Решение № 618 от 26.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 667/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 20240328104238/01.04.2024 г. на Ю.Б. К. с ЕГН •••••••••• в качеството му на избран за изпълнителен директор на дружеството "Л.Е.Ц." ЕАД – в процес на регистрация, срещу Отказ № 20240321182416/26.03.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по Заявление обр. А5 вх. № 20240321182416, с който е отказана първоначална регистрация на дружеството.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на отказа на длъжностното лице по регистрацията, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания за първоначална регистрация на дружеството. Поддържа се, че при липса на дадено съгласие на заложния кредитор по чл. 8, ал.3 от ЗОЗ за извършването от „Л.Б.Е.“ ЕООД, в качеството на учредител и едноличен собственик на капитала на новоучреденото "Л.Е.Ц." ЕАД, чието търговско предприятие е обект на вписан особен залог, на разпореждане с имоти, обект на непарична вноска, чрез която е формиран капитала на "Л.Е.Ц." ЕАД, на основание чл. 8, ал.4 от ЗОЗ залогът продължава да тежи върху прехвърленото имущество и след отделянето му от търговското предприятие. Поради това нямало пречка, въпреки липсата на съгласие на заложния кредитор, недвижимите имоти да се прехвърлят чрез апорт в новоучреденото "Л.Е.Ц." ЕАД и то да бъде регистрирано. Като допълнителен аргумент се сочи, че наличието на вписан особен залог върху търговско предприятие на залогодателя не е пречка за извършването на друг вид разпоредителни сделки – покупко-продажба, дарение, замяна – с отделни активи на предприятието, както и за вписването на тези сделки в имотния регистър. Поддържа се и че под заложено имущество по смисъла на чл. 8, ал.3 от ЗОЗ следва да се счита търговското предприятие, не и отделни негови активи.

В отговора по жалбата по чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията оспорва същата по съображения, идентични с изложените в обжалвания отказ. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление обр. А5 вх. № 20240321182416, подадено от Ю.Б. К., с което е поискано вписване на първоначална регистрация в Търговския регистър на акционерно дружество с фирма/наименование "Л.Е.Ц. ЕАД“ и правна форма „Акционерно дружество“, с едноличен собственик на капитала „Л.Б.Е.“ ЕООД, с капитал в размер на 6 617 700 лв., разделен на 6 617 700 броя обикновени акции, всяка с номинална стойност 1 лв., формиран чрез непарична вноска на правото на собственост върху собствени на „Л.Б.Е.“ ЕООД недвижими имоти.

Към заявлението е приложен Протокол от 21.03.2024 г. от заседание на Съвета на директорите на „Л.Х.“ АД в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Л.Б.Е.“ ЕООД, на което е взето решение „Л.Б.Е.“ ЕООД да учреди ново еднолично акционерно дружество с наименование Л.Е.Ц. ЕАД с капитал, формиран изцяло от непарична вноска на собствени на учредителя недвижими имоти, избрани са членове на съвета на директорите, приет е учредителен акт и е овластен Ю.Б. К. да го подпише.

Приложен е Учредителен акт, видно от който "Л.Е.Ц." ЕАД е еднолично акционерно дружество, като съгласно чл. 2, ал.1 фирмата на дружеството е Л.Е.Ц. ЕАД.

Представени са и останалите изискуеми съгласно чл. 23 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър документи, както и документ за внесена държавна такса в размер на 180 лв.

В постановения по заявлението Отказ № 20240321182416/26.03.2024 г. длъжностното лице по регистрацията е приело, че при извършената проверка е установено, че капиталът на дружеството е формиран с непарична вноска, като нейн вносител е „Л.Б.Е.“ ЕООД. При извършената проверка по партидата на вносителя е установено, че има вписан залог на търговското предприятие на „Л.Б.Е.“ ЕООД под номер 001, който е подновен с вписване рег. № 20221129113955. Длъжностното лице е посочило, че съгласно чл. 26, ал.1, т.6 от ЗОЗ в съответния регистър се вписва съгласието на заложния кредитор по чл. 8, ал. 3, чл. 21, ал. 5 и чл. 32, ал. 5, а съгласно чл. 8, ал.3 от ЗОЗ, за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър. В случая по партидата на вносителя "Л.Б.Е." ЕООД няма вписано съгласие на заложния кредитор за извършване на разпоредителни сделки с имущество, което е в патримониума на търговското предприятие, обект на залога, поради което е постановило отказ за първоначална регистрация на "Л.Е.Ц." ЕАД. Други недостатъци на заявлението и приложените към него документи длъжностното лице по регистрацията не е открило.

Видно от вписванията в ТР по партидата на „Л.Б.Е.“ ЕООД, търговското предприятие на „Л.Б.Е.“ ЕООД е обект на вписан особен залог с номер по ред 001 в полза на УниКредит С.п.А., 00348170101, който е подновен с вписване рег. № 20221129113955, за задължение по договор за кредит от 03.07.2008 г. за сумата от 70 000 000 евро.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Видно от приложените писмени доказателства, жалбата на Ю.Б. К. с ЕГН •••••••••• в качеството му на избран за изпълнителен директор на дружеството "Л.Е.Ц." ЕАД – в процес на регистрация, е процесуално допустима, тъй като:

• изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

• насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР); - подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Обхватът на дължимата проверка от длъжностното лице по регистрацията към АВп при подадено заявление за вписване или обявяване в търговския регистър на съответните обстоятелства или актове е регламентиран от нормите на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ. Съгласно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, при разглеждане на сезиралото го заявление длъжностното лице по регистрация, преди да разпореди вписване или обявяване на посочените в заявлението обстоятелства или актове, следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като за последното изхожда от представените към заявлението документи.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалваният отказ, е вписване на първоначална регистрация на "Л.Е.Ц." ЕАД, чийто капитал е формиран изцяло от апорт на недвижими имоти, собственост на учредителя „Л.Б.Е.“ ЕООД, върху предприятието на който е учреден особен залог. В този случай длъжностното лице извършва проверка за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.

Съгласно чл. 174 ТЗ за вписването на акционерното дружество в търговския регистър е необходимо да е приет уставът, да е записан целият капитал, да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 на сто от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция, да са избрани съвет на директорите, съответно надзорен и управителен съвет, както и да са изпълнени останалите изисквания на закона. Към заявлението за вписване се прилагат протоколът от учредителното събрание и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите.

Видно от доказателствата по делото, към заявлението по чл. 19, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ са представени изискуемите се съгласно чл. 23 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел документи – решението по протокола от 21.03.2024 г. на Съвета на директорите на едноличния собственик на капитала на „Л.Б.Е.“ ЕООД да учреди дружеството "Л.Е.Ц." ЕАД, на което заседание са избрани и членовете на съвета на директорите на "Л.Е.Ц." и е приет учредителният акт по чл. 163, ал. 5 от ТЗ, Учредителен акт, Декларация по чл. 160, ал.2 ТЗ от учредителя, декларации по чл. 234, ал. 3 и 4 от Търговския закон от членовете на органите на управление на дружеството, заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 от Търговския закон за недвижимите имоти, предмет на непаричната вноска, доказателствата, че вносителят е носител на правата - предмет на непаричната вноска, и писменото съгласие на вносителя на непаричната вноска „Л.Б.Е.“ ЕООД с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му, протокол от заседание на съвета на директорите на "Л.Е.Ц." ЕАД за избор на лице, което да представлява дружеството, нотариално заверено съгласие и образец от подписа на лицето, овластено да представлява дружеството. Представени са и декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и документ за внесена държавна такса.

Единственият довод на длъжностното лице по регистрацията за постановяване на отказ за вписване на първоначална регистрация на дружеството е липсата на вписано по чл. 26, ал.1, т.6 от ЗОЗ съгласие на заложния кредитор по чл. 8, ал.3 от ЗОЗ.

От вписванията в ТР по партидата на „Л.Б.Е.“ ЕООД се установява вписан особен залог на търговското му предприятие в полза на банка.

Съгласно чл. 21, ал.9, вр. чл. 20 от ЗОЗ, залогът на търговското предприятие тежи върху всеки негов елемент до отделянето му от съвкупността. Същевременно, съгласно чл. 21, ал.3 от ЗОЗ, договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи. Разпоредбите на чл. 7 и чл. 8, ал. 3 и 4 се прилагат съответно. По аргумент от разпоредбата, разпореждането с отделен актив на заложеното предприятие е допустимо. По аргумент пък от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗОЗ, според която залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към изпълнение, следва, че забраната за разпореждане със заложеното имущество е налице само след пристъпване към изпълнение, за каквото в случая няма данни.

Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ, за извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7, т. е. извън онези, които са от кръга на обикновената дейност на заложния длъжник по занятие, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и в съответния друг регистър. В случая безспорно е, че апортирането на недвижими имоти съставлява разпореждане със заложно имущество, което разпореждане не е свързано с обикновената дейност по занятие на търговеца „Л.Б.Е.“ ЕООД – покупко-продажба, управление и маркетинг на недвижими имоти, строителство и финансиране на недвижими имоти, лизингови и консултантски услуги и т.н.

Съгласно ал. 4 на чл. 8 от ЗОЗ, когато заложният кредитор не е дал съгласие за извършването на разпоредителна сделка със заложеното имущество, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател, като това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен. Видно от цитираните норми, законът допуска сключването на разпоредителни сделки със заложеното имущество извън кръга на обикновената дейност на заложния длъжник и без съгласието на заложния кредитор, като в този случай защитата на интересите на заложния кредитор е обезпечена от разпоредбите на чл. 21, ал.3 във връзка с чл. 8, ал.4 от ЗОЗ, с които се прогласява липса на погасително действие на разпореждането върху заложното право, за разлика от хипотезата на чл. 7 от закона, при която придобиването на права върху заложеното имущество от страна на трето лице води до погасяване на заложното право, ако придобитото право е несъвместимо с него и ако разпоредителната сделка е от кръга на обичайната дейност на заложния длъжник, както и противопоставимост на договора за особен залог на търговското предприятие на третите лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 182015 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които за случаите извън чл. 7 ЗОЗ или при липса на дадено съгласие от страна на заложния кредитор по чл. 8, ал.4 ЗОЗ, при придобиване от трето лице на заложеното имущество залогът му се счита известен съобразно чл. 30, ал.1 ЗОЗ и в този смисъл противопоставим по смисъла на чл. 12, ал.1 ЗОЗ. По този начин правата на заложния кредитор са защитени, като той не губи учреденото в негова полза обезпечение и правото на предпочтително удовлетворение, независимо, че не е било поискано съгласието му за прехвърлянето.

С оглед на изложеното подадената жалба се явява основателна. Следва да се отмени обжалваният отказ с указания длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване на обстоятелствата, произтичащи от представените със заявлението документи.

По разноските: В настоящото производство разноски не подлежат на присъждане, който извод произтича от характера на производството като охранително такова и установеното правило в нормата на чл. 541 ГПК, съобразно която разноските са за сметка на молителя, независимо от изхода на производството, която настоящият съдебен състав намира за приложима, въпреки измененията с новата чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г. /. Тази норма единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство, съобразно която уредба, както беше посочено, разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата.

Мотивиран от горното, съдът