Решение № 573 от 10.4.2024 г. на Административен съд - Видин по дело № 94/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Образувано е по жалба на З. Д. К. от гр. Видин, ул.”Юрий Венелин” № 9, действаща чрез пълномощника адв. П. К. от САК, с адрес: гр. София, ул.”Христо Белчев” № 2, ет.3, офис № 20, против заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/ФП/15.12.2023 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, с която е прекратена месечната финансова подкрепа по чл.70, ал.3 от ЗХУ, считано от 01.12.2023 г., потвърдена с решение № 05-РД06-0002/22.01.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"-Видин. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон, необоснована и немотивирана. Навеждат се доводи за необоснованост на мотивите, изложени в заповедта и потвърдителното решение, касаещи влизането в сила на решението на НЕЛК № 92380/158 от 03.11.2023 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Петка” АД, гр. Видин, № 92678/26.06.2023 г. Посочва се, че това решение на НЕЛК не е влязло в законна сила, тъй като е оспорено и по обжалването е образувано административно дело № 282/2023 г. по описа на Административен съд Видин, производството по което не е приключило към момента на подаване на жалбата, инициирала настоящето дело. Излага аргумента, че съгласно разпоредбата на чл.112, ал.9 от Закона за здравето (ЗЗ), докато трае обжалването на ЕР, освидетелстваното лице ползва правата си, произтичащи от същото решение. Претендира се отмяна на атакуваното направление, както и присъждане на направените разноски в производството по делото по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, предвид наличието на родствени връзки между оспорващата и процесуалния й представител. Ответникът директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Й. оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено процесното направление, като издадено при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания при постановяването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представя подробни писмени бележки във връзка с предмета на правния спор. Административен съд Видин, след като се запозна с ангажираните доказателства по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: с вх.№ ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/04.07.2023 г. било депозирано заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по реда на чл.20, ал.1 от ЗХУ от пълномощник на жалбоподателя Станкова – нейната дъщеря П. К. К.. Към заявлението е приложено експертно решение № 92678/26.06.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка” АД, гр. Видин, с което на заявителя е определен процент на вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност от 100%. Въз основа на заявлението била извършена индивидуална оценка на потребностите на лицето, като заявителката била включена в механизма „Лична помощ” с направление № 23017263/14.07.2023 г. на директор на ДСП-Видин, и й били определени 162 часа месечно за предоставяне на лична помощ, за срок до 14.07.2028 г. Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/ФП/17.07.2023 г. на директор на ДСП-Видин на лицето била отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.3 от ЗХУ в размер на 126, 00 лева, считано от 01.07.2023 г. до 31.07.2028 г. Впоследствие с ЕР № 92380/03.11.2023 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК решението на ТЕЛК № 92678/26.06.2023 г. било отменено и върнато за ново освидетелстване. Със своя заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/ФП/15.12.2023 г. директор на ДСП-Видин постановил прекратяване на предоставената месечна финансова подкрепа, считано от 01.12.2023 г., с мотив: „на основание чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ и във връзка с влязло в сила Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия № 92380/158 от 03.11.2023 г., с което се отменя действащо Експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия Видин № 92678/26.06.2023 г. и се връща за ново освидетелстване”. Тази заповед била оспорена с жалба вх.№ 0503-943-00-0004/02.01.2024 г. и била потвърдена с решение № 05-РД06-0002/22.01.2024 г. на директор на РДСП-Видин. Към преписката е приложено и определение № 10865/07.12.2023 г. по адм. дело № 11691/2023 г. по описа на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането на З. Д. К. за спиране на предварителното изпълнение на ЕР № 92380/158 от 03.11.2023 г. на НЕЛК, с мотиви, че съгласно чл.112, ал.9 от Закона за здравето, обжалването по реда на ал.1-8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване вида и степента за увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване административен акт и пред надлежен административен съд, в рамките на преклузивния законоустановен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане” или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, като по силата на чл.21, ал.1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане” към Агенцията за социално подпомагане. С оглед на това и доколкото оспорваното направление е издадено от директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, съдът приема, че това е направено от материално и териториално компетентен административен орган, предвид факта, че оспорващият е с постоянен и настоящ адрес в гр. Видин. Заповедта е изготвена в предписаната от закона писмена форма, но не притежава всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, тъй като изложените в нея фактически основания относно „влязло в сила Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия № 92380/158 от 03.11.2023 г., с което се отменя действащо Експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия Видин № 92678/26.06.2023 г. и се връща за ново освидетелстване” не отговарят на обективната действителност. От преписката и събраните в настоящето производство доказателства се установява, че заявителката е оспорила ЕР на НЕЛК, по което е образувано адм. дело № 282/2023 г. по описа на Административен съд Видин, производството по което към момента не е приключило, което означава, че въпросното експертно решение не е влязло в законна сила, противно на приетото от ответната страна в атакувания акт, тъй като съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК, оспорването спира изпълнението на административния акт. Очевидно административният орган при издаване на процесната заповед е дал неправилно тълкуване на представеното към преписката определение № 10865/07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11691/2023 г. по описа на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането на З. Д. К. за спиране на предварителното изпълнение на ЕР № 92380 от заседание № 158/03.11.2023 г. на специализиран състав по Психични болести на НЕЛК. В действителност съдебният състав е приел, че искането за спиране на допуснато предварително изпълнение на процесното ЕР е недопустимо именно поради липсата на допуснато предварително изпълнение на това решение както със закон, така и с разпореждане на административния орган, по аргумент от разпоредбата на чл.112, ал.9 от ЗЗ. При постановяване на акта си органът не е съобразил именно разпоредбата на чл.112, ал.9 от Закона за здравето, според която обжалването по реда на ал.1-8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им, противно на приетото в оспорената заповед. Очевидно законът придава предварителна изпълняемост на тези експертни решения, независимо от обжалването им. Следвало е да се съобразят и целите, записани в чл.2, т.2 и т.4 от ЗХУ: да се създадат условия за социално приобщаване на хората с увреждания и да се предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства, в т.ч. чрез социално-икономическа защита по чл.4, т.3, във връзка с чл.5, ал.2, т.6 от ЗХУ под формата на финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ, подлежаща на постоянно изплащане до настъпване на предвидено от закона основание за нейното прекратяване. Следвало е органът да се съобрази и с Конвенцията за правата на хора с увреждания (приета от Общото събрание на ООН на 13.12.2006 г. (Резолюция A/RES/61/106), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр.12/10.02.2012 г. и издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр.37/15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г.). Органът не е съобразил, че евентуално направеното с ЕР на ТЕЛК преосвидетелстване не би довело до промяна на датата на инвалидизиране, а степента на ТНР, макар и променена не би довела до липса на критериите, необходими за отпускане на месечната финансова подкрепа по чл.70 от ЗХУ. Анализът на посочените разпоредби в тяхната съвкупност показва, че като социално-икономическа защита финансовата подкрепа по чл.70 от ЗХУ се полага ежемесечно на лицата, чийто вид на увреждане или степен на намалена работоспособност налагат финансова подкрепа за покриването на съответните допълнителни разходи. Уредбата отговаря на целта по чл.2, т.2 и т.4 от ЗХУ да се създадат условия и гаранции за социална интеграция на хората с увреждания чрез тази подкрепа като форма на социално-икономическа защита по чл.5, ал.2, т.6 от ЗХУ. Тази подкрепа е дължима от държавата, докато съответното правоимащо лице с трайно увреждане по §.1, т.2 от ДР на ЗХУ има нужда от нея поради вида на увреждането си по §.1, т.2 от ДР на ЗХУ и/или степента на намалената си работоспособност. В случая изменението на степента на трайно намалена работоспособност, предвид възрастта и спецификата на здравословното състояние на заявителката не е такова, което да води до преминаване под процента нормативен минимум за правото на месечно финансово подпомагане. Противното тълкуване би могло да доведе до абсолютно неприемливия резултат лице с трайно увреждане по §.1, т.2 от ДР на ЗИХУ да бъде санкционирано за това, че не по негова вина ТЕЛК/НЕЛК неправомерно са издали експертни решения, в случай, че бъдат отменени. Хората с уреждания се ползват със засилената защита на държавата. Съгласно чл.51, ал.3 от Конституцията на Република България лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата и обществото. Тази закрила е инкорпорирана в редица законови и подзаконови текстове на действащата нормативна уредба. В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила, нарушаващи правото на защита на участващото в процедурата лице и императивни материалноправни и процесуални норми, което се явява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания административен акт. Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК и оспореният акт следва да бъде отменен. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички коментирани по-горе правно значими обстоятелства, при спазване изискванията на ЗЗ, ЗХУ и ППЗХУ. С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 10, 00 лева, представляващи заплатена държавна такса и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лева. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Видин