Решение № 80 от 3.11.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 259/2023 г.

С присъда № 17, постановена на 13.04.2023 г. по НЧХД № 1/2023 г. на Пернишки районен съд, е признал за невиновен Н. И. К. в това, че на •••г., в ••• разгласил позорно обстоятелство и приписал престъпление на К. Й. О., ЕГН ••••••••••, обективирано в подадена жалба до Районна прокуратура – гр. П., с вх. №... г., а именно, със следното съдържание, заявено по адрес на К. Й. О., ЕГН ••••••••••, както следва: „Същия го хванаха от ЧЕЗ два пъти в кражба на ток” - престъпление по чл.147, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал за извършено престъпление по реда на по реда чл. 147, ал. 1 вр. пр. 1 и пр. 2 от НК. Недоволен от така постановената присъда жалбоподателят К. Й. О. с въззивна жалба атакува акта в цялост, като неправилен и необоснован. Акцентира се върху събраните доказателства, като намира, че въз основа на същите безспорно е установено, че подсъдимият Н. К. е изготвил и входирал жалба до Районна прокуратура - гр. П.. Счита за доказано, че никога не са му извършвани проверки и никога не е „хващан“ като нарушител във връзка с потреблението на електроенергия. Въз основа на изложените съображения се прави искане въззивният съд да постанови нова присъда, с която да бъде отменен първоинстанционният акт и Н. И. К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. По депозираната жалба е постъпил отговор от Н. К., чрез назначената за служебен защитник адв. Л. Т., с който същата се оспорва като неоснователна и необоснована. Сочи се, че атакуваната присъда е правилна и постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон. Наведени са твърдения, че първоинстанционният съд, обсъждайки в пълнота всички събрани по делото доказателства е достигнал до правилен и категоричен извод, че подсъдимият е невинен, като е изложил подробни мотиви за това. В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав жалбоподателят се явява лично. Изразява становище, че поддържа изложените с въззивната жалбата твърдения. Няма нови доказателствени искания. Моли за отмяна на оправдателната присъда, като К. бъде признат за виновен. В заседанието пред въззивната инстанция, подсъдимият редовно призован се явява лично и с адв. Т.. Защитникът моли жалбата да бъде оставена без уважение по подробно изложените в отговора съображения, а присъдата на Пернишкия районен съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Подсъдимият в лична защита изразява становище, че е съгласен с постановената присъда и моли същата да бъде потвърдена. Настоящата инстанция, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, с оглед изискванията на чл. 313 и чл. 314 ал. 1 от НПК констатира, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. От установеното става ясно по несъмнен начин, че частният тъжител и подсъдимия са съседи. Отношенията между тях от десет години насам били влошени. През ••• година /още докато бащата на К. О. бил жив, и всички живеели на адреса, на който в момента живее тъжителя/ служители на „ЧЕЗ“ извършили проверка на ел. таблото, находящо се на улицата, на тротоара пред къщата на тъжителя. В таблото имало разположени четири електромера, тъй като на посочения адрес: •••, имало регистрирани 4 обекта, присъединени към електроразпределителната мрежа, като същите били с номера •••, •••, ••• и •••. Служителите на електроразпределителното дружество извършили две технически проверки на обект с абонатен номер •••, находящ се на посочения адрес, като за всяка от тях били съставени констативни протоколи. Проверките били извършени след направен анализ на технологичните разходи за региона. При извършената проверка на ••• г. средството за търговско измерване с фабричен № ••• било демонтирано и заявено за метрологична експертиза в Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ (БИМ, ГД „МИУ“). На ••• г. е съставен КП № ••• г. на БИМ, ГД „МИУ“, като в т. 5 „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“ било записано: „При отварянето на електромера е констатирано следното: в предавателния механизъм липсва малкото зъбно колело, което впоследствие се оказа на дъното на кутията на електромера. Същото е с частично изрязани зъби. На съхранение в лабораторията остават горепосочените пломби.Електромерът не съответства на изискванията съгласно т. 4.1; т. 4.3; т. 4.4.1; т. 4.6 и т. 5“. На останалите обекти със съответстващи абонатни номера •••, ••• и ••• не били извършени проверки от служители на дружеството, като последният от посочените абонатни номера /•••/ бил с титуляр тъжителя, като за този абонатен номер, нямало извършвани проверки и констатации. По време на една от проверките подсъдимият Н. К. и свидетелката Т. М. си били вкъщи. Те видели, че на улицата се случва нещо и К. излезнал да провери. На място били служители от ЧЕЗ и един представител от Федерацията, като същите правели измервания, при което установили, че има „кражба на ток“. Подсъдимият погледнал и видял, че на един от електромерите имало нещо „като мостче между вход и изход и отивало към електромера”. Когато попитал чий е този електромер му посочили къщата на частния тъжител, където той живеел със своите родители, съпругата си и техните деца/. През ••• година лошите отношения между К. и О. ескалирали, като между тях постоянно възниквали спорове по различни поводи. През ••• г., след пореден случай, в който между страните имало пререкания, подсъдимият решил да пусне жалба срещу К. О.. Същата написал собственоръчно, като в нея изложил различни конфликтни ситуации между двамата. Посочил, че многократно е подавал сигнали до органите на реда, но нямало резултат. В нея описвал, че К. О. два пъти е подписвал предупредителен протокол, но това не го спирало да влиза в пререкания с подсъдимия. С жалбата се сочело, че „същия го хванаха от ЧЕЗ два пъти в кражба на ток“. С депозираната жалба К. молел прокуратурата за намеса, като обърне внимание на съществуващия между страните проблем. Жалбата била разписана от тъжителя и същата е регистрирана в Районна прокуратура - П. на ••• г., с вх. № ••• г. В Районна прокуратура П. била образувана и преписка рег. № ••• г. по повод депозирана жалба от К. Й. О., с която се навеждали твърдения за евентуално извършено набедяване от страна на Н. К.. В нея е посочено, че на ••• г. спрямо него е подадена жалба от съседа му Н. К., съдържаща израза „Същия го хванаха от ЧЕЗ два пъти в кражба на ток“. О. допълнил, че срещу него имало още няколко сигнала от страна на подсъдимия, въз основа на които е призоваван неколкократно от органите на МВР за снемане на писмени сведения по повод изложеното в сигналите. С Постановление от 06.07.2022 г. наблюдаващия прокурор при районна прокуратура гр. П. постановил отказ да бъде образувано досъдебно производство и съгласно диспозитива на същото преписка № •••г. по описа на РП - П. била прекратена. Прокурорът указал на О., че разполага с възможност да реализира претенциите си по частноправен ред, като заведе дело за клевета по чл. 147, ал.1 НК, което последният сторил. Въз основа на това се инициирало съдебното производство пред Районен съд гр. Перник, тъй като тъжителят се почувствал засегнат от изреченото от подсъдимия, като приел, че с казаното същият му приписва престъпление по престъпление по чл. 216а, ал.1 от НК, а именно за отклоняване на електрическа енергия. Въз основа на изложената фактическа обстановка, правилно приета за доказана от районния съд в мотивите към обжалваната присъда, категорично се установява, че стореното от Н. К. не съставлява престъпление. За да направи този извод, съдът е съобразил всички събрани доказателства - гласни и писмени, разгледани по отделно и в съвкупност. От разпита на свидетелите пред първата инстанция, както от тези доведени от тъжителя, така и от тези, доведени от подсъдимия се затвърждава соченото от страните, че между тях от години са налице влошени взаимоотношения, които са се изострили в последствие още повече. Показанията на Т. М., която се намира във фактическо съжителство с подсъдимия Н. К., както и свидетеля С. М., който е първи братовчед на бащата на тъжителя, макар съжденията, дадени от и двамата да са ценени като не напълно безпристрастни, свидетелстват за конфликта между страните, поради което съдът счита, че техните показания правилно са ценени като обективни, информативни и допринасящи за разкриване на обективната истина. Показанията на тези свидетели са в унисон с останалите налични по делото доказателства, поради което настоящият състав на съда ги кредитира. С показанията си Н. М. /кръстница на тъжителя/ също свидетелства за влошени взаимоотношения между О. и К. и в тази си част същите кореспондират с останалия наличен по делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира. В частта, в която М. описва, че в квартала се носела мълва, че „К. краде ток“ и същата била питана от съсед дали това е истина, съдът не кредитира, тъй като за такъв съсед се сочи човек, който е починал и това обстоятелство няма как да бъде доказано. Въззиванта инстанция намира, че първоинстационният съд е изложил изключително подробни мотиви защо стореното не е съставомерно като престъпление клевета. В изказването на К. липсват твърдения за конкретно извършено от тъжителя престъпление, включително това, което О. е счел, че му е приписано. Налице е липсата и на позорни обстоятелства. Правилно районният съд е приел, че инкриминираният израз и като част от цялостното изказване на подсъдимия и откъснато от него не е клеветническо по своя характер. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и изложените в атакувания акт съображения досежно несъставомерността на стореното от подсъдимия като престъпление чл. 147, ал., поради което намира за излишно да ги преповтаря. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК има две проявни форми - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление. Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, да засегне честта и достойнството му, както и оценката на околните за него. Общи съждения, умозаключения, мнения и предположения, които не са поставени в отношение на конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете засегнато от тях, не могат да изпълнят състава на престъплението клевета. В конретния случай изразът „Същия го хванаха от ЧЕЗ два пъти в кражба на ток“е използван в подадена жалба до Районна прокуратура гр. П. не самостоятелно, а свързано с твърдение, че О. упражнява психически тормоз спрямо подсъдимия, като двамата непрекъснато са в конфликтни отношения, което е допринесло за развиване на множество заболявания от страна на К.. Същият е искал да получи съдействие и защита от прокуратурата като същата се намеси в техните взаимоотношения. Това е видно и от контекста на изложеното в жалбата подадена до Районна прокуратура – П. от страна на подсъдимия. По посочените съображения съдът намира, че не е налице разгласяване по смисъла на чл.147, ал.1 от НК, доколкото изразът е достигнал до орган, служебно натоварен да установи твърдения извършител дали е извършил престъпление или не, а не до кое да е трето лице. Правилно първоинстационният съд е приел, че употребеният израз не може да повлияе отрицателно на обществената оценка за тъжителя в средата, в която той работи или живее, тъй като този израз не е станал обществено достояние, а е бил известен единствено на орган на власт, натоварен с установяването на този факт. Тъй като клеветата е умишлено престъпление, деецът трябва да съзнава, че приписва на пострадалия позорно обстоятелство, което не е истина. В представеното му съдържание следва да е отразено обстоятелството, че изнесената информация за проявата на пострадалия е от естество да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена оценка, като извършителят иска /или допуска/ настъпването именно на тези последици /Решение № 113 от 23.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 93/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Г. З./. В настоящия случай деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като подсъдимият не е искал или допускал опозоряване личността на тъжителя. От обясненията му става ясно, че той самият единствено е искал защита като се е обърнал към прокуратурата. Подсъдимият е възрастен човек, с редица придружаващи сериозни заболявания, чиято жалба единствено е имала за цел и същият е действал бидейки убеден, че изпълнява своето гражданско и процесуално право. В разглеждания случай с действията си подсъдимият е целял да получи съдействие от органите на прокуратурата за преустановяване на притесняващото го поведение на частния тъжител При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейната отмяна. Същата е постановена при безспорно изяснена фактическа обстановка, като съдът намира, че обосновано подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан от първоинстанционния съд за извършване на престъплението, за което е бил конституиран като такъв. По тези съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а постановената от първоинстанционния съд присъда потвърдена изцяло. Съдебната практика е константна по отношение на законодателното „изискване", обективирано в диспозицията на правната норма, а именно разгласените обстоятелства да бъдат обективно позорни - недостойни от гледна точка на общоприетите разбирания на обществото, господстващите морални норми, които трябва да са от характер да предизвикат еднозначна обществена негативна оценка. Позорното обстоятелство по смисъла на 147 ал.1 от НК е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който да е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. Може да се касае до информация за поведение или служебна дейност на пострадалия, укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми. Окръжната инстанция намира за необходимо и да се посочи, че има разлика между факти и оценъчни съждения /мнение, изводи, съждения и др./. Съществуването на факти може да бъде установено, докато истинността на оценъчни съждения не се подава на доказване. Доказването на истинността на оценъчни съждения е неизпълнимо и нарушава самата свобода на мнение. В този смисъл престъплението клевета е свързано с твърдение за съществуване на определен факт, но не и с оценъчно съждение. Правилна е преценката на районния съд, че с изказването си К. не е нарушил баланса между гарантираните с чл.8 от ЕКЗПЧОС- право на зачитане личния живот и репутация и свободата на изразяване на мнение по чл.10 КЗПЧОС, защитени и с Конституцията на Република България /по чл. 39/, тъй като в процесния случай, същият е действал, воден от желанието си да получи съдействие от прокуратурата, като същата се намеси и разреши конфликтната ситуация между страните, т.е търсил е защита, а не е целял разгласяване на позорни обстоятелства спрямо личността на тъжителя. Това от своя страна не е съставомерно деяние по чл.147 от НК. В тази връзка неоснователно е оплакването на частният тъжител, че по делото са събрани доказателства за осъществен състав по смисъла на чл.147 ал.1 от НК от подсъдимия, досежно разгласени позорящи и клеветнически факти. За неоснователни съдът намира и наведените с въззивната жалба твърдения, че при постановяване на акта си първата инстанция не е обсъдила задълбочено и обстойно събраните и приложени по делото доказателствени средства. Видно от мотивите към присъда № 17 от 13.04.2022 г., съдебният състав прецизно анализира и подлага на обсъждане всички относими към предмета на делото и приобщени към него доказателствени средства. Обсъдени са както доказателствата, подкрепящи защитната теза, така и тези в полза на обвинението. Цялостният анализ и правилна преценка на фактическите обстоятелства са довели до формирането на правилни изводи от страна на първата инстанция и постановяването на правилен съдебен акт. Съгласно чл. 190, ал. 1 НК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, направените от него разноски по дела от частен характер се възлагат в тежест на частния тъжител. В настоящия случай, видно от материалите по делото подсъдимият е представляван от служебно определен защитник - адв. Л. Т., за което съдът е счел, че са налице законовите предпоставки, като към момента не е постъпило по делото Решение от Националното бюро за правна помощ, от което да е видно определеното възнаграждение на адв. Т., поради което съдът следва да се произнесе по разноските по реда на чл. 306, ал.1, т.4, предл. второ от НПК и съобразно цитирания законов текст на по – късен етап /след постъпване на Решение от Националното бюро за правна помощ/. При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения, налагащи изменение на съдебния акт или такива, водещи до отмяна на обжалваната присъда. Въз основа на изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Същата е постановена въз основа на събраните в хода на производството доказателства, без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, и е обоснована. Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, съдът