Решение № 943 от 11.3.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 510/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 91 от АПК. Образувано е по жалба на „Карат 033 ХГ“ ЕООД – с. Пищигово, чрез пълномощника адв. П., срещу Заповед № 943/05.05.2023 г., издадена от кмета на Община Пазарджик, с която е оттеглена заповед 814/18.04.2023 г., издадена на основание чл. 76 от Наредба за общинската собственост и въз основа на резултатите от публичния търг с тайно наддаване, с която е обявен „М. Инвест Къмпани-17” ЕООД, ЕИК 202495107 за купувач на недвижим имот — частна общинска собственост, актуван с Акт за частна общинска собственост № 6406/16.01.2023 г., вписан в дв. вх. peг. № 260/18.01.2023 г., том 1, акт № 160 при Агенция по вписванията - Служба по вписванията - гp. Пазарджик, а именно: поземлен имот с идентификатор 65437.91.124 по КККР на с. Сарая, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със заповед № РД-18-52/30.06.2017 г. на Изпълнителен директор на AГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 01.02.2023 г., адрес на поземления имот: с. Сарая, с площ 780 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 091124, съседи: 65437.91.87; 65468.91.148; 65468.91.144; 65468.91.151; 65468.91.86; 65468.91.92; 65468.91.153; 65468.91.136, 65468.91.154 сгради, които попадат върху имота: няма данни за сгради; и е прекратена процедурата за продажба на гореописания недвижим имот - частна общинска собственост. В жалбата са изложени доводи за нищожност/незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не са налице предпоставките за упражняване на правото на отзив от административния орган, издател на акта. Сочи се, че мотивите на административния орган, относно това, че процесния ПИ не е индивидуализиран коректно са неправилни. Счита, че заинтересованата страна – „Главболгарстрой Прифаб“ не е активно легитимирана да иска прекратяване на административното производство / публичен търг с тайно наддаване/, а от друга страна ответника не разполага с правомощия да го прекрати. Жалбоподателят счита, че от заключението на СТЕ по безспорен начин се установява, че имотът е с вярно ЕКАТТЕ, като само на някои от съдедите са сгрешени ЕКАТТЕ, но скъщите остоятелства са били известни, тъй като в скицата за оценката и от заключението на вещото лице се установява, че те са били посочени с верните ЕКАТТ. Твърди, че са му известни сервитутите върху имота. Прави искане за прогласяване нищожността на оспорената Заповед, алтернативно за нейната отмяна като незаконосъобразна и неправилна. Претендира съдебно-деловодни разноски. Ответникът – кмета на Община Пазарджик, редовно призован, изпраща процесуален представител, който счита жалбата за неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага в представено писмено становище. Прави се искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Заинтересованите страни – “Топлина 1111“ ЕООД, „М. инвест къмпани – 17“ ЕООД и „Унисервис – БГ“ ЕООД – редовно призовани, не изпращат процесуален представител и не взимат становище по жалбата; „Главболгарстрой Прифаб“ ЕАД, се представляват от юриск. А., която намира обжалвания ИАА за правилен и законосъобразен. Претендира присъждането на разноски. Административен съд- гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа страна следното: С Решение № 32/23.02.2023г., взето по протокол № 2 на Общински съвет – гр. Пазарджик била разрешена продажбата на имоти, частна общинска собственост, вкл. и ПИ с идент. 65437.91.124 по КККР на с. Сарая, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със заповед № РД-18-52/30.06.2017 г. на Изпълнителен директор на AГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.11.2022 г., адрес на поземлени имот: с. Сарая, с площ 780 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 091124, съседи: 65437.91.87; 65468.91.148; 65468.91.144; 65468.91.151; 65468.91.86; 65468.91.92; 65468.91.153; 65468.91.136, 65468.91.154 сгради, които попадат върху имота: няма данни за сгради Със същото Решение било възложено кмета на Общината да извърши процедура по продажбата чрез публичен търг с тайно наддаване. Със Заповед № 814/18.04.2023г., на основание чл.76 от Наредба за общинската собственост и Решение № 32/23.02.2023г., взето по протокол №2 на Общински съвет – гр. Пазарджик, и въз основа на резултатите от публичния търг с тайно наддаване, проведен на 11.04.2023г., кмета на Община Пазарджик обявил ЗС „М. Инвест къмпани-17“ ЕООД за купувач на недвижим имот – частна общинска собственост, актуван с АЧОС № 6406/16.01.2023г., а именно ПИ с идент. 65437.91.124. На 28.04.2023г. ЗС „Главболгарстрой Прифаб“ ЕАД подали жалба с вх. № 18-00-814 срещу заповед № 814/18.04.2023 г. с искане за оттегляне на същата. След като се запознал с жалбата, ответника в оспорената Заповед приел, че при проверка на административната преписка се установява, че за имот с идентификатор 65437.91.124 по КККР на с. Сарая е съставен АЧОС № 6406/16.01.2023 г., вписан в дв. вх. peг. № 260/18.01.2023 г., том 1, акт № 160 при Агенция по вписванията - Служба по вписванията - гр. Пазарджик, но в него имотът не е индивидуализиран с верните граници. За съсед вярно е посочен само ПИ с идентификатор 65437.91.87 по КККР на с. Сарая. Сочените за съседи поземлени имоти с идентификатори: 65468.91.144; 65468.91.151; 65468.91.86; 65468.91.153; 65468.91.136; 65468.91.154; 65468.91.87 съдържащи ЕКАТТЕ на с. Сбор не съществуват по КККР на с. Сбор. Приел, че процесния ПИ не е индивидуализиран в АЧОС № 6406/16.01.2023 г., с който общината се легитимира като собственик. Ответникът посочил, че в Решение № 32/23.02.2023 г., протокол № 2 на Общински съвет съседите на имот идентификатор 65437.91.124 по КККР на с. Сарая също са посочени грешно и имотът не е индивидуализиран вярно. В тръжните условия за имот идентификатор 65437.91.124 по КККР на с. Сарая са посочени грешно съседите и имотът не е индивидуализиран вярно. Въз основа на тези аргументи ответникът счел, че следва да бъде оттеглена Заповед № 814/18.04.2023 г. за определяне на „М. Инвест Кьмпани-17” ЕООД, ЕИК 202495107 за купувач на недвижим имот - частна общинска собственост, а именно: поземлен имот с идентификатор 65437.91.124 по КККР на с. Сарая, тъй като ако след влизането в сила на същата въз основа на нея се сключи договор за покупко-продажба на описания поземлен имот договорът няма да има ясен, точен предмет, тъй като имотът няма да бъде вярно индивидуализиран. Ответникът приел, че след оттеглянето на горепосочената заповед процедурата за продажба на недвижимия имот следва да бъде прекратена, тъй като не е налице решение на Общинския съвет за продажба на поземлен имот с идентификатор 65437.91.124 по КККР на с. Сарая, в което имотът да е индивидуализиран точно, с верните съседи, след представяне на акт за поправка на акта за общинска собственост при установяване на явна фактическа грешка на основание чл. 60, ал. 3 от ЗОС. Без наличието на такова решение проведената процедура е незаконосъобразна, както и издадената заповед за определяне на купувач на имота в хипотезата на чл. 27, ал.2, т. 3 от АПК, и на това основание, вр.чл.56, ал.1 от АПК прекратил процедурата за продажба на процесния недвижим имот. Към делото е приложен Акт № 6503 за поправка на АЧОС № 6406/16.01.2023г., съставен за процесния поземлен имот, скица на ПИ, АЧОС № 6406, протокол № ПО-21-34/22.08.2022г., удостоверение от АГКК, извадки от КККР относно неговите съседи. За изясняване на обстоятелствата, относими към предмета на делото, е допусната до изслушване СТЕ, чието заключение съдът кредитира изцяло, като обосновано и компетентно, и от което е видно, че учредените в имот с идентификатор 65437.91.124 тежести: право на преминаване и право на прекарване на трасе за водопровод са вписани по партидата на процесния имот в Агенция по вписванията. Те не са вписани в АЧОС, както и няма данни за тях в тръжната документация. Няма данни за тежестите и в изготвената пазарна оценка. Тези тежести обременяват бъдещото ползване на процесния имот, поради което същите ще се отразят и на цената, обективирана в пазарната оценка, в посока надолу. Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като депозирана в законоустановения преклузивен срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол., а по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Оспорената заповед е издадена на основание чл.91, ал.1 от АПК, съгласно който в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Правото на отзив на административния орган по чл.91, ал.1 от АПК не е вид контрол по административен ред, а законова възможност на органа, като издател на обжалвания акт, сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересована страна, независимо от адресата й - по-горестоящия административен акт или съда, и определен срок, в който преразглеждането на издадения акт е възможно. Оспорената в настоящото съдебно производство Заповед, с която е оттеглена Заповед № 814/18.04.2023 г. на кмета на Община Пазарджик, е издадена на основание чл.91, ал.1 от АПК, предвид постъпила жалба от ЗС „Главболгарстрой Прифаб“ ЕАД, с която поискали ответника да предприеме действия по оттегляне на Заповед № 814/18.04.2023г. В Решение № 9713 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм.дело № 1867/2020 г., II о., е прието, че по принцип текстът на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането той може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт или документ. Самата формулировка на законовата норма е „оспорения акт“. Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. В 7 - дневен срок от подаването на редовна, сезираща по - горестоящ административен орган или съда жалба, издателят на административния акт може да преразгледа невлезлия в сила акт. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по - горестоящия административен орган или съда. Има се предвид жалба, в случая, отправена до съда, която може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта. При наличие на редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да предизвика преразглеждането му, е налице едната предпоставка за това и съответно материално правна компетентност на органа да се произнесе по чл.91, ал.1 от АПК. Т.е. законодателят предоставяйки правото на отзив на административния орган не е направил разграничение, въпреки мястото на нормата, между сезирането с редовна жалба на по – горестоящ орган или на съда. При наличие на редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да предизвика преразглеждането му, е налице едната предпоставка за това и съответно материално правна компетентност на органа да се произнесе по чл. 91 ал. 1 от АПК. В случая в жалбата не са изложени каквито и да било твърдения и доводи за незаконосъобразност на заповед № 814/18.04.2023 г., не са изложени никакви обстоятелства във връзка с оспорването й. Жалбата съдържа едно единствено изречение, съставляващо искане за предприемане на действия по оттегляне на Заповед № 814/18.04.2023 г. Към нея са приложени Заповеди № 2044 и 2045/11.10.2022г., издадени от кмета на Община Пазарджик, с които се учредява право на прокарване през общински поземлени имоти, но от съдържанието на "жалбата" не става ясно каква е тяхната взаимовръзка с решението на ответника по реда на чл.91, ал.1 от АПК. Самата "жалба", макар и формално адресирана до съда съдържа искане до ответника за оттегляне на заповедта- т.е. тя не е насочена до съда или до по- горестоящ административен орган, нейната цел не е да сезира някои от тези органи с разглеждане на казуса и преценка на законосъобразността на акта, а да предизвика органа сам да направи “нова преценка” на неговата законосъобразност. В случая липсва една от предпоставките, обуславящи процесуалната възможност и материалноправна компетентност на органа да се произнесе по чл.91 ал.1 от АПК, поради липсата на валидно сезиране на административния орган. Предвид това, незаконосъобразно административният орган е използвал последиците на чл. 91 от АПК спрямо фактическа обстановка, която не може да се подведе под хипотезата на тази норма. Предпоставка за издаване на акта за оттегляне /отзив/ на вече издадения административен акт е последният да е обжалван и само при наличие на редовна жалба, каквато подадената не е, административният орган може да го оттегли. Също така втората разпоредителна част на оспорената Заповед е основана на правилото на чл. 56, ал. 1 от АПК, според което административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. По делото не са налице данни подобно искане да е постъпвало от която и да било от страните в процесната тръжна процедура. Липсата на искане от страна в производството води до извода, че за ответника не се е породило правомощие да прекрати административното производство в хода на което е издадена Заповед № 814 от 18.04.2023 г. по отношение процедурата за продажба на недвижимия имот. Отсъствието на предпоставките за прекратяването на административната процедура по искане на страната, не може да бъде санирано с препращане към правилото на чл. 27, ал. 2, т. 3 от АПК. Предвид това оспорената Заповед, следва да бъде обявена за нищожна, като постановена при липса на правомощия за издаването й, и липса на фактически и правни основания това да бъде сторено. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателите следва да се присъдят своевременно заявените и доказани разноски, представляващи: държавна такса – 50 лв., депозит за вещо лице – 200 лева. Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и същото следва да бъде намалено на 2000 лв., което е ориентирано около минимума на чл. 7 ал.2 т.3 вр. чл. 8 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик