РЕШЕНИЕ

№ 49

гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100103689 по описа за 2024 година Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове предявени от В. В. Н. срещу Б. М. А.. Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за заем на 02.03.2023 г. за сумата от 25 400 лв. Сключването на договора и предаването на сумата се установявало от подписан РКО от 02.03.2023 г. Сумата следвала да бъде върната до 01.05.2023 г. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си дължал и обезщетение за забава – 3 033.20 лв. за периода 02.05.2023 г. – 27.03.2024 г. Предвид неизпълнението на договорните задължения на ответника в уговорения срок моли исковете да бъдат уважени и ответникът да бъде осъден да му заплати сумите от 25 400 лв. и 3033.20 лв. Претендира законна лихва върху сумата от 25 400 лв. от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане, както и разноски по производството. Сочи банкова сметка с IBAN BG••••••••.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е сключен договор за заем. Оспорва сумата да е предадена. Липсвал уговорен срок за връщане на сумата. Оспорва представения РКО. Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квА.фикация на предявените искове – чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

За да се уважат исковете с правна квА.фикация чл. 240 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на вА.дни заемни правоотношение и предаване на процесните суми, както и настъпила изискуемост на задължението за връщането им. Докато ответникът следва да докаже възраженията си свързани с погасяването на получените суми.

Договорът за заем за потребление е неформален, реален и безвъзмезден.

Сключването на договор за заем за потребление, с оглед реалния му характер, обхваща освен съгласие на страните /две насрещни, препокриващи се по съдържание волеизявления/ и предаване на паричната сума или на други заместими вещи, предмет на договора, които темпорално се осъществяват едновременно или в различна последователност.

Представен е по делото разходен касов ордер от 02.03.2023 г., в който е отразено, че Б. М. А. е получил от В. В. Н. сумата от 25 400 лв. като заем и се е задължил да ги върне в срок до 01.05.2023 г. Разходният касов ордер съдържа подпис на получателя на сумата Б. М. А.. Ответникът е оспорил подписа. Открито е производство по чл. 193, ал. 1 ГПК и е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира изцяло, като професионално и безпристрастно изготвена. Вещото лице по експертизата е посочило, че подписът получил сумата в РКО от 02.03.2023 г. за сумата от 25 400 лв. е положен от Б. М. А., ръкописните текстове, с които са запълнени графите на РКО са написани от Б. М. А., като няма извършени поправки и дописвания на ръкописните текстове с цел промяна на смисловото съдържание. Подписът на Б. М. А., служи за доказателство, че същият е получил сумата от 25 400 лв. като заем и се е задължил да ги върне в срок до 01.05.2023 г. От кредитираната експертиза не се установява първоначално да е била нанесена друга дата за изпълнение на задължението. Цифрата „3“ от годината е била изписана нечетливо, поради което е изписана повторно.

При тази фактическа обстановка, съдът намира, че елементите от фактическия състав, които са в тежест на ищеца са доказани. Установява се предаване на заемните суми, както и съгласието на страните за заемното правоотношение. Установява се и падежът за връщането на сумата – 01.05.2023 г. Ответникът не ангажира твърдения и доказателства за връщане на заетата сума.

Искът за главницата е основателен в пълен размер 12 986.81 евро /представляващи превалутирани 25 400 лв./. На основание чл. 4 и чл. 3 Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. /1 евро = 1, 95583 лв./. Правилата за превалутиране се съдържат в чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответникът е изпаднал в забава, считано от 02.05.2023 г./доколкото сумата е следвало да бъде върната до 01.05.2023 г./, поради което за периода 02.05.2023 г. - 27.03.2024 г. същият дължи лихва за забава. По реда на чл. 162 ГПК и след използване на електронния калкулатор на https: //www.calculator.bg/, съдът определи законната лихва за забава върху главницата за периода 02.05.2023 г. - 27.03.2024 г. в размер на 3033.20 лв. Акцесорната претенция следва да се уважи за сумата от 1550.85 евро /представляващи превалутирани 3033.20 лв./.

По разноските:

При този изход на спора, разноски се дължат на ищеца: .

Представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноски в общ размер на 4137.33 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 2700 лв. Направено е възражение за прекомерност в отговора на исковата молба. Съдът като съобрази размера на претенциите, характера на спора и проведените открити съдебни заседания, намира че заплатеният хонорар не е прекомерен. Макар и размерите на адвокатските възнаграждения в Наредбата № 1 от 09.07.2024 г. да нямат обвързващ характер за съда, то следва да се отбележи, че претендираното възнаграждение е в размер по-нисък от минималния по Наредба. Сумата в размер на 2115.38 евро /представляващи превалутирани 4 137.33 лв./ ще се възложи в тежест на ответника.

По искане на ищеца и на ответника е допусната, изготвената СГрЕ. Определен е депозит в размер на по 300 лв. за всяка една от страните. С протоколно определение от 10.10.2025 г. е указано на ответника, че при невнасяне на депозита, същият ще бъде изплатен от бюджета на съда и ответникът ще бъде осъден да заплати сумата без значение от крайния изход на спора. Препис от протоколното определение е връчен на ответника на 23.10.2025 г. Указанията не са изпълнени и депозитът не е внесен. Заключението е прието в с. з. на 18.12.2025 г. На вещото лице е издаден разходен касов ордер за сумата дължима от ответника от бюджета на съда, като съдът е посочил, че ще се произнесе по реда на чл. 77 ГПК с крайния акт по съществото на спора. Невнесеният предварително депозит в размер на 153.39 евро /представляващи превалутирани 300 лв./ от ответната страна следва да бъде принудителното събран по реда на чл. 77 ГПК, като събирането не е обусловено от изхода на спора.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД