Решение № 1541 от 26.7.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5781/2022 г.

Производството е образувано по искова молба (уточнена) на Г. Й. Д., с ЕГН ••••••••••, против ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890 – град Бургас, местност „Атия” като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, за присъждане на сумата от 15 475, 20 лева, представляваща неизплатеното обезщетение за фактически отработеното и некомпенсирано служебно време над нормативно определената месечна продължителност, изчислено като възнаграждение за извънреден труд, за периода от 01.11.2001 г. до 24.06.2022 г. (248 месеца), в размер общо на 496 дни почивки или 3968 часа, вследствие на полагащите се и неизползвани почивки след изпълнявани 24-часови дежурства в поделения на Министерство на отбраната на РБ, а именно поделения/военни формирования ••••, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска на 08.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 324, 80 лева, представляваща лихва за забава от датата на прекратяване на служебното правоотношение на 24.06.2022 година до датата на завеждане на исковата молба на 08.09.2022 година. Претендират се и направените разноски по делото. С протоколно определение от 26.06.2024 г. е допуснато изменение на предявените искове чрез увеличение на размерите им, както следва: главният иск, първоначално предявен за сумата от 15 475, 20 лева, се счита предявен в увеличения размер от 15 929, 60 лева, а акцесорният иск, първоначално предявен за сумата от 324, 80 лева, се счита предявен в увеличения размер от 333, 34 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от 01.11.2001 г. до 24.06.2022 г. ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника в неговите поделения/военни формирования 32920 - Созопол, 26590 - Созопол, 32920 - Бургас, 22480 - Бургас. Навеждат се съображения, че по време на кадровата военна служба на ищеца не му е било разрешавано в срок ползването на приблизително 496 дни почивки или 3968 часа, след изпълнявани 24-часови дежурства по график, поради което при прекратяване на служебното му правоотношение му се дължи обезщетение за превишаване на продължителността на служебното му време, отчетено като извънреден труд. В молба-уточнение ищецът посочва, че не е отправял покана до ответника за заплащане на процесното обезщетение, тъй като ответникът е изпаднал в забава от момента на прекратяване на служебното му правоотношение на 24.06.2022 г. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника юрисконсулт С., оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Не се спори, че за процесния период ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника в неговите поделения/военни формирования, като е давал 24-часови дежурства. Навеждат се доводи, че удълженото служебно време при 24-часовите дежурства по график не представлява извънреден труд, нито отговаря на понятието „извън установеното служебно време”, за което да се дължи допълнително възнаграждение като за извънреден труд, защото е в рамките на носените наряди и дежурства по график, а не ги надхвърля. Поддържа се, че компенсирането на служителя за удълженото служебно време се осъществява чрез осигуряване на намалено работно време в рамките на общата му продължителност за следващ месец, а когато поради обективни причини е невъзможно компенсирането с почивка, се допуска отчитане на извънреден труд, тъй като към този момент на месеца вече полагаемото вземане за почивка се е трансформирало във вземане на извънреден труд. Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията по съединените искове за главници и лихви на основание чл. 111, б. „а”, пр. 1 ЗЗД по отношение на сумите за периода преди 24.06.2019 г. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адвокат П., моли за уважаване на предявените искове. В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника юрисконсулт Т., моли за отхвърляне на предявените искове. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ във вр. с чл. 136а, ал. 5 вр. ал. 4 КТ, респ. чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) във вр. с чл. 158, ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба (ПКВС) и чл. 86 ЗЗД, респ. чл. 250, ал.1 от ЗОВСРБ (отм.). По главните искове: За уважаването на предявените главни искове с правна квалификация чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ във вр. с чл. 136а, ал. 5 вр. ал. 4 КТ, респ. чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) във вр. с чл. 158, ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба (ПКВС) ищецът следва да докаже, че за процесния период от 01.11.2001 г. до 24.06.2022 г. е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника в негови поделения/военни формирования, като е положил определен брой 24-часови дежурства. Ответникът следва да докаже възражението си, че е изпълнил точно задължението си да компенсира ищеца за положените от него 24-часови дежурства през исковия период. За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че за процесния период от 01.11.2001 г. до 24.06.2022 г. ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника в неговите поделения/военни формирования, като е давал 24-часови дежурства. Не е спорно също, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график, като е допускано превишаване на установената месечна продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът е бил компенсиран с почивки само за част от фактически отработеното време при полагане на дежурство, превишаващо установената продължителност на служебното време. Със заповед № ЛС-01-33 от 20.06.2022 г. на Командира на военно формирование 22480 – Бургас ищецът като ••• е бил освободен от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса, а със заповед № ЛС-01-35 от 23.06.2024 г. на Командира на военно формирование 22480 – Бургас е бил отчислен от списъчния му състав. През част от процесния период (15.04.2002 г. – 12.05.2009 г.) са приложими ЗОВСРБ (отм.) и Правилникът за кадрова военна служба (отм.). Съгласно чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена в трудовото законодателство (това се счита за удължено служебно време). При превишаване на продължителността на служебното време, извън посочената в ал. 2, с писмена заповед на командира или началника – при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет (чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.)). На основание чл. 152, ал. 1 от цитирания Правилник за кадрова военна служба (отм. – в сила до 12.06.2009 г.) общата продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи в денонощие може да бъде увеличавана с не повече от 4 часа. На основание ал. 6 от цитираната разпоредба месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. Следователно удълженото работно време по ал. 2 на чл. 203 и 24-часовите дежурства по график съгласно чл. 204 ЗОВСРБ (отм.) не са извънреден труд и за тях не се дължи възнаграждение за такъв, а се дължи допълнително възнаграждение. Настоящата законова уредба, приложима за останалата част от исковия период, съдържа идентични норми. За периода от 2009 г. и понастоящем е в сила Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр. 35/2009 г. - в сила от 12.05.2009 г.). На основание чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3. Съгласно чл. 195 ЗОВСРБ военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната. Максималната продължителност на дежурството в този случай не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа, като времето за дежурство е служебно време. Следователно, винаги щом е налице превишаване на нормалната продължителност на работното време, но до общата продължителност по чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, на военнослужещия се полага компенсация, а при некомпенсиране – заплащане на превишението като за извънреден труд. При превишаване на общата (нормална + увеличена) продължителност на военнослужещия се следва допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ. Съгласно чл. 158, ал. 2 ПКВС (отм.) извънреден е трудът, с който е превишена продължителността на служебното време, определена по чл. 203, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.), и е положен над определената месечна продължителност на служебното време, определена по реда на чл. 152, ал. 6 от Правилника, т. е. месечната продължителност на служебното време в часове се определя въз основа на броя работни дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. Разпоредбата на чл. 159 ПКВС урежда извънредния труд при полагане на дежурства по график. С чл. 7 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 г. на Министъра на отбраната, извънредният труд е определен като положителна разлика между фактически отработеното време и месечната продължителност по чл. 152, ал. 6 ПКВС (отм.), а с чл. 26.1 от същата е посочен и методът за определяне размера на дължимото за същия възнаграждение. Възнаграждението за всеки час извънреден труд, положен от кадровите военнослужещи при условията и по реда на чл. 159 ПКВС, се определя на базата на основното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 224, ал. 2 във вр. с ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), с оглед категорията на кадровия военнослужещ (чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г.). В чл. 4 е посочен конкретният, увеличен размер в проценти на възнаграждението за извънредния труд, в зависимост от това дали е положен в работен или почивен ден, официален празник и при сумирано отчитане на работното време. В чл. 3.5 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 г. е посочено, че компенсирането на часовете служебно време, положени над нормалната дневна продължителност на служебното време за даден период, трябва да се извършва в рамките на месеца, през който се полага трудът, а когато е работено в режим на удължено служебно време през последните дни на даден календарен месец, компенсирането да се извършва в рамките на следващия. Тази разпоредба е налична и в Заповед № 296 от 19.05.2011 г. на Министъра на отбраната, отменяща предходната. При тази нормативна уредба съдът приема, че удълженото служебно време при 24-часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ, но ако то не бъде компенсираното с намалено служебно време до прекратяване на правоотношението, се заплаща така, както се заплаща положен извънреден труд. В мотивите на Тълкувателно решение от 11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС също е прието, че удължаването на работното време е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време – чл. 136 КТ, чл. 194 ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г. на Министъра на отбраната. Удължаването на работното време се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт – чл. 136а КТ и чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ. Посочено е още, че положеният труд в повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства от военнослужещия, който не е компенсиран с почивка, следва да се компенсира парично. Тъй като ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, следва да се приложи общият нормативен акт – чл. 136а, ал. 5 КТ, като там е посочен начинът на изчисляването му – компенсацията се заплаща като извънреден труд. По делото е прието неоспорено заключение на вещото лице С. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че разликата между нормативно определената месечна продължителност и фактически отработеното от ищеца време за процесния период възлиза на 4484 часа. След изчисляването на превишението /разликата/ от фактически отработеното служебно време над нормативно определената месечна продължителност, въз основа на приложимите подзаконови нормативни актове и министерски заповеди, при отчитане на компенсациите, за които не е посочено точно за кой точно наряд се отнасят, към най-старите задължения на ответника, вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение възлиза на 15 929, 60 лева. Съгласно Тълкувателно решение от 11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 КТ. В процесния случай служебното правоотношение на ищеца е прекратено на 20.06.2022 г., а исковата молба е постъпила в съда на 08.09.2022 г., поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно. Въз основа на изложеното съдът приема, че предявените главни искове са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени в пълния им увеличен размер от 15 929, 60 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. По акцесорните искове: За уважаване на предявените акцесорни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, респ. чл. 250, ал. 1 от ЗОВСРБ (отм.) е необходимо да се установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Съгласно Тълкувателно решение от 11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС вземането за обезщетение за неизползвана почивка възниква с прекратяване на правоотношението, но тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно. Работодателят изпада в забава след покана по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, на практика обикновено с подаването на искова молба в съда. В процесния случая не се установява, а и не се твърди ищецът да е отправял до ответника покана за изплащане на обезщетението преди подаване на исковата молба. Следователно не е налице забава на длъжника. Въз основа на изложеното съдът приема, че предявените акцесорни искове следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. По разноските: Съразмерно на уважената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 2352 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ГПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 лева. По съразмерност ответникът има право и на разноски за заплатеното от него възнаграждение за вещо лице, а именно за сумата от 60 лева. На основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от общо 1137, 18 лева, от която 637, 18 лева – държавна такса върху цената на уважените главни искове, и 490 лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част от предявените искове. Така мотивиран, съдът