РЕШЕНИЕ

№ 3953

гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Гражданско дело № 20251100102750 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е с правна квалификация чл. 117 от КМЧП. Предявен е от М. С. Р., ЕГН •••••••••• и от А. Л. К., ЕГН ••••••••••, иск с правна квалификация чл. 117 от Кодекса на международното частно право – за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на съдебно решение за развод на Висш съд на щата Вашингтон, окръг Кинг, САЩ по дело № 20-3-05823-1 SEA, в частта му относно родителските права, личните отношения и издръжката за синовете на молителите - Б.А. К., ЕГН ••••••••••, и А.А. К., ЕГН ••••••••••, както и относно отношенията по повод имуществото на молителите на територията на Република България.

В молбата /заявлението/ се сочи, че прекратяването на брака по взаимно съгласие било утвърдено с Окончателна заповед за развод /Постановление за разтрогване на брак/, на Висш съд (с такова наименование, е отразен съответния съд в представения в превод на български език екземпляр от Окончателна заповед за развод, а в сезиращото съда заявление с наименование „Върховен съд“) на щата Вашингтон, окръг Кинг, САЩ, по дело № 20-3-05823-1 SEA, като неразделни части от тази съдебна заповед са: План за упражняване на родителски права и Споразумение за уреждане на имуществените въпроси и договор за разделяне.

Сочи се, че с Решение № РВТ22-ГР94-2469/1/ от 01.07.2022г. на СО, район „Витоша", на осн. чл. 118 КМЧП, разводът бил признат на територията н а Република България и отразен в ЕСГРАОН, което се установявало от Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № РВТ22-УГ01- 9120/18.07.2022г., изд. от СО, р-н Витоша.

Твърди се, че отношенията на молителите по повод децата, родени от брака, както и по повод имуществото им, находящо се в Република България, останали неуредени съгласно българския плавен мир, като предвид това, че както молителите, така и синовете им - Б. и А., ежегодно пътуват до и пребивават в България, считат, че имат правен интерес Планът за упражняване на родителски права и Споразумението за уреждане на имуществените въпроси и договор за разделяне, одобрени с Окончателна заповед за развод /Постановление за разтрогване на брак/, на Висш съд на Вашингтон, окръг Кинг, САЩ по дело № 20-3-05823-1 SEA, да бъдат признати, легализирани, както и изпълнението им да бъде допуснато на територията на Република България.

Към заявлението се прилагат:

1. Декларация по чл. 117, т.з и т.4 от КМЧП от М. С. Р., с нот.заверка на подпис рег.№ 3662/06.08.2024г. на Й.Л.-Нотариус с район РС - София, № 263 НК; 2. Декларация по чл. 117, т.з и т.4 от КМЧП от А. Л. К., с нот.заверка на подпис рег.№ 1020/08.08.2024г. на В.П.-Нотариус с район РС-Плевен, №082 НК; 3.Препис от Решение № РВТ22-ГР94-2469/1/ от 01.07.2022г. на СО, район „Витоша" на осн. чл. 118 КМЧП; 4. Препис от Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № РВТ22-УГ01- 9120/18.07.2022г., изд. от СО, р-н Витоша; 5. Препис от Окончателна заповед за развод /Постановление за разтрогване на брак/, на Висш съд на щата Вашингтон, окръг Кинг, САЩ по дело № 20-3- 05823-1 SEA, с Апостил № Р22458001/26.07.2024г., с превод от „Виана Транслейшънс" ООД; 6. Препис от План за упражняване на родителски права към Окончателна заповед за развод /Постановление за разтрогване на брак/, на Висш съд на щата Вашингтон, окръг Кинг, САЩ по дело № 20-3-05823-1 SEA, с Апостил № Р22458001/26.07.2024г., с превод от „Виана Транслейшънс" ООД; 7. Препис от Споразумение за уреждане на имуществените въпроси и договор за разделяне, към Окончателна заповед за развод/Постановление за разтрогване на брак/, на Висш съд на щата Вашингтон, окръг Кинг, САЩ по дело № 20-3-05823-1 SEA, с Апостил № Р22458001/26.07.2024г., с превод от „Виана Транслейшънс" ООД.

С МОЛБА, вх. № 41911/03.04.2025 по описа на Софийски градски съд молителите поясняват, че са поискали да бъде признато на територията на РБългария Съдебно решение за развод на Висшия съд на щата Вашингтон, окръг Кинг, САЩ по дело № 20-3-05823-1 SEA, в частта му относно родителските права, личните отношения и издръжката за синовете на двойката - Б.А. К., ЕГН ••••••••••, и А.А. К., ЕГН ••••••••••, инкорпорирани в приложения към първоначалното заявление План за упражняване на родителските права, както и относно отношенията по повод имуществото на двойката на територията на РБългария, инкорпорирани в приложения към първоначалното Споразумение за уреждане на имуществените въпроси и договор за разделяне - раздел XIII, т. 9, както и откосно издръжка на съпругата по раздел XVI, т. 16.1. В молбата се пояснява, че съгласно практиката в щата Вашингтон, САЩ, развод по взаимно съгласие се постига, като двойката подписва пред правоспособен нотариус Споразумение за децата — родителски права, лични отношения и издръжка, и Споразумение относно имуществени отношения, след което тези споразумения се внасят в компетентния съд брака си, а той издава финалната Заповед за прекратяване на брака и по тази причина Апостил е издаден само на Финалната заповед за прекратяване на брака.

ДОПЪЛНИТЕЛНО С МОЛБА, вх. № 53831/02.05.2025 г. по описа на Софийски градски съд, молителите са представили заверен препис от „Заповед за детска издръжка" по дело № 20-3-05823-1 SEA на Висшия съд на щата Вашингтон, Окръг Кинг, на английски език и с превод на български език.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С Окончателна заповед за развод /Постановление за разтрогване на брак/, на Висшия съд на щата Вашингтон, окръг Кинг, САЩ, по дело № 20-3- 05823-1 SEA, е утвърдено прекратяването на брака между М. С. Р., ЕГН •••••••••• и А. Л. К., ЕГН ••••••••••, по взаимно съгласие, като неразделни части от тази съдебна заповед са: План за упражняване на родителски права и Споразумение за уреждане на имуществените въпроси и договор за разделяне и Съдебна заповед за детска издръжка".

Съгласно чл. 117 от КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно пР.ни и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред. Съдът проверява служебно условията по чл. 117 от КМЧП (чл. 120, ал. 1 от КМЧП), като ответникът в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2 от КМЧП, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд (чл. 120, ал. 2 от КМЧП).

В случая са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните предпоставки за признаване и допускане на територията на Република България изпълнение на чуждестранното съдебно решение в процесните му части.

Компетентността на чуждия съд е съвместима с българското право, доколкото липсва изключителна компетентност на българския съд или на съд на трета държава и не се касае за имуществен спор. В случая се касае до развод по взаимно съгласие, като производството пред чуждестранния съд е образувано по молба на двамата съпрузи, поради което настоящият съд приема, че правото на защита на двамата, преценено съгласно българския закон, не е било нарушено в това производство. Също така, молителите са декларирали, че между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд и че между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и допускане на изпълнението се иска. Действието на чуждестранното съдебно решение в Република България е съвместимо с българския обществен ред, тъй като българското право предвижда института на споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие (чл. 51 СК).

Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Така мотивиран, Софийският градски съд