Решение № 496 от 30.9.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 599/2025 г.

Производство по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 76822/23.06.2025 г. от В. А. К., ЕГН ••••••••••, с местожителство в гр. •••, ЖК „•••“, бл. •, вх. •, ет. •, ап. • срещу Решение (именувано определение) № 2298/03.06.2025 г., по т.д. № 1001/2025 г., на СГС, ТО, VI-11 с., с което е оставена без уважение жалбата срещу Отказ № 20250509160002/13.05.2025 г. на Длъжностното лице по регистрацията при АВ, постановен по Заявление А15 вх. № 20250509160002, за вписване на промяна по партидата на Сдружение „Институт за евроинтеграция“, ЕИК 176909080, изразяваща се в заличаване на В. А. К. като член на УС. Въззивницата счита атакувания акт за незаконосъобразен. Настоява да са неправилни изложените от съда мотиви за липса на признат правен интерес на напусналия член на сдружението да заяви заличаването си като член на УС, с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. От своя страна излага доводи за приложение по аналогия на разпоредбите на ТЗ, където такава възможност за напуснали членове на управителни органи на дружества е предвидена. По същество моли за постановяване на решение, с което атакуваното първоинстанционно такова бъде отменено, а на ДЛР бъде указано да извърши вписването. В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, въззиваемият АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА депозира отговор вх. № 80162/01.07.2025 г., в който излага доводи в подкрепа на мотивите изложени от ДЛР при постановяване на атакувания отказ. Счита, че жалбоподателката не е сред лицата легитимирани да сезират АВ като разпоредбите на чл. 141, ал. 5 и чл. 233, ал. 5 ТЗ са приложими само по отношение на търговски дружества. Отделно сочи, че жалбоподателката не е представила решение на компетентния колективен орган на сдружението за освобождаването си като член на УС. Счита за правилни мотивите на съда, че прекратяването на членството в сдружението чрез едностранно волеизявление настъпва с изтичането на определения срок след това ако такъв е предвиден и без да е необходимо решение на ОС на сдружението, както и, че с прекратяване на членството се прекратява и участието в УС, но за вписването на последното обстоятелство е необходимо заявяване от надлежен заявител. По същество моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт. По допустимостта: Сезиращата жалба, е депозирана в границите на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното решение на 16.06.2025 г., от легитимирана страна – адресат на съдебния акт, чрез процесуален представител, срещу подлежащ по инстанционен контрол акт, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съставът на САС като съобрази изложените от жалбоподателката оплаквания и материалите по първоинстанционното дело, както и обстоятелствата отразени по партидата на сдружението в ТР при АВ, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред АВ е инициирано от Заявление обр. А15 вх. № 20250509160002 от жалбоподателката, чрез упълномощен адвокат за вписване по партидата на "Институт за евроинтеграция" Сдружение, ЕИК 176909080 на промени в обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на В. К. като член на управителния съвет. Към заявлението са представени документ за внесена такса, декларация за истинност на заявените обстоятелства, уведомление до сдружението, на осн. чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ за прекратяване на членството и изрично пълномощно. На 13.05.2025 г. от страна на длъжностното лице по регистрацията е постановен Отказ № 20250509160002. Вписването на заявеното обстоятелство е отказано. Произнасянето е обосновано с липса на приложено решение на ОС на сдружението за освобождаване на В. К. като член на УС. В допълнение е посочено, че ЗЮЛНЦ не предвижда друг ред за прекратяване на участие в управителен орган, освен чрез решение на компетентния орган. Възможността за заличаване въз основа на писмено предизвестие при бездействие на юридическото лице е предвидена за членове на управителни органи на търговски дружества, които разпоредби били неприложими по аналогия. При тези данни съставът на СГС постановил атакуваното Решение 2298/03.06.2025 г. (именовано Определение), с което Отказът бил потвърден. Произнасянето е обосновано с мотиви за липса на признат правен интерес на напусналия член да заяви това обстоятелство пред ТР, както такъв интерес е признат в хипотезата на чл. 141, ал. 5 ТЗ и чл. 233, ал. 5 ТЗ. В допълнение е посочено, че единствения път за защита на напусналия сдружението е да търси обезщетение за вреди от неправомерното бездействие на сдружението. Произнасянето се преценява като неправилно. В разпоредите на ЗЮЛНЦ въпросът за освобождаване членове на УС е уреден в разпоредбата на чл. 25 ЗЮЛНЦ – Права на общото събрание. Според цитираната разпоредба избирането и освобождаването на членовете на УС е от компетентността на ОС. Следователно в случаите, в които член на управителния съвет не желае да изпълнява повече тази функция то той следва да уведоми за това сдружението. Такова уведомление би следвало да е последвано от предприемане на действия от компетентния орган по свикване и провеждане на Общо събрание, на което да се вземе решение в тази насока, след което представляващият да заяви вписване на съответното обстоятелство в ТР при АВ. Същевременно съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, изр. 1 ЗЮЛНЦ управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Иначе казано членове на УС могат да бъдат само членове на сдружението. Единственото изключение е, когато членът е юридическо лице. Членството в сдружението е доброволно и се прекратява с едностранно волеизявление до сдружението (чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона ). Посочената правна уредба води до извод, че след като членството в сдружението е доброволно и прекратяването му зависи от волята на всеки от членовете, и след като членове на УС могат да бъдат само членове на сдружението, то с прекратяване на членството отпада основанието и се прекратява и участието в управителния съвет, с оглед изискването на чл. 30, ал. 1, изр. 1 ЗЮЛНЦ. В конкретния случай, към заявлението е представено Уведомление от В. К. от 09.12.2024 г., с което до Сдружението е отправено изявлението й за прекратяване на членството й. Уведомлението е надлежно получено на представляващия – Т. Б., на 25.02.2025 г., видно от саморъчното отбелязване върху него. При това положение с изтичане на 04.03.2025 г. на предвидения в чл. 12, ал.. 1, т. 1 от обявения актуален Устав 10-дневен срок, считано от 05.03.2025 г. членственото правоотношение на жалбоподателката е било прекратено. Считано от същата дата е било прекратено и участието й в УС на сдружението, тъй като изискуемите в чл. 30, ал. 1, изр. 1 ЗЮЛНЦ предпоставки за участието й в УС не са налице. Не се твърди, а и не се установява, при извършената служебна справка по партидата на сдружението в ТР при АВ да е налице подадено заявление за вписване на заличаването на жалбоподателката като член на УС. В ЗЮЛНЦ липсва уредба на хипотеза, в която от страна на сдружението и неговите органи е налице бездействие по отношение заличаването в ТР на прекратилия участието си в УС член. Липсата на уредба според според настоящият състав, не е основание да се приеме, че едно лице избрано за член на УС ще трябва да изпълнява тези функции въпреки нежеланието си, т. е. че за него не е налице възможност да прекрати участието си в управителен орган, едностранно и при бездействие на сдружението да заяви заличаването си като член на такъв орган в ТР. Касае се за непълнота в Закона, която следва да се попълни по тълкувателен път и аналогия, с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и 2 ЗНА – чрез прилагане на разпоредби относими към подобни случаи. Такива хипотези са уредени в чл. 141, ал. 5 ТЗ, чл. 233, ал. 5 ТЗ и чл. 260ч, ал. 2 ТЗ, в които се предвижда, че при такова бездействие съответното лице може само да заяви за вписване това обстоятелство. Вярно е, че посочените разпоредби касаят търговски дружества, но аналогията е уместна предвид това, че като цяло правомощията на управителните органи са идентични. Вярно е и че трите хипотези предвиждат срокове, в които дружеството следва да проведе събрание за избор на нов член на управителния орган на мястото на прекратилия участието си, като в настоящият случай и трите срока са изтекли към момента на отправяне на искането. Следователно на жалбоподателката следва да бъде признато правото да заяви за вписване заличаването си като член на УС на сдружението. Индиция в подкрепа на този извод и в подкрепа на извода за непълнота в Закона, е и обстоятелството, че в НС на РБ е внесен Законопроект за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ вх. № 50-454-01-31/11.07.2024 г., разпределен за разглеждане в постоянни комисии с Разпореждане на Председателя на НС № 50-450-01-8/18.07.2024 г. (виж: https: //www.parliament.bg/bg/bills/ID/165617), предвиждащ в чл. 30 от ЗЮЛНЦ да бъде създадена ал. 4, в която да бъде уредено право на съответния заинтересован напуснал член на УС да заяви за вписване заличаването си, независимо дали на мястото му е избрано друго лице, като за сдружението е предвиден 2-месечен срок за обявяване на заличаването. В този смисъл постановеният отказ се явява неправилен и незаконосъобразен, обжалваното първоинстанционно решение, с което същият е потвърден ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде разпоредено на АВ да извърши вписването. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд