Решение № 178 от 15.12.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 298/2025 г.

Производството е по реда на глава XХІ от НПК. С присъда рег. № 3 от 27.01.2025 г. по НОХД № 20235100200427/2023 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд подсъдимият П. Д. В. е бил признат за виновен за престъпление по чл. чл. 219, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 НК му е била наложена кумулативна санкция от пет месеца лишаване от свобода и глоба от 500 лева. Изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. С цитирания съдебен акт подс. П. Д. В. е бил признат за невинен и и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. На основание чл. 189, ал. 3 НПК първият съд е възложил за заплащане в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски на досъдебната и съдебната фаза на процеса. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия П. Д. В. ведно с допълнения към същата. Релевират се доводи за превратното тълкуване на доказателствената маса. Отправят се и критики към процесуалната дейност на съда, довела до съществено нарушение на процесуалните правила. При условията на алтернативност, от въззивния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по и по второто от повдигнатите му обвинения или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Срещу присъдата, в оправдателната й част, е постъпил протест от Окръжна прокуратура – Кърджали. В същия се релевират доводи за това, че при възприетата от първия съд фактическа обстановка, подсъдимият П. Д. В. е осъществил състава и на престъплението по чл. 311 от НК. Представителят на държавното обвинение намира, че подсъдимият в качеството си на длъжностно лице – г. е. в сектор „Обществени поръчки“ в отдел „Административно-правно и информационно осигуряване“ в Общинска администрация – К., в кръга на службата си да осъществява предварителен контрол за законосъобразност по реда на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС по отношение на поемане на задължения и/или извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, е съставил официален документ, в който е посочил невярно в контролния лист, че разходът съответства с поетото задължение, а искането за извършването на разход е отговаряло на утвърдена преди това заявка за поемане на задължение, както и е посочил невярно в контролния лист, че първичният счетоводен документ е верен и че правилно са изчислени количествата и сумите по него. Представителят на държавното обвинение допълва, че вярното обстоятелство е, че първичният счетоводен документ е верен и че правилно са изчислени количествата и сумите по него. Невярно обстоятелство е това, че разходът съответства на поетото задължение, тъй като заявка за поемане на задължение не е изготвяна от главен специалист бюджет в Кметство село К.. За това предварителен контрол за законосъобразност на такава заявка не е бил осъществяван към момента на извършване на предварителния контрол от страна на П. Д. В.. Прокурорът също така намира, че невярно обстоятелство е и това, че фактурата отразява вярно и правилно изчислените количества и суми в нея, тъй като П. Д. В. при извършване на предварителния контрол не е разполагал с документи, приложени към фактурата, от които да заключи, че дейностите, количествата им и сумите във фактурата са вярно изчислени. Представителят на държавното обвинение навежда и доводи, че от субективна страна деянието е било извършено умишлено с пряк умисъл и със специална цел. Счита, че в случая подсъдимият с едно деяние, при разнородна идеална съвкупност, е извършил престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК и по чл. 311, ал. 1 от НК. Намира, че не е налице привидна идеална съвкупност от двете престъпления, при което съставът на това по чл. 219, ал. 1 НК поглъща този на чл. 311, ал. 1 НК, защото престъплението безстопанствеността не съдържа винаги в себе си признаците на лъжливото документиране в официален документ. От въззивния съд се иска присъдата да бъде отменена в оправдателната й част, като вместо това подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване и на инкриминираното деяние по чл. 311, ал. 1 от НК, като му се наложи наказание от една година лишаване от свобода. Иска се и приложение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК. По делото е постъпила и въззивна жалба, ведно с допълнения към същата, изготвени от адв. Е. П. в качеството й на защитник на подс. П. Д. В.. В същите, насочени срещу присъдата в осъдителната й част, се релевира, че при постановяване на съдебния акт са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Защитата намира, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК. Излагат се и съображения за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като деянието по чл. 219, ал. 1 НК, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, е с явно незначителна обществена опасност. Инкриминираната сума от 11 431, 20 лева с ДДС е била възстановена по сметка на Община К. от фирмата – изпълнител на СМР „Б. инвест“ ООД – К. значително време преди образуване на досъдебното производство. Излагат се подробни съображения за това, че подсъдимият е изпълнил задълженията си на финансов контрольор, доколкото представената фактура за СМР, която е била двустранно подписана, е изпълнявала функцията на валидно сключен договор. Защитата сочи, че съставената докладна записка до Кмета на Община – К. и извършените разчети не дават основание да се приеме, че разходът не съответства на поетото задължение. Развиват се и аргументи, че количествата и сумите по представената фактура са били коректно проверени, доколкото от страна на контрольора се следи за правилното изчисляване на количествата и сумите във фактурите, а не за тяхното действително извършване. Последното е обект на проверка от инвеститорския контрол, приемащ работата след съответните замервания на място. При условията на алтернативност, се прави оплакване и за явна несправедливост на наложената кумулативна санкция, като защитата намира, че няма пречка да бъдат наложени минималните предвидени в закона наказания. Също при условията на алтернативност, от въззивния съд се иска да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. В хода на съдебните прения, представителят на прокуратурата пледира, че обвинението, за което е бил признат за виновен подсъдимият е било доказано по несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Намира, че по делото са били събрани доказателства, които подкрепят приетата от първата инстанция фактическа обстановка, което се отнася и до експертизите, в които участват вещи лица с необходимия професионален ценз в съответните области. Мотивира се и тезата, че при приетата фактическа обстановка, двете престъпления, които са били вменени на подсъдимия, са били извършени при условията на разнородна идеална съвкупност, поради което не се намират в положение на поглъщане. В тази връзка мотивите на окръжния съд, с които е бил оправдан подсъдимият, се приемат за незаконосъобразни. Според прокурора, правната теория допуска да е налице непредпазлив резултат при едно от престъпленията и умисъл при другото, когато, както в случая, са в положение на разнородна идеална съвкупност. По повод доводите на защитата, изложени в жалбата прокурорът, пледира за тяхното отхвърляне, доколкото всеки от тях е бил представен на вниманието на първоинстанционния съд и по всички аргументи на защитата от страна на първия съд, е било взето адекватно становище. Адв. П. - защитник на подсъдимия, в хода на съдебните прения, моли същият да бъде оправдан и по обвинението, за което е бил осъден с присъдата на окръжния съд, тъй като не е доказано по категоричен и безспорен начин. Пледира, че първата инстанция не е направила опит да изследва въпроса може ли инкриминираната фактура да играе ролята на договор между страните, доколкото вместо такова съглашение е било съставен двустранно подписан друг документ. Намира, че подсъдимият е процедирал правилно, като е приел, че не е необходим договор за извършените услуги и вярно е установил, че количествата и сумите в документа са били изчислени правилно. Подсъдимият не е имал задължение да прави проверка дали действително са били извършени СМР. Отговорни за тази проверка в общината са други длъжностни лица от службата за инвеститорски контрол, които приемат на място извършената работа. Моли да се има предвид и това, че възстановяването на платеното е станало на 15.02.2019 г., а делото е било образувано 4 години след това. Защитата релевира, че случаят е маловажен, тъй като деянието само формално осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, доколкото имаме явна незначителна обществена опасност, поради което моли въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. При условията на алтернативност, защитата пледира размерът на наложените на подсъдимия наказания да бъде намален. В хода на съдебните прения, подс. П. В. поддържа доводите и съображенията на своя защитник. Сочи, че следва да се прави разграничение между предварителен контрол с попълване на контролен лист и финансова ревизия. Той не е имал възможност да извършва последващ контрол, което било правомощие на органи като АДФИ и Сметната палата. В последната си дума П. В. моли да бъде оневинен. Пловдивският апелативен съд, като прецени изложените в жалбите доводи, становището на страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното. Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена от първоинстанционния съдебен състав. Всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са били правилно установени, като от материалите по безспорен начин се изяснява извършването на деянието, за което е бил признат за виновен подсъдимия, неговото авторството, механизма на осъществяването му, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при което е било извършено. Първата инстанция е установила факта на деянието, като задълженията на този съд по установяване на обективната истина са изпълнени и деянието, описано в съдебния акт, напълно съответства на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство и съдебното производство. Подаденият по делото протест, не дава основание да се приеме, че изводите на първата инстанция следва да се коригират от настоящия съд, тъй като въззивната изцяло възприема доводите и аргументите на първия съд. С подадените протест и жалба, на практика, не се оспорва приетата от окръжния съд фактическа обстановка, като се релевират други доводи, свързани с приложеното на правото във връзка с установените факти. Ето защо, Апелативен съд - Пловдив приема изцяло изложената в мотивите на окръжния съд фактическа обстановка в следния смисъл: Община К. като юридическо лице на бюджетна издръжка е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. В периода 10.11.2015 г. до 08.11.2019 г. С. Ю. бил кмет на с. К., Община К.. През 2018 г. кметството било второстепенен разпоредител с бюджетни средства по бюджета на Община К.. С решение № 4/31.01.2018 г. на Общински съвет - К. т. 8 кметьт С. Ю. изпълнявал бюджета на Община К. в частта му за Кметство К.. 3а бюджетирането и отчитането на получените средства в кметството имало финансово-счетоводно звено с щатна длъжност „главен специалист по бюджета“, на която била назначена М. Б.. Разходо-оправдателните документи от външни контрагенти на кметството се представяли в кметските финансово- счетоводни звена за осчетоводяване и съхранение, които изготвяли месечни, тримесечни и годишни финансови отчети на първостепенния разпоредител с бюджет Община К., която изготвяла консолидиран отчет за Община К. и го представяла в определените срокове в министерството на финансите и в Сметната палата. Кметство с. К. разполагало със собствена банкова бюджетна сметка, по която получавало трансфери на средства от Община К.. Чрез нея извършвало и разплащания на разходи за бюджетни дейности. От 2011 г. в с. К. имало проблем с пропадания на подпорна стена и необходимостта от изграждане на нова подпорна стена в началото на улица „П.