Решение № 1444 от 8.11.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 316/2024 г.

Административен съд - КърджалиАдминистративно отделение08.11.2024 г.докладчик Айгюл Шефки

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-151/25.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №2115-08-51#9/13.06.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали. ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх.№2115-08-51/15.03.2024 г. на К. П., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите. ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали да заплати на К. П. от [населено място], [адрес], [община], с [ЕГН], разноски по делото в размер на 500 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му. Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Делото е образувано по жалба от К. П. от [населено място], [община], против Решение № 2153-08-151/25.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2115-08-51#9/13.06.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали за отказ да се отпусне наследствена пенсия. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката счита, че неправилно административния орган не е кредитирал представените от нея удостоверителни документи за семейно положение и наследници. Излага подробни съображение, че от тези документи се установява качеството й на преживял съпруг на починалия А. М. А., поради което и с оглед на навършeната от нея възраст счита, че са налице предпоставките за отпускане на наследствена пенсия. Иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадена жалба. Ответникът – Директор на ТП НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че за нуждите на провелото се пенсионно производство се изисква удостоверение за наследници, издадено от съответните ••• служби, тъй като наследодателят на жалбоподателката не е с българско гражданство, а с •••. Счита, че представеното удостоверение за наследници, •••, не представлява такъв удостоверителен документ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият съд прие за установено следното: Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателката с вх.№ 2115-08-51/15.03.2022 г., с което е поискано отпускане на наследствена пенсия, като преживял съпруг и наследник на А. М. А., починал на ••• г. Към горното заявление е приложено Удостоверение №•••/••• г., издадено от Окръжна дирекция за пенсионно осигуряване-Кърджали за осигурителния стаж на А. М. А. в РБългария, както и Удостоверение за идентичност на имена и Удостоверение за наследници с рег. №••• от ••• г., издадени в [държава]. Според приложеното Удостоверение за идентичност на имена, издадено от ГД „Гражданство и гражданско състояние“ към МВР на [държава], придружено с апостил, преведено от лице, включено в Списъка на преводачите към Дирекция „Консулски отношения“ при МВнР, с нотариална заверка на подписа на преводача, лицето по ••• паспорт №••• /в случая ••• паспорт е издаден на А. М. А./ носи ••• имена А. П.. По делото е приложено и Удостоверение за наследници с рег. №••• от ••• г., издадено от нотариус в [държава], [населено място], •••, според данните от регистрите на населението, придружено с апостил и преведено от лице, включено в Списъка на преводачите към Дирекция „Консулски отношения“ при МВнР и с нотариална заверка на подписа на преводача, видно от което А. П., роден на [дата]. и починал на [дата], е оставил ••• наследници, измежду които и К. П. - •••. С писмо изх. № 2115-08-51#7/26.03.2024 г., ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е уведомил заявителката, че следва да представи допълнително и следните документи: удостоверение за наследници (оригинална таблица от Съвета за социално състояние в [държава]); удостоверение за семейно положение и удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Във връзка с горното писмо, на 17.05.2024 г. жалбоподателката е представила Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, с изх.№••/••• г., както и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№••/••• г. и двете издадени от кмета на [населено място], [община], като и в двете е посочено, че са издадени въз основа на регистъра на населението. С Разпореждане № 2140-08-51#9/13.06.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателката е отказано отпускането на наследствена пенсия по чл.82, ал.2 от КСО, поради това, че не е представила в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС, изисканите от пенсионния орган документи. Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение № 2153-08-151/25.07.2024 г., с което отхвърлил жалбата, като неоснователна. В решението е прието, че представеното от лицето удостоверение за наследници, издадено в [държава] е неотносимо към случая, поради това, че не е издадено от длъжностно лице на ••• държавна служба за гражданско състояние и заверено от ••• осигурителен институт. По отношение на удостоверението за семейно положение, съпруг/а и деца, издадено от кмета на [населено място] е посочено, че същото е недопустимо, с оглед липсата на информация за лицето А. М. А. в Национална база данни „Население“. Решението е получено от пълномощника на жалбоподателя на 31.07.2024 г., а жалбата е подадена по пощата, на 02.08.2024 г. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.80, ал. 1 от КСО, личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните, а според чл.80, ал.2 от КСО, право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите. Според чл.82, ал.2 от КСО, преживелият съпруг има право на наследствена пенсия пет години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 от КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен. Непротиворечиво в съдебната практика се приема, че правото на наследствена пенсия възниква при наличието на следните кумулативни предпоставки: смърт на осигуреното лице; право на лична пенсия на осигуреното лице и наличието на брачна или родствена връзка с починалото лице. Отделно от това, за възникване на правото на наследствена пенсия на преживелия съпруг е необходимо и навършване на определена възраст от последния или установена неработоспособност. Няма спор между страните, че лицето А. П. /А. М. А./ е починало на [дата]; към момента на смъртта лицето не е било български гражданин, както и че на същото не е отпускана лична пенсия по българското законодателство. Административният орган е отказал отпускането на заявената наследствена пенсия поради това, че представените в хода на пенсионното производство документи - удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца №••/•••г., издадено от кмета на [населено място] и удостоверение за наследници, издадено в [държава], не следва да бъдат вземани предвид при преценка на правото на наследствена пенсия. Тези свои доводи органът е обосновал с допълнително представена от [община] информация, че удостоверението за семейно положение е неправомерно издадено, тъй като по данни от НБД „Население“ А. М. А. не е български гражданин. По отношение на удостоверението за наследници, издадено нотариус в [държава], [населено място], ••• е прието, че такова удостоверяване следва да се извърши от ••• държавна служба по гражданско състояние и следва документът да е заверен от ••• осигурителен институт. Т.