Решение № 218 от 21.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1286/2022 г.

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда от 12.07.2021г. по нохд №2885/2020г., Специализиран наказателен съд, 16-ти състав е признал подсъдимите Д. А. Д., М. Г. В., В. И. Б., К. В. И. и Д. Д. К. за виновни в извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК, за това, че в периода м.03.2017г. – 29.11.2019г. на територията на гр.София и гр.••• са участвали в организирана престъпна група, ръководена от Г. Н. Д. и участници Б. Л. П., В. П. П., Т. Б., И. В. И., Д. Д. К., В. И. Б. и Д. А. Д., като групата е създадена с користна цел – за извършване на престъпления по чл.354а от НК и в нея участват и длъжностни лица М. Г. В. – старши ••• в група ООР в Сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР и К. В. И. – старши ••• в група ООР в Сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР, като на всеки един от подсъдимите били наложени следните наказания:

• На подс.Д. Д. – 7 /седем/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.2 б.А и б.Б ЗИНЗС;

• На подс.В. Б. – 5 /пет/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.3от ЗИНЗС;

• На подс.М. В. – 5 /пет/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС;

• На подс.К. И. – 5 /пет/ години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС;

• На подс.Д. К. – 5 /пет/ години лишаване от свобода при при първоначален общ режим на изтърпяване на осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

По отношение на всеки един от подсъдимите, съдът на осн.чл.59 от НК е приспаднал от наложеното наказание времето, през което са търпели мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Със същата присъда, съдът е признал Д. Д. за невиновен в това да е участвал в посочената ОПГ за времето от 09.06.2017г. до 05.09.2017г. и за времето от 29.03.2019г. до 22.10.2019г. и на осн.чл.304 от НПК го оправдал в тази част по обвинението по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК.

Подсъдимите В. Б., М. В., К. И. и Д. К. са били признати за невиновни за това, за времето от 09.06.2017г. до 05.09.2017г. и за времето от 29.03.2019г. до 22.10.2019г. в посочената ОПГ д а е участвал подс.Д. Д., поради което и на осн.чл.304 от НПК са били оправдани по обвинението по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК.

Със същата присъда, съдът е признал подс.Д. К. за невиновен за това на 29.11.2019г., в жилище, находящо се на адрес гр.•••, ж.к.“•••“ІІІ, №•, вх.• ет.• ап.•, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32 ал.1 от ЗКНВ, да е държал високорисково наркотично вещество - коноп с нето тегло по обекти: обект №1- 1, 45 гр. на стойност 8, 70 лв. и обект №2- 0, 14 гр. на стойност 0, 84 лв., всичко на обща стойност 9, 54лв., като деянието да е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на процесната ОПГ (с посочени по-горе участници), поради което и на осн.чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.2 т.1 вр.ал.1 от НК.

Срещу присъдата на СНС е постъпила жалба от подс.М. В. чрез защитата му адв.Е.Й., в която се посочва, че присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила. Доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие не били обсъдени, както изисква чл.305 ал.3 от НПК. Присъдата почивала на предположения в нарушение на чл.303 ал.1 от НПК, а фактическите изводи не се основавали на доказателства, събрани по делото. Наказанието било явно несправедливо и определено в разрез с изискванията на чл.54 от НК. Допълнително писмено изложение е депозирано след изготвяне и запознаване с мотивите към присъдата. Според защитата, въпреки че обвинението към подс.В. е съвкупност от общи приказки, лишени от каквато и да е конкретика, СпНС разгледал делото и пренесъл този недостатък на обв.акт и в мотивите на присъдата. Там присъствали изрази като: „всеки от тях изпълнявал ролята си съгласно договореното помежду им“, „не предприемали съответните законорегламентирани действия към дилърите на Д.“, „спирали за проверка и наказвали дилърите, които не работели за Д.“, „св.П. видял заедно Д. и В.“. Тази липса на конкретика, според защитата (кога се е включил в ОПГ В. и в какво качество, какви точно действия е извършвал, квалифицирани по време и място) показва, че присъдата почива на предположения в нарушение на чл.303 ал.1 от НПК. Доказателствата по делото не били обсъдени в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Не било ясно защо се кредитират показанията на едни свидетели, а не се кредитират други. Не е ясно и кои части от показанията на свидетелите установяват един или друг факт, които влизат в състава на обвинението. Акцентира се върху неопределените показания на свидетелите с тайна самоличност в нарушение на чл.124 от НПК. Обсъждането на свидетелските показания се ограничава до изброяване на имената на свидетелите, като тази част, която ползва защитата е пренебрегната, без да се изложат мотиви защо, което противоречи на изискването на чл.305 ал.3 от НПК. Не са били обсъдени доводите, изложени от защитата. Наказанието било явно несправедливо и не е ясно как съдът е определил неговия размер, в нарушение на чл.54 от НК.

Въззивна жалба срещу постановената присъда от СпНС е подадена и от подс.Д. Д. чрез защитника му адв.В.. Посочено е, че присъдата е неправилна и се обжалват всичките й части. Допълнение към жалбата е подадено след запознаване с мотивите към присъдата. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и нарушения на чл.6 и чл.7 от ЕКПЧ, чл.50 от Хартата и Протокол №7 към ЕКПЧ. Съдът обосновал мотивите си на свидетелските показания на свидетели с тайна самоличност, разпитани по реда на чл.141 от НПК, без да бъде съобразена нормата на чл.124 от НПК, изискваща провеждане на справедлив съдебен процес. А в показанията на тези свидетели, били преразказани слухове, а не лични възприятия, че подсъдимите участват в ОПГ, поради което преразказът на чутото в ••• не е нито факт, нито доказателство, а предположения. СпНС признал подс.Д.Д. за невинен за времето от 09.06.2017г. до 05.09.2017г., тъй като е изготвена СППЕ, в която вещите лица в открито съдебно заседание заявили, че в посочения период подсъдимия е бил невменяем. Съдът обаче не обсъдил втората СППЕ, според което вещите лица не могат да кажат в периода 2017-2019 г. кога подс.Д. е бил вменяем и кога не. Първият съд в мотивите си посочил частично и едностранно първата СППЕ и игнорирал втората такава, поради което присъдата е непълна. На следващо място, защитата посочва, че съдът игнорирал обстоятелството, че делото започнало със сигнал до ГДБОП, подаден от св.Н. Б. Н. срещу В. Д. („б.“), който го заплашвал. Вместо обаче последния да бъде разследван, заплашваните от него лица били задържани. Правните изводи на съда не очертавали съставомерност на деянието по чл.321 от НК, тъй като са изведени и интерпретирани от доказателства, които били манипулирани и преиначени от органите на досъдебното производство, което се потвърждавало от разпита на св.Н. и св.П.. Защитата прави свой собствен доказателствен анализ и излага съображения за възприет от първостепенния съд едностранчив и избирателен подход при обсъждане на събраните по делото доказателства. В заключение излага съображения за непълнота на мотивите, както и за цялостна липса на такива. Навежда довод за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в нарушение на законова забрана за повторно преследване и осъждане на лицето за едно и също престъпно деяние, тъй като подс.Д. бил осъден по нохд №4297/2019г. по описа на СРС за престъпление, реализирано на дата, попадаща в инкриминирания времеви период на процесното такова. Защитата представя като ново доказателство КППЕ, която била изготвена по нохд №1492/2017г. по описа на СРС и касаела изследвания от първия съд факт за наличие/липса на вменяемост на подсъдимия.

Въззивна жалба и допълнение към нея срещу постановената от СпНС присъда в нейната осъдителна част е подадена от адв.Н.А. като защитник на подс.В. Б.. В жалбата бланкетно са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, без подробни аргументи. По-подробни съображения са посочени относно явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.

Срещу постановената от СпНС присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от подс.К. И. чрез защитата му – адв.К.. Твърди се, че присъдата е неправилна, тъй като са били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навежда се довод, че изградените от първостепенния съд правни изводи са необосновани и са формирани на базата на повърхностен и непълен доказателствен анализ, като по този начин са нарушени законовите изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК.

Въззивна жалба и допълнение към нея е било депозирано срещу присъдата на СпНС от подс.Д. К. чрез защитника му адв.М.Х.. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора се излага становище за липса на събрани убедителни доказателства относно реализираното престъпно поведение от подсъдимия К.. Във всяка от описаните жалби се прави искане за отмяна на атакуваната присъда в осъдителната й част и на осн.чл.336 ал.1 т.2 от НПК да бъде постановена нова, с която подсъдимите Д. Д., М. В., Д. К., К. И. и В. Б. да бъдат признати за невиновни. Като алтернатива се прави искане за намаляване на наложеното на подсъдимите Д. Д., В. Б. и М. В. наказание.

Страните не са депозирали становища по така постъпилите жалби, при изпратени преписи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на апелативна прокуратура намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, с оглед на което настоява жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. Счита, че в мотивите си първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и във връзка с останалите, в резултат на което е достигнал до обоснования извод за доказаност на обвинението и виновност на подсъдимите. Показанията на свидетелите по делото са обсъдени подробно. Тези свидетели, на които съдът е обосновал присъдата си, са разпитани в хода на съдебното следствие и на защитата е била дадена възможност да задава въпроси. Сочи още, че съдът не е основал присъдата си само на показанията на свидетелите с тайна самоличност, а е съпоставил тези показания с показанията на останалите свидетели – с явна самоличност и по този начин е преодоляна забраната на чл. 124 НПК да не се обосновава присъдата само на показанията на такъв вид свидетели. Счита, че в хода на съдебното следствие, проведено пред въззивния съд, не се събраха такива доказателства, които да променят по коренно различен начин тезата за това, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които вече са осъдени от първата инстанция. С оглед изложеното, настоява присъдата да бъде потвърдена, а жалбите на подсъдимите - оставени без уважение.

Подсъдимият Д. К., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник - адв. Х.. Последният намира присъдата за неправилна и незаконосъобразна, като сочи, че по отношение на подзащитния м у мотивите се свеждат до три страници /стр. 7, стр. 25 и при индивидуализацията на наказанието в заключителната част на стр. 38 и 39/. Според защитата, прокуратурата не е успяла по категоричен и несъмнен начин да установи и да докаже по делото какво е участието в три направления на Д. Д. К. в тази ОПГ. Първото направление касае времето, като видно от приложените по отношение на К. СРС-та за времето от 11.11.19г. до 29.11.19г. фигурират само четири телефонни разговора между подс. К. и Г. Д., от които по никакъв начин не става ясно за какви факти и обстоятелства биват водени тези разговори. По делото фигурирал само един свидетел – П. Л., който заявява определени факти и обстоятелства в съдебната фаза на наказателния процес. Последният, от една страна е с компроментирана свидетелска годност, изводима не само от съдебното му минало, но и с оглед психиатричното му здраве. На свой ред, в показанията си този свидетел заявява, че в незнайна за него дата и година, се е намирал, във фитнес в град •••, където чул от разстояние разговор между свидетеля П. и свидетеля Д., които обсъждали, че е най-добре да взимат наркотици от Д., защото той осигурява охрана и ще се разправя, ако други лица бъдат замесени. Същевременно, в разпита си пред съда /съдебно заседание от 08.01.2021 г./, този свидетел е категоричен, че не разпознава в залата това лице Д. и не знае кой е. В този смисъл, ако съдът приеме, че показанията на свидетеля Л. са косвено доказателство, то същите следва да бъде съпоставени с други такива, за да бъдат изградени определени правни аргументи и изводи. В конкретния случай, такава връзка не съществува, доколкото тези свидетелски показания, съпоставени с показанията на Г. Д., Б. П. и Н. Й., водят до извода, че този свидетел никога не е посещавал тази зала, още повече въпросната зала е открита през 2020г., т.е. извън инкриминирания период. В тази връзка защитата счита, че свидетелят П. Л. е предубеден и заинтересован от изхода на наказателното производство по отношение на всеки един от подсъдимите, включително и на Д. К.. Изтъква, че според решаващия съд показанията на П. Л. намират подкрепа в показанията на свидетелите с тайна самоличност №№ 387 и № 391, но последните в разпитите пред съда са заявили, че не познават подс. К., а само са чували слухове за лице с малко име Д., който снабдявал един от подсъдимите по делото с наркотични вещества. С това, според защитата се изчерпва целия обем от доказателства по отношение на неговия подзащитен, с оглед което намира, че присъдата изцяло почива на предположения, респективно липсват мотиви по отношение на съставомерни елементи от обективната страна на деянието. Предвид изложеното настоява подсъдимият К. да бъде оправдан, алтернативно да се намали размера на наложеното наказание с евентуално приложение на чл.66 от НК.

Подсъдимият К., в лична защита изтъква, че когато е бил задържан на 29.11.2019 г. му е било казано, че свидетелства срещу групата. Поддържа още, че не познава подсъдимите, освен двама от тях, с които е тренирал. В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

Подсъдимият В. Б., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. А.. Последната поддържа подадената въззивна жалба, като счита, че както в първата инстанция, така и пред въззивния съд не са събрани категорични доказателства за участието на подзащитния й в процесната ОПГ. Сочи, че видно от мотивите към присъдата, единственото доказателство за съпричастност на подсъдимия Б. се извеждало от показанията на свидетеля Константинов /л.39 от мотивите/. В този смисъл настоява за оправдателна присъда. Алтернативно поддържа искане за редуциране размера на наказанието с приложение на чл. 66 от НК, предвид чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на висящи производства и изминалия период от време от началото на производството. Отправя искане към съда да се произнесе по въпроса относно иззетите веществени доказателства - банкноти, доколкото видно от представените на ДП документи от Булбанк, сумата е изтеглена от майката на подсъдимия Б. - Р. Б., респективно е неправомерно иззета.

Подсъдимият Б., в лична защита, се придържа към казаното от процесуалния си представител. В предоставената му последна дума, моли да бъде оправдан и настоява да бъдат върнати парите, иззети от къщата му, тъй като са на майка му.

Подсъдимият Д. Д., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник- адв. В.. Същата поддържа, че обвинението спрямо нейния подзащитен е недоказано, като в подкрепа на последното обръща внимание на осъждането му по НОХД № 4297/19 г. на СГС, НО, 12 състав, по което Д. е излежал "лишаване от свобода" за срок от 8 месеца и е бил освободен точно на датата, на която го задържат през 2019 г. по процесното дело. Сочи, че няма да се спира на свидетелските показания, за които подробни съображения са изложени в допълнението към въззивната жалба. Моли съда да обърне внимание на обстоятелството, че подс. Д. страда от Биполярно афективно разстройство (БАР)- заболяване от групата на т.нар. „афектни“ разстройства и е класифицирано като психично заболяване и психично отклонение, т.е. това е нарушена мозъчна биохимия и затова медикаментозната терапия е ключова. Подчертава, че според вещите лица по назначената пред първа инстанция експертиза, Д. е бил болен от това заболяване, регистрирано м. февруари 2017 г., като във всички медицински документи /амбулаторни листове от 2017 г., епикризата от „Св. И. Рилски“, етапната епикриза на Министерство на правосъдието през 2019 г./ хронологията на проследяването му сочи, че му е назначавано лечение / терапии с „Хедонин“ и „Клонарекс“; с „Депакин“ и „Оланзелин“; с „Конвулекс“ и „Оланзелин“/, като според защитата лечението с медикаментозна терапия на заболяването е ключова. В епикризата на „Св. И. Рилски“ от 09.06.2017 г., е отбелязано, че към онзи момент неговият епизод е бил „маниен с психотични симптоми“, което всъщност означава, че това е психотична симптоматика и тя доказа именно неговата невменяемост. В епикризата на Министерство на правосъдието от 2019 г. също е описано, че му е назначена лекуваща терапия на БАР с „Оланзапин“ и „Сетинин“. Изтъква, че биполярното афективно разстройство е сериозно разстройство на съзнанието – то продължава през целия живот, което се определя и като рецидивиращо заболяване и в този смисъл Д. Д. се явява уязвимо лице по смисъла на Директива (ЕС) 2016/343, тъй като той не е в състояние съгласно заболяването, което има, да разбира или да участва в наказателно производство, поради своето психическо състояние и своето увреждане. Дори експертите по изготвената СМППЕ не са могли да отговорят на въпроса кога е бил вменяем през периода 2017 г. – 2019 г. и дали е бил изобщо вменяем. Според защитата, в такова състояние той е апатичен вследствие на приемане на горепосочените медикаменти, той е некритичен към себе си, не е критичен и към околните, включително причината да посегне към наркотици се явява заболяването му. Самата болест има като резултат невменяемост на всеки един болен от нея, защото е рецидивиращо заболяване, което не се лекува. В този смисъл настоява съда да вземе предвид заболяването на подс. Д. и съответно да намали наложеното наказание.

Подсъдимият Д., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В предоставената му последна дума моли за по-лека присъда или оправдателна такава, за да може да се лекува.

Подсъдимият К. И., се явява лично и със защитника си- адв. К.. Според последната няма нито едно пряко доказателство срещу подс. И.. Счита, че не става ясно от мотивите на първоинстационния съд, по какъв начин Г. Д. /за когото наказателното производство е завършило със споразумение/ е привлякъл и поддържал „…трайни връзки с подсъдимия К. И.…“, при положение, че при разпита му пред съда същият отрича да го познава. Още повече, че по делото не е доказано наличието на разговори, комуникация между тях. Погрешно първоинстационният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите с тайна самоличност под № 387 и № 391, при положение, че безспорно бе установено, че полицейските служители К. И. и М. В. не са работили в един екип /в различни взводове са били/ през периода, посочен в обвинението. Акцентира и на показанията на свидетеля П. Л., разпитван неколкократно в хода на ДП, като същият споменава за първи път К. И. и М. В. едва в показанията си на 04.12.2019 г., след като вече е разпитван няколко пъти. Според защитата, показанията на свидетеля Л. не са преки, а производни доказателствени средства, доколкото същият възпроизвежда чужди възприятия. В този смисъл счита обвинението за недоказано, доколкото единствено факта, че подзащитният му е посещавал автосервиза на Б. П., не го прави престъпник. Предвид изложеното настоява за оправдаване на подс. И.. Подсъдимият К. И., в лична защита, поддържа казано от защитника.

Подчертава, че дежурствата, които са давани в гр. ••• са много малко спрямо другите дежурства. Освен това, в обвинението не фигурирали конкретни дати, които да могат да бъдат проверени. В предоставената му последна дума настоява да бъде оправдан.

Подсъдимият М. В., редовно призован, се явява лично и с адв. Ю.. Последният намира първоинстационната присъда за неправилна и незаконосъобразна касателно осъждането на неговия подзащитен. Изтъква, че настоящото дело е образувано по времето, когато закритите вече специализирани структури на съдебната система са търсели начин да оправдаят своето съществуване, и в тази връзка според защитата включването на двама полицейски служители в една ОПГ, занимаваща се с разпространение на наркотици превръща обвинението в медийна сензация, като по този начин се постига и ефекта н а реабилитация на една вече потъваща специализирана структура в съдебната система. Що се касае до обвинението и възприетата от първоинстационния съд фактическа обстановка, относно съществуването и начина на действие на тази престъпна група намира, че няма необходимата конкретика, нито в обвинителния акт, нито в мотивите на първоинстационния съд въз основа на която да се приеме, че действително подобна престъпна група, е съществувала, тъй като освен времевия период и обобщеното място на населено място, в което се твърди да е функционирала тази група, както и общите принципни положения за начина, по който са се изпълнявали задълженията на участващите в тази група лица, между които се сочи и подзащитният му, липсват конкретни данни. По същия начин са изложени и показанията на разпитаните по делото свидетели, подкрепящи обвинителната теза, същите според защитата са общи, неконкретизиращи и несъдържащи данни за конкретни факти, обстоятелства и събития. По отношение на подзащитния му се твърди да е охранявал цялата дейност по разпространение на наркотичните вещества на включените според обвинителния акт на прокурора лица. Въпросът обаче е, кои са били нейните членове, тъй като ръководителят й е признал за своята функция в тази група, сключил е споразумение и е поел наказателната си отговорност, както са направили и част от участниците в групата. За да бъде постановена осъдителна присъда, освен изясняване на фактическата обстановка обаче е необходимо обвинението да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено от първоинстанционния съд по отношение на подс. В.. Основният източник на прокуратурата според защитата е свидетеля П. Л., но за този свидетел по делото са събрани достатъчно доказателства, че се е занимавал, както с употреба, така с държане, а вероятно и с разпространение на наркотици. Осъждан е за държане на боеприпаси, в момента търпи присъда "лишаване от свобода", поради извършени от него тежки криминални деяния. Същият този свидетел е задържан от подс. В. в качеството му на ••• и очевидно има интерес да му навреди. Изтъква още, че показанията на Л. не се припокриват с показанията на Д. П. относно факта, че М. В. и Г. Д. са се срещали в кв. •••, в гаража на Б. П.. Но дори и да са се срещали, обстоятелството, че подсъдимият е роден, израснал, живял и работил в определено място, и че във връзка с това познава лица, които и него го познават, не го прави автоматично съучастник във всички действия, които извършват тези лица. Напротив, именно заради служебното му положение като полицейски служител, вероятно някой лица са се възползвали от познанството с него, за да парадират пред обществото, или в кръга, в който са осъществявали своята дейност и д а преувеличават отношенията си като твърдят, че той им е оказвал някаква протекция или подкрепа, или чадър над дейността, която са извършвали. Обстоятелството, че полицейските служители работят в мизерия и са принудени, за да могат да използват служебните си автомобили да ходят в частни сервизи, където да доливат „горяло масло“ в двигателите на автомобилите, за да могат да се движат изобщо, не означава, че те са свързани с престъпния свят. Не на последно място, според защитата и показанията на свидетелите с тайна самоличност са общи и неконкретизирани относно участието на подзащитния му в ОПГ. В тази връзка набляга на факта, установен в хода на съдебното следствие, че М. В. и К. И. не са били в един екип. В заключение настоява за оправдателна присъда, като алтернативно отправя молба за корекция на наложеното наказание.

Подсъдимият В., в лична защита, поддържа казаното от защитника си.

По отношение на свидетелските показания, счита, че св. Л., която пред първоинстанционния съд е поддържала, че е присъствала на среща между него и Г. Д., на която са се уговорили В. да задържи по поръчка лице на име Г., с адрес в с. •••, впоследствие е установено, че лицето не е задържано от подсъдимия, а от служителите В. Х. и Е. В.. На следващо място, по отношение на показанията на П. Л., сочи, че по повод изпълнение на служебните си задължения през 2017 г. го е спрял за проверка, при която е установено, че лицето притежава незаконно боеприпаси, както и че шофира автомобил без свидетелство за правоуправление. В хода на проверката свидетелят Л. му се е заканил, че има хора във вътрешна сигурност и в ГДБОП, и ще „го нареди“. Прави коментар и на показанията на св. Д. П., според които подс. В. е отговорен за палежа на магазина му, като в тази връзка сочи, че е бил само един път на смяна в района на с. Мировяне през 2015 г., точно тогава, когато е бил и палежа, собственоръчно го е гасил, докладвал е за случая във 02 РПУ- София и е повикал пожарна. В предоставената му последна дума, моли за оправдателна присъда.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираните жалби /ведно с допълненията/, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:

На първо място, доколкото с подадените въззивни жалби се атакуват осъдителните части на постановената присъда, то по отношение на постановените оправдателни такива и при липсата на подаден съответен протест, присъдата следва да се счита за влязла в законна сила, с оглед което и на основание чл. 412, ал.2, т.3 от НПК, настоящата инстанция не следва да осъществява проверка на акта в тези му части.

Първостепенният съд е положил нужните усилия за изясняване обстоятелствата по делото, събрал е възможните по делото доказателства, извършил е анализ на същите и е направил своите фактически и правни изводи. Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в жалбите, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност, включително чрез провеждане на въззивно съдебно следствие чрез разпит на свидетелите Т. Б., В. П., И. И., В. Д., А. Д., Б. П., В. Х., Р. С., Д. С. и Н. Й., както и приобщаването на писмо от МВР СДВР 02 РУ относно служебните автомобили, използвани в РУ за посочения период и въз основа на нея, изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разглежданите деяния и тяхната съставомерност по повдигнатото обвинение. Анализирайки доказателствените източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Преди всичко, следва да бъде посочено, че с внесения от СП обвинителен акт е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК спрямо лицата Г. Н. Д., Б. Л. П., В. И. Б., В. П. П., Д. Д. К., Д. А. Д., И. В. И., К. В. И., М. Г. В. и Т. Б., като в хода на проведеното първоинстанционно производство спрямо петима от участниците в ОПГ /Г. Н. Д., Б. Л. П., В. П. П., И. В. И. и Т. Б./ наказателното производство е завършило с одобрени от съда споразумения, но доколкото установените от съда факти, касаят настоящите обвинения /предмет на проверка/, същите следва да бъдат възпроизведени в цялост.

Подсъдимите Г. Н. Д., Б. Л. П., В. И. Б., В. П. П., Д. Д. К., Д. А. Д., И. В. И., К. В. И., М. Г. В. и Т. Б. се занимавали с държане и разпространение на наркотични вещества в гр.••• и в гр.София, като в началото на м.март 2017 г. подсъдимият Г. Н. Д. ги привлякъл и сформирал една обща престъпна група, чиято цел била разпространение на наркотични вещества на територията на гр.••• и гр.София.

Подсъдимите Б. Л. П., В. И. Б., В. П. П., Д. Д. К., Д. А. Д., И. В. И., К. В. И., М. Г. В. и Т. Б. били част от изградена йерархична структура на организираната престъпна група с ръководител Г. Д., като всеки от тях изпълнявал ролята си съгласно уговореното помежду им. Подсъдимите изпълнявали задачите си и се подпомагали при снабдяването на групата с наркотични вещества и при отчитането на печалбата от инкриминираната дейност.

В качеството си на лидер на организираната престъпна група подсъдимият Д. изградил в гр. София и гр. ••• мрежа от дилъри, които разпространявали наркотични вещества, като същият определил ролите на всеки в престъпното сдружение и изисквал от тях след продажбата на наркотичните вещества да му се отчитат с печалбата.

Едни от най-приближените лица на подсъдимия Г. Д. били подсъдимите Б. П. и В. П. по прякор „Ш.“, които предоставяли получените от Г. Д. наркотични вещества на дилърите - Т. Б., Д. Д. по прякор „Я.", И. И. по прякор „М.“ и В. Б.. Подсъдимият В. П. не разпространявал наркотични вещества на крайните клиенти, а само разпределял дадените му такива от Д. на дилърите. П. зареждал дилърите с материал, който впоследствие да бъде разпространен на „купувача“. Цените, на които се разпространявали наркотичните вещества били различни в зависимост от количеството. Наркотичното вещество екстази се продавало между 15 и 20 лева за таблетка в зависимост от количествата на поръчаните таблетки. Ако поръчката била за над 5 таблетки, цената била по- ниска - 15 лева. 1 грам марихуана струвал 30 лева, а разфасовките от 0, 30 грама, съответно по 10 лева без опаковката. Амфетамините се предлагали на цена от 15 - 20 лева за грам. Когато се поръчвали по телефона, купувачите използвали следните кодирани изрази: „зелена салата“, „мара“, за амфетамини казвали „Ще мога ли да се видя с Ани за 10 минути“, което обозначавало сумата. Хапчетата се наричали: „колеца, джанти или копчета“. Хапчета, които наподобявали миниатюрна фигурка от домино с виолетов цвят се наричали „домино“.

Д. предоставял на П. наркотични вещества, след което П. заедно с подсъдимия В. Б. ги разпространявали. Подсъдимият Б. продавал наркотичните вещества заедно с Б. П. на територията на кв.••• в гр.София, като подсъдимият Б. се отчитал за получените пари от продажбата на наркотици на П.. Пред дома на Б. имало голяма дупка в асфалта и същият бил пропаднал, като при поръчка на наркотични вещества Б. отбелязвал купувача да иде „на дупката“, а не пред дома му. По този начин подсъдимият В. Б. участвал в престъпното сдружение като дилър и разпространявал наркотични вещества основно в района пред дома си в кв. ••• в гр. София.

Подсъдимият Д. Д. по прякор „Я.“ се занимавал с разпространение на наркотични вещества - марихуана и амфетамини, като това осъществявал пред дома си в кв. „•••“ в гр.••• и в кафе, намиращо се в съседство на адреса, на който живее. Подсъдимият Д. използвал телефон, с който се осъществявали поръчките на наркотичните вещества, като разговорите в голяма част от случаите били кодирани с посочените по-горе изрази - „зелена салата“, „мара“, „Ани“ „колеца, джанти или копчета“, „домино“. В повечето случаи подсъдимите знаели какъв наркотик ползва съответния клиент и директно се уговаряли след колко време клиента щял отиде да си вземе поръчката, без да използват тези изрази.

По подобен начин и другите участници в групата разпространявали наркотични вещества. Подсъдимият И. И. по прякор „М.“, живущ в кв. „•••“ гр.•••, продавал наркотични вещества - марихуана и амфетамини, пред дома си или в градинката пред полицейския участък в града. Ръководителят Г. Д. му посочвал местата, на които няма да има проблеми при разпространението. Телефонът, на който клиентите поръчвали наркотичните вещества на И. И. бил известен като „работен телефон“ и бил следният: 08••••••••. И. работел за Д. от около 2 години и бил наясно, че последният е в близки отношения с длъжностни лица полицаи от 02 РУ СДВР, както и с по-висшестоящи началници от същото. Поради тази причина И. безпроблемно разпространявал наркотични вещества на територията на гр.•••, знаейки, че може да разчита на съдействието на полицейските органи. И. държал наркотичните вещества, предвидени за продажба, в дома си в гр.•••.

Подсъдимият Д. Д. К., който се познавал с подс. Г. Д., отговарял за снабдяването на групата с наркотични вещества на територията на град София и град •••. Подс. К. предоставял на подс. Д. системно наркотични вещества от вида на марихуана, кокаин и амфетамин. Впоследствие наркотичните вещества се предоставяли от подсъдимия Д. на останалите членове на престъпната група с цел тяхното разпространение до крайните купувачи.

Подсъдимите изградили трайни доверителни отношения помежду си.

Имали изградена клиентска мрежа, на която да продават придобитите наркотични вещества от различни видове. Установени клиенти на организираната престъпна група били св.Л. Н. Г., св.Т. П. В., св.Г. В. Т., св.К. К. П., св.Л. А. Б., св.В. Р. М., св.И. Е. Х., св.С. К. С., св.М. А. Ц., св.Г. И. С., св.А. А. Н., св.П. Г. Л., св.П. А. К. и други.

Подсъдимите Г. Д., Б. П., В. П., Д. Д., И. И., В. Б., М. В., К. И. и Т. Б. уточнили начините за осъществяване на контакт помежду си /лично или по телефона/, както и начини и места за осъществяване на контакт между всеки един от тях и крайните потребители. Те се разбирали за знаци, с които да могат да се дават определени команди, които ще са ясни само на тях, закодирани знаци и фрази, за извършване на определени действия или за нарицателни по отношение на определени обстоятелства.

Г. Д. поддържал трайни връзки с длъжностни лица от 02 РУ СДВР, а именно с подсъдимите М. В. и К. И., които охранявали цялата дейност по разпространение на наркотичните вещества. Подкрепата от тяхна страна била в две насоки. От една страна, двамата подсъдими в качеството си на полицейски служители към 02 РУ СДВР оказвали подкрепа на Г. Д., като не предприемали съответните законорегламентирани действия към дилърите на Д., които разпространявали наркотични вещества за групата. От друга страна, когато Г. Д. вербувал нови дилъри да разпространяват наркотични вещества за неговата група, и те откажели, той се обръщал за съдействие към подс. К. И. и М. В., които ги спирали за проверки многократно и им налагали санкции. По същия начин подс. М. В. и К. И. подхождали и към дилърите, които разпространявали наркотични вещества на територията на •••, но не за организираната престъпна група. Лицата, които не се съгласявали да бъдат дилъри и да работят за Д., не смеели да се обърнат към местните органи на МВР, тъй като Д. непрекъснато акцентирал върху близките си отношения с М. В. и К. И., които работели като старши полицаи в група „ООР“ в Сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ СДВР.

Когато имали проблеми с полицията, Б. П. и Г. Д. търсели връзка с подс.

М. В. и подс.К. И., които участвали в престъпната група като съдействали за безпроблемното държане и разпространение на наркотични вещества на територията на гр.•••. В частност, при продажбата на наркотични вещества, същите се предлагали на по-високи цени, за да може ръководителят на групата Д. да отчислява по 1 - 2 лева на грам за „полицаите от 02 РУ СДВР“. Тези пари, които се отчислявали, се давали от Д. отделно на патрулните полицаи, в случай, че е налице проблем при разпространението на наркотични вещества. Подсъдимият К. И. поддържал отношения с обвиняемите Г. Д. и Б. П., като комуникирал с тях по телефона и като посещавал гаража /сервиз/, собственост на П.. Подсъдимият М. В. провеждал множество комуникации по телефон, както и лични срещи с ръководителя на престъпното сдружение Г. Д., а така също и с Б. П.. В разговорите помежду им се използвал жаргона от криминалния контингент, когато ставало въпрос за наркотични вещества.

Срещите между подсъдимия М. В. и П. се провеждали в гараж, находящ се в кв.••• в гр.София, пред дома на П., който гараж представлявал автосервиз, собственост на П.. В същия гараж подс. В. се срещал и с подс. Т. Б., като последният участвал в престъпната група като държал с цел разпространение наркотични вещества. Същите съхранявал в дома си в гр.София, кв.•••. Подс. Т. Б., освен, че заедно с М. В. и К. И. подпомагал дейността по разпространение на наркотични вещества, се занимавал и с прякото държане на забранените вещества с цел тяхното последващо разпространение.

Така организираната престъпна група продължила да действа до 29.11.2019г., когато била проведена полицейска акция и членовете на групата били задържани.

При извършено на 29.11.2019г. претърсване в жилище на адрес: с гр.

•••, ж.к. „••• III“ № •, вх. •, ет. •, ап. •, обитавано от подсъдимия Д. К., било намерено и иззето високорисково наркотично вещество коноп с нето тегло по обекти, както следва: Обект № 1 - 1, 45 грама на стойност 8, 70 лв. (осем лева и седемдесет стотинки) и Обект № 2 - 0, 14 грама, на стойност 0, 84 лв. (осемдесет и четири стотинки), всичко на обща стойност 9, 54 лв. (девет лева и петдесет и четири стотинки). Наркотичното вещество коноп е включено в Списък I -„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП. Подсъдимият Д. К. не притежавал надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32, ал.1 от ЗКНВП (съгласно който производството, преработването, съхраняването и търговията на едро в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършват с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадени от Министъра на здравеопазването или от оправомощен от него заместник- министър, при условия и ред, определен с Наредба на министър на здравеопазването).

Горната фактическа обстановка съдът е изяснил, обсъждайки показанията на свидетелите - В. М. В. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, Н. Б. Н. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, П. Г. Л. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, Л. Н. Г. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, В. Р. М. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, Л. А., С. Д. П. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, К. К. П. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, Т. П. В. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, Д. М. П. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания от ДП/, П. А. К. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, Д. Т. Я./вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания от ДП/, свидетелите с тайна самоличност №391, 503, 502, 387, заключенията на изготвените счетоводно-оценителна, физико- химически, компютърно-технически, СМЕ и СППЕ, както и останалите писмени доказателства по делото, между които протоколи за претърсване и изземване, обиск и изземване, ВДС от изготвени СРС. В съответствие с изискванията на закона, първоинстанционният съд е направил анализ на събраните и приобщени гласни и писмени доказателства, като е посочил всяко от тях за изясняването на кои обстоятелства по делото допринася.

Пред въззивната съдебна инстанция, бяха разпитани свидетелите Б. П., В. П., И. И., Т. Б. – за всички тях производството е приключило със сключване на споразумения, В. Д., А. Д., В. Х., Р. С., Д. С. и Н. Й.. Приложена беше преписка от извършена проверка в дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР.

От показанията на св.В. Х. – служител във 02 РУ МВР и отговорник за автомобилите, на св. Р. С. – командир на отделение във 02 РУ на МВР, се черпи обща информация относно поддръжка и ремонт на служебните автомобили, а от тези на на св.А. Д. – бивш служител на 02 РУ МВР – за служебните автомобили и лични впечатления за работата на подсъдимите М. В. и К. И.. От показанията на св.Д. С. се изнася информация относно извършена проверка в дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР.

Така изложените факти са разкрити процедурно законосъобразно при съобразяване с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като не се констатират процесуални нарушения, които да доведат до съмнителност на осъдителните заключения на първоинстанционния съд. Като общ положителен коментар по отношение на дейността на контролирания съд по събиране, проверка и оценка на относимите към предмета на доказване по чл. 102 от НПК доказателствени материали следва да се отчете, че съставът на СпНС с основание е разгледал деянието като цялостен процес, разгърнат в няколко относително самостоятелно обособени насоки: - дейността на Д. /спрямо когото наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение/, като лидер на престъпното сдружение; - дейността на подсъдимите Б. П. и В. П. като доверени фигури, ситуирани йерархично непосредствено под него /спрямо горните производството също е приключило с одобрено от съда споразумение/; - дейността на подсъдимите М. В. и К. И., връзката им с лидера на групата и осъдените Б. П. и Т. Б.; ролята на Д. К. по снабдяване на групата с наркотични вещества. Посочените доказателствени направления взаимно се обуславят, очертавайки общата картина на деянието.

Крайните изводи за поведението на подсъдимите са основани на обективна и логически издържана оценка на комплекса събрани по делото доказателства. При решаването на делото, контролираната инстанция успешно е избягнала самостойна оценка на тяхната деятелност сама за себе си и не е игнорирала фактическата и логическа съгласуваност помежду им. От друга страна, избраната конструкция на проверявания съдебен акт заслужава положителна оценка, и защото в същото време наличните доказателствени материали са анализирани поотделно и са конкретно съотнесени към индивидуалната деятелност на всеки от подсъдимите. Първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Доказателствените материали не са анализирани едностранчиво, превратно или в разрез с правилата на формалната логика. При изследване на фактологията на деянието, доказателствената съвкупност е била анализирана внимателно, като съдът е успял да пресъздаде оптимално картината на случилото се. При тези констатации относно процесуалната дейност на проверявания съд, релевираните в жалбите на подсъдимите и техните защитници оплаквания за допуснати процесуални нарушения при разкрИ.ето на обективната истина, обективират единствено субективното им несъгласие с отхвърлянето на лансираната от тях защитна версия и с осъждането им. Основна част от възраженията на защитниците на подсъдимите, преди всичко на К., И. и В. обяснимо се свеждат до недоволство от дадената от съда интерпретация на показанията на разпитаните свидетели с тайна самоличност №№ 387 и 391 и свидетелят П. Л., които доказателствени средства са приети за един от основните източници на обвинителни доказателства срещу тези подсъдими по въпросите за авторството и за цялостното им поведение. Настоящият съдебен състав в пълна степен споделя дадената от инстанцията по фактите оценка на тези доказателствени средства – че по съдържанието си те са годни да мотивират осъдителните изводи на атакуваната присъда. В разглеждания случай съдебния състав е процедирал по законосъобразен начин, като е кредитирал обсъжданите гласни доказателствени средства с убедителни съображения за обективната им кореспонденция с останалите доказателствени материали.

Не се споделя от настоящата инстанция и доводът на жалбоподателите, че фактологията на деянието е била незаконосъобразно изведена на база възпроизведени данни от СРС, показания на свидетели с тайна самоличност и свидетелските показания на П. Л.. Същественото е, че фактическите констатации на съда не са изведени в нарушение на ограниченията на чл. 124 и чл. 177, ал. 1 от НПК единствено от съдържанието на придобитата чрез СРС информация или само въз основа на възпроизведените от свидетелите с тайна самоличност факти. За прецизност следва да се уточни, че процесуалния закон формално не забранява изрично осъждане въз основа на съвкупност от данни от специални разузнавателни средства и показания на свидетел с тайна самоличност. Цитираните по-горе разпоредби въвеждат самостоятелно обособени законови забрани за постановяване на осъдителна присъда единствено на базата на доказателства, установени при отделно използване на СРС/разпит на свидетел с тайна самоличност. Принципната невъзможност за осъждане въз основа на съвкупност от доказателства, събрани както поотделно, така и чрез комбинация от посочените способи за доказване, произтича не от изрично регламентирана в НПК забрана, а от стандартите за справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, в частност, необходимостта от събиране и проверка на доказателствата в публично съдебно производство в присъствието на привлечения към наказателна отговорност и осигуряване на „равенство на оръжията” – равни възможности на обвиняемия да се противопостави на обвинителната теза. (В този смисъл и решение на Конституционния съд № 10 от 28.09.2010 г. по конституционно дело № 10 от 2010 г., обн., ДВ, бр. 80 от 12.10.2010 г., се позовава на „духа на практиката на ЕСПЧ по чл. 6, т. 1, изр. 1 от КЗПЧОС”). В настоящия казус, САС не констатира нарушения на изискването за справедливо разглеждане на делото, макар осъдителната присъда срещу жалбоподателите да е основана и върху протоколи за веществени доказателствени средства, получени в резултат на прилагане на специални разузнавателни средства, а така и на показания на свидетели с тайна самоличност. Въпреки отклоненията от принципа на състезателността, правото на жалбоподателите на справедлив процес не е накърнено. Законните им интереси са компенсирани в необходимата степен, тъй като както поотделно, така и в общата си съвкупност, резултатите от СРС, показанията на свидетелите с тайна самоличност №№ 387, 391, 503 и 502, съвсем не са единствените източници на обвинителни доказателства срещу осъдените жалбоподатели. Други подкрепящи обвинението доказателствени материали са подробно описани в съдебния акт на предходната инстанция, а именно: - непосредствено депозираните пред първоинстанционния съд показания на В. В. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, П. Л. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, Д. П. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания от ДП/, Л. Г. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, В. М. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, С. С. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, С. П. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/, П. К. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания от ДП/; протоколите за претърсване и изземване и съответно приобщените посредством използваните способи за доказване веществени доказателства (мобилни телефони, СИМ карти, тефтери, множество полиетиленови самозалепващи се пликчета с бяло прахообразно вещество, пликчета със зелена тревиста маса, черна палка, сгъваем нож, сгъваема метална телескопична палка, черна палка, електронни везни, суха листна маса, мелничка за мелене вътре с частици от суха листна маса); заключенията на назначените експертизи. Поради това САС счита, че не са нарушени стандартите за честен процес съобразно изискванията на чл. 124 и чл. 177, ал. 1 от НПК показанията на свидетели с тайна самоличност, данните от специалните разузнавателни средства да бъдат подкрепени и от други, различни по вид доказателства, като предпоставка за постановяване на осъдителна присъда.

Настоящата инстанция се солидаризира с доказателствения анализ, извършен от решаващия съд, като именно в тази връзка не може да бъде споделено възражението на защитата на подс. В., че първоинстанционният съд механично е възприел фактическата обстановка, така, както е възпроизведена в ОА. Видно от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие /включително и пред настоящата инстанция/ свидетели, приобщените писмени и веществени доказателства, не се установяват нови /различни факти/, от така описаните във внесения ОА, с оглед което така възприетата фактология не е приета в нарушение на процесуалния закон. Изложените от решаващия съдебен състав съображения съдържат пълноценен анализ и собствена преценка на доказателствените материали, напълно достатъчни за проследяване на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда.

Неоснователни са и изложените твърдения на адв. Ю. за неяснота на обвинението, превратно тълкуване на доказателства, допуснати при извеждането на приетото от СпНС фактическо положение относно това кога се е включил в ОПГ В. и в какво качество, какви точно действия е извършвал, квалифицирани по време и място. Съгласно принципните положения, застъпени в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС отсъствието на точни данни за първоначалния момент на осъществяването на контакта между Д. и подсъдимите В., Д., К., Б. и И., липсата на конкретна информация за техните точни уговорки, не компроментират изводите относно ролите и връзките между участниците и достатъчно отчетливо очертаните „управленски” и „изпълнителски” нива в организацията, т.е. нейната структурираност. Структурираността на престъпната група, както и трайността й, са елементи, очертани още към момента на възникването й. Тези обективни признаци на формированието се дефинират не изключително с оглед конкретния начален момент на възникването на сдружението, а и в друг аспект – че от този момент нататък в поведението на съответните дейци се проявяват съгласуваните им воли за бъдещи относително продължителни, постоянни взаимоотношения, осъществявани при ясно разпределение на функциите. Т. е. от значение е, че след създаването на групата, в периода на съществуването й, нейният ръководител и участниците в нея обективно са действали, обединени от съответната обща цел за реализиране на предмета на дейност. Трайността на групата и нейната структурираност могат да се проявят не само чрез „формални” изрични уговорки, но и посредством реализираната от ръководителя и участниците последваща дейност, каквато обективно е била реално осъществена в разглеждания случай. Независимо, че според съдебната практика не е необходимо всички участници в ОПГ да се познават и поддържат отношения помежду си, тъй като законодателят не е предвидил като съставомерен белег на престъплението изискването всеки от членовете на групата да осъществява дейността си координирано с всички останали и с ръководителя или да знаят за съществуването им, разкритото в хода на процеса обективно поведение на подсъдимите достатъчно красноречиво свидетелства за отношенията между тях и конкретната роля на всеки един от подсъдимите.

Така например, показанията на свидетелите В. В., Л. Г., П. Л., Н. Н., Л. А., св. № 387, св.№ 391, прочетените от ДП показания на С. П., вкл. дадените по реда на чл.223 НПК, Д. Т. Я. /от ДП/ и тези на И. И. /разпитан пред въззивния съд/ съдържат задоволителна информация относно ролята и участието на подс. Д. Д. в ОПГ. Тези свидетели са единодушни относно факта, че Д. Д. е работил за Г. Д., посочват времето на деятелността на Д. за групата, свързаността му с ОПГ и част от останалите й членове /подс. Б. и осъдения И./, а така и мястото където е развивал вторичната дейност, за която не му е повдигнато обвинение - на територията на гр. ••• /••• и •••/. Показанията на разпитания в хода на въззивното следствие св. И. И. /спрямо когото наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение/ внасят яснота не само относно ролята и участието на подс. Д. в процесната престъпна група, а и по какъв начин парите от продажбата на наркотични вещества са достигали до организатора на групата. По отношение на свидетелските показания на Д. Я., депозирани в хода на ДП, които съдът е ценил при изграждане на изводите си касателно обвинението спрямо подс. Д., за пълнота следва да бъде отбелязано, че процесуалната техника на чл. 281, ал. 4 от НПК е предназначена за преодоляването на ситуации, при които между дадените пред органа на досъдебното производство, без участието на обвиняемия и неговия защитник показания на свидетеля и тези, депозирани от него пред съда, се констатират съществени противоречия, свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня. Използването на това правомощие не е предоставено на усмотрение на съдебния орган, а с оглед изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от НПК се упражнява задължително при наличието на съответните предпоставки на чл. 281 от НПК, като законосъобразно прочетените показания имат доказателствена стойност. Като изрично предвидено от НПК изключение от принципа на непосредствеността, прочетените показания директно се включват в доказателствения материал и се анализират и преценяват като самостоятелна част от доказателствената съвкупност. Тъкмо защото прочетените показания имат самостоятелна стойност на доказателствен източник, в случаите, когато са отречени от свидетеля в хода на съдебното следствие, за съда възниква задължението да разкрие причините за противоречията, да ги отстрани в максимална степен и след внимателна преценка да установи кои са истинни – прочетените или непосредствено депозираните пред съда. Точно такъв законосъобразен подход е следвала предходната инстанция, за да кредитира с доверие прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК свидетелски показания от досъдебното производство на свидетеля Я.. При преценката на им, СпНС аргументирано е посочил релевантните за достоверността на доказателствените средства фактори – преди всичко кореспонденцията на изложените фактически данни с останалите доказателствени материали, съдържателната им информативност и категоричност.

Що се отнася до твърденията на защитата касаещи психичния статус /вменяемост/ на подс. Д., следва да бъде посочено, че видно от изготвените експертни заключения, а така също и от разясненията на експертите в съдебно заседание, заболяването БАР /биполярно афективно разстройство/ протича с периоди или на болестно повишено или понижено настроение. В периодите между тези фази, болният е в ремисия /възстановяването между епизодите по правило е пълно/, т.е. психично здрав със запазени годности. Нещо повече, както и защитникът в пледоарията си акцентира, от особено значение за овладяване на епизодите на заболяването /възпрепятстване появата на нов пристъп/ е прилагането на адекватна медикаментозна терапия, като профилактика с поддържащо лечение, каквато спрямо подс. Д. видно от наличните по делото медицински документи е прилагана. Разпитани в съдебно заседание, експертите са категорични, че от наличната по делото документация Д. е бил невменяем единствено по време на престоя си в болницата в ••• /09.06.2017г. - 05.09.2017г./, за който период съответно е бил постановен оправдателен диспозитив спрямо този подсъдим от първата съдебна инстанция. С оглед което не са налице основания да се счита, че през инкриминирания период, с изключение на периода 09.06.2017г. - 05.09.2017г., подсъдимият Д. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, респективно да ръководи постъпките си.

Първият съд е обсъдил внимателно и доказателствената наличност касателно участието на подсъдимия К. И. в ОПГ, като с основание е акцентирал на показанията на свидетеля П. Л., доколкото изнесената от този свидетел информация намира потвърждение, както в показанията на свидетелите с тайна самоличност №№387 и 391, а така също отчасти и в показанията на свид. С. С., който изтъква, че свръзва И. с Д. и подс. М. В.. Независимо, че според представената справка за дежурства, а и от показанията на св. А. Д. и Р. С., подсъдимите К. И. и М. В. са били в различни взводове, то има достатъчно доказателства /съдържащи се именно в показанията на цитираните по-горе свидетели/ в подкрепа на факта, че подс. И. и В. са засичани да патрулират заедно неведнъж. По отношение на възраженията на защитата относно психическата годност на свидетеля Л., следва да се посочи, че по делото е налична справка от Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“, съгласно която за периода 01.01.2011г.- 17.01.2021г. /датата на изготвяне на справката/, свидетелят не е посещавал спешен кабинет, нито амбулаторен психиатър, респективно не е хоспитализиран и не се води на диспансерно наблюдение. В този смисъл, по делото липсват данни в подкрепа на твърденията на защитниците на подсъдимите, че свидетелят Л. е с компроментирана свидетелска годност. На следващо място, съдът няма да се спира на оплакването на защитата на подс. И. касаещо протокола за разпознаване, извършено от свид. Л. по снимки при положение, че подсъдимият е бил задържан и поради това е било възможно да бъде представен за разпознаване на живо, доколкото наличните данни за проведеното разпознаване от св. Л., не са поставени в основата на осъдителните заключения, а се основават преимуществено на гласните доказателствени средства.

От събраните по делото доказателства безспорно се доказва и участието на подс. М. В. в ОПГ. В подкрепа на обвинението спрямо този подсъдим, с основание съдът е ценил показанията на П. Л., Д. П., П. К. и С. С.. От показанията на Д. П. става ясно, че подс. В. се е срещал с организатора на групата Г. Д. в •••, в сервиза на Б. П., като индиректно се обозначава и връзката между част от членовете на групата. На свой ред, свидетелят С. С. разяснява, че докато е работел за Д. му е станала достъпна информацията, че Д. е плащал на подс. В., за да подхвърля наркотици на дилъри, които не са част от престъпната група. Информацията, споделена от този свидетел относно начина, по който В. е процедирал, намира синхрон, както в заявено от свидетел с тайна самоличност № 503, а така и от показанията на св.С. П., който сочи, че веднъж В. го е спрял за проверка, като свидетелят се уплашил и избягал. Две седмици по-късно от И. И. разбрал, че Д. е платил 300лв. на подс. В., за да го задържи. Тук следва да се подчертаят и показанията на св. В. М., който споделя, че от приятеля си Б. С. знае за практиката на В. „да подхвърля“ наркотици. На свой ред, изготвените ВДС, вследствие на експлоатирани по делото СРС /т. 6 /, потвърждават свидетелските показания както относно близките взаимоотношения между лидера на групата и подс. В. /проведените множеството разговори помежду им/, а така също и че Д. е ползвал В. за „чадър“. Видно от находящите се в т.6 от ДП разговори, подс. В. е съдействал на Д. за освобождаването на задържани от полицията лица, разпространяващи наркотични вещества. В насока, че подс. В. е „ескорт“ на Д. са още и показанията на св. К., като освен това този свидетел потвърждава и обстоятелството, поддържано от свидетелите с тайна самоличност №№391, 387 и 503, че подс. В. и И. почти винаги са патрулирали в една смяна. Нещо повече, разпитана в съдебно заседание, св. И. /колежка на подс. В./ също пояснява, че в дежурствата, извън графика за патрулиране за район •••, се е случвало да има промяна, когато някой от служителите е в болничен, като в този случай изрична заповед не се издавала, а промените в дежурствата ставали по решение на взводния. Ето защо, не може да се счита, че представените графици за патрулиране предоставят точна и прецизна информация. Не на последно място, обстоятелството, че двамата полицейски служители са били виждани заедно, съвсем не означава, че това е било в изпълнение именно и само на утвърден график, а не тяхна собствена инициатива. В този смисъл, твърденията на защитата на подс. В., че основния източник на осъдителните изводи на съда са показанията на св. Л., са неоснователни.

Относно съпричастността на подс. К. към ОПГ, законосъобразно първият съд е поставил в основата на осъдителните си изводи показанията на св. Л.. В принципен план законът не изключва възможността обвинението да бъде прието от съда за доказано и въз основа само на един доказателствен източник, стига излъчените от него твърдения да притежават нужното ниво на качествена адекватност и да не се опровергават или разколебават от други доказателства. В случая обаче този проблем не стои, тъй като обосновано чрез наличния по делото доказателствен масив съда е установил, че твърденията на св. Л. не са изолирани, а намират подкрепа в показанията на свидетели с тайна самоличност №№ 387 и 391. На свой ред, поддържаното от Л., че е възприел разговор между Г. Д. и Б. П., състоял се във фитнес зала, в който двамата са обсъждали да закупуват наркотични вещества от подс. К., индиректно намира подкрепа и в показанията на св. Д., който не отрича да се е засичал с Б. П. в спортната зала, а съгласно показанията на св. Н. Й. /собстевник и управител на фитнес зала/, въпросната фитнес зала функционира от 19.01.19г., който период напълно съвпада с инкриминирания в обвинителния акт. В показанията си пред въззивния съд, св.И. И. /за когото наказателното производство приключило със споразумение/ дава сведения, че е виждал заедно подс.К. и Г. Д. и знае, че са си приятели. Все в подкрепа на извода за съпричастност на подс.К. към описаната престъпна дейност са и разговорите, проведени между него и Г. Д., обективирани в изготвените ВДС в резултат на експлоатирани СРС – в том 17 ВДС и в том 6 ВДС – разговори №№ 47, 49, 50, 51 и 52. В обобщение, при анализ на описаните доказателства и доказателствени средства, на тяхното съдържание и процесуална годност, в тяхната взаимовръзка и последователност, правилно и законосъобразно първият съд е достигнал до несъмнен и категоричен извод за участие на подс.К. в инкриминираната дейност, който контролната съдебна инстанция напълно споделя. Пред въззивния съд не са събрани доказателства, които да опровергават горните изводи.

В показанията си пред въззивния съд, св.И. И. /за когото производството приключило със споразумение/, заявява, че познава подсъдимите, тъй като е участвал в тази престъпна група за разпространение на наркотици от 2016г. до 2019г., като организатор бил Г. Д., а с наркотици ги снабдявал В. П.. Подс.Д. Д. продавал трева, амфетамини и хапчета, В. Б. също продавал също Г. Д.. Подс.М. В. бил приятел с Г. Д., а с подс.К. И. свидетелят нямал взаимоотношения. Свидетелят знае за прителски отношения между подс.К. и Г. Д. и ги е виждал заедно. Настоящата съдебна инстанция счита, че следва да бъдат кредитирани тези показания, тъй като те кореспондират категорично и непротиворечиво с описаните по-горе доказателства и доказателствени средства относно престъпната дейност на подсъдимите лица, като освен това св.И. бе предупреден за наказателната отговорност, която носи по смисъла на чл.290 от НК.

Първият съд е обсъдил относимите доказателства относно престъпната деятелност на подс. Б., като освен показанията на св. Т. В., Л. А., К. П., свидетел с тайна самоличност № 387 и информацията от изготвените ВДС, вследствие на експлоатирани по делото СРС, участието на подс. Б. в престъпното сдружение се доказва и от показанията на И. И., който в разпита си пред настоящата съдебна инстанция заяви категорично, че един от дилърите на Д. е именно подс. В. Б.. Не на последно място, първостепенният съд е обсъдил и обясненията на подсъдимите М. В., К. И. и Д. Д., съобразявайки двуяката им същност, като мотивирано е посочил кои от тях в кои части кредитира, съответно в кои части ги цени като средство за защита, и настоящата инстанция напълно споделя изводи на решаващия съд относно направения анализ.

В съдебния акт е специално отразено разбирането на състава за недопустимост на заместването на първични доказателства с деривативни, поради което свидетелските показания на Н. К. и И. С. не са кредитирани относно информацията, станала известна на свидетелите във връзка с експлоатацията на СРС. Също така законосъобразно в процесуален план са игнорирани и показанията на тези свидетели относно базираната на „оперативни източници” непроверима информация, по отношение на която е отчетено, че съдържа сведения, предоставени от други, неизвестни лица.

Представени са мотиви и досежно всички писмени доказателства и ВДС, резултат от експлоатиране на СРС, експертните заключения, тяхното кредитиране и значимостта им за изясняване на основния предмет на доказване.

В заключение, САС намира, че първоинстанционния съд е анализирал всестранно, обективно и пълно, както гласните, така и писмените доказателствени средства. Към съда не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Нужно е да се посочи, че съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си, разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на СпНС. Не са пренебрегнати оплакванията на страните, а напротив мотивите му са обстойни и съдържателни и съдържат подробен отговор. Така обосновката на решаващия съд не страда от доказателствен дефицит във връзка с несъмнено установените факти, въз основа на годни доказателства и доказателствени средства.

В пределите на установените и доказани фактически положения, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно и в съгласие с практиката е прието, че поведението на подсъдимите Д. Д., В. Б., К. И., М. В. и Д. К. осъществява от обективна и субективна състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Изложените в тази насока обстоятелствени съображения от първоинстанционния съд в мотивите на атакуваната присъда почиват на вярно разбиране на закона, изведени са в съгласие с практиката на съдилищата и изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, като не съществува необходимост да бъдат преповтаряни. Както беше отбелязано по-горе в изложението, по делото са събрани безспорни доказателства относно наличието на трайно структурирано сдружение с предварително дефинирана цел, стабилност на обективните връзки между участващите лица и съгласуваност на волите им.

По възраженията на страните относно наложените на подсъдимите наказания, настоящият състав намери следното:

При индивидуализацията на наказанията, първоинстанционният съд е отчел наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на всеки един от подсъдимите, като нито едно смекчаващо обстоятелство не е било пренебрегнато, а обстоятелствата, които отегчават отговорността на подсъдимите не са били преекспонирани, а напротив значението и тежестта на всяко едно от тях е оценено според законовите изисквания. Така проверяваната инстанция не е подценила обективната значимост на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подс. Д. Д., като е изложила ясни съображения в подкрепа на изводите си, че наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като са отчетени всички значими за индивидуализацията на наказанието факти. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че при определянето на наказанието спрямо този подсъдим е постигнат и необходимия баланс.

На свой ред, и индивидуализацията на наказанията на подс.В., И., Б. и К., е осъществена при спазване изискванията за законосъобразност и справедливост, като същите съответстват на степента на обществена опасност на деянията и на подсъдимите. В принцип план, във връзка с индивидуализацията на наказанията, е необходимо да се посочи, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че поначало абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието, съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Така, по отношение на подс. В., И., Б. и К., редом със смекчаващите вината обстоятелства, първоинстанционният съд не е пренебрегнал и отегчаващите такива – участието им в организирана престъпна група, съществувала значителен период от време, а така също и осъществяването на множество престъпления по чл.354а НК. Съпоставката със смекчаващите вината обстоятелства, е довела първостепенния съд до заключението, че наказанието за всеки от подсъдимите следва да бъде индивидуализирано под средния размер и към минимума, предвиден в нормата, а именно „лишаване от свобода“ за срок от по 5 /пет/ години. На фона на съотношението между обективно наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при лек превес на смекчаващите, обуславящ определянето на наказание под средния размер и към минималната граница на санкционната част на съответната разпоредба, се явява напълно съобразено, както с индивидуалните цели на наказанието, но така и с обществения интерес в светлината на по-горе изложените принципни постановки относно поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Що се отнася до поддържаното в жалбите на защитниците на подсъдимите искане за намаляване размера на наложените наказания, предвид изминалия дълъг период от време от началото на производството, следва да бъде посочено, че съобразно обема на обвинението, включващ престъпления срещу десет лица /спрямо част от които производството е приключило с одобрено от съда споразумение/, обема и сложността на подлежащите на установяване във връзка с това обвинение факти и предопределената от тях правна сложност, обема на наложилите се като необходими процесуално-следствени действия по делото /включително и пред въззивния съд/, не би могло да се твърди, че в случая е нарушен критерия за разумност на срока за разглеждане на делото и за неговото решаване по окончателен начин. Не се касае за прекомерна продължителност на производството, изискваща прилагане на компенсаторни мерки чрез намаляване на наказанията, с оглед което поддържаните в тази насока искания на защитниците на подс. К., Б. и Д. следва да бъдат оставени без уважение.

Във връзка с искането, направено от защитата на подс. К. да бъдат върнати иззетите в хода на производството веществени доказателства /банкноти/, следва да бъде отбелязано, че при извършената служебна проверка, настоящата инстанция установи, че в диспозитива на първоинстанционния съдебен акт липсва произнасяне по въпроса относно веществените доказателства и направените в хода на производството разноски. Този недостатък на присъдата е неотстраним от въззивната инстанция и след влизане на присъдата в сила, СпНС/закрит/ ще следва да се произнесе по веществените доказателства по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

При цялостния преглед на атакуваната присъда не се установиха основания за нейното изменение, както и не се установиха основания за нейната отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийският апелативен съд, НО, 4-ти състав