“ зад сградата на кметството. Стената била полусъборена, като при придошли води през зимата и пролетта, те се задържали на улицата, образували се локви и водата се застоявала с месеци на терена, като влизала в мазетата и в къщите. Не била налична и обратна канализация. През 2013 г. и 2015 г. кметът С. Ю. представил в Община К. докладни, в които посочвал, че посочената подпорна стена е паднала и разрушена вследствие на поройните дъждове, цялата улица е в кал и тротоара е с изпотрошени плочи на пътя и е реална заплаха за движещите се хора и МПС, като настоявал за отстраняването в най-кратък срок на този неотложен проблем. През годините С. Ю.провел разговори с кмета на Община К. Х. А. и със заместник кмета на Община К. по „Общинска собственост и икономическо развитие“ М. Д. А., като получавал обещания за решаване на проблема с подпорната стена, но не били предприети никакви действия от страна на общината. В началото на 2018 г. M. А. се обадил по телефона на С. Ю. и му казал, че има средства за изграждане на подпорната стена, като той „ще пусне“ фирма, която да извърши това. Съобщил и името на фирмата, но кметът на селото не го запомнил. През април 2018 г. неустановено по делото лице занесло в Кметство с. К. на свидетеля С. Ю. в оригинал двустранен протокол от 11.04.2018 г. за извършени и подлежащи на заплащане натурални видове строителни и монтажни работи с положен подпис и печат за изпълнител „Б. инвест“ ООД и оригинал на попълнена от издателя - изпълнител фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД с EИК ••••• за услуга с багер, транспорт и бетон на стойност 11 431, 20 лева, а не за изграждане на подпорна стена. По нареждане на управителя на дружеството П. П. П. фактурата била подписана за съставил от П. В. Г., както и за изпълнител в протокола. Към онзи момент Г. заемала длъжността „главен счетоводител“ във фирмата (видно от заверено копие от трудов договор от 04.09.2017 г.). След изготвянето им, П. Г. предала на управителя протокола и фактурата. Във фактурата били отразени услуга с багер 16 м/с на единична цена 450 лева на стойност 7 200 лева, транспорт 11 курса на единична цена 60 лева на стойност 660 лева и 17 куб. метра бетон на единична цена 98 лева на стойност 1 666 лева. В протокола от 11.04.2018 г. било посочено, че подписаните представители на Кметство с. К.: С. Ю. и на „Б.инвест“ ООД - П. П., след проверка на място установили, че към 11.04.2018 г. са завършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол и приложенията към него, следните натурални видове строителни и монтажни работи: - 17 куб. метра бетон на единична цена по ПСД 98.00 лева на стойност 1 666.00 лева; - услуга с багер 16 м/с на единична цена 450.00 лева на стойност 7 200.00 лева; - транспорт 11 курса на единична цена 60.00 лева на стойност 660.00 лева. В протокола облагаемата сума от 9 526.00 лева била увеличена с 20% ДДС в размер на 1 905.20 лева и крайната цена в протокола била 11 431.20 лева. Договор между „Б. инвест“ ООД - К. и Кметство с. К., Община К., респективно с Община К., за извършване на СМР по фактурата не бил съставен и подписан, като не била проведена и процедура по Вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки в Община К. (ВПУЦОПОК). Г. Д. Б. - тогава специалист „ГРАО“ към Община К. с месторабота в Кметство с. К., подписала фактурата за получател, като саморъчно написала трите си имена в същата фактура. Посочените документи не били входирани в деловодството на кметството. Кметът на с. К. - С. Ю. не подписал протокола от 11.04.2018 г., тъй като му било известно, че подпорната стена не била изградена, т. е. работата, описана в протокола, не била извършена към датата на съставяне на протокола и на издаване на фактурата. Заместник кметът на Община К. - М. А., след получаването на протокола и фактурата в кметството, казал на С. Ю. да пусне искане за одобряване на разход от Община К.. Кметът С. Ю. предал фактурата и протокола за приемане на СМР на М.Б. Б. - финансист в Кметство с. К. и главен специалист по бюджета. Наредил й да изготви и искане по образец Приложение № 2 за извършване на разход от 23.04.2018 г. от Кметство с. К., Община К. по фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД, гр. К. на Кметство с. К., Община К., за услуга с багер, транспорт и бетон със сума за плащане 11 431, 20 лева с ДДС. Същата изготвила искането за извършване на разхода и се подписала срещу заявител. На 23.04.2018 г. искането било занесено от служител на Кметството в с. К. в Община К. - във финансовия отдел на общинска администрация, където било оставено на бюрото на подс. П. В.. Към искането било приложено копие на фактурата. Искането било входирано в регистъра за искания за разход от подс. П. В. с № 15/23.04.2018 г. Самият П. В. бил назначен със заповед № 7/14.02.2008 г. за държавен служител на длъжността „финансов контрольор“ в Община К. на 18.02.2008 г. Със Заповед № 2/01.10.2013 г. П. В. бил преназначен от длъжността „финансов контрольор“ на длъжността „г. е.“ в сектор „Обществени поръчки“ (ОП) в Община К., считано от 01.10.2013 г. в отдел „Административно, правно и информационно осигуряване“ (АПИО) в общинска администрация К.. В чл. 13, ал. 1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) се предвижда, че ръководителите на организациите по чл. 2 (Община К. е бюджетна организация от публичния сектор по смисъла на Закона за публичните финанси) въвеждат контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска. Според ал. 3 ръководителите създават и прилагат контролни дейности, които включват и предварителен контрол за законосъобразност, който може да се извършва от назначени за целта финансови контрольори или други лица, определени от ръководителя на организацията. Редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол се определят от ръководителите на организациите по чл. 2 в съответствие с указанията на министъра на финансите (ал. 4). Със Заповед № 963/01.10.2013 г. кметът на Община К., на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), считано от 01.10.2013 г. разпоредил предварителният контрол за законосъобразност по реда на чл. 13 ал. 3 т. 5 от ЗФУКПС и Указанията за осъществяване на предварителен контрол на Министъра на финансите да бъде извършван, както следва: по отношение на поемане на задължения и/или извършване на разходи над 1000 (хиляда) лева от първостепенния разпоредител и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Било разпоредено предварителният контрол да се осъществява от Д. К. Д. - главен експерт в отдел „Финансово счетоводно осигуряване“ и от подс. П. Д. В. - главен експерт в отдел „Правен“. В т. 2 от заповедта било разпоредено, че посочените длъжностни лица осъществяват всички функции на финансов контрольор в Община К.. В длъжностната характеристика за длъжността „г. е.“ в сектор „ОП“ в отдел „АПИО“, подписана от подс. П. В. на 09.02.2016 г. като преки негови задължения били включени: осъществяване на постоянен и непрекъснат предварителен контрол за законосъобразност на цялата дейност на администрацията, предварителен контрол на процедури за възлагане на обществени поръчки, предварителен контрол при придобиване на активи/услуги, както и изготвяне на необходимите документи след извършване на предварителен контрол; да следи за компетентността на длъжностното лице, което поема задължението или извършва разхода, да осъществява постоянен и непрекъснат контрол, регистриране и отчитане изпълнението на обществени поръчки в Община К., съгласно списъка за финансиране на капиталовите разходи и в съответствие с изискванията на ЗОП и нормативните документи, изготвя необходимите документи след извършване на контрол за изпълнени обществени поръчки, да спазва и прилага изискванията на СФУК, да води регистъра за изпълнението на обществените поръчки на Община К., както и да изпълнява и други функции, възложени със заповед на кмета на общината. Със заповед № 200/17.02.2016 г. кметът на Община К. утвърдил като част от системата за финансово управление и контрол на Община К. Процедура за предварителен контрол при поемане на финансови задължения и извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджет в община К. (ППКПФЗИРВРБОК). Цитираната процедура регламентирала извършването на предварителен контрол при поемане на задължение (раздел I) и предварителен контрол при извършване на разход (раздел II). В т. 2 на раздел I от тези правила поемането на задължение било дефинирано като действие, означаващо поемане на финансов ангажимент от ръководството, от което се пораждат плащания за второстепенния разпоредител. Предварителният контрол при поемане на задължение следвало да се извършва преди предприемане на действията по поемане на задължение. В случая с възлагането на „Б. инвест“ ООД гр. К. да извърши СМР по ремонта, респ. изграждането на подпорната стена на ул. „П.“ в с. К.- Община К., предварителният контрол при поемане на задължението е следвало да се извърши преди да се пристъпи към възлагане на дружеството да извърши строително-ремонтните дейности. В т. 3 от ППКПФЗИРВРБОК било посочено, че се регламентира извършването на предварителен контрол при поемане на задължения от кметове - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, като на този контрол подлежи всяко поемане на задължение и извършване на разход над 300 лева за кметствата. Процесът на поемане на задължение следвало да предшества всяко извършване на разход. В настоящия случай, преди да бъде подадено искане за извършване на разход № 15/23.04.2018 г., е следвало да бъде изготвена и подадена от главен специалист по бюджет в Кметство с. К. заявка за поемане на задължение (Приложение № 1), като към нея е следвало да се приложат всички съпроводителни документи, които носят информация за оценка на потребността от средства. Тази заявка следвало да се представи на главния експерт на общината, в това число и на подсъдимия П. В., който да извърши формална проверка за комплектованост и пълнота на заявката, след което да я регистрира в Регистър за заявките. Съгласно т. 3.3. от раздел I на ППКПФЗИРВРБОК, главният експерт извършва проверка за компетентност на лицето, поело задължението, като съответства ли задължението на бюджетните параграфи и наличието на бюджет се проверявало от главните специалисти по бюджет на кметствата, които при съответствие отбелязвали проверката чрез полагане на подпис в заявката за поемане на задължение - Приложение № 1. Главният експерт извършвал проверка и за аритметична вярност, необходимост от провеждане на процедура по ЗОП и за съответствие на задължението с нормативните изисквания. При съответствие отбелязвал, че е извършена проверка чрез полагане на подпис в заявката за поемане на задължение в Приложение № 1. След извършване на всички проверки главният експерт следвало да изрази писменото си становище по искането за поемане на задължение, Приложение № 1. При положително становище, заявката се връщала на главните специалисти бюджет в кметствата, които представяли за подпис заявката за поемане на задължение на кмета на кметството. При отказ на главния експерт да одобри поемането на задължение, изразен с мотивирано писмено становище, адресирано до второстепенния разпоредител с бюджетни кредити, заявката за поемане на задължение се представяла на кмета за становище. Кметът, като второстепенен разпоредител изразявал писменото си становище чрез полагане или неполагане на подпис върху заявката за поемане на задължение Приложение № 1. При отрицателно становище на главния експерт, кметът можел да одобри заявката за поемане на задължение, като в този случай главният експерт се освобождавал от отговорност. При отрицателно становище от страна на кмета, задължението не се поемало от главния експерт. Раздел II от ППКПФЗИРВРБОК уреждал предварителния контрол при извършване на разход от второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. На предварителен контрол подлежал всеки разход над 300 (триста) лева. Този контрол се осъществявал с попълване на искане за извършване на разход (Приложение № 2) и се извършвал от длъжностно лице с възложени функции със заповед на кмета на Община К. за извършване на предварителен контрол за законосъобразност - главен експерт. В т. 3 от раздел I било посочено, че главните специалисти бюджет на кметства изготвят искания за извършване на разход (Приложение № 2), като всяко искане трябва да отговаря на утвърдена заявка за поемане на задължение. В разглеждания случай, процесното искане за разход № 15/23.04.2018 г. за заплащане на извършени СМР по фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД, гр. К. на Кметство с. К., Община К., за услуга с багер, транспорт и бетон със сума за плащане 11 431, 20 лева с ДДС, е следвало да отговаря на утвърдена преди това заявка за поемане на задължение от кметството за възлагане на фирма за извършване на тези СМР. Такава заявка не е била изготвена от главен специалист бюджет в Кметство с. К., нито е била представена на главен експерт в Община К. - за извършване на предварителен контрол за законосъобразност. В писмо с изх. № 11-02-18- (1)/28.03.2023 г. на кмета на Община К. в т. 7 се сочи, че не е имало изготвена заявка за поемане на задължение от страна на Кметство с. К.. Имало издаден контролен лист с № 15/23.04.2018 г. за 11 431, 20 лева, който по процедура следвало да се съхранява в архива на Кметство с. К.. В т. 4 от раздел II на ППКПФЗИРВРБОК било разписано, че главният експерт извършва проверка за компетентността на лицето, разпоредило извършването на разхода; проверка за съответствие на разхода с поетото задължение; проверка за съответствие на първичните счетоводни документи, включително правилно ли са изчислени количествата и сумите по тях, като при съответствие главният експерт отбелязвал проверката чрез полагане на подпис в искането за извършване на разход (Приложение № 2). След извършване на всички контроли по искането за извършване на разход главният експерт изразявал становището си писмено в искането за извършване на разход (Приложение № 2). При отрицателно становище на главния експерт искането за извършване на разход се представяло на кмета на второстепенния разпоредител за становище. При положително становище на главния експерт, искането за извършване на разход се предавало на главните специалисти бюджет в кметствата, които представяли за подпис искането за извършване на разход на кмета на кметството. Кметът, като второстепенен разпоредител, изразявал писменото си становище чрез полагане или неполагане на подпис върху искането за извършване на разход Приложение № 2. При положително становище от страна на кмета, искането се връщало на главния специалист бюджет. След извършване на плащането искането за извършване на разход се архивирало, към разплащателните документи - фактура и платежни нареждания. Със заповед № 199/17.02.2016 г. кметът на Община К. утвърдил като част от системата за финансово управление и контрол в Община К. Правила за функциониране на системата за финансово управление и контрол на Община К.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Правилата за функционирането на системата за финансово управление и контрол (СФУК) кметът на Община К. отговарял за разделяне на отговорностите по вземане на решение, осъществяване на контрол и изпълнение, както и за прилагането на предварителен контрол за законосъобразност, като основен елемент на СФУК, съгласно Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) и указанията за прилагането му от Министъра на финансите. В чл. 9, ал. 4 на Правилата за СФУК било посочено, че всички служители на общината отговарят за осъществяване на финансовото управление и контрол върху разходваните средства, съобразно своите отговорности, посочени в длъжностните характеристики, в съответствие с вътрешните нормативни актове и разпоредбите на законодателството, които са длъжни да познават в степен и обем, необходим за осъществяваната от тях дейност. Според чл. 9, ал. 6 от Правилата за СФУК вътрешният контрол се осъществявал от служители на общината, определени със заповед на кмета, а в чл. 11 от Правилата за СФУК били посочени отговорните длъжностни лица в Община К. по прилагане на СФУК, сред които били кметьт на общината, заместник кметовете, секретарят на общината, директорите на дирекции, началник - отделите, началник-секторите, както и други лица, определени със заповед на кмета на общината. Съгласно изискванията на ЗФУКПС и Правилата за СФУК предварителният контрол представлявал процедура за контрол по законосъобразността и спазването на принципите за ефективност, ефикасност и икономичност при прогнозирането и управлението на бюджетния процес и се осъществявал от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на общината, като съгласно чл. 12, ал. 2 СФУК, контролът за законосъобразност е контрол за съответствие на поеманите задължения и извършваните разходи с действащата нормативна уредба, както и с всички издадени въз основа на тях актове. В чл. 15 от Правилата за СФУК било посочено, че лицето, определено със заповед на кмета на общината, което изпълнява функции по предварителен контрол при поемане на задължение и извършване на разход в общината, е функционално независимо при изразяване на мнението си по време на служебните си задължения. Предварителният контрол се извършвал преди поемане на задължение или извършване на разход, чрез проверка на всички документи и приложенията към тях, по силата на които се поемало задължението или се извършвал разходът, а преди подписване от кмета на общината на всеки договор за поемане на задължение, той се съгласувал от юрисконсулт и главния счетоводител (чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за СФУК). Предварителният контрол се осъществявал преди вземане на решение за поемане на задължение или извършване на разходи на стойност над 1000 лева, с изключение на поемане на задължение и извършване на разход за работни заплати, електрическа енергия, телефонни услуги и ВиК, съгласно чл. 18, ал. 1 от Правилата за СФУК. Преди поемане на задължение се проверявало: компетентно ли е лицето, което поема задължението, необходима ли е процедура по ЗОП, налице ли е бюджетен ресурс, по коя дейност и съответства ли задължението на бюджетните параграфи, контрол и отговорност при прилагане на ЗДДC (чл. 18, ал. 2 от Правилата за СФУК). Съгласно чл. 18, ал. 3 от Правилата за СФУК, преди извършването на разход се проверявало: компетентно ли е лицето, заявило извършването на разхода; има ли авансови плащания при поемане на задължението; отговарят ли на изискванията първичните документи, включително и за аритметична вярност; има ли средства по бюджетния параграф към момента; по коя дейност и по кой параграф да се отнесе разхода; контрол и отговорност при прилагане на ЗДДС; съответства ли разхода с поетото задължение и спазени ли са нормативните изисквания. В чл. 18, ал. 4 от Правилата за СФУК било посочено, че контролите следва да отразяват точно, вярно и достоверно процеса на поемане на задължение и извършване на разход, за което носят отговорност компетентните лица, които имат задължението да ги осъществяват. Извършването на предварителен контрол се документирало чрез попълване на заявка за поемане на задължение или искане за извършване на разход - чл. 19, ал. 1 от Правилата за СФУК, а съгласно ал. 2 на същия член, лицето, изпълняващо функциите по предварителен контрол при поемане на задължение и извършване на разход се произнасяло относно законосъобразността на поетото задължение или извършване на разход. Според чл. 19, ал. 4 от Правилата за СФУК при отказ да се поеме задължението или извърши разхода от лицето, изпълняващо функциите по предварителен контрол, кметът на общината можел също да откаже поемането на задължение и извършването на разход, а в случаите на одобрение на заявка за поемане на задължение или извършване на разход от страна на кмета, лицето изпълняващо функциите по предварителен контрол се освобождавало от отговорност. В § 1 от раздел III на „Преходни и заключителни разпоредби“ било посочено, че неразделна част от СФУК са и всички установени с нормативен или административен акт вътрешни нормативни документи на общината. Сред основните вътрешни документи, част от СФУК, според § 6, били и Процедурата за предварителен контрол при поемане на финансови задължения и извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджет в Община К., както и Вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки в Община К.. Със заповед № 885/10.07.2017 г. на кмета на Община К. били утвърдени Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки в Община К. (ВПУЦОПОК). Според тези правила потребността от изграждане на подпорна стена на ул. „П.“ в с. К. следвало да бъде заявена в периода от 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г. и да бъде включена в графика до 30.01.2018 г. с приложимата процедура по ЗОП - директно възлагане на обществената поръчка, тъй като стойността на строителните дейности била по-малка от 50 000 лева (чл. 20, ал. 4 от ЗОП, ДВ., бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г., чл. 49 от ВПУЦОПОК), като с изпълнителя „Б. инвест“ ООД – К., следвало да се сключи писмен договор, който да се подпише от кмета на общината (чл. 49, ал. 4 и ал. 5 от ВПУЦОПОК). Целият процес по възлагане на обществена поръчка се контролирал, съобразно правилата от длъжностни лица в общинска администрация К.. Със сключения договор се определял служител, който да следи и пряко да отговаря за изпълнението му. Този служител отговарял и за приемането на работата по договора и следял за съответствието на изпълнението с изискванията по договора относно техническите спецификации, изискванията за качество и количество, както и за други параметри, съобразно предмета на поръчката и клаузите на договора. При установени несъответствия в изпълнението, това длъжностно лице не приемало изпълнението или приемало изпълнението, като в приемо-предавателния протокол описвало констатираните несъответствия и незабавно уведомявало директора на дирекцията - заявител и сектор „Правен“ за предприемане на съответните действия (чл. 41 от ВПУЦОПОК). Според чл. 49, ал. 2 от цитираните вътрешни правила извършването на разходи за доставки на стоки, услуги или строителство на стойности до прага, посочен в чл. 20, ал. 4 от ЗОП, се предшествало от оперативен документ тип „заявка“, придружен от технически спецификации и количество. Подс. П. В. към 23.04.2018 г. бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, тъй като работата му била свързана с управление имуществото на Община К., част от което управление било осъществяването на предварителен контрол за законосъобразност по реда на чл. 13, ал. 3, т. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (в редакцията преди изм. – ДВ, бр. 13 от 2019 г.) по отношение на поемане на задължения и/или извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. На 23.04.2018 г. в гр. К., подс. П. В., като г. е. в сектор „Обществени поръчки“ в отдел „Административно, правно и информационно осигуряване“ в общинска администрация К., при осъществяване на предварителен контрол по искане по образец Приложение № 2 за извършване на разход № 15/23.04.2018 г. от Кметство с. К., Община К. по фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД, гр. К. на Кметство с. К., Община К., за услуга с багер, транспорт и бетон със сума за плащане 11 431, 20 лева с ДДС, нарушил правилата в раздел II „Предварителен контрол при извършване на разход“ от утвърдсната със Заповед № 200/17.02.2016 г. на Кмета на Община К., като част от Системата за финансово управление и контрол на Община К. Процедура за предварителен контрол при поемане на финансови задължения и извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджет в Община К.. Така, подс. П. В., при извършване на формалната проверка на искането за окомплектованост и пълнота, не констатирал, че искането не е окомплектовано с необходимите съпроводителни документи - договор за извършване на СМР по представената фактура, протокол за приемане и отчитане на извършените СМР и др. Така, вместо да не приеме за регистриране неокомплектованото искане, подс. B. го приел, регистрирал в регистъра за искания за разход с № 15/23.04.2018 г., след което при извършване на проверка за съответствие на разхода с поетото задължение посочил невярно в контролния лист, че разходът съответства с поетото задължение, въпреки, че преди това заявка за поемане на задължение никога не била изготвяна. Освен това, при извършване на проверка за съответствие на първичния счетоводен документ - фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД, гр. К. на Кметство с. К., Община К., за услуга с багер, транспорт и бетон със сума за плащане 11 431, 20 лева с ДДС, подс. П. В. посочил в контролния лист, че първичният счетоводен документ е верен и правилно са изчислени количествата и сумите по него, въпреки липсата на каквито и да било съпроводителни документи, от които би могъл да извърши такава проверка за съответствие и записал в контролния лист в искането за извършване на разход писмено положително становище, че разходът може да бъде извършен. След като получили още същия ден - 23.04.2018 г. одобреното искане за разход № 15/23.04.2018 г., М. Б. го подписала за главен експерт, съответно кметът С. Ю. го подписал за ръководител на второстепенния разпоредител Кметство с. К. в частта му: „валидиране на разхода“ и наредил в платежно нареждане от 23.04.2018 г., подписано от него и М.Б., извършване на превод по сметка на „Б. инвест“ ООД гр. К. с № ••• в „Първа инвестиционна банка“ АД, офис Кърджали в размер на 11 431, 20 лева, собственост на Община К., без да са били извършени от фирмата-изпълнител дейностите по въпросната фактура. При тези нарушения на служебните задължения на подс. П. В. от ППКПФЗИРВРБОК последвали значителни щети за Община К. в размер на 11 431, 20 лева, тъй като дейностите по фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД за услуга с багер, транспорт и бетон на стойност 11 431, 20 лева, не били извършени. Така - на 23.04.2018 г. в К., подс. П. В. при осъществяване на предварителен контрол по искане по образец Приложение № 2 за извършване на разход № 15/23.04.2018 г. от Кметство с. К., Община К. по фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД, гр. К. на Кметство с. К., Община К., в цитираното искане в частта му „Контролен лист“ посочил невярно, че разходът съответства с поетото задължение без същото да отговаря на утвърдена преди това заявка за поемане на задължение. Подс. В. посочил също невярно в контролния лист, че първичният счетоводен документ е верен и че правилно са изчислени количествата и сумите по него. Като длъжностно лице - г. е. в сектор „Обществени поръчки“ в отдел „Административно, правно и информационно осигуряване“ в Общинска администрация К., натоварено в кръга на службата му да осъществява предварителен контрол за законосъобразност по реда на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС по отношение на поемане на задължения и/или извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, подс. В. е знаел, че попълненото от него в съответните части искане за извършване на разход с № 15/23.04.2018 г. ще се използва от главния специалист бюджет и от кмета на с. К. като доказателство за посочените в същия обстоятелства, за да се нареди плащането на разхода по фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД гр. К.на Кметство с. К., Община К.. Искането по образец за извършване на разход с № 15/23.04.2018 г. Приложение 2 е официален документ по смисъла на разпоредба на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като е издаден по установения ред и форма в раздел II „Предварителен контрол при извършване на разход“ от утвърдената със заповед № 200/17.02.2016 г. на кмета на Община К., като част от Системата за финансово управление и контрол на Община К. Процедура за предварителен контрол при поемане на финансови задължения и извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджет в Община К.. След като парите били преведени на „Б. инвест“ ООД гр. К. подпорната стена не била изградена през периода до края на 2018 г. Свидетелят С. Ю. няколко пъти ходил при кмета – свидетеля Х.А. и при заместник кмета – свидетеля М. А., като последният му казвал, че фирмата има много работа и ще свършат работата, за която й е платено. На 31.01.2019 г. свидетелят С.Ю.с докладна с изх. № 09/31.01.2019 г. уведомил кмета на Община К.за необходимостта от ремонт на подпорната стена в с. К. на ул. „П.“, както и отишъл при Х. А. и лично му съобщил, че парите са преведени, а подпорната стена не е изградена. Кметът на Община К. със заповед № 129/28.01.2019 г. назначил две комисии, които да направят проверка на място за всички извършени CМP през 2018 г. на територията на кметствата на Община К., като извършат необходимите действия за определяне на количественото и качественото им изпълнение. Комисиите следвало да извършат проверка и на отчетните документи на всеки обект, тяхното окомплектоване, съгласно действащата нормативна уредба, като съставят протокол за направените констатации и огледите на място. Със заповед № 138/31.01.2019 г., кметът на Община К. определил комисия, която да извърши преглед и проверка на разходваните бюджетни средства за 2018 г. в кметствата - второстепенни разпоредители с бюджетни средства, сред които и Кметство с. К., както и да извършат проверки за установяване на действително извършените СМР на възложените от тях обекти и да изготвят сравнителен анализ на извършените СМР и отчетените такива. В срок до 31.03.2019 г. комисията следвало да изготви доклад с конкретни мерки и предложения за отстраняване на нередности, ако се констатират такива. През 2018 г., в изпълнение на заповед № ОД-04-03-107/19.09.2018 г. на зам. председателя на Сметната палата, в Община К., бил извършен последващ финансов одит на консолидирания Годишен финансов отчет за 2018 г. на Община К.. В рамките на този одит на 28.05.2019 г. била извършена проверка на място от одитен екип от Сметната палата в състав: свидетелите Й. К.- главен одитор и В. М. - стажант одитор, в присъствието на кмета С. Ю. и Н. З. - старши експерт в отдел „Инвеститорски контрол и строителство“ в общинска администрация К., като представители на одитираната организация - Община К., както и на представител на ОДМВР - К. - свид. Т. В., старши инспектор в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ в ОДМВР - К.. Комисията извършила оглед на извършените СМР по изплатените фактури, вкл. по фактура № 1000001824/11.04.2018 г. и съпоставила данните от разходо- оправдателните документи и констатирала, че дейностите по фактурата не са били извършени, т. е. че подпорната стена не била изградена. Бил съставен протокол за извършената проверка Приложение № 2.3.11 от 29.05.2019 г. В Одитен доклад на Сметната палата № 0400310718 за извършен финансов одит на консолидирания годишен финансов отчет на Община К. за 2018 г. било посочено, че през 2018 г. в Община К.са били изплатени бюджетни средства за неизвършени строително-монтажни работи на основание съставени от доставчика на услуги (по фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД, гр. К. фиктивни разходо-оправдателни документи: фактури, протоколи за приемане на извършената работа). Разходите, според доклада, са били изплатени и осчетоводени във второстепенния разпоредител Кметство с. К., Община К., като сумата е била възстановена от доставчика през 2019 г. В доклада са били отразени следните съществени недостатъци на вътрешния контрол в Община К. през проверявания период: вътрешният контрол не е бил ефективен, в резултат на което са били допуснати съществени несъответствия и неправилни отчитания като изплащане на неизвършени СМР от кметства, второстепенни разпоредители с бюджет; контролните дейности в областта на счетоводната отчетност не са били прилагани непрекъснато през целия одитиран период и не са минимизирали риска от допускане на неправилни отчитания в Община К.; възлагането на СМР без сключени договори с указани основни параметри (единични цени по дейности и общо възнаграждение, гаранционни срокове, начин и срок на изпълнение, осъществяване на инвеститорски контрол, начин на приемане на дейностите и др.), не е в съответствие с изискванията на Закона за общинската собственост имотите - общинска собственост да се управляват с грижата на добър стопанин. С писмо с изх. № 53-00-128/30.01.2019 г. кметът на Община К. (Х. А.) уведомил „Б.инвест“ ООД - гр. К., че считано от датата на получаване на писмото следва да предприемат незабавни действия по довършване, респективно протоколиране на извършените СМР по фактура № 1000001824 /11.04.2018 г. за заплатения текущ ремонт в Кметство с. К., а ако не се предприемат незабавни действия по довършване, респективно протоколиране на извършени СМР, следва в седмодневен срок, считано от датата на получаване на писмото, дружеството да върне получените от Община К. средства. На 15.02.2019 г. „Б. инвест“ ООД - гр. К. превела по сметката на кметство с. К. сумата от 11 431, 20 лева, след което още на същия ден от сметката на кметството сумата била преведена по сметката на Община К.. Със заповед № 52/18.02.2019 г. на кмета на Община К. било прекратено служебното правоотношение на подс. П. В. на длъжността „г. е.“, считано от 18.02.2019 г. Подпорната стена на ул. „П.“ в Кметство с. К., Община К., била изградена едва през 2021 г., когато „Е. Д. Е. инженеринг“ ЕООД - гр. К.с управител Г. С. Ю. изпълнил задълженията си по договор за изпълнение на обществена поръчка № 18064-03/26.07.2021 г., сключен с Община К.с предмет „Укрепване и отводняване на ул. „П.а“ в с. К., Община К.“. Фирмата на Г. Ю. изградила отводнителна решетка, както и пропадналата част от подпорната стена, а разрушената част от същата укрепили със стоманобетон. След това - на 07.10.2021 г. бил изготвен протокол за приемане на изпълнени СМР, който бил подписан от свидетелите Г. Ю. и Н. В.- представител на Община К.. Г.Ю. издал фактура с № 0000000323/07.10.2021 г. за извършените СМР, която заедно с протокола представил в счетоводството на Община К. на стойност 32 606.00 лева с ДДС. Видно от заключението на вещото лице от сектор НТЛ при ОДМВР - Кърджали по извършената съдебна графическа експертиза по протокол № 55/23.03.2020 г.: -подписът в графа „получател“ на фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД е бил положен от Г. Д. Б.; - ръкописният текст „Г.Д. Б.“ в графа „получател“ на същата фактура е бил изпълнен от Г. Д. Б.; - подписите в графа „съставил“ на фактурата и срещу „за изпълнителя“ в протокол от 11.04.2018 г. с изпълнител „Б. инвест“ ООД гр. К. са били положени от П. В. Г.; - подписът срещу „заявител“ в искане за извършване на разход № 15/23.04.2018 г. от Кметство с. К. е бил положен от М. Б. Б.; - подписът срещу „приел“ в искане за извършване на разход № 15/23.04.2018 г. от Кметство с. К. е бил положен от П. Д. В.; - подписът срещу „кмет“ в искане за извършване на разход № 15/23.04.2018 г. от Кметство с. К. е бил положен от С. И. Ю.. Видно от протокол № 1/23-16 от 04.01.2023 г. за извършена почеркова експертиза от отдел „ Криминалистика“ в НСлС: - ръкописният текст без текста за получател във фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД, е бил изписан от П.Г.; - подписите, положени за наредителя/вносителя в платежно нареждане с дата 23.04.2018 г. са били положени от С. Ю.и М. Б.; - ръкописният текст в искане за извършване на разход № 15/23.04.2018 г. в частта „Контролен лист за извършване на предварителен контрол“, а именно „В.“ и „Разходът може да бъде извършен“ е бил изпълнен от подс. П. В.; - Подписът за „експерт" в долния ляв ъгъл, подписът за „приел“ и подписите в частта „Контролен лист за извършване на предварителен контрол“ в искане за извършване на разход № 15/23.04.2018 г. са били положени от подс. П. В.. От заключението по извършената в хода на съдебното следствие пред първия съд съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице И.Н. се установява, че сумата, използвана за плащане към „Б. ивест“ ООД, гр. К. по фактура № 1000001824/11.04.2018 г. на стойност 11 431, 20 лв. е била наредена от Община К. на 12.04.2018 г., като бюджетното плащане е било авторизирано от В.Т. И. и Х. А. И.. Гореизложената фактическа обстановка първият съд е приел за установена въз основа на събраните и приобщени по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: чрез показанията на свидетелите С. Ю., М.Б., М. А., Г. Б., П. П., П. Г., Н. З., Т. В., Г. Ю., В. И., Р. Б., Х. И., Д. Д. и С. Б., частично от обясненията на подсъдимия П. В., както и от заключенията на извършените на подготвителната фаза съдебна графическата експретиза по протокол № 55/23.03.2020 г. и съдебна почеркова експертиза по протокол № 1/23-16 от 04.01.2023 г.; заключение по извършената в рамките на съдебното следствие на първия съд съдебно-счетоводна експертиза, които експертизи окръжният съд е имал основание да кредитира, като компетентни, правилни и обосновани; от писмените доказателства – копие от фактура № 1000001824/11.04.2018 г., с получател Кметство село К., МОЛ: С. Ю., копие от протокол от 11.04.2018 г. за изпълнени СМР, копие от платежно нареждане от 23.04.2018 г. за сумата от 11 431.00 лева, заверено копие от извлечение от банкова сметка от 15.02.2019 г. журнал на счетоводните записвания, заверено копие от платежно нареждане от 15.02.2019 г. за сумата от 11 431. 20 лева, копие за плащане от/към бюджета с получател Кметство К. от 14.02.2019 г., копие от писмо от Кмета на Община К. с изх. № 53-00-128/30.01.2019 г. до „Б. инвест“ ООД; удостоверение изх. № 20190612094846/12.06.2019 г. за „Б. инвест“ ООД; справка за възстановени суми по писма от Кмета на Община К. от 30.01.19 г. до фирми-изпълнители на СМР по кметства; писмо от Кмета на Община К. с изх. № 24-00- 789/12.07.2020 г., ведно със заверени копия от трудов договор № 67/30.12.2016 г., длъжностна характеристика и заповед № 5/15.02.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с М. Д. А., писмо от управителя на „Б. инвест“ ООД гр. К., с копие от кредитно известие № 1000001824 към фактура № 1000002038/14.02.2019 г.; заверено копие на Устройствен правилник на общинска администрация К., заверено копие на заповед № 200/17.02.2016 г., заверено копие на Процедура за предварителен контрол при поемане на финансово задължение и извършване на разход при второстепенните разпоредители с бюджет в Община К., заверено копие на заповед № 5/15.02.2019 г. на Кмета на Община К., заверено копие на молба с изx.№ 93-0026/15.02.19 г. от М. А., заверено копие на заповед № 177/15.02.2017 г. на кмета на Община К., заверено копие на трудов договор № 67/30.12.2016 г. на М. А., заверено копие на заявление от П. В. от 15.02.2019 г., заверено копие на заповед № 52/18.02.2019 г. на кмета на Община К., заповед № 2/01.10.2013 г. на кмета на Община К., заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“, заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността „финансов контрольор“, заверено копие на заповед № 7/14.02.2008 г. на кмета на Община К., заверено копие на споразумение на основание чл. 81а от ЗДСл, заверено копие от регистър на Кметство К. копие на платежно нареждане от 15.02.2019 г., копие на отчет по сметка на Кметство К. към 15.02.2019 г., характеристична справка и свидетелство за съдимост на подс. П. В.. Относно заключението по извършената на подготвителната фаза съдебно-строителна техническа експертиза, първият съд е имал основание да посочи, че същата е неотносима към предмета на доказване доколкото СМР са били извършени след процесното деяние и след изграждане на подпорната стена в с. К. от фирма различна от „Б. ивест“ ООД, гр. К., а именно от „Е. Д. Е. инженеринг“ ЕООД, гр. К.. В съответствие с материалите по делото първият съд е отчел, че събраните по делото доказателства са еднопосочни за съществените обстоятелства – относно длъжностното качество на подсъдимия В. и трудовите му задължения, действията на подсъдимия във връзка с извършваната от него проверка по ЗФУКПС при осъществяване на предварителен контрол по процесното искане за извършване на разход № 15/23.04.2018 г. и следващата се проверка за съответствие на разхода с поетото задължение, изготвянето и подписването на процесните документи; неизграждането от страна на „Б. ивест“ ООД на въпросната подпорна стена и описаните във факрура № 1000001824/11.04.2018 г. услуга с багер, транспорт и бетон, както и извършеното плащане по цитираната фактура; създадената организация на работа и контрол във връзка с финансовата дейност в Община К., като доказателствата подкрепят възприетата от първия съд фактическа обстановка. Правилно първият съд е дал вяра на гласните доказателствени източници, с изключение на показанията на свидетеля М. Д. А., който е твърдял, че като заместник кмет на Община К.и не се е обаждал на никой от Кметство с. К., нито на кмета, нито на друг, и не е ги е уведомявал, че е намерил фирма, която да извърши нужните ремонтни дейности в селото, както и че не е казвал на М.Б. или друго лице от Кметство К. да извършват плащане на „Б. инвест“ по издадената от фирмата фактура, тъй като тези му показания се опровергават от показанията на С. Ю. и М. Б., които от своя страна са логични, кореспондират както помежду си, така и с други събрани по делото доказателства; като във връзка с извършената между последните двама свидетели и М. А. очна ставка, с оглед констатираните в тази връзка противоречия в показанията им, правилно по изтъкнатите причини първият съд е възприел показанията на Ю. и Б. като хармонични и устойчиви, като доколкото очните ставки не са дали целения резултат, тъй като всеки от свидетелите се е придържал към първоначално заявеното, правилно е било отчетено, че застъпваната от М. А. теза остава изолирана от останалата доказателствена маса, а и в крайна сметка коментираният пункт от тези свидетелски показания е пълно проявление на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 НПК, с което не се съзират пороци в дейността на окръжния съд по тяхната преценка. Окръжният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия в по- голямата им част, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства по делото, като по същество не се оспорва извършения контрол по процесното искане за извършване на разход и съставения „контролен лист“, т. е., по същество няма спор по фактите. Изключение правят твърденията на подсъдимия и по същество за това се спори по делото, в какво да се изразявали задълженията му при осъществяване на предварителен контрол и проверка за съответствие на представените му документи, а именно правилно ли са изчислени сумите - като аритметичен сбор описаните във фактурата услуги и материали дали съответстват на посочената на всеки ред крайна цена и съответно правилно ли е изчислен общия сбор по фактурата, както и дали тази сума съответства на искането за разход, за които твърдения доводите на окръжния съд, които се споделят от настоящата инстанция, ще бъдат коментирани допълнително в изложението. Окръжният съд е преценил внимателно обясненията на П. В., показанията на разпитаните свидетели, както и писмените доказателства, като ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Задълбочено е преценил и експертизите по делото. Настоящият съдебен състав намира, че правилно са били възприети от първия съд всички експертизи по делото, като са били кредитирани и устните разяснения на вещите лица пред този съд. Заключенията са компетентни, обосновани и пълни, поради което правилно са били възприети от първия съд. Заключенията са били изготвени от експерти с необходимата компетентност в съответната област, били са подробно мотивирани от вещите лица, като последните са се позовавали на изследвания в научната област, свързана с предмета на експертизите, като експертизите са убедителни и намират опора в доказателствения материал по делото. Въззивната инстанция се солидаризира с направения от първостепенния съд задълбочен анализ, поради което и не се налага да бъде преповтарян отново. Посоченото от първия съд, че събраните по делото доказателства, възприети от инстанцията, са еднопосочни, кореспондират помежду си и установяват по несъмнен начин фактите, приети от първия съд, които не различават от тези, инкриминирани със самия обвинителен акт, намират пълна опора в събраните по делото материали. Доказателствените материали са били приобщени по надлежния ред от първия съд и основателно са били кредитирани. Този съд е прочел и приобщил по реда на чл. 283 НПК доказателствата от досъдебното и съдебното производство, подробно изброени по-горе. По този начин съдът надлежно е приобщил събраните в хода досъдебното и съдебно производство доказателствени източници. Ползвал е експертните познания на вещите лица по изслушаните експертизи. Коректно първият съд е съобразил двойствената природа на обясненията на подсъдимия – едновременно доказателствено средство съгласно и средство за защита. За това, достоверността им е била оценена на общо основание поотделно и в съвкупност с данните от другите доказателства и доказателствени средства. С основание първият съд е приел, че в голяма степен обясненията на подсъдимия са добросъвестни и коректни и следва да се кредитират. Свидетелските показания са били подробно анализирани, като правилно първият съд е приел, че кредитираните показания са обективни, непротиворечиви, информативни за обстоятелствата, за които се отнасят, като намират опора в материалите по делото. Със свидетелски показания са били установени факти, които свидетелите са възприели и които допринасят за разкриването на обективната истина. По делото са били разпитани множество свидетели, чиито показания са спомогнали за изясняването на фактическата обстановка. В посочения вече по-горе смисъл, изложеното от първата инстанция се споделя напълно, поради което няма да бъде преповтаряно. Събраните по делото доказателства са еднопосочни за съществените обстоятелства – относно длъжностното качество на подсъдимия В. и трудовите му задължения, действията на подсъдимия във връзка с извършваната от него проверка по ЗФУКПС при осъществяване на предварителен контрол по процесното искане за извършване на разход № 15/23.04.2018 г. и следващата се проверка за съответствие на разхода с поетото задължение, изготвянето и подписването на процесните документи; неизграждането от страна на „Б.инвест“ ООД на въпросната подпорна стена и описаните във фактура № 1000001824811.04.2018 г. услуга с багер, транспорт и бетон, както и извършеното плащане по цитираната фактура; създадената организация на работа и контрол във връзка с финансовата дейност в община К., като доказателствата потвърждават фактическите обстоятелства, изложени във внесения по делото обвинителен акт досежно тези обстоятелства. Въз основа на така приетата фактическа обстановка правилно и законосъобразно първият съд е приел, че подс. П. Д. В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.219, ал.1 НК, а именно: на 23.04.2018 г. в гр. К., като длъжностно лице - г. е. в сектор „Обществени поръчки“ в отдел „Административно, правно и информационно осигуряване“ в общинска администрация К., не положил достатъчно грижи за възложената му работа да осъществява предварителен контрол за законосъобразност по реда на чл. 13, ал. 3, т. 5 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор по отношение на поемане на задължения и/или извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, като при осъществяване на предварителен контрол по искане по образец Приложение № 2 за извършване на разход № 15/ 23.04.2018 г. от кметство с. К., Община К. по фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД - К. на Кметство с. К., Община К., за услуга с багер, транспорт и бетон със сума за плащане 11 431, 20 лева с ДДС, в нарушение на раздел II „Предварителен контрол при извършване на разход“ от утвърдената със заповед № 200/17.02.2016 г. на Кмета на Община К., като част от Системата за финансово управление и контрол на община К. Процедура за предварителен контрол при поемане на финансови задължения и извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджет в Община К., при извършване на проверка за съответствие на разхода с поетото задължение посочил невярно в контролния лист, че разходът съответства с поетото задължение, а искането за извършване на разход не отговаряло на утвърдена преди това заявка за поемане на задължение, както и при извършване на проверка за съответствие на първичния счетоводен документ - фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД, гр. К. на Кметство с. К., Община К., за услуга с багер, транспорт и бетон със сума за плащане 11 431, 20 лева с ДДС, включително правилно ли са изчислени количествата и сумите по фактурата, посочил невярно в контролния лист, че първичният счетоводен документ е верен и че правилно са изчислени количествата и сумите по него, без искането за извършване на разход да е било комплектовано с всички необходими съпроводителни документи - договор между „Б. инвест“ ООД, гр. К. и Кметство с. К., Община К. за извършване на СМР по фактурата и двустранно подписан Протокол за приемане и отчитане на извършените по фактурата СМР, въз основа на които съпроводителни документи би могъл да извърши такава проверка за съответствие, след което изразил в искането за извършване на разход незаконосъобразното си писмено положително становище, че разходът може да бъде извършен, и от това последвали значителни щети за община К. в размер на 11 431, 20 лева. Съображенията на първия съд се споделят изцяло, поради което няма да бъдат преповтаряни дословно, при все защитата да оспорва наличието на обективните и субективните признаци на деянието, за което е бил признат за виновен подсъдимия и пред настоящата инстанция. В случая коректно първият съд е отбелязал, че субект на общата безстопанственост по чл. 219, ал. 1 НК е длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява дейност по ръководене, управление, стопанисване или запазване на имущество, принадлежащо на стопанския субект, възложил функцията, и поверено на дееца в служебното му качество, като обхватът на възложената функция и значението за дейността на търговеца има значение за индивидуализацията на отговорността, тъй като определя дължимата от субекта грижа, съответно рисковете за търговеца при неполагането. Съгласно постоянната съдебна практика действително субектът на общата безстопанственост може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК. По делото не се спори, че подс. В. притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК предвид заеманата длъжност и възложените му функции. Правилно първият съд е отбелязал, че от обективна страна съставът на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК изисква деецът да е проявил бездействие по отношение полагането на достатъчно грижи за ръководенето, управлението или стопанисването на повереното му имущество. Неположените достатъчно грижи се оценяват конкретно с оглед на правата и задълженията, които длъжностното лице е имало в условията, мястото, обстановката и времето, при които е работило. Установяването на признака „неполагане на достатъчно грижи“, както е прието в ППВС № 7/23.12.1976 г., изм. с ППВС № 6/1984 г. и ППВС № 7/06.08.1987 г. е свързано с преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на длъжностното лице и най-вече до въпроса кои от тях не са изпълнени или нарушени. Източници на задълженията са нормативните актове или технологичните правила, невключени в нормативни актове, безспорни положения от теорията, житейската практика или такива от категорията на общопризнати правила и др. Заключението относно „неполагането на достатъчно грижи“ по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НК следва да почива на конкретно установени по съдържание бездействия или неправомерни действия, намиращи се в причинна връзка с щетата. В случая П. В. в нарушение на трудовите си задължения не е осъществил следващият се предварителен контрол за законосъобразност при осъществяване на предварителен контрол при извършване на разход по искане образец приложение № 2 за извършване на разход № 15 от 23.04.2018 г. от Кметство с. К., Община К. по фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД, гр. К. за сумата от 11 431, 20 лв., като при извършване на проверка за съответствие на разхода с поетото задължение, той посочил в контролния лист, че разходът съответства с поетото задължение, което било невярно, и че въпросната фактура е вярна и сумите и количествата по нея са правилно изчислени без искането за извършване на разход да е придружено с документи, от които би могло да се извърши такава проверка за съответствие. Подс. В. посочил в искането си, че разходът може да бъде извършен без да са налице основанията за това. В резултат на неговите действия в нарушение на трудовите му задължения въпросното плащане било извършено, от което за Община К.настъпили щети в размер на заплатената по процесната фактура сума в размер на 11 431, 20 лв. Подсъдимият има качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „б“ от НК, като му е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в Община К.. Невярното посочване от подс. В. в контролния лист, че разходът съответства на поетото задължение, без такова задължение да е поемано по съответния утвърден за това ред и без да извърши дължимата проверка за съответствие на първичния счетоводен документ - представената фактура с каквито и да било съпроводителни документи доказващи извършената описана във фактурата услуга, което е довело до заплащане на разход - услуга, която не е била извършвана, осъществява признаците на престъплението по чл. 219 ал. 1 от НК. В разрез със задълженията си, произтичащи от длъжността му, ЗФУКПС и Системата за ФУК на Община К., подсъдимият П. В. не е положил следващите грижи и контрол при изпълнение на възложената му работа, в резултат на което му поведение е причинена значителна имотна щета за Община К.. Между поведението на подсъдимият В. и настъпилата вреда на дружеството е налице пряка причинна връзка, тъй като посочвайки във въпросното искане, че разходът може да бъде извършен без да са налице основанията за това е последвала щетата за Община К.. Правилно първият съд не е възприел доводите на подсъдимия и защитника му, че неговите задължения се изразявали единствено в това да провери дали правилно са изчислени съответните услуги и материали посочени във фактурата по количество, стойност и цена като аритметичен сбор и дали съответстват като общ сбор на крайната сума за плащане по фактурата; както, че след като фактурата била подписана двустранно, то тя имала силата на договор и не било необходимо отделното сключване на такъв. Към казаното от първия съд няма какво повече да се добави. Правилно окръжният съд е отбелязал, че в случая е установено, че подс. П. В., съобразно длъжностната си характеристика, задълженията си по ЗФУКПС, Правилата за СФУК, ППКПФЗИРВРБОК, нарочните заповеди на Кмета на Община К., подробно описани и цитирани по-горе в мотивите заповед, е имал задължение да провери преди да бъде подадено искане за извършване на разход № 15/23.04.2018 г., дали има подадена от страна на Кметство с. К. заявка за поемане на задължение (Приложение № 1), ведно със всички съпроводителни документи, каквато заявка в случая е липсвала. При извършване на формалната проверка на искането подсъдимият не е констатирал, че искането не е окомплектовано с необходимите документи установяващи необходимостта на извършения по представената фактура разход и реалното му извършване, поради което е следвало да не приеме искането, а да изиска представянето на тези допълнителни документи. Приемайки така представените му документи, подс. B. е нарушил задължението си да извърши следващия се предварителен контрол преди поемане на задължение за разход. След което при извършване на проверка за съответствие на разхода с поетото задължение посочил невярно в контролния лист, че разходът съответства с поетото задължение, въпреки, че заявка за поемане на задължение никога не била изготвяна. При извършване на следващата се проверка за съответствие на представената фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б.инвест“ ООД, гр. К. на Кметство с. К., община К., за услуга с багер, транспорт и бетон със сума за плащане 11431, 20 лева с ДДС, подсъдимият В. посочил в контролния лист, че счетоводния документ е верен и правилно са изчислени количествата и сумите по него, въпреки липсата на каквито и да било съпроводителни документи, от които би могъл да извърши подобна проверка за съответствие, след което записал в контролния лист на искането за извършване на разход становището си, че разходът може да бъде извършен. Подс. В. е знаел, че след неговото положително становище, въпросното искане за извършване на разход с № 15/23.04.2018 г. ще се използва от съответните длъжностни лица като доказателство за посочените в същото обстоятелства, за да се нареди плащането на разхода по приложената фактура, както и било сторено. Аргументиарно първият съд е достигнал до извода, че подс. П. В. в длъжностното си качество, не е положил достатъчно грижи при изпълнение на възложената му работа по управление, стопанисване и запазване имуществото на Община К. и от това е последвала значителна щета за общината. Във връзка с доводите на защитата пред настоящия съд за липсата на елементите от обективна и субективна страна на престъплението, за което е бил признат за виновен В. от първия съд, следва да се каже, че визираното престъпление засяга обществените отношения, които гарантират прилагането на грижата на добрия стопанин от длъжностни лица при изпълнението на служебните им задължения по ръководене, управление, стопанисване и запазване на имуществото на стопанските субекти във всички стопански отрасли. Отношенията от обекта на защита са правно регламентирани в специални закони и страни и за дееца тези отношения имат служебно естество и той участва или въздейства върху тях в изпълнение на права и задължения, чието възлагане се основава на доверие в добросъвестността му, като добросъвестност е правно значим стандарт на поведение, тъй като деецът по силата на служебното си качество и съобразно професионалното си занимание действа при презумпция за компетентност при изпълнение на възложената служба. Деецът по чл. 219 НК не полага грижата на добрия стопанин, като обективно е могъл да я положи и е било в кръга на задълженията му като длъжностно лице да го направи. При изясняване на признаците на бездействието първият съд е изяснил в посочения по-горе смисъл какви точно грижи и при какви условия и време е бил длъжен да положи В. като длъжностното лице и кои от тях конкретно не е положил. Деецът ще не положил достатъчно грижи, защото при свята дейност в рамките на служебните си функции не се е съобразил с всички отправени към него икономически и правни изисквания. От друга страна практиката включва в задълженията на длъжностното лице и неговите усилията да се осведоми за естеството на възложената му работа. След като не е сторил това достатъчно задълбочено, следва отговаря за безстопанственост за настъпилите вреди. Няма пречка неполагането на достатъчно грижи да е довело, както в случая, до извършване на неправилни действия, но самите те всъщност представляват елемент от причинната връзка, а не от изпълнителното деяние на престъплението. С оглед на изложеното първият съд правилно е приел, че подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 219, ал. 1 НК, тъй като престъплението безстопанственост се състои в неполагането на достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на поверено имущество или възложена работа, от които са последвали значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или други значителни щети за предприятието или стопанството. Изпълнителното деяние се свежда обобщено до ненадлежно осъществяване на функциите на длъжностното лице - неизпълнение или нарушение на възложени задължения, или превишаване на властта или на правата му, които могат да са както нормативно установени, така също и да произтичат от естеството на самата работа, от житейски или общопризнати правила. Резултатът от осъществяването му се поражда не от непосредствено въздействие върху патримониума на стопанския субект, а е следствие от неправомерното поведение на дееца, несъобразено с действащите правни или обичайни правила на стопанството. Престъплението безстопанственост е резултатно и то е довършено именно с настъпването на престъпния резултат. Безспорно, посочената е настъпила в резултат на действията на В., които първият съд подробно е анализирал. Съгласно практиката на ВКС, значителни имуществени вреди са налице, когато паричната им равностойност е не по–малка от 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. Към момента, когато е осъществено престъпното деяние от подсъдимия, несъмнено установената по делото щета за общината е надхвърляла значително размера на 14 минимални работни заплати. Минималната работна заплата за страната към 23.04.2018 г., датата на извършване на деянието, е била в размер на 510.00 лева, съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г. и 14 минимални работни заплати се равняват на 7140 лева, а щетата в разглеждания случай е в размер на 11 431, 20 лева. В тази връзка правилно окръжният съд е съобразил утвърдената съдебна практика в т. 3 на ПП № 7/23.12.1976 г. на ВС, изм. с ПП № 6/84 г. и ПП № 7/87 г., че за значителността на вредните последици се решава въз основа на цялостната преценка на фактическите обстоятелства по делото. Значителността на щетата се определя на фона на важността на нарушените интереси и преди всичко - от абсолютния размер на причинените вреди, което според цитираното постановление означава, че ако вредите са значими по своя абсолютен размер, е без значение дали е огромна или не стойността на патримониума на ощетеното учреждение или предприятие. Н тази връзка ангажираните пред инстанцията доводи за бюджета на Община К. от защитата на подсъдимия, с основание са били отхвърлени. Безстопанствеността по чл. 219 НК е непредпазливо престъпление, тъй като при него деецът не допуска настъпването на обществено-опасните последици. При осъществяване на престъпното деяние подс. В. е действал при форма на вината „непредпазливост“. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. При деяние, извършено по небрежност, длъжностното лице не съзнава, че като резултат от неговите действия или бездействия ще настъпи престъпният резултат, но е имало задължението и възможността да предвиди настъпването му, ако е действало с достатъчно грижа. Десетгодишният опит към 23.04.2018 г. като извършващ предварителен контрол за законосъобразност финансов контрольор и след това и като г. е. на подс. В., особено тежките пороци в искането за разход – няма преди това извършен предварителен контрол на заявка за поемане на задължение по отношение на разхода, защото такава заявка изобщо не е била подавана, липса към искането за извършване на разход на двустранно подписан протокол за приемане и отчитане на извършените по фактурата СМР, са задължавали подсъдимия да изпълни задълженията си и да изрази отрицателно становище в искането за извършване на разход, че разходът не може да бъде извършен. Във връзка с доводите на защитата пред настоящия съд следва да се посочи, че вредата по чл. 219 може да обхваща само намаляването на активите. Такава е хипотезата например, когато при продажба на стоки с нормативно определени минимални цени стоките неоснователно са преоценени като друг вид вещи и това позволява да бъдат продадени на по-ниска цена. Последицата по чл. 219 е конкретно изменение в имуществото, което има конкретен паричен еквивалент. За да бъде съставомерна, последицата трябва да бъде значителна, като се определя от абсолютната стойност на вредата, съотношението на активите и пасивите след нанасянето, каква е засегнатата от нея част от активите, какви са обичайните загуби от обичайните рискове при изпълнение на конкретната стопанска дейност и други обстоятелства с имуществено значение. Моментът на настъпване на вредата при безстопанственост и на риска от настъпването на немаловажни вреди при общото длъжностно престъпление не само фиксира момента на довършване на съответния престъпен състав, но и момента, към който се определя видът и размерът на последицата като съставомерен признак. Този момент се определя нееднозначно според това дали имуществото, предмет на престъпление по чл. 219 е било предоставено правомерно или не. Когато вземането е възникнало при правомерно предоставяне на имуществото, но е проявено бездействие от длъжностните лица, имащи задължение да положат грижи за събирането му, вредата се определя към момента на настъпване на падежа, след който длъжникът изпада в забава. Размерът се определя към този момент на основата на несъбрания остатък. Когато имуществото е било предоставено неправомерно, както в случая, вредата правилно е била определена като стойност към момента на превеждането на паричните средства по банков път. В случая защитата излага съображения във връзка със значението на невъзстановимостта на вредата за нейната съставомерност. В тази връзка се оспорва настъпването на вредата като окончателна и невъзстановима, защото не е възникнала с неизпълнение на задълженията на В., а когато предприятието се лиши въобще от възможността да събере вземането си, а в случая средствата са били върнати от контрагента. Подобна теза не може да бъде споделена, защото неоснователно обвързва престъпния резултат със събития след деянието, които са извън контрола и умисъла на дееца. Отговорността на дееца не зависи от това дали пострадалият ползва и разполага със средства извън наказателния процес да търси компенсация на причинените му от дееца загуби. В случая при липсата на подписан договор и нередовна процедура, при които длъжностното лице е бездействало, като се е стигнало до нарушение на икономическия принцип, че плащане следва да се извърши при изпълнение на задължението са извършване на СМР, като по този начин да се обезпечи изпълнението на задължението на изпълнителя, подсъдимият като изобщо не е обезпечил последиците при неизпълнение, поради което щетата настъпва от момента, в който сумите са били преведени без насрещна престация. В случая преводът е бил извършени неправомерно (без предварително да е бил осъществен дължимия контрол по изпълнението на съответните дейности), поради което деецът следва да отговаря за цялата вреда от момента на предоставянето, независимо дали вземането е събираемо или не и дали след настъпването на вредата тя е била издължена изцяло или частично. Бъдещата възможност или вероятност тя да бъде възстановена напълно или отчасти, както и последващото възстановяване е без значение за съставомерността на извършеното, тъй като щетата вече е настъпила. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред настоящия съд, че в случая фактурата замествала договора, доколкото не намират опора в секторната уредба, подробно разисквана по-горе. В случая договорът за изпълнение на обществена поръчка е следвало да бъде сключен с Община К., поради което е нямало как подписи на служители от Кметството в с. К. в какъвто и да е документ, било той и фактура, да компенсират липсата на подобен договор, още по-малко подписите на конкретните лица при съответния второстепенен разпоредител да задължат Община К.. Отделно от това, фактурата представлява адресиран до други субекти първичен счетоводен документ по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството със законоустановени задължителни реквизити. След 01.01.2011 г. подписите на страните изобщо не са част от формата за валидност на една фактура. Ако са положени, тя инкорпорира волеизявленията на физически лица, действащи като представители на съответната страна по сделката. Ако тези лица са длъжностни, фактурата е официален документ. Ако не са – представлява частен документ. Когато подписи няма, отразеното не представлява завършен документ от гледна точка на наказателното право, при все съответствието му с действителността да може да се установява на общо основание с оглед проверката на верността на производните документи, чието съдържание се предопределя от фактурирането. В този смисъл в принципен план тя може да се преценява като писмено доказателство за описаните в нея факти, но в случая най-малкото упоменатите в самата фактура параметри не дават никаква яснота за предмета на евентуалната обществена поръчка и в частност, че става въпрос за изграждането на подпорна стена в процесното кметство, още по- малко, че работата е финализирана. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред въззивния съд, свързани с наличието на порочни практики в процесната администрация, доколкото подсъдимият е годен субект на престъплението на самостоятелно основание. Започвайки работа в процесната администрация той е съзнавал отговорността, която поема при работа на съответната длъжност, както и задължението си за спазване на нормативните изисквания във връзка с нея. Отделно от горното, в съдебната практика и теория не е налице спор, че възможността за известни контрамерки, причинният процес, поставен с деянието на определено лице, да бъде спрян и настъпването на резултата предотвратено, не се променя факта, че резултатът е предизвикан от деянието и че между тях съществува причинна връзка (в този смисъл например решение № 59/75 г. по н. д. № 54/75 г., ОСНК на ВС, както и „Наказателно право“, част 2, стр. 40-41). Законът не изисква поведението на длъжностното лице да е единствената причина за настъпването на щетата, като длъжностното лице ще отговаря, ако неговото поведение е поставило някое от условията, способствали за настъпването на престъпния резултат. Относно обвинението за извършено от подс. П. В. и на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК и подадения пред настоящата инстанция протест, въззивният съд изцяло споделя аргументите на първостепенния съд, с които В. е бил оправдан по това обвинение. В принципен план, изпълнителното деяние на лъжливото документиране в официален документ по смисъла на чл. 311 НК се изразява в съставянето на официален свидетелски документ, в чието съдържание са отразени неверни факти – т. е. такива, които не отговарят на действителността, като изисква пряк умисъл и специална цел документът да бъде използван от друго лице. Действително по делото е безспорно установено, че подс.П. В. на 23.04.2018 г. в гр. К., като длъжностно лице - г. е. в сектор „Обществени поръчки“ в отдел „Административно, правно и информационно осигуряване“ в общинска администрация К., в кръга на службата си да осъществява предварителен контрол за законосъобразност по реда на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС по отношение на поемане на задължения и/или извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, при осъществяване на предварителен контрол по искане по образец Приложение № 2 за извършване на разход № 15/23.04.2018 г. от Кметство с. К., Община К. по фактура № 1000001824/11.04.2018 г., издадена от „Б. инвест“ ООД, гр. К. на кметство с. К., Община К., за услуга с багер, транспорт и бетон със сума за плащане 11431, 20 лева с ДДС, съставил официален документ - искане по образец Приложение № 2 за извършване на разход № 15/23.04.2018 г., в частта „Контролен лист“ на който удостоверил неверни обстоятелства: посочил невярно в контролния лист, че разходът съответства с поетото задължение, а искането за извършване на разход не отговаряло на утвърдена преди това заявка за поемане на задължение, както и посочил невярно в контролния лист, че първичният счетоводен документ е верен и че правилно са изчислени количествата и сумите по него, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства. Това деяние обаче е част от състава на престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК, в извършването на което подсъдимият бе признат за виновен. Именно със съставянето, в случая попълване на искането по образец Приложение № 2 за извършване на разход № 15/23.04.2018 г., в частта „Контролен лист“, на който удостоверил неверни обстоятелства: посочил невярно в контролния лист, че разходът съответства с поетото задължение, а искането за извършване на разход не отговаряло на утвърдена преди това заявка за поемане на задължение, както и посочил невярно в контролния лист, че първичният счетоводен документ е верен и че правилно са изчислени количествата и сумите по него, подсъдимият В. незаконосъобразно е дал положително становище, че разходът може да бъде извършен и от това са последвали значителните щети за Община К.. В случая, двата състава са в отношение на поглъщане, тъй като се отнасят до различни престъпления и единият, наричан поглъщащ, съдържа в себе си всички признаци на другия, наричан погълнат. При това положение поглъщащият състав няма как да бъде осъществен без да се премине през погълнатия както е в настоящия случай. За това деянието което осъществява и двата състава следва да бъде квалифицирано само по поглъщащия, който в разглеждания случай е този по чл. 219, ал. 1 от НК. Ето защо и на основание чл. 304 от НПК, окръжният съд е признал подс. П. В. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление и по чл. 311, ал. 1 от НК. При определяне на наказанието на подсъдимия В. правилно първият съд е съобразил високата степен на обществена опасност на престъплението безстопанственост по чл. 219, ал. 1 НК, с което се накърняват обществените отношения осигуряващи нормалното функциониране и осъществяване, съобразно установените икономически принципи, на стопански дейности, характерни за стопанството въобще, а не само за отделни стопански отрасли. Този вид престъпления се извършва само от длъжностни лица, които са задължени да показват образец на строго съблюдаване на закона, което значително повишава и обществената им опасност. В тази връзка не може да се възприемат алтернативните доводи на защитата, че деянието не било обществено опасно или неговата обществена опасност била явно незначителна и затова не било престъпно, доколкото при съвкупно обсъждане на всички елементи на състава на конкретното престъпление, изложени по-горе, не се налага подобен извод. За извършеното от подс. В. престъпно деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до 5000 лв. В съответствия с материалите по делото първият съд е преценил обществената опасност на конкретното деяние като висока с оглед размера на причинената щета. При преценка на наказателната отговорност на подсъдимия, окръжният съд е отчел чистото му съдебно минало, положителните характеристични данни, съдействието му за разкриване на обективната истина и добросъвестното му процесуално поведение. При индивидуализацията на наказанието е отбелязал и факта, че финансовият контрол в Община К. е бил силно занижен и са били създадени порочни практики във връзка с разходването на бюджетни средства, както и че за настъпилия вредоносен резултат имат участие и други длъжностни лица, като заместник кмета на Община К. – М. А., С. Ю. и М. Б., което не оневинява подсъдимия. В съответствие с матиралите по делото е било отчетено и това, че щетата, макар и значителна, след извършените проверки от Сметна палата и Община К., на 15.02.2019 г. неправомерно получената от „Б. инвест“ ООД, гр. К., сума в размер на 11 431, 20 лева е била преведена, възстановена на кметство с. К., след което и възстановена по сметка на Община К.. Окръжният съд е счел, че изброените смекчаващи отговорността обстоятелства, не са от категорията на многобройните и липсвало изключително такова, което да предпоставя приложението на чл. 55 от НК, с което е наложил на подсъдимия П. Д. В. наказание съобразно правилата на чл. 54 от НК. Правилно е било посочено, че подс. В. е личност с изключително ниска степен на обществена опасност - неосъждан, с висше образование, положително охарактеризиран, глава на семейство. Работещ като диспечер във „• и •“ – К., т. е. лице с постоянна трудова заетост. Настоящият съд намира, че следва да отчете и обстоятелството, че от осъществяване на процесното деяние до момента е изминал един значителен времеви период, надхвърлящ 7 години, което също следва да бъде съобразено при определяне на наказанието. Същевременно, също така на плоскостта на смекчващите отговорността обстоятелства, настоящият съд намира, че следва да вземе предвид и осъществяването на деянието при по-леката форма на непредпазливата вина – в случая деянието е било реализирано при по-леката форма на непредпазливата вина – при небрежност, а не при условията на самонадеяност. При тези данни, въззивният съд приема, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради което предвиденото наказание лишаване от свобода, следва да се замени с пробация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване за подпис два пъти седмично за срок от шест месеца; както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл. 55, ал. 3НК на подс. П. В. не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. При определяне на вида и размера на наказанието настоящият съд намира, че следва да се ръководи от изискванията на чл. 55 НК при неговата индивидуализация, като отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. В тази връзка жалбата на защитата се приема за основателна по посочения й пункт. С така определеното наказание настоящият съдебен състав приема, че се постигат изцяло целите на генералната и индивидуалната превенция по смисъла на чл. 36 НК. С оглед на постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, правилно първият съд е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Изложените съображения мотивираха настоящият съд да измени проверяваната присъда на Окръжен съд – Кърджали в посочения по-горе смисъл. Поради изложеното АС –Пловдив,