е, според решаващия орган не е установено наличието на брачна връзка между заявителката К. П. и починалото лице - А. П. /А. М. А./. Установи се от приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. и от служебно извършената справка по чл.3 от Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Регистър на населението – НБД „Население“, че за лицето А. М. А. липсват данни за българско гражданство и наследници. От своя страна, според чл. 4 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверенията се издават въз основа на данните, съдържащи се в НБД „Население“. В тази връзка, правилно е прието от административния орган, че удостоверението за семейното положение, съпруг/а и деца с изх.№41/17.05.2024 г., в което е посочено, че е издадено въз основа на регистъра на населението, не следва да се кредитира при преценка на правото на наследствена пенсия на жалбоподателката. Неправилни са обаче доводите на административния орган, по отношение на удостоверението за наследници, издадено от нотариус в [държава], представено от жалбоподателката при депозиране на заявлението за пенсиониране. Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, на която се е позовал и административния орган, към заявлението за отпускане на наследствена пенсия или добавка по чл.84 КСО от наследодател, който не е бил пенсионер, освен документите, необходими за определяне на лична пенсия съобразно вида й, се представя и друг официален оригинален документ, издаден от компетентен орган на чужда държава, удостоверяващ семейната или родствената връзка с наследодателя, преведен на български език от лице, извършващо преводи по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжка, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г., в случай че не е възможно издаването на удостоверение за наследници; документът трябва да е оформен в съответствие с разпоредбите на двустранните международни договори, по които Република България е страна, или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., а при липса на такива разпоредби - да е преминал процедура по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документите и други книжа. Предвид установените по делото факти съдът намира, че в разглеждан ата хипотеза не е възможно издаването на удостоверение за наследниците на А. М. А. по чл.9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, тъй като в последния регистър липсват данни за лицето и неговите наследници. В Споразумението между правителството на Република България и правителството на [държава] за изплащане на български пенсии в [държава] /достъпно на електронната страница на НОИ/, на което се позовава решавашият орган, липсва разпоредба, която да определя необходимите документи и техния издател или да указва начина на оформянето им. Доколкото няма данни за наличие на друг двустранен договор, указващ начина на оформянето на тези документи, по отношение на представеното от заявителката Удостоверение за наследници с рег. №•••/••• г., издадено от нотариус в [държава], следва да се приложат правилата на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., ратифицирана от Република България със закон, приет от 38-то НС на 25.05.2000 г. - ДВ, бр. 47/9.06.2000 г., страна по която е и [държава]. Според посоченото в нея, тази конвенция се прилага по отношение на публични актове, изготвени на територията на една от договарящите държави, които трябва да се представят на територията на друга договаряща държава. Съдът приема, че представения документ, придружен с апостил, е надлежно удостоверен по реда на чл.3 и чл.4 на Конвенцията, от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът. Апостилът удостоверява, че документът е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, според местното законодателство. Представеният превод на документа на български език също е извършен от съответно лице, извършващо преводи по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжка. По горните съображения, разглежданото Удостоверение за наследници с рег.№•••/••• г., издадено в [държава], въз основа на регистрите на населението, представлява официален документ, издаден от компетентен орган на чужда държава, удостоверяващ семейната връзка с наследодателя, оформен съобразно разпоредбите на приложимата Хагска конвенция от 1961 г., надлежно преведен на български език, поради което отговаря на изискванията на чл. 4, т. 1 от НПОС и неправилно не е бил кредитиран от административния орган. С този документ е удостоверено, че жалбоподателката е била съпруга на А. П. /А. М. А./, към момента на смъртта му на [дата], респ. попада в кръга на лицата по чл.80, ал. 2 от КСО. По горните съображения, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на К. П. срещу разпореждане №2113-08-51#9/13.06.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх.№ №2115-08-51/15.03.2024 г. на К. П. за отпускане на наследствена пенсия по чл.82, ал.2 от КСО, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, след проверка за наличие и на другата кумулативна предпоставка, а именно - правото на лична пенсия на А. П. /А. М. А./. При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателката се следват деловодни разноски в размер на 500 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно ДПЗС от 30.08.2024 г. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали

Цитирани разпоредби

17