РЕШЕНИЕ

№ 111

гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20241100901875 по описа за 2024 година Делото е образувано по изпратено по родова подсъдност от СРС гр.д. № 22035/2022 г., след прието увеличение на иска за главница на основание чл. 214 ГПК.

Предявени са от “Н.Л.” ЕООД, ЕИК ••••••• против ответника ЗД “Б.И.” АД, ЕИК ••••••• обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 409 от КЗ, вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 35 000 лева, представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от Р.В.С. с ЕГН •••••••••• неимуществени вреди от смъртта на баща му В.С.Д. като последица от пътно-транспорното произшествие, настъпило на 03.04.2021 г. и причинено от застрахован в ЗД “Б.И.” АД по застраховка “Гражданска отговорност” водач на л.а. марка “Мерцедес” с д.к. № •••••••, което вземане е прехвърлено от цедента Р.В.С. на цесионера “Н.Л.” ЕООД с Договор за цесия от 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от предявяване на иска – 27.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 486.11 лева мораторна лихва върху главница от 5 000 лева за периода 11.05.2021 г. /датата на уведомлението/ до предявяване на иска 26.04.2022 г. Ищецът твърди, че на 03.04.2021 г., при движение в село Бежаново, водачът на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № •••••••, нарушил правилата за движение по пътищата, като напуснал пътното платно и ударил намиращия се на тротоара пешеходец В.С.Д., в резултат на което на последния били нанесени телесни увреждания, довели до неговата смърт. Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 87/2021 г. по описа на РПУ- гр. Ловеч, пр.пр. № 709/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч. Към датата на ПТП отговорността на водача на л.а. „Мерцедес“, рег. № •••••••, била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното ЗД “Б.И.” АД, обективирана в застрахователна полица № BG/02/1200018403. Твърди, че на 28.04.2021 г. между Р.В.С. - син на починалия вследствие на процесното ПТП В.С.Д. - и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на който Р.С., в качеството му на цедент, прехвърлил на ищеца част от вземането си за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди към ЗД „Б.И.“ АД в размер на частта от 35 000 лева срещу цена от 19 990 лева. Страните по договора за цесия постигнали съгласие сумата от 9 990 лева, която цедентът дължал на цесионера по тристранно споразумение от 28.04.2021 г., да бъде прихваната от уговорената цена в размер на 19 990 лева, а остатъкът от 10 000 лева бил платен от ищеца на цедента по банков път. Поддържа се, че ищецът, по пълномощие от цедента Р.С., изпратил уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД до ответника за извършената цесия с писмо с вх. № ОК266635/11.05.2021 г. Сочи се, че въпреки надлежното уведомяване ответното дружество изплатило на Р.С. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на баща му при ПТП от 03.04.2021 г., след предявена от Р.С. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № ОК266608/11.05.2021 г. Поддържа се, че с оглед разпоредбата на чл. 99, ал.4 ЗЗД ответникът е следвало да плати обезщетението на ищеца “Н.Л.” ЕООД, а не на цедента Р.С., тъй като съгласно чл. 99, ал.2 и ал.4 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, и има действие спрямо длъжника и му е противопоставимо, считано от уведомлението на 11.05.2021 г. Ответникът ЗД “Б.И.” АД оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Възразява, че липсва надлежно предявена писмена претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, което е предпоставка за допустимостта на иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ. Сочи, че писмената претенция, подадена от пълномощник на Р.С. и получена от ответното дружество на 11.05.2021 г., е оттеглена от самия него с уведомление от 28.06.2021 г., с което той уведомил ЗД “Б.И.” АД, че е оттеглил всички пълномощия на представляващото го Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ и съответните адвокати, като оттеглянето се отнася до всички права, предоставени пред всички лица и институции, включително и пред ответника, като са оттеглени и всички юридически действия, извършени от името на Р.С. от пълномощниците, поради което ответникът поддържа, че считано от получаване на уведомлението от 28.06.2021 г. претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение от 11.05.2021 г. е оттеглена, поради което правото на иск на правоприемника “Н.Л.” ЕООД не е упражнено надлежно, тъй като нямало заявена надлежно претенция по реда на чл. 380 КЗ от неговия праводател, което е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу застрахователя.

По същество ответникът оспорва иска с възражения, че ищецът – цесионер не е носител на прехвърленото вземане, тъй като договорът от 28.04.2021 г. е недействителен. Излага съображения за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие на цедента, противоречие с императивни законови норми и добрите нрави и липса на предмет. Сочи, че към момента на подписването на договора за цесия не е възникнало вземане към застрахователя, тъй като липсва надлежно отправена към него претенция. Твърди, че ищецът, като търговско дружество, не може да е носител на правото на обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), тъй като не може да търпи такива вреди, поради което договорът за цесия е нищожен поради противоречието му със закона – чл. 432 КЗ, с който е предоставено право на пряк иск на увреденото лице и чл. 478 КЗ, с която разпоредба е дадена легална дефиниция за пострадали лице и за увредено лице. Поддържа се и нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави на договор, с който „се търгува“ с обезщетения за неимуществените вреди, претърпени от физически лица вследствие на смъртта на техни близки. Навежда твърдения, че адвокатите – пълномощници на цедента са свързани лица с ищцовото дружество и прехвърлянето на вземането на „Н.Л.“ ООД е в нарушение на забраната на чл. 46 от Закона за адвокатурата за сключването на сделки между адвоката лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник, и доверителя. Навежда и доводи за унищожаемост на договора за цесия поради въвеждане в заблуждение на цедента, като са му предоставени за подпис много на брой документи, така че да не забележи какво подписва, той не е давал съгласие за подписването на такъв договор и не е имал намерение да прехвърля част от вземането си за обезщетение.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С окончателния доклад по делото по чл. 146 ГПК, без възражения от страните са обявени за безспорни между тях следните факти и обстоятелства: на 03.04.2021 г., при движение в село Бежаново, водачът на л.а. „Мерцедес“, рег. № •••••••, е нарушил правилата за движение по пътищата, като напуснал пътното платно и ударил намиращия се на тротоара пешеходец В.С.Д., в резултат на което на последния били нанесени телесни увреждания, довели до неговата смърт; към датата на ПТП отговорността на водача на л.а. „Мерцедес“, рег. № •••••••, била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/1200018403; на 28.04.2021 г. между Р.В.С. - син на починалия вследствие на процесното ПТП В.С.Д. - и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на който Р.С., в качеството му на цедент, прехвърлил на ищеца част в размер на 35 000 лева от вземането си за неимуществени вреди към ЗД „Б.И.“ АД срещу цена от 19 990 лева.

Не се спори между страните и се установява от представените доказателства и че Р.С., в качеството му на законен наследник – син на В.С. и увредено в резултат на ПТП, при което последният е загинал лице, е предявил пред ответното дружество, чрез упълномощен адвокат, застрахователна претенция за обезщетение за претърпените от него вследствие смъртта на баща му неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, заведена с вх. № ОК- 266608/11.05.2021 г., по която е образувана от застрахователя ликвидационна преписка по щета № 2110013128, като с писмо изх. № НЩ-3193/12.05.2021 г. застрахователят е отказал плащане на застрахователно обезщетение до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, а след споразумение, сключено между застрахователното дружество и Р.В.С. на 30.06.2021 г. за изплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева, такова е платено на Р.В.С. по посочена от увреденото лице банкова сметка на адв. Я.Д.Д. на части, с преводни нареждания от 16.07.2021 г., 12.08.2021 г. и 13.08.2021 г. Не се спори и се установява от доказателствата по делото и че с Уведомление вх. № ОК-392591/28.06.2011 г. увреденият Р.С. уведомил ответното дружество, че е оттеглил всички пълномощия, предоставени на представляващите го адвокатско дружество и адвокати във връзка с реализиране на правата му на пострадало от настъпилата при ПТП смърт на баща му. В уведомлението се разяснява, че оттеглянето се отнася до всички предоставени на пълномощниците права, пред всички лица и институции, като се оттеглят и всички извършени до момента юридически действия пред застрахователя. С второ Уведомление вх. № ОК396064/29.06.2021 г. Р.С. уведомява застрахователя, че счита за недействителен договора за цесия от 28.04.2021 г., тъй като той е подписан чрез въвеждането му в заблуждение, не е знаел какво подписва, не е имал намерение и не е искал да прехвърля част от вземането си. Моли в случай, че от страна на “Н.Л.” ЕООД е предявена претенция за заплащане на каквито и да било суми, тя да бъде оставена без уважение и заявява, че ще счита всяко извършено плащане от застрахователя на “Н.Л.” ЕООД за неправомерно извършено и ще уведоми компетентните органи за това. Сочи, че всички плащания на следващото му се застрахователно обезщетение следва да бъдат извършвани само по негово лично разпореждане.

По делото е разпитан в качеството на свидетел цедентът Р.С.. Той казва, че във връзка с настъпилата вследствие ПТП смърт на баща му, познати го насочили към адвокатска кантора „Ч.“, адвокат от която му предложил и дал безлихвен заем в размер на 10 000 лева за погребението. По-късно му дали още 10 000 лева и пред нотариус подписал, че е взел тези пари. Тогава прочел за какво се е подписал, защото нещо го усъмнило, и се оказало, че се подписва на цесия „за тези 10 000 лева на 35 000 лева“, като де факто щял да дължи за първите 10 000 лева 45 000 лева. Това разбрал от документа. Казва, че бил принуден да взима от тях пари, защото бил взел доста пари от други хора. Казва, че като прочел, че получава парите от “Н.Л.” ЕООД се запитал защо и потърсил друг адвокат (св. го нарича адв. Я.), който му дал съвети как да действа, ако реши да се „махне“ от предишните адвокати. Свидетелят излага хаотично показания за сумите, които е получил, вкл. за преведени от “Н.Л.” ЕООД 10 000 лева, като не става ясно дали сумата е за предоставен заем или за плащането на уговорената цена по цесията, за казаното му от новия адвокат, че ще бъде измамен и може да се окаже, че дори дължи пари, въпреки „кръвнината“, която ще получи и т.н. Казва, че той лично не е подавал нищо пред ЗД “Б.И.” АД, а от негово име претенция предявил новият му адвокат. Казва, че от кантората на предишните адвокати му обяснили предварително, че има право на обезщетение за „кръвнина“, че се подписва за тяхна сигурност, че те му дават тези пари и той се съгласява. Свидетелят твърди, че не знае какво означава цесия и не е знаел, че срещу парите, които е получил от тях им е прехвърлил правото да получат „кръвнината“ от негово име. Новият му адвокат му обяснил, че е прехвърлил 35 000 лева като лихва върху заетите 10 000 лева. Дотогава цесия нищо не му говорело и не се е допитвал до друг, когато го е прочел, въпреки, че не знаел какво означава. Казва, че нотариусът прочел на глас, когато подписвали (договора за цесия), но той не разбрал, че обезщетението или част от обезщетението трябва да получат те. Това разбрал впоследствие. Свидетелят казва и че с кантората на Ч. се разбрали възнаграждението им да е 25% от обезщетението, като парите в заем се прихванат от обезщетението. Казва и че върнал първата сума от 10 000 лева, а втората от 10 000 лева, преведена му от “Н.Л.”, не е върнал по съвет на втория си адвокат. От него разбрал и че с договора е прехвърлил част от обезщетението за смъртта на баща му и той му помогнал да си вземе обезщетението без то да стига до тях. Казва, че документите, които подписал, били много, не изчел подробно всички, но прочел някои работи, които го накарали да се усъмни. Свидетелят казва и че договора за цесия подписали в началото на м. май, тогава ги и упълномощил пред нотариус, той накратко му прочел какво подписва, нотариуса го питал съгласен ли е да упълномощи кантората, съгласен ли е да получи 10 000 лева безлихвен заем и той потвърдил. Но за цесии или обезщетението или част от него да получат те не му било казано. Казва и че при втория адвокат подписал някакви споразумения със ЗД “Б.И.” АД, но какви не знае и пак не ги бил прочел.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Релевантните факти по предявения иск, за които тежест на доказване носи ищецът, са: наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен от ответника, който да покрива риска от възникване на отговорност за вреди на посочения като виновен водач на МПС; настъпил застрахователен риск по договора – причинени от застрахованото лице на пострадалия неимуществени вреди (болки и страдания), свързани с притежаването или използването на лек автомобил, за които застрахованият отговаря съобразно българското законодателство; вид и размер на вредите, деликтната отговорност на застрахования при ответника – виновно противоправно поведение на застрахования при ответника при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат. В конкретиката на казуса, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже и прехвърляне на претендираната част от вземането на увреденото лице на ищеца с валиден договор за цесия и съобщаване на ответника за прехвърлянето на основание чл. 99, ал.3 ЗЗД.

Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие, който да покрива риска от възникване на отговорност за вреди на посочения като виновен водач на МПС; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение - имуществени и/или неимуществени; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

По делото са безспорни настъпването на ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, по вина на водач на автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, при което е настъпила смъртта на В.С.Д.. По делото не се спори и се установява от представените Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, удостоверение за наследници и молба претенция до „ЗД Б.И.“ АД, подадена от Р.С., чрез пълномощник, че в полза на последния е възникнало вземане за застрахователно обезщетение към „ЗД Б.И.“ АД за неимуществените вреди, причинени му във връзка с настъпила смърт на баща му В.С.Д. при произшествието, причинено от виновно противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от „ЗД Б.И.“ АД.

С молба, входирана в „ЗД Б.И.“ АД с вх. № ОК-266608/11.05.2021 г., Р.С., действащ чрез надлежно упълномощен към този момент (за което между страните не се спори) адвокат, е заявил претенцията си към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 200 000 лева.

В случая, от представената по делото молба-претенция от увреденото лице, входирана в ответното дружество на 11.05.2021 г., се установява, че искането му е предявено пред застрахователя - ответник съгласно изискванията на чл. 498, ал.1, вр. чл. 380 от КЗ, с оглед на което предявеният иск се явява допустим. За този извод е достатъчно установеното, че цедентът е предявил извънсъдебно застрахователната претенция, което ползва и цесионера. Няма изискване последният също да предяви претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Ищецът не претендира да е увредено от застрахователното събитие лице и в такова качество - носител на правото на получаване на застрахователно обезщетение, а основава съдебно предявените си права на сключения договор за цесия с увреденото лице, по силата на който договор е придобил част от имущественото право на цедента на застрахователно обезщетение за понесените от последния неимуществени вреди. За да възникне правото на ищеца да получи цедираното вземане (в случай, че последното му е валидно прехвърлено) е достатъчно цедента да е предявил правата си през застрахователя и съответно да е уведомил същия за извършената цесия.

Без значение по отношение допустимостта на иска е, че впоследствие увреденото лице е заявило пред застрахователя оттегляне на пълномощията на подалия извънсъдебната претенция адвокат и на извършените до този момент действия. Изискването за извънсъдебно заявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, което произтича от разпоредбата на чл. 498, ал.1, вр. чл. 380 КЗ, е предвидено в полза на застрахователя – за ограничаване предявяването на искове без преди това той да е уведомен за настъпилия риск и да е имал възможност да разгледа и евентуално – удовлетвори претенцията, следователно от значение е бил ли е уведомен застрахователят преди предявяване на иска за настъпването на покрит от задължителната застраховка риск и че увреденото от застрахователното събитие лице има претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Безспорно, от писмената претенция от 11.05.2021 г. застрахователят е научил за тези обстоятелства. Освен това, видно от представената от него ликвидационна преписка, именно по тази заявена от цедента претенция е образувана преписката по щета № 2110013128 и по нея, въз основа на постигнатото извънсъдебно споразумение, на увреденото лице – цедента Р.С. – е изплатено застрахователно обезщетение.

Установява се от доказателствата по делото, че преди предявяване на претенцията за плащане на застрахователно обезщетение на 11.05.2021 г., с Договор за цесия от 28.04.2021 г. Р.С. е прехвърлил на ищеца част от това си вземане в размер на частта от 35 000 лева, срещу цена от 19 990 лева. На същата дата, на която е предявена претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение от увреденото лице – 11.05.2021 г., на ответното застрахователно дружество е съобщена от цесионера “Н.Л.” ЕООД, по пълномощие от цедента Р.С., извършената цесия от 28.04.2021 г., с писмо с вх. № ОК266635/11.05.2021 г. Впоследствие през месец юни 2021 г. Р.С. уведомил писмено застрахователя, че счита договора за цесия за недействителен и иска застрахователното обезщетение да бъде заплатено на него в пълен размер. На 30.06.2021 г. между него и застрахователното дружество е сключено споразумение, по силата на което с няколко преводни нареждания му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лева.

Спорни по делото са въпросите породил ли е правни последици договорът за цесия и освободил ли се е застрахователят от отговорност с изплащане на застрахователното обезщетение в пълен размер на увреденото лице - цедента.

Правото на застрахователно обезщетение на цедента Р.С. е възникнало на датата на настъпване на вредоносния резултат – смъртта на неговия баща на 03.04.2021 г., от която е претърпял неимуществени вреди под формата на болки и страдания, т.е. преди сключването на договора за цесия на 28.04.2021 г. Възникването на право на обезщетение за неимуществени вреди не е обусловено от предявяването му по исков ред или от признаването му със съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея - кредиторът, като вземането се прехвърля от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален, негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на сключването му и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права, с някои изключения), а прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права, съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията има действие по отношение на длъжника от деня, в който му е съобщена от цедента по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Вземането преминава върху цесионера със сключването на договора за цесия (постигането на съгласие между страните по него), като съобщението до длъжника не е елемент от фактическия му състав, а има значение само за надлежното му изпълнение.

Предмет на договора за цесия могат да са само прехвърлими вземания, като в разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД са посочени категориите права, които са непрехвърлими и това са вземанията, за които законът, договорът или естеството на везмането не допускат това.

Правото на обезщетение за неимуществени вреди, вкл. по застраховка „Гражданска отговорност“ е парично имуществено право, като законът не предвижда изрична забрана за прехвърлянето му. Застрахователният договор също не ограничава правото да се прехвърли вземане за застрахователно обезщетение.

Непрехвърлими по естеството си са личните неимуществени права, акцесорните права, ако последните се прехвърлят без главното вземане, както и имуществените права, които са свързани с личността на цедента – вземания от трудови възнаграждения, вземания за издръжка, вземания за пенсия, стипендия, правото на заемателя по чл. 224, ал. 2 ЗЗД по договор за заем да послужване да ползва заетата вещ, правото да се отмени дарение поради непризнателност, членствени права в кооперация и събирателно дружество, правото на обезщетение за неимуществени вреди и т. н.

Ответникът поддържа да се е освободил изцяло от задължението за плащане на застрахователно обезщетение с престирането на такова на увреденото лице Р.С., като навежда доводи за нищожност и унищожаемост на договора за цесия.

Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че по отношение на договорите за цесия са приложими правилата за действителност, изпълнение и разваляне на договорите.

По отношение на въведените възражения за нищожност и унищожаемост на договора за цесия следва да се посочи, че принципно длъжникът не е легитимиран да оспорва валидността на договора за цесия, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо само при изрично установени условия, които не са спазени. В този смисъл решение № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., ГК, IV ГО, определение № 40 от 25.01.2018 г. по ч. гр. д. № 4750/2017 г. на ВКС, III ГО, определение № 82 от 4.03.2022 г. по ч. гр. д. № 344/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 550 от 12.10.2022 г. по ч. т. д. № 2229/2022 г. на ВКС, ТК, I ТО и други. Това е така, защото след като е бил уведомен по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Дори при евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на новия кредитор и по арг. от чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Ответникът ЗД “Б.И.” АД, обаче, като твърдян длъжник на прехвърленото вземане, противопоставя възражения, че е се е освободил от отговорност, като е изпълнил на цедента, поради което за валидността на изпълнението е от значение породил ли е договорът за цесия правни последици.

Съдът приема за неоснователно възражението на ответното ЗАД „Б.И.“ за нищожност на договора за цесия в хипотезата на чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД - поради противоречието му със закона, а именно - с чл. 432 КЗ, с който е предоставено право на пряк иск на увреденото лице, и с чл. 478 КЗ, с която разпоредба е дадена легална дефиниция за пострадали лице и за увредено лице. Ответникът извлича поддържаното основание за нищожност от доводи, че ищецът, като търговско дружество, не може да е носител на правото на обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), тъй като не може да търпи такива вреди. Тези доводи са несъстоятелни, защото предмет на делото не е иск за обезщетение за понесени от търговското дружество - ищец неимуществени вреди от търпени болки и страдания, а иск за придобито по силата на договор за покупко-продажба вземане (цесия), сключен с титуляра на правото на обезщетение за неимуществени вреди, който безспорно може да търпи такива.

Като неоснователно съдът определя и възражението за нищожност на договора за цесия на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във връзка с чл.46 ЗА при твърдения, че адвокатите – пълномощници на цедента са свързани лица с ищцовото дружество – цесионер. Съгласно чл.46 от Закона за адвокатурата адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото. Дори да са верни твърденията на ответника за свързаност, това не би обусловило нищожност на договора за цесия, защото процесната сделка не попада в обхвата на забраната по чл. 46 ЗА. Така, с цитираното от ответника Решение № 50132/03.11.2022 г. по т.д. № 1959/2021 г. на ВКС, I т.о., се приема, че с оглед императивния характер на нормата на чл.46 ЗА, сделката, сключена в нарушение на установената забрана, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Според решаващите мотиви по допуснатия до касационно обжалване въпрос, елементите на фактическия състав на нищожността са: 1. упълномощително правоотношение между клиент и адвокат за осъществяване на процесуално представителство по конкретно дело и 2. сделка между адвоката (респ. подставено лице или скрит пълномощник) и клиента, която има за предмет предмета на делото и е в полза на адвоката. В казуса и двата елемента на фактическия състав на нищожността не са налице - няма висящо дело относно вземането, предмет на договора за цесия, в течение на което клиентът да се е разпоредил с предмета на делото или част от него в полза на упълномощения за осъществяване на процесуалното представителство по същото дело негов адвокат.

Възражението за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие на цедента Р.С. също е неоснователно.

Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни), т.е., когато външно волята на лицето е обективирана в надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение, като волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие“ – без намерение за обвързване - в този смисъл мотивите към ТР № 5/30.05.2022 г. на ВКС – ОСГТК. По настоящото дело доказателства, от които може да се направи извод, че Р.С. при сключване на договора за цесия съзнателно, въпреки че е разбирал какво подписва, не е искал да се обвърже от такъв договор, липсват.

За яснота следва да се посочи, че възражението за унищожаемост на цесията поради въвеждане в заблуждение на цедента също е ненадлежно въведено от длъжника. Съгласно нормативно установеното правило в разпоредбата на чл. 32 ЗЗД, унищожение може да иска само страната (по сделката), в чийто интерес законът допуска унищожаемостта (това е този участник в сделката, чието волеизявление е опорочено). Следователно длъжникът не може да иска унищожаването на договора за цесия, по който не е страна, както не може да иска развалянето или прекратяването му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица, каквото лице е и длъжникът, само по силата на изрична правна норма, каквато не е налице по отношение на договора за цесия. Освен това, въвеждането в заблуждение е порок, относим към основанието за унищожаемост на сделката измама по чл. 29 ЗЗД, съгласно която норма, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Следователно фактическият състав на това основание изисква извършването на активни действия, чрез които се формира невярна представа относно елементи на сделката в лицето, което чрез така формираната невярна представа, се мотивира да я сключи. От показанията на св. Р.С. не се установява ищецът (негови служители) умишлено да е извършил действия, създаващи невярна представа у него относно предмета на сделката или друг нейн елемент. Всъщност от казаното от свидетеля се установява, че договорът му е прочетен от нотариуса и разяснен, но в представите му той не е възприеман от него с последиците, които действително поражда. Това не съставлява основание за унищожаване на договора поради измама, защото погрешните представи, дори да има такива, не са предизвикани чрез въвеждане на цедента в заблуждение от ищеца. Несъзнаваното несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора относно неговия предмет или лицето, с което същата е сключена, представлява основание за унищожаване на договора при грешка, а не при измама.

Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави. В случая договорът за цесия е възмезден и не е налице толкова съществена нееквивалентност на престациите, която да прекрачва разумната граница на свободата на договаряне – вземане в размер на 35 000 лева е прехвърлено срещу цена от 19 990 лева.

Настоящият състав намира, обаче, че договорът за цесия е нищожен на друго предвидено в закона основание – чл. 26, ал.2, пр. първо от ЗЗД – поради невъзможен предмет с оглед естеството на вземането за обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, и дадените разяснения с Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка (иск за изпълнение по чл. 79 ЗЗД и др.), ответникът може да противопостави правоизключващи възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея. Прието е, че и при липса на такива възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката или от събрани по делото доказателства, от които тя може да се установи. Невъзможността на предмета като основание за нищожност на сделките може да е правна или фактическа. Когато невъзможността на предмета е правна, тя може да се установи от самия договор и тогава съдът трябва да я констатира служебно. Когато невъзможността на предмета е фактическа и не произтича от договора, съдът няма задължение да я разкрие.

При съобразяване с указанията по цитираното тълкувателно решение съдът приема, че договорът за цесия от 28.04.2021 г., с който увреденото лице прехвърля вземането си за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък при настъпило застрахователно събитие, е нищожен поради правна невъзможност на предмета на сделката - чл. 26, ал. 2, предл.1 ЗЗД, като нищожността произтича пряко от сделката и събраните по делото доказателства. Обезщетението за неимуществени вреди, макар и парично имуществено право, е строго лично такова, чието упражняване зависи от личната преценка на титуляра му и не може да бъде предмет на договор за цесия, защото това противоречи на естеството на вземането. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да поправи вредите (защото това е обективно невъзможно), а да възмезди лицето, понесло неимуществените вреди и чрез получените пари то да си достави блага, различни от засегнатите. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията на увредения, като му се предостави друго – различно от засегнатото благо. Това компенсиращо благо, което има предназначение да възмезди увреденото лице за понесените страдания, не може да съществува отделно от лицето, за което е предназначено, защото това би компрометирало и обезсмислило компенсаторната му функция, свързана с причинените болки и страдания. Това право поначало е ненаследимо, като изключение са само случаите, в които правото вече е било упражнено от увреденото лице (извънсъдебно пред задълженото лице, в който случай наследниците са легитимирани да предявят иск при отказ на задълженото лице да плати, или чрез иск - в който случай наследниците имат право да встъпят в образуваното по иска на наследодателя им съдебно производство по силата на настъпилото процесуално правоприемство) и то почине преди изплащане на обезщетението или в хода на висящия процес. Веднъж упражнено, правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди има титуляр само увреденото лице или след неговата смърт – наследниците му, защото това право обслужва само и единствено цели, пряко свързани с личността на увреденото лице. Поради това предметът на прехвърлянето по процесната цесия противоречи на естеството на вземането – да компенсира единствено и само правоимащия, претърпял неимуществените вреди, с оглед на което договорът, с който се прехвърля такова вземане, има невъзможен предмет (непрехвърлимо по естеството си вземане) и на това основание е нищожен.

На основание изложеното съдът приема процесния договор за цесия за нищожен, поради което ищецът не е материалноправно легитимиран да получи претендираната част от обезщетение за неимуществени вреди и предявеният от него иск, като неоснователен, следва да се отхвърли.

С оглед обусловеността му от изхода на спора по главния иск, неоснователен се явява и искът по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата.

По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът. Той е направил такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 100 лева с ДДС и за депозит за призоваване на свидетел в размер на 50 лева – общо 4 150 лева, които ищецът на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден да му заплати. Възражението на ищеца за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, като съдът съобразява и обстоятелството, че уговореното от ответника възнаграждение без ДДС (каквото следва да се начисли поради регистрирането на адвоката по ЗДДС), е в по-нисък размер от уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение без ДДС.

Мотивиран от горното Съдът