Решение № 18704 от 3.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 6082/2024 г.

Административен съд - София-град03.10.2024 г.докладчик Луиза Христова

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на „Глобал Лаб“ ООД, чрез адв. Я., решение № 000030-5571 от 15.05.2024г. на изпълнителния директор на НАП. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Глобал Лаб“ ООД – дружество, регистрирано в Малта, чрез адв. Я., сумата от 50 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд. СЪДИЯ: Производството по делото е образувано по жалба на „Глобал Лаб“ ООД – дружество, регистрирано в Малта, чрез адв. Я., срещу решение № 000030-5571 от 15.05.2024г. на изпълнителния директор на НАП, с което жалбоподателят е заличен от регистъра с утвърдени лаборатории по чл.20, ал.1, т.4 от Закона за хазарта поради липса на предоставен гъвкав обхват за изпитване на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер и комуникационното оборудване. Жалбоподателят посочва, че е вписан в списъка на лабораториите по чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ, като в производството по вписването му е представил сертификат в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025: 2017. Въз основа на него е вписан в регистъра с решение № 000030-5577 от 07.07.2023г. на изпълнителния директор на НАП, което е влязло в сила. Към момента не е налице промяна в обстоятелствата. В действителност още при вписването НАП е пропуснала да констатира липсата на представен гъвкав обхват на изпитване, поради което сега е издала решението за заличаване. Това обаче представлява производство по чл. 99 от АПК, а не по чл. 25 от ЗХ. Неправилно проведеното производство води до извод за незаконосъобразност на процесния акт. На следващо място в Наредбата за условията и реда за вписване на лаборатории в посочения регистър няма изисквания по отношение на обхвата на сертификата за акредитация и неговото съдържание. Поради това разпоредбите й не могат да се тълкуват разширително, което противоречи и на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Поради това се иска от съда да отмени процесното решение. Претендират се разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки по съществото на спора. Ответникът - изпълнителния директор на НАП, редовно уведомен, в становище от 03.07.2024г. оспорва жалбата. Поддържа, че в сертификата за съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025: 2017 са цитирани документи от националното законодателство на Малта. Поради това от дружеството е изискан документ, в който да се посочи, че лабораторията покрива изискванията на българското законодателство. В отговор е приложена кореспонденция с Българската служба за акредитация (БСА), която потвърждава, че Националният орган за акредитация на Малта е член на Европейската организация по акредитация и може да извършва изпитвания за съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025: 2017. Поради това НАП е приел, че подадените документи съответстват на ЗХ и е вписала жалбоподателя в регистъра по чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. При последваща проверка от Български институт по метрология (БИМ) е констатирано, че в обхвата на сертификата няма данни за акредитация по методи и спецификации за изпитвания, които включват изисквания на българска регулаторна рамка. На подадено запитване до Българска служба за акредитация е отговорено, че обхвата на сертификация на дружеството е в съответствие със законодателството на Великобритания, и няма данни сертификата да е с предоставен гъвкав обхват, каквото е изискването на българското законодателство. При тези обстоятелства е издадено процесното решение. Същото не е по чл.99 от АПК, тъй като не цели отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт, а заличаване поради това, че лабораторията е престанала да отговаря на изискванията. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Същите аргументи се поддържат и в становище от 07.08.2024г. Прави възражение за прекомерност. Подробни съображения излага в писмени бележки по съществото на спора. Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дружеството – жалбоподател е подало искане за вписване в регистъра на утвърдени лаборатории по реда на чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. Към искането е приложен сертификат за акредитация № 24/3 от 19.11.2021г., издаден от Националния съвет по акредитация – Малта. Към сертификата е приложен обхват на акредитацията, в който е посочена като дейност: изпитване на системи за онлайн игри по спецификации/методики/техники на Обединеното кралство. За изясняване на фактите по искането е отправено запитване но БСА. В отговор от 23.06.2023г. на л. 50 от делото, изпълнителния директор на службата е отговорил, че сертификатът е валиден. Въпросът дали определен метод отговаря на изискванията на съответното национално законодателство за специфичната област не е от компетентността на службата. По искането е издадено решение № 000030-5577 от 07.07.2023г., с което изпълнителният директор на НАП е разрешил да бъде вписана лабораторията Глобал Лаб лимитет в списъка с утвърдени лаборатории по реда на чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. С писмо от 27.02.2024г. ид председателя на България институт по метрология (БИМ) е уведомил ответника, че в обхвата на сертификата на жалбоподателя няма данни за акредитация по методи и спецификации за изпитвания, които включват изисквания на българската регулаторна рамка. С писмото е поискано да се представят всички протоколи от изпитвания, подадени при подаване на искането за регистрация, за да се установи конкретно съответствие/несъответствие с българското законодателство. По делото няма данни за последващо становище на БИМ дали е констатирано несъответствие и в какво се изразява. На 02.04.2024г. е изпратено становище от изпълнителния директор на БСА, в което се посочва, че сертификат за акредитация № 24/3 от 19.11.2021г. е преиздаден с № 24/4 от 02.05.2023г., като няма данни за това предоставеният обхвата на акредитация да е гъвкав. Няма и данни за дейности в съответствие със законодателството на РБългария, т.е че покрива изискванията на това законодателство. Въз основа на горното жалбоподателят е уведомен с писмо от 04.04.2024г., че започва производство по отписване от регистъра по чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. С мотивирано предложение от 12.04.2024г. от експерт от дирекция НХХД, е предложено дружеството да се заличи от регистъра на лабораториите по чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. На това основание е издадено процесното решение, като в мотивите му е цитирано писмото от БИМ от 27.02.2024г., писмото от БСА от 02.04.2024г. и установената липса на предоставен гъвкав обхват за изпитване на игралното оборудване, игралния софтуер и комуникационното оборудване с допустимите за използване на територията на РБългария в издадени сертификат за акредитация. Решението е съобщено на жалбоподателя на 17.05.2024г., видно от протокол на л. 25. Жалбата е подадена на 31.05.2024г. При така установените факти, настоящия съдебен състав на АССГ, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата срещу процесното решение е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна в административното производство, чийто права и законни интереси са пряко засегнати. Предвид на това, жалбата, е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 17, ал.1, т.16 ЗХ, съгласно която разпоредба изпълнителният директор на НАП е органът, който осъществява дейността по този закон и има правомощия да се произнася и по други въпроси в областта на хазарта и свързаните с него дейности. Съгласно чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ Националната агенция за приходите води регистри на интернет страницата си за лабораториите, които да извършват изпитвания на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване, предназначени за използване на територията на страната; лабораториите може да са от Република България, от други държави – членки на Европейския съюз, от други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Следователно изпълнителният директор на НАП е материално компетентния орган да вписва и да заличава вписване в посочения регистър. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал.2 и ал.3 от АПК, доколкото в ЗХ няма други специални изисквания. Посочен е издателят на решението, адресатът, какво е решението на органа по подаденото искане, изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самото решение, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е следвало да се приложи чл.99 и сл. от АПК. Същият не се позовава на конкретна точка от тази разпоредба. Не твърди, че решението за вписване на лабораторията е издадено при съществено нарушение на изискванията за законосъобразност (т.1), нито престъпно деяние (т.3), подправен документ (т.4), влязъл в сила административен акт по същия въпрос (т. 5), невъзможност за участие в административното производство (т.6) или нарушение на ЕКЗПЧ (т.7). От твърденията в жалбата по-скоро се навеждат доводи за т.2 от чл. 99 от АПК, но тази разпоредба касае новооткрити обстоятелства, т.е. такива, които са съществували преди издаване на решението за вписване в регистъра, но не са могли да бъдат известни на страната. В случая са налице данни, следващи датата на издаване на решението за вписване – 07.07.2023г., в които се навеждат не новооткрити, а нововъзникнали обстоятелства – писмо на БИМ от 27.02.2024г. и писмо на БСА от 02.04.2024г. В първото се посочва, че в обхвата на сертификата за акредитация няма данни за акредитация по методи и спецификации за изпитвания, които включват изисквания на българската регулаторна рамка – ЗХ и наредбите към него. Видно от писмото, същото е издадено в производство по искане по чл. 18 и сл. от НАРЕДБА № Н-4 от 11.02.2021 г. за подлежащите на вписване обстоятелства, условията и реда за водене и поддържане на регистрите по Закона за хазарта, както и предоставяните електронни услуги, отправено до БИМ, а не в производство по чл. 89, ал.3 от ЗХ, както твърди ответника. Именно в хода на разглеждане на искането, подадено от производител, вносител или организатор на хазартни игри, е приложен документ за извършени изпитвания от лабораторията на жалбоподателя. БИМ е установил, че не може да извърши преценка дали тези изпитвания са в съответствие с българското законодателство, поради което е уведомил ответника. Тази невъзможност е нововъзникнало обстоятелство след вписването в регистъра на лабораторията, поради което правилно е открито ново производство вместо да се процедира по чл.99 от АПК. Във второто писмо се посочва, че няма данни издадения сертификат за акредитация да е с предоставен гъвкав обхват, т.е. не е ясно дали е с фиксиран или гъвкав метод на прилагане. В сертификата не фигурират и данни за съответни приложими документи от законодателството на Република България. Това обстоятелство също е нововъзникнало именно във връзка с фактите, установени от БИМ. Предвид изложеното, настоящия състав намира, че процесното решение е постановено без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му. Предвид съответствието с процесуалните правила, законосъобразността на оспореното решение ще следва да се преценява за съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА за условията и реда за вписване на лабораториите в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта, за изискванията за изпитване и реда за извършване на проверки на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер и комуникационното оборудване и устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри лабораториите, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ, подават искане до изпълнителния директор на НАП по образец. Искането по ал. 1 задължително съдържа: обхвата на изпитване, за който кандидатства - игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване и /или устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри. Към искането по ал. 1 се прилагат копие на сертификат за акредитация съгласно стандарт EN ISO/IEC 17025 за изпитване на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и/или комуникационно оборудване; образец на протокол от изпитване. В случай че документите се подават от лица, които не са граждани на или не са регистрирани в Република България, същите се предоставят във вид и със съдържание съгласно националното законодателство на лицето (чл.4, ал.5). В случая тези изисквания са били изпълнени и лабораторията е била вписана. С писмо на БИМ ответникът е уведомен, че е необходимо да приложи образците от протоколите за изпитване, представени към искането, за да се прецени дали лабораторията е акредитирана за изпитвания по методи и спецификации съгласно българската регулаторна рамка. Вместо да изчака становището на БИМ, ответникът е поискал становище от БСА, в което е поискал уточнение дали обхвата на сертификата е с фиксиран или гъвкав метод на прилагане. Следва да се посочи, че изискване за гъвкав метод на прилагане на сертификата няма нито в ЗХ, нито в посочената по-горе наредба. Въобще не е ясно какво се има предвид под гъвкав метод, доколкото такова легално понятие липсва. Изисква се само сертификатът да е съгласно стандарт EN ISO/IEC 17025, което в случая е налице. Това че обхватът на акредитацията е за изпитване на системи за онлайн игри по спецификации/методики/техники на Обединеното кралство все още не означава, че противоречи на българското законодателство. Такъв извод може да се направи само ако от образците на протоколите за изпитване, приложени към сертификата, се установи, че изпитванията, за които е акредитирана лабораторията, не са по методи и спецификации съобразно техническите изисквания на българското законодателство. Следва да се има предвид, че става въпрос за акредитация по един и същ стандарт, независимо от законодателството, както и че Република Малта и Великобритания са страни по СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, следователно акредитираните в тези страни лаборатории подлежат на регистрация по смисъла на чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. Поради това съдът намира, че не са налице основания за заличаване на лабораторията на жалбоподателя от регистъра по тази разпоредба. Такива биха били налице само ако се установи, че двете законодателства поставят различни технически изисквания към методите и спецификациите за изпитване. Този факт към момента не е доказан, поради което процесното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски за държавна такса от 50лв. Адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство е дължимо, но предвид липсата на доказателства, че същото е платено, не следва да се присъжда. Поради това е безпредметно обсъждането на възражението за прекомерност на ответника. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, 41-ви състав на Административен съд София-град Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на „Глобал Лаб“ ООД, чрез адв. Я., решение № 000030-5571 от 15.05.2024г. на изпълнителния директор на НАП. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Глобал Лаб“ ООД – дружество, регистрирано в Малта, чрез адв. Я., сумата от 50 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд. СЪДИЯ: Р Е Ш И:

Мотиви

Производството по делото е образувано по жалба на „Глобал Лаб“ ООД – дружество, регистрирано в Малта, чрез адв. Я., срещу решение № 000030-5571 от 15.05.2024г. на изпълнителния директор на НАП, с което жалбоподателят е заличен от регистъра с утвърдени лаборатории по чл.20, ал.1, т.4 от Закона за хазарта поради липса на предоставен гъвкав обхват за изпитване на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер и комуникационното оборудване. Жалбоподателят посочва, че е вписан в списъка на лабораториите по чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ, като в производството по вписването му е представил сертификат в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025: 2017. Въз основа на него е вписан в регистъра с решение № 000030-5577 от 07.07.2023г. на изпълнителния директор на НАП, което е влязло в сила. Към момента не е налице промяна в обстоятелствата. В действителност още при вписването НАП е пропуснала да констатира липсата на представен гъвкав обхват на изпитване, поради което сега е издала решението за заличаване. Това обаче представлява производство по чл. 99 от АПК, а не по чл. 25 от ЗХ. Неправилно проведеното производство води до извод за незаконосъобразност на процесния акт. На следващо място в Наредбата за условията и реда за вписване на лаборатории в посочения регистър няма изисквания по отношение на обхвата на сертификата за акредитация и неговото съдържание. Поради това разпоредбите й не могат да се тълкуват разширително, което противоречи и на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Поради това се иска от съда да отмени процесното решение. Претендират се разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки по съществото на спора. Ответникът - изпълнителния директор на НАП, редовно уведомен, в становище от 03.07.2024г. оспорва жалбата. Поддържа, че в сертификата за съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025: 2017 са цитирани документи от националното законодателство на Малта. Поради това от дружеството е изискан документ, в който да се посочи, че лабораторията покрива изискванията на българското законодателство. В отговор е приложена кореспонденция с Българската служба за акредитация (БСА), която потвърждава, че Националният орган за акредитация на Малта е член на Европейската организация по акредитация и може да извършва изпитвания за съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025: 2017. Поради това НАП е приел, че подадените документи съответстват на ЗХ и е вписала жалбоподателя в регистъра по чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. При последваща проверка от Български институт по метрология (БИМ) е констатирано, че в обхвата на сертификата няма данни за акредитация по методи и спецификации за изпитвания, които включват изисквания на българска регулаторна рамка. На подадено запитване до Българска служба за акредитация е отговорено, че обхвата на сертификация на дружеството е в съответствие със законодателството на Великобритания, и няма данни сертификата да е с предоставен гъвкав обхват, каквото е изискването на българското законодателство. При тези обстоятелства е издадено процесното решение. Същото не е по чл.99 от АПК, тъй като не цели отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт, а заличаване поради това, че лабораторията е престанала да отговаря на изискванията. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Същите аргументи се поддържат и в становище от 07.08.2024г. Прави възражение за прекомерност. Подробни съображения излага в писмени бележки по съществото на спора. Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дружеството – жалбоподател е подало искане за вписване в регистъра на утвърдени лаборатории по реда на чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. Към искането е приложен сертификат за акредитация № 24/3 от 19.11.2021г., издаден от Националния съвет по акредитация – Малта. Към сертификата е приложен обхват на акредитацията, в който е посочена като дейност: изпитване на системи за онлайн игри по спецификации/методики/техники на Обединеното кралство. За изясняване на фактите по искането е отправено запитване но БСА. В отговор от 23.06.2023г. на л. 50 от делото, изпълнителния директор на службата е отговорил, че сертификатът е валиден. Въпросът дали определен метод отговаря на изискванията на съответното национално законодателство за специфичната област не е от компетентността на службата. По искането е издадено решение № 000030-5577 от 07.07.2023г., с което изпълнителният директор на НАП е разрешил да бъде вписана лабораторията Глобал Лаб лимитет в списъка с утвърдени лаборатории по реда на чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. С писмо от 27.02.2024г. ид председателя на България институт по метрология (БИМ) е уведомил ответника, че в обхвата на сертификата на жалбоподателя няма данни за акредитация по методи и спецификации за изпитвания, които включват изисквания на българската регулаторна рамка. С писмото е поискано да се представят всички протоколи от изпитвания, подадени при подаване на искането за регистрация, за да се установи конкретно съответствие/несъответствие с българското законодателство. По делото няма данни за последващо становище на БИМ дали е констатирано несъответствие и в какво се изразява. На 02.04.2024г. е изпратено становище от изпълнителния директор на БСА, в което се посочва, че сертификат за акредитация № 24/3 от 19.11.2021г. е преиздаден с № 24/4 от 02.05.2023г., като няма данни за това предоставеният обхвата на акредитация да е гъвкав. Няма и данни за дейности в съответствие със законодателството на РБългария, т.е че покрива изискванията на това законодателство. Въз основа на горното жалбоподателят е уведомен с писмо от 04.04.2024г., че започва производство по отписване от регистъра по чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. С мотивирано предложение от 12.04.2024г. от експерт от дирекция НХХД, е предложено дружеството да се заличи от регистъра на лабораториите по чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. На това основание е издадено процесното решение, като в мотивите му е цитирано писмото от БИМ от 27.02.2024г., писмото от БСА от 02.04.2024г. и установената липса на предоставен гъвкав обхват за изпитване на игралното оборудване, игралния софтуер и комуникационното оборудване с допустимите за използване на територията на РБългария в издадени сертификат за акредитация. Решението е съобщено на жалбоподателя на 17.05.2024г., видно от протокол на л. 25. Жалбата е подадена на 31.05.2024г. При така установените факти, настоящия съдебен състав на АССГ, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата срещу процесното решение е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна в административното производство, чийто права и законни интереси са пряко засегнати. Предвид на това, жалбата, е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 17, ал.1, т.16 ЗХ, съгласно която разпоредба изпълнителният директор на НАП е органът, който осъществява дейността по този закон и има правомощия да се произнася и по други въпроси в областта на хазарта и свързаните с него дейности. Съгласно чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ Националната агенция за приходите води регистри на интернет страницата си за лабораториите, които да извършват изпитвания на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване, предназначени за използване на територията на страната; лабораториите може да са от Република България, от други държави – членки на Европейския съюз, от други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Следователно изпълнителният директор на НАП е материално компетентния орган да вписва и да заличава вписване в посочения регистър. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал.2 и ал.3 от АПК, доколкото в ЗХ няма други специални изисквания. Посочен е издателят на решението, адресатът, какво е решението на органа по подаденото искане, изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самото решение, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е следвало да се приложи чл.99 и сл. от АПК. Същият не се позовава на конкретна точка от тази разпоредба. Не твърди, че решението за вписване на лабораторията е издадено при съществено нарушение на изискванията за законосъобразност (т.1), нито престъпно деяние (т.3), подправен документ (т.4), влязъл в сила административен акт по същия въпрос (т. 5), невъзможност за участие в административното производство (т.6) или нарушение на ЕКЗПЧ (т.7). От твърденията в жалбата по-скоро се навеждат доводи за т.2 от чл. 99 от АПК, но тази разпоредба касае новооткрити обстоятелства, т.е. такива, които са съществували преди издаване на решението за вписване в регистъра, но не са могли да бъдат известни на страната. В случая са налице данни, следващи датата на издаване на решението за вписване – 07.07.2023г., в които се навеждат не новооткрити, а нововъзникнали обстоятелства – писмо на БИМ от 27.02.2024г. и писмо на БСА от 02.04.2024г. В първото се посочва, че в обхвата на сертификата за акредитация няма данни за акредитация по методи и спецификации за изпитвания, които включват изисквания на българската регулаторна рамка – ЗХ и наредбите към него. Видно от писмото, същото е издадено в производство по искане по чл. 18 и сл. от НАРЕДБА № Н-4 от 11.02.2021 г. за подлежащите на вписване обстоятелства, условията и реда за водене и поддържане на регистрите по Закона за хазарта, както и предоставяните електронни услуги, отправено до БИМ, а не в производство по чл. 89, ал.3 от ЗХ, както твърди ответника. Именно в хода на разглеждане на искането, подадено от производител, вносител или организатор на хазартни игри, е приложен документ за извършени изпитвания от лабораторията на жалбоподателя. БИМ е установил, че не може да извърши преценка дали тези изпитвания са в съответствие с българското законодателство, поради което е уведомил ответника. Тази невъзможност е нововъзникнало обстоятелство след вписването в регистъра на лабораторията, поради което правилно е открито ново производство вместо да се процедира по чл.99 от АПК. Във второто писмо се посочва, че няма данни издадения сертификат за акредитация да е с предоставен гъвкав обхват, т.е. не е ясно дали е с фиксиран или гъвкав метод на прилагане. В сертификата не фигурират и данни за съответни приложими документи от законодателството на Република България. Това обстоятелство също е нововъзникнало именно във връзка с фактите, установени от БИМ. Предвид изложеното, настоящия състав намира, че процесното решение е постановено без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му. Предвид съответствието с процесуалните правила, законосъобразността на оспореното решение ще следва да се преценява за съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА за условията и реда за вписване на лабораториите в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта, за изискванията за изпитване и реда за извършване на проверки на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер и комуникационното оборудване и устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри лабораториите, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ, подават искане до изпълнителния директор на НАП по образец. Искането по ал. 1 задължително съдържа: обхвата на изпитване, за който кандидатства - игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване и /или устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри. Към искането по ал. 1 се прилагат копие на сертификат за акредитация съгласно стандарт EN ISO/IEC 17025 за изпитване на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и/или комуникационно оборудване; образец на протокол от изпитване. В случай че документите се подават от лица, които не са граждани на или не са регистрирани в Република България, същите се предоставят във вид и със съдържание съгласно националното законодателство на лицето (чл.4, ал.5). В случая тези изисквания са били изпълнени и лабораторията е била вписана. С писмо на БИМ ответникът е уведомен, че е необходимо да приложи образците от протоколите за изпитване, представени към искането, за да се прецени дали лабораторията е акредитирана за изпитвания по методи и спецификации съгласно българската регулаторна рамка. Вместо да изчака становището на БИМ, ответникът е поискал становище от БСА, в което е поискал уточнение дали обхвата на сертификата е с фиксиран или гъвкав метод на прилагане. Следва да се посочи, че изискване за гъвкав метод на прилагане на сертификата няма нито в ЗХ, нито в посочената по-горе наредба. Въобще не е ясно какво се има предвид под гъвкав метод, доколкото такова легално понятие липсва. Изисква се само сертификатът да е съгласно стандарт EN ISO/IEC 17025, което в случая е налице. Това че обхватът на акредитацията е за изпитване на системи за онлайн игри по спецификации/методики/техники на Обединеното кралство все още не означава, че противоречи на българското законодателство. Такъв извод може да се направи само ако от образците на протоколите за изпитване, приложени към сертификата, се установи, че изпитванията, за които е акредитирана лабораторията, не са по методи и спецификации съобразно техническите изисквания на българското законодателство. Следва да се има предвид, че става въпрос за акредитация по един и същ стандарт, независимо от законодателството, както и че Република Малта и Великобритания са страни по СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО, следователно акредитираните в тези страни лаборатории подлежат на регистрация по смисъла на чл. 20, ал.1, т.4 от ЗХ. Поради това съдът намира, че не са налице основания за заличаване на лабораторията на жалбоподателя от регистъра по тази разпоредба. Такива биха били налице само ако се установи, че двете законодателства поставят различни технически изисквания към методите и спецификациите за изпитване. Този факт към момента не е доказан, поради което процесното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски за държавна такса от 50лв. Адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство е дължимо, но предвид липсата на доказателства, че същото е платено, не следва да се присъжда. Поради това е безпредметно обсъждането на възражението за прекомерност на ответника. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, 41-ви състав на Административен съд София-град

Цитирани разпоредби

14