държава, което е абсолютно основание за отказ за екстрадиция по смисъла на чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА. В производството по екстрадиция съдът следва да прецени, дали ако лицето бъде предадено на искащата държава, то няма да бъде изложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. В тази връзка съдебният орган на замолената държава е длъжен да изследва надеждността на гаранциите от молещата държава относно спазването на стандартите, установени в ЕКПЧ, така както те се тълкуват в практиката на Европейския съд по правата на човека и основните свободи. При съблюдаване принципите на чл. 3 от ЕКПЧ е необходимо в процедурата по предаване на лицето, да се разкрият сериозни и обосновани причини, от които може да се заключи, че в случай на екстрадиция е налице реален риск, лицето да бъде подложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. При всяка преценка дали исканото лице би било изправено пред реална опасност от малтретиране в държавата, на която ще бъде предаден, съдът разглежда както цялостната ситуация на правата на човека в тази държава, така и конкретните обстоятелства, свързани с лицето. В тази връзка следва да се посочи, че съдебните власти на ••• са посочили в молбата за екстрадиция, че в съответствие с членове 7 и 14 от Международния пакт за граждански и политически от 16.12.1966 г., наречен „Пактът“, Г. няма да бъде подложен няма да бъде подложен на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Същевременно в същата тази молба ••• държава е предоставила гаранции, че в случай на екстрадиция на Г. ще бъдат предоставени всички възможности за защита, включително помощта на адвокати, той ще бъде задържан в заведение, в което се спазват стандартите, посочени, наред с другото в Пакта, а служителите на посолството на Република България в ••• ще могат да го посещават, за да следят за спазването на гаранциите, посочени в настоящото искане за екстрадиция. В екстрадиционното производство, съдът е оправомощен да разгледа качеството на дадените гаранции и дали на тях може да се разчита в светлината на практиките в приемащата държава, като може да основава решението си на наличието на нарушения на правата на човека в молещата държава и въз основа на документи и доклади, изготвени от неправителствени и правителствени организации. Видно от доклада на специалния докладчик на ООН за състоянието на правата на човека в •••, представен през септември 2024 г. на 23-тата среща на 57-мата редовна сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева "Бруталното насилие над задържани от правоприлагащите органи остава ненаказано. В затворите все по-често се използва изолация и друго умишлено третиране, равносилно на изтезания"...••• не е ратифицирала Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията на ООН и не е създала независим Национален превантивен механизъм против изтезанията. Според доклада на БХК "Състоянието на върховенството на правото в ••• никога не е било цветущо. Но то се е влошило силно през последните 10 години и особено драстично след военната интервенция в ••• през ••• г..В т. 2 от доклада на БХК по състоянието на правата на човека в ••• с акцент върху правата на лицата в наказателното производство е отбелязано, че ЕСПЧ е установил голям брой нарушения на чл. 6 от ЕКПЧ по дела срещу •••, които разкриват сериозни структурни проблеми с наказателното правосъдие. Нарушенията на наказателноправния аспект на чл. 6 са свързани с ограничения на изслушване на свидетели; проблеми с достъпа до адвокатска защита; нарушаване на презумцията за невиновност, провокации от страна на органите на реда за извършване на престъпления; неколкократни осъждания за едни и същи деяния; неясни разпоредби на законите и неяснота при тяхното прилагане. ЕСПЧ е установил и голям брой нарушения на чл. 5 от Конвенцията в наказателните производства, засягащи противозаконни и произволни задържания по наказателни обвинения; липса на бърз съдебен преглед на задържането; липса на достатъчно мотиви за продължаване на задържането под стража; задържане в неоторизирани помещения; провеждане на производства по мярка за неотклонение в отсъствие на обвиняемия; прекомерна продължителност на предварителното задържане; липса на законова възможност за търсена на обезщетение за противозаконно задържане. Изложеното, дава основания за сериозни предположения, че исканото лице М. Г. може да бъде подложено в ••• на насилие, изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ и не са гарантирани правата му съгласно изискванията на международното право чл.7 т.5 от ЗЕЕЗА, като същевременно липсва какъвто и да било ефективен механизъм за контрол по спазване на дадените от ••• страна гаранции, че това няма да се случи, което обосновава и основанията за отказ от допускане на екстрадицията му по смисъла на същата разпоредба. С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за екстрадиция на М. Г. е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът