Решение № 14594 от 28.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2424/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 28, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ). Образувано е по жалба на „Евро -Геймс“ ЕООД, ЕИК чрез пълномощника му -адв. М. Г., срещу Решение № 000030-1210/14.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е постановен отказ по заявление вх. № 26-Е-1338/20.12.2024 г. за възстановяване или прихващане на част от преведената по сметка на НАП държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати, в размер на 35 000 лева. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че при положение, че лицензът е предсрочно прекратен, отпада и задължението за заплащане на такса за периода след неговото предсрочно прекратяване. Иска се отмяна на обжалваното решение и адм.орган да бъде задължен да издаде искания административен акт за възстановяване на сумата от 35 000 лева (28 месеца х 1250 лева.), като недължимо платена. В съдебното заседание проведено по делото жалбоподателят – „Евро Геймс“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Г., която поддържа тезата, че с прекратяването на лиценза се преустановява и дейността по реализиране на хазартни игри, поради което внесената такса за периода се явява недължимо платена. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане. Ответникът – Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, редовно призован, се представлява от юрк. Консолов, който оспорва жалбата, като счита, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които излага доводи за неоснователност на подадената жалба, като акцентира на обстоятелството, че фактът, че лицензът на дружеството е предсрочно прекратен не е основание за отпадане на задължението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение, ако същото надхвърля нормативно установения минимум по смисъла на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Софийска градска прокуратура, редовно призована, се представлява от прокурор К., която поддържа становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното: Не е спорно между страните по делото, че с Решение № 000030-2841/15.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП е издаден лиценз на „Евро- Геймс“ ЕООД за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години до 30.03.2027 г. в игрална зала с адрес [населено място], [улица]. Видно от Решение № 000030-11139/21.10.2024 г. на изпълнителния директор на НАП (влязло в сила на 05.11.2024 г.) лицензът е предсрочно прекратен по искане на дружеството. Административното производство е образувано по подадено искане с вх.№ 26-Е-1338/20.12.2024 г. от „Евро -Геймс“ ЕООД до изпълнителния директор на НАП да му бъде възстановена сумата от 35 000 лева, представляваща заплатена такса по чл.30, ал.6 от ЗХ. В искането е посочено, че тази такса се явява недължимо платена. Изготвен е доклад № 000030-393/15.01.2025 г. от началник отдел „Лицензионно производство“, дирекция „Надзор върху хазарта и хазартните дейности“, в който е обективирано становище, че тъй като липсва законова регламентация по отношение на възстановяването на таксата по чл.30, ал.6 от ЗХ, то следва да се приеме, че не съществува възможност за възстановяване на частично заплатена дължима сума, изчислена на базата на формула в параграф 22 от ПЗР към ЗДБ на Р.България при условие, че лицензът е прекратен предсрочно по искане на организатора на хазартни игри. В съответствие с констатациите в доклада е издадено и обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 000030-1210/12.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на „Евро – Геймс“ ЕООД за възстановяване на недължимо платена държавна такса по ЗХ в размер на 35 000 лева. В мотивите на решението е посочено, че платените държавни такси за разглеждане на документи по издадени лицензи или промяна по същите, не подлежат на възстановяване. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество същата е основателна. Оспореното решение е издадено от изпълнителния директор на НАП в рамките на материалната му компетентност по смисъла на чл. 17, ал.1, т.16 ЗХ. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал.2 и ал.3 от АПК, доколкото в ЗХ няма други специални изисквания. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Във връзка с приложението на материалния закон съдът намира следното: Дружеството-жалбоподател е титуляр на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати, видно от Решение № 000030-2841/15.03.2022 г. издадено от изпълнителния директор на НАП. В случая не е спорно, че жалбоподателят е данъчно задължено лице по чл. 242, ал. 1 ЗКПО. Спорът се свежда до това дали жалбоподателят дължи таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, след като е налице прекратен лиценз с влязло в сила решение на 05.11.2024 г. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Съгласно ал. 6 от същата разпоредба на ЗХ, за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 000 лева, когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 50 000 лева, когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 000 лева. Дължимата такса е изчислена по формула, при която размерът на таксата е пряко свързан с броя месеци на действие на лиценза. Поради това може да се обоснове извод, че дължимостта на таксата по чл.30, ал.6 ЗХ е обусловена от факта на наличие на валидно действащ лиценз. Съответно с прекратяване на лиценза отпада и задължението за заплащане на такса за периода след неговото предсрочно прекратяване. Самият характер на вземанията за такси, които следва да са винаги законово предвидени и определени, съгласно Закона за държавните такси, води до извод, че същите се дължат за да може да бъде осъществявана определената от закон като лицензионна дейност. С прекратяването на лиценза, отпада и това обстоятелство и води до недължимо платена такса за периода, за който субектът няма да осъществява и няма право да осъществява дейността. Прекратяването на дейността, макар и по искане на лицензополучателя, води до отнемане на правото му да осъществява дейността, като лицензът е прекратен. Следователно не е налице лиценз, който да бъде поддържан след датата на прекратяването му, за което е предвидена таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. За периода от тази дата до края на разрешения период таксата се явява недължимо платена и следва да бъде възстановена. Относно размера на подлежащата на възстановяване такса, съдът приема, че същата следва да бъде възстановена съразмерно на периода от датата на прекратяването му с влязъл в сила акт до крайния период на разрешения лиценз. Не е налице хипотезата на чл. 30, ал.2 от Закона за хазарта, която изрично предписва невъзстановимост на таксите, тъй като същите са предвидени за разглеждане на документи по издаване и изменение на документи. Услугата „разглеждане“ е извършена и реализирана, поради което тези такси се дължат без оглед на резултата от това разглеждане, което води винаги до дължимостта им. Настоящият случай не е такъв, тъй като таксата по чл. 30, ал.6 от Закона за хазарта е предвидена за поддържане на лиценз, който е прекратен за периода, за който е поискано възстановяването й. Като е оставил без уважение искането за възстановяване на платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, административният орган е постановил материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение. При този изход на правния спор основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв. Разноските са надлежно доказани и своевременно поискани, като размерът на адвокатското възнаграждение не надвишава минимално определеният в нормата на чл.8, ал.1 вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което и направеното възражение за прекомерност не следва да бъде уважено. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл.второ от АПК, Административен съд София град, 29 състав