Решение № 1203 от 3.8.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 1565/2023 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Г. Н. У., ЕГН ••••••••••, против НП № 24-0460-000041/25.01.2023 год. на Началника на група към ОД МВР - Варна, Пето РУ, с което са му били наложени следните административни наказания: 1. адм. наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 147, ал.1 от ЗДП; 2. адм. наказание глоба в размер на 10.00 /десет/ лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и 3. адм. наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т1 от ЗДП. В жалбата си въззивникът твърди, че НП било неправилно и незаконосъобразно и било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Същият сочи, че фактическата обстановка отразена в АУАН и НП не била установена по безспорен и категоричен начин. Моли НП да бъде отменено. В съдебното производство въззивника поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм.наказателното обвинение. За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност (в случай че жалбата бъде уважена) и при предявена претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна отправя искане за присъждане на такова в минимален размер. След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното: На 11.01.2023 г., възз. Г. У. управлявал л.а. „Тойота Корола“ с рег. № ••••••••••, собственост на Н. Г. У., ЕГН ••••••••••. Около 17: 19 ч. на посочената дата въззивникът с управляваното МПС се в м-т „Ален мак“, ул.“Петър Попов“, до дом за стари хора „Мария Магдалена“, в посока ГП І-9, когато бил спрян за проверка от св. П. Т. и св. А. П. – полицейски служители при Пето РУ, ОД МВР - Варна. Срещу възз. У. бил съставен АУАН, бл. № 727448/11.01.2023 г., в който било посочено, че същият на 11.01.2023 год. бил нарушил разпоредбите на чл. 147, ал.1, от ЗДП, чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП, чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДП. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Такива не подал и в срока по чл. 44 от ЗАНН. На 25.01.2023 год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в него, приел е че въззивникът е извършил три от нарушенията отразени в акта – чл. 147, ал.1, от ЗДП, чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП, чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДП и му наложил съответните адм. наказания. НП било връчено на въззивника на 24.03. 2023 год. В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани актосътавителя П. Т. и свидетеля вписан в акта А. П., които в показанията си пред съда възпроизвеждат обстоятелствата отразени в акта с нужната конкретика. Като писмени доказателства към АНП, освен АУАН са приложени ЗППАМ 23-0460-000014/11.01.2023 г., справка АИС-КАТ, справка за нарушител и др. Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и се кредитират от съда изцяло с доверие. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, същата е процесуално допустима и приета от съда за разглеждане по същество. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Доколкото с НП на въззивника са наложени наказания за три нарушения съдът счете, че следва да обсъди всяка част от НП поотделно. По т.1 от НП. С тази част от НП на въззивника е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв., на основание чл.185 от ЗДП, за нарушение на 147, ал.1 от ЗДП като от правна страна в НП е посочено, че въззивникът управлявал ППС, което не е представено на технически преглед. Съгласно нормата на чл. 147 ал.1 от ЗДП: „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи”. Очевидно от нормата е, че тя не предвижда забрана за управление на ППС, което не е минало технически преглед в установените срокове (както очевидно е прието от актосъставителя и АНО), а задължение за предоставяне на МПС-то на такъв преглед в определените срокове. За неизпълнение на това задължение в чл. 181, т.1 от ЗДП е предвидена и изрична санкция за собственика на ППС-то или длъжностно лице. Анализа на цитираните разпоредби сочи, че субект на нарушението свързано с непредставяне на ППС на технически преглед може да бъде само собственикът на автомобила, съответно длъжностно лице. В случая от една страна в АУАН и НП липсват факти свързани с проявено лично от въззивника бездействие свързано с непредставяне на ППС на технически преглед, което представлява съществено нарушение на процес. правила доколкото тези факти са съществени и обуславят съставомерността на нарушенията за които е ангажирана отговорността му по 3 от НП и липсата им всякога води до нарушаване правото на защита. От друга страна доколкото в АУАН и НП е посочено, че ППС, което е управлявал е собственост на ЮЛ „Електроизграждане“ ООД (в тази насока и показанията на св. Г.), а данни въззивникът да притежава качеството на длъжностно лице не са налице, то и такива факти не са и изложени нито в АУАН, нито в НП, същият изобщо не може да бъде субект на адм. наказателна отговорност за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДП. В случая съдът намира за нужно изрично да отбележи, че в случая АНО неправилно е приложил общата санкционна норма на чл.185 от ЗДП. Последната намира приложение само за нарушения за които не е предвидено наказание. Конкретния случай обаче не е такъв - за неизпълнение на задължение за представяне на МПС на преглед в определен срок е предвидено специално наказание в нормата на чл. 181 от ЗДП. По т.2 от НП. Нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП задължава водачите на МПС да носят свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управляват. Същевременно чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, предвижда специална санкция за водач, който не носи посоченият документ. От показанията на св. Т. и св.П. се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение и следователно действително е осъществил състава и на второто от вменените му нарушения. По изложените по-горе съображения обаче съдът приема, че в тази му част наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде частично отменено. По т.3 от НП. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП сочи, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата изправност означава нормално функциониране на всички системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни. Така в нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6 б. "в" от ППЗДП за неизправности "по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване" се приема и когато "има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи", която хипотеза се явява приложима в случая. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно Наредба № Н32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Изискванията и критериите при оценка на изправността на отделните елементи и системи на моторните превозни средства, както и подлежащите на проверка системи и елементи на превозните средства са определени с Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства към Приложение № 5 от цитираната по-горе наредба. За всеки елемент, който се проверява, в Приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности. За да бъде ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС, предвид диференциацията на неизправностите в разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДП, следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на съответната неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния казус актосъставителят и наказващият орган са се задоволили да опишат "неизправността", да посочат, че същата е "значителна" без обаче да изложат релевантни факти, обосноваващи преценката за определената от органите степен на значимост на неизправността. Релевантните факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени в § 6, т. 72 от ДР на ЗДП, като възможните, относими в случая са: неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Релевантни факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени и в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, по препращане от чл. 101, ал. 4 от ЗДП. Последното е в потвърждение на извода на съда за наличието на непълнота и неяснота от описанието на нарушението по какъв критерий твърдяната неизправност е приета за значителна. В случая в описанието на нарушението е посочена само конкретната неизправност, но не са посочени фактите, които да обосновават извода, че процесната неизправност е значителна. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението, което освен неправилното приложение на материалния закон също представлява основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Също така, доколкото разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП е бланкетна нито актосъставителят, нито наказващият орган, са посочили конкретна материално правна разпоредба, относима както към техническата неизправност, така и конкретно към възприетото й класифициране като значителна. Освен горното, съдът намира за основателно и възражението на представителя на жалбоподателя, че незаконосъобразно е наложено административно наказание за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП, състоящо се според формулираното административно наказателно обвинение в управление на технически неизправно МПС с установена значителна техническа неизправност. По делото се ангажираха доказателства неизправността да е установена от водача във време на движение на управляваното от последния МПС. На свой ред разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДП регламентира, че при възникване по време на движение на повреда или неизправност в ППС, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В ал. 2 на същия член е указано, че когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи ППС на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението. Това разрешение, по ал. 2, не се отнася за случаи на възникнали или констатирани опасни неизправности (чл. 101, ал. 3 от ЗДП). На последно място съдът взема предвид и разпоредбите на действащия ППЗДП. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗДП при възникването по време на движение на изчерпателно изброени технически неизправности по смисъла на чл. 10, ал. 1, измежду които не е процесната /по чл. 10, ал. 1, т. 6 б. "в" от ППЗДП/, водачът е длъжен да спре МПС до отстраняване на неизправността. В останалите случаи на възникване на техническа неизправност по време на движение, когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно, на водача се разрешава да придвижи на собствен ход моторното превозно средство, ако водачът е осигурил необходимата безопасност на движението (арг. от чл. 11, ал. 2 от ППЗДП ). Очевидно е противоречието на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗДП "забраняваща" управление на технически неизправни МПС с разпоредбите на чл. 101, ал. 2 от ЗДП и чл. 11, ал. 2 от ППЗДП "разрешаващи" на водачите да продължат движението на собствен ход на МПС, в случай че неизправността не е опасна, като вземат мерки за безопасността на движението. При така установеното по делото съдът намира, че НП страда от пороци, състоящи се в липса на пълно описание на обстоятелства, при които е извършено нарушението /изискуемо съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/ и в липса на задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Посочване само на бланкетна норма, без попълването й с конкретното приложимо съдържание на относима норма води до непълно описание на нарушените законови норми, респективно до липса на конкретност в елементите на състава на нарушение, за извършване на което е ангажирана отговорността на нарушителя. Дори хипотетично да се пренебрегне последното, нарушението не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя предвид разпоредбите на ЗДП и ППЗДП, предвиждащи, че водачът може да придвижи МПС на собствен ход до мястото на отстраняването й, което води до извод за недоказаност на административно наказателното обвинение, респективно до неправилно приложение на материалния закон. Същото винаги е съществено, тъй като нарушава правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което следва да знае какво точно нарушение му се вменява, за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. Водим от горното Варненският районен съд