РЕШЕНИЕ

№ 269

гр. Казанлък, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20255510200590 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Обжалвано е Наказателно постановление № 135 от 26.02.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите- Стара Загора, с което на В. Й. И., ЕГН......., с адрес: с. Ветрен, общ. Мъглиж, ул. „Балкан“ № 4, е наложено административно наказание- глоба по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите за нарушение в размер на 500(петстотин) лева, изразяващо се в транспортиране с лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с peг. №.......... недървесни горски продукти - 50 кг. бръшлян, непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност.

Жалбоподателката не е съгласна с постановлението, намира същото за неправилно и незаконосъобразно и оспорва извършването на нарушението. В съдебно заседание не се явява, но чрез процесуален представител поддържа жалбата изцяло. Излага доводи за липса на доказателства за извършено нарушение, както и за съществени процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП. Настоява за отмяна на последното.

Въззиваемата страна, чрез представител, оспорва жалбата, като поддържа, че наказателното постановление е законосъобразно, а извършването на нарушението доказано.

Настоящият съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, възприе за установена следната фактическа обстановка:

На 06.02.2025 г. е съставен АУАН серия ИОО 2025 г. № 115018, в който е отразено, че при проверка на В. Й. И. е констатирано транспортиране от нея на 50 кг. бръшлян с автомобил „Опел Астра“ с рег. №..........., без същата да притежава превозен билет за недървесни горски продукти.

Впоследствие е издадено наказателно постановление № 135/ 26.02.2025 г. от Директора на РДГ-Стара Загора, с което на И. е наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ. Същото е връчено лично на жалбоподателката на 02.05.2025 г., видно от известие за доставяне/л.6 от делото/.

Към делото са приобщени следните писмени доказателства: НП № 135/ 26.02.2025 г., известие за доставяне от 02.05.2025 г., Заповед № РД-49- 171/23.05.2024 г., АУАН серия ИОО № 115018/ 06.02.2025 г., разписка за отговорно пазене № 060759/06.02.2025 г., копие на доклад № 15- 684/06.02.2025 г., писмо от ОД на МВР- Стара Загора с вх. № 11080/ 04.07.2025 г., ведно със справка за нарушител.

При така установената фактическа обстановка съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законовия срок от лице, имащо право на такава, поради което съдът приема, че е допустима съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

По делото, от процесуалният представител на въззивника, се твърди за липса на категорични доказателства, че именно И. е транспортирала бръшляна със стопанска цел, тъй като автомобила, с който е превозван продукта, е собственост на трето лице, което поставяло под съмнение личната й отговорност.

Подобно твърдение съдът намира за несъстоятелно, предвид факта, че по делото се събраха категорични доказателства, включително свидетелски показания на очевидци- Д. В. и В. Г., от които се изясни, че „третото лице“ е оказвало съдействие на жалбоподателката и е действало по нейно нареждане/молба/.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от Закона за горите се налага наказание за транспортиране на дървен материал, добит от горски фонд, без необходимите за това документи. Бръшлянът категорично не представлява дървен материал и е квалифициран като лечебно растение по §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЛР, съгласно който: „Лечебни растения“ са тези, които могат да бъдат използвани за получаване на билки.“. Именно поради това същият попада под юрисдикцията на Закона за лечебните растения, а не Закона за горите, а един основните принципи в правото гласи, че специалния закон има предимство пред общия. В настоящия случай Законът за лечебните растения е специален такъв, който урежда правилата за събиране, изкупуване, съхранение и транспортиране на лечебни растения. Законът за горите е общ закон, който регулира горите като цяло. Ето защо в разглеждания казус приложимият нормативен акт по отношение на събиране и транспортиране на лечебни растения е Законът за лечебните растения. Следователно транспортирането на бръшлян без необходимите за това документи трябва да бъде санкционирано по реда на ЗЛР, а не на ЗГ.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че акта и наказателното постановление не съдържат конкретни данни за произхода на растенията и не е извършена проверка от компетентните органи по ЗЛР в тази връзка, каквито са изискванията на чл. 73а и чл. 77–78а, във връзка с чл. 42 от ЗЛР.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление срещу В. Й. И. по Закона за горите е незